Решение № 144 от 2.7.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 672/2025 г.

и за да се произнесе, съобрази: Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 132/10.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 136/2024 г., РС – Т. е обявил за недействителен по отношение на Държавата, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК по иск на НАП, съдебен адрес: гр. София, ул. „Триадица" № 2, срещу „ТАЛИА ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК 121803836, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец", бул. „Черни връх" № 65 А, представлявано от Ю. Г. М. и „ТИДЖЕЙ АСЕТ МЕНИНДЖМЪНТ" ЕООД с ЕИК 205629141, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец", бул. „Г. С. Раковски" № 135, вх. А, ет. 3, ап. 3, представлявано от Т. Я. И. - едноличен собственик и управител и Ц. А. Л., ЕГН •••••••••• – управител, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том първи, рег. № 605, дело № 50 от 2022 год. на Нотариус М. Г., р-н на действие РС-Т., рег.№ 477 в НК, вписан в Служба вписвания с вх.рег.№ 493 от 18.02.2022 г., акт № 134, том II, при Служба по вписванията – Т., по силата на който „ТАЛИА ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК 121803836, продава на „ТИДЖЕЙ АСЕТ МЕНИНДЖМЪНТ" ЕООД с ЕИК 205629141, ПИ с идентификатор ••• по КККР на село Ч., общ. Т., обл. Л., одобрени със Заповед № РД-18-34 от 08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ: 1339 кв. м., номер по предходен план 368, квартал - 16, парцел III - 368, при съседни имоти с идентификатори: •••, •••, •••, •••, ••• и ПИ с идентификатор ••• по КККР на село Ч., общ. Т., обл. Л., одобрени със Заповед №. РД-18-34 от 08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ: 267 кв. м., номер по предходен план 368, квартал 16, парцел III - 368, при съседни имоти с идентификатори: •••, •••, •••, •••, за сумата от 30 000.00 лева. С решението „ТАЛИА ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК 121803836 и „ТИДЖЕЙ АСЕТ МЕНИНДЖМЪНТ" ЕООД с ЕИК 205629141, са осъдени на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да платят по сметка на РС-Т. сумата от 161.11 лева – държавна такса по иска, а на ТД на НАП София дължимите разноски за вещо лице в размер на 300.00 лева. Срещу решението на ТРС е постъпила въззивна жалба вх. № 5934/17.09.2025 г. от „ТИДЖЕЙ АСЕТ МЕНИНДЖМЪНТ" ЕООД с ЕИК 205629141, чрез пълномощника адв.Н. Р. от САК. В жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място изтъква, че съдът не е осигурил адекватно уведомяване и изпращане на съдебните книжа във връзка с хода на процеса на ответника „ТАЛИА ТРЕЙДИНГ" ЕООД, с което го е лишил от възможността за адекватна процесуална защита. Твърди, че районният съд не е направил обоснована преценка на събраните доказателства и изложил мотиви, които да съответстват на тези доказателства, а само ги е възпроизвел в мотивите на решението. Оспорва извода на ТРС, че в случая е проведено успешно доказване на намерението на първия ответник „ТАЛИА ТРЕЙДИНГ" ЕООД чрез сделката от 18.02.2022 г. да увреди публичния кредитор. Счита, че към дата на сключване на процесната сделка, дружеството продавач и дружеството купувач не са свързани лица по смисъла на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК във вр. с § 1, т.3, б“а“ от ДР на ДОПК, като развива подробни доводи в тази насока. Твърди, че неправилно районният съд е приел, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че управителят на „ТАЛИА ТРЕЙДИНГ" ЕООД е знаел в момента на сделката за натрупаните по размер задължения към НАП, тъй като липсва яснота за авторството на документите и датата на тяхното издаване. Прави оплакване, че в обжалваното решение не са обсъдени доводите му, че към 18.02.2022 г. „ТАЛИА ТРЕЙДИНГ" ЕООД притежава активи със значителна стойност, които надхвърлят публичните му задължения. Навежда аргументи, че бездействието на публичния взискател да извърши изпълнителни действия спрямо останалото имущество след продажбата на 18.02.2022 г., не следва да се вменява като намерение за вреда от страна на продавача спрямо интересите на държавата в лицето на НАП. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Т. като неправилно и вместо него постанови друго, с което отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции по чл.264, ал.1, т.4 от ДОПК и исковите претенции по чл.264, ал.1, т.2 от ДОПК, предявени като евентуален иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от НАП, чрез процесуалния представител Р. Б. - С., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че изложените доводи не кореспондират с действителното фактическо положение и събраните по делото доказателства. Моли съда да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата основания. Обжалваното решение на РС Т. е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д. № 136/2024 г. по описа на РС - Т. е образувано по постъпила искова молба вх. № 1004/22.02.2024 г. от НАП – София срещу "Талиа Трейдинг" ЕООД и "Тиджей Асет Менинджмънт" ЕООД с искане за обявяване за недействителен спрямо държавата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том първи, рег.№ 605, дело № 50 от 2022 год. на Нотариус М. Г., р-н на действие РС-Т., рег.№ 477 в НК. В нея ищецът твърди, че срещу ответника "Талиа Трейдинг" ЕООД било образувано ревизионно производство, като заповедта за възлагане на ревизия № Р 22220221002333-020-001/20.04.2021 г. му била връчена на 19.05.2019 г. Последващите две заповеди за изменение на ЗВР и Ревизионният доклад били връчени съответно на 10.08.2021 г., 23.08.2021 г. и 10.12.2021 г. по електронен път. Ревизията приключило с издаването на ревизионен акт от 11.02.2022 г., в който били установени публични задължения в размер на 176 194.14 лв. главница и 45 330.41 лв. лихви, надлежно съобщен на длъжника. Твърди, че дружеството не е предложило начин за погасяване на задълженията, нито годно обезпечение и до момента посочените публични задължения не са погасени от длъжника. Ищецът излага, че в хода на висящото ревизионно производство бил сключен горепосочения договор за продажба-продажба на недвижими имоти, с който "Талиа Трейдинг" ЕООД продал на ответника "Тиджей Асет Менинджмънт" ЕООД подробно описаните в исковата молба имоти общо за сумата 30 000 лв., коят счита, че е под пазарната им стойност. Твърди, че отчуждителната сделка е недействителна по отношение на държавата, тъй като е сключена след датата на установяване публичните задължения, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия и е с цел да се увреди публичния взискател от свързани лица. Счита, че са налице предпоставките на чл.216, ал., т.4 от ДОПК за обявяване на този договор за недействителен. За намерението за увреда сочи обстоятелството, че с атакуваната сделка длъжникът намалявал имуществото си, както съзнателното подписване от управителя на дружеството пред нотариуса на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК с невярно съдържание, като декларирал липса на непогасени, подлежащи на принудително събиране задължения за данъци, мита и пр. Като косвено доказателство изтъква обстоятелството, че в кратък период от време, след връчване на ЗВР, длъжникът отчуждил и недвижим имот, находящ се в гр.Б.. На следващо място изтъква, че при изповядване на сделката двете дружества се представлявали от адв.Н. Р., като в пълномощните липсвала конкретизация досежно условията на сключването й, вкл. цената, което доказвало, че между страните имало допълнителни устни договорки или че за продавача цената е без значение, стига да не е под данъчна оценка. Според ищеца НАП – София намерението за увреждане на кредитора се доказвало и от обстоятелството, че управител и едноличен собственик на капитала на продавача била М. Й. И., която е майка на едноличния собственик и управител на ответника "Тиджей Асет Менинджмънт" ЕООД Т. И. – дружеството купувач. Макар майката да е назначила на 25.01.2021 г. за управител на дружеството-продавач "Талиа Трейдинг" ЕООД Ю. Г. М., тя продължавала да го управлява, като двамата управители го представлявали заедно и по отделно до 22.06.2021 г., когато М. И. продала дяловете си на въпросното трето лице и била заличена като управител. Ищецът твърди, че друго доказващо намерението за вреда у длъжника обстоятелство е системното непогасяване на публичните задължение, което се установява от приложените справки. При условията на евентуалност ищецът прави искане за обявяване за недействителна по отношение на държавата на сделката, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том първи, рег. № 605, дело № 50 от 2022 год. на Нотариус М. Г., р-н на действие РС-Т., рег.№ 477 в НК на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, при която даденото значително надхвърля стойността на полученото. Счита, че стойността на имуществото в размер на 30 000.00 лв. е очевидно несъразмерна с пазарната стойност на имотите. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "Талиа Трейдинг" ЕООД, с който оспорва исковете. Възразява, че не са налице предпоставките за обявяване на процесната сделка за недействителна по отношение на държавата, тъй като същата не е увреждаща публичния взискател от свързани лица по смисъла на ДОПК. Твърди, че към датата на сключване на сделката продавачът не е имал установени и неплатени публични задължения към НАП. Дружеството било в добро състояние, извършвало обичайната си търговска дейност и активите му превишавали пасивите, което е видно от приложения счетоводен баланс. Стойността на атакуваната сделка била незначителна спрямо общата стойност на активите му според счетоводен баланс. Изтъква, че към момента дружеството не може да се разпорежда с активите си, тъй като са запорирани или възбранени от публичния изпълнител, чието бездействие е единствена причина за непогасяването на публичните задължения. Оспорва твърденията на ищеца за свързаност между страните по сделката, като счита за ирелевантни изложеното в тази насока доводи в исковата молба. Фактът, че двете дружества по сделката са представлявани от едни адвокат не ги прави свързани лица, защото нейните параметри са заложени в протокол-решението на органите на дружествата. Поддържа, че сделка е сключена на пазарна цена, значително превишаваща определената данъчна оценка. Моли съда да отхвърли като неоснователна претенцията по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и предявената при условията на евентуалност претенция по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК. В постъпили в срока по чл.131 ГПК отговор на ИМ ответникът "Тиджей Асет Менинджмънт" ЕООД също оспорва исковете. Твърди, че отчуждителната сделка от 18.02.2022 г. е действителна по отношение на държавата и в случая са неприложими разпоредбите на чл.216, ал.1, т.4 и чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК. Оспорва изложените в ИМ фактически обстоятелства и твърди, че сделката от 18.02.2022 г. е обичайна търговска сделка, която не е сключена с цел увреждане на публичния взискател. Поддържа, че към момента на сключването на сделката, ответниците не са свързани лица по смисъла на ДОПК. На следващо място посочва, че не са му били известни описаните от ищеца публични задължения на продавача. Изтъква, че атакуваната сделка е била договорена на пазарен принцип, като са съобразени всички изисквания за нейното изповядване. На следващо място счита, че продавача не е намалил значително имуществото си и държавата чрез НАП може да събере вземанията си, което зависи само и единствено от публичния изпълнител. Бездействието на последния спрямо останалото имущество на продавача не следва да се вменява като намерение за увреждане. Моли съда да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани. От представените по делото доказателства се установява, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-22220221002333-020- 001/20.04.2021 г. на НАП – ТД София на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е започнало ревизионно производство срещу "Талиа трейдинг" ЕООД, за установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. Заповедта е връчена на адресата по електронен път на 19.05.2021 г. на електронен адрес: •••. Впоследствие са издадени заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия от 13.07.2021 г. и 11.08.2021 г. и ревизионен доклад от 04.11.2021 г. Същите отново са връчени по електронен път на ел. адрес: •••. Ревизионното производство е приключило с издаването на ревизионен акт № Р22220221002333-091-001/11.02.2022 г., с който са установени задължения на дружеството в следните размери: главница – 176 194,.14 лв. и лихви – 45 330.41 лв. За връчване на ревизионния акт са направени две посещения на адреса на седалището на дружеството, но негов представител не е бил установен, за което са съставени 2 бр. протоколи за извършена проверка. Представено е и съобщение по чл. 32 от ДОПК. От страните не се твърди и не са ангажирани доказателства за обжалване на ревизионния акт от ответника "Талиа трейдинг" ЕООД. Видно от справки-декларации с вх. № 22022023452/14.12.2021 г., 22022032306/14.01.2022 г. и 22022040803/14.02.2022 г., ответникът "Талиа Трейдинг" ЕООД е декларирал ДДС за внасяне за периода от м. 11.2021 г. до м. 02.2022 г. в общ размер на 1549. 55 лв. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том първи, рег.№ 605, дело № 50 от 2022 год. на Нотариус М. Г., р-н на действие РС-Т., рег.