Решение № 45 от 3.7.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 15/2026 г.

Иск с правно осн.чл. 439 от ГПК . Производството по делото е образувано по предявени от ищеца И. Т. И. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••••, чрез пълномощник адв. Н. Ф., ТАК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД, обективно кумулативно съединени искове с посочено правно осн.чл. 124 във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК, с искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 29 770.56 евро (в левова равностойност 58 226.14 лв.) – главница 46 000лв.(23 519.43 евро), лихва (11 084.45 лв. (5667.39 евро)за периода 31.07.12г.до 02.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, сч.от 08.01.2014г., и разноски 1 141.69 лв. (583,74 евро), по издаден в полза на Банката изп.лист от 09.01.2014 г. по ч.гр.д. № 22/2014г. на РС – Търговище и сумата от общо 3 048.31 евро (в левова равностойност 5 961.96 лв.) – главница 4 754 лв.(2 430.68 евро), договорна лихва 1091.05 лв.(557,85 евро) за периода от 30.08.12г.до 03.01.14 г., ведно със законната лихва, сч.от 08.01.2014г. и разноски 116.91 лв.(69.78 евро) по издаден изп.лист от 09.01.2014 г. по ч.гр.д. № 23/2014 г. на РС-Търговище, по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, поради погасяване на вземанията ПО ДАВНОСТ. Предявените искове са обосновани със следните обстоятелства: По депозирани заявления и издадени разпореждания на заповедния съд по реда и на осн.чл. 417, ал. 2 и чл. 418 ГПК, ищецът И. Т. И., Т. И. Т. и „ТТТ“ ЕООД с ЕИК 125576229 гр. Търговище, са осъдени да заплатят, в условията на солидарност, на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ответникът „Банка ДСК“ ЕАД исковите суми. По издадените в посочените заповедните производства изпълнителни листи от 09.01.2014 г., въз основа на заповеди съответно № 11/09.01.2024 г. и № 12/09.01.2014 г. е образувано ИД № 113/2014 г. по описа на ЧСИ с рег. № 769, с район на действие ОС – Търговище, по което ищецът получил покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на 05.03.2014 г., като след получаването й не е подал възражение. От датата 25.06.2015 г./съобр. ТР № 3/2020 на ОСГТК на ВКС/ до датата на предявяване на иска по процесния спор – 24.02.2026 г. по изпълнителното дело са извършвани справки, налагани са запори, опис и възбрана на недвижим имот; насрочвана била публична продан около 10 пъти, като с Постановление от 22.08.2019г., влязло в сила на 29.08.2019 г. недвижимият имот е възложен на купувач. Ищецът твърди, че спрямо него от 2014 г. не са извършвани принудителни действия до 11.02.2026 г., когато получил ПДИ по изп.дело № 20267690400074 на ЧСИ с рег. № 769 с район на действие ОСТ, по което дело, ведно с поканата му бил наложен запор върху банковата сметка, където получава пенсия. Твърди, че е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие по делото е от 18.03.2021 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на „ТТТ“ЕООД в банка ДСК АД, но едва с Постановление от 26.01.2026 г. ЧСИ е прекратил изп.дело № 113/2014 г., след което веднага на 02.02.2025 г. е образувано новото изп.дело № 74/2026 г. Въз основа на така изложените обстоятелства, ищецът счита, че е налице изтекла погасителна давност за вземането на кредитора спрямо него, тъй като от 19.03.2014 г. (на която дата е влязла в сила Заповедта за изпълнение на вземане) до 11.02.2026 г. са изтекли 12 години, през което време взискателят не е упражнявал спрямо него принудителни мерки, обуславящо предявяването на настоящия иск/искове. В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД не е депозирал отговор на исковата молба. В проведеното публично с.з. ищецът, чрез адв. Ф., поддържа предявените искове по съображения, че съгласно тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, по изпълнителното дело, образувано през 2104 г., до влизането на въпросното тълкувателно решение в сила (26.06.2015 г.) изпълнителни действия по отношение на ищеца не са извършвани изобщо, поради което вземането на ответника е погасено по давност. Счита за неоснователно възражението на ответника, че предприетите изпълнителни действия спрямо един от солидарните длъжници прекъсва давността, като се позовава на решение на ВКС от 28.01.2026 г. по т.д. № 646/2025 г. Моли за уважаване на исковете, претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК – 1312.75евро д.такса и 2000 евро адв.хонорар; представя и писмени бележки. Ответникът не се е явил в проведеното о.с.