Решение № 154 от 10.4.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 23/2023 г.

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Е. И. П., с ЕГН •••••••••• - ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Г. М., вписана в АК-Кюстендил с личен номер № ••, адрес на упражняване на дейността: •••, насочена против Решение № 538/24.11.2022 г., постановено от състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 2573 от описа на съда за 2021 г. То се атакува в частта, в която не е допусната съдебна делба между страните по делото на 1/2 ид.ч. от терена на УПИ 68789.15.289, поземлен имот с идентификатор 68789.15.289 (шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет точка петнадесет точка двеста осемдесет и девет), с площ от 430 (четиристотин и тридесет) квадратни метра, одобрен със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 18.10.2021 г., с адрес на поземления имот: •••••, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м /, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 5221 (пет хиляди двеста двадесет и едно), квартал 176 (сто седемдесет и шести), парцел VI (шести), при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68789.15.430, 68789.15.440, 68789.15.288 и 68789.15.290.

Решението се атакува и в частта, с характер определение по чл.344, ал.2 ЗС, в която на основание чл.344, ал.2 ГПК Е. И. П. е осъден да заплаща на Й. и Т. П.и сумата в размер на 50, 00 лева месечно, като обезщетение за ползването на собствените им идеални части в обектите на делбата, считано от датата на постановяване на решението до извършването на делбата.

Жалбоподателят смята решението в посочените му части за неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Прецизира, че неправилно районният съд приел делбата на УПИ за недопустима, тъй като земята е обща част на етажна собственост, макар и предмет на делбата да бил самостоятелният обект с идентификатор 68789.15.289.2.3, представляващ етаж-минус 1 в сграда с идентификатор 68789.15.289.2, и от приложения по делото и коментиран на стр.5-та в мотивите към решението на районния съд Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 154, том III, дело № 365 от 23.08.2016 г. на нотариус С.С., да било установено, че ответникът Е. И. П. е закупил от баща си И. Д. П. втори етаж в състояние карабина от двуетажна масивна жилищна сграда - близнак в частта и от към двете улици, с две тераси - южна и западна и 14 идеална част от тавана - северозападната и 1/2 идеална част от тавана - северозападната и ½ идеална част от стълбището, ведно с 1/12 идеална част от мястото, в което е построената сградата - поземленият имот с идентификатор 68789.15.289; ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.15.289.2.2.

Счита, че следва да се допусне делба на ½ ид.ч. от поземленият имот с идентификатор 68789.15.289, който е в режим на съсобственост между съделителите, а не е обща част по смисъла на чл.37 и сл. ЗС, тъй като изградените върху него сгради също били съсобствени на страните по делото и нито една от тях не се притежавала самостоятелно от някои от съделителите.

Намира, че тълкуването, дадено в б. "д" на ППВС № 2/1982 г., касае само хипотезата, в която всички съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради, в който случай теренът е обща част и искът за делбата му се отхвърля. В случая ищците Й. и Т. П.и вече не притежавали самостоятелен обект в сградата с идентификатор 68789.15.289.2, в която е обектът, предмет на иска им за делба, след като на 9.12.2021 г. продали на сина им Д. Й. П. самостоятелния си обект в нея с идентификатор 68789.15.289.2.1.

Неправилен бил решаващият извод на РС-Дупница, че съгласно чл.38, ал.1 ЗС земята е обща част на всички сгради, понеже в поземления имот е построена и съседната сграда - с идентификатор 68789.15.289.1 - собственост на наследници на С.К.Н., поради което е недопустима делбата му между страните. Твърди се, че УПИ 68789.15.289 не е обща част на двете долепени триетажни жилищни сгради. Сградите- близнаци с идентификатор 68789.15.289.1 - собственост на наследници на С.К.Н. и тази с идентификатор 68789.15.289.2, в която се намира процесният самостоятелен обект с идентификатор 68789.15.289.2.3, не били в режим на етажна собственост и теренът, в който са построени не бил тяхна обща част. Заради това собствениците на сградата с идентификатор 68789.15.289.1 - не участвали в делбата на ½ ид.ч. от терена, в който е построена сградата с 68789.15.289.2. По отношение на тези сгради липсвали най-характерните белези на етажната собственост - общ вход и стълбища, общи основи, плочи, трегери, външни стени, носещи стени, общи входове, стълбище и коридори към таванските и избени помещения и др. При тях имало само обща съединителна стена и съединен покрив, но всяка част от този покрив обслужвала само отделната сграда-близнак. Неустановеността на етажна собственост била условие да се приеме, че дворното място не е обща част към двете сгради. Позовава се в т.см. на Решение № 593 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2009 г., I г. о., ГК, което давало разрешение по идентичен случай.

Счита, че неправилно първостепенният съд не е взел предвид мотивите на Определение № 192/13.05.2022 г. постановено по ч.гр.дело № 182/2022 г. ОС- Кюстендил, в което въззивният съд ясно визирал задължението на делбения съд ако счита, че поземленият имот е обща част и се допуска делба на един или няколко самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост, гараж и пр., следва да посочи припадащите се идеални части от дворното място към всички тези обекти, като след изясняване статута на обектите, с които теренът е застроен и правото на собственост върху тях няма пречка до делба да не бъде допуснат целият терен, а само съответните части с оглед правата на съделителите.

