Решение № 316 от 22.4.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 2933/2023 г.

Подадена е искова молба от С. М. И., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, чрез адв. В. К., уточнена с молба вх.№ 21519/05.12.2023г., с която срещу Община град Добрич, БУЛСТАТ 000852932, с административен адрес: гр. Добрич, •••, представлявана от кмета Й. Й., е предявен иск за заплащане на сумата от 670.78 евро /1311.95 лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на притежавания от него лек автомобил, марка „Опел”, модел „••” с рег. № ••••, в следните части: капак преден - за възстановяване - 1 бр. с боя, калник преден ляв за възстановяване - 1 бр. с боя; колонка предна лява - за възстановяване - 1 бр. с боя; челно стъкло - за подмяна, които вреди са настъпили на 02.08.2023г. около 17.30ч. в гр. Добрич, при движение на автомобила, управляван от ищеца по ул. „••”, в резултат на паднал клон от дърво, намиращо се на тротоара пред училище „•••”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.11.2023г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че на 02.08.2023 г., около 17:30 часа ищецът е управлявал собствения си лек автомобил „Опел ••“ с рег.№ •••• по ул. “••“, гр. Добрич и след изчакване на колоната от автомобили посока към пазара, пред училище „•••“, върху автомобила на ищеца се стоварва дърво, част от уличното озеленяване на града, което било надвесено над пътното платно. Вследствие на падналото дърво ищецът не може да продължи напред и веднага граждани и други преминаващи автомобили спират движението и му помагат да излезе от автомобила. В 17.36 минути г-н И. подава сигнал на тел 112 и малко след това служители на Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Добрич се отзовават и констатират, че има паднало дърво върху автомобила му. Времето в този ден е било напълно нормално като това е станало през светлата част на деня, защото става въпрос за лятното часово време. Сочат се следните щети, нанесени на автомобила вследствие падането на дървото: 1. Капак преден- за възстановяване-1 бр. с боя; 2. Калник преден ляв за възстановяване- 1бр.с боя; 3. Колонка предна лява за възстановяване-1 бр. с боя; 4. Челно стъкло - за подмяна, защото следствие на падането на дървото върху автомобила стъклото е счупено. Общата стойност на повредите нанесени по лекият автомобил, Опел с рег.№ •••• при произшествието възлизат на 1 311.95 лева, съгласно заключението по проведената САТЕ по ч. гр. д. №2036/2023 г. на РС Добрич. Ищецът твърди, че ответната община не искала да му заплати горната сума, въпреки, че отговаряла за настъпилите вреди, които виновно му е причинила. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Община Добрич е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи се, че от исковата молба не ставало ясно, дали се касае за ангажиране отговорност на общината по силата на чл.49 от ЗЗД или на чл.50 от ЗЗД. Също така, не ставало ясно, дали описаното в ИМ увреждане по вещта е причинено от самата вещ, от самия й характер и състояние, или е свързана с други действия или обстоятелства, въздействали по някакъв начин върху вещта. Ответникът твърди, че въобще в общината не е имало подадени сигнали за процесното дърво и изобщо сигнали за което и да е дърво по улица „••“. Дори и да е станал описания инцидент, той се дължал на непреодолима сила с извънреден характер и природно явление/бедствие, а именно: разразил се силен вятър на 02.08.2023 г. Община гр.Добрич навежда, че не било посочено от ищеца точно мястото на инцидента и не било ясно, за кое точно дърво се касае. Оспорва се, че дървото е собственост на общината и че тя трябвало да го поддържа, не било ясно и къде се намирал точно паркирания автомобил спрямо дървото. Ответникът твърди, че експертизата /САТЕ/ по ч. гр. д. № 2036/2023 г. на РС Добрич не установява инцидентът да е настъпил по описания в ИМ механизъм. Заключението на вещото лице установявало само нанесените щети по колата и сумата, необходима за тяхното поправяне. Не била поставена задача на експерта да установи, дали тези вреди по процесния автомобил са в причинна връзка с падналото дърво, защото било възможно те да са настъпили от многобройни други случаи и по друго време /а не на 02.08.2023 г./. Нямало снимки по увреденото МПС в деня на инцидента. Отделно от това се твърди, че няма причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на служителите в Общината. Така, не били налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Настоява се за отхвърляне на иска. Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявеният иск черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Иска се репариране на вреди, причинени от неизпълнение от ответника на вменените му задължения по поддържането на зелената система и осигуряване на безопасна градска среда на жителите. При иск по чл.49 от ЗЗД, ищецът следва да докаже наличие на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно: причинени в случая имуществени вреди от лице при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл.49 от ЗЗД. За удостоверяване отговорността на възложителя за съответните твърдяни вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, следва да се докаже от ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материални предпоставки /юридически факти/: деяние /действие или бездействие/; противоправност, /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на ищеца/; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди;вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага, а също така, виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа. Отговорността на възложителя на работата е обективна /гаранционно-обезпечителна/ и е за чужди виновни противоправни действия/бездействия на лице, на което е възложена някаква работа и което е причинило вреди при или по повод изпълнението на възложената работа, т.е. не произтича от вината на възложилия работата, поради което, въпросите за презумптивна виновност на възложителя, съответно за опровергаването й, са ирелевантни за спора. С оглед конкретните наведени от ищеца обстоятелства, същият следва да докаже, че процесното дърво, от което е паднал клона върху автомобила му, е част от зелената система на Община-гр.Добрич, точното му местоположение и попадането му в рамките на предвидена по ПУП на гр.Добрич общинска озеленена площ или в рамките на ПИ-собственост на Общината; че тази озеленена площ е в обхвата на подлежащите на стопанисване и поддръжка от Общината зелени площи на територията на града; че дървото е било опасно наклонено и разклонено и създава за рисковете за хората и автомобилите, преминаващи покрай него. Ответната Община-Добрич следва да докаже в случай, че дървото попада в общинската зелена система, че служителите й или други лица, на които е възложена работата, са изпълнявали в периода непосредствено преди процесния инцидент от 02.08.2023 г. задълженията си по периодично обследване и поддръжка на конкретната озеленена площ и в частност на процесното дърво; че ако е имало сигнали/оплаквания на граждани за същото, са предприели нужните действия по своевременно обезопасяване на дървото. Видно от свидетелство за регистрация на МПС /на лист 5 по ч. гр. дело №2036/2023 по описа на ДРС,приложено за послужване към настоящото дело/, ищецът С. М. И. е собственик на лек автомобил, марка и модел „Опел ••“ с рег. №•••••. Настъпилото на 02.08.2023г. около 17.30ч в гр. Добрич по ул. „••“ събитие, описано в исковата молба, се потвърждава от следното: Ищецът И. твърди, че е сигнализирал тел.112 и сигналът за инцидента е предаден за реагиране на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Добрич. Такъв сигнал за паднало дърво по ул. “••“ /до колбасарски цех-Добрич/ в гр.Добрич е официално регистриран, видно от справка за произшествията на 02.08.2023г /на листи 35- 36/, изготвена от РС „ПБЗН“ - Добрич, като под №336 е отразено, че в 17.36ч на горепосочената дата и място е паднало дърво на пътното платно, собственост – общинска, предполагаема причина: природни явления, други данни: при падане дървото удря две коли, движещи се по пътното платно, като им нанася щети Опел •• •••• е със счупено предно стъкло, нанесени вдлъбнатини и драскотини по преден капак, преден ляв калник, предна лява колонка на стъклото. Пежо ••• •••••• е с вдлъбнатини и драскотини по таван и колонка отзад отдясно между тавана и страничен панел, предна дясна колонка. По този сигнал, службата е оказала техническа помощ и координация. Писмото от РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Добрич в приложеното описание на сигнал регистриран под №336 от 02.08.2023г., не е оспорен от ответника. Горепосоченото писмо напълно кореспондира и с писмото от 03.08.2023г, изпратено до ищеца от Началника на РСПБЗН-Добрич, приложено на л.4 по ч. гр. д. №2036/2023г по описа на ДРС, съгласно което: „на 02.08.2023г в 17.36ч в РСПБЗН-Добрич е получено съобщение за оказване на техническа помощ на адрес: гр.