Решение № 132 от 6.8.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 348/2026 г.

Производството по ч.гр.д. № 348/2026 г по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на Ж. С. И. и Й. С. С., подадена чрез адв. М. Ц., против решение № 540/21.05.2026 г., постановено по гр.д. № 953/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата им с вх. № 6372/30.03.2026 г., подадена в качеството им на взискатели и длъжници по изп.д. № 20253110401084 по описа на държавен съдебен изпълнител при СИС - Варна срещу протокол за разпределение на суми от 06.03.2026 г. Жалбоподателките са навели оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като са молили за отмяната му, за отмяна и на обжалваното разпределение на държавния съдебен изпълнител и произнасяне в посочения в жалбата смисъл с присъждане на разноски за двете производства. Изразили са несъгласие с извода на окръжния съд, че правилно са определени задълженията на съсобствениците за дължими такси и разноски и липсват грешки при сметките по авансово платените такси. От постъпилата от купувача сума, която за жалбоподателките с дял от по 3/12 се равнявала на 22 333,14 евро, следвало да се извадят дължимите такси и разноски за същия дял от 843,90 евро, при което сумата за получаване от всяка от тях се равнявала на по 21 489,24 евро, а не както било прието от ДСИ в обжалваното разпределение (21357,01 евро). Т.е. всеки от жалбоподателите бил ощетен с по 132,23 евро, което не обосновавало „допустима математическа грешка“, както неправилно приел окръжния съд. Отделно от това, окръжният съд не отчел, че съдебният изпълнител неправилно начислил такса за опис по чл. 47 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), при положение че такава в производството за делба не се дължи. Лицата на насрещната страна – Р. И. И., Г. С. И. и А. С. И., чрез адв. П., са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и по съображения за неоснователността й са молили за отхвърлянето й. Жалбата е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството пред окръжния съд е било образувано по жалба на Ж. С. И. и Й. С. С. срещу разпределение (предварително разпределение) изготвено на 06.03.2026 г. от държавен съдебен изпълнител при СИС – Варна по изп.д. № 20253110401084, с което са определени на съделителките - жалбоподателки суми за получаване от публичната продан на съсобствения (делбен) имот от по 21 357,01 евро за всяка от тях. Оплакванията им са за погрешно изчисление от ДСИ на дължимите им се от цената на имота суми (следвало да получат по 21498,33 евро при положение, че се дължала такса за опис) и за неправилно включване в размера на неплатените такси на такса за опис, каквато не се дължала при извършването на делба на имот. Изпълнителното дело е било образувано на 13.08.2025 г. по молба на Г. С. И., Р. И. И. и А. С. И. въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение по гр.д. № 8165/2023 г. на ВР за изнасяне на публична продан на съсобствени между съделителите имоти при квоти: 3/12 ид.ч., Ж. С. И., 3/12 ид.ч. за Й. С. С., 2/12 ид.ч. за Г. С. И., 2/12 ид.ч. за Р. И. И. и 2/12 ид.ч. за А. С. И.. По делото са извършени следните действия: на 14.08.2025 г. е наложена възбрана; насрочен и извършен опис от ДСИ и оценка от вещо лице на имотите; на 10.10.2025 г. Г. И. е платила по делото сумата от 264,34 евро (равностойност на сумата в лева) – частично за такси и разноски; насрочена и извършена е публична продан; с протокол от 27.02.2026 г. за купувач на делбените имоти е обявена съделителката Г. С. И. за цена от 89 332,55 евро. На 06.03.2026 г. е изготвено и разпределението на сумата от проданта (89 332,55 евро), като е постановено съделителят -купувач да внесе сумата от 74 443,80 евро, от които за получаване от съделителите Р. и А. с дял от по 2/12 – суми от по 14 238,05 евро, а за Ж. и Й. с дял от по 3/12, съответно суми от по 21 357,01 евро, както и за заплащане на неплатени такси общо 3111,29 евро. По оплакването за недължимост на такса за опис по чл.47 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК: Производството по принудително изпълнение на изнесен на публична продан неподеляем недвижим имот по чл. 354, ал.1 от ГПК е своеобразно продължение на съдебната делба. Обект на изпълнението е само и единствено съсобственият недвижим имот, посочен в изпълнителния лист, а страни са съделителите също посочени в изпълнителния лист. Основният предмет на делото е извършване на продан на имота, а целта е страните да получат паричния еквивалент на дяловете си по най-високата възможна пазарна цена на вещта. В случая не се касае до принудително изпълнение за събиране на дълг и до насочване на изпълнението върху имот на длъжника или до принудително предаване на имот. Държавната такса за извършване на публична продан на делбен имот е предвидена изрично в чл. 51 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, като тя е в размер на 2 на сто върху продажната цена, но не по-малко от 25,56 евро. При извършване на публична продан на делбен имот таксата е за сметка на съделителите съобразно техните дялове. Член 47, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е в раздел "Такси по съдебното изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители". Той предвижда за извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, заплащане на пропорционална държавна такса в размер на 1.5 % върху помалката сума между цената на описаното имущество и паричното вземане, но не по- малко от 25,56 евро. Съгласно ал. 4 на