Сочи се, че съделителите Й. и Т. П.и, след извършените през декември 2021 г., преди предявяване на исковете им за делба, две сделки в полза на сина им Д. П., не притежавали идеални части от поземления имот, поради което той вече не бил обща част на сградите етажна собственост и можел да се дели. А дори и трите самостоятелни обекта, на които районният съд е допуснал да се извърши съдебна делба, да се притежавали от страните в режим на хоризонтална и вертикална етажна собственост, до делба би следвало да се допуснат и съответните прилежащи идеални части от дворното място към тези обекти, изчислени съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗС, понеже припадащите се на всеки самостоятелен обект идеални части от терена, имали характер на принадлежност и съгласно чл.98 ЗС следвали самостоятелния обект на вещни права и то независимо дали са посочени в титула за собственост или не, което следвало от нормите на чл.37, ал.З и чл.40, ал.2 и 3 ЗС. Сочи в този смисъл и задължителна съдебна практика, прогласена в Решение № 69 от 02.06.2021 г. по гр. д. № 3565/2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.

С оглед изложеното жалбоподателят счита, че решението е неправилно в частите му, с които е допусната делба само на прилежащите части от терена на УПИ 68789.15.289 към самостоятелния обект с идентификатор 68789.15.289.2.3, представляващ етаж-минус 1, без дори да се конкретизира в диспозитива на решението каква е квотата в тях за съделителите, както и не са определени съответните прилежащи части от терена към допуснатите до делба два гаража. Това разрешение на съда се възприема като противоречащо на приетото в Решение № 60139 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2021 г. I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, докладчик съдията Светлана Калинова, в което било изяснено, че с решението по допускането на делбата въпросът с делбените права следва да бъда разрешен по ясен и категоричен начин, който да не предполага последващи спорове между съделителите във фазата по извършване на делбата.

Смята още, че за определяне от съда кои имоти от кои съделители ще се ползват и какви суми, с определението, инкорпорирано в обжалваното първоинстанционно решение, също е неправилно разрешено.

Наведени са доводи, че съдът, вместо да постанови исканата от този съделител привременна мярка и да разпредели ползването на делбените имоти, като на него му се определи да ползува самостоятелен обект сграда с идентификатор 68789.15.289. 2.5, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение гараж, е разгледал преждевременно претенциите на съделителите по чл.32, ал.2 ЗС, включвайки в изчисленията за дължимите суми от Е. П. на ищците Т. и Й. П. неправилно и обезщетение за една стая в самостоятелен обект с идентификатор 68789. 15.289.2.3, представляващ етаж-минус 1 и на селскостопанска сграда, която не е предмет на делбата, осъждайки го неправилно да им заплаща по 50 лева месечно обезщетение и то считано от датата на постановяване на решението, а не от влизането му в сила. Твърди се, че един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота винаги и само занапред, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила, в какъвто смисъл била и съдебната практика. Намира, че от показанията на разпитаните свидетели не се установявало Е. П. да ползва нито един от обектите, предмет на исковете за делба. Освен това в Нотариален акт № 21, том 1, рег.№ 539, дело № 21/2017 г. на нотариус Е.К., било посочено, че продавачът Д. П. на ищците Й. и Т. П.и, е запазил за себе си пожизнено правото си да ползва продадените им 4/6 ид.ч. от самостоятелния обект с идентификатор 68789. 15.289. 2.1-етаж минус 1.

Предвид всичко изложено жалбоподателят иска в атакуваните части решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като въззивният съд постанови друго, с което: да допусне до делба и УПИ 68789.15.289, в който са построени делбените самостоятелни обекти: сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3, представляващ етаж-минус 1 от триетажния близнак на сградата с идентификатор 68789.15.289.2 и административен адрес: •••••, сграда с идентификатор 68789.15.289.2.4, представляваща гараж със застроена площ от 30 кв.м. и сграда с идентификатор 68789.15.289.2.5, представляваща гараж със застроена площ от 20 кв.м., Като бъде отменено и инкорпорираното определение в обжалвания първоинстанционен акт в частта му, с която въззивникът Е. П. е осъден да заплаща на ищците Й. и Т. П.и по 50 лева месечно обезщетение срещу ползването на собствените им идеални части в обектите на делбата и да му определи да ползва делбения имот- самостоятелен обект-сграда с идентификатор 68789.15.289.2.5 със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение гараж, тъй като неговите права в сградите са 1/6 ид.ч. и този гараж е самостоятелен обект с най- малка квадратура.видно от заключението на в.л. инж.Й.А.. Не са заявени доказателствени искания. В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а въззивникът я оспорва чрез писмено становище на процесуалния си представител.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Й. Д. П. с ЕГН •••••••••• и Т. А. П. с ЕГН ••••••••••, двамата с адрес: •••••, Община Д., област К., действащи чрез пълномощника си адвокат З. В. от АК- Кюстендил, против Е. И. П. с ЕГН ••••••••••, адрес: ••••• А.

В исковата молба е било поддържано, че страните са съсобственици на: 1.

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 68789.15.289.2.3, ведно с прилежащите му части: 1/3 идеална част от общите части на сградата, 1/3 идеална част от стълбището, както и 1/3 идеална част от тавана, като описаният самостоятелен обект се намира на етаж - 1 (минус едно) в сграда с идентификатор 68789.15.289.2, находаща се в поземлен имот с идентификатор 68789.15.289, както и 2. СГРАДА с идентификатор 68789.15.289.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д.. Посочено е, че правата на страните в съсобствеността са, както следва: ищецът Й. Д. П. е собственик по наследство от покойната му майка Ц. Й.а П. и починала на 18.06.2014г. на 1/6 идеална част от описаните имоти, двамата ищци са собственици общо на 4/6 идеални части от същите, тъй като са закупени от ищеца Й. П. по време на гражданския му брак с втория ищец Т. П. с Нотариален акт за покупко-продажба със запазено право на ползване № 21, том I, per. № 539, дело № 21 от 20.02.2017г. на нотариус Е.К., с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 397; ответникът Е. И. П. е собственик на 1/6 идеална част от същите на основание Нотариален акт за дарение № 30, том II, per. № 3318, дело № 216 от 04.10.2018г. на нотариус Е.К., с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 397 и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, дело № 365 от 23.08.2016г. на нотариус С.С., с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 297.

