Решение № 28 от 31.1.2026 г. на Районен съд - Панагюрище по дело № 210/2023 г.

Производството е образувано по подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН жалба от Г. Д. Г., с ЕГН •••••••••• от гр.Стрелча, ул.“•••••“ №15 против Наказателно постановление № 437/07.11.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик, с което за нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1, във вр. чл.275, ал.1, т.2, чл.273, ал.1 от ЗГ, във р. чл.53 от ЗАНН му е наложено административно наказание "Глоба", в размер на по 500.00 лв., за това, че на 30.06.2023 г., в двора на фирмата си „Г. Комерсе 82“ ЕООД, ЕИК 20300896, гр.Стрелча, бул. „България“ №114, съхранява 20,00 пр. куб. м. дърва от различни дървесни видове – акация, слива, орех, дъб и др., маркирани с КГМ Б 8505, но за тях не бил предоставен ПБ доказващ законния им произход, с дължина дървата от 0.50 до 2.50м. В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Иска се съдът да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован явява се лично, представлява се от адв.С. Б. от ПАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата, излага подробно становище относно неправилно и незаконосъобразно прилагане на материалния и процесуалния закон от страна на АНО, като ангажира доказателства в подкрепа на жалбата. Административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, не се представлява. Депозирано е становище, в което излага подробни доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното НП и моли то да бъде потвърдено. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № 437/07.11.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Пазарджик е получено от жалбоподателя на 10.11.2023 г. видно от посочената дата на връчване върху известието за доставяне на "Български пощи" ЕАД. Жалбата, видно от печата върху нея е подадена 23.11.2023 г., т. е. в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна. Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: От фактическа страна: 23.10.2023 г. свидетелят Г. П. заедно с колегите му К К и Т Ч посетили дворно място /складова база/ на фирмата „Г. Комерсе 82“ ЕООД, находящо се в гр.Стрелча, бул.“България“ №114, за да съставят АУАН, Серия НОО, №000920 с/у жалбоподателя Г. Д. Г., с ЕГН ••••••••••, че на 30.06.2023г. било извършено нарушение на по см. на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като изрично отбелязали, че се съхранявали различни дървесни видове, а именно: акация, слива, орех, топола, дъб и др., които били непридружени с превозен билет. Вписали в АУАН, че се касае за 20.00 пространствени куб. метра дървесина. За извършеното административно нарушение, актосъставителят П. на 25.10.2023 г. е изготвил рапорт до директора на РДГ - Пазарджик, входиран в РДГ - Пазарджик с №РДГ09- 8922/25.10.2023 г. Тук е важно да се отбележи, че същинската проверка се е случила на 30.06.2023г., когато е извършен оглед на местопроизшествие от ОСГ на РУ – Панагюрище във връзка с подаден сигнал, че в стопанския двор на дружеството се съхраняват дърва за огрев без КГМ и без ПБ, предвид възможността деянието да е съставомерно по см. на чл.235, ал.2 от НК била и уведомена РП – Пазарджик за отпочнатото ДСП №132/2023г. по описа на РУ – Панагюрище, респективно била образувана пр.пр. №3477/23г. по описа на РП – Пазарджик. След проведено разследване наказателното производство било прекратено, тъй като прокуратурата стигнала до единствения възможен извод, че липсва състав по чл.235, ал.2, тъй като не е могло да се установи със сигурност дали изобщо инкриминираната дървесина е била добита от ДГФ. След като прокурорския акт влязъл в з.с., материалите по него са върнати на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Пазарджик, за евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност на дееца. Въз основа на Постановление за прекратяване от 28.09.2023 г. на РП-Пазарджик и съставения акт за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган (АНО) е издал атакуваното НП № 437/07.11.2023 г., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "ГЛОБА" по чл. 266, ал. 1, в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/ за извършено нарушение по смисъла на чл. 213, ал. 1, предложение седмо, т. 1 от Закона за горите и "ГЛОБА" по чл. 266, ал. 1, предложение седмо от Закона за горите, в размер на 500. 00 лв. /петстотин лева/ за извършено нарушение по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, като в НП фактическата обстановка, е изцяло пренесена от АУАН. В административнонаказателната преписка е приложено и заповед РД49-1../16.09.2011 г. на министъра на МЗХ относно компетентноста на директорите на регионални дирекции да издават наказателни постановления по ЗГ. От разпита на актосъставителя – св.П. се установява, че на 23.10.2023 г. с колегите си К и Ч констатирали, че в дворно място /складова база/ на фирма „Г. Комерсе 82“ ЕООД, находяща се в гр.Стрелча, бул.