Решение № 10102 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 697/2026 г.

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“АД срещу Ревизионен акт № Р-03000325002306-091-001/17.11.2025г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 300/13.02.2026г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна /ОДОП Варна/ при ЦУ на НАП.

В жалбата жалбоподателя оспорва непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставките от „ФРЕШ СЪПОРТ“ЕООД и че неправилно е увеличен финансовия резултат с размера на направените разходи. Намира, че следвало да се изяснят причините за закупуването на химическите тоалетни и тяхната връзка със сградата, в която дружеството развивало стопанската си дейност. Поставянето на тоалетните извън сградата на атракциона било с цел създаване на комфорт на посетителите. Само една малка част от тоалетните не се намирали на територията на с. Неофит рилски и поради това следвало да се приеме, че тоалетните поставени по пътя на туристическият обект са свързани с дейността му и да се признае на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Сочи се, че неправилно е увеличен финансовия резултат на дружеството с разходите за придобиване на дървесни видове от Нидерландия. Намира че спорът е за това дали е формиран данъчен амортизируем актив по чл.48 от ЗКПО и че всяко растение следвало да се разглежда като отделен актив и т.к. стойността на всяко растение е под 700лв., което в предприятието се явявала „стойностен праг на същественост“ това водело до извод, че не е налице предпоставката на чл.50, ал.1 от ЗКПО за признаване на данъчен амортизируем актив, поради това финансовият резултат на дружеството не следвало да се увеличава със стойността на разходите, които формират данъчен, а не счетоводен амортизируем актив. Намира, че неправилно се третирали разходите за закупуване на гориво. Сочи, че дружеството имало закупени МПС и че била установена дейността на дружеството и, че дружеството извършва непрекъсната дейност по разширяването на атракциона и, че в хода на ревизията е следвало да се изиска справка за изминалите километри от товарните автомобили, за да се определи количеството изразходвано гориво за дейността на дружеството. ВОП по фактури 2023271/29.03.2023г. и 2023381/06.06.2023г. издадени от нидерландското дружество почивали на предположения. Сочи, че от събраните доказателства не се установявало стоките по фактурите да са получени от представител на дружеството. Сочи, че не разполага с копие на товарителницата и, че с такава не разполагало свързаното с „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД „ПРЕВОЗ“ ЕООД. Посочил е, че следва да се има предвид че конкретните доказателства касаят доставки, които не се оспорват и са декларирани от жалбоподателя. Сочи, че не са представени доказателства за заплащането на стоките по фактурите. Намира, че незаконосъобразно не му е призната право на данъчен кредит по доставката осъществена от ТРЕЖЪР ООД. Намира, че по отношение на тази доставка е следвало да се приложи чл.24, ал.2 от ЗЗД, т.е. че стоките са прехвърляне с отделянето им. Цитира практика на СЕС.

Ответникът в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва жалбата, иска отхвърлянето й и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище поддържа заявеното оспорване на жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в писмена форма и законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Ревизионен акт № Р-03000325002306-091-001/17.11.2025г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила, поради което е валиден административен акт, годен за съдебна проверка.

С РА са установени задължения на „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“АД за корпоративен данък за д.п. 2023г. в размер на 13500.95 евро от които за внасяне 0.00евро и за данък добавена стойност за д.п. 02-12.2023г. в общ размер на главницата – 59211.20лв. от които за внасяне 30 274.20 евро и в общ размер на лихвите – 19012.34лв., от които за внасяне 9720.87 евро.

Ревизионното производство е с обхват установяване на задължения по ЗДДС и за корпоративен данък за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г.

По ЗКПО

В хода на установителното производство органът по приходите е констатирал, че за финансовата 2023г. дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с декларирани общо приходи – 1 049 0898.49 лв.; в т.ч. нетни приходи от продажби – 1 009 343.65лв.; общо разходи – 1 813 449.23лв.; увеличение на счетоводния финансов резултат включващо годишни счетоводни разходи за амортизации (чл.54, ал.2 от ЗКПО) - - 496 752.08лв.; намаление на счетоводния финансов резултат включващо годишни данъчни амортизации (чл.54, ал.1 от ЗКПО) – 496 752, 08лв. и данъчна загуба – 763 550.74лв.

В табличен вид на стр.10 от РД е констатирано, че отчетените приходи от продажба на стоки и от продажба на услуги съвпадат с декларираните в годишната данъчна декларация и че стойността на отчетените нетни приходи от продажби в счетоводните регистри съвпада със сумата на данъчните основи на декларираните продажби в отчетните регистри по ЗДДС. Установени са разходите отчетени от дружеството през 2023г. в табличен вид на стр.10 -11 от РД и е констатирана разлика между отчетените разходи по счетоводни регистри и по ГДД в размер на 80 288.40лв. Констатирано, че в ОПР за 2023г. тази разлика е отразена в т. „Балансова стойност на продадените активи“.

