Решение № 5739 от 25.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 45895/2022 г.

П.зводството е по реда на Част втора, Дял пъ. от ГПК. П.зводството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 16.11.2022 г. и молба от 02.03.2023 г., подадена от Българска академия на науките /БАН/ срещу Б. М. С., М. С. С., Л. Н. С., К. А. С., В. И. Т., П. И. Т., К. Д. К., П. П. П., М. М. К., Л. М. К., С. М. В., Г. М. В., Ц. Г. С., Л. Г. Т., М. П. С., П. Ц. С., С. С. В., А. Л. И., Г. Л. А., Е. Г. П., А. А. М., Л. Г. Н., Р. Г. Г., В. Д. Г., Б. Д. П., Д. Г. Г., А. С. З., Б. С. Г., Р. Г. В., К. Ж. В., В. Ж. В., М. Ж. В., Ж. П. В., Б. П. В. – Б. и Р. Б. В.. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, е собственик на поземлен имот с идентификатор № .., находящ се в с. Владая, район „Витоша“, местност „Големия рид“, с площ от 1609 кв.м. Твъ., че въз основа на оригинерно придобивно основание, по силата на закона, е придобил собствеността върху стопанисваните и предоставени на БАН от държавата терени. Излага доводи, че по силата на ЗБАН, държавната собственост се е трансфо.рала в частна в полза на БАН, като предвид особения характер на собствеността, същата не подлежала на възстановяване по реда на нито един от реституционните закони. Счита, че с влизането в сила на ЗБАН на 19.10.1991 г. процесният имот е преминал в собственост на БАН, доколкото към посочения момент именно Академията е стопанисвала процесния недвижим имот, ведно със застроената в него сграда, предоставени й от държавата за осъществяване на дейността й. Навежда доводи, че със Заповед № РД-09-01-81/19.06.1984 г. на Председателя на РНС „Девети септември“ било наредено предаването на процесния недвижим имот в полза на Института по техническа кибернетика и роботика към БАН, за което обстоятелство бил съставен и предавателно – приемателен протокол от 19.07.1984 г. Сочи, че с Решение № ВГ113/14.11.2000 г. на Поземлената комисия на община „Витоша“, област София – град, на основание ЗВСГЗГФ, било възстановено правото на собственост на наследниците на С. Г. Р. – ответници в настоящото п.зводството, върху процесния недвижим имот. В тази връзка, ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост от 20.09.2002 г., с № 93, том I, рег. № 3135, дело № 82/2002 г. Ищецът твъ. незаконосъобразност на реституционното решение, с оглед обстоятелството, че към момента на възстановяване на собствеността на наследниците на С. Г. Р., имотът не е бил държавна собственост, тъй като с влизането в сила на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, Академията е придобила собствеността върху същия. Счита, че са налице основания за п.знасяне от страна на съда по отношение на законосъобразността на административния акт за възстановяване на правото на собственост на ответниците спрямо процесния поземлен имот. При условията на евентуалност сочи, че БАН е собственик на имота и на основание изтекла придобивна давност, доколкото Академията е упражнявала фактическа власт върху същия необезпокоявано и непрекъснато от момента на предоставянето на ползването на имота по силата на Заповед № РД-09-01-81/19.06.1984 г. до настоящия момент. Отбелязва, че към настоящия момент процесният имот, ведно с построената върху него сграда, се стопанисвали от Общоакадемично помощно звено „Почивно дело“, по силата на прието решение от ръководството на БАН от 11.12.2018 г. Твъ., че считано от 2009 г. процесният имот бил предмет на наемни правоотношения, като БАН е предоставяло възмездното му ползване и е упражнявало фактическа власт върху него чрез наемателя ЕТ „.. Г.“ ЕООД. Моли съда да признае за установено по отношение на БАН, че ответниците, при съобразяване на квотите от имота, спрямо които претендират права, а именно: Б. М. С. – 12/240 ид. части, М. С. С. – 12/240 ид. части, Л. Н. С. – 24/240 ид. части, К. А. С. – 12/240 ид. части, В. И. Т. – 6/240 ид. части, П. И. Т. – 6/240 ид. части , К. Д. К. 24/240 ид. части, П. П. П. – 12/240 ид. части, М. М. К. – 12/240 ид. части, Л. М. К. – 8/240 ид. части, С. М. В. – 8/240 ид. части, Г. М. В. – 8/240 ид. части, Ц. Г. С. - – 4/240 ид. части, Л. Г. Т. - 4/240 ид. части, М. П. С. – 8/240 ид. части, П. Ц. С. 8/240 ид. части, С. С. В. – 8/240 ид. части, А. Л. И. – 2/240 ид. части, Г. Л. А. – 2/240 ид. части, Е. Г. П. – 4/240 ид. части, А. А. М. – 4/240 ид. части, Л. Г. Н. – 4/240 ид. части, Р. Г. Г. – 8/240 ид. части, В. Д. Г. – 4/240 ид. части, Б. Д. П. – 4/240 ид. части, Д. Г. Г. – 8/240 ид. части, А. С. З. – 3/240 ид. части, Б. С. Г. - 3/240 ид. части, Р. Г. В. 2/240 ид. части, К. Ж. В. – 2/240 ид. части, В. Ж. В.– 2/240 ид. части, М. Ж. В. - 2/240 ид. части, Ж. П. В. – 2/240 ид. части, Б. П. В. – Б. – 2/240 ид. части, Р. Б. В. - 6/240 ид. части, не са собственици на поземлен имот с идентификатор № .., находящ се в с. Владая, район „Витоша“, местност „Големия рид“, с площ от 1609 кв.