Решение № 2082 от 23.7.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 363/2026 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр.чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Д. В. Т. от [населено място], чрез процесуален представител адв. Д. Т. от АК Русе, е предявил иск / вх.№ 2188/14.05.2026г./ срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 5000 евро, изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, намаляване на трудовото възнаграждение, както и лихвата от датата на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че след извършена проверка на 03.12.2023г. от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Русе в резултат на положителен полеви тест за наркотици е съставен АУАН, с който СУМПС е иззето, задържан и конвоиран до УМБАЛ „ К.“ за вземане на кръвни проби, тъй като оспорил теста. На 04.12.2023 г. със ЗППАМ № 23-1085-000756 на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. С окончателно решение № 2026 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело № 775/2023 г. по описа на АдмС - Русе е отхвърлена жалбата му срещу издадената ЗППАМ. На 05.06.2025г. след изтичане на 18 месечния срок подал искане за връщане на СУМПС и тогава узнал, че образуваното досъдебно производство пр.пр.7159/23г. по описа на РРП, ДП 430/2023г. по описа на сектор „ Пътна полиция“ за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, е прекратено от наблюдаващия прокурор с постановление № 7159/06.03.25г., след изготвяне на заключението по назначената химико-токсикологична експертиза за липса на наркотични вещества в изследваната кръвна проба, която била приложена по досъд.производство на 26.09.2024г. Постановлението на РРП било изпратено само на началник сектор „ Пътна полиция“, като било входирано при ОД на МВР-Русе на 07.03.2025г. Независимо от прекратеното досъдебно производство той търпял лишаването от правоуправление за 18 месеца, до връщане на СУМПС на 06.06.2025г., през което време изпитвал затруднения в начина на живот, тъй като свидетелството му за правоуправление било важно за упражняване на трудови и социални функции. Ищецът твърди, че след отпадане на фактическото и правно основание за прилагането на ПАМ, ответника не предприел действия – не издал акт за прекратяване на ЗППАМ, не уведомил ищеца, че основанието за отнемане на СУМПС е отпаднало. Органите на сектор „Пътна полиция“ не предприели действия по преустановяване действието на мярката след настъпилото прекратително условие и не разпоредили връщането на СУМПС, като това бездействие е осъществено при и по повод административна дейност на ответника и продължило до връщането на СУМПС. Твърди, че незаконосъобразността се изразява в продължаващото фактическо изпълнение на мярката чрез задържане на СУМПС при отпаднало фактическо и правно основание. Това бездействие е започнало на 07.03.2025г. с получаването на постановлението на РРП за прекратяване на досъдебното производство и продължило до 06.06.2025г., когато ищецът получил СУМПС след изтичане на крайния срок на мярката от 18 месеца. Вследствие наложената ПАМ и бездействието на ответника психическото и физическото му здраве се влошили. Бил тревожен, депресиран, изпитвал срам и унижение от близки и приятели, изпитал нервно напрежение, социална изолация, обида, било уронено доброто му име. Визираните вреди са определени като последица от незаконосъобразно отнемане на СУМПС, от неизпълнението на задължението на администрацията да преустанови действието на ПАМ, невъзможност свободно да се придвижва и да изпълнява ангажименти във визирания период. Първоначално предявения иск е по чл.204 ал.4 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ като се твърди, че причинените вреди са следствие незаконосъобразно бездействие на органите на ОДМВР-Русе в периода от 07.03.2025г. до 06.06.2025г. при осъществяване на административна дейност. Ищецът изрично посочва в уточнението и в исковата молба, че не цели осъществяване на косвен контрол върху влязлото в сила решение по Адм.д.775/2023г. по описа на АС-Русе, с което е потвърдена законосъобразността на ЗППАМ и изрично неподдържа твърдение, че ПАМ е била незаконосъобразна към датата на постановяването, тъй като спорът е решен с влязъл в сила съдебен акт. В първото с.з. по делото ищецът прави изменение на иска на основание чл.214 ал.1 ГПК вр.чл.144 АПК като предявава в условията на евентуалност и основанието по чл.204 ал.1 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Твърди и представя решение № 1085р-3776/26.05.2026 г. на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР-Русе по реда на чл.99 т.2 от АПК, с което ЗППАМ № 23-1085-000756/04.12.2023 г. е отменена и претендира същите по вид и размер вреди в условията на евентуалност и от вече незаконосъобразен адм.