“България“ 0114, имало струпани дърва за огрев на 5 купчини от видовете акация, слива, орех, топола, дъб и др. Извикали жалбоподателя и му поискали документи за дървесината, като лицето не представило такива, за което му бил съставен и АУАН. В отговор на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя, потвърждава, че тъй като върху дървесината от топола е имало ДГМ, то признали за цялото количество дървесина законен произход, но тъй като не признали представените ПБ, съставили акт само за съхранение без ПБ. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: жалба от Г. Д. Г., с ЕГН •••••••••• с вх. № РДГ09- 9789/23.11.2035 г., срещу Наказателно постановление № 437/07.11.2023 г., ведно с завери фотокопия от НА за собственост; АНП № 437/24.11.2023 г. по регистъра на РДГ - Пазарджик съдържаща: Разписка за връчване на НП от 10.11.2023 г. – заверено фотокопие; НП № 437/07.11.2023 г. на Директора на РДГ - Пазарджик - оригинал; Постановление на Районния прокурор на РП - Пазарджик за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. №3477/2023г. по описа на РП – Пазарджик ведно с всички материали по ДСП №132/2023 по описа на РУ - Панагюрище; справка от информационната система на РДГ - Пазарджик за предишни нарушения на лицето; АУАН, Серия НОО, №000920 по регистъра на РДГ – Пазарджик и др., както и от показанията на свидетелите П /актосъставител, в пряка подчиненост с АНО/, И.К и С К /баща и майка на жалбоподателя/, разпитани в хода на производството. При така установената фактическа обстановка, съдът установява от правна страна следното: Административнонаказателното производство е строго правно регламентирана дейност. Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административнонаказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство, за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение. За да може да породи тези си правни последици наказателното постановление като административен акт следва да съдържа точно визираните в чл. 57 от ЗАНН реквизити. В конкретната хипотеза в обжалваното наказателно постановление наказващия орган е направил описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, за да може съдът да приеме за безспорно установено извършването на нарушението. Наказващия орган е посочил и вида на конкретно наложеното наказание. С жалбата си жалбоподателят ангажира становище по незаконосъобразност на така издаденото наказателно постановление, които се споделят от настоящия съдебен състав. В хода на съдебния процес не се установи по безспорен начин да е извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, както и че точно жалбоподателят го е извършил. От показанията на разпитаните по делото актосъставител – Г. П. и свидетелите И К и С К в общи линии се установи една и съща фактическа обстановка, че на процесната дата, в двора на недвижимия имот се намирали клони и части от дървета – акация, слива, орех, дъб и др., с общ размер 20.00 пр. м3 ( двадесет простанствени кубически метра), които служителите на РДГ – Пазарджик приели да са дърва за огрев, същите били маркирани с контролна горска марка - при поискване от собственика на фирмата – жалбоподателя превозен/и билети за дървесината. На обясненията на жалбоподателя, че дървесината е добита при почистване на самия недвижим имот /при неговата покупка/, както и от законна полска сеч със съответните разрешителни и ПБ, не било обърнато никакво внимание. Видно и от фотоалбума, приложен в ДСП ттрязаните дървета били, саморасляци от вида, които бил описан в НП. Същите били подредени на пет купчини, като част от тях попадали и в недв. имот на св.И.К. Дървесината не се намирала в домът на жалбоподателя, а в недвижим имот, който изрично е описан като дворно място /складова база, което автоматично изключва възможността да бъде привлечена отговорността на жалбоподателя, в качеството му на ФЛ. Също така съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е извършил. Отделно от това, в чл. 1 на Закона за горите, законодателят е посочил, че този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Съответно, според чл. 2, ал. 1 от него, "гора" по смисъла на този закон са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението; площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м; площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване; защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м; насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите; клекови формации; съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти, а според чл. 2, ал. 2 от ЗГ, горска територия по смисъла на този закон са: горите по ал. 1; голини, недървопроизводителни земи и други територии, предназначени за горскостопанска дейност; карстови образувания, разположени в земите по т. 1 и 2; защитни горски пояси с размери, по-малки от определените в ал. 1, т. 4. За да се изключи всяко съмнение относно приложното поле на нормативния акт, в чл. 2, ал. 3 от ЗГ, изрично е указано, че разпоредбите на този закон не се прилагат за: паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. В случая, административно наказващия орган е счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил материалните правила за поведение, възведени в чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, според която разпоредба се забранява покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобИето, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет. Съответно, според административно санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, която обявява нарушението на въпросните материално правни норми за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред (по смисъла на чл. 6 от ЗАНН), наказва се с глоба, ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Вече се спомена по-горе, че неправилно жалбоподателя е бил привлечен към отговорност по ал.1, така хипотетично би могла да му се търси по чл.266, ал.2 от ЗГ, където се урежда отговорността на ЮЛ. Съотнасянето на текста на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 266, ал. 1 от ЗГ с горе цитираните текстове от ЗГ, налага извода, че фактическият състав на нарушенията, които се твърди да е осъществил жалбоподателя, включва съхраняването на дървесина непридружена с превозен билет, която е добита или чийто произход е от гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ или от горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ. Няма съмнение, че ако съхраняваната дървесина е добита от паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от горско дървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; площите, заети с горско дървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища, то нормите на Закона за горите, включително и санкционната разпоредба на чл. чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ са неприложими. Достатъчно в тази насока е да се отбележи, че ако дървесина е добита или е с произход извън горските територии по смисъла на чл. 2 от ЗГ, то приложими биха били други правила, различни от тези установени в ЗГ. Така, според чл. 3, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, по реда на този закон се опазват намиращи се извън горските територии отделни дървета, като съответно в чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от ЗОСИ е възведена забраната за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата; както и тези които се намират на стръмни терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, във водосборните райони на язовири или край брегове на реки и дерета, където тези дървета служат за противоерозионни или водорегулиращи цели. Отсичането, а разбира се и последващите това действие – транспортиране и съхраняване, на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, се осъществява по реда установен в чл. 32, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСИ и не изисква нито дървата да са маркирани с контролна горска марка, нито пък да е налице, издаден превозен билет. В контекста на изложеното до тук, следва да се констатира, че нито в АУАН, нито пък в Наказателно постановление на Директора на РДГ - Пазарджик се съдържат твърдения или дори някакви предположения, че процесните дърва за огрев са отсечени, извозени, натоварени, транспортирани, разтоварени, придобити, съхранявани или преработени при условията и по реда на Закона за горите. Разбира се, не са изложени и никакви съображения от които да е възможно да се направи някаква обоснована индиция, че добИето и съхраняването на процесната дървесина, следва да бъде осъществено съобразно правилата установени в ЗГ. При положение, че в тази насока липсват каквито и да е твърдения от страна на административно наказващия орган и съответно жалбоподателя не е бил уведомен за всички елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което се счита че е нарушено с осъщественото от него деяние, то очевидно не може да бъде нему възложена в тежест, необходимостта да доказва своята невинност, като сочи и удостоверява данни за факти и обстоятелства, установяващи правомерността на действията му. Обратно, съобразна правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в тежест на административно наказващия орган е да опише подробно нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая това не е сторено. Административно наказващия орган нито е описал всички елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което твърди да е нарушено виновно от жалбоподателя, нито пък е посочил данните които, потвърждават осъществяването на този състав. Това само е достатъчно, наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Всички изложени съображения налагат извода, че обжалваното наказателно постановление на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 400 лева и са платени авансово, видно от договора за правна помощ на л.111 в делото, респективно ПН от дата 20.12.2023г. от ИзиПей на л.112 от делото. С оглед изхода на делото, направените разноски от жалбоподателя следва да се присъдят в тежест на РДГ Пазарджик. Възражение за прекомерност от страна на РДГ Пазарджик не е направено. Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63 ЗАНН