При преглед на издадените фактури, отчетите от фискалните устройства и счетоводните регистри е установено, че през 2023г. дружеството е извършило продажба н стоки /книги, сувенири и др./, но счетоводно не е изписало тяхната отчетна стойност.

В хода на приключила ПУФО от дружеството са изискани с ИПДПО: аналитичен счетоводен регистър на сметка 304 Стоки за 2023г. и инвентаризационен опис към 31.12.2023г.

Изисканите документи не са представени.

В хода на установителното производство на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани: аналитичен счетоводен регистър на сметка 304 Стоки за 2023г. и инвентаризационен опис към 31.12.2023г.

Изисканите документи не са представени.

Органите по приходите са констатирали, че продажната цена на стоките е 114697.71лв., 42.86% повече от отразената в ОПР Балансова стойност на продадените активи и е установил разлика между ГДД и счетоводните регистри от 80288.40лв.

Направен е извод, че установената разлика от 80288.40лв. представлява балансова стойност на продадените стоки.

Констатирано е, че през 2023г. дружеството е отразило в счетоводна сметка 601- Разходи за материали покупка на дървета по две фактури с издател N3WPLANT B.V. на обща стойност 62317.64лв.

При извършена ПУФО, приключила с протокол от 20.05.2025г. и присъединена към ревизията с протокол от 21.05.2025г. на дружеството е връчено ИПДПО от 17.10.2024г. с което са изискани копия на счетоводните фактури и товарителници във връзка с транспорта на дърветата. Констатирано е, че изисканите документи не са представени.

За установяване на факти и обстоятелства относно декларираните доставки от N3WPLANT B.V. е изпратено запитване до приходната администрация на Нидерландия. Съгласно полученият отговор нидерландското дружество е продало стоки на „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД, за което са приложени следните документи:

1.фактура № 2023409/08.07.2023г. на стойност 1139.50 евро (2228.67лв.) за продажба на материали за овощарство (контейнери, опъваща лента, кош). Товарителница не е представена. Посочено е, че стоките са натоварени в малък бус.;

2.фактура № 2023351/05.05.2023г. на обща стойност 30 723.00 евро (60 088.97лв.) за продажба на дръвчета /кипариси и др. иглолистни дървета, храсти, бонзай, яворолистен чинар/ и материали за овощарство. Към фактурата са приложени опаковъчен лист от 28.04.2023г. и товарителница от 28.04.2023г. В товарителницата са посочени: изпращач N3WPLANT B.V.; получател „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД; място на доставка с. Неофит Рилски, България; превозвач „Превоз“ ЕООД;

3.фактура № 2023271/29.03.2023г. на обща стойност 62524.75 евро (122 287.78лв.) за продажба на дръвчета /яворолистен чинар, бяла топола, плачеща върба, бяла върба/ и материали за овощарство /тел, ножици, измервателен уред за почвата, дървени колчета и др./. Към фактурата са приложени опаковъчен лист от 28.03.2023г. и товарителница от 28.03.2023г. В товарителницата са посочени: изпращач N3WPLANT B.V.; получател „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД; място на доставка с. Неофит Рилски, България; превозвач „Превоз“ ЕООД; рег.№ на превозните средства [рег. номер], [рег. номер];

4. фактура № 2023381/06.06.2023г. на обща стойност 20877.50 евро (40832.84лв.) за продажба на дръвчета /яворолистен чинар, дъб, плачеща върба, бяла върба, японска върба и липа/ и материали за овощарство /тел, канап и др./. Към фактурата са приложени опаковъчен лист и товарителница от 06.06.2023г. В товарителницата са посочени: изпращач N3WPLANT B.V.; получател „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД; място на доставка с. Неофит Рилски, България; превозвач „Превоз“ ЕООД; рег.№ на превозните средства [рег. номер], [рег. номер].

Констатирано е, че фактури № 2023271/29.03.2023г. и № 2023381/06.06.2023г. не са отразени в счетоводството на дружеството и че цялата стойност на фактура № 2023351/05.05.2023г. е отразена по дебита на сметка 601 – разходи за материали, като от съдържанието на фактурата е установено, че по-голямата част от нейната стойност – 59 477.28лв. е за покупката на дървета

На изложените констатации и изводи органът по приходите направил извод, че закупените дървета представляват дълготрайни материални активи по смисъла на СС – 16 за целите на Атракцион „Исторически парк“ и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период и на основание чл.77, ал.1 от ЗКПО счетоводният финансов резултат за 2023г. е увеличен със сумата в размер на 59477.28лв.

