Решение № 1102 от 30.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15411/2025 г.

наказателно дело № 20251110215411 по описа за 2025 година като съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е въз основа постъпила жалба от ,,•••''“ АД, ЕИК ,,•••'', чрез адв. П. В. – САК, срещу наказателно постановление (НП) № Р-10-168/02.10.2025 г., издадено от заместникпредседателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на жалбоподателя, на основание чл. 647, ал. 2 вр. чл. 637, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 52 от ДР и чл. 648 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8000 лева за нарушение на чл. 637, ал. 1 КЗ. В жалбата се излагат съображения, че оспореното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсващ в АУАН квалифициращ признак на нарушението „повторност“, като същият е посочен едва в атакуваното НП. В жалбата не се оспорва факта на нарушението. Посочва се, че определената имуществена санкция е несъразмерна, като се моли намаляването . При условията на евентуалност се иска приложението на чл. 28 ЗАНН. Твърди се, че задължението, което е следвало да изпълни дружеството е осъществено, макар и с пренебрежимо малко закъснение. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание редовно уведоменото дружество-жалбоподател не се явява и не се представлява. Редовно уведомената въззиваема страна – зам. председател на КФН не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт Б.П., която пледира в насока потвърждаване на оспореното НП, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозирани са подробни писмени бележки от юрк. П., в които пространно са изложени съображения по същество на спора, в които се сочи, че няма допуснато нарушение на процесуалните правила, както и че не е нарушен материалния закон. Иска се потвърждаването на оспорения акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, изслуша и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: При извършване на служебна проверка от контролни органи на КФН в Единната информационна система на Комисията, се установила липсата на представени в законовия срок 08.04.2025 г. одитирани годишни справки, доклади и приложения относно финансовата 2024 г. съгласно чл. 126 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 126 ал. 3 от КЗ. Поради неизпълнение на задължението си в законоустановения срок, с писмо № РГ-10-79-21 изпратено на 28.04.2025 г. на електронния адрес на дружеството-жалбоподател, с което същото било уведомено за Решение № 265-ОЗ от 28.04.2025 г. на зам. председателя на КФН , ръководещ управление „ Застрахователен надзор“ за прилагане на принудителна административна мярка на осн. чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ. С решението за прилагане на принудителна административна мярка на жалбоподателя било разпоредено в срок до 30.04.2025 г. да представи в КФН заверени съгласно изискванията на чл. 126, ал. 3 КЗ годишен финансов отчет и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ относно финансовата 2024 година. На основание чл. 588, ал. 5 КЗ решението за прилагане на ПАМ подлежи на незабавно изпълнение, като при евентуалното му обжалване не се спира изпълнението. В указания в цитираното решение срок, в КФН постъпила само част от документите, които дружеството е задължено да представи. Поради установеното от контролните органи в КФН, бил съставен АУАН за нарушение по чл. 637, ал. 1 КЗ - неизпълнение на приложена от заместник–председател на КФН принудителна административна мярка. Актът бил съставен на 15.05.2025 г. от Я.П. – финансов анализатор в отдел „Дистанционен надзор на застрахователи и застрахователни групи“, дирекция „Застрахователен надзор“ в управление „Застрахователен надзор“ към КФН в присъствието на двама свидетели при съставяне на АУАН и на упълномощен представител на нарушителя. Актът бил предявен на упълномощения представител, който го подписал без да излага възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа съставения АУАН на 02.10.2025 г. било издадено процесното НП, в което нарушението било квалифицирано като извършено повторно в едногодишния срок от влизане в сила на предходно издадено НП за същото по вид нарушение, което било посочено в обстоятелствената част на процесното НП, а именно НП № Р10-226 от 13.11.2024 г. – влязло в сила на 03.12.2024 г. на осн. чл. 64, б. „б“ ЗАНН. С оглед на това обстоятелство, с процесното НП № Р-10-168/02.10.2025 г. на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция по чл. 637, ал. 2 вр. чл. 637, ал. 1, т. 2 КЗ в размер на 8000 лева за нарушение на чл. 637, ал. 1 КЗ. Описаната фактическа обстановка съдът установи на база събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК. Доказателствената съвкупност е еднопосочна и вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване факти, а и между страните не се спори за същите, поради което по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници. От доказателствената маса безспорно се доказа, че дружеството не е изпратило в указания срок изисканата документация. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от активно легитимирано лице – санкционираното дружество, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В изпълнение на задължението си да провери изцяло законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи оправомощени със съответните заповеди за компетентност. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съставеният АУАН, както и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН за форма и реквизити. Неоснователно е възражението изложено в Жалбата, че се следва отмяна на оспореното НП, тъй като с него е наложено наказание за нарушение, квалифицирано едва в НП като „повторно“, с което се нарушавало правото на защита на санкционираното юридическо лице. Принципно застъпено и в практиката на касационната инстанция в лицето на Административен съд – София град е че повторността не определя осъществен ли е състава на нарушението, което в случая безспорно се доказа. Изискването на чл. 42, т. 4 ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от фактическия състав на деянието е спазено при съставяне на процесния АУАН. С разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН към елементите по чл. 42, т. 3 - т. 5 ЗАНН се допълват вида и размера на наказанието, за определянето на което е от значение дали деянието е повторно или не, съответно дали същото е извършено от физическо или юридическо лице. Това е дейност на административнонаказващия орган по определяне вида и размера на наказанието в НП, за което няма изискване в чл. 42 ЗАНН да бъде посочено още със съставяне на АУАН. Дали нарушението е повторно или не е обстоятелство, което се преценява при определяне размера на административното наказание, поради което липсата на посочване в АУАН на квалифициращият признак „повторност“ не може да бъде разглеждано в светлината на съществените процесуални нарушения при издаване на наказателно постановление. Поради изложеното горе, настоящият състав прави извода си, че предсъдебната фаза на административнонаказателното производство е протекла без допуснати съществени процесуални нарушения, които биха обусловили отмяната на атакуваното НП на формално основание. Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна страна. Съобразно доказателствата по делото законосъобразно от административнонаказващия орган е прието, че е налице основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършено от него нарушение по чл. 637 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ, съгласно която разпоредба на санкция в размер от 8000 лева до 80 000 лева подлежат ЮЛ, които не изпълнят разпореждане по решение за прилагане на принудителна административна мярка на Комисията или на заместник – председател на Комисията и нарушението е повторно по смисъла на § 1 т. 52 от Допълнителните разпоредби на КЗ. Не се и твърди, че наложеният ПАМ в конкретния случай да е бил обжалван по реда на АПК, като същия е придобил и необходимия стабилитет. От доказателствената маса безспорно се доказа, че дружеството-жалбоподател не е изпълнил задължението си да представи цялата изискана документация, като се е задоволило с представянето само на част от нея. Не може да намери приложение в конкретния казус чл. 28 ЗАНН, тъй като от една страна административното нарушение (безспорно извършено от страна на дружествотожалбоподател) не се отличава с по-ниска обществена опасност от останалите от същия вид. Дори напротив, в случая е налице завишена обществена опасност, но не само защото нарушението е извършено в условията на повторност (което самостоятелно изключва наличието на маловажност), но и периода на закъснение на представяне на останалите документи, част от цялата изискана документация е почти един месец. Административното нарушение по чл. 637 КЗ е с формален състав, поради което за да е реализирано не е необходимо настъпването на конкретен вредоносен резултат от нарушението. В настоящия случай, административния наказващ орган е определил минимален размер на имуществената санкция, наложена за извършеното от дружеството-жалбоподател административно нарушение, а именно 8000 лева, поради което за съда липсва възможност да намали този размер. С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на присъждане на разноски на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, като размерът им следва да бъде определен съгласно предвидените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и провеждането на едно (кратко) съдебно заседание, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в минимален размер на 66,47 евро (равняващи се на 130 лева). Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът