Решение № 103 от 27.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1086/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 5960 от 04.11.2024 г., поправено с решение № 1447/13.03.2025 г., по гр. д. № 9342/2021 г. по описа на СГС, I-1 състав, са отхвърлени предявените от „С. 1995“ ЕООД срещу Република България, представлявана от министъра на финансите и срещу Народно събрание на Република България, искове с правно основание чл. 2 в ЗОДОВ, вр. вр. § 4, ал. 3 ДЕС, за заплащане на сумата от по 691 057. 04 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода м. 08.2016 г. - м. 06.2021 г. да получи цена за произведена електрическа енергия от приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ бр.86/2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, и за сумата 140 902. 33 лв. по чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 21.07.2018 г. - 21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането. С решението са присъдени разноски в полза на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в размер на по 200 лв. на всеки от тях. Недоволен от решението изцяло е останал ищеца „С. 1995“ ЕООД, който го оспорва в предвидения в ГПК срок. В жалбата поддържа съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано. Излага подробни доводи, че § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ противоречи на принципи на общностното право и правото на ЕС и е довел до намаляване на преференциалната цена за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, респективно до намаляване на очакваните приходи на производителите, планирани на базата действащ закон и дългосрочни договори. Излага множество доводи, че с въвеждането на § 18 и приемането на Решение Ц-14 от 01.07.2014 г. от КЕВР определена категория ВЕИ производители, тези подпомогнати по програми от ДФЗ Земеделие, са поставени в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите производители на електроенергия от ВЕИ на пазара. Счита, че промените в цените за изкупуване на енергията са въведени в нарушение на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност в рамките на ЕС, както и в нарушение на равните права на всички субекти, свързани със стопанската дейност, монополизма, конкуренцията, потреблението и инвестиции. Според жалбоподателя е налице очевидна и несъразмерна намеса на държавата в патримониума на засегнатите дружества и осуетяване на легитимното очакване, базирано на ясен закон и сключени в негово изпълнение дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия по фиксирани цени. Счита, че с приемането на § 18 от ЗИДЗЕ са нарушение основополагащи принципи и норми от правото на Европейския съюз от страна на Държавата. Поддържа подробни доводи, че § 18 се намира в пълно противоречие с предвидената в Директива 2009/28/ЕО цел и в противоречие с нормите на Директива 2009/72/ЕО. Сочи още, че с приемането на § 18 от ПЗР на ЗИД от ЗЕ, Държавата и Народното събрание са нарушили чл. 17 от Хартата на Основните Права на Европейския Съюз (ХОПЕС) и Договора за енергийна харта. Позовава се на нарушения на разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС, както и на практика на СЕС относно отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на общностното право. Твърди, че разпоредбите на закона изобщо не е следвало да бъдат прилагани спрямо засегнатите ВЕИ производители, като приемането на параграф 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ създава финансови утежнения за определена група производители на енергия от ВЕИ, за сметка на друга такава група, чийто приходи не са засегнати от действието на нормата. Жалбоподателят поддържа още, че разликата между установената в договора за изкупуване на електроенергия цена и действително платената такава от ЧЕЗ „Електро България“ АД представлява пряка имуществена вреда от категорията на пропуснатата полза. Конкретно посочва, че цената, по която се заплаща произведената от ищеца енергия до влизането в сила на ЗИДЗЕ от юли 2015 г. е в размер на 0, 56741 лв. без ДДС за kWh. След влизането в сила на ЗИДЗЕ електроразпределителното дружество изкупува произведената от ищеца енергия на цена от 0, 10614 без ДДС за kWh. За периода от месец август 2016 г. до месец юни 2021 г., разликата в договорената и реално заплатена цена възлиза на сумата от 673 476, 15 лева с ДДС, което се явява пряка загуба за ищеца. Тази загуба е в следствие приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и подлежи на обезщетяване от Държавата и Народното събрание което е приело тази разпоредба в нарушение с правото на ЕС. Такава вреда се явява и лихвата за разликата между дължимата по договора и реално заплатената цена за произведена енергия. Твърди, че е установен причинно-следствена връзка, тъй като приемането на § 18 от ПЗР на ЗИД от ЗЕ пряко засяга цената, по която ЧЕЗ „Електро България“ АД е било длъжно да изкупува произведената енергия по цената, действаща към датата на въвеждане в експлоатация на фотоволтаичната централа. По изложените съображения моли решението да бъде отменено, а исковите претенции уважени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещните страни. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от насрещните страни - Народното събрание на Република България и Република България, представлявана от министъра на финансите, в които се оспорва жалбата като се излагат множество подробни съображения за нейната неоснователност. Ответникът Народно събрание на РБ излага множество доводи, че § 18 от ЗЕ е законодателна промяна извършена в обществен интерес, която осигурява равни условия на инвеститорите и намалява цената за потребителите. Счита, че не са налице несъответствия или противоречие с нормите на общностното правоу, нито с чл. 17 ХОПЕС, чл. 107 и чл. 108 ДФЕС или сочените от жалбоподателя Директиви. Поддържа, че по отношение несъответствието на нормата с разпоредбите от ПЕС, СЕС е приел, че изтъкнатото от операторите на фотоволтаични инсталации право да се ползват без промяна от разглежданите в главното производство насърчения за целия срок на действие на сключените с GSE споразумения, не е придобито правно положение и не е обхванато от защитата, предвидена в чл. 17 от Хартата Следователно промяната на размера на тези насърчения или на реда и условията за тяхното плащане, извършена с национална правна уредба, като член 26 от Декрет - закон № 91/2014, не може да бъде приравнена на нарушаване на правото на собственост, признато в посочения член 17 от ХОПЕС. Основава се на множество съдебни актове, в които е прието, че няма нарушение на правото на ЕС с атакуваната от жалбоподателя норма. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и събраните доказателства, като не са налице предпоставките по чл. 2 в от ЗОДОВ. Споделя мотивите на съда и моли да се потвърди решението. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, също оспорва жалбата по подробни съображения в писмения си отговор. Счита за неоснователно оплакването на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че приемането на нормата на пар. 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е в противоречие с принципи на общностното право. Позовава се на Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/16 г., КС на РБ, с което е отхвърлено искането за обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР ЗИДЗЕ и за установяване на несъответствие с чл. 63 от ДФЕС. Излага подробни съображения, че предприетата законодателна промяна е в съответствие с политиката по изграждането на единен електроенергиен конкурентен пазар за ЕС. Сочи, че пар. 18 на ПЗР на ЗИДЗЕ има за цел да осигури покрИ.е на собствените разходи за осъществяване на инвестицията и избягване на свръхкомпенсирането при предоставяне на оперативна и/или инвестиционна помощ за производство на енергия от ВЕИ. Счита, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че принципът за правна сигурност не може да се приравни на абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения, а всеки законодател разполага с определена дискреционна власт, включително и по отношение мерките за осъществяване на политиката в регулирания сектор на енергия от възобновяеми източници. Счита, че въззивникът не твърди, нито доказва, че към предприемането на първоначалните действия за реализиране на инвестицията са били налице обстоятелства, годни да създадат у него на оправдани правни очаквания за размера на цената, която ще получава за целия период на договора. Поддържа, че с атакуваната разпоредба не се нарушават принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност в рамките на ЕС, равните права, свързани със стопанската дейност, монополизма, конкуренцията, потреблението и инвестиции и др. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният § 18 актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ, като промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Именно с намаляване на преференциалните цени за изкупуване на ВИ енергията се гарантира равноправното третиране на всички производители на енергия от ВИ. СГС правилно е съобразил, че цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор, при условията и по ред, посочени в закон. Счита също, че оплакванията на ищеца за нарушение на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС са изцяло несъстоятелни, за което излага доводи. Поддържа съображения, че изменението в случая касае производители на ВЕИ електроенергия на територията на Р. България и то само тези от тях, които оперират на регулирания пазар. Неоснователно е оплакването за нарушение на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (Директива 2009/28/ЕО) и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (Директива 2009/72/ЕО). Първоинстанционният съд правилно е приел че не са налице нарушения на Директивите, на ХОПЕС и на Договора за Енергийната харта. Позовава се на множество актове на съдилищата, с които исковете са отхвърлени. Намира, че с промяната в ЗЕ не са накърнени принципите на стабилност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания, като с тази промяна в закона се преследва легитимна обществена цел. Намира, че изискването за същественост не е налице, като за ищеца не са настъпили вреди. Поддържа, че дори и да се приеме, че е нарушена норма на правото на ЕС и на ищеца са причинени вреди, не е налице пряка причинноследствена връзка между твърдените нарушения и вредите, за които се твърди, че са възникнали за ищеца. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Прокуратурата на РБ като контролираща страна не взема становище по жалбата в срока за отговор. В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на СГС по съображенията, изложени от ответниците във отговорите им. Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното: Въззивната жалба е подадена в срок срещу валидно и допустимо съдебно решение. СГС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2 в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът „С. 1995“ ЕООД твърди, че има качество на производител на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и е собственик на Фотоволтаична електрическа централа Уши 3 в м. Банкови ниви в землището на с. Уши, Община Трекляно, Област Кюстендил, с разрешение за ползване, което не е спорно в производството. Не е спорно също и се установява, че изграждането на централата се е осъществило въз основа на сключен на 25.07.2012 г. договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд „Земеделие". По силата на договора Фондът е предоставил до 70 % от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаичната електрическа централа (ФЕЦ), като реално полученото финансиране е в размер на 56 %. Не е спорно също, че ищецът изградил фотоволтаичната централа със средства, от които 70 % получена безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2017 г. - 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Фотоволтаична електроцентрала е въведена в експлоатация на 11.08.2012 г. На 15.06.2012 г. ищецът е сключил договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД за изкупуване на произвежданата от електроцентралата електрическа енергия за срок до 11.06.2032 г. по преференциална цена, определена от ДКЕВР, която към тази дата е била 567. 41лв./МВтч. без ДДС за МВтч. по Решение № Ц-018/31.03.20210 г. Тази цена е била приложима до 24.07.2015 г., като след това с Решение № Ц-14/01.07.2014г. на ДКЕВР променена на 106. 14лв./МВтч. От представените писмени доказателства и заключението на вещо лице по изслушана ССчЕ, което не е оспорено и съдът кредитира, се установява, че за процесния период м. 08.2016 г. - м. 06.2021 г. произведеното от централата на ищеца количество енергия е изкупувано на цена от 106. 14лв./МВтч. е получени общо 155 244. 07лв., а в случай, че изкупуването е било при цена от 567. 41лв. /МВтч. то би получил сумата от 850 302. 01 лв. Фактическата обстановка не е спорна и е надлежно установена в акта на СГС. Спорните въпроси по делото са правни, а именно : налице ли е вреда, понесена от ищеца от разликата в цената на изкупуване на произведената от него електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ), след промяната й след приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, и дали с тази норма са нарушение основополагащи принципи и норми от правото на Европейския съюз от страна на Държавата и НС. Въззивният състав споделя решаващите изводи на СГС по тези въпроси и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. В допълнение към изложеното, настоящият състав намира следното : Предпоставките за ангажиране на отговорността на Държавата по чл. 2 в, ал. 1 ЗОДОВ - за допуснати нарушения на правото на ЕС са кумулативни - нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено, да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. (В този смисъл решение от 05.03.1996 г., Brasserie du pecheur и Factortame, С-46/93 и С48/93, Еи:С: 1996:79 и решение от 08.10.1996 г., Dillenkofer, С-178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, Еи:С:1996: 375). Критериите, на които следва да отговаря нарушението на правото на ЕС, за да бъде характеризирано като достатъчно съществено се извеждат от практиката на СЕС, като те са визирани в цитираното по-горе решение по дело Brasserie du pecheur и Factortame - т. 55, т. 56 и т. 57, решение на СЕС от 28.07.2016 г. по дело С-168/15, Tomasova, т. 25 и т. 26. При всички положения нарушението се счита достатъчно съществено, когато е явно и не е съобразена практиката на Съда в съответната област (така т. 57 от решението по делото Brasserie du pecheur и Factortame и т. 26 от решението по дело С-168/15 ). На база изложеното, с оспорения от ищеца пар. 18 от ПЗР към ЗИД на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) се предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизането в сила на този закон. Според пар. 18, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са задължени в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1. Според ал. 3 на пар. 18, след изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1, като ал. 