акт. Претендира се и лихвата от датата на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски в размер на 409,03 евро заплатено адвокатско възнаграждение и 5,11 евро платена държавна такса. Прави възражение за прекомерност на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът в производството в депозиран писмен отговор на искова молба вх. № 2719/12.06.2026 г. и вх. № 3161/08.07.2026г. по описа на съда , и в хода на устните състезания по делото, чрез процесуален представител, излага подробни съображения за недоказаност и неоснователност на предявените искове като ги оспорва както по основание, така и по размер. Претендира да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,08 евро. Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че исковата молба е основателна, но претендирания размер на обезщетение е явно завишен. Съдът, след обсъждане на заявените от ищеца фактически твърдения и анализ на събраните писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното по делото: На 03.12.2023 г. ищецът Д. Т. е спрян за проверка от мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Русе и е тестван за употреба на наркотични вещества, като полевия тест отчита положителна проба за амфетамин и метамфетамин. Т. оспорва резултата като му се издава талон за медицинско изследване, издадена е заповед за задържане и е отведен в УМБАЛ „К.“ Русе, където дава кръвна проба. С. Т. е съставен АУАН, серия GA № 1105375 от 03.12.2023 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, с който е иззето и СУМПС. На 04.12.2023 г. със ЗППАМ № 23-1085-000756 на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца (л. 4-7 от делото). Ищецът Т. обжалвал ЗППАМ № 23-1085-000756 от 04.12.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе пред АдмС - Русе. С окончателно решение № 2026 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело № 775/2023 г. по описа на АдмС - Русе е отхвърлена жалбата му . По случая въз основа на положителния полеви тест за наркотици, отразено в АУАН е образувано досъдебно производство № 336 ДП-430/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, пр.пр.7159/23г. по описа на РРП, за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК. В хода на досъдебното производство била назначена токсико-химическа експертиза № 24/TЛ-277 от вещо лице в МИ при МВР - София. В производството по адм.д. 775/2023г., видно от служебната проверка в системата ЕДИС, е изисквана информация за резултата от назначената експертиза и който до приключване на устните състезания не е бил изготвен. Експертизата е изготвена на 12.09.2024г. и приложена по досъдебното производство на 26.09.2024г., като съгласно заключението й в кръвта на Т. не са установени наличие на наркотични вещества и техни аналози. В представената за изследване урина били установени наличието на метабилити на тетрахидроканабиола. След нейното прилагане липсват своевременно предприети действия от разследващия полицай при ОДМВР или от наблюдаващия прокурор за изготвяне на акт в резултат на отрицателния резултат, като ищ. Т. и издателя на ЗППАМ, или началника на сектора, като служители при ответника да са уведомени за резултатите. Разпитаните по делото свидетели К. Р. В. и С. Г. Х. сочат, че ищецът е правил запитване до МИ на МВР дали е изготвена експертизата, както е търсил същата информация от прокуратурата, сектор ПП и разследващия полицай, като с оглед отрицателния отговор, съдът приема, че това се е случвало най-късно до 26.09.2024г. На 06.03.2025г. ( близо 6 месеца по-късно от получаване на резултата от експертното заключение) с постановление на РП - Русе наказателното производство-пр.пр. № 7159/2023 г. по описа на РП - Русе, ДП 336 ДП-430/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради липса на безспорни доказателства, че Т. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Разпоредено е на основание чл.243 ал.4 от НПК, чиято относима към датата редакция сочи „Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа“ , препис от постановлението да се изпрати само на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе за сведение и изпълнение, тъй като е разпоредено приобщеното по делото веществено доказателство- 1 бр. тест касета, да се унищожи от комисия в сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе. Същото е постъпило в деловодството на ОДМВР-Русе на 07.03.2025г. и в последствие на 21.03.2025г. в сектор ПП към дирекцията.( л. 8-11 от делото). На 05.06.2025 г., след изтичане на крайния срок на ЗППАМ, ищецът подал молба вх. № 108500-12155/05.06.2025г. за връщане на СУМПС поради изтичане на срока на ЗППАМ. Съгласно резолюция на началник група АНДОАПТПВ, положена на молбата, СУМПС е върнато на Т. на 06.06.2025 г.