Решение № 1894 от 30.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1860/2025 г.

Не е спорно по делото, че Д. Я. Ч. е придобил въз основа на договор за дарение от 1973 г. поземлен имот с идентификатор •••••••••, с площ от 507 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до десет метра), при граници поземлени имоти с идентификатори: ••••••••, ••••••••, ••••••••, •••••••••, ••••••••••, ••••••••••, който имот е идентичен с бивш парцел ••••, в кв. ••• по плана на гр. С••••, общ. С••••, обл. Бургас, ведно с построената в него жилищна сграда „••••••“. Това се установява и от представения по делото нотариален акт за дарение от 1973 г., находящ се на л. 9 от делото.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото Нотариален акт № 84/28.12.2004 г. по нот. д. № 70/2004 г. на нотариус при РС – Бургас /л. 11/ се установява, че Д. Я. Ч. и съпругата му са придобили правото на собственост върху построените по време на брака им Триетажна жилищна сграда с идентификатор ••••••, с площ 59 кв. м., предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 59 кв.м. и разгъната застроена площ от 180 кв.м (сто и осемдесет квадратни метра), при граници: североизток - външен зид към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• към ул. ••••, югозапад - външен зид към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и към сграда с идентификатор •••••••••.3, северозапад - външен зид към вътрешността на дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и Търговски обект с идентификатор •••••••••.3, с площ 59 кв. м., предназначение: Сграда за търговия и двете сгради по КККР на гр. С••••, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С•••• и разположени в поземлен имот с идентификатор ••••••••• по КККР на гр. С••••, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С••••, при граници: ПИ ••••••••, ПИ ••••••••, ПИ ••••••••, ПИ •••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••.

От представените по делото удостоверения за наследници на Д. Я. Ч. /л. 6/ се установява, че същият е починал на ••••• г. и е оставил за наследници по закон страните по делото – преживялата си съпруга К. Й. Ч. и техните деца - Д. Д. А., Р. Д. Ч. и Я. Д. Ч..

От депозираното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебнотехническа експертиза /л. 99 и л. 136/ се установява, че Сграда с идентификатор •••••• по КККР на гр. С•••• еднофамилна, двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж. Сграда с идентификатор •••••••••.4 не съществува като самостоятелна сграда, а нанесената като самостоятелна сграда в кадастралната карта е приобщена към гаражния етаж на жилищна сграда с идентификатор •••••• по КККР на гр. С••••. Сграда с идентификатор •••••••••.2 по КККР на гр. С•••• е самостоятелна сграда, с характер на допълнително застрояване, ползваща се за живеене, която сграда е идентична с част от паянтова жилищна сграда, нанесена на недействащия кадастрален план от 1965г. с „ПЖ". Сградата няма характер на жилищна сграда, съгласно изискванията на Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Сграда с идентификатор •••••••••.3 по КККР на гр. С•••• с предназначение - търговски обект, представлява допълнително застрояване в поземления имот. Съгласно действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД- 02-14- 73/1989г. на Председателя на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерски съвет, в парцел ХІІ-651 в кв. 60 по плана на гр. С•••• - поземлен имот с идентификатор ••••••••• по КККР на гр. С•••• се предвижда изграждане на допълнителна жилищна сграда - пристроена към съществуващата жилищна сграда с идентификатор ••••••, с премахване на сграда с идентификатор •••••••••.2. Съгласно действащия ПУП- ПРЗ и ОУП, одобрен със Заповед № РД-02- 14-539/13.07.2016г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройство, показателите за застрояване в УПИ ••• в кв.60 по плана на гр. С•••• ПИ ••••••••• по КККР на гр. С•••• са H= 10м, Пр.60%, Ки = 1,5, Озеленяване - 40%. Средната пазарна стойност на жилищната сграда с идентификатор •••••• с РЗП от 231 кв.м., заведение за обществено хранене с идентификатор •••••••••.3 с площ от 59 кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор ••••••••• по КККР на гр. С••••, с административен адрес: гр. С••••, ул. "••••“ № *, е 337 800 €. Съгласно действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-02-14-73/1989г. двете сгради се запазват и се предвижда застрояване на жилищна сграда, съобразно показателите на застрояване с приблизително РЗП от180 кв.м., което е съобразено с оценяването на недвижимия имот. Средната пазарна стойност на сграда с идентификатор ••••••••••••• с площ от 21 кв.м. и предназначение „друг вид сграда за обитаване“, която не се запазва по действащия ПУП- ПРЗ е 3 200 €.