Поддържано е още, че ищците имат спорове с ответника и не могат да поделят доброволно процесните имоти.

При посочените обстоятелства е заявено искане на основание чл. 34 от ЗС да бъде извърши делба на съсобствените им процесни недвижими имоти.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който намира иска за допустим и основателен.

По отношение на участието в делбата на ищцата Т. А. П. не е изразено становище, доколкото в исковата молба се твърдяло, че като съпруга на ищеца Й. Д. П., с транслативния ефект от възмездната сделка оформена с нотариален акт № 21, том 1- ви, рег.№ 539 дело № 21/2017 г. от нотариус Е.К. с район на действие PC-Дупница рег. № 397 на НК на РБ, в режим на СИО с него са съсобственици на 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект, в сграда на основното застрояване с жилищно предназначение, с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрена със Заповед № 300-5- 56/30. 07.2004 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. К., тъй като в приложените писмени доказателства липсвали такива, установяващи, че ищците са била в граждански брак.

Твърди, че освен посочените в исковата молба недвижими имоти, страните са съсобственици и на 1/2 ид.ч. от поземления им имот с идентификатор 68789.15.289, находящ се в гр. Д., община Д., област К. по кадастрални карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 година на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография й кадастър гр. К., последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: •••••, с площ от 430 квадратни метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, който е идентичен парцел 1-3986, 3981 в кв. 232 по плана на гр. Д., закупен с н.а. № 79, том 2, н.дело № 493/1958 г. на СтДРС при равни права от праводателя на ищците Й. Д. П. и Т. А. П. - Д. И. П. и С.К.Н. /вече починал/ - по 1/2 ид. ч.

В поземления имот квотата на ищеца Й. П. самостоятелно била 1/12 ид.ч., а заедно със съпругата му Т. А. П. - 4/12 ид.ч., а на ответника Е. И. 1/12 ид.ч., Тези страни били съсобственици и на сграда с идентификатор 68789.15.289.4 - брой етажи 1 (един), със застроена площ от 30, 00 кв.м. (тридесет квадратни метра), предназначение: хангар, гараж, депо, а с приложената към отговора му писмена молба на основание чл. 341, ал. 1 ГПК моли да бъдат включени в делбата.

На останалата 1/2 ид. ч. от поземления имот с идентификатор 68789.15.289, находящ се в гр. Д., община Д., област К. по кадастрални карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 година на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. К. - собственици по наследство от С.К.Н., б.ж.на гр. Д., починал на ••• г. били преживялата съпруга О.Б.К. на сина му П.С.К., както и низходящите на последния: С.П.К. и Б.П.А.. Не са били оспорени обстоятелствата, на които се основава искът. Поискано е още да се включи в делбата и съсобствената само между Е., Й. и Т. П.и, изградена в поземлен имот с идентификатор 68789.15.289, сграда с идентификатор 68789.15.289.5 - брой етажи 1 (един) със застроена площ от 20, 00 кв.м. (двадесет квадратни метра), предназначение: хангар, гараж, депо, при права върху нея за Е. И. П. 1/6 ид. ч. за Й. Д. П. самостоятелно 1/6 ид. ч. и заедно със съпругата му Т. А. П. общо 4/6 ид.ч. Този именно имот е бил предмет и на иска по гр. № 240/2022 г., образувано по искова молба на Д. П. против Е. П.. Предмет на същото е било искане да бъде допусната до делба съсобствена на страните сграда с идентификатор 68789.15.289.5 - брой етажи 1/един/ със застроена площ от 20, 00 кв.м. /двадесет квадратни метра/, предназначение: хангар, гараж, депо, като правата в съсобствеността ищецът придобил по силата Договор за дарение, материализиран в нотариален акт № 48/09.12.2021 г., ведно с 20/430 ид. ч от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.

На основание чл. 31, ал. 2 ЗС ответникът Е. П. е заявил искане Й. Д. П. и Т. А. П. да му заплащат по 150, 00 лева месечно обезщетение за това, че са го лишили от правото му да ползува своята 1/6 ид. ч. от съсобствените им имоти, а именно:

1. от поземлен имот с идентификатор 68789.15.289, находящ се в гр. Д., община Д., област К.;

1. от самостоятелен обект, в сграда на основното застрояване с жилищно предназначение, с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. К., 3. от сграда с идентификатор 68789.15.289.4 - брой етажи 1/един/ със застроена площ от 30, 00 кв.м. /тридесет квадратни метра/, предназначение: хангар, гараж, депо и 4. от сграда с идентификатор 68789.15.289.5 - брой етажи 1/един/ със застроена площ от 20, 00 кв.м. /двадесет квадратни метра/, предназначение: хангар, гараж, депо, считано от деня в връчването им на преписите от исковата му молба с инкорпорираната в нея покана до тях, до окончателното извършване на делбата им.