№ 477 в НК се установява, че на 18.02.2022 г. "Талиа трейдинг" ЕООД продава на "Тиджей асет мениджмънт" ЕООД ПИ с идентификатор ••• по КККР на село Ч., общ. Т., обл. Л., с площ от 1339 кв. м. и ПИ с идентификатор ••• по КККР на село Ч., общ. Т., обл. Л., с площ от 267 кв. м., за сумата от 30 000.00 лева. С декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от 16.02.2022 г., представена по нотариалното дело, управителят на "Талиа трейдинг" ЕООД Ю. Г. М. е декларирал, че дружеството няма непогасени публични задължения. От ищеца НАП – София е представена справка, актуална към 05.02.2024 г., от която се установява, че от януари 2022 г. до декември 2022 г. дружеството "Талия Трейдинг" ЕООД е подавало декларации относно дължимите от него осигурителни и здравни вноски, както и данъци върху доходите по трудови правоотношения, които към датата на справката са непогасени. Същата не е оспорена от ответниците по предвидения в процесуалния закон ред. Видно от приложената справка от НАП за задълженията на "Талия Трейдинг" ЕООД за задълженията като осигурител за периода от 11/2021 до 08/2022 г. дължимите от дружеството вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ, ЗО и ЗДДФЛ са в размер на 7223.50 лв. Със заявлениe вх. № 2202И0082809/11.06.2018 г. "Талиа трейдинг" ЕООД е заявило ел. адрес за комуникация с НАП – •••, както и със заявлениe вх. № 22И0115885/14.07.2021 г. По делото е представена справка от Агенция по вписванията, Имотен регистър относно партидата на "Талия Трейдинг" ЕООД, от която е видно, че на 15.02.2022 г. "Талиа трейдинг" ЕООД продава на "Тиджей асет мениджмънт" ЕООД самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••. 1. 60 по КККР на гр. Б. с площ 206.60 кв.м., както и ПИ от 2817.00 кв.м. По делото са приложени ГДД по чл.92 от ЗКПО на "Талия Трейдинг" ЕООД за 2019 г., 2020 г., 2021г. и 2022 г. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като компетентно и неоспорена от страните се установява, пазарната стойността на процесните недвижими имоти в с.Ч. възлиза на 32 630 лв. При така установеното от фактическа страна, въззивният състав прави следните правни изводи: Пред районният съд ищецът НАП – София е предявил главен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и евентуален с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК . С разпоредбата на чл. 216 от ДОПК е уредена правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник. Всяка една от хипотезите, регламентирани в точки 1 - 6 от посочената разпоредба, представлява самостоятелно основание за обявяване на недействителна по отношение на държавата на правна сделка. В настоящият случай, ищецът е основал претенцията си за обявяване на относителна недействителност по отношение на него на извършената между ответниците сделка – договор за покупко -продажба на недвижим имот, сключена на 18.02.2022 г., вписана в Служба вписвания с вх.рег.№ 493 от 18.02.2022 г., акт № 134, том II, при Служба по вписванията – Т., с твърдение, че сделката е сключена с намерение да се увреди публичния взискател, евентуално – че даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото. Тази поредност на заявените основания за недействителност следва от процесуалната воля на ищеца предвид изложеното в исковата молба и формулирания петитум. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът е предявил главен иск с правно чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и евентуален иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК . За уважаване на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК , е необходимо доказването на елементите на фактическия състав на посочената разпоредба, а именно: 1. по отношение на длъжника да е установено публично задължение с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение; 2. длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата на установяване на публичното задължение, или след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия; 3. сделките или действията да са извършени с намерение длъжникът да увреди публичния взискател. В тежест на ищеца е да установи горепосочените предпоставки, включително и субективния елемент - намерението за увреждане, което не се предполага и не следва само от факта на връчване на заповедта за ревизия и сключването на сделка или извършването на действие след връчването на заповедта. Субективният елемент