Решение № 632 от 15.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 794/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП). Делото е образувано по жалба на „Алдагот“ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Ц. К. Ц., срещу Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол№РД-15-1996/25г. от заседание, проведено на 26.06.2025г. за отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно-поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона, както и поради неспазване на установената от закона форма Дружеството-жалбоподател иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение - като незаконосъобразно и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В жалбата се посочва, че за издаденото решение дружеството е уведомено с писмо изх. № 53-00-8997/26.06.2025 г. на Председателя на УС на АПИ, към което е приложена извадка от протокол РД-15-1996/25 от заседание на УС от 26.06.2025г. с взетото решение за отказ за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата (РСПП), но че в извадката от протокола липсват мотиви, като е посочено, че констатациите са в протокол №34 от заседание, проведено на 14.04.2025г. на постоянно действаща комисия, с който дружеството не е запознато, тоест че е налице съществено нарушение на административно-производствени правила. Дружеството - жалбоподател акцентира, че в самото уведомително писмо от 26.06.2025г., на първо място, са посочени съображения за неспазване изискванията на чл.73,ал. 4 и ал.5 от Наредба № РД- 02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътища, а на второ място е посочено, че съгласно решение на УС на АПИ, обективирано в протокол РД-15-1996 от 26.06.2025 г. искането за преиздаване на разрешение № РСПП-195/28.05.2015 г. не е уважено и че за жалбоподателя от това писмо не става ясно дали изложените съображения в писмото са именно мотивите за отказа да се преиздаде РСПП, но доколкото други не са посочени, се позовава на тях Според „Алдагот“ООД, обжалваното решение е незаконосъобразно и поради това, че в него липсват фактически и правни основания за издаването му, като такива не се установяват и от изложените съображенията в писмото от 26.06.2025г. Подчертава, че в цитираното писмо се сочи, че рекламното съоръжение /РС/ се намира в границите на зоната за безопасност, която следвало да е 16м., а в конкретното рекламно съоръжение се намирало с целия си габарит на 5.40 м. от водещата ивица на пътното платно и на 7,40 м. от водещата ивица на платното до носещата колона и нямало ограничителна система за пътища. За дружеството-жалбоподател неправилно от страна на органа е направено е заключение, че въпросното рекламно съоръжение се експлоатира в нарушение на чл. 26, ал. 7, т.2 от ЗП, а именно - че не са спазени изискванията на чл.73, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища, което противоречало на изискванията по чл. 17б, ал. 2 от НСПП за преиздаване на разрешението. Навеждат се доводи, че обжалваният акт е незаконосъобразен и поради това, че в писмото се цитира и констативен протокол, който също не е връчен на дружеството и същото не е участвало в съставянето му. Твърди още, че решението е немотивирано от гледна точка на фактическите основания, доколкото от една страна - не е посочено колко е ограничението на скоростта в участъка, в който се намира рекламното съоръжение, за да се прецени какъв в размерът на зоната за безопасност, а от друга страна - не е посочено спрямо коя точно водеща ивица на пътното платно са измерени отстоянията до същото, респективно до целия му габарит и до носещата колона, както и до коя точно част от рекламното съоръжение са посочени отстоянията - 5,40 м. и 7,40 м.. Оспорва констатациите на административния орган относно тези отстояния и съответно разположението на рекламното съоръжение в зоната за безопасност и квалифицирането му като опасност по смисъла на чл. 74 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. На следващо място, „Алдагот“ООД счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като не са налице и посочените нарушения на ЗП и Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътищата. Сочи, че съгласно чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътища (НСПП), не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението и че разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението“ и че именно това право е упражнило дружеството, подавайки искане вх. № 5300-358/19.02.2025 г. за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП-195/28.05.2015 г. Изтъква, че нито в решението на УС на АПИ, нито в писмото на председателя на УС, не е посочено кое е основанието за отказа, т.