По инициатива на ответниците е разпитана свидетелката И. Д. /л. 93/, от чиито показания се установява, че същата е в приятелски отношения с К. и семейството . Установява се, че понастоящем в имота на страните има триетажна къща, а преди построяването е имало стара къща, от която е останала една стая. Установява се, че около 2016 г. Д. Я. Ч. и К. Й. Ч. са направили ремонт на тази останала стая, за да я ползват лятото за почивка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 34 от ЗС. За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищците и ответниците е да установят в условията на пълно и главно доказване, че е налице съсобственост между страните по делото по отношение на процесните недвижими имоти, възникнала на посочените в исковата молба основания. В тежест на ответниците е да докажат направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Не е спорно по делото, че Д. Я. Ч. е придобил въз основа на договор за дарение от 1973 г. поземлен имот с идентификатор •••••••••, с площ от 507 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до десет метра), при граници поземлени имоти с идентификатори: ••••••••, ••••••••, ••••••••, •••••••••, ••••••••••, ••••••••••, който имот е идентичен с бивш парцел ••••, в кв. 60 по плана на гр. С••••, ведно с построената в него жилищна сграда „••••••“. Това се установява и от представения по делото нотариален акт за дарение от 1973 г., находящ се на л. 9 от делото.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото Нотариален акт № 84/28.12.2004 г. по нот. д. № 70/2004 г. на нотариус при РС – Бургас /л. 11/ се установява, че Д. Я. Ч. и съпругата му са придобили правото на собственост върху построените по време на брака им Триетажна жилищна сграда с идентификатор ••••••, с площ 59 кв. м., предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 59 кв.м. и разгъната застроена площ от 180 кв.м (сто и осемдесет квадратни метра), при граници: североизток - външен зид към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• към ул. „••••“, югозапад - външен зид към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и към сграда с идентификатор •••••••••.3, северозапад - външен зид към вътрешността на дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и Търговски обект с идентификатор •••••••••.3, с площ 59 кв. м., предназначение: Сграда за търговия и двете сгради по КККР на гр. С••••, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С•••• и разположени в поземлен имот с идентификатор ••••••••• по КККР на гр. С••••, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С••••, при граници: ПИ ••••••••, ПИ ••••••••, ПИ ••••••••, ПИ •••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••.

От представените по делото удостоверения за наследници на Д. Я. Ч. /л. 6/ се установява, че същият е починал на ••••• г. и е оставил за наследници по закон страните по делото – преживялата си съпруга К. Й. Ч. и техните деца - Д. Д. А., Р. Д. Ч. и Я. Д. Ч..

Спорен между страните е въпросът относно размера на квотите, като ищцата твърди, че само за триетажна жилищна сграда, с идентификатор •••••• и едноетажен търговски обект, с идентификатор •••••••••.3, придобити от наследодателя в режим на СИО със К. Й. Ч., квотите на страните са 5/8 ид. ч. за К. Й. Ч. и по 1/8 ид. ч. за останалите, а в останалите имоти съсобствениците притежават по ¼ ид. ч., а ответниците не оспорват размера на твърдЯ.те от ищцата квоти на страните в триетажна жилищна сграда и едноетажен търговски обект, но твърдят, че квотите на страните са 5/8 ид. ч. за К. Й. Ч. и по 1/8 ид. ч. за останалите за поземления имот и за едноетажна второстепенна постройка с идентификатор •••••••••.2 и навес с идентификатор •••••••••.4, доколкото всички имат обслужващ характер спрямо триетажната жилищна сграда, с идентификатор ••••••.

По отношение на триетажна жилищна сграда, с идентификатор •••••• и едноетажен търговски обект, с идентификатор •••••••••.3 липсва спор между страните относно размера на квотите, а и същият следва от обстоятелството, че двата строежа са осъществени по време на брака между наследодателя и преживялата му съпруга, представеното по делото удостоверение за наследници и правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, съобразно които след прекратяване на СИО със смъртта на Д. Я. Ч., преживялата му съпруга К. Й. Ч. е получила 5/8 ид. ч. /собствената си част от имота + наследствената част/ от правото на собственост върху навеса, а неговите деца са получили по 1/8 ид. ч., при каквито квоти следва да бъде допусната делба на тези обекти.