на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника, т. е. такова намерение за увреждане не се изисква по отношение на лицето, с което длъжникът е договарял. В случая от доказателствата по делото е безспорно установено, че спрямо ответника "Талия Трейдинг" ЕООД е било проведено ревизионно производство, приключило с влязъл в сила ревизионен акт, с който са установени публични задължения на ревизираното лице за корпоративен данък в размер на 176 194,.14 лв. - главница и 45 330.41 лв. – лихви. Установено е, че след връчване на за заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния доклад, е сключен атакувания договор за продажба на недвижими имоти от 18.02.2022 г., с който длъжникът "Талия Трейдинг" ЕООД е продал на втория ответник "Тиджей асет мениджмънт" ЕООД описаните в него два недвижими имота. При така установените факти настоящата инстанция счита, са налице първите две обективни предпоставки на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК – установени с влязъл в сила административен акт публични задължения на длъжника и извършване от него на разпоредително действие със свое имущество след връчване на заповедта за ревизия. От съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства въззивният съд намира за доказана и третата субективна предпоставка на предявения иск, а именно намерение у длъжника – продавач по процесната сделка за увреждане на публичния взискател. Следва да се посочи, че с оглед особеното естество на предмета на доказване - намерение, представляващо част от вътрешния психически и мисловен процес на човека, то доказването му по принцип е трудно осъществимо с преки доказателства. Пълното доказване, обаче, може да се осъществи не само с преки, но и с косвени доказателства, ако те установяват такива странични факти, събития или отношения, свързани с основния факт, които преценени в съвкупност, служат за установяване на този факт. В случая, изводът за доказаност на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател със сключване на процесната сделка следва от следните установени по делото обстоятелства. След образуване на ревизионното производство, както и към момента на сключване на процесната сделка, длъжникът не е погасил доброволно никаква част от публичните си задължения, вкл. установените с ревизионнния акт, които са в значителни размери. Най-старите декларирани задължения са от януари 2021 г., като такива декларирани и непогасени публични задължения има до месец декември 2021 г., на обща стойност над 110 000 лева. Процесната сделка е от 18.02.2022 г., като към момента на сключването й установените чрез деклариране от длъжника публични задължения са със значителен размер. Съдебният състав намира за неоснователни твърденията на ответника, че дружеството-продавач не е знаело към този момент за публичните си задължения. Следва да се отбележи също, че в случая сделката е сключена след датата на връчване на заповедта за извършване на ревизия, като е налице пряко намаляване на имуществото на данъчно задълженото лице. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че в нотариалния акт е уговорено цялата цена в размер на 30 000 лева да се плати по-късно – до 30.09.2022 г., като в същото време предаването на владението става в деня на прехвърлянето на собствеността, което не е типично за търговския оборот. От страна на ответниците не са ангажирани доказателства, че и към момента цената е платена. Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на ответниците, че длъжникът имал и друго имущество, а активите му превишавали пасивите, като стойността на атакуваната сделка била незначителна спрямо общата стойност на активите му според счетоводен баланс. При извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че последният обявен в търговския регистър ГФО е за 2021 г., според който дружеството притежава стоки, акции и дялове в предприятия, като няма данни да са ликвидни, а сумата на активите е равна на сумата на пасивите. Осчетоводени са недвижимости (земя и сгради) с балансова стойност 107 000 лева, което е доста по-малко от стойността на публичните вземания. През 2022 г. "Талия Трейдинг" ЕООД е подало заявление до ТРРЮЛНЦ за публикуване на ГФО, но длъжностното лице е дало указания на основание чл.22, ал.5, които не са изпълнени. За следващата 2023 г. от страна на управителя на ответното дружеството Ю. Г. М. е подадена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, че представляваното от него предприятие не е осъществявало дейност през периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. Изводът за намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател със сключване на процесната сделка се обосновава и от приложената по делото Справка от Агенция по вписванията, Имотен регистър по партидата на "Талия Трейдинг" ЕООД. По-горе беше посочено, че три дни преди процесната сделка – на 15.02.2022 г., "Талия Трейдинг" ЕООД е прехвърлило на другия ответник "Тиджей асет мениджмънт" ЕООД други два свои имота в гр.