м. При условията на евентуалност, обективира искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост от 20.09.2002 г., № 93, том I , рег. № 3135, дело № 82/2002 г. по описа на нотариус ... Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б. М. С., Л. Н. С., В. И. Т., П. И. Т., К. Д. К., П. П. П., М. М. К., Ц. Г. С., М. П. С., П. Ц. С., С. С. В., А. Л. И., Г. Л. А., Е. Г. П., А. А. М., Л. Г. Н., Р. Г. Г., В. Д. Г., Б. Д. П., Д. Г. Г., А. С. З., Б. С. Г., К. Ж. В., М. Ж. В., Ж. П. В., Б. П. В. – Б. и Р. Б. В. са подали отговор на исковата молба. Дават становище за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание възстановено право на собственост по реда на ЗВСГЗГФ и наследство № 95, том I, рег. № 3135, дело № 82 от 20.09.2002 г., по описа на нотариус ... Считат, че към датата на влизане в сила на ЗБАН ищецът е стопанисвал единствено сградата, построена в имота, ведно с припадащия й се терен, а не целия поземлен имот. Оспорват твърдението на ищеца относно незаконосъобразност на реституционното решение за възстановяване на правата им по отношение на процесния недвижим имот. Оспорват твърденията на ищеца, че същият е придобил имота на основание давностно владение. Поддържат, че след реституирането на имота и снабдяването с нотариален акт в тяхна полза са били в постоянно владение на имота и са полагали грижи за поддръжката му. В тази връзка сочат, че от страна на ищеца не са били осъществявани действия, които да отричат по недвусмислен начин правото им на собственост върху имота. Ето защо молят съда да отхвъ. предявените искове като неоснователни. Претендират разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. С. е подал отговор на исковата молба. Дава становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твъ., че заедно с останалите наследници на . С. Р. притежават в съсобственост процесния недвижим имот. Излага доводи, че собствеността им е била възстановено по силата на решение № ВГ113/14.11.2000 г. за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, влязло в законна сила на 04.10.2001 г., издадено от ПК към община „Витоша“, област София град. Твъ., че с протокол № ВГ113 от 08.12.2000 г. бил извършен въвод във владение на процесния имот. Въз основа на постановено решение за възстановяване на правото им на собственост по реда на ЗВСГЗГФ, същите се снабдили с констативен нотариален акт. Поддържа изцяло отговора, подаден от останалите наследници, чрез адв. И.. Оспорва правния интерес на ищеца за предявяване на настоящите искови претенции. Поддържа, че ответниците са придобили имота и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото владеели същия от момента на извършване на въвода. Оспорва твърдението на ищеца, че упражнява фактическа власт върху целия поземлен имот, като сочи че БАН използва единствено прилежащия терен към сградата, построена в имота, за която ищецът се легитимира като собственик. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвъ. като неоснователни. Претендира разноски. Ответниците К. А. С., Л. М. К., С. М. В., Г. М. В., Л. Г. Т., Р. Г. В. и В. Ж. В. не са подали отговор на исковата молба. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да се признае за установено, че ответниците не са собственици на спо.я имот. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. От цитирания текст се вижда, че основна предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на интерес от установяване на действителното правно положение. Съгласно ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то п.зтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, п.зводството се прекратява. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те п.зтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява п.зводството по делото, без да се п.знася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. В конкретния случай съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Правото, предмет на отрицателния установителен иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право се индивидуализира с вещта, върху която съществува, с лицето, което е негов носител и с придобивното основание. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изче. в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. /ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ/. Като безспо. между страните са отделени фактът, че ответниците са законни наследници на С. Г. Р.; 2/ издаденото в полза на ответниците Решение № ВГ113/14.11.2000 г. на Поземлена комисия към община „Витоша“, област София – град, по реда на ЗВСГЗФД, по силата на което е възстановено правото им на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор № .. (със стар пл. № .), находящ се в с. Владая, местност „Големия рид“, с площ от 1609 кв.м.; 3/ наличието на издаден в полза на ответниците Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание възстановено право на собственост по реда на ЗВСГЗГФ и наследство от 20.09.2002 г. Ищецът е навел възражение за незаконосъобразност на Решение № ВГ113/14.11.2000 г. на Поземлена комисия към община „Витоша“, област София – град, въз основа на което ответниците твърдят да са собственици на процесния имот, което съдът намира за основателно. В чл.6, т.4 от ЗВСГЗГФ, вр. чл.4 от ППЗВСГЗГФ е предвидено, че гори и земи от горския фонд, които не могат да бъдат възстановени на бившите им собственици в съществуващи или възстановими стари граници са тези, предоставени на ведомства, общини и обществени организации за нужди, свързани със социалния отдих и туризма, респективно тези земи не могат да влизат и в картата на землището с възстановена собственост в нови реални граници. Безспорно се установи, че към момента на постановяване на решението в процесния имот е била построена сграда „Творчески дом Владая“, стопанисвана от БАН, поради което не са били налице предпоставките за възстановяване на този имот в полза на ответниците. От събраните по делото доказателства 1/ заповед №РД- 09-01-81/19.06.1984г. на Председател на РНС „Девети септември“, с която на Институт по техническа кибернетика и роботика е предаден имот „сграда – лечебница, одържавена с акт №5146/1956г. и една от 15-те сгради в същия акт – в източната страна на лечебницата, при общи граници: юг и запад – парк „Витоша“ , север – път и овощна градина и изток – овощна градина“; 2/ приемо-предавателен протокол от 19.07.1984г., съставен от РНС „Девети септември“ и Институт по техническа кибернетика и роботика към БАН, с който са предадени: сграда – лечебница, одържавена с акт №5146/1956г. на два етажа, три сгради, одържавени с акт №5163/1957г., едноетажна вила, терена, върху който са разположени го.те сгради, при следните граници: запад – пътя за „Каменни кариери“, минаващ покрай сградата – лечебница, юг – парк „Витоша“ и в източна посока покрай голямо крушово дърво, пресича ограда от бетонни колове и бодлива тел под морените, на севе.зток – зад вилата „Винаров“ покрай малък басейн, север – минава по хребета на 6 м. от стълбите за вилата „Винаров“, завива на запад покрай бетоновия стълб и излиза на пътя за „Каменни кариери“ ; 3/ протокол за предаване и приемане на държавен недвижим имот от 18.12.1987г., с който на основание заповед №РД-09-01- 81/19.06.1984г. на Председател на РНС „Девети септември“ на Институт по техническа кибернетика и роботика е предаден недвижим имот – сграда – лечебница, одържавен с акт №5146/1956г., намираща се в местността „Пирова кория“ – с. Владая, заедно с припадащия й се терен при общи граници: на юг и запад – парк „Витоша“, на север – път и овощна градина, на изток – овощна градина, се установява, че процесния имот е бил одържавен и впоследствие предаден на Институт по техническа кибернетика и роботика към БАН. От заявление с изх. №200/17.07.2000г. на директора на Институт информационни технологии при БАН се установява, че имотът е преминал към Институт по информатика на БАН като правоприемник на закрития Институт по техническа кибернетика и роботика. След което с решение на ръководството на БАН – ЦУ, прието на заседание от 05.08.2008г. имотът е бил отчислен и предаден на СБК – БАН, като видно от писмо изх. №860/12.11.2014г. е отчислена „Почивно – творческа база Владая“ , както и прилежащата около нея земя, за което е съставен и приемо-предавателен протокол от 07.08.2009г., приложен на лист 65 от делото. От заявление с изх. №200/17.07.2000г. на директора на Институт информационни технологии при БАН се установява, че имотът е преминал към Институт по информатика на БАН като правоприемник на закрития Институт по техническа кибернетика и роботика. След което с решение на ръководството на БАН – ЦУ, прието на заседание от 05.08.2008г. имотът е бил отчислен и предаден на СБК – БАН, като видно от писмо изх. №860/12.11.2014г. е отчислена „Почивно – творческа база Владая“ , както и прилежащата около нея земя, за което е съставен и приемо-предавателен протокол от 07.08.2009г., приложен на лист 65 от делото. С решение по т.1 от Протокол 42 за проведено на 10.11.2009г. заседание на ръководството на БАН е взето решение почивната база да бъде отдадена под наем, като е взето и решение да се даде разрешение на наемателя да разположи пчелни кошери в прилежащото към наетия имот дворно място, от което е видно, че БАН е владял и земята, прилежаща към сградата. Видно от представен приемо-предавателен протокол за прехвърляне на активи от 31.01.2019г. е предадена и земя около почивно-творческа база „Владая“. Установява се от представени предварителен договор от 07.08.2009г.; договор за наем от 01.04.2010г., договор за наем от 04.09.2013г. и допълнително споразумение към него, че имотът „Творчески дом Владая“, заедно с прилежащия терен е бил ползван от наемател, с наемодател по договора Българска академия на науките. Спорно в случая между страните е дали към сградата е предаден и прилежащия й терен, представляващ имот с идентификатор .. по одобрената кадастрална карта и регистър със Заповед №РД-18-44/21.07.2011г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 1609 кв.