( л.32 от делото). Ищецът твърди, че когато получил СУМПС разбрал, че заключението на експертизата е излязло преди няколко месеца и съгласно протокол за извършена експертиза на МИ при МВР се установило, че в представените от него за изследване проби за кръв не е установено наличие на наркотични вещества, но никой не го уведомил за това, както и че досъдебното производство е прекратено. Ищецът завел на 22.07.2025г. иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу ОДМВР-Русе иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в периода 03.12.2023г. до 06.06.2025г. за сумата от 9 000лева и било образувано адм.д.497/25.г. по описа на АС-Русе. С влязло в сила определение № 602/02.03.2026г. по адм.д. 497/25г. на АС-Русе, потвърдено с определение № 4006/09.04.2026г. по адм.д. 3337/26г. на ВАС е върната като недопустима искова молба вх.№ 3482/22.07.2025г. срещу ОДМВР-Русе за претърпени неимуществени вреди в размер на 9000 лева в периода 03.12.2023г. до 06.06.2025г. поради липса на предпоставката- отменен по съответния ред адм.акт – ЗППАМ, заповед за задържане и конвуиране . На 21.05.2026г. ищецът, чрез процесуалния си представител е подал искане до Началник сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе да се постанови изрично прекратяване на действието на ЗППАМ, считано от 07.03.2025г.- датата на получаване на постановлението на РРП за прекратяване на дос.производство( л.42 от делото). В отговор на искането с Решение № 1085р-3776/26.05.2026 г. на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР-Русе, по повод постъпилото искане, прието като искане за възобновяване на производството по издаване на ЗППАМ по реда на чл.99 т.2 от АПК, ЗППАМ № 23-1085-000756/04.12.2023 г. е отменена като незаконосъобразна. В хода на съдебното производство за доказване на неимуществените вреди пред настоящия състав на съда са разпитани вече упоменатите свидетели К. Р. В. (близък приятел) и С. Г. Х. (живееща на семейни начала). И двамата дават сведения за емоционалното състояние на ищеца, като го описват като „ ядосан“ от факта, че късно е разбрал за резултата от назначената експертиза, която го оневинява и никой не го уведомил. Описват и емоционалното му състояние след проверката и издадената ЗППАМ като изпитващ емоции на огорчение, унижение, затваряне в себе си, чувствал се емоционално нестабилен, изпитвал срам от колеги и роднини. Търпял критики от близки си, които с недоверие приемали тезата му, че не е употребявал наркотични вещества. От разпита на свидетелите се установява още, че същите са свидетелствали за тези негови емоции по повод на временното отнемане на СУМПС и късното връщане и пред РРС по повод на вече заведено друго дело. От изявлението на процесуалния представител на ищеца в последното с.з. и при извършената служебна проверка на интернет страницата на РРС и през ЕПЕП се установява, че Д. Т. е завел иск на 19.09.2025г. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБ и е образувано гр.д. 5428/25г. по описа на РРС. Процесуалният представител на ищеца признава, а и служебната справка от съда установява, че: С решение № 121/29.01.2026г. по гр.д. 5428/25г. по описа на РРС ответната страна- ПРБ е осъдена за заплати 5400 лева/ 2760,98 евро/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, намаляване на трудовото възнаграждение (същите като заявените в настоящето производство), в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК по прекратеното на 06.03.2025г. досъдебно производство № 336 ДП-430/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и пр.пр. 7159/23 по описа на РРП, ведно с лихвата от 19.09.2025г. , като е отхвърлена претенцията над 5400 лева до 9000 лева, като неоснователна и недоказана. С решение № 176/18.05.2026г. по в.гр.д. 220/26г. състав на РОС е потвърдил решението, като го е изменил само относно датата, от която се дължи лихвата, т.е от 06.03.2025г./ датата на увреждането/. И двата съдебни състава на РРС и РОС, присъждайки обезщетението, са се позовали на практика на ВКС по допуснати касационни производства, в смисъл, че Прокуратурата носи деликтната имуществена отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ при условията на солидарност – чл. 53 от ЗЗД и чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ – отговаря за вреди, причинени от наложените принудителни мерки: задържане и конвоиране за вземане кръвна проба и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността“ по чл.171, ал.1, т.1 б.“б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл.343 „б“, ал.3 НК, което е прекратено, без да е повдигнато обвинение. Настоящите безспорно установени факти налагат следните правни изводи: Ищецът претендира да се осъди ответника ОДМВР-Русе да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 евро, изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, намаляване на трудовото възнаграждение, в резултат на : 1.