е. кое е условието, което се приема, че не е спазено, за да се не бъде уважено искането за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата . Посочва, че член 15, ал. 1, т.1 от НСПП, препраща към чл. 6, в чиято ал. 1, т. 1 е посочено, че ако не са налице условията по чл. 26, ал. 7 от ЗП се отказва издаване на разрешение, както и че условията по чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, на която норма се позовава административния орган, изисква „да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища". За дружеството-жалбоподател неправилно и необосновано административният орган приема като нарушение на чл.26,ал.7,т.2 от ЗП - неспазването на изискванията на чл.74, ал.4 и ал.5 от Наредба РД-02-20- 2/28.08.2018 г. Според „Алдагот“ ООД, това основание е неприложимо, доколкото съгласно разпоредбата на §5а,/1/ от ПЗР на наредбата – „Разпоредбите на чл.73 и чл.74 се прилагат за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството за издаване на разрешение за строеж започва след влизането в сила на наредбата по чл.14,ал.3 от ЗДвП, а започналите производства се довършват по досегашния ред. Намира, че оспорваният акт е незаконосъобразен и поради това, че в решението не е посочена коя конкретно хипотеза на всяка от посочените алинеи не е спазена. Подчертава, че ал.4 и ал.5 на чл.74 от Наредбата се отнасят за опасности от трета и четвърта степен в широчината за безопасност, като същите включват различни обекти. За жалбоподателя не е ясно в коя точно хипотеза е отнесено рекламното съоръжение в случая, защото видно от текста на всяка алинея е, че така наречените опасности са обекти, намиращи се в широчината на зоната на безопасност. Сочи, че изискването по чл.74,ал.8 от Наредбата от 28.08.2018г. - при изграждането на нови пътища и при основни ремонти и реконструкции на съществуващи пътища в зоната за безопасност се избягва проектирането на елементи и/ или поставянето на съоръжения и принадлежности, които могат да се причисляват към опасностите, съгласно ал. 1-6. Твърди се, че автомагистрала „Хемус“ не е нито нова, нито е извършван основен ремонт на същата, който ремонт да налага премахване на рекламното съоръжение. Изтъква се, че същото е поставено и се експлоатира именно по издадено от АПИ разрешение№РСПП-195/ 28.05.2015г. и съответно от 2015г. до момента, включително и след влизане в сила на Наредба №РД-2-20-2/28.08.2018г. ,административният орган очевидно приема, че условията по чл.15 от НСПП са налице . Навеждат се още доводи, че преиздаването на разрешението за специално ползване на пътищата по чл.17б от НСПП изисква да са спазени условията на чл.15 от същата наредба, които условия се отнасят към първоначалното му издаване. Счита, че при положение, че разрешението е било издадено и са били налице условията за това, то при липсата на каквато и да било промяна както по отношение на пътя, така и по отношение на рекламното съоръжение, няма основание да бъде отказано преиздаване на разрешението. Акцентира върху обстоятелството, че нормата на чл.74 от Наредбата от 28.08.2018г. няма обратно действие и не следва да се прилага за заварените разрешения за специално ползване на пътищата. На трето място „Алдагот“ООД твърди, че обжалваното решение е неправилно и доколкото чл.74, ал.4 и ал.5 от Наредбата от 28.08.2018г. не се съдържат „изисквания“, които в случая да не са спазени, както неправилно сочи АПИ. Подчертава, че чл.74,ал.1 от Наредбата говори за „опасностите, за които следва да се предприемат мерки в ЗБ“, но че отказът за преиздаване на разрешението не е такава мярка. Посочва, че независимо, че не става ясно кой точно следва да предприеме мерките, то в случая такива не са указани на дружеството. Изтъква, че в чл.74,ал.6 от същата наредба изрично е посочено, че препятствия, които позволяват заобикаляне, стълбове, които лесно се деформират и/ или поддават на срязване при удар, съгласно БДС EN 12767, не са опасности по смисъла на тази наредба. Според дружеството-жалбоподател в решението и в писмото на АПИ няма каквито и да било мотиви, свързани с вида и конструкцията на рекламното съоръжение и не става ясно защо същото е прието от УС на АПИ за опасност тоест не попадащо в изключението по ал.6 На следващо място, жалбоподателят твърди, че в писмото на АПИ се сочи, че пред рекламното съоръжение няма изградено ограничителна система за пътища, но че такова изискване не е поставяно при издаване на РСПП-195/28.05.2015г., нито в писмо с изх.