Добрич, ул. „••“. Обект на произшествието е паднало дърво върху лек автомобил Опел •• с рег. №••••. При събитието са нанесени материални щети върху автомобила.“ Според писмо изх. №15035/01.08.2024г. на Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Варна - Хидрометерологична обсерватория Добрич /на лист 38/ на 02.08.2023г. в гр.Добрич, са били налице следните метеорологични явления: максимална измерена скорост на вятъра 7м/сек. от юг, наблюдавана в 10.07ч астрономическо време, като няма наблюдавани валежи. Т.е., инцидентът се е случил през лятото /м. август/ в светлата част на денонощието /17.30ч./, при слаб вятър и сухо, ясно време. Горното води до извод, че причина за падналия клон от дърво, не е природно явление, както невярно е отразено в справката от РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Добрич. Една година след инцидента, процесното дърво и другите две около него /едното отдясно, другото отляво/, от род Явор, „разположени на тротоара, източно от уще „•••“, са били премахнати/отсечени в периода от 12.08.2024г до 16.08.2024 от служители на ОБП „Устойчиви дейности и проекти“, за което е съставен Констативен протокол №67/11.08.2024г /л.112/, приложен към представено писмо с вх. №2599/05.02.2026г /л.111 по делото/ от горецитираното общинско предприятие. В протокола е посочено, че трите дървета: „са с хралупи, силно наклонени и представляват опасност.“ Че процесното дърво е било разположено на тротоара, разположен между оградата на училище „•••“ и парапета на пътното платно по ул. „••“, е видно и от приложените от ищеца шест броя цветни снимки по ч. гр. д. №2036/2023г по описа на ДРС, т.е. в част от имот, който представлява публична общинска собственост. Тротоарът не е прилежаща площ към урегулиран поземлен имот, а е елемент от напречния профил на улицата – чл.53, ал.1, т.6 и ал.2, т.3 от Наредба № 2 от 29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Тротоарите прилежат към улиците и следователно, са общинска собственост. В чл. 187 ЗУТ е създадена правна възможност за изграждането на пешеходни проходи, колонади и пасажи за улесняване на пешеходния достъп в дълбочина на квартала или по протежение на улицата. Тези обекти са присъщи на улиците, пешеходните и площадните пространства в населените места и се характеризират с широк обществен достъп, поради което, могат да се квалифицират като обекти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, публична общинска собственост (чл. 3, ал.2, т.3 от ЗОС). За улиците не се съставят актове за общинска собственост – чл.56, ал.2 от ЗОС. Според разпоредбите на чл.61, ал.1 до ал.3 от ЗУТ, в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване /паркове, градини, улично озеленяване/. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленени площи с друго специфично предназначение /гробищни паркове, ботанически градини, зоопаркове и др./. Според разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗУТ зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините. Съгласно чл.62, ал.10 от ЗУТ, общинските съвети приемат наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на съответната община. Процесното дърво, е било разположено в озеленена площ по протежение на ул. “••“ и то фактически на място има характера на улично озеленяване и е част от озеленена площ с характер на такава за широко обществено ползване. Безспорно е разположено в поземлен имот, представляващ публична общинска собственост. По смисъла на чл.92 от ЗС по силата на приращението Община-гр.Добрич като собственик на терена е и собственик на насажденията върху него, т.е Общината е собственик и на процесното дърво, от което са произтекли претендираните от ищеца вреди. Община-гр.