Решение № 362 от 4.6.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 2941/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, предявена от “Дженерали Застраховане“АД против П. Г. В., с която се претендира постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите , за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № ••• год. на ЯРС, а именно 1325,62 лв., представляваща регресна претенция по чл.400, ал.1 КЗ, за изплатено застрахователно обезщетение по щета •••, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда, както и разноски в производството. В исковата молба се посочва, че на 07.03.2020 г. в гр. Я., ж.к-с „•••, длъжникът и настоящ ответник П. Г. В. по непредпазливост запалва и възпламенява горими материали, вследствие на което причинява значителни имуществени вреди, както в посочения апартамент, така и в граничните. За посоченото деяние е осъден с присъда № ••• г., постановено по НОХД № ••• г. по описа на ЯРС, за прест. по чл.331, ал.1, вр. с чл.330, ал.1 НК. Твърди се, че в следствие на пожара и извършените пожарогасителни дейности, бил значително намокрен увредения апартамент № ••• на М. Г. Д., находящ се под горящия обект. По силата на валидно сключен договор за имуществена застраховка, обективирана в полица ••• от 30.04.2014 г., с автоматично ежегодно подновяване при внасяне на съответната премия, ищцовото застрахователно дружество изплатило за увредения апартамент сумата от 1310, 62 лв.,представляваща обезщетение за нанесени материални щети и репарирането им, като начислили и 15,00 лв. ликвидационни разноски по обработка на преписката. Увреждането се изразявало в измокряне на тавани, стени и др. в множество помещения, подробно описани в КП от оглед извършен на 11.03.2020 г., опис на повреденото имущество и снимков материал. Плащането било извършено по банков път на 12.06.2020 г. , като с изплащането им застрахователят придобил право на регрес срещу виновното лице. Иска се уважаване на претенцията, като и присъждане на разноски. В депозирания отговор особения представител на ответника оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорват се всички фактически твърдения на ищеца, като в негова тежест било да установи идентичност между засрахования и увреден имот. Също така се твърди, че съгласно чл.330 ГПК гражданския съд бил обвързан от вл. в сила присъда относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Присъдата се установявала размера на причинените имуществени вреди, нито размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Оспорва се твърдението, че всички претендирани вреди представлявали пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. Иска се отхвърляне на предявения иск. В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска. Ответникът се представлява от особен представител, чрез когото оспорва иска. Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №••• год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на заявителя исковите суми. Длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК. Също така по делото не е спорно, че с присъда № ••• г. по НДОХ № ••• г., вл. в сила, подсъдимият П. Г. В. е признат за виновен в това, че на 07.03.2020 г. за времето от 18.00 ч. до 19.00 ч. в гр. Я., по непредпазливост запалил- чрез запалване на печка на твърдо гориво и възпламеняване на горими материали, разположени около, под и върху самата печка чуждо имущество със значителна стойност- апартамент № •••, находящ се в гр. Я., ж.к. „•••, собственост на А. А. Х. от с. З., обл. Я. на стойност 23 500 лв.- прест. по чл.331, ал.1, вр. чл.330, ал.1 НК. По делото е представена застраховка „имуществена протекция“ сключена между „Дженерали Застраховане“ АД и М. Г. Д., с предмет на застраховката ( вид на застрахованото имущество)- недвижимо имущество в гр. Я., ул. „•••, ап.•••. Застраховката била сключена за една година, като в същата се съдържа клауза за автоматично подновяване за следващ едногодишен период, след заплащане на дължимата застрахователна премия, за което са представени писмени доказателства квитанция/разписки. Представени са още специални условия за застраховка „Имуществена протекция“, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 22.04.2014 г. на нотариус с рег. № ••• на НК с район на действие ЯРС, договор за банков ипотечен кредит на ФЛ, удостоверение от ОДМВР- Я., РУ- Я., което е издадено на М. Г. Д., в уверение на това, за времето около 18.20 ч. на 07.03.2020 г. в гр. Я., ул. „Гр. Игнатиев“ бл.66, вх.Д, ет.8, ап.199 по непредпазливост е запалено имущество на значителна стойност- прест. по чл.331, ал.1 НК и по случая било обр. ДП № 124/2020 по описа на РУ- гр. Я.. Приети са искане за оценка на вреди по застраховка „административни и търговски сгради“, със застрахован М. Г. Д., полица № 3000143002159 от 01.05.2014 г. с дата на събитието 07.03.2020 г., час 13:50, вид на събитието : пожар, вкл. последици от гасенето му на място и паркета бил мокър, като желанието било обезщетението да се определи по експертна оценка, КП от оглед, щета № ••• от 07.03.2020 г., като на 21.03.2020 г. комисията извършила оглед, опис на повреденото и унищожено имущество по щета № ••• от 07.03.2020 г. и снимков материал. Приети са още количествено- стойността сметка за застрахован М. Г. Д., ликвидиционен акт ••• г., преводно нареждане от 12.06.2020 г. за сумата от 1310, 62 лв. изплатени от застрахователното дружество на Уникредит Булбанк АД, регресна покана по щета № ••• от 08.03.2020 г., адресирана до ответника П. В. от гр. Я., като видно от известието на доставянето същата е получена лично от него на 06.07.2020 г. По делото е назначена СТЕ, вещото лице по която е дало заключение, че събитиетопожар било възникнало на 07.03.2020 г. в жилище ап.•••, като в резултат на гасенето на пожара с вода, били нанесени щети на съседното жилище- ап.№ •••, ет.7, което било под жилището в което възникнал пожара. При гасенето на пожара била използвана вода от пожарните, която била в голямо количество и по фугите водата навлязла в жилище № •••. От снимковия материал било видно, че били намокрени тавана и стените на хола, намокрена била и малка част от паркето в същото помещение- хол. В описа на повреденото имущество били описани нанесените щети и размерите на помещението в което били нанесени- хол. При намокрянето шпакловката по стени и тавани се подкожушва и това налагало отстраняването и ( стъргането и), като след отстраняването било предвидено нанасяне на нова шпакловка, грундиране и боядисване с латекс по стени и таван. Водата считайки се по стените намокрила и част от дървения паркет, за което било предвидено демонтаж, доставка и монтаж на нов паркет в намокрената част. В описа на повреденото имущество била описана и повредата на част от вароциментовата мазилка на тавана на терасата с площ 1. 56 кв.м. За отстраняване на повредите било предвидено очукване на повредената мазилка, нова варова мазилка и боядисване. Можело да се направи извода, че нанесените щети бил в резултат на намокряне, което било предизвикано от голямото количество вода, която била изливана при гасенето на пожара на жилището в ап.••• и била навлязла и в жилището на ап.•••, намиращо се под ап.•••. Информацията за вида и размер на щетите можело да се получи само от приложените по делото материали, като в приложения опис на повреденото имущество били описани щети и размерите на помещението, в което били нанесени, а именно хола на ап.•••, като вещото лице ги описало в позиции от 1- 9. Стойността на описаните видове СМР, които било необходимо да бъдели извършени, с цел отстраняване на нанесените щети била определена в приложената КСС, по цениш на Справочник за цени в строителството, кн. № 4/2019 г., действащ към момента на възникване на събитието- 03.2020 г. В. лице след като изработило КСС с описаните видове СМР по цени от посочения погоре справочник, установила, че няма разминаване в количествата и стойност на описаните СМР и крайната стойност, която била необходима за възстановяване на всички нанесени щети.- Приложение № 1. Определената стойност на СМР, които било необходимо да бъдели извършени, с цел отстраняването на нанесените щети се равнявала на 1310 лв. с ДДС, като стойността на ликвидационните разноски, не били от нейната компетенция. В о.с.з. вещото лице поддържа представеното заключение. Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова. Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК. Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно доказване съществуването на вземането си по оспорената заповед за изпълнение. В настоящия случай отговорността на ответника може да се ангажира на основанията предвидени в чл.410, ал.1 КЗ като регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Следва да се изследва наличието на деликт предизвикан от ответника като пряк причинител, със съответните характеристики на деликта – виновно, противоправно поведение на ответника, щети, както и пряка причинна връзка между поведението и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в това число размера на дължимите от ответника суми за заплащане. В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или частично. На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ "С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. „причинителя на вредата" От друга страна застрахователят е изпълнил ангажимента си, да заплати щетите на пострадалото лице. Видно от приетите по писмени доказателства, а именно посочената по- горе присъда, писмените доказателства и СТЕ, се доказаха описаните от ищеца имуществени щети, причинени от ответника и механизма на причиняването им, така като е посочен в твърденията на ищеца. Не е спорен и въпроса за причините, довели до увреждането, в резултат на което са настъпили вредите по застрахованото имущество и е заплатено застрахователно обезщетение и ищцовото застрахователно дружество се е суброгирало в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата. Видно от събраните по делото доказателства, причина за настъпването на вредоносния резултат (наводнението) са палеж извършен от ответника в апартамент •••, за което е осъден за прест. по чл.331 НК. С оглед на това, че ап.••• се е намирал под апартамент •••, при гасенето на пожара е излято голямо количество вода, която е проникнала в пострадалия апартамент. При тези данни, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, тъй като суброгационното право на застрахователя по чл. 410 КЗ е възникнало. Установи се по безспорен начин, че в резултат на възникналия пожар в ап.••• предизвикан от ответника и погасяването му с голямо количество вода същия виновно да е причинил /чрез действие или бездействие/ вредите в апартамента на •••. Размерът на претенцията е установен от приетата и неоспорена СТЕ, а именно 669, 79 евро (1310, 00 лв.), като сумата от 7, 67 евро (15,00 лв.) ликвидационни разноски също е доказана, като съдът намира иска за основателен и доказан до размера на 677, 46 евро (1325 лв.), като над тази сума до предявения размер от 677,77 евро, иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 39, 10 евро ( 76, 48 лв.), съразмерно на уважената част от иска. На осн. чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 264,05 евро ( 516, 44 лв.) – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Водим от горното, ЯРС