№53-00-1910/ 21.11.2024г. на АПИ, с което във връзка с изтичащите разрешения за специално ползване на пътищата, включително и процесното, АПИ напомня на „Алдагот“ЕООД, че същите следва да бъдат преиздадени ,при представяне на конкретни документи. Подчертава, че изискването не е поставено нито в чл.15, нито в чл.17б от НСПП. Навежда и доводи, че съгласно Наредба №РД-02-20-1 от 01.04.2024г. за условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища и изискванията към тях тези системи се отнасят само за пътното платно. Според жалбоподателя, обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като незаконосъобразно и поради това, че административният орган посочва, че не уважава искането, но не сочи нито фактически, нито правни основания за това, което представлява нарушение на процесуалните правила, защото жалбоподателят е затруднен да разбере волята на административния орган и да организира защитата си . „Алдагот“ООД оспорва и компетентността на УС на АПИ да издаде обжалваното решение, което обосновава основание и за прогласяване на нищожността на решението. На последно място, жалбоподателят иска от съда да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и поради липса на форма на обжалвания административен акт. С тези доводи дружеството-жалбоподател иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в протокол№РД-15-1996/25 от заседание, проведено на 26.06.2025г., с което не е уважено/ отказано е/искане на „Алдагот “ООД за преиздаване на разрешение№РСПП-195/28.05.2015г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, намиращо се на АМ“Хемус“ при км 49+100/стар км 40+840 дясно, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа жалбата си по наведените в нея доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорвания акт и моли жалбата да бъде уважена, с произтичащите от това правни последици. Доразвива доводите си са незаконосъобразност на оспорвания акт в допълнително представени писмени бележки. Ответникът Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура„, чрез процесуалния си представител Главен юрисконсулт Г. Н., оспорва така подадената жалба - като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Намира, че така подадената жалба е формална и препятства правото на ответника да разбере в какво се състои претенцията на юридическото лице, както и че неправилно и превратно се тълкуват правни разпоредби. Аргументира се, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма за валидност, че актът е мотивиран и издаден при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената жалба срещу Решение на УС на АПИ ,обективирано в Протокол№РД-15-1996/2025г., с което е отказано преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, намиращо се на АМ“Хемус“, при км 49+100,дясно/стар км.40+840/, с площ от 12кв.м., ведно със законните последици от това, както и в полза на ответника да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е Решение т.1.2 по Протокол №РД-15-1996/25 от заседание на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 26.06.2025 с което е отказано на „Алдагот“ООД преиздаването на Разрешение №РСПП-195/28.05.2015г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, при подробно описаните констатации в Протокол №34 от заседание, проведено на 14.04.2025г. на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед№РД-11-1326/22.11.2024г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. От представената и приобщена като доказателство по делото преписка по издаване на оспорения административен акт е видно, че административното производство е запознало по искане на „Алдагот“ООД с вх.№5300-358/19.02.2025г. да му бъде преиздадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение№РСПП-195/ 28.10.2025г., като към искането са приложени разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, чието преиздаване се иска и положително становище на проектант с пълна проектантска правоспособност по част „Конструктивна, относно състоянието на конструкциите на същото рекламно съоръжение. От приетото като доказателство поделото писмо изх.№53-00-8997/26.06.2025г. се установява, че след извършен оглед от представителите на ОПУ-София за рекламно съоръжение с РСПП чрез експлоатация №РСПП-195/28.05.2015г., намиращо се на АМ “Хемус“ при км.49+100дясно/стар км. 40+840/ с площ 12кв.