ЗАЯВЕНО Е БИЛО изрично искане – с отделна молба, приложена към отговора на исковата молба, на основание чл. 341, ал. 2 ГПК да се включи в делбата на посочения поземления имот с идентификатор 68789.15.289 при равни права по 1/4 ид. ч. от праводателя Д. И. П. на ищците Й. Д. П. и Т. А. П., и от С.К.Н. /вече починал/ наследодател на О.Б.К., С.П.К. и Б.П.А. при права за Е. П. 1/12 ид. ч. за Й. П. самостоятелно 1/12 ид.ч. и общо със съпругата му Т. А. П. 4/12, и на О.Б.К., С.П.К. и Б.П.А. общо ½ идеалани части.

Предвид гореизложеното е било отправено и искане съдът да допусне съдебна делба върху съсобствения поземлен имот с идентификатор 68789.15.289, находящ се в гр. Д., община Д., област К. по кадастрални карта, одобрена със Заповед № 300-5- 56/30.07.2004 година на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. К., последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: •••••, с площ от 430 квадратни метра, между Е. И. П., Й. Д. П. и Т. А. П., О.Б.К., С.П.К. и Б.П.А. при права за Е. И. П. - 1/12 ид.ч., за Й. Д. П. самостоятелно върху 1/12 ид.ч. и заедно със съпругата му Т. А. П. общо за двамата върху 4/12 ид.ч.; за наследниците на С.К.Н.: О.Б.К., С.П.К. и Б.П.А. общо ½ идеална част.

Посоченото искане е било оставено без уважение с Определяне № 330/22.03.2022 г. С Определение № 292/13.05.2022 г. състав на Окръжен съд – Кюстендил е отменил Определение № 330/2022 г. на ДРС и е върнал делото за продължаване на процесуалните действия по него. В мотивите си въззивният съд е посочил, че относно делбата на съсобствен застроен парцел е приложимо Постановление № 2 от 04. V. 1982 г. на Пленума на ВС, според б. "д" от което не може да се допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела. Посочил е изрично, че тълкуването, дадено в б. "д" на ППВС № 2/1982 г. касае само хипотезата, в която всички съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради, в който случай теренът е обща част и искът за делбата му се отхвърля. Наред с това е отбелязал, че съдът е длъжен да посочи припадащите се идеални части от дворното място, когато то е обща част и се допуска делба на един или няколко от самостоятелните обекти в сградата – етажна собственост, каквато е посочена и в първоначалната искова молба, като в решението, при допускане до делба жилището в процесната сграда, гараж и пр., припадащите се към тях идеални части от дворното място, ако се приеме, че то представлява обща част, също се посочват. Ето защо, при изясняване статута на обектите, с които теренът е застроен, и правото на собственост върху тях няма пречка до делба да не бъде допуснат целият терен, а само съответните части с оглед правата на съделителите, в който смисъл следва да се отмени атакуваното определение, по отношение искането за включване в делбената маса и на имот с идентификатор 68789.15.289, находящ се в гр. Д.. С оглед приетото от въззивния съд по в.ч.гр.д. №182/2022 г. на КОС, със своя молба Й. П., чрез пълномощника си адв. М., е направил искане докладът на съда да бъде допълнен, като се приеме, че искането на тази страна по чл. 341, ал. 2 от ГПК, е за допускане до делба на припадащите се идеални части от поземлен имот с идентификатор № 68789.14.289 и от другите общи части от триетажния близнак на сграда с адрес •••••, към делбения имот с идентификатор № 68789.14.2892.3 – етаж-1.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.06.2022 г., съдът е допълнил предмета на делото, предвид и съединяването по реда на чл. 213 от ГПК на гр.д. № 2573/2021г. и гр.д. № 240/2022г., двете дела по описа на ДнРС, а именно:

Ищецът Д. Й. П. предявява иск за делба на сграда с идентификатор № 68789.15.289.5 при права 5/6 ид.ч. за ищеца Д. П. и 1/6 ид.ч. за ответника Е. П.. Ответникът Е. П. предявява претенция за включване в делбената маса на припадащите общи части към обект с идентификатор № 68789.15.289.2.3 и припадащите се от ПИ № 68789.15.289 ид.ч. (съобразно и определението на КнОС по в.ч.гр.д.№182/2022г. по описа на КнОС).

Страните правят искане за обезщетение съобразно чл. 344, ал. 2 ГПК, както следва:

Ищците Й. П. и Т. П. претендират сумата от 50.00 лева месечен наем за обезщетение за ползване на съсобствените им идеални части в сутеренния етаж.

Претендират и заплащане на вода в размер на 3 000 лв. за периода от 25.05.2017г. до 25.05.2022г.

Ответникът Е. П. поддържа претенция в размер на 20.00 лв. месечен наем за припадащите му се части от сграда с идентификатор № 68789.15.289.5, съответно съдът е приел за разглеждане в настоящото производство искането за делба, направено от ответника Е. П. на прилежащите към обект с идентификатор № 68789.15.289.2.3 идеални части и ПИ № 68789.15.289 ид. ч.

Нито един от процесуалните представители на страните не е заявил възражения по доклада. С въззивната жалба също не се сочат процесуални нарушения в тази част.

В хода на производството са събрани множество писмени доказателства, от анализа на които е установимо, че:

По силата на договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт № 79, том ІІ, дело № 493/1958г. на СтанкеД.ски народен съдия, Д. И. П. и С.К.Н. са закупили парцел 1-3986, 3981 в кв. 232 по плана на гр. Д., който имот е идентичен с поземления имот с идентификатор 68789.15.289 - при равни права.

