Решение № 170 от 12.5.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 132/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „З.М.“ АД против наказателно постановление ВТ - 008348 от 21.01.2026г. на началника на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителя, с което, на основание 50, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2560 евро, за нарушение чл. 32, ал. 4, във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закон за потребителския кредит. Жалбоподателят излага следното: Не е вярно, че вместо 1474,66 лева кредитополучателят по договор за кредит № 7807077/11.11.2024 г, е заплатил сума в размер на 1 777.50 лева. Приложена е касова бележка и справка от пощенски оператор „Ф.П.••" АД, които доказват плащането на сума от 1 474,66 лв., извършено от кредитополучателя на 06.05.2025 г. Други плащания по този договор не са извършвани. Няма основание да се твърди, че изискал сумата от 1777,50 лв., за предсрочно погасяване на кредита, тъй като сумата се изчислява автоматично, при пускане на заявка за предсрочно погасяване. Реално заплатената за предсрочно погасяването на задължението по договор за кредит № 7807077/11.11.2024 г, е сумата от 1 474, 66 лева. Разликата, между 1777,50 лв. и 1 474, 66 лв. от 302. 84 лева е частично плащане на вноска по друг договор за кредит № 985540/06.05.2025г. извършено на 07.05.2025г. Във връзка с издължаването, следва да се вземе предвид и т. 126 от ОУ. Възразява срещу констатацията на АНО, че общата изпратена сума по кредита е в размер на 4 700,16 лева, тъй като е невярна, Кредитополучателят е изплатил суми по процесния Договор за кредит № 7807077/11.11.2024 г вкл. суми, свързани с кредита, с общ размер на 4 43732 лева. В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща законен представител и упълномощен такъв. Административнонаказващият орган не се явява и не изпраща представител. Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. ПО ФАКТИТЕ: От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: 1/ На 09.09.2024г. между „З.М.“ АД като кредитодател и И. А. Й. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № 8378590/09.09.2024г. за сумата от 2500 лева /л. 321 гръб – л. 322/, срок на връщане до 09.04.2025г., при годишен лихвен процент 45 % и ГПР 55,55 %, общо дължима сума от 2 888, 79 лева. В т. 2.9. е посочено обезпечение на кредита гарант „К.Б.К.“ ЕООД На същата дата е сключен и договор за поръчителство между „З.М.“ АД, „К.Б.К.“ ЕООД и И. А. Й. /л. 324/. Съгласно договора И. А. Й. се е задължил да заплати възнаграждение на гаранта „К.Б.К.“ ЕООД, в размер на 1 575,00 лева, за обезпечение на задължението му по договор за потребителски кредит № 8378590/09.09.2024г. Съгласно обобщен погасителен план към договор за потребителски кредит № 8378590/09.09.2024г. /л.314/ се дължат 7 вноски в размер на 637,69 лв., като последната с падеж 09.04.2025г., с тях се погасяват задълженията за главница, лихва и гарант. Всички вноски по договора са заплатени и задължението по него е погасено. Същото се установи от справка за постъпилите суми от И. А. Й. /л. 111/ 2/ По силата на договор за потребителски кредит № 7807077/11.11.2024 г /л. 123/ жалбоподателят е предоставил на И. А. Й. сумата от 2500 лева, срок на връщане до 11.07.2025г., при годишен лихвен процент 45 % и ГПР 55,55 %, общо дължима сума е 2 939,97 лева. В т. 2.9. е посочено обезпечение на кредита гарант „К.Б.К.“ ЕООД. За обезпечение на посочената по горе сделка, бил сключен договор за поръчителство между „З.М.“ АД, „К.Б.К.“ ЕООД и И. А. Й. на 11.11.2024г. /л. 190/. Съгласно договора И. А. Й. се е задължил да заплати възнаграждение на гаранта „К.Б.К.“ ЕООД, в размер на 1800,00 лева, за обезпечение на задължението му по договор за потребителски кредит № 8378590/09.09.2024г. В обобщен погасителен план на договор за потребителски кредит № 7807077/11.11.2024 г. /л. 130 гръб/ е посочено, че се дължат 7 вноски по 592,50 лв., и една в размер на 592,47 лв., като последната е с падеж 11.07.2025г., с тях се погасяват задълженията за главница, лихва и гарант. Общо дължимата сума по кредита е в размер на 4 739,97 лева. Видно от справка /л. 111/ И. Й. заплатил 5 вноски по кредита, в размер на 592,50 лв. От приложения погасителен план се установява, че след направените вноски, остатъкът на задълженията му е: 1024,66 лв. – главница; 77,81 лв. – договорна лихва; 675 лв. – гарант. Съгласно предоставеното становище /л.84/, от задължението му за гарант са сторнирани 225 лв., тоест към 06.05.2025г., задължението за гарант е било в размер на 450 лева. Общо дължимо 1 552,47 лева. И. Й. искал да сключи нов договор за кредит, като условието на жалбоподателя е било да изплати остатъка от договор за потребителски кредит № 7807077/11.11.2024 г. 3/ На 06.05.2025г. в 11:48 часа, в офиса на „ З.М.“АД в гр. Ловеч И. Й., за погасяване на задължението си по договор за потребителски кредит № 7807077/11.11.2024 г., внесъл сумата от 1777,50 лева. Тази сума била платена в офиса на жалбоподателя. Общо платената сума по договора за кредит № 7807077/11.11.2024 г. е в размер на 4 740, 16 лв. На 06.05.2025г. в 11:58 часа между „З.М.“ АД като кредитодател и И. А. Й. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № 985540/06.05.2025г. за сумата от 4000 лева /л. 26/ срок на връщане до 06.05.2025г., при годишен лихвен процент 45 % и ГПР 55,55 %, общо дължима сума от 5040,59 лева. В т. 2.9 е посочено обезпечение на кредита гарант „К.Б.К.“ ЕООД. На същата дата е сключен и договор за поръчителство между „З.М.“ АД, „К.Б.К.“ ЕООД и И. А. Й. /л. 52 гръб/. Съгласно договора И. А. Й. се е задължил да заплати възнаграждение на гаранта „К.Б.К.“ ЕООД, в размер на 4 320,00 лева, за обезпечение на задължението му по договор за потребителски кредит № 985540/06.05.2025г. Съгласно обобщен погасителен план към договор за потребителски кредит № 985540/06.05.2025г. /л. 54/ се дължат 12 вноски в размер на 780,05 лв., като последната с падеж 06.05.2026г., с тях се погасяват задълженията за главница, лихва и гарант. Първата вноска по кредита е направена на 19.06.2025 в размер на 480 лв. Към настоящия момент по уговорка между страните, И. Й. заплаща вноски по кредита в размер на 220 евро, като му е отпаднало задължението за гарант. 4/ Видно от констативен протокол /л. 280/ нарушението е открито на 24.06.2025г. На 18.08.2025г. жалбоподателят е получил покана за съставяне на АУАН на 04.09.2025г. /л. 78 / На 05.09.2025г. е съставен акт № 008348 от С. Н. Н., в присъствието на свидетеля Р. И. К., в отсъствие на „З.М.“ АД. Същият е получен от представителя на жалбоподателя – Р. Д. на 18.09.2025г. /л. 71/ На 21.01.2026 г. Ц.Х.Х. началника на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителя е издала обжалваното наказателно постановление./ л. 12 – 16/ Фактическа обстановка съдът прие след следния доказателствен анализ: Пункт 1 се установи от посочените в него писмени доказателства, надлежно приети, находящи се на посочените листи от делото. Пункт 2 и 3 се установи от посочените в него писмени доказателства, надлежно приети, находящи се на посочените листи от делото. От свидетелските показания на С. Н. Н. и Р. И. К., на които съдът дава вяра, като пълни ясни и непротиворечиви. Това, че условие за сключване на потребителски кредит № 985540/06.05.2025г. е било погасяване на цялото задължение по договор за потребителски кредит № 7807077/11.11.2024 г, се установява от свидетелските показания на И. А. Й.. На същите съдът дава вяра, като пълни, ясни непротиворечиви. Това, че за погасяване на задълженията по договора за кредит И. Й. е платил 1777,50 лв. се доказва от неговите свидетелски показания, в които заявява, че е платил именно тази сума в офиса на „З.М.“ АД. Посоченият факт се подкрепя от служебен бон FPHD390014 /л. 286/. В който е отразено, че в 11:48 час е постъпила сумата от 1777,50 лева. Индиция за установяването му е и свидетелските показания на С. Н. и Р. К.. Съдът не дава вяра на твърдението на жалбоподателя, че И. Й. е платил 1474,66 лева за предсрочно прекратяване на договор за потребителски кредит № 7807077/11.11.2024 г на 06.05.2025г. и на 07.05.2025г. е платил 302,84 лв. частично плащане на първата вноска по друг договор за кредит № 985540/06.05.2025г. На първо място цялата сума от 1777,50 лв. е внесена в 11:48 часа, видно от служебен бон FPHD390014. От справка на записите по договор за кредит № 985540/06.05.2025г. /л.367/, същият е сключен в 11:58 часа, тоест към момента на постъпване на сумата от 1777,50 лв. задължението по горе споменатия договор не е възникнало. Първият предоставен системен бон - /л.23/ е посочено - договор № ••••••••••, сума 1474,66, дата 06.05.2025г, час 12:14, предсрочно прекратяване на кредит 807077. Във втория предоставен системен бон – копие /л.25/ е отразена вноска по кредит, договор № ••••••••••, сума 302,84, дата 07.05.2025г, час 15:21 , но не е отразено номера на кредита, както е посочено в първия системен бон. И двата системни бона се основават на служебен бон FPHD390014. Това, че сумата от 1777,50 лв. е постъпила наведнъж се потвърждава и от становището на „Ф.П.••“ АД /л. 396/. Тоест предоставените от жалбоподателят доказателства не установяват, че на 07.05.2025г, кредитополучателят е внасял сума за погасяване на вноска по кредит № 985540/06.05.2025г. На следващо място твърдението на жалбоподателя се опровергава от свидетелските показания на И. Й., който заявява, че за да му се отпусне нов кредит, е следвало да погаси остатъка от кредита по договор 7807077/11.11.2024, който е бил в размер на 1777,50 лв. Същият заявява, че първата вноска по договор 985540/06.05.2025г. е направил перз месец юни и преди това не е правил вноски за погасяване на кредита. Няма никаква логика кредитополучателят да прави на следващия ден частично погасяване на вноска по кредита, а не веднага след като го е получил. Предоставеният му документ, който удостоверява извършеното от него плащане - служебен бон FPHD390014, е отразено, че е платил 1777,50 лв. В тази връзка довода на жалбоподателя, че следва да се вземе предвид т. 126 ОУ, е неоснователен. Цитираната разпоредба от ОУ предвижда, че кредитополучателят следва да посочи в платежно нареждане три имена, номер да договор за кредит и основание за плащане. Такава информация е поискана служебно от съда, но не е предоставена от „ Ф.П.