По отношение на поземлен имот с идентификатор •••••••••, съдът приема следното:

Ищцата твърди, че поземленият имот има самостоятелен характер, а ответниците – че предвид застрояването му, е загубил самостоятелния си характер, поради което също обслужва триетажната сграда, респ. квотите в поземления имот са съответни на тези в триетажната сграда. В случая, от заключението на вещото лице се установи, че по отношение на поземлен имот с идентификатор ••••••••• по КККР на гр. С•••• се предвижда изграждане на допълнителна жилищна сграда - пристроена към съществуващата жилищна сграда с идентификатор ••••••, с премахване на сграда с идентификатор •••••••••.2, като показателите за застрояване са H= 10м, Пр.60%, Ки = 1,5, Озеленяване - 40%, с приблизително РЗП от 180 кв.м. С оглед това и съобразно чл. 183, ал. 4 ЗУТ следва, че в поземленият имот може да бъде построена втора жилищна сграда, предвид което поземленият имот не се явява обслужващ само съществуващата триетажна сграда, а има самостоятелен характер.

Съобразно гореизложеното и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗС страните притежават по ¼ ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот.

По отношение на едноетажна второстепенна постройка с идентификатор •••••••••.2, съдът приема следното:

За разрешаване на въпроса следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. на ОСГК, според които при делба на заварени към 17.V.1963 г. съсобствени жилищни сгради, отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и § 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. Ако при разделянето на такива сгради се образуват нови жилища, разпоредбите на § 38 и § 39 СПН с предвидените в тях изключения са задължителни. Съображенията за подобно разрешение са, че за пръв път с изменението на § 38 СПН от 05.ІV.1960 г. /ДВ.бр.13/50 г./ се създават норми за преустрояването на заварените сгради, но това изменение не урежда как следва да стане разделянето на жилищните сгради на етажи или части от етажи. То урежда само на какви норми следва да отговаря евентуално изграденото в жилищната сграда бекярско жилище. С изменението на § 38 СПН от 17.V.1963 г. /ДВ.бр.39/63 г./ изрично се предвиждат норми за преустройство на жилищните сгради при съдебното им поделяне, но положението на заварените вече обособени жилища не е уредено. Поради това се приема, че при съдебното поделяне на съсобствени жилищни сгради, заварени като такива към 17.V.1963 г. разделянето им на етажи или части от етажи по смисъла на чл.39, ал.2 ЗС следва да стане и без спазване напълно на строителните правила и норми само за обособените дотогава отделни жилища и за жилища, при чието преустрояване не се достига до създаване на нови жилища. Когато обаче в резултат на това разделяне и преустройство се достига до създаване на нови жилища, последните следва да отговарят на изискванията на новите строителни правила и норми.

Разясненията на тълкувателното решение са допълнени с Решение № 371 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 84/2011 г., ВКС, III г.о. и Решение № 637 от 14.07.2000 г. на I г.о на ВКС, с които е прието, че дори да не отговарят на строителните правила и норми за самостоятелен обект обособените от преди 1963 г. жилища може да се прехвърлят с правни сделки, щом са били „построени като жилищни" в заварени сгради.

Изложеното отнесено към настоящия казус означава, че жилищата, построени преди приемането на ЗТСУ и ЗУТ представляват самостоятелни обекти независимо, че не отговарят на строителните правила и норми за самостоятелен обект по действащото към момента благоустройствено законодателство. В случая по делото се установи, че наследодателят Д. Я. Ч. приживе е бил изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор •••••••••, ведно с построената в него жилищна сграда „••••••“. От показанията на разпитаната по делото свидетелка /л. 93/ и заключението на вещото лице /л. 99/ се установи, че единствено съществуващата към момента на придобиване на поземления имот къща от „••••••“ е частично разрушена, като понастоящем от нея е останала една стая, която е ремонтирана от Д. Я. Ч. и К. Й. Ч., електроснабдена е, но няма санитарен възел и се ползва за отдих през лятото. Следователно пар. 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, даваща дефиниция на „обект” е неприложима, доколкото заварената къща от „••••••“ не е била разрушена и построена отново, а е съборена частично и останалата от нея една стая е ремонтирана. Същата и към момента на построяването си е била жилище, и към настоящия момент се ползва за жилищни нужди – лятото се ползва за отдих. Предвид заварения си характер за тази стая не се поставят съществуващите към настоящия момента изисквания за наличие на санитарен възел, както и другите предвидени в благоустройствените закони изисквания. С оглед изложеното, съдът приема, че постройка с идентификатор •••••••••.2 представлява самостоятелен обект, поради което приживе е била изключителна собственост на наследодателя и следва да бъде наследена от неговите наследници по закон – страните по делото при равни квоти.