з. на 94.06.26 г., представил е писмено становище с вх. № 2342/02.06.26 г. за неоснователност на иска, с възражения, че по изп.д. № 113/2014 г. са извършвани изпълнителни действия: насрочвани са множество публични продажби, наложени са обезпечителни мерки, провеждано е имуществено проучване, което доказва, че кредиторът не е бездействал. Сочи, че предвиденото в чл. 125, ал. 1 от ЗЗД правило е приложимо само в случаите, когато взискателят се е самоограничил в защитата си и се е снабдил с ИЛ спрямо някои от длъжниците си или е поискал да упражнява правото си по наличен иск спрямо някои от тях, какъвто не е настоящия случай, тъй като сезирането на органа по принудителното изпълнение е по целия титул срещу всички солидарни длъжници; приложените изпълнителни способи, с предмет имущество на някой от солидарните длъжници, са осъществени преди изтичането на 5 години, който срок тече общо, а не самостоятелно за солидарните длъжници, с оглед общото действие на изпълнението и без правно значение е обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано срещу имуществото на длъжника, тъй като последният не би могъл да противопостави възражение за разделяне на дълга, като в подкрепа на изложеното цитира решение № 216/05.08.25 г. по Втд № 181/2025 г. на АпС – Варна, по сходен случай. По допустимостта на иска – с определението по чл. 374 от ГПК съдът е приел исковете за допустими, обусловило разглеждането им по същество. Съдът, след като съобрази становищата на страните и след преценката на събраните по делото писмени доказателства, приложени заверени копия на двете изп.дела, приема за установено от фактическа страна следното: На 24.02.2014 г., въз основа на приложените 2 бр. изпълнителни листи (ИЛ), и двата от 09.01.2014 г., издадени в заповедните производства по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 22/2014 г. и ч.гр.д. № 23/2014 г., и двете по описа на РС – Търговище, по молба вх. № 1525/24.02.2014 г., депозирана от кредитора/взискател „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД пред ЧСИ А.З., рег. № 769 на НК, е образувано изп.д. № 113/2014 г. срещу тримата солидарни длъжници (съгласно ИЛ): „ТТТ“ ЕООД с ЕИК 125576229, гр. Търговище, ул. Славянска 8 с управител Т. И. Т.; Т. И. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••••••••, ул. •••••••• ••••, и И. Т. И. с ЕГН •••••••••• от гр. ••••••••••, кв. ••••••••• ••••, вх. ••••, за принудително събиране на посочените в ИЛ суми: главница, лихви и разноски. Вземанията са били обезпечени с договорна ипотека върху недв.имот – самостоятелен обект в сграда-офис № 3 с идентификатор 73626.511.164.1.1, описан в т.2А/ в нот.акт за договорна ипотека рег. № 41, т. ІV, рег. № 7586, д. № 898/2008г. от 19.06.2008 г. на нотариус рег. № 496 на НК, с район на действие РС- Търговище. Върху имота, собственост на ЕТ „ТАВТ Тотю Т.“, Т. И. Т. и А. Й. Т., е вписана възбрана на 10.03.2014 г. От служебна справка в ТР е видно, че първоначалният кредитор „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД през м. април 2020 г. е окончателно присъединен, чрез влИ.е, към ответника „Банка ДСК“ АД – вписване 20200430152842, обуславящо пасивната правна легитимация на ответника. По ИД № 113/2014 г. са извършени справки за имуществено състояние и банкови сметки, за трудови договори, от 27.02.2014 г. за всеки един от солидарните длъжници, в т.ч. и за ищеца И. Т. И., изпратени са ПДИ, връчени на първите двама длъжници на 12.06.2014 г., а на ищеца И. Т. И. – на 05.03.2014 г. На 30.09.14 г. е извършен опис на ипотекирания имот. За насрочения опис са уведомени взискателя, длъжниците „ТТТ“ ЕООД и „Тотю Т., чрез връчени ПДИ, както и А. Й.Т.а (л. 103-111 от ИД). С молба от 27.03.15 г. взискателят е представил копие от влязло сила на 03.02.2015 г. решение, постановено по образуваното по иск с правно осн.чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК по т.д. № 84/2014 г. по описа на ОСТ, предявен от кредитора/банката срещу тримата солидарни длъжници, прекратено с опр. № 160/26.09.2014 г. в частта му срещу ответника И. Т. И. (поради липсата на подадено възражение по чл. 414 ГПК), с което съдът е признал за установено съществуването на вземане в полза на банката за вземане, за което е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по чгр.д. № 22/2014 г. на РСТ. Следва молба от 23.03.2017 г. (л. 130 и сл. от ИД), с която банката е поискала насрочване публична продан на имота, с твърдения, че „последната публична продан е била обявена на 10.10.2014г. и до настоящия момент не сме получили уведомление за нова публична продан или за нестанала такава“. Първа публична продан е насрочена от 22.05.2017г. до 22.06.2017г., обявена за нестанала с Протокол от 23.06.2017г. (л. 157). По молба на взискателя от 04.07.2017г. е насрочена втора ПП от 31.07.2017г. до 31.08.2017г., обявена за нестанала с Протокол на ЧСИ от 01.09.2017 г. (л. 175); По молба на взискателя от 11.09.2017г., с обявление от 27.11.2017 г. е насрочена трета ПП от 08.12.17г. до 08.01.2018 г, обявена за нестанала с Протокол на ЧСИ от 09.01.2018г.; насрочена четвърта ПП от 20.02. до 20.03.2018г., обявена за нестанала с Протокол от 21.03.18г. (л.215); С обявление от 08.05.18г. насрочена пета ПП от 21.05. до 21.06.18г., обявена за нестанала с Протокол от 22.06.18 г. (л. 235). С обявление от 24.07.18 г. (л.241) е насрочена шеста ПП от 13.08.до 13.09.18 г., обявена за нестанала с Протокол от 14.09.2018 г. След още няколко обявени за нестанали публични продажби, на 16.08.2019 г. е извършена публична продан и с Постановление за възлагане от 22.08.2019 г. ЧСИ е възложил ипотекирания недвижим имот, предмет на принудителното изпълнение по делото, на обявения за купувач Анифе Шабанова. За насрочваните публични продани ищецът И. Т. И., като длъжник по ИД, не е уведомяван. След приключване на проданта през 2019 г. взискателят не е депозирал молби по ИД с искане за предприемане на изпълнителни действия, респ. такива не са извършвани до м.март 2021 г., когато по молба на взискателя от 16.03.2021 г. ЧСИ е извършил справки за наличието на банкови сметки на солидарния длъжник „ТТТ“ ЕООД, справка в АВписванията за притежаваните от този длъжник недв.имоти и за всички вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.91г.- 16.04.21 г., за декларирано имущество (до Община-Търговище), за притежавани МПС, ЧСИ З. е наложила запор върху банковите сметки на „ТТТ“ЕООД в ОББ (запорно съобщение от 18.03.21г., пол.22.03.2021г.). С Постановление от 26.01.2026 г. на ЧСИ Загорова е ПРЕКРАТЕНО производството по ИД 113/2014г. на осн.чл. 433, ал.1 , т. 8 от ГПК, като на 06.02.26 г. са вдигнати наложените от ЧСИ запори върху банковите сметки на „ТТТ“ ЕООД в Банка ДСК АД. С молба вх. № 1887/02.02.26г. взискателят Банка ДСК АД е поискал да му бъдат върнати представените по ИД 113/2014 г. заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи, въз основа на които и по молба на банката вх. № 1888/02.02.26г. пред ЧСИ Загорова е образувано ИД № 74/2026 г. срещу същите трима солидарни длъжници. По това дело до ищеца И. Т. И. е изпратена ПДИ от 11.02.2026 г., получена от него на 05.03.2026 г., извършена е справка за притежавани от него банкови и платежни сметки, справи до АВп, справка за пенсия и др., като ведно с ПДИ е наложен ЗАПОР върху получаваната от него пенсия. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно осн.чл. 439 от ГПК. Видно от обстоятелствената част и петитум на исковата молба, предмет на разглеждане е предявен отрицателен установителен иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК, а именно, че вземането на кредитора/ответника по настъпило правоприемство от първоначалния кредитор, предмет на издадените изп.листи в хода на заповедно производство по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК, предмет на принудително изпълнение по образуваното изп.дело № 113/2014 г.(прекратено с Постановление от 26.01.26г. на осн.чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК) и образуваното повторно изп.дело № 74/2026 г. по описа на ЧСИ А.Загорова, е погасено по давност. Искът по чл. 439 от ГПК е част от предвидената от законодателя защита на длъжника по исков ред, като искът му маже да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът, като длъжник, не е възразил в срока по чл. 414 ГПК, а по предявения от кредитора спрямо останалите двама солидарни длъжници установителен иск по чл. 422 от ГПК е постановено влязло в сила на 03.02.2015г. решение. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземания поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното им изпълнение. Не е спорно по делото, че спрямо ищеца И. Т. в хода на изпълнителното производство по ИД 113/2014г. не са предприемани изпълнителни действия от 2015 г. до неговото прекратяване през 2026 г., макар предвид данните по делото, обсъдени по-горе в митивите, перемпцията по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК да е настъпила още през м. март 2023 г. (предвид последното изпълнително действия по делото – запор от 18.03.21 г. на банкови сметки на солидарния длъжник „ТТТ“ ЕООД. Спорният въпрос е, дали „изпълнителните действия, предприети по отношение на един и/или двама от тримата солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнителното производство по ИД 113/2014г. въз основа на един изпълнителен лист, имат за последица прекъсването на давността и спрямо другия солидарен длъжник – в случая ищеца по делото“. По този спорен въпрос отговорът се основава на разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД и установената съдебна практика, намерила опора и разрешението, дадено в т.1 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г на ОСГТК на ВКС, в мотивите към която са дадени разяснения, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изп.дело въз основа на един и същ изпълнителен лист/и, рефлектират върху останалите длъжници. Но е направено изрично разграничение между перемпцията и давността. Подчертано е, че спирането и прекъсването на давността са факти с относително действие при условията на пасивна солидарност. Съгл.чл. 125, ал.1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без значение за останалите. Тази норма се отнася до спирането и прекъсването на давността, факти в интерес на кредитора и са свързани с материалноправен срок. Както е посочено в Решение № 24/28.01.2026г. на ВКС по т.д. № 646/2025г., ТК, І т.о., тълкуването по т.1 от горепосоченото ТР по тълк.д. № 2/23г. на ОСГТК, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни длъжници, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в изпълнително производство, образувано срещу множество солидарни длъжници. То не касае института на погасителната давност и последиците от извършване на изпълнителни действия само спрямо някой/някои от солидарните длъжници за останалите длъжници в изпълнителното производство от гледна точка на давността. По силата на изричната материалноправна разпоредба на чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването на давността, включително в хипотезата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД - с предприемане на действия за принудително изпълнение по отношение на един от солидарните длъжници, няма действие спрямо останалите. По изложените съображения отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационото обжалване по тд 646/25 г. на ВКС е, че „изпълнителните действия, предприети по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително производство въз основа на един изпълнителен лист, нямат за последица прекъсването на давността и спрямо останалите солидарни длъжници“. Точно такъв е и настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, като трайната съдебна практика, приема, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за погасяване на вземането. Видно от доказателствата по делото ищецът е поучил ПДИ на 05.03.2014 г., не е депозирал възражение, и заповедта по чл. 417 ГПК спрямо него е влязла в сила, обусловила прекратяване на образуваното производство по предявен на банката иск по чл. 422 ГПК. Това производство е приключило по отношение на останалите двама соридарни длъжници с влязлото в сила на 03.02.2015г. решение. С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, какъвто е и настоящия случай. Давността за тези вземания започва да тече от 26.06.2015 г., тъй като до тази дата е обвързващо тълкуването, дадено с ПВС № 3/1980 г. В релевантния период от 26.06.2015г. до изтичането на петгодишния период по чл. 117, ал. 2 ГПК на 26.06.2020г., не е установено прекъсване на давността по отношение на вземанията срещу ищеца, такова не е налице и след това до 11.02.2026 г. (датата на получаване на ПДИ по новообразуваното ИД № 74/2026 г. на ЧСИ ЗЦгорова), поради което и предявените отрицателни установителни искове са основателни. С оглед основателността им, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски по делото в размер 3 312.75 евро (1312.75 евро д.такса и 2 000 евро адв.възнаграждение), като намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК в писмените бележки на ответника от 02.06.26 г. (без определени доводи, ответникът иска редуциране до минималния размер, предвиден в Наредба 1/2004 г.). По делото са предявени два иска, предвид тяхната цена, извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, осъществена защита, явяване в о.с.з., претендираната адв.възнаграждение в размер 2000 евро, се явява адекватно на оказаната защита, а и под минималния размер , предвиден в чл. 7, ал. 1 , т. 2 и 4 от Наредба 1/2004 г. Водим от горното съдът