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. В ал. 5 от пар. 18 е предвидено, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ. След изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 от ЗЕВИ преференциални цени не се предоставят. Настоящият въззивен състав приема, че промяната на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ касае бъдещ доход на определени стопански субекти производители на електроенергия от възобновяеми източници и за да се признае същия за „собственост“ следва да притежава качествата на сигурно вземане. Такъв характер процесното вземане не притежава, доколкото в текста на самия договор между ищеца и третото за спора лице „ЧЕЗ Електро България“ АД за изкупуване на ел. енергия изрично са предвидени обстоятелства, които по естеството си влияят на начина на определяне на преференциалните цени и допускат промяна в отношенията между страните. На твърденията на ищеца, че § 18 от ПЗР на ЗЕДЗЕ е приет в нарушение принципите на правната сигурност, оправдани правни очаквания и равно третиране, както и в нарушение на чл. 107-108 ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО. Директива 2009/72/ЕО и ХОПЕС, е даден отговор в Решение № 5/11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г. КРБ. С това решение е отхвърлено искането за установяване противоконституицонност и несъответствие с правото на Европейския съюз. Следва да се посочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 КРБ, Конституционният съд се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията, за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, което включва и съответствие на законите с правото на Европейския съюз. На основание чл. 14, ал. 6 ЗКС решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Според становището на КС, оспорените законодателни промени, въведени с § 18 ПЗР на ЗИДЗЕ (ПЗР ЗИДЗЕ) не могат да се квалифицират като нарушаващи правната предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор „Енергия от възобновяеми източници“ за всеки разумен и добросъвестен инвеститор. Съдът е приел, че § 18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на това основание. Като неоснователно Конституционният съд е преценил и твърденията, че с § 18 ПЗР ЗИДЗЕ се нарушава принципа на законност поради противоречие с целите на Закона за енергията от възобновяеми източници и че неговите разпоредби водят до вътрешно противоречие в същия закон. Конституционният съд намира за неоснователни твърденията за противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, поради нарушаване на принципа на правна сигурност, чрез допуснато обратно действие на оспорената разпоредба. По отношение на правилото в § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, е налице действие на оспорената законова норма върху заварени правоотношения, юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закон, но не са завършили действието си и тези правоотношения се развиват в контекста на регулиран пазар. Според решението на КС, средствата, избрани от законодателя за постигането на целта на закона, са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с ретроактивен ефект stricto sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и изкупуването, така че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на договора. В решението на КС се дава и отговор на твърденията, че чл. 16 от ХОПЕС не допуска при сключен договор да се осъществява изменение на един от основните му елементи (цената) чрез законодателен акт в полза на един от субектите на договора. КС отбелязва, че правилото на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не води до промяна на съществени елементи на заварените договори за изкупуване на електроенергия от ВИ, каквито са предметът и срокът на договора, преференциалният характер на цената за изкупуване, приложима за производителите по същата, ал. 1, а единствено режима на ценообразуване, за договори за изкупуване с неприключил срок. За неоснователно е прието възражението, че групата стопански субекти, в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ, е произволно определена от законодателя и че нормата отнема техни придобити права и ги дискриминира, с което нарушава чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Съдът е счел, че с оспорената законодателна промяна не само не се нарушава, но се постига ефективно реализиране на принципа законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията, с което изрично се опровергават наведените от ищеца твърдения за нарушение на чл. 16, чл. 20 и чл. 21 от ХОПЕС. Нещо повече, в решението на КС изрично се посочва, че СЕС не е особено благосклонен към аргумента за легитимни правни очаквания в контекста на държавната помощ и поставя съществени изисквания към инвеститорите. В решението е прието още, че държавната интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква (в случая - доказан дефицит на НЕК и несъразмерна тежест за потребителите битови и бизнеса), е социално оправдана. Предприетата законодателна промяна е с оглед обществения интерес за регулиране на енергийния пазар. Недопускане на промяна в действащата законодателна рамка за дълъг период от време (20 годишния период на действие на процесния договор) в динамична ситуация на преход към отварящ се за конкуренция електроенергиен пазар на национално ниво и изграждането на вътрешен енергиен пазар за ЕС, не намират правна опора. Съдът е приел също така, че в конкретния случай твърдяното наличие на оправдани правни очаквания, за субектите по § 18, ал. 1 ПЗР от ЗИДЗЕ, е неоснователно, като не е налице несъответствие на оспорената в искането законова