Съобразно гореизложеното и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗС страните притежават по ¼ ид. ч. от правото на собственост върху постройка с идентификатор •••••••••.2.

По отношение на навес с идентификатор •••••••••.4, съдът приема следното:

Имотът се допуска до делба заедно с всички подобрения, т. е. с всички постройки, които не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост – чл. 92 ЗС, освен ако от фактите по делото се установи, че тези обекти на допълващото застрояване са принадлежност към сграда на основното застрояване, която е самостоятелен обект на вещни права – чл. 98 ЗС, в който случай се допускат до делба заедно със сградата, а не с мястото. Следователно при колизия между чл. 92 ЗС и чл. 98 ЗС, приложение следва да намери чл. 98 ЗС.

Съгласно пар. 5, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Следователно основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост, освен обособеността му, е и тази да може да се ползва самостоятелно – така в Решение № 261/23.10.2013 г. по гр.д. № 3777/2013 г., ВКС, І г.о. В случай, че строежът не може да се ползва самостоятелно, обектът е несамостоятелен, имащ характер на допълващо застрояване, тоест на принадлежност към основната сграда.

Процесният навес не отговаря на нито едно от изискванията на благоустройствения закон за самостоятелен обект, в който смисъл е и заключението на вещото лице, поради което е принадлежност към триетажната жилищна сграда и по отношение на него следва да се приложи правилото на чл. 98 ЗС. Под израза „следва главната вещ“ законът има предвид, че каквото е правото на собственост в главната вещ – в случая триетажната сграда, такова ще бъде и върху принадлежността – в случая навесът.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗС, след прекратяване на СИО със смъртта на Д. Я. Ч., преживялата му съпруга К. Й. Ч. е получила 5/8 ид. ч. от правото на собственост върху навеса, а неговите деца са получили по 1/8 ид. ч.

По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде допусната делба на 1.) Триетажна жилищна сграда с идентификатор ••••••, с площ 59 кв. м., предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 59 кв.м. и разгъната застроена площ от 180 кв.м (сто и осемдесет квадратни метра), при граници: североизток - външен зид към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• към ул. ••••, югозапад - външен зид към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и към сграда с идентификатор •••••••••.3, северозапад - външен зид към вътрешността на дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и 2.) Търговски обект с идентификатор •••••••••.3, с площ 59 кв. м., предназначение: Сграда за търговия и двете сгради по КККР на гр. С••••, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С•••• и разположени в поземлен имот с идентификатор ••••••••• по КККР на гр. С••••, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С••••, при граници: ПИ ••••••••, ПИ ••••••••, ПИ ••••••••, ПИ •••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ведно със съответни ид. ч. от правото на собственост върху едноетажна второстепенна постройка с идентификатор •••••••••.2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 21 кв.м, при граници: североизток - външен зид към поземлен имот с идентификатор ••••••••, от югоизток, югозапад и северозапад - външни зидове към вътрешността на дворното място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• и навес с идентификатор •••••••••.4, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 6 кв.м., при граници: североизток - външен зид към сграда с идентификатор ••••••, югоизток - външен зид към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• към ул. ••••, югозапад - външен зид към дворно място - поземлен имот с идентификатор ••••••••• към сграда с идентификатор •••••••••.3, северозапад - външен зид към сграда с идентификатор ••••••, при квоти 5/8 ид. ч. за К. Й. Ч. и по 1/8 ид. ч. за Д. Д. А., Р. Д. Ч. и Я. Д. Ч., както и ведно с по ¼ ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ••••••••• по КККР на гр. С••••, одобрен със Заповед № РД-18- 60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С••••, с площ 507 кв. м., с трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, при граници: ••••••••, ••••••••••, ••••••••, ••••••••• и ••••••••••.

Воден от изложеното, съдът