Незаконосъобразно бездействие на ответника да преустанови фактически действието на потвърдена по съдебен ред ЗППАМ № 23-1085-000756 от 04.12.2023 г., издадена от началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, след отпадане на фактическите и правни основания за продължаване на действието на ПАМ, след прекратяване на досъд.производство в периода 07.03.2025г. до 06.06.2025г. и в условията на евентуалност от 2. Отменен по реда на чл.99 т.2 от АПК адм.акт ЗППАМ № 23-1085-000756/04.12.2023 г. в периода 04.12.2023г. до 06.06.2025г. Главният и евентуалния иск в случая са предявени срещу ОДМВР-Русе с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр.чл.204 ал.4 и чл.204 ал.1 от АПК и с оглед наведените факти, основание и формирания петитум са допустими, но неоснователни. Исковото производство пред РРС е с основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ/ различно от основанието по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/ и срещу различни ответници, поради което първоначалния иск е допустим, но неоснователен. Евентуалният иск с оглед наведеното основание – отменен адм.акт с посоченото решение по реда на чл.99 т.2 от АПК също е допустим, но неоснователен. Съгласно чл. 203 и сл. от АПК вр.чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки- незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. По главния иск : Според чл. 204, ал. 4 от АПК при предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от действия или бездействие на административни органи и длъжностни лица, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие следва да е установено по несъмнен и категоричен начин, че административния орган или негови длъжностни лица, са имали задължение за извършване на определено фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт, но не са го извършили. Отговорността за вреди от поведение на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност е отговорност за фактически действия и бездействия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност от тях. Ищецът твърди незаконосъобразни бездействия на администрацията при ответника- служители в сектор Пътна полиция, че след отпадане на фактическите и правни основания за изпълнение на наложената ПАМ, с оглед прекратеното досъд.производство, не са преустановили фактическото изпълнение на ПАМ, не издали акт за прекратяване на действието, не са го уведомили за отпадналото основание и не го поканили да му върнат СУМПС. Настъпването на прекратителното условие на ПАМ е по силата на правната норма и администрацията на ответника не е задължена да издава акт, с който да прекрати действието на ПАМ, при положение, че не е образувано изпълнително производство, а ПАМ е приложена поради наложеното от законодателя предварително изпълнение съгласно чл.171 ал.6 от ЗДвП, което не е спряно и след влязло в сила съдебно решение. Тук следва да се отбележи и отчете съдържанието на постановлението на РРП от 06.03.2025г., в частта с което на основание чл.243 ал.4 от НПК препис от него е изпратено за сведение и изпълнение на началника на сектор“ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе. Задължение на прокурора е постановлението за прекратяване да бъде узнато от уличеното лице с оглед на посочената норма. Изпращането му до началник сектор „ ПП“ при ОДМВР е с оглед разпореденото за унищожаване веществено док.средство- 1 бр.тест касета от съответна комисия в сектор“ ПП“ и с протокол. Началника на сектор“ПП“ няма задължение да уведоми ищеца за прекратеното дос.производство, тъй като това задължение е само на наблюдаващия прокурор. Той има задължението произтичащо от ЗСВ и НПК да изпълни разпореждането на наблюдаващият прокурор и да състави комисия, която да унищожи вещ.док-во. Налице са относими разпоредби, които съдът следва да съобрази в производството по чл.204 ал.4 от АПК, вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, макар, че те да не са наведени от ищеца, но се отнасят до отнемането и връщането на свидетелството за управление на МПС към датата на извършените действия/бездействия. Те са посочени в чл. 20, т. 1 и 2 и чл. 24, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Отнемането на СУМПС е въз основа на влязла в сила след съдебно оспорване на ЗППАМ / чл.20 т.2 /. Съгласно чл. 24 ал.1 т.5 от същата наредба в зависимост от основанието за отнемането му, свидетелството за управление се връща след изтичане на осемнадесетмесечен срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, „въз основа на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността му“. Безспорно СУМПС е иззето, респ.