Добрич в качеството си на собственик, е отговорна за поддръжката и обезопасяването на дървото. И според разпоредбата на чл.30, ал.1 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Добрич поддържането на зелените площи се осъществява от Общината по възлагане чрез специализирано общинско предприятие, концесионер, изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка или др. Поддържането е непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система. Съгласно чл.30, ал.2 от Наредбата общинските зелени площи за широко обществено ползване, на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове. Според чл.31, ал.1 от Наредбата, кметът на Община-град Добрич определя интензитета на поддържане на зелените площи всяка година в рамките на бюджета на Община град Добрич, а според ал.2, поддържането на зелените площи се извършва, въз основа на технологични нормативи, съгласно вида и категорията на зелената площ, повторяемостта и обема на работите на съответните структурни елементи. Разпоредбата на чл.33 от Наредбата регламентира, че контролът върху качеството на работата по поддържането на общинските зелени площи се извършва от гл. експерт „Озеленяване“, като за направените проверки се съставя констативен протокол. И разпоредбите на чл.14 и чл.19, ал.1 т.3 от Наредба №1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитие и строителството, обн. ДВ,бр.26 от 30.03.1993 г., регламентират задължение на общините чрез предприятията (фирмите) по озеленяване да извършват периодично поддържане на всички структурни елементи на зелените площи, вкл. и резитба за оформяне на короните на растенията в случаите на изсъхнали дървета и храсти и на такива, чието състояние з••шава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове. Обсъдената нормативна база и качеството на Общината на собственик на трайните насаждения върху процесния поземлен имот - общинска собственост обосновават отговорност, именно на ответната Община - гр.Добрич по периодично проследяване състоянието на растителните видове, обследване на размера, здравословното им състояние, преценяване на съществуващ риск от увреждане на живота, здравето и имуществото на гражданите от налични дървесни видове в рамките на озеленените територии на общината и предприемане на своевременни действия по отстраняване на тези рискове чрез подкастряне, оформяне, премахване и пр. на опасните дървета.Тези задължения са нормативно установени и изпълнението им не е поставено в зависимост от това, дали гражданите са сезирали изрично общината със сигнал за опасна растителност. В този смисъл, дали е имало подадени сигнали до Община-Добрич за процесното дърво, е ирелевантно, доколкото липсата на такива сигнали не освобождава Общината от задълженията й по периодична и регулярна поддръжка на зелената система на територията й. Ако дървото е било своевременно обследвано от лицата, на които Общината е възложила дейностите за поддръжка на зелената система, същите биха констатирали опасната наклоненост на ствола на дървото, неравномерно оформената му корона и наличието на огромни надвиснали над пътното платно клони, които представляват потенциална опасност за граждани и автомобили. Могло е своевременно да се предприемат мерки по оформяне на короната и изрязване на големите надвиснали над пътя клони, което би предотвратило процесния инцидент. Вредите по автомобила на ищеца не се дължат на природно явление /например мното силен вятър, буря и др./, и в този смисъл не са в пряка причинно-следствена връзка с природно/ите явление/я, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.81, ал.1 от ЗЗД. Според последната разпоредба, длъжникът се освобождава от отговорност, ако неизпълнението на негово задължение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В случая, настъпилите за ищеца имуществени вреди са всъщност в причинноследствена връзка с неправомерното бездействие на лицата, на които Община-гр.Добрич е възложила поддръжката на зелената система на територията й, изразяващо се в непредприемането на мерки по констатиране съществуващата от процесното дърво опасност и за премахване на надвисналите над уличното платно по ул. „••“, клони от короната на дървото. Като възложител на работата, именно ответната Община отговаря за репариране на причинените от това противоправно бездействие вреди. От заключението по допуснатата по ч. гр. д. №2036/2023г по описа на ДРС, съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М. С., която не е оспорена /в заседанието на 29.09.2023г, в което е изслушан експерта/ от страните, се установява, че вредите по автомобила на ищеца са настъпили, вследствие отчупване и падане на клон от дърво при движението на МПС-то по ул. „••“ в дясната лента на платното за движение от страната на училище „•••“. Ищецът, който е управлявал собствения си лек автомобил, м. Опел •• с рег. № ••••, не е могъл да продължи движението си и са му нанесени повреди по преден капак, преден ляв калник, предна лява колонка и челно стъкло, /същото е подлежало на подмяна/. Всички щети са констатирани от експерта, чрез оглед на лекия автомобил на 08.09.2023г. Вещото лице обосновава извод, че деформациите по гореописаните части на автомобила, могат да се получат по начина, посочен от ищеца, а именно - от падане на клон върху него, т.е. механизмът на настъпване на вредите /описан по-горе/, посочен от С. И., се подкрепя и от заключението на експерта. Вредите по процесния автомобил са остойностени от вещото лице на сума в общ размер на от 1311.95 лв., която включва: 283.19 лв. /стойност на необходимите части за отстраняване на щетите по автомобила – предно стъкло, праймер, лепило и доставка/; 294.36 лв. /стойност на необходимите лакобояджийски материали/ и 734.40 лв. /стойност на труда за извършване на ремонта/. Заключението на вещото лице М. С., дадено по ч. гр. д. №2036/2023г по описа на ДРС, следва да бъде кредитирано, като обективно и неоспорено от страните. В настоящото производство е назначена нова САТЕ, отново изготвена от вещото лице М. С., по която той е следвало да отговори на въпросите: Налице ли е причинноследствена връзка между настъпилите вреди по увреденото МПС и механизма на настъпването им, установен в експертизата по ч. гр. д. №2036/2023г на РС-Добрич? и По какъв начин са настъпили щетите по автомобила? От заключението по САТЕ /приложено на л.49-54 по делото/, става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилите вреди по процесното МПС и механизма му на настъпване. На вторият горепосочен въпрос, експертът е отговорил, че щетите по лекият автомобил на ищеца са настъпили от отчупен клон от дърво, който е паднал върху предната част на колата в резултат на което е нанесена деформация върху предния ляв калник, предна лява колонка, преден капак и счупва предно панорамно стъкло. Съдът кредитира заключението по САТЕ на вещото лице М. С., изслушано в открито съдебно заседание проведено на 20.02.2025г. по настоящото дело, като обективно и неоспорено от страните. Ищецът доказа по несъмнен начин всички елементи от деликтния фактически състав. Заключението на съдебно-автотехническата експертиза установява, че щетите по процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на увреждането, така, както е описан от ищеца в исковата молба, респ. установен е размера на нанесените имуществени вреди по лекия автомобил, а именно: 670.78 евро /1311.95 лв./. С оглед горното, главната претенция за обезвреда на имуществени щети, е основателна до пълния размер на заявяването й. Предвид изложеното, искът се явява основателен и подлежи на уважаване. Следва да се отбележи, че ищецът претендира главницата, ведно със законната лихва върху нея. Акцесорната претенция е основателна, като обаче законната лихва върху главницата от 670.78 евро /1311.95 лв./ се търси, не от съответния релевантен момент /02.08.2023г./, а от датата на подаване на ИМ. Съдът, следва да уважи иска по чл.86 от ЗЗД, като се съобрази с волята на С. И. и присъди законната лихва, начиная от датата на исковата молба – 13.11.2023г., /както бе отбелязано по-горе, ищецът не претендира увредата на процесния автомобил от датата на инцидента - 02.08.2023г./ На основание на чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца трябва да бъдат присъдени заплатените и поискани от него съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1422.48 лева /727.30 евро/, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК /л.56/, от които: 52.48 лева - внесена държавна такса по настоящото дело /л.4/, 400.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 15.01.2025г. /л.5 и л.57/, 250.00 лева - депозит по САТЕ /л.30 и л.66/, както и разноските по ч. гр. д. №2036/2023 по описа на ДРС /с пр. осн. на молбата по чл.207 от ГПК/, а именно: 20.00 лева - държавна такса, 300.00 лв. – депозит за САТЕ и 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Добричкият районен съд