м. От изслушаното и прието по делото заключение на съдебнотехническа експе.за се установява, че имотът попада в територията от Указ № 18387/25.09.1947 г. на Президиума на Народното събрание и приложената към указа скица № 12834/28.07.1947 г. Имотът с пространство от 30 (тридесет) декара, одържавен с АДС № (5146)4365 от 1956 г., представлява част от имота с площ 964 810 кв.м от Указ № 18387/25.09.1947 г., показан в скица № 12834/28.07.1947 г. и включва площта на сградата-лечебница. Предвид липсата на данни за точните очертания на имота от АДС № (5146)4365 от 1956 г., вещото лице е посочило, че не може да бъде даден категоричен отговор дали процесния имот попада частично или изцяло в имота, описан в акта от 1956 г. За терените от т. 4 от Предавателноприемателен протокол от 19.07.1984 г. и Заповед № РД-09-01-81/19.06.1984 г. на Председателя на РНС „Девети септември“, идентичен с имота от т. 2 на Протокол за предаване и приемане на държавен недвижим имот от 18.12.1987 г., няма посочени площи, няма и данни за точните им очертания. Сградаталечебница попада в описаните терени, но за процесния имот не е възможно да се прецени дали попада частично или изцяло в тези терени. Приложената към заключението комбинирана скица представлява извадка от топографската карта, изработена през 1988 г., върху която е показан процесния имот с идентификатор ... Констатира се, че съществуващата сграда в имота, нанесена в кадастралната карта с идентификатор ...1, съответства по местоположение на сграда от топографската карта от 1988 г. Същевременно, сградата в процесния имот не е съществувала към 1947 г., тъй като не е показана в скица № 12834/28.07.1947 г. Установеното кореспондира с твърдяното от жалбоподателя, че сградата в процесния имот, представляваща Творчески дом в с. Владая, е изградена на мястото на бившата лечебница. Вещото лице е посочило, че от приложените графични материали към преписката по заявление вх. № ВГ113 от 19.05.1999 г., се установява, че процесния имот с идентификатор .., възстановен с Решение № ВГ 113/14.11.2000 г. на Поземлена комисия - община Витоша под № 1.8 като имот № . по картата на възстановената собственост на землището, попада в територията от Указ № 18387/25.09.1947 г. С допълнително заключение вещото лице е установило, че данни за местността, в която попада масивна постройка - лечебница, се съдържат в представените по делото документи от периода 1956 г. - 1984 г., според които наименованието на местността е „Пирова кория“. При възстановяването на имотите по реда на ЗВСГЗГФ през 2000 г. е обособена местност „Големия рид“, в която се намира имот № ., с. Владая, нанесен в кадастралната карта с идентификатор ... От свидетелските показания на Румен И. се установява, че той в служебно качество е присъствал при предаване на процесния имот за стопанисване на БАН, като е посочил, че прилежащия към сградата терен, който е бил предаден и стопанисван от различни звена на БАН в годините е с площ около 1,5 дка, като е бил зачислен и предаден на БАН през 1981-1984г, което отговаря и на събраните писмени доказателства. Излага, че границите на поземления имот са му показани от представител на РНС „ Девети септември“ при предаване на сградата и прилежащия към нея имот. Гласните доказателства събрани при изслушването на другите трима свидетели потвърждават извода, че теренът около сградата се владее и ползва от БАН, съответно от 2009г. чрез наемателя по договор за наем. Свидетелят Г. Г. е посочил, че съпругата му е наемател на имота, като освен сградата той включва и дека. половина земя около нея, която стопанисват и поддържат. Свидетелят Б. . е изложил, че познава имотите, които били на Р., като лечебницата се ползвала от БАН приблизително от около 1985г. Посочва, че имотите представлявали 10-12 къщи, гори, земеделски земи, на голяма площ, вляво от лечебницата. Наследниците чистели дървета в имота. Свидетелят .. също излага, че . имали имот, в който пост.