Констатациите на органа по приходите относно придобиването на дръвчетата по фактура № 2023351/05.05.2023г. не са оспорени от жалбоподателя, поради което съдът ги възприема.

Спорът е за това: дали с разходът по тази фактура правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството за проверявания период и конкретно следва ли дръвчетата да се разглеждат като един актив или всяко дръвче представлява отделен самостоятелен актив.

От съдържанието на фактурата се констатира, че дръвчетата са декоративни и общото им предназначение е да служат за създаване на приятна обстановка в атракциона. Не са представени доказателства, а и не се твърди наличието на такива нито в хода на установителното производство, нито в хода на съдебното, дръвчетата да са заведени като отделни активи от жалбоподателя и да им е направена паспортизация – на всяко дърво с отбелязването на вид на дървото, година на засаждане, местоположение в парка, състояние, др.. От това, че жалбоподателят не е подходил по начин, че дръвчетата да бъдат индивидуализирани, съответно заведени всяко по отделно като актив в счетоводството му се налага, че същият ги е разглеждал общо и, че е правилен изводът на органа по приходите, че представляват един общ актив – материален и че за този актив са приложими правилата на чл.50 от ЗКПО с последиците от това.

При извършената ПУФО обективирана в протокол от 20.05.2025г., присъединена към ревизията с протокол от 21.05.2025г. е констатирано, че ревизираното лице е представило първични счетоводни документи – фактури за покупки и продажби при прегледът на които е констатирано, че ревизираното дружество е отчело разходи по 17 фактури издадени от „ФРЕШ СЪПОРТ“ ООД с предмет на доставка сервизно обслужване на кабини. При прегледът на фактурите е констатирано, че разходите се отнасят за сервизно обслужване на кабини с различни локации – както на територията на Атракцион „Исторически парк“, така и извън атракциона. Органът по приходите е приел разходите за кабини с локации „Исторически парк“, като свързани с дейността на дружеството.

Органът по приходите е направил извод, че разходите за обслужване на кабини с локации „Неолитно селище“, „Център – търговска сграда“, „СО – къща Красимир Костов“, „СО – къща С.“, „СО-Съвместно“, „СО – къща Близнаци“, „СО-къща Ц.“, „СО след барбекю, І-та пресечка в дясно“, „СО-До барбекюто“, „СО-К.“, „СО-Историческо селище“, „СО-Страноприемница“, „Склад ОБОС“ и с. Староселец, които не са на територията на парка, а са разположени основно в с. Неофит Рилски, не са свързани с извършваната от ревизираното дружество дейност. Органът по приходите е описал разходите по обекти в таблица приложение 7 към РД. Посочил е, че през 2023г. са отчетени разходи по фактури за обслужване на кабини на територията на Атракцион „Исторически парк“ в общ размер на 4880.00лв. и за обекти извън територията на атракциона в общ размер на 22110.00лв.

Жалбоподателят не оспорва констатациите по фактите относно разположението на кабините направени от органа по приходите, поради което съдът ги възприема. Жалбоподателят не е съгласен и оспорва изводите на органа по приходите, че разположените извън територията на атракциона „Исторически парк“ кабини са свързани с обслужването на дейността на дружеството. В хода на съдебното производство на жалбоподателя е дадена възможност да представи доказателства относно дадено му разрешение за поставянето на обектите кабини на територията извън атракциона, но такова не е представено. Такова разрешение издадено на дружеството от общинската администрация или от друго лице собственик на земята, би било в подкрепа на твърденията му, че кабините са били поставени с цел обслужване на дейностите на атракциона. Липсата на доказателства относно използването на кабините за стопанската дейност на търговеца води до извод за правилност на изводите на органа по приходите, че кабините поставени извън атракциона не обслужват стопанската му дейност, поради което с разходите за тяхното обслужване, правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството за проверявания период.

Органът по приходите е установил след анализ на представените от дружеството първични документи и счетоводни регистри фактури за автомобилно гориво отразени в дебита на с/ка 601 – разходи за материали на обща стойност 53 422.23лв.

През 2023г. дружеството е собственик на два товарни и на два леки автомобила.

До ревизираното лице е отправено ИПДПО от 04.04.2025г., с което са изискани пътни листи във връзка с експлоатацията на МПС собственост на дружеството; начин на изписване на горивото; притежава ли дружеството МПС, които се използват както за независимата му икономическа дейност, така и за лични нужди на персонала, управителите или собствениците. Ако притежава такива активи да се уточни каква правна възможност за корекция на данъчния кредит за придобиването/ използването им се прилага. Дружеството не е представило исканите документи, обяснения и справки във връзка с използването на автомобилите.

В хода на установителното производство на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ и са изискани пътни листи за МПС собственост на дружеството и заповеди за определяне на разходна норма, отчети по автомобили за изразходеното гориво за ревизирания период.