С договор в Нотариален акт за отстъпване право на строеж (суперфиция) № 53, том ІІІ, дело № 1035 от 08.08.1968г. на СтанкеД.ски народен съдия, Д. И. П. и С.К.Н. си учредили взаимно правото на строеж, по силата на който всеки един от тях построил жилищна сграда. Сградата на Д. И. П. е заснета по КККР на град Д. като сграда с идентификатор 68789.15.289.2, а тази на С.К.Н. с идентификатор 68789.14.289.1.

По делото не е спорно и се установява от ангажираните доказателства, че Ц. Й.а П., б.ж. на гр. Д., е починала на 18.06.2014 г., като е оставила наследници по закон: Д. И. П. – съпруг, И. Д. П. – син и Й. Д. П. – син.

Не е спорно още и се установява от данните в удостоверение за сключен граждански брак, издадено от ГОНС С. Д., че ищците Й. Д. П. и Т. А. П. са сключили граждански брак на •••г. в гр. С. Д. (Д.).

Според данните в Удостоверение за търпимост № УТ-162 /12.10.2016г. на гл. архитект на Община Д., сграда с идентификатор 68789.15.289.2 е построена в отклонение от архитектурен план и строително разрешение, като полуподземния етаж е преустроен в жилище, съответно сградата е в режим на търпимост.

С договор в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 21, том І, рег. № 539, дело № 21 от 20.02.2017г. на нотариус Е.К., с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 397, Д. И. П. продал на ищеца Й. Д. П. 4/6 идеални части от сутеренния етаж, заснет по КККР като самостоятелен обект с идентификатор 68789.15.289.2.3 с площ от 70 кв.м., ведно със съответните на обекта идеални части от общите части на сградата, в която се намира; ведно с 4/6 с идентификатор 68789.15.289.4 с площ от 30 кв. с предназначение: хангар, гараж, депо, ведно с 4/6 с идентификатор 68789.15.289.5 с площ 20 кв.м с предназначение: хангар, гараж, депо; ведно с 4/12 идеални части от мястото, в което са построените сградите, представляващо ПИ с идентификатор 68789.15.289.

В хода на проведено охранително производство бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 22, том І, дело № 22 от 21.02.2017г. на нотариус Е.К., с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 397, с който ищецът Й. Д. П. бил признат за собственик по наследство от своята майка Ц. Й.а П. на 1/6 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 68789.15.289.2.3 с площ от 70 кв.м., ведно със съответните на обекта идеални части от общите части на сградата, в която се намира; ведно с 1/6 с идентификатор 68789.15.289.4 с площ от 30 кв., ведно с 1/6 с идентификатор 68789.15.289.5 с площ 20 кв.м; ведно с 1/12 идеални части от мястото, в което са построените сградите, представляващо ПИ с идентификатор 68789.15.289.

С договор в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том ІІІ, дело № 365 от 23.08.2016г. на нотариус С.С., с район на действие района на РС – Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 297, ответникът Е. И. П. е закупил от баща си И. Д. П. втори етаж в състояние карабина от двуетажна масивна жилищна сграда – близнак в частта и от към двете улици, с две тераси – южна и западна и ½ идеална част от тавана – северозападната и /1/2 идеална част от тавана – северозападната и ½ иделана част от стълбището, ведно с 1/12 идеална част от мястото, в което е построената сградата - ПИ с идентификатор 68789.15.289; ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификационен № 68789.15.289.2.2.

По силата на договор за дарение в Нотариален акт за дарение № 30, том ІІ, рег.

№ 3318, дело № 216 от 04.10.2018 г. на нотариус Е.К. с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 397, ответникът Е. И. П. е дарен от баща си с 1/6 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 68789.15.289.2.3 с площ от 70 кв.м., ведно със съответните на обекта идеални части от общите части на сградата, в която се намира; ведно с 1/6 идеална част от сграда с идентификатор 68789.15.289.4 с площ от 30 кв., ведно с 1/6 идеална част от идентификатор 68789.15.289.5 с площ 20 кв.м; ведно със съответното на обекта и сградите право на строеж на мястото, в което са изградени - ПИ с идентификатор 68789.15.289.

С договор в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том IV, дело № 587, изповядан на 09.12.2021 г. от Л.С. - нотариус с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 527, ищецът (съобразно съединяването на гр.дело № 240/2022г. по описа на РС – Дупница с настоящото гр.дело № 2573/2021г. по описа на РС – Дупница), Д. Й. П. е дарен с 5/6 - шести идеални части от сграда с идентификатор 68789.15.289.5 от своите родители - ищците Й. Д. П. и Т. А. П., ведно с 20/430 идеални части от ПИ, в която е разположена сградата – ПИ с идентификатор 68789.15.289.5.