Б.. Следователно длъжникът е знаел, че няма достатъчно имущество извън продаваните недвижими имоти, за да погаси задълженията си и въпреки това ги е прехвърлил без да получи цената му, което говори за намерението му да увреди публичния взискател. Това намерение се доказва и от подадената декларация по чл.264 ДОПК при прехвърляне на процесните недвижими имоти, в която продавачът е декларирал, че няма публични задължения, за да не ги плати преди прехвърлянето, каквото задължение би имал на основание чл. 264, ал. 4 ДОПК. Неотносимо към преценката на предпоставките на чл. 216, ал. 1 от ГПК е възражението на ответника за бездействие на публичния взискател, както и твърдението, че ищецът не може да погаси публичните си задължения поради наложени обезпечителни мерки. В тази връзка следва да се отбележи, предпоставки за възникване на правото на държавата по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК са установени публични задължения и извършване от длъжника на разпоредително действие след датата на установяването им, или след датата на връчване на заповедта за ревизия, с намерение да се увреди публичния взискател. Законът не предпоставя възникването на това право от други факти извън посочените. Няма изискване публичният взискател да е предприел каквито и да било действия по насочване на изпълнението върху имотите, предмет на атакуваната сделка, за да упражни правата си по чл. 216, ал. 1 от ДОПК, нито да е предприел каквито и да било други мерки за обезпечаване на принудителното събиране на публичното вземане. В отговор на направеното от въззивника възражение за недоказаност, че сделката уврежда кредитора, следва да се посочи, че увреждането на публичния взискател в следствие на извършеното от длъжника разпоредително действие, респ. и възможността от увреждане, не е елемент от фактическия състав на уредените в чл.216, ал. 1 от ДОПК искове на държавата за обявяване на относителната недействителност на извършените от длъжника действия, посочени в тази разпоредба /с изключение на хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6, в която вредата е изрично предвидена като елемент на посоченото основание/. В рамките на настоящото производство по предявен иск на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК неотносим към фактическия състав на разпоредбата е въпросът дали сделката реално уврежда публичния взискател, респ. дали и при какви условия публичният взискател хипотетично би могъл да се удовлетвори чрез изпълнение върху вещите, предмет на тази сделка. Необходимо и достатъчно за изпълване на фактическия състав на основанието за реализиране на правото на държавата по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК е доказването на обективната предпоставка – извършване от длъжника на разпоредителни действия след датата на установяването на публични задължения, или след датата на връчване на заповедта за ревизия, и субективната предпоставка – намерение за увреждане на публичния взискател. Съдебният състав намира, че не следва да обсъжда дали в случая е налице хипотезата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, т.е. дали сделката е извършена от свързано с длъжника лице, тъй като от страна на ищеца не е заявено такова основание за недействителност. Тези факти, обсъдени в тяхната съвкупност, водят до логичния извод, че процесната сделка е сключена с цел увреждане на публичния взискател и предотвратяване плащането на публични задължения, т.е. налице са всички елементи от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК. Поради основателността на главния иск, не следва да бъде разглеждан евентуалният иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК . Поради съвпадане на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция и направено от ответника по жалба искане, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НПП , в размер на 51.13 евро /100 лв./. Воден от горното, Ловешкият окръжен съд