Органът по приходите е констатирал, че за отчетените разходи за гориво са представени фактури за покупка. Разходът е отчетен по счетоводна сметка 601- Разходи за материали.

Органът по приходите е посочил, че съгласно чл.3, ал.3 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по ЗСч. Посочил е, че принципът за документална обоснованост е основен принцип при отчитане на приходи, разходи, придобиване на материални запаси, включително на горива.

Органът по приходите е посочил, че съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч и отразява вярно стопанската операция. Предвид ал.2 на чл.10 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват, като приходният орган е констатирал, че в случая такива не са представени.

Органът по приходите е констатирал, че в хода на приключилата проверка са представени първични счетоводни документи, доказващи зареждането на горива, които съдържат в необходимия обем реквизити относно вида на документа, идентификация на търговеца и на съставителя на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност, др..

Органът по приходите е посочил, че изписването на горивото, отразено в счетоводството на предприятието като разход, следва да бъде документално обосновано чрез първични счетоводни документи, каквито в случая са пътният лист или пътната книжка за извършените превози и в които следва да се съдържа информация за фактическият разход на горива съобразно норменият разход на гориво за 100 километра пробег и пропътуваните километри. Органът по приходите е констатирал, че липсват данни кои превозни средства са били заредени на бензиностанция, не са представени пътни листи или пътни книжки, в които да е описан маршрут и изминати километри и липсва информация за разходни норми на гориво на конкретното МПС, утвърдени от управителя на дружеството.

Органът по приходите е посочил, че счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, т.к. разходът на материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. Посочил е, че липсата на документална обоснованост за тяхното изразходване е нарушение на счетоводното и данъчното законодателство, което дава основание да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.

Органът по приходите е направил извод, че отчетените разходи за гориво в проверявания период се приемат и като разходи несвързани с дейността на дружеството, съгласно чл.26, т.1 от ЗКПО, т.к. ревизираното лице не може да покаже как се отнасят и как допринасят за осъществяваната от него стопанска дейност. Посочено е, че в категорията на разходите, несвързани с дейността се включват всякакви разходи, които не са присъщи на дейността на дружеството, т.е. извършените разходи са чужди (извършват се в чужд интерес) и не създават доход за данъчно задълженото лице.

На направените констатации и изводи не са признати за данъчни цели извършените разходи за гориво от ревизираното лице на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО и финансовият резултат на дружеството е увеличен с 53422.23лв.

Жалбоподателят не оспорва фактите относно извършените разходи за гориво, поради което съдът ги възприема като настъпили. Дружеството оспорва изводът на ревизиращият екип, че горивото не е използвано за стопанската дейност на дружеството, поради което с разхода за него следва да се увеличи финансовият резултат на търговеца за ревизирания период. Съдът констатира, че ниво в хода на установителното производство, нито в хода на съдебното обжалване дружеството е представило доказателства относно използването на закупеното гориво в дейността на дружеството. Такива доказателства са изискани от органа по приходите с ИПДПО от 04.04.2025г. и впоследствие с ИПДПОЗЛ в хода на ревизията. Жалбоподателят не е представил нито обяснения нито документи относно начина на разходването на горивото. Не са представени доказателства за приета разходна норма, пътни листи, пътни книжки, др. от което да бъде направен извод, че горивото е ползвано за стопанската дейност на дружеството. В този аспект правилен се явява изводът на органът по приходите, че липсват данни за разходването на горивото за стопанската дейност на жалбоподателя. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в хода на ревизията органът по приходите е следвало да изиска справка за изминалите километри от товарните автомобили, за да се определи количеството изразходвано гориво за дейността на дружеството. Първо, при наличието на такива доказателства е следвало същите да бъдат представени на ревизиращият екип с обяснения защо информацията за разходваното гориво се намира в тях по арг. от чл.13, ал.1 от ДОПК, т.к. ревизираното дружество, като участник в производство по ДОПК е имало задължение да оказва съдействие и да предостави информация при условията и по реда на ДОПК на органа по приходите и второ, дружеството не твърди че такава справка съществува и че при изискване е щяла да бъде представена, а само дава предложение какви доказателства е следвало да му бъдат изискани в хода на ревизията. Изводите на органа по приходите, че не са налице доказателства от които да се обоснове, че горивото е ползвано за стопанската дейност на дружеството се явяват съответни на представените от дружеството доказателства.

Органът по приходите след анализ на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства е констатирал следните основания за корекция на декларирания от „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“АД данъчен финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, както следва: на основание чл.77, ал.1 от ЗКПО е увеличил с 59 477.28лв., представляващи разходи за покупка на биологични активи, отчетени като текущи разходи; на основание чл.26, т.1 от ЗКПО е увеличил с 22 110.00лв. представляващи разходи за поддръжка на кабини, които не са на територията на Атракцион „Исторически парк“ и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО е увеличил с 53 422.23лв., представляващи разходи за горива, които не са документално обосновани.