чл. 47, посочената в ал. 1 държавна такса се събира и при опис на вещи по реда на чл. 557 ГПК. Съгласно ал.2 на чл. 47, з а извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Разпоредбата на чл. 58а от Тарифата ограничава максималния размер на пропорционалната държавна такса по чл. 47 до 1/10 от размера на вземането, а в чл. 53, ал.6 от Тарифата е предвидено, че от таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една десета от вземането. В чл. 73, ал.5 ГПК също е предвидено, че пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане, както и че от таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора нейния размер, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. Тълкуването на тези разпоредби налага извод, че чл. 47 от Тарифата не може да се прилага по аналогия за събиране на държавна такса в производство по осребряване на изнесен на публична продан делбен имот. Това е така, тъй като това производство не е за принудително събиране на парично вземане чрез използване на един от предвидените способи - насочване на изпълнението към недвижим имот на длъжника и продажбата му. В хипотезата по извършване на публична продан на делбен имот липсва задължение, чийто размер да се съпоставя със стойността на описаното имущество и на тази база да се определя дължимата пропорционална такса, а разпоредбата изрично повелява определяне на таксата върху по-малката от двете суми. На следващо място, разпоредбата на чл. 47, ал.2 посочва срока за доброволно изпълнение и недължимост на такса за опис, извършен в този срок, т.е. отнася се за принудително изпълнение, каквото в случая няма. Чл. 47, ал.4 от Тарифата изрично сочи приложимостта на таксата за опис и по отношение само на производството по чл. 557 ГПК, т.е. за производство по открито наследство, което се изчерпва с описа. В настоящото производство няма размер на вземане, за да може да се ограничи таксата по чл. 47 до 1/10 от размера на вземането, нито да се приложи чл. 53, ал.6 от Тарифата като таксата за опис се приспадне от таксата за изпълнение на парично вземане, което също сочи, че таксата по чл. 47 от Тарифата не е предвидена за производството по публична продан на делбен имот. Производството за продажба на изнесен на публична продан неподеляем имот се изчерпва с извършването на публичната продан. Затова за него е предвидена нарочна пропорционална такса по чл.51 от Тарифата в размер на 2% от продажната цена, която е окончателна такава за извършването му, включващо като действие и необходимия за оценката на имота опис. Т.е. отделна пропорционална такса по чл. 47 от Тарифата за опис от 1,5 % се дължи в принудителното изпълнение за събиране парично вземане чрез способа по продажба на вещ на длъжника (което се провежда поетапно и пропорционалната такса за опис се събира, но може да се редуцира до размер и да се приспада от пропорционалната такса за изпълнението при осъществяване на изпълнението) и в изрично предвиденото производство по чл.557 ГПК, което се изчерпва с описа (т.е. дължи се само пропорционалната такса за опис) и такава такса по чл. чл. 47 от Тарифата не се дължи за производството по изнасяне на публична продан на имот в производство по делба. По тези съображения настоящият състав намира, че в случая съделителите не дължат пропорционална такса за опис на имота съгл. чл. 47 от Тарифата (в размер на 1 339,98 евро) и тя неправилно е включена в размера на дължимите от тях такси. По оплакванията за размера на дяловете, изчисленията и дължимите на съделителите суми от продажната цена: Така, всички дължими такси и разноски по изпълнителното дело (без таксата за опис по чл.47 Тарифата) са в размер на 2 035,65 евро (такса по чл. 30 от Тарифата 21,47 евро; такса за вписване на възбрана – 7,67 евро; такса от 2% по чл. 51 от Тарифата за извършване на публична продан на делбен имот – 1 786,65 евро и такса по чл. 40 от Тарифата за изготвяне и предявяване на разпределението – 15,34 евро; разноски за вещо лице – 204,52 евро). Дължимата от всеки от съделителите с квоти от 2/12 ид.ч. част от тези такси и разноски, е в размер на 339,27 евро, а от съделителите с квоти по 3/12 част е 508,91 евро. Частите на всеки от съделителите от продажната цена на имота от 89 332,55 евро, са съответно – за тези с по 2/12 ид.части – 14 888,75 евро, а за тези с по 3/12 ид. части – 22 333,13 евро. След приспадане на съответната, дължима от всеки съделител част от таксите и разноските, съделителите Р. И. и А. И. с по 2/12 ид.част следва да получат суми от по 14 549,48 евро (14 888,75 евро – 339,27 евро), а съделителите Ж. И. и Й. С. с квоти от по 3/12 ид.част – суми от по 21 824,22 евро (22 333,13 евро – 508,91 евро). Така, съделителката – купувач на публичната продан с квота от 2/12 ид.части и вземане от 14 813,82 евро (сбора от дела й 14 549,48 евро и платената от нея част за такси и разноски от 264,34 евро) следва да внесе сумата от 74 518,73 евро (включваща сбора от дяловете на останалите съделители – общо 72747,42 евро и неплатените такси и разноски от 1 771,31 евро (от общ размер от 2035,65 евро след приспадане на платените от купувачката 264,34 евро)). Предвид изложените съображения, жалбите на съделителите Ж. И. и Й. С. са основателни и следва да бъдат уважени, като обжалваното решение на окръжния съд и потвърденото с него предварително разпределение – отменени и вместо това – извършено ново предварително разпределение съобразно посоченото в мотивите на настоящото решение. Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд.