Решение № 5950 от 22.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11607/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по жалба вх. № 41008/28.08.2023 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие СГС, подадена от длъжника „ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС Н." ЕООД ЕИК ••••, чрез адв. В.В. по изп. дело № 20238380403506 по описа на ЧСИ М.Б. срещу извършените от ЧСИ изпълнителни действия по насрочване на опис на недвижим имот за 30.08.2023 г. В жалбата се твърди, че изпълнителното действие е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В допълнение от 01.09.2023 г. /вх.№ 42599/ се иска спиране на действията по изпълнението. В свои становища от 04.09.2023 г. и от 08.09.2023 г. взискателят СТОЛИЧНА ОБЩИНА изразява становище за неоснователност на жалбата. ЧСИ М.Б. излага мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и прилага копие на изпълнителното дело. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ и доказателствата, приложени в копието на изпълнителното дело, приема следното: Изпълнително дело № 20238380403506 е образувано на основание чл. 426 от ГПК във връзка с чл. 2, ал. 2 и 3 ЗЧСИ във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, въз основа на възлагателно писмо с изх. № СФД23 - ВК66 - 958 - 1/11.08.2023 г. по описа на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ДИРЕКЦИЯ "О.П.", ОТДЕЛ „РЕВИЗИИ И СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ със съдебен адрес: гр. София, ул."••••, срещу "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС Н." ЕООД ЕИК ••••, за събирането на дължими местни данъци и такси установени с РА № СФД23-РД77-97/23.06.2023 г. С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. В случая не е предвидена възможност според разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът да обжалва извършването на опис на вещ от страна на СИ по образуваното производство, т.е. обжалва се акт на съдебния изпълнител, който не подлежи на съдебен контрол. Извършването на опис на вещ е валидно изпълнително действие (както е посочено и в мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). То поставя началото на изпълнителния способ изпълнение върху недвижими вещи – глава 43 ГПК. Насрочването на опис обаче не съставлява част от този изпълнителния способ. Насрочването на опис е техническа дейност от страна на съдебния изпълнител по подготовка на извършване на същинското изпълнително действие и не е част от фактическия състав по извършване на описа, поради което не представлява валидно изпълнително действие. Освен това по делото липсват доказателства насроченият за 30.08.2023 г. опис да е бил действително осъществен. С оглед това, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Спирането на изпълнителното производство е регламентирано в разпоредбата на чл.432 ГПК, като според т. 1 то се извършва от съда в определени случаи, между които и този по чл.438 ГПК. Съгласно чл.438 ГПК, подаването на жалба не спира действията по изпълнението, срещу които е подадена жалба, но съдът може да постанови спиране. Преценката за основателността на искането за спиране на действията по изпълнението е предоставено изцяло на съда, който е сезиран с жалбата срещу тези действия /като същата е обусловена от допустимостта и вероятната основателност на подадената жалба/. Следователно спирането по реда на чл.438 ГПК е съставна част от предвидената от законодателя защитата срещу изпълнението чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител - Глава 39, раздел І ГПК /чл. 435 - 438 ГПК/ и възниква по повод на така уреденото право на жалба. То е функционално свързано с последното /т.е. няма самостоятелен характер/ и следва съдопроизводствения ред на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Последното се развива пред окръжния съд по мястото на изпълнението, който упражнява съдебен контрол по законосъобразността на действията на съдебния изпълнител - чл.436, ал. 1 ГПК. Същият съд е компетентен да разгледа и се произнесе и по молбата за спиране на изпълнението. Актът, който се постановява по реда на чл. 438 ГПК, има привременен характер до произнасяне по жалбата. Следва да се посочи принципното разбиране за приложението на нормата на чл.438 от ГПК, която представлява обезпечителна мярка в производството по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. Поради това искането е допустимо и подлежи на разглеждане само при допустимост и вероятна основателност на подадената жалба, за чието обезпечаване е предназначено. С оглед на изложеното жалбата следва да се остави без уважение. Воден от горното, съдът