Установен е следният данъчен финансов резултат за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г.: Счетоводен финансов резултат: деклариран от дружеството -763550.74лв. и установен с ревизията – 763550.74лв.; Увеличение на финансовия резултат: деклариран от дружеството 496752.08лв. и установен с ревизията 631751.59лв.; в т.ч. чл.54, ал.2 от ЗКПО: деклариран от дружеството 496752.08лв. и установен с ревизията 496752.08лв.; разходи непризнати за данъчни цели съгласно чл.26, т.1, 2 от ЗКПО: деклариран от дружеството 0.00лв. и установен с ревизията 75522.23лв.; чл.77, ал.1 от ЗКПО: деклариран от дружеството 0.00лв. и установен с ревизията 59477.28лв.; намаление на финансовия резултат: деклариран от дружеството 496752.08лв. и установен с ревизията 496752.08лв.; чл.54, ал.1 от ЗКПО: деклариран от дружеството 496752.08лв. и установен с ревизията 496752.08лв.; Данъчен финансов резултат: деклариран от дружеството 0.00лв. и установен с ревизията 0.00лв.; данъчна печалба: деклариран от дружеството 0.00лв. и установен с ревизията 0.00лв.; данъчна загуба: деклариран от дружеството -763550.74лв. и установен с ревизията - 628551.23лв.; Полагащ се корпоративен данък; Авансови вноски; Разлика за внасяне/надвнесен КД; Внесен КД и дължим данък деклариран от дружеството 0.00лв. и установен с ревизията 0.00лв.

По ЗДДС

Констатирано е, че през ревизирания период дружеството осъществява дейност на увеселителни и тематични паркове.

Органът по приходите е посочил, че на основание чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка на стока или услуга по см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в изрично посочените от закона случаи. Поради това, когато доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, за него възниква задължение за начисляване на данък по реда на чл.86 от ЗДДС.

От събраните доказателства е констатирано, че извършваните от дружеството доставки не стоки/услуги не попадат в изключенията, посочени в глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС и за тях е възникнало основание за начисляване на ДДС.

При извършена справка на база данни на НАП VIES е констатирано, че N3WPLANT B.V. е декларирало вътреобщностни доставки към „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД. При съпоставка на декларираните от декларираните от ревизираното лице ВОП и чуждестранният търговец доставки е констатирано, че са налице разлики състоящи се в следното:

За д.п. от 01.03.2023г. до 31.03.2023г. „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД е декларирал 0.00евро/лв., N3WPLANT B.V. е декларирал ВОД в размер на 62525.00евро/122288.27лв., разликата е в размер на 62525.00евро/122288.27лв.;

За д.п. от 01.06.2023г. до 31.06.2023г. „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД е декларирал 0.00евро/лв., N3WPLANT B.V. е декларирал ВОД в размер на 20878.00евро/40833.82лв., разликата е в размер на 20878.00евро/40833.82лв.;

За д.п. от 01.05.2023г. до 31.05.2023г. „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД е декларирал 0.00евро/лв., N3WPLANT B.V. е декларирал ВОД в размер на 30723.00евро/60088.97лв., разликата е в размер на 30723.00евро/60088.97лв.;

За д.п. от 01.07.2023г. до 31.07.2023г. „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД е декларирал 0.00евро/лв., N3WPLANT B.V. е декларирал ВОД в размер на 1139.00евро/2227.69лв., разликата е в размер на 1139.00евро/2227.69лв.;

За д.п. от 01.08.2023г. до 31.08.2023г. „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД е декларирал 31863.00евро/62318.61лв., N3WPLANT B.V. е декларирал ВОД в размер на 0.00евро/0.00лв., разликата е в размер на -31863.00евро/-62318.61лв.

При извършена ПУФО, приключила с протокол от 20.05.2025г. и присъединена към ревизията с протокол от 21.05.2025г. на дружеството е връчено ИПДПО от 17.10.2024г. с което са изискани копия на счетоводните фактури и товарителници във връзка с транспорта на дърветата. Констатирано е, че изисканите документи не са представени.