Според заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, изготвено от вещото лице инж. Й.А., обща сума на месечен наем на 1/6 ид. ч. от самостоятелни обекти с идентификатори №№ 68789.15.289.2.3, 68789.15.289.4, 68789.15.289.5 и 68789.15.289.3, е 62, 50 лв. Страните не спорят и се установява от приетите по делото служебна бележка, издадена от „ВиК – Дупница“ ЕООД и фактура № ••••••••••, издадена от „ВиК – Дупница“ ЕООД на 23.09.2022г., че на името на Д. И. П. е открита партида за адрес: ••••, за която няма непогасени задължения по нея към 26.09.2022 г. Със своя молба Е. И. П. отправил до ищеца Й. П., покана да му заплаща наем съобразно частта, която има в процесните имоти в размер на 200, 00 лева месечно, получена от ищеца Й. Д. П. лично на 09.01.2020 г. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М.Д.А., Г.Н. Д., Х.Г.Х. – живуща във фактическо съжителство с ответника Е. П. и М.К.П. - майка на ответника Е. П.. При тези данни първостепенният съд е постановил съдебен акт, с който: ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Й. Д. П. с ЕГН •••••••••• и Т. А. П. с ЕГН ••••••••••, двамата с постоянен адрес и местожителство: •••••, община Д. област К. и Е. И. П. с ЕГН ••••••••••, адрес: ••••• А, община Д. на следните имоти:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 68789.15.289.2.3, ведно с прилежащите му части: 1/3 идеална част от общите части на сградата, 1/3 идеална част от стълбището, както и 1/3 идеална част от тавана, като описания самостоятелен обект се намира на етаж - 1 (минус едно) в сграда с идентификатор 68789.15.289.2, ведно със съответните на обекта прилежащи идеални части от земята, в която е построена сградата - ПИ с 68789.15.289; както и СГРАДА с идентификатор 68789.15.289.4, при права: 5/6 идеални части общо за Й. Д. П. с ЕГН •••••••••• и Т. А. П. с ЕГН ••••••••••, двамата с постоянен адрес и местожителство: •••••; 1/6 идеална част за Е. И. П. с ЕГН ••••••••••, адрес: •••••, община Д.. ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Д. Й. П., ЕГН •••••••••• адрес: •••••, и Е. И. П. с ЕГН ••••••••••, адрес: •••••, община Д., на следните имоти: 1. СГРАДА с идентификатор 68789.15.289.5 при права: 5/6 идеални части за Д. Й. П., както и 1/6 идеална част за Е. И. П.. ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Й. Д. П., Т. А. П., и Д. Й. П., да заплащат на Е. И. П. сумата в размер на 35, 00 лева месечно обезщетение срещу ползването на собствените му идеални части в обектите на делбата, считано от датата на постановяване на решението до извършване на делбата.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Е. И. П. да заплаща на Й. Д. П. и Т. А. П. сумата в размер на 50, 00 лева месечно обезщетение срещу ползването на собствените им идеални части в обектите на делбата, считано от датата на постановяване на решението до извършване на делбата.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани допълнителни доказателства и не са заявени доказателствени искания за събиране на такива, като по установената фактическа обстановка от първостепенния съд по делото липсва спор.

При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

По допустимостта на въззивната жалба: Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, депозирана е в срока по закон (За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 02.12.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 08.12.2022 г.), от страна в първоинстанционното производство, с интерес от обжалването, респ. е допустима.

По основателността на въззивната жалба: По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР№ 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното решение, се констатира, че то е валидно. Постановено е от ненадлежен орган в ненадлежен състав, с оглед правораздавателната власт на съда, в писмена форма, и е подписано от постановИ. го съдия.

То и е допустимо в проверяваната част, с изключение на произнасянето по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, за което допълнително ще бъдат изложени аргументи по-долу.

По доводите във въззивната жалба: Производството е за делба във фаза на допускането. В този случай съдът има задължение да установи със съдебния си акт между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

Тук между страните не е било спорно кои са съсобствените имоти, обект на делбата, както и какви са правата им в съсобствеността досежно тях, респ. в тази част решението е постановено в съгласие с исканията им и не се атакува. Жалбата е насочена само срещу частта от него, с която не е допуснат до делба поземленият имот, в който са построени сградите, т.к. страните притежавали ½ ид.ч. от него и следвало да се допусне до делба, но не като прилежаща част, тъй като изградените върху него сгради също били съсобствени на страните по делото и нито една от тях не се притежавала самостоятелно от някои от съделителите.

В този смисъл обаче, с молбата на л. 57 от делото жалбоподателят Е. П., чрез пълномощника си адв. М., с оглед указанията на въззивната инстанция съгласно определение по ч.гр.д. № 182/2022 г. на КОС, е поискал по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК при делбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 до делба да бъдат допуснати и припадащите се общи части от имот с идентификатор 68789.15.289, които е определил като 1/6 ид.ч. от имота и от останалите общи части - 1/3.

С решението си първостепенният съд е допуснал до делба самостоятелен обект с идентификатор 68789.15.289.2.3 ведно с прилежащите му части: 1/3 идеална част от общите части на сградата, 1/3 идеална част от стълбището, както и 1/3 идеална част от тавана, както и ведно със съответните на обекта прилежащи идеални части от земята, в която е построена сградата - ПИ с 68789.15.289, но без да се държи сметка, че досежно дворното място страните по спора се явяват съсобственици само на ½ ид.ч. от него, респ. прилежащите части от земята към този обект са в същия размер, а това налага отмяната му в тази част, като до делба ще се допусне именно тя.

Иначе се споделят съжденията в мотивите на решението, което се обжалва, че по отношение на дворното място е формирана т.нар. „хоризонтална“ етажна собственост. От доказателствата по делото се установява, че първоначално двете жилищни сгради – 1 и 2, построени в процесния поземелен имот, са били суперфициарна съсобственост на Д. П. и С.Н.. Съсобствениците на дворното място Д. П. и С.Н. предварително са определили кой какъв обект ще получи в собственост след реализиране на строителството, като взаимно са си учредили право на строеж по надлежния ред. Като резултат, в следствие на осъщественото строителство, всеки от тях е получил в отделна, изключителна собственост обект - етажна собственост, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата.