временно отнето на валидно правно основание - с АУАН и с потвърдена по съдебен ред ЗППАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП № 23-1085-000756 от 04.12.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе. Т.е спор по нейната законосъобразност към момента на налагането й и по-късно, вкл. и до прекратяване на наказателното производство не е наличен, поради влязло в сила съдебно решение по адм. № 775/2023 г. по описа на АдмС - Русе от 01.07.2024г. Безспорно при съдебно потвърждаване на ЗППАМ с крайния й срок от 18 месеца или до решаване на въпроса за отговорността по чл.343б ал.3 от НК, след прекратяване на досъд.произв., е следвало в периода след 07.03.2025г. СУМПС да се върне. След тази дата и до датата на реалното връщане на СУМПС – 06.06.2025 г. ответният административен орган незаконосъобразно е държал свидетелството за правоуправление и е бездействал да му го върне. При липсата на нормативно установено основание за това задържане, безспорно се установява първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ОД на МВР за вреди по ЗОДОВ – незаконосъобразно фактическо бездействие. Действително в разпоредбите на чл.24 ал.1 т.5 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., не е разписан реда, по който става връщането на отнето СУМПС, но съгласно чл.22 отнетите български национални свидетелства за управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до настъпването на правно основание за връщането им, т.е при настъпване на правното основание за връщането им, в случая решен въпрос за отговорността, е следвало сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе да разпореди връщането, като най-малкото да покани ищеца за това, което не е сторено. В тази връзка съдът приема, че е налице неправомерно поведение от страна на органите на ОД на МВР – Русе, а именно задържане на СУМПС на ищеца Т. без наличие на основание за период от почти 3 месеца. Отнемането е било законосъобразно въз основа на законосъобразно издаден влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение ИАА, какъвто е налице потвърдена ЗППАМ, но задържането на този документ при отпадналото фактическо и правно основание – не е такова и съставлява ограничение на неговите лични права, в случая – на правото му да управлява МПС във визирания период, тъй като е отпаднало основанието за отнемане, което също се явява безспорен факт между страните. Прекратяването на ДП води до отпадане на основанието за задържане на свидетелството. Ответната страна не твърди и не представя доказателства, от които да е видно наличието на друго основание за това задържане. Относно претендираните вреди от незаконосъобразно бездействие на ответника вследствие на продължилото от 07.03.2025г. до 06.06.2025г. фактическо задържане на СУМПС без правно основание: Ищецът оценява тези вреди на 5000 евро, описвайки ги като „несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, намаляване на трудовото възнаграждение“, като „последица от отнемане на СУМПС“ и от неизпълнение на задължението на администрацията на ответника да преустанови действието й при отпадане на предпоставките са това. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ и нейното прилагане следва да е при наличието на безспорно установена причинена вреда и причинно следствена връзка. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Тези вреди първо не са доказани пред настоящата инстанция да са резултат именно от незаконосъобразно бездействие на ответника. Свидетелите сочат, че ищецът се ядосал, когато разбрал, че основанието за отнемането на СУМПС е отпаднало 3 месеца по-рано, но никой не го известил. Изпитването на гняв или разочарование не е достатъчно за формулираната претенция. Липсва причинна връзка между бездействието на администрацията на ответника и заявената такава претенция. На следващо място на основание чл.299 ГПК вр.чл.144 АПК съдът е длъжен да зачете силата на присъдено нещо по постановеното от РРС решение № 121/29.01.2026г. по гр.д. 5428/25г., изменено само в частта на датата, от която се дължи законната лихва с решение № 176/18.05.2026г. по в.гр.д. 220/26г. на РОС/ липсват данни за допускане до касационно обжалване/. Установено е, че с иска на Т. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ по гр.д. 5428/25г. по описа на РРС Прокуратурата на РБ е осъдена да му заплати 5000лв или 2760,98 евро за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в : несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, намаляване на трудовото възнаграждение, същите като заявените, в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, което е прекратеното на 06.03.2025г. /досъдебно производство № 336 ДП-430/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и пр.