За установяване на факти и обстоятелства относно декларираните доставки от N3WPLANT B.V. е изпратено запитване до приходната администрация на Нидерландия. Съгласно полученият отговор нидерландското дружество е продало стоки на „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД, за което са приложени следните документи:

1.фактура № 2023409/08.07.2023г. на стойност 1139.50 евро (2228.67лв.) за продажба на материали за овощарство (контейнери, опъваща лента, кош). Товарителница не е представена. Посочено е, че стоките са натоварени в малък бус.;

2.фактура № 2023351/05.05.2023г. на обща стойност 30 723.00 евро (60 088.97лв.) за продажба на дръвчета /кипариси и др. иглолистни дървета, храсти, бонзай, яворолистен чинар/ и материали за овощарство. Към фактурата са приложени опаковъчен лист от 28.04.2023г. и товарителница от 28.04.2023г. В товарителницата са посочени: изпращач N3WPLANT B.V.; получател „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД; място на доставка с. Неофит Рилски, България; превозвач „Превоз“ ЕООД;

3.фактура № 2023271/29.03.2023г. на обща стойност 62524.75 евро (122 287.78лв.) за продажба на дръвчета /яворолистен чинар, бяла топола, плачеща върба, бяла върба/ и материали за овощарство /тел, ножици, измервателен уред за почвата, дървени колчета и др./. Към фактурата са приложени опаковъчен лист от 28.03.2023г. и товарителница от 28.03.2023г. В товарителницата са посочени: изпращач N3WPLANT B.V.; получател „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД; място на доставка с. Неофит Рилски, България; превозвач „Превоз“ ЕООД; рег.№ на превозните средства [рег. номер], [рег. номер];

4. фактура № 2023381/06.06.2023г. на обща стойност 20877.50 евро (40832.84лв.) за продажба на дръвчета /яворолистен чинар, дъб, плачеща върба, бяла върба, японска върба и липа/ и материали за овощарство /тел, канап и др./. Към фактурата са приложени опаковъчен лист и товарителница от 06.06.2023г. В товарителницата са посочени: изпращач N3WPLANT B.V.; получател „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД; място на доставка с. Неофит Рилски, България; превозвач „Превоз“ ЕООД; рег.№ на превозните средства [рег. номер], [рег. номер].

Констатирано е, че фактури № 2023271/29.03.2023г. и № 2023381/06.06.2023г. не са отразени в счетоводството на ревизираното дружеството.

От представените документи от нидерландският търговец е констатирано, че плащанията по фактурите са извършени както следва: на 04.05.2023г. – 15306; на 05.05.2023г. 14795 и 15306; 17.07.2023г. – 30000; на 22.12.2023г. - 15 000; 02.02.2024г. - 10000 и 13.02.2024г. - 20 000 или в общ размер на 120407.

Органът по приходите е цитирал разпоредбата на чл.13 от ЗДДС, анализирал е фактите относно фактурите издадени от нидерландският търговец в аспекта на наличието на предпоставките на нормата и е извел извод, че са изпълнени всички условия за извършеното от ревизираното лице вътреобщностно придобиване /ВОП/. Цитирани са разпоредбите на чл.62, ал.1 от ЗДДС и чл.84 от ЗДДС, като е посочено, че в случая данъкът стана изискуем на датата на данъчното събитие, която предвид липсата на особени правила за определянето й, следва да се определи по общия ред, т.е. датата на данъчното събитие е датата на която стоката е получена от купувача. Цитирани са чл.63, ал.3 от ЗДДС и е посочено че данъкът се начислява от получателя чрез издаване на протокол по реда на чл.117 от ЗДДС, като протоколът се издава в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем и съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС се включва в ДП и СД за данъчният период, за които е съставен.

За недекларираните от ревизираното дружество доставки е начислен данък върху данъчната основа равна на левовата равностойност на издадените от нидерландският търговец фактури, както следва: фактура № 2023271/29.03.2023г., дата на данъчното събитие 28.03.2023г., дата на изискуемост 15.04.2023г.; дата, до която следва да се декларира данъка 30.04.2023г., разлика в евро 62525.00; разлика в лева 122288.27, ДДС в лева – 24457.65 и фактура № 2023381/06.06.2023г., дата на данъчното събитие 06.06.2023г., дата на изискуемост 15.07.2023г.; дата, до която следва да се декларира данъка 30.07.2023г., разлика в евро 20878.00; разлика в лева 40833.82, ДДС в лева – 8166.76.

Твърденията на жалбоподателя относно доставките по фактури № 2023271/29.03.2023г. и № 2023381/06.06.2023г. издадено от N3WPLANT B.V. съдържат вътрешно противоречие. Дружеството в жалбата до съда, първо, сочи, че не е получило стоките по издадените от нидерландския търговец фактури № 2023271/29.03.2023г. и № 2023381/06.06.2023г. и, че не притежава товарителници към фактурите. Сочи и че превозвачът не притежава товарителници, както и че нямало доказателства стоките да са натоварени в превозните средства, чийто маршрут е описан. На второ място сочи, че „конкретните доказателства касаят доставки, които не се оспорват и са декларирани от жалбоподателя.“