м. е съставен Констативен протокол №7/06.03.2025г., съгласно който експлоатираното РС отстои с целия си габарит на 5,40 метра от водещата ивица на пътното платно и вна 7,40м. от водещата ивица на пътното платно до носещата колона, че пред РС няма изградена ограничителна система за пътищата. Административният орган се е аргументирал, че съгласно чл.74,ал.4,т.2 от Нраедба№РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътища, намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се квалифицират като опасност от трета степен и са свързани с пътуващите в МПС и че такива съоръжения трябва да бъдат разположени извън зоната на безопасност. Подчертано е, че за автомагистрали допустимата максимална скорост на движение е 140км/ч., широчината на зоната за безопасност е 16м, а в конкретния случай рекламното съоръжение се намира в границите на зоната за безопасност тоест ,че рекламното съоръжение се експлоатира в нарушение на чл.73,ал.4 и ал.5 от Наредба №РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътищата, което противоречи на изискванията по чл.17б,ал.2 от НСПП за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Въпросното решение е съобщено дружеството-жалбоподател на 04.07.2025г., видно от надлежното удостоверяване на това обстоятелство в известие за доставяне на препоръчана пощенска пратка/л.39 от делото/ . Недоволно от това решение, дружеството е обжалвало същото пред съда, депозирайки на 18.07.2025г. жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело. В хода на съдебното производство от страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорвания акт. За да докаже незаконосъобразността на обжалваното решение и издаването му в нарушение на материални я закон от страна на „Алдагот“ООД се ангажирани писмени доказателства и е назначени първоначална и допълнителна съдебно – технически експертизи, като заключението на експерта ще бъдат обсъдени в съвкупност с всички останали доказателства. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, като е сезиран компетентния съд, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата на „Алдагот“ООД е основателна и следва да бъде уважена, с произтичащите от това правни последици. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Компетентността да издават такива разрешения за специално ползване на пътищата, както и да отказват издавеното на същите, съобразно нормата на чл.26,ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/ и чл.5,ал.2,т.1 от наредбата за специалното ползване на пътищата е възложена на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура. В конкретния случая обжалваното решение е взето от овластения по силата на законовата разпоредба административен орган – Управителния съвет на АПИ и е взето с мнозинство от неговите членове. Следователно процесното решение представлява индивидуален административен акт , издаден от компетентен орган и не е налице порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК, който да има последица незаконосъобразност на акта поради издаването му от некомпетентен орган. Решението е издадено н изискуемата писмена форма за валидност и съдържа задължителните реквизити, регламентирани в чл.59,ал.2 от АПК, както и макар и лаконични мотиви на издателя на акта, защо издава акт с точно такова съдържание. С оглед на това съдът приема, че обжалваният акт е издаден при спазване на изискванията за форма на акта и не е незаконосъобразен поради порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Основателни обаче са доводите на „Алдагот“ООД за издаване на обжалваното решение на Управителния съвет на АПИ при съществени нарушения на административно-производствените правила, които правят същото незаконосъобразно - поради наличие на порок по смисъла на чл.146,т.3 от АПК. Административният орган е издал оспорвания акт при неизяснена фактическа обстановка /нарушение на чл.35 от АПК/ и без да е събрал по надлежен ред всички относими доказателства/ нарушение по чл.36 от АПК/. Освен това, установява се , че е нарушено правото на защита на дружеството, тъй като не му е дадена възможност да се запознае с пълната преписка, да прави възражения и да ангажира доказателства, посредством които да установи съществуването на изгодни за дружеството-жалбоподател факти. Само по себе си нарушаването на правото на защита е самостоятелно основание за отмяна на даден административен акт като незаконосъобразен. Налице е и друго самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт като незаконосъобразен, а именно - липса на мотиви, които да съдържат аргументите на издателя на акта да издаде акт с точно такова съдържание. Установява се, че в мотивната част на оспорвания акт административният орган се е позовал на Протокол№34 от заседание, проведено на 14.04. 2025г. на постоянно действаща комисия, назначена със Заповед №РД-11-1326/22.11.2024г. на Председателя на УП на АПИ, с който протокол жалбоподателят не е запознат. Самата комисия от своя страна се е позовал на констативен протокол№07/ 06.03. 