В последствие – през 1975 г., Д. П. чрез извършени разпоредителни сделки прехвърлил на синовете си Й. и И. П.и съотв. първия и втория етаж от сградата, построена в имота.

Чрез няколко последващи сделки страните по делото придобили и съответните права в съсобствеността, досежно които по делото липсва спор.

Сграда с идентификатор № 68789.15.289.1 е собствена на наследници на С.Н., които не участват като страни в настоящото производство.

Или – в процесното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 68789.15.289, се намират пет сгради, две от които са предмет на спора тук – сграда с идентификатор № 68789.15.289.4 (гараж), сграда с идентификатор 68789.15.289.5 (гараж), като се иска делба и на самостоятелен обект от сграда с идентификатор №68789.15.289.2.3. Останалите сгради и самостоятелни обекти принадлежат на различни от страните по делото собственици, съотв. са индивидуална собственост на някои от тях. Така по отношение на дворното място е формирана т.нар. „хоризонтална“ съсобственост. С това е налице хипотеза, аналогична на разгледаната в б. "д" и "е" от ППВС 2/82 г., при която дворното място - урегулираният поземлен имот с идентификатор № 68789.15.289, се явява обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради-съответните жилища от сградата-близнак. Тя е такава с оглед на предназначението си, а именно да обслужва едновременно сградите и жилищата, разположени в тях. В случая теренът е загубил своята самостоятелност и се е превърнал в обслужваща обособените обекти обща част и съответно делбата му е недопустима както поради предназначението му, така и поради изричната разпоредба на чл.38 ал.3 от Закона за собствеността (ЗС). Поради това поземлен имот с идентификатор № 68789.15.289 не може да се допусне до делба като самостоятелен обект, както е приел и първостепенният съд.

Няма пречка обаче, ако сградите, построени върху него принадлежат на няколко съсобственици, те да бъдат поделени между тях, заедно с припадаща им се част от парцела. Неучастието в делбата на другия съсобственик на парцела не я прави недопустима (Решение № 393 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 921/2008 г., I г. о., ГК и б. "д" от Постановление № 2 от 4.05.1982 г. по гр. дело № 9/1981 г. на Пленума на Върховния съд). В случая парцелът следва съдбата на сградите, съответно на отделните части от тази собственост на различните собственици, освен ако не може да се раздели самият двор на по-малки, допустими от закона части. Няма данни това да е възможно, а и не се твърди. По тази причина следва да се приеме, че е допустима делбата само на самостоятелния обект в сградата от масивната жилищна сграда, както и самостоятелните обекти – два гаража, ведно с припадащите им се части от поземления имот към всеки дял. Така и ППВС № 4 от 30.10.1964 г.; ППВС № 2 от 04.05.1982 г.; Решение № 229 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2015 г., І г. о.; Решение № 22 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. 145/2011 г., І г. о.; решение № 97 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3845/2017 г., І г. о.; Решение № 241 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 2440/2016 г. -І-г. о.; Решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г., І т. о; Определение № 375 от 09.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2016, І г. о.; Решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г. -І г. о.; Решение № 293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., ІІ г. о.; Решение № 74 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2017 г., ІІ г. о. и други.

При тези условия, неправило до делба са допуснати и самостоятелните обекти, без прилежащите им части от поземления имот. В тази насока е следвало да се произнесе сезираният съд, дори и без изрично искане – така Решение №54/20.06.2016 г., постановено по гр.д. № 4977/2015 г. на ВКС, Решение № 163 от 17.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 83 от 10.11.1987 г. по гр. д. № 640/86 г. на ВС, I г. о., и мн. др. Съдебната практика в този смисъл застъпва тезата, че когато се допуска делба на обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадаща му се част от земята, върху която е построена сградата.

Принципно правилно е иначе, разбирането на жалбоподателя, че между собствениците на едната сграда-близнак и на другата сграда-близнак не възниква етажна собственост. В този смисъл е и цитираното от него Решение № 593/28.06.2010 г. по гр.д. № 1275/2009 г. на I г.о. на ВКС, макар и то да е постановено при друга фактическа обстановка и по претенция с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Когато обаче едната или и двете сгради-близнаци са етажна собственост между няколко лица (когато в сградите-близнаци са обособени отделни обекти на собственост - апартаменти, ателиета, магазини и др. с общ вход и общо стълбище), какъвто е настоящият случай, а останалите собственици не са привлечени по делото по реда на чл. 345 от ГПК (като основание за това не би и имало, т.к. не се касае за делба на наследство), сградата-близнак е етажна собственост между собствениците на обектите в тази сграда. В този случай при делбата на ½ ид.ч. от дворното приложими ще са принципите, изложени по-горе. Изключение, допускащо делба на дворно място, съставляващо обща част, както вече се посочи, е възможно само при кумулативната даденост на предпоставките за спазване изискванията на чл.19 ЗУТ и изменение на действащия ПУП, какъвто не е настоящият случай.