Съдът предвид събраните в хода на установителното производство доказателства относно осъществяването на доставките по издадените от нидерландския търговец фактури № 2023271/29.03.2023г. и № 2023381/06.06.2023г. намира, че се установяват фактите така както са установени от органа по приходите, поради което възприема тези факти. Доказателствата събрани в хода на установителното производство обосноват извод за осъществяване на доставките по издадените от нидерландския търговец фактури № 2023271/29.03.2023г. и № 2023381/06.06.2023г. Доказано е предаването на стоките по фактурите на превозвача и е установен фактът на заплащането им. Ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателят не съхранява товарителниците за извършените ВОП. Стоките съгласно данните по фактурите, опаковъчните листи и товарителниците са натоварени на МПС собственост с конкретно посочени номера. След като има данни за превоза в ЧМР с посочени като изпращач нидерландския търговец, получател ревизираното дружество и превозвач, свързаният с ревизираното дружество „Превоз“ ЕООД, то налице са доказателства за предаването на стоката от нидерландския търговец, т.е. за осъществяването на ВОП от жалбоподателя.

По същество ЧМР е тристранен договор между страните: изпращач, превозвач и получател на стоката. Съгласно чл.9, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) „Товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.“ В случая наличието на товарителници относно спорните фактури с издател нидерландският търговец удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Жалбоподателят не оспорва съдържанието на товарителниците, сочи само че такива не са налични у него и у превозвача. Предвид липсата на оспорване на товарителниците и успешно опровергаване на съдържанието им от дружеството, съдът намира че ЧМР са годни да удостоверят наличието на ВОП по фактурите с №№ 2023271/29.03.2023г. и № 2023381/06.06.2023г. издадени от N3WPLANT B.V.

С протокол от 15.07.2025г. органът по приходите е приобщил доказателства от ревизионно производство възложено със заповед за възлаган на ревизия № Р-03000324002607-020-001/30.05.2024г. ИПДПОЗЛ от 03.06.2024г.; документи от задълженото лице – фактура № 00000002678/22.12.2022г. издадена от ТРЕЖЪР ООД; протокол за извършена насрещна проверка; ИПДОЗЛ от 09.10.2024г.

Констатирано е, че ТРЕЖЪР ООД е издало на ревизираното лице фактура № 00000002678/22.12.2022г. с посочено основание „Сувенири по опис“, данъчна основа 50 000лв. и ДДС 10 000лв.

Фактурата е включена в дневника за покупки на „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“ АД с право на пълен данъчен кредит.

Органът по приходите е цитирал разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, съгласно която данъчен кредит по този закон е сумата на данъка по този закон за реално получена от лицето стока или услуга по облагаема доставка, която същото има право да приспадне. Направен е извод, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е необходимо да е налице осъществяването на доставката. До ревизираното дружество е изпратено ИПДПОЗЛ, с което са изискани документи и писмени обяснения. В отговор е представена фактура № 00000002678/22.12.2022г. Не са представени договор, платежни документи, др.

Извършена е насрещна проверка на доставчика. Изготвено е ИПДПОЗЛ изпратено на декларирания ел.адрес на лицето и с данни – непотвърдено. Посетен е адресът на дружеството и не са открити лица, на които да бъде връчено ИПДПОЗЛ. Впоследствие ИПДПОЗЛ е връчено на представляващия дружеството, като до момента на приключването на проверката документи не са представени.

Повторно е връчено ИПДПОЗЛ на ревизираното лице за представянето на фактурата издадена от ТРЕЖЪР ООД, договор, платежни документи, др.

Изисканите документи не са представени.

Органът по приходите е констатирал, че е представена фактура с издател ТРЕЖЪР ООД и получател ревизираното дружество, но че към нея не са представени доказателства относно реалното извършване на доставката по смисъла на ЗДДС. Констатирано е, че представляващ на ТРЕЖЪР ООД е лице, което е свързано с ревизираното дружество, т.к. е част от съвета на директорите му.

Органът по приходите е посочил, че само притежаването на фактура не е достатъчно за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. Посочено е, че наличието на фактурата не е достатъчно, за да бъде прието, че собствеността върху стоката е прехвърлена от издателя на фактурата на посоченият в нея получател. Констатирано е, че фактурата не съдържа изискуемите реквизити съгласно чл.114, ал.1 от ЗДДС. Посочено е, че стоката е „Сувенири по опис“, но опис не е представен. Посочено е, че не са представени доказателства ТРЕЖЪР ООД да е притежавало стоката, за да може да я прехвърли на получателя по фактурата. Констатирано е, че не е представено доказателство за извършено плащане на цената по фактурата, както и на включеното в цената ДДС.

Направен е извод, че липсата на плащане към издателя на фактурата е факт от обективната действителност, от който може да бъде направен извод, че получателят по фактурата знае, че издателят на фактурата не е действителен доставчик и че няма да внесе данъка в бюджета.

