Решение № 235 от 14.10.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 466/2026 г.

Производство по чл. 318 и сл. от НПК. С присъда Рег. № 35/07.07.2026 година постановена по НОХД № 20253630201998 по описа за 2025 година на Районен съд гр. Шумен е признал подсъдимия М. Ш. Д., ЕГН •••••••••• ЗА НЕВИНОВЕН в това, че в гр. Шумен, местност „Топхане“ при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство чрез действия и думи на П. Т. Ч. от същия град, а именно: в периода месец юни 2024 г. – месец юли 2024 г. включително, опрял метално острие от каса за трева на гърдите му; На 11.08.2024 г. му казал „Ще те убия!“, „Ще те наръгам!“ и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го е ОПРАВДАЛ. И за НЕВИНОВЕН в това, че на 11.08.2024 г. в гр. Шумен, местност „Топхане“ № 853, отправил закана за извършване на престъпление по чл. 330 от НК на П. Т. Ч. от гр. Шумен с думите „Ще ти запаля къщата“ и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му – престъпление по чл. 320а от НК, и го е ОПРАВДАЛ. Присъдата е подписана с особено мнение на съдията E. К.А.. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. Срещу присъдата е депозиран протест от прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен. Счита, че присъдата досежно оправдаването на Д. за извършените престъпления за неправилна. Моли да се отмени присъдата на Районен съд - гр.Шумен, с която М. Ш. Д. е признат за невинен за престъпления по чл.144, ал.1, т.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК и по чл.320а от НК, като се постанови нова, с която да бъде осъден за посочените престъпления и като му се наложат наказанията /във вида и размера/, поискани от прокуратурата пред първата инстанция. В допълнително изложение към протеста прокурорът сочи, че в мотивите на оправдателната присъдата не са изложени почти никакви аргументи за този извод като само е посочено, че изцяло се приема тезата на защитника. В същото време съдебните заседатели не са обсъдили показанията на разпитаните свидетели. Застъпена е теза за противоречие на принципа, залегнат в чл.14, ал.2 от НПК, а именно, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Освен това прокурора счита, че са налице неправилни разсъждения и интерпретация на доказателствения материал. В мотивите си съдебният състав не е обсъдил и данните за личността на подсъдимия, което навежда на извода за неправилното оправдаване на Д. и за липса на мотиви на съдебния акт, тъй като в него не е посочено кои доказателства подкрепят приетите с присъдата фактически положения, дали основание за произнасяне на оправдателна присъда. Така въззивният съд не може да провери начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, което налага необходимост алтернативно, в случай че окръжният съд не осъди подсъдимия Д., присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първата инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен поддържа протеста и излага доводи, че присъдата на Районен съд – Шумен следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че атакуваната присъда не отговаря на законовите изисквания. Същата не посочва установената фактическа обстановка и доказателствата въз основа на която се приема същата, съдържа по скоро коментар на обвинителния акт и безкритично възприемане на тезата на защитата без да е посочено кои доказателства я подкрепят. Предлага на основание чл. 335, ал. 2 от НПК да се отмени присъдата и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтернативно – да се потвърди оправдателната присъда в частта, в която М. Д. е признат за невинен, относно това, че в периода месец юни – месец юли 2024 г., в гр. Шумен, в местността „Топхане“ се заканил с убийство на П. Т. Ч. и тази закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, с което реализирал престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК и да се отмени оправдателната присъда в останалата й част и да се признае Д. за виновен в деянието по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. с чл. 144, ал. 1 от НК, извършено на 11.08.2024 г. в гр. Шумен, за което му е повдигнато обвинение, както и за престъплението по чл. 320а от НК, като се наложи на подсъдимия наказания за двете престъпления, в съответствие с поисканото от прокурора пред първа инстанция. Защитата на подсъдимия излага доводи, че предвид събраните доказателства, постановената присъда на Шуменски районен съд по отношение и на двете обвинения, оправдателна, е правилна и мотивирана. Счита детайлите, които се изнасят от прокуратурата и в мотивите, и в съдебно заседание, че не са съществени и не допринасят за фактическата обстановка, която намира за изяснена. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло така постановената присъда на Шуменския районен съд като правилна и законосъобразна. Подсъдимият М. Д. изразява съгласие с казаното от неговия защитник. Заявява, че иска да си гледа живота и да си гледа здравето, да може да се оправи и да работи. В последната си дума изразява желание да бъде потвърдена присъдата на Районния съд – Шумен. Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, констатира следното: Въззивният протест е подаден в срока по чл. 318 от НПК, поради което е процесуално допустим. Във протеста е направено оплакване, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснова. Същият е основателен. Въззивният съд констатира, че в случая е налице съществено процесуално нарушение изразяващо се в липса на мотиви. На първо място това са пропуски свързани с оплакването за немотивираност на присъдата. В допълнителното изложение прокурорът е изложил доводи, че районния съд се е задоволил с коментар на обвинителния акт и безкритично възприемане на тезата на защитата без да е посочено кои доказателства я подкрепят, без да е направил анализ на същите и не е отговорил на правно значими въпроси. Оплакването е основателно. Въззивният съд констатира, че мотивите към присъдата са лаконични и непълни за проведените съдебни заседания и събрани доказателства. Напълно основателно е оплакването във въззивната протест, че преимуществено съдът се е задоволил с частично описание на фактическа обстановка като изцяло си е спестил коментара и анализа на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите на присъдата се посочват установените обстоятелства въз основа на кои доказателствени материали са установени и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречие на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Атакуваната присъда не отговаря на тези законови изисквания. Същата не посочва установената фактическа обстановка и доказателствата въз основа на която се приема същата, съдържа по скоро коментар на обвинителния акт и безкритично възприемане на тезата на защитата без да е посочено кои доказателства я подкрепят. В присъдата се съдържат твърдения, които не отговарят на доказателствата по делото. В мотивите на постановената присъда първостепенния съд декларативно е заявил, че приема тезата на защитата, но без да изложи съображения защо и въз основа на кои доказателства. Съдът е следвало да ги обсъди поединично и в тяхната съвкупност, да ги анализира на фона на целия събран доказателствен материал, след което да обоснове защо дава вяра на едните и защо не кредитира другите. Това нещо липсва в мотивите. На практика събраните доказателства по делото са останали извън обсега на обсъжданите. В мотивите се съдържа и един недопустим извод, че показанията на свидетеля Георгиев не следва да бъдат кредитирани, тъй като същият скоро е излязъл от затвора. Съдът е следвало да анализира тези показания, да ги съпостави с останалия събран доказателствен материал и след това да обоснове тезата си – дали ги кредитира или не и по какви съображения. Той не само, че не ги е анализирал, но и по недопустим от закона начин ги е игнорирал. Именно това твърдение, че показанията на един свидетел не следва да бъдат кредитирани, тъй като той скоро е излязъл от затвора, нарушава принципа посочен в чл. 14, ал. 2 от НПК, гласящ че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Не е направен анализ на нито едно от доказателствата, те отсъстват от мотивите и не става ясно какво е отношението на съда към тях. По същата причина липсват и доводи относно обясненията на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия, имат двояка природа. От една страна те представляват доказателствено средство, но от друга са и средство за защита, което налага да бъдат преценени доколко са обективни, чрез подробен анализ и съпоставка с останалите събрани доказателства (гласни и писмени) и подробния им анализ. Видно от мотивите на обжалвания акт те изобщо не са коментирани като същите са изцяло игнорирани. По този начин е невъзможно да бъде проверено как тези обяснения са преценени от съда, съпоставил ли ги е с другите гласни и писмени доказателства, отхвърля ли ги изцяло и ако да - защо. Всъщност първоинстанционния съд е приел определени факти без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания, от кое конкретно доказателство, събрано по реда на НПК се установява всеки един факт, подлежащ на доказване в настоящото производство. В мотивите си съдебният състав не е обсъдил и данните за личността на подсъдимия, което навежда на извода за неправилното оправдаване на Д. и за липса на мотиви на съдебния акт, тъй като в него не е посочено кои доказателства подкрепят приетите с присъдата фактически положения, дали основание за произнасяне на оправдателна присъда, с което съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон. Съдът не се е съобразил с принципа на чл.14 от НПК, изискващ вътрешното му убеждение да бъде основано върху обсъждане на всички събрани и проверени по делото доказателства. Същите аргументи следва са се имат предвид и по отношение на изложеното особено мнение, което също е много пестеливо откъм анализ на събраните доказателства по делото. Допуснато е съществено процесуално нарушение. Липсата на изложени аргументи по основните въпроси представлява липса на мотиви. Допуснато процесуално нарушение е от кръга на особено съществените. Посочените нарушения са абсолютни и водят категорично до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са от категорията на тези, които въззивния съд не може да санира. В този смисъл е и категоричната съдебна практика, обективирана в множество решения на ВКС. Допуснатите от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, коментирани по-горе, обуславят отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд, за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, съставът на Окръжен съд – Шумен