Решение № 1781 от 23.9.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 534/2026 г.

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на „СТАТ“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощник адвокат Н. Б. при АК Варна, срещу Решение №213/17.06.2026 г., постановено по АНД №936/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че изводите на решаващия съд за липса на съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, са неправилни, което е довело и до незаконосъобразно преквалифициране на нарушението от съда по реда на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН. Излагат се и аргументи, че в случая е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като от нарушението не са настъпили никакви вредни последици за околната среда и санкционираното дружество не е извършвало нарушение от същия вид. На сочните основания касаторът отправя искане за отмяна на съдебния акт и на измененото с него НП, както и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Директор на РИОСВ – Шумен, редовно призована, не изпраща представител, както и не е представен писмен отговор по касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения: С атакуваното в настоящото производство решение РС [населено място] е изменил Наказателно постановление №06/03.04.2026 г. на Директора на РИОСВ – Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 556.46 евро, за нарушение на чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците като преквалифицирал нарушението по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците. За да достигне до този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени като поотделно, така и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено, че при извършена проверка на 03.11.2025 г. от контролните органи на РИОСВ – Шумен на строителен обект в [населено място], [улица], се извършват строително – монтажните работи от касатора "СТАТ" ООД с [ЕИК], [населено място], като отстрани на сградата били налични строителни отпадъци – тухли и метали, и при проверката не бил представен план за управление на строителните отпадъци, както и документи удостоверяващи предаването на строителни отпадъци на лице притежаващо документ по чл. 35 от ЗУТ. Била направена и справка в Националната информационна система "Отпадъци" /НИСО/, при която било установено, че дружеството няма утвърдени работни листи за класификация на отпадъците генерирани от строително - монтажните работи на обекта по реда на Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците. Резултатите от проверката били обективирани Констативен протокол /КП/ №СГ 11/03.11.2025 г., с който на основание чл.155 ал.2 от ЗООС на дружеството са били дадени следните предписания: 1.Да представи в РИОСВ – Шумен копие на съгласуван план за управление на отпадъците. 2.Да представи копия на документи удостоверяващи предаването на строителните отпадъци на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО и 3.Да се подадат работни листи за класификация на отпадъците генерирани от строително монтажните работи на обекта по реда на Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците. Във връзка с така дадените предписания, на 07.11.2025 г. на ел.поща на РИОСВ – Шумен постъпили изисканите с предписанията документи - предавателно – приемателен протокол от 04.11.2025 г. за отпадък с код 170107 бетон и тухли, фактура от 04.11.2025 г., справка за проведените измервания от 03.11.2025 г. и 4 бр. кантарни бележки от 03.11.2025 г. Дружеството представило за утвърждаване и работен лист на хартия. Въз основа на горните констатации, срещу дружеството бил съставен АУАН №СГ - 03 за това, че на 03.11.2025 г. не е класифицирало отпадък с код 17 01 07 /смеси от бетон, тухли, керемиди и плочки от керамични изделия/, образуван в резултат на дейността му, като в АУАН актосъставителят посочил, че с това деяние, дружеството е нарушило чл.135 ал.25 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците, във вр. с чл.3 ал.1 от ЗУО. Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, съдържащи се в акта и на основание чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 556. 46 евро, за нарушение на чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че санкционираното дружество е нарушило разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците, съгласно която се създава задължение за адресатите на нормата, а именно причинителят на отпадъци, да класифицира отпадъците, образувани в резултат от дейността му, като предприеме всички необходими действия по реда на тази наредба. А съгласно чл.7 ал.1 т.1 и ал.7 от посочената Наредбата, за класифициране на отпадъците, причинителят на отпадъци е задължен да подаде за всеки отпадък не по – късно от два месеца преди образуването му до директора на РИОСВ, на чиято територия се образува отпадъка, попълнен работен лист за класификация на отпадъците по приложение № 5 с определен шестцифрен код на отпадъка, чрез Националната информационна система "Отпадъци". Доколкото дружеството – жалбоподател е извършвало строително – монтажни работи на обект в [населено място], [улица], [имот номер], съдът е приел, че същото се явява субект на нарушението. Доколкото на обекта са били налични отпадъци, генерирани от извършваните СМР от дружеството, както и че дружеството нямало утвърдени работни листи за класификация на отпадъците, то е налице неизпълнението от страна на дружеството на задължението за класификация на отпадъците от дейността му чрез подаване на съответните работни листове. Или безспорно е прието от въззивния съд, че дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си да извърши класификация на отпадъците, които се образуват от стопанската му дейност, чрез подаване на работни листи в НИСО, съгласно изискванията на чл.4 ал.1 и чл.7 ал.1 от Наредба №2/23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Това бездействие покрива признаците на нарушение по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, а именно - не извършване на класификация на отпадъците, образувани от дейността му по реда на Наредба № 2/2014 г. издадена на основание чл. 3 от ЗУО. С оглед наведените пред него възражения, въззивният съд приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително, че е посочена дата и място на нарушението. Решаващият съд също констатирал, че в съставеният АУАН актосъставителят е посочил, че дружеството е нарушило чл.135 ал. 25 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците, във