Поради това в съответствие и с приетото в мотивите на б. "е", изр. 4 и 5 на ППВС № 2/82 г., съдът ще отмени атакуваното решение и в тази част, като ще допусне до делба и съсобствените сгради, ведно с припадащите се към тях общи части от дворното място. Точното им цифрово изражение на може да бъде установено в това производство, т.к. подобно искане не е било поддържано пред първата инстанция. Но то е определяемо, т.к. за всеки съделител е определено правото му съсобствеността, като съответна на правата му част от цяло и спор в тази насока по делото не е повдигнат. В т.см. не съществува съмнение, както сочи и жалбоподателят, че обемът на общите части се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС – съобразно съотношението между стойностите на отделните самостоятелни обекти, изчислени при учредяване на етажната собственост. От това следва, че идеалната част от общите части на сградата и мястото е в същия математически израз, какъвто е установен за главните обекти на делбата. По-голяма прецизност в тази посока е невъзможна и защото в дворното място има и други сгради, които са индивидуална собственост на трети лица, респ. не са предмет на делба, но те също притежават припадащи се идеални части от дворното място, без да ясен размерът им, но в отделно производство няма пречка да бъдат определени – спр. чл. 40 от ЗС.

По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3, както и досежно СГРАДА с идентификатор 68789.15.289.4 Й. Д. П. и Т. А. П. притежават 5/6 идеални части общо, а Е. И. П. 1/6 идеална част, съотв. по отношение на СГРАДА с идентификатор 68789.15.289.5 Д. Й. П. притежава 5/6 идеални части, а Е. И. П. - 1/6 идеална част, те имат право на същите квоти от припадащите се към сградите идеални части от мястото.

Поради горното атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като до делба се допусне и ½ ид.ч. от поземления имот като прилежаща част към самостоятелния обект в сграда и сградите с идентификатор 4 и 5.

Досежно атакуваната част от решението с характер определение по чл.344, ал.2 ЗС, с която Е. И. П. е осъден на осн.чл.344, ал.2 ГПК да заплаща на Й. и Т. П.и сумата в размер на 50, 00 лева месечно, като обезщетение за ползването на собствените им идеални части в обектите на делбата, считано от датата на постановяване на решението до извършването на делбата:

Подобно искане съдът не установи да е било заявено от Й. и Т. П.и. Такова не е посочено нито в исковата молба, нито в последващите я уточнения, депозирани от тях. Единствено в свое становище вх. № 4118/25.05.2022 г., чрез пълномощника си Й., Т. и Д. П.и са посочили, но в отговор на претенцията на Е. П. Й. и Т. П.и да му заплащат 150 лв. месечно обезщетение за това, че е лишен от правото да ползва своята 1/6 ид.ч. от процесните имоти, считано от получаването на исковата молба до извършването на делбата им, ЧЕ Е. П. следва да заплаща на посочените страни за превишението на площта, която му се полага и с което е лишил титуляра на правото по 50 лв. Сочи се изрично, че това искане следва да се счита за покана за плащане. То обаче, не е формулирано като претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК – изобщо не се установи искане до съда в т.см., а съдът не е дължал произнасяне по нея. Не съществува съмнение в т.см., че съдът следва да се произнесе в рамките на търсената от страната защита и съдействие, като съгласно диспозитивното начало предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В случая обаче, е разгледана претенция, която не е била въведена като спорен предмет в настоящото производство. Ето защо в посочената част е допуснато нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, а като последица от това атакуваният съдебен акт подлежи на обезсилване в тази му част.

За пълнота на мотивите следва да се посочи наличието на правна възможност по реда на чл.344, ал.2 ГПК в решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът, по искане на някой от тях, постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Това определение има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето, т. е. от момента на влизане на постановеното по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК определение в сила и само до окончателното приключване на делбеното производство.

Налице е и възможност за предявяване на претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба.

При тези пояснения правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение може да се основава единствено на изложените при предявяването му факти и обстоятелства, определящи както периода, така и основание на такова искане. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. - претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК във втората фаза на делбата. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК.

И тъй като в случая не само липсва отправено до съда искане от съделителите Й. и Т. П.и за присъждане на обезщетение за конкретен период, не са изложени факти и обстоятелства, обуславящи подобно искане, то, както вече се посочи, липсва задължение за произнасяне в т.см., а страните следва да предприемат съответни процесуални действия по сезирането на съда с искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК във втората фаза на делбата, ако действително желаят това.

Извън горното, на този етап от производството искането проверяващият въззивен съд да определи Е. П. да ползва с оглед правата си самостоятелен обект – сграда с идентификатор № 68789.15.289.5, не може да бъде разгледано, т. к. такова не е било поддържано до сега (прави се за първи път с въззивната жалба), а с атакувания съдебен акт е налице произнасяне по заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на обезщетение, като Й. Д. П., Т. А. П. и Д. Й. П., са осъдени да заплащат на Е. И. П. сумата в размер на 35, 00 лева (макар в доклада да е прието, че се иска сума от 20 лв.) месечно обезщетение срещу ползването на собствените му идеални части в обектите на делбата, считано от датата на постановяване на решението до извършване на делбата. В тази част решението е влязло в законна сила, т.к. не е обжалвано и съдържа имплицитно разпореждане, че обектите на делбата ще се ползват от ищците, а срещу това ще дължат обезщетение на другия съсобственик.

В останалата част – досежно това между кои лица и при какви квоти ще се извърши делбата, решението е влязло в законна сила като необжалвано.

По разноските: Претенции за присъждане на разноски не са заявени. С оглед характера на производството и фазата, в която се намира, такива не се и следват. По тях съдът ще следва да се произнесе във фазата по извършване на делбата. В т.см. е разпоредбата на чл. 355 ГПК, която предвижда, че в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Последователната е и съдебната практика в тази насока – напр. Определение № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г., Решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС и мн.др., която приема, че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски.

По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл. 280 и чл. 284 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното, съдът