ли 17-18 постройки. След 9-ти септември военните го превърнали в каменоделен обект. Имало в имота къща, която се стопанисвала от БАН, а след това била дадена под наем от БАн на други хора. Имотът покрай сградата се обработвал и почиствал от тези, които ползват къщата. В останалата част от имотите на Р. имало пионерски лагер, имало израснали дървета, които били премахнати, но не може да каже от кого. От събраните писмени и гласни доказателства се установи безспорно, че освен сградата ищецът е владял и земята около нея с площ приблизително от 1,6 дка, като не се установи упражнявано владение от страна на някой от ответниците по отношение на процесния поземлен имот. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че към датата на влизане в сила на ЗБАН – 15.10.1991 г. имотът се е ползвал от ищеца, което е представлявало пречка имотът да бъде възстановен на ответниците, и е основание правото на ползване на БАН да се трансфо.ра в право на собственост по силата на чл.10, ал.2 от ЗБАН. Според чл.10, ал.1 от ЗБАН имуществото на Българската академия на науките и на самостоятелните й звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански организации и сдружения и други права и задължения. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗБАН Народното събрание предоставя в собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на Общото събрание. С цитираната разпоредба на чл.10, ал.2 от ЗБАН към датата влизането и в сила ( ДВ. Бр. 85/15.10.1991 г.) е уредена законовата (ex lege) трансформация на правото на ползване и управление в право на собственост по отношение на стопанисваните от БАН към този момент държавни имущества-терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд. За да се осъществи фактическият състав на посоченото придобивно основание следва към момента на влизане в сила на закона БАН да стопанисва вещите, предоставени й от държавата за осъществяване на дейността й според устава на академията и нейните институти. Преминаването на собствеността не е обусловено от административна процедура, а проверката следва да се осъществи от съда в рамките на спора за собственост – (в този смисъл определение № 62/12.02.2014г на ВКС по гр. д. № 7512/2013 г., ІІ отд, ГК). При това положение следва да бъде обсъдено наведеното от ответниците основание за придобиване на правото на собственост върху имота, а именно – изтекла придобивна давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Доколкото се твъ. оригинерно придобивно основание – давностно владение, ответниците следва да установят при условията на пълно и главно доказване факта на упражняваната фактическа власт за твърдения период след 2000г. Не се доказа наведеното от ответниците възражение за придобиване на имота въз основа на изтекла придобивна давност. Не се доказа да са стопанисвали или владели конкретно този недвижим имот, в който е построена сградата на „Творчески дом Владая“ след постановяване на решението на Поземлената комисия и въвода във владение. Единствената индиция за извършвани от тях действия, свързани със стопанисване на възстановените им имоти, е изложеното при изслушване на допуснатите по делото свидетели . и ., които казват, че наследниците . били разчиствали имотите на Р. от дървета, без обаче да се посочва действията от кой са извършени, като свидетелят . също така изрично е посочил, че теренът около сградата е стопанисван и поддържан от ползвателите на сградата, а по отношение на имотите, които са били собственост на Р. свидетелите са посочили, че същите са били много обши. и върху тях е имало множество построени сгради, както и че същите се намирали вляво от постройката, която е била първоначално лечебница, а към настоящия момент е „Творчески дом Владая“. Видно от изложеното не се установи ответниците да са установили явно и необезпокоявано владение върху прилежащия към сградата „Творчески дом Владая“ поземлен имот с площ от 1,6 дка. По отношение на построената сграда в поземления имот е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск на наследниците на . С. Р. срещу БАН за установяване на правото им на собственост по отношение на нея. Следва да се отбележи, че се установи по делото, че ищецът е владял непрекъснато и явно, без да бъде оспорвано владението му, процесния имот с идентификатор № .., находящ се в с. Владая, район „Витоша“, местност „Големия рид“, с площ от 1609 кв.м, доколкото между страните е установено, че процесната сграда, собственост на ответника – лечебница, понастоящем „Творчески дом Владая“, построена в този имот, и теренът около нея, са му били предадени през 1984г., т.е. много повече от 10 години, необходими, за да го придобие по давност. Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на спо.я имот, като на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен Нотариален акт за собственост от 20.09.2002 г., № 93, том I , рег. № 3135, дело № 82/2002 г. по описа на нотариус .. по отношение на процесния имот. При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 3180 лева/1625,91 евро. По изложените мотиви, съдът