пр. 7159/23 по описа на РРП/, ведно с лихвата от 06.03.2025г., като вредите са определени глобално и включват такива от отнемане на свидетелството му за управление на МПС със ЗППАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП от 04.12.2023г. до изтичане на максималния срок от 18 месеца. Цитираната съдебна практика в решението на РРС и РОС ( решение № 232 от 23.04.2025 г. на ВКС по к.гр.д.№ 2516/2024 г. Решение №631/27.10.2025г. по к.гр.д №3145/2024г. на ВКС, ІІІ г.о., както и в същия смисъл още Решение №50084/30.05.2023г. по к.гр.д.1961/22г. на ВКС и др. ) сочи, че ВКС приема, че по правната си същност искът за вреди от неоснователно упражняване на държавна принуда, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Неоснователно упражнената принуда в този случай обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, като например принудителните административни мерки, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи принудителните административни мерки или не. Претендираните от ищеца вреди по гр.д. 5428/25г. на РРС, видно от решението и от исковата молба/ приложени служебно/ са определени като последица и от отнемане на свидетелството му за управление на МПС със ЗППАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП от 04.12.2023г. до изтичане на максималния срок от 18 месеца и за тези вреди е обезщетен с посочения приет за справедлив размер. Всъщност присъщи за наказателноправните санкции са както репресията, така и превенцията на противоправните деяния. Мярка, която се свежда само до поправяне на вредата, причинена със съответното нарушение, няма наказателноправен характер. Обаче мерки като временното отнемане на СУМПС за срок от 18 месеца или до решаване на въпроса за отговорността, целят не само поправяне на евентуално причинени вреди, но имат и репресивна цел за възпиране и гарантиране изпълнение на наказание, тъй като срока на лишаването от права се приспада, ако е постановена осъдителна присъда( в този смисъл Решение на Съда (голям състав) от 22 юни 2021 година по дело C-439/19 т.88, 89 , Решение от 4 май 2023 година по дело С-97/21 т.38 и сл.). Обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се определя глобално за всички накърнени права и неимуществени блага, които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление, вкл. и когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането й и следва да е достатъчно по размер за репарирането им, като същевременно не следва да надвишава справедливия размер и да води до неоснователно обогатяване. В този смисъл е ТР 1/2022г. от 27.11.2023г. по т.д.1/2022г. на ОСГК на ВКС, както и т.11 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК за глобалното обезщетяване на вредите. Съпоставката на настоящата искова претенция и тази, по която е образувано и разгледано гр.д.5428/25г. по описа на РРС по иска от същия ищец срещу ПРБ сочи на пълна тъждественост на претендираните и вече присъдени вреди, при същите твърдяни и установени факти. Така в размера на глобалното обезщетяване на вредите, причинени от държавата са включени същите претендирани като вид вреди и за периода от цялостното лишаване от СУМПС. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е специален закон, който прилага конституционния принцип, залегнал в член 7 от Конституцията на Република България – че държавата носи отговорност за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейните органи и длъжностни лица. Разпоредбите на чл.4 вр.чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ предвиждат обективна и пълна отговорност на държавата и обхваща всички материални и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от вредата. По тези дела Държавата участва чрез процесуален субституент, т.е органът от чийто незаконосъобразен акт, действие, бездействие ищецът твърди, че произтичат вреди- чл.7 от ЗОДОВ. Ако произтичат от повече от един държавен орган, те се осъждат солидарно съгласно чл.4 ал.2 от ЗОДОВ. Обективната отговорност е на един и същи субект –Държавата / чл.4 ал.1 от ЗОДОВ/, а от процесуалното поведение/ неговата активна легитимация/ на ищеца зависи към кого и как ще ги предяви, вкл. и съгласно чл.4 ал.2 ЗОДОВ Държавата вече е осъдена да заплати справедливо определено обезщетение за страданията, нарушените блага и права, предмет на настоящата искова молба, макар и предявена на различно правно основание, като интензитета и паричния еквивалент на тези конкретни вреди са вече съдебно установени, като времевия интервал обхваща и периода на бездействието на сегашния ответник. Съдът следи служебно за недопускане на двойно парично обезщетение за една и съща вреда от държавата. Свидетелите по делото не доказват нови, различни по вид или специфични вреди, а само преповтарят вече овъзмездени. Макар и да е налице обективно незаконосъобразно бездействие от страна на ответника ОДМВР да върне СУМПС след прекратяване на наказателното производство, вредата вече е напълно репарирана от гражданския съд. В настоящето производство липсва доказване на нов, отделен размер на вредата- не са ангажирани доказателства за нови неимуществени страдания, от вече глобално присъдените. Неправомерното поведение на държавните органи вече е включено в общата оценка на справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД вр.