вр. с чл.3 ал.1 от ЗУО, като обаче в чл.135 от ЗУО не съществува ал.25. Това е прието от съда като допусната техническа грешка от страна на актосъставителят при посочване на правната [жк], тъй като в текстовата част нарушението е описано правилно. Аргументирал се е и с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, която дава възможност на административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. РС – Шумен също е приел, че с процесното НП е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО за това, че не е класифицирало отпадък с код 17 01 07, образуван в резултат на дейността му, чрез подаване работни лист не по-късно от два месеца преди образуването му, като обаче при правилно установена фактическа обстановка, наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението по ал.5 на чл.135 от ЗУО, вместо по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО. Посочил е, че разпоредбата на чл.135 ал.5 от ЗУО е приложима при извършване на повторно нарушение по ал. 1 – 4 и предвижда налагане на имуществена санкция в двоен размер, докато с процесното НП е наложена имуществена санкция в размер на минималния предвиден в разпоредбата на чл.135 ал. 2 т.1 от ЗУО и няма доказателства, че се касае за нарушение извършено при условията на повторност. Въз основа на това съдът е приел, че в случая са налице предпоставките по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН и е преквалифицирал нарушението като такова по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците. Изложени са съображения за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, както и е постановено при правилно установена фактическа обстановка. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения както при съставяне на АУАН и при издаване на НП, в това число, че са посочени конкретно дата и място на нарушението, както и е допусната техническа грешка от актосъставителя при посочване на правната квалификация на нарушението. Напълно правилни са изводите на решаващия съд, че в случая е приложима нормата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН и законосъобразно съдът е преквалифицирал нарушението като такова по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, като правилни и обосновани са направените от въззивната инстанция правни изводи в този смисъл, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящата касационна инстанция обаче не споделя изводите на РС – Шумен за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради следните съображения: В пар.1 т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието "Маловажен случай", а именно "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Спорно е в случая, дали конкретните обстоятелства разкриват хипотезата на маловажност - извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. За да не уважи твърденията на наказаното лице в тази насока районният съд е съобразил, че извършеното нарушение – липса на документи за класификация на отпадъците, е формално такова, на просто извършване, което няма съставомерни вредни последици. Приел е, че управлението на отпадъците цели предотвратяване или намаляване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда, поради което е налице завишена обществена опасност съобразно засегнатите с процесното деяние обществени отношения, които са с висока степен на значимост предвид целите на закона и принципите за опазване на околната среда и човешкото здраве. Касационната инстанция, в решаващия си състав, не споделя мотивите на РС – Шумен относно липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН във вр. с пар.1 т.4 от ДР на ЗАНН. Декларираната в чл.1 ал.1 от ЗУО цел на закона е защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците. Според чл.2 от Наредба №2/2014 г. целта й е класифициране на отпадъците, осигуряващо екологосъобразното им управление в съответствие със Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Спорът е, дали констатираното нарушение по неквалифициране на отпадъка с код 17 01 07 и неподаване на работен лист за този отпадък до Директора на РИОСВ чрез НИСО, без да е констатирано някакво замърсяване, обосновава превес на интереса на обществото по защита на околната среда и човешкото здраве в настоящия случай, при който нарушението е било отстранено още същия ден. Касационната инстанция приема, че настоящият случай покрива критериите за "маловажен случай" по пар.1 т.4 от ДР от ЗАНН. На първо място, това че се касае за формално по своя характер административно нарушение, не изключва автоматично приложението на „маловажен случай“. На второ място, независимо от важния характер на регулираните в случая обществени отношения, същественото е те да не се абсолютизират, а да се преценят конкретните параметри на самото нарушение, обстоятелството дали то е отстранено по инициатива на нарушителя и налице ли са вредни последици. В тази връзка следва да се съобрази, че нарушението е отстранено още същия ден чрез входирането на необходимите документи в РИОСВ - Шумен, което е отразено и в самото НП, както и, че при проверката не е констатирано непосредствено замърсяване на околната среда и човешкото здраве. Напротив, формалното нарушение по неквалифициране на отпадъка и съответно непредставяне на документи, отстранено още същия ден – независимо, че документите не са представени чрез НИСО, но са представени на ел. поща на РИОСВ – Шумен, разкрива по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. На последно място, няма данни за извършени от дружеството нарушения по реда на ЗУО. Всички тези многобройни смекчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени като достатъчни за покриване на критерия за "маловажен случай", доколкото целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН са предупредителни и възпитателни, а не назидателни. Последното налага отмяна на обжалваното съдебното решение и постановяване на друго такова, с което атакуваното НП да бъде отменено поради маловажен случай, като на основание чл.28 от ЗАНН нарушителят следва да бъде предупреден. Своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, съдът намира за основателно, с оглед изхода на делото, поради което РИОСВ – Шумен следва да бъде осъдена да заплати на "СТАТ" ООД с [ЕИК], [населено място], сумата общо в размер на 860.00 евро, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции – 560.00 евро за първа инстанция и 300.00 евро за касационна инстанция. Водим от горното, Шуменският административен съд