“ АД. Такива данни е следвало да се посочени в документа, който удостоверява плащането му, но такива липсват, не по вина н а кредитополучателя. Документът който е предоставен да удостовери плащането му, е посочена сумата от 1777, 50 лв. Момента в който е внесъл посочените парични средства е имал задължение само по договор 7807077/11.11.2024 г., като договор 985540/06.05.2025г. не е бил сключен, и следователно е нямал задължения по него. Настоящият съдебен състав намира, че двата предоставени системни бонове са съставени, с цел да се прикрие, че от И. Й. за погасяване на задължението по договор за кредит 7807077/11.11.2024 г., са събрани 1777,50 лв. Пункт 4 се установи от посочените в него писмени доказателства, надлежно приети, находящи се на посочените листи от делото. ПО ПРАВОТО: По отношение на процесуалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт: Относно акта за установяване на административното нарушение: Съставен от материално компетентен орган - длъжностно лице главен инспектор С. Н. Н., изрично оправомощена да извършва проверки, и да съставя актове със Заповед № 358 ЛС/ 22.04.2015г. Издаден е в сроковете по чл. 34, ал. 1 буква „В“ от ЗАНН – нарушението е извършено на 06.05.2025г. открито е на 09.07.2025г. при постъпилото становище, АУАН е съставен на 04.09.2025г. Изготвен е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. 37, ал. 3 ЗАНН. Съставен е в присъствието на свидетел участвал при установяване на нарушението. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не съставлява процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на издаденото наказателно постановление. При изготвянето на АУАН не е присъствал жалбоподателят, но е бил надлежно уведомен за съставянето му, и не е посочил уважителна причина за неявяването си, поради което е спазено изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е описано по дата, време, място на извършване, с описание на действията, с които от обективна и субективна страна е нарушена посочената правна норма. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го е подписал и получил препис от него. Относно наказателното постановление: Издаден е от материално и териториално компетентен орган - началника на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителя ,оправомощен със Заповед № 7626 /19.09.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Изготвен е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. 51 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. По отношение на материалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт: В чл. 32, ал. 1 от ЗПК се предвижда, потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗПК при предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит. По делото безспорно е доказано, че платената сума за предсрочно погасяване на задължението по договор 7807077/11.11.2024 г. е в размер на 1777,50 лв., с което общо платената сума по кредита става в размер на 4 740, 16 лв. Платена е цялата дължима сума по него в размер на 4 739,84 лв. За предсрочно погасяване на кредита е следвало да се заплати остатъка от главница от 1024,66 лв. и задължението за гарант от 450 лв, общо 1474,66 лв. За прецизност настоящият съдебен състав намира, че таксата за гарант е нищожна, каквато и многобройната и безспорна съдебна практика. Но недействителността на договора не е предмет на настоящия спор. Съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗПК кредиторът е имал право на обезщетение в размер на 5,12 лв., тъй като оставащия период на кредита е по – малък от една година. Размерът на предсрочно погасената главница по кредита от 1024,66 лв. по 0,5 %. След като жалбоподателят е събрал сумата от 1777,50 лв., за предсрочно прекратяване на кредита, е начислил обезщетение от 302,84 лв., което значително надвишава дължимото му се такова от 5,12 лв. С това си поведение същият е нарушил нормата на чл. 32, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗПК за нарушение на чл. 32, ал. 4 от ЗПК се предвижда имуществена санкция от 2556,46 евро до 5112,92 евро. АНО е наложил имуществена санкция в размер на 2 560 евро, която е в минимален такъв. В чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е предвидена забрана да се определя наказание глоба под предвидения най-нисък размер, поради което същата не подлежи на намаляване. Настоящият съдебен състав намира, че случаят не е маловажен, и не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава от другите подобни такива. Точно такива нарушения законодателят е целял да санкционира. Отделно събраното обезщетение значително надвишава дължимото. Предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита, то в настоящото дело институтът на маловажния случай е неприложим. С оглед на всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид изхода на делото на административнонаказващия орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 5 вр. ал. 4 ЗАНН вр. чл. 27е НЗПП. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, това че в провелите се две открити съдебни заседания, никоя от страните не се е явила, и не е изпратила представител намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 евро. Мотивиран от изложеното, съдът