2025г, изготвен от служители на АПИ, в които констативен протокол длъжностните лица са отразили констатациите си при проверка на друго рекламно съоръжение, различно от това, предмет на настоящето дело – рекламно съоръжение , за което е издадено друго разрешение за специално ползване на пътищата - №РСПП-184/18.11.2014г. Иначе казано, мотивите на административният орган за издаването на оспорения акт по същество не представляват мотиви, защото изобщо не се отнасят за конкретното рекламно съоръжение. Липсата на ясни мотиви, които да съдържат аргументите на издателя на акта защо издава акт с точно такова съдържание, както и липсата на конкретни фактически и правни основания за издаване на оспорваното решение представляват съществено нарушение на процесуалните правила и имат за последица отмяна на акта като незаконосъобразен поради порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК Оспорваният акт е издаден и прие неправилно приложение на материалния закон тоест налице е порок по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, тъй като посредством ангажираните доказателства дружеството-жалбоподател установи по безапелационен начин, че в хода на административното производство не е доказано наличието на сочените от административния орган материално-правни предпоставки, за да бъде отказано преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата №РСПП-195/28.05.2015г. Анализът на събраните писмени доказателства, както и заключението на първоначалната и допълнителна съдебно–техническа експертиза обосновава еднозначен и категоричен за невярност и неправилност на констатациите, обективирани в писмо изх.№53-00-8997/26.06.2025г. на Председателя на УС на АПИ, за което писмо се твърди, че съдържа мотивите към оспорвания отказ. Установи се по безспорен начин, че въпросното рекламно съоръжение не отстои с целия си габарит на 5,40м. от водещата ивица на пътното платно и на 7,40м. от водещата ивица на пътното платно до носещата колона и че действителното отстояние е 5,90м. и 7,92м/стр.15-16 от основното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза/, при което липсва основание за отказ да бъде продължен срока на издаденото разрешение за специално ползване на пътищата. Доказано чрез ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, че неправилно и невярно в обжалваното решение административният орган е приел, че ограничението на скоростта в съответния пътен участък от магистралата е 140км/ч. и ме реалното, действащо ограничение на скоростта в този участък е 120км/ч. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, зоната на безопасност, не е посочената в решението на АПИ 16м., а е 13м. Основателни са доводите на жалбоподателя, че от оспорвания акт, включително и от писмото, в което се твърди да се съдържат мотивите на решението, не се установява от която водеща ивица на пътното платно е извършено измерването, въз основа на което се приема,че рекламното съоръжение се експлоатира в нарушение на чл.26, ал.7, т.2 от Закона за пътищата и че не са спазени изискванията на чл.73,ал.4 и ал.5 от Наредба №РД-02-20-2 от 28.08.2018г. Нормата на чл.73,ал.1 от Наредбата за проектиране на пътища регламентира, че зона за безопасност е хоризонталната зона на пътя, която започва от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението. Несъмнено, фактът, че в писмото на АПИ некоректно не е вписано от кьде е измервано се потвърди и от вещото лице и обосновава извод за недоказаност на твърдяното нарушение по смисъла на чл.26,ал.7, т.2 от ЗП, представляващо материално – правно основание да бъде продължен срока на издаденото разрешение за специално ползване на пътищата и съответно незаконосъобразност на оспорвания акт като издаден в нарушение на материалния закон. Споделими от съда са и доводите на жалбоподателя, че не може да бъде отказано продължаване на срока на разрешението за специално ползване на пътищата поради необходимостта от изграждане на ограничителна система за пътища, доколкото изграждането на такава система е ангажимент и отговорност именно на администрацията, управляваща пътя или на собственика на пътя. Както вече бе посочено оспорваното решение на Управителния съвет на АПИ е незаконосъобразно и поради това, че в обстоятелствената му част са изложени факти и обстоятелства, които касаят съвсем различно друго рекламно съоръжение , за което е издадено съвсем друга различно разрешение за специално ползване на пътя.Видно от т.1.2 от протокол № РД-15-1996 от 26.06.2025 г. на УС нa AПИ, за да обоснове обжалвания отказ, административният орган препраща към констатации в протокол №34 от заседание от 14.04.2025г. на постоянно действаща комисия, от който протокол се установява, че той препраща кьм констативен протокол № 7106.03.2025 Г. на ОПУ-София. Последният протокол обаче се отнася до друго РСПП — РСПП 184/18.11.2024 г. тоест става дума за друго рекламно съоръжение, и изложените като приети за установени факти са изцяло неотносими, не са и не могат да бъдат основание за издаване на законосъобразен административен акт – отказ за продължаване на срока на РСПП№195/28.05.2015г. Не на последно място, чрез ангажираните доказателства „Алдагот“ООД доказа по безспорен начин, че процесното рекламно съоръжение попада в изключенията по чл.74,ал.6 от Наредбата за проектиране на пътища и се следва да се счита за опасност, доколкото РС е изградено изцяло от метална връхна конструкция, а металът е еластичен елемент, който се деформира лесно. Решение 1.2. по Протокол№РД-15-1996/25 от заседание на Управителния съвет на АПИ, проведено на 26.06.2025г. е незаконосъобразно и поради това, че некоректно като основание за издаването му е посочено неспазване на изискванията на чл.73,ал.4 и ал.5 от Наредба №РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътищата, защото визираните правни норми не съдържат каквито и да било изисквания към рекламните съоръжения и следователно твърдяното материлано- правно основание за издаване на конкретния акт не е налице, което прави този акт незаконосъобразен ,поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. След като нито чл.73, нито чл.74 от Наредбата за проектиране на пътища не съдържа изисквания, които в случая да не са спазени от дружеството-жалбоподател, това е самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт като незаконосъобразен, издаден на несъществуващо материално-правно основание. Анализът на събраните доказателства обоснова извод, че рекламното съоръжение, за което е поискано продължаване на срока на разрешение за специално ползване на пътищата №РСПП-195/28.05.2015г. изцяло изпълнява изискванията на преиздаване на разрешението по смисъла на чл.15, ал.1,т.4 от НСПП, тъй като рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3 м. от ръба на пътната настилка, а отстоянието от центъра на носещата му колона до ръба на пътната настилка е не по-малко от 5 м. Видно от СТЕ (стр. 14-16) така посочените разстояния са измерени от вещото лице, съответно на 3.09 м. и 5.01 м. След като , за да бъде преиздадено разрешение за специално ползване на пътищата по чл.17б от НСПП трябва да бъде установено , че са спазени условията по чл. 15 от Наредбата, които се отнасят до първоначалното му издаване, и при липсата на каквато и да е промяна, както по отношение на пътя, така и отношение на рекламното съоръжение- тоест изпълнени са всички законови предпоставки за уважаване искането на "Алдагот"ООД,отказвайки да преиздаде разрешението за специално ползване на пътищата административният орган е издал едни незаконосъобразен акт, който акт следва да бъде отменен на основание чл.146, т.4 от АПК , с произтичащите от това правни последици. По изложените съображения обжалваното решение на УС на АПИ макар и издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма за валидност на акта, трябва да бъде отменено като незаконосъобразно - поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при липса на мотиви, в нарушение на материалния закон. С оглед характера на оспорения акт и по аргумент от чл.173 ,ал.3 от АПК преписката да бъде върната на административния орган с указания за извършване на преценка по чл. 17б, ал. 2 вр. чл. 15 от Наредбата и издаване на административен акт при преценка на относимите обстоятелства, като се възприеме посоченото в мотивите на настоящото съдебно решение, че не са доказани основания за отказ по смисъла на чл.15 от НСПП, нито неспазване на изискванията на чл.73 и чл.74 от Наредба №РД-02-20-2/28.08.2018г. за проектиране на пътищата, както и че рекламното съоръжение се експлоятира в нарушение на чл.26, ал.7, т-2 от Закона за пътищата. При този изход от правния спор основателна и доказана е претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски . Ответникът следва да заплати на „Алдагот“ООД сторените по делото разноски в размер на 1054,49евро, от които държавна такса за образуване на административно дело в размер на 25,56евро и възнаграждения на вещото лице по назначените първоначална и допълнителна техническа експертиза в размер на 1029,23евро. Така мотивиран, Административен съд – София област, седми състав