разпоредба с чл. 63 ДФЕС. Както е посочил в мотивите си и СГС с Решение от 11.07.2019 г. по съединени дела С-180/18. С-286/18 и С-287/18, СЕС е възприел тезата, че чл. 3, § 3, б. „а“ от Директива 2009/28/ЕО във връзка с принципите на правна сигурност и защитата на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява на държава членка да намали или дори да премахне определените по-рано тарифи за стимулиране на електроенергията от слънчеви фотоволтаични инсталации. Тези решения на СЕС са в синхрон със становището, възприето и в решението на КС, че държавата разполага с правото да намали размера на преференциалните цени с цел да премахне свръхкомпенсирането на доставчици като ищеца, който вече е получил помощ при изграждане на фотоволтаичната централа и да го постави при равни условия с другите видове доставчици, като по този начин намали икономическата тежест, възложена на потребителите. Съдът споделя и изводите на СГС, че нормата на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не противоречи на Директива 2009/72/ЕО, която предвижда стимулиране производителите на енергия и възможност за нови инвестиции, но не ограничава държавите членки в регулацията на пазара в интерес и на другите участници в него. Производителите на енергия от възобновяеми източници са стимулирани от държавата чрез финансиране и първоначално изкупуване на произведената енергия на преференциални цени. При промяна на обществените и пазарните условия обаче няма пречка да се ограничават по обем предвидените стимули, в това число - чрез промяна на изкупната цена. Основателно СГС е приел също, че не е налице нарушение и на чл. 17 ХОПЕС, защитаващ правото на собственост. Бъдещ доход може да се смята за собственост, когато вече е бил реализиран и е бил обект на сигурно вземане или ако са налице особени обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност. В съответствие с утвърдената практика по въпроса съдът е посочил, че се касае за очаквано вземане, в условията на пазар с регулаторен режим, но с променящи се цени, а не до реализирано такова вземане. Според възприетото становище в решението по съединени дела С-798/18 и С-799/18, правото на операторите на фотоволтаични инсталации да се ползват без промяна от насърчения за целия срок на действие на сключените договори за изкупуване, не е придобито правно положение и не е обхванато от защитата, предвидена в чл. 17 от Хартата. Първоинстанционният съд законосъобразно е достигнал до извод, че оспореният § 18 ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Именно с намаляване на преференциалните цени за изкупуване на ВИ енергията се гарантира равноправното третиране на всички производители на енергия от ВИ и не са накърнени принципите на стабилност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца в обратния смисъл. В обобщение въззивният състав споделя решаващите изводи на СГС, че в настоящия спор не се установява наличие на визираните по - горе предпоставки за уважаване на главните искове. Няма констатирана противоправност (т. е. нарушена правна норма), нито е налице пряка причинно - следствена връзка, доколкото настъпването на вредите, под формата на пропуснати ползи, следва да е сигурно и предвидимо, доказано пълно и главно. Тази сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора не се предполага. В решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. В случая такава сигурна възможност няма, доколкото пазарът е регулиран от КЕВР с оглед обществения интерес, който има приоритет над частния такъв. В горния смисъл - определение № 591 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 1432/2020 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС, определение № 2961 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 3 826/2023 г., III Г. О. на ВКС, определение № 3054 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 4275/2023 г., III Г. О. на ВКС и др. При неоснователност на главните изкове такива са и акцесорните искове за заплащане на лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както е посочил и СГС. Предвид изложеното в съвкупност, исковете с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2 в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ - за сумата 691 057. 04 лв. - обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода м. 08.2016 г. - м. 06.2021 г. да получи цена за произведена електрическа енергия от приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ бр. 86/2015 г., в сила от 24.07.2015 г./ и за сумата 140 902. 33 лв. по чл. 86 ЗЗД, лихва за забава за периода 21.07.2018 г. - 21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането, предявени от „С.“ ЕООД срещу НС и Държавата, чрез министъра на финансите, законосъобразно са отхвърлени. Жалбата е неоснователна, а решението следва да се потвърди, като постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, включително по присъдените в него разноски. По разноските пред САС : При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, разноски в производството следва да се присъдят в полза на ответниците - по 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за всеки от тях. Така мотивиран съдът