Органът по приходите е цитирал чл.68, ал.1 от ЗДДС, чл.6, чл.9 вр. чл.25 от ЗДДС и е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да докаже положителните предпоставки, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит, а именно: наличието на стоката, предмет на доставката; техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършването на доставката; прехвърлянето на собствеността от доставчика върху получателя. Посочено е, че липсват доказателства относно наличието на посочените условия за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит и е направил извод, че предвид направените констатации и чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС, поради липса на доставка не е налице правото на приспадане на данъчен кредит за м.03.2023г. на ревизираното лице общо в размер на 10 000.00лв. по фактурата с издател ТРЕЖЪР ООД.

Жалбоподателят не оспорва фактите установени от органа по приходите относно фактурата с издател ТРЕЖЪР ООД, поради което съдът ги възприема. Дружеството оспорва изводите на органа по приходите за липса на доставка по фактурата с издател ТРЕЖЪР ООД, но не представя доказателства, от които да се установи какъв точно е предмета на доставката по тази фактура, не представя опис на сувенирите, данни за произходът им (изработени от доставчика или закупени от последния и препродадени на „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“АД), не представя доказателства за заприходяването им в счетоводството си и за отписването им при продажбата им. Органът по приходите е констатирал че не са налице доказателства посоченото като доставчик дружество ТРЕЖЪР ООД да е разполагало със сувенирите и да е имало възможност да извърши доставката. Не са представени доказателства за кадровата и материалната обезпеченост на доставчика за осъществяването на доставката нито доказателства къде са произведени/ съхранени сувенирите преди доставката до жалбоподателя. Не са установени данни за заплащането на фактурата от жалбоподателя, нито за заплащането на фактурата в частта относно ДДС и данни ДДС по фактурата да е внесено в бюджета. Липсата на плащане на фактурата от ревизираното дружество правилно е възприето от органа по приходите като косвено доказателство за липсата на доставка.

Дружеството доставчик и дружеството получател по доставката са свързани лица. Факт, който не се оспорва от жалбоподателя и се установява от данните в ТР. Това обстоятелство подкрепя извода на органа по приходите, че не е налице доставка по фактурата с издател ТРЕЖЪР ООД, т.к. при наличието на доказателства относно възможността на доставчика да достави стоките ревизираното лице би могло да ги изиска, получи и представи на ревизиращия екип.

Органът по приходите е посочил, че за анализираните фактури, в частта по ЗКПО издадени от „ФРЕШ СЪПОРТ“ ООД за сервизно обслужване на кабини с локации, които са извън територията на Атракцион „Исторически парк“ и фактури за покупки на гориво, за което липсват данни кои превозни средства са били заредени, предвид липсата на доказателства, че са използвани от регистрираното лице за целите на облагаемите му доставки по арг. от чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС не е налице право за приспадане на данъчен кредит. Органът по приходите е посочил, че съгласно чл.70, ал.1 т.2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчният кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато стоките или услугите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, поради което е коригиран по периоди в табличен вид данъчният кредит ползван от дружеството и са му установени задължения за ДДС.

Констатациите на органа по приходите, че част от кабините за обслужването, на които са издадени фактури от „ФРЕШ СЪПОРТ“ ООД, по които е ползвано право на данъчен кредит от жалбоподателя не са разположени на територията на атракциона „Исторически парк“ не са оспорени от ревизираното лице и съдът ги възприема.

Спорът е, за това – при условие, че органът по приходите е констатирал, че кабините са разположени извън атракциона, че са обслужвани, за което са издадени фактури, платена е цената по фактурите и е внесен ДДС, има ли право дружеството да ползва право на данъчен кредит по доставките на тези услуги?

Съдът намира, че не е налице право на ползване на данъчен кредит по доставките по тези фактури, предвид изрично разписаните правила в чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС вр. чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, съгласно които „Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави“ и „Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато: стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;“.

Жалбоподателят не представил доказателства относно положителния за него факт – че използва кабините разположени извън атракциона за обслужването на дейността на атракциона, т.е. че кабините и на местата на които са разположени са свързани с обслужването на икономическата дейност на дружеството. При липса на доказателства за наличието на едно от условията изискуемо за да е налице правото на ползване на данъчен кредит по доставките, правилен е изводът на органите по приходите че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки.

РА се явява правилен и жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, което предвид изхода на спора е основателно в максималния размер установен по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Съдът

ОТХВЪРЛЯ:

ОСПОРВАНЕТО по жалбата на „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“АД срещу Ревизионен акт № Р-03000325002306-091-001/17.11.2025г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 300/13.02.2026г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна /ОДОП Варна/ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК“АД да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,08 (двеста и тридесет евро и 8 е.ц.) евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