чл.4 от ЗОДОВ за целия 18 месечен период на лишаване от СУМПС. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение се изчерпват с предмета на делото и обхваща основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на нарушеното в случая субективно материално право. В случая общите правопораждащи юридически факти са едни и същи и те се ползват от последиците на СПН. По основанието на вземането и правната квалификация срещу Държавата е формирана СПН. Така с оглед мотивите на ТР 1/22 г. по т.д. 1/22г. на ОСГК при ВКС при положение, че съдът е определил глобално обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ следва да се прецени основателността на същата претенция в периода 07.03.2025г до 06.06.2025г. по главния иск и за периода от 04.12.2023г. до 06.06.2025г. по евентуалния такъв от другия процесуален субституент при наличието на обективна отговорност на Държавата по чл.4 от ЗОДОВ и дали по-късно предявения иск на другото правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.204 ал.4 и ал.1 от АПК ще бъде неоснователен, поради забраната за неоснователно обогатяване, при допустим иск и с различен предмет- бездействие на друг държавен орган. В случая като разглежданата хипотеза предявеният иск за същите по вид вреди и вече присъдени е неоснователен, тъй като двата иска удовлетворяват един и същ неимуществен интерес, за да не се допусне неоснователно обогатяване. Държавата чрез ПРБ вече е осъдена за тези претендирани вреди. Свидетелството от показанията на свидетелите за чувство на яд, т.е силно огорчение от късното разбиране на действията на ПРБ и за отпадналото основание, определено не може да обоснове размера на претендираното обезщетение за посочените вреди, които както се посочи са резултат от действие на ПАМ до изтичането на 18 месеца. То е част от вече присъденото глобално обезщетение, пак по ЗОДОВ, макар и по друг процесуален ред. Присъждането на допълнително такова от друг държавен орган, ще доведе до неоснователно обогатяване, при положение, че свидетелските показания съвкупно установяват вреди, които вече са присъдени за обезщетяване. Неоснователен е и евентуални иск – претенцията за същите вреди в същия размер от отменен адм.акт- отменена ЗППАМ по реда на чл.99 т.2 от АПК, която преди това е била потвърдена по съдебен ред. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Основанието за този евентуален иск е Решение № 1085р-3776/26.05.2026 г. на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР-Русе, с което по реда на чл.99 т.2 от АПК ЗППАМ № 23-1085-000756/04.12.2023 г. е отменена като незаконосъобразна. Това решение е нищожно. При наличието на влязло в сила съдебно решение, с което ЗППАМ е била потвърдена като законосъобразна, началника на Сектор „ПП“ не притежава компетентност по този ред да отмени адм.акт. Особено важно е да се отбележи, началника на сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе не е бил съзиран с такова искане. Съдът счита, че не е налице отменен по съответния ред адм.акт, тъй като не е приложим особения ред за отмяна на влезли в сила ИАА – чл. 99 и сл. от АПК, след като въпросната ЗППАМ е била потвърдена след обжалване по съдебен ред, а производство по отмяна на влязло в сила решение по особения и приложим ред на чл.239 и сл. от АПК не е провеждано, а и не се твърди такова, видно и от приложеното адм.д. 497/25г. по описа на АС-Русе . Нещо повече, вече за претендираните същите по вид вреди в периода 03.12.2023г. до 06.06.2025г., както се посочи по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е осъдена ПРБ. Така претенцията е явно неоснователна, първо поради липса на предпоставка и второ нарушава забраната за неоснователно обогатяване. Поради горните мотиви иска – главен и евентуален е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Неоснователна е и претенцията за присъждане на лихви и за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ вр.чл.24, ал.2 от Наредбата за правна помощ в размер на 230 евро, с оглед материалния интерес, изготвянето на два отговора, проведените съд.заседания с участието на процесуалния представител на ответника, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Предвид изложените съображения, съдът