Решение № 105 от 4.11.2024 г. на Районен съд - Дулово по дело № 465/2023 г.

Производството по делото е образувано по подадена жалба от Г. С. К., с ЕГН ••••••••••, от •••, против Заповед № ••••• г. на Директора на ОД „Земеделие” - Силистра, издадена на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ, с която е постановено да се изземе земеделски имот с идентификатор •••• с площ от 37.228 дка, от които обработваеми 37.217 дка, находящ се в землището на •••, •••, включен в държавния поземлен фонд, от жалбоподателя, който го ползва без правно основание, като е постановена възможност за внасяне по банкова сметка сумата от 10 383.54 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на •••, •••••, при желание за спиране изпълнение на заповедта. Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и необоснована, тъй като за този имот имало валидно сключен между представляваното от него търговско дружество ••••• и ОД „Земеделие“ – Силистра Договор за аренда № ••••• г., по който дължимите рентни вноски са заплащани стриктно и точно. Сочи още, че този договор не му е предоставян физически от ОД „Земеделие“ – Силистра и му е отказана нотариална заверка на подписите. Претендира разноски. Ответникът е подал отговор по жалбата. Счита същата за допустима, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че със Заповед № ••••• г. Директорът на ОД „Земеделие“ наредил да се извърши проверка на земите от ДПФ, в изпълнение на която назначената комисия съставила констативен протокол № ••••г., в който установила неправомерното ползване на имота. Жалбоподателят бил уведомен за резултатите от проверката и му била предоставена възможност за подаване на възражение, от която той се възползвал. Във възражението е посочил, че обработва имота по силата на Заповед № ••••• г. и Договор за аренда № ••••• г. Посочва, че със Заповед № •••• г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Силистра за провеждане на търг /първа тръжна сесия/ и протокол от ••• г. на комисията за класиране на кандидатите, •••• е обявено като класиран първи участник в търга за имот с идентификатор ••••••. Изготвен е в срок Договор за аренда № •••••г., който поради неявяване на арендатора или негов упълномощен представител не бил подписан двустранно с нотариална заверка на подписите. Дружеството-арендатор не е предприело действия по надлежното сключване на договора и за вписването му. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата. Ответникът– редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от пълномощник, който заявява, че поддържа отговора. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на Областна дирекция „Земеделие“ /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Процесната заповед е издадена в писмена форма, съдържа изложение на фактическите и правни основания, мотивирали решението на органа. От изложеното в административния акт става ясно, че в изпълнение на законните си задължения, вменени с разпоредбата на чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ, Директорът на ОД „Земеделие“ е наредил да се извърши проверка на земите от Държавния поземлен фонд /ДПФ/ - Заповед № ••••• г. В изпълнение на тази заповед, назначената комисия е предоставила Констативен протокол № ••• за състоянието и ползването на земите от ДПФ, намиращи се в землището на ••• към ••••г. Комисията е констатирала, че имот с идентификатор ••••• а именно - 24.944 дка - неправомерно се обработва от Г. С. К.. Принадлежността на този имот към ДПФ не се оспорва от жалбоподателя нито в производството пред административния орган, нито пред съда. С писмо от 06.07.2023 г. жалбоподателят е уведомен за резултатите от проверката и е предоставена възможност за възражения, както и да посочи доказателства. На 12.07.2023 г. жалбоподателят е подал възражение до ОД „Земеделие“ – Силистра, като е посочил, че обработва имота по силата на сключен Договор за аренда № ••••г. и заплаща добросъвестно дължимите рентни вноски. Със заповед № •••• г. Директорът на ОД „Земеделие“ – Силистра назначил комисия, която да разгледа и да се произнесе по основателността на постъпилите възражения. В изпълнение на правомощията си комисията провела заседание на ••• г., на което възражението било прието за неоснователно, тъй като при извършена теренна проверка било установено, че имотът се обработва от жалбоподателя. В завършек на така проведената процедура била издадена атакуваната в настоящото производство заповед, чрез която било наредено изземване на посочения по – горе имот, като на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта била предоставена възможност да спре изпълнението, ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на ••• сумата от 10 383.54 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане (93.00 лв./дка) за землището на •••, •••. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че същият се обработва без правно основание от жалбоподателя. При извършената цялостна проверка на представената от административния орган преписка съдът не констатира нарушения на процесуалните правила. Констативният протокол е придружен с копие от картографско замерване със снимка, от което се установява както извършения оглед на място, така и обстоятелството, че имотът се обработва. Съдът не счита, че обжалваният административен акт противоречи на материалноправни разпоредби, нито на целта на закона. Относно срока за заплащането на трикратния размер на средното рентно плащане посочен в атакуваната пред съда заповед: Целта на административния орган е да укаже на засегнатото лице за правната възможност за спиране на издадената заповед, предвидена в разпоредбата на чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ. Предвидено е, че в тридневен срок от датата на издаване на заповедта по ал. 1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение. Цитираната разпоредба е приложима и за Заповедите, издавани от Директорите на ОД „Земеделие“. По силата на ал. 7 от обсъжданата разпоредба, този правна възможност задължително се посочва в заповедта по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ. По тази логика, посочената сума от 10 383.54 лева няма характер на санкция за неправомерно поведение на ползвателя, а правна възможност да бъде спряно изпълнението на издадената заповед, поради което и в тази част административният акт е законосъобразен и правилен. В настоящото производство останаха недоказани твърденията на жалбоподателя, че същият обработва поземлен имот с идентификатор •••• на основание сключен между представляваното от него търговско дружество •••••и ОД „Земеделие“ – Силистра, Договор за аренда № •••••г., по който той е заплащал дължимите арендни вноски. От представеното по делото от жалбоподателя заверено копие на извлечение от банкова сметка за извършени на ••• г. плащания по сметка на ОД „Земеделие“ по договори, не става ясно за кои имоти и по кои договори е платено. В действителност такъв проект на договор за аренда е подготвен и подписан от страна на ОД „Земеделие“ – Силистра /л.62-л.64 от делото/, но в него липсва подпис на арендатора •••• или на упълномощено от него лице. За произведе своето действие, този договор следва да е двустранно подписан, да е с нотариална заверка на подписите и да е вписан в Агенцията по вписванията. С оглед на това съдът намира, че такъв договор не е подписван между страните. Не са представени и доказателства от жалбоподателя, които да установяват по безспорен начин че същият е заплащал арендни вноски за ползване на поземлен имот с идентификатор ••••. Съдът приема, че атакуваната в настоящото производство заповед, чрез която изземването на имота е наредено, представлява законосъобразен административен акт, поради което депозираната срещу него жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение. По разноските и дължимата държавна такса: С оглед изхода на процеса жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Дулово дължима държавна такса в размер на 50.00 лв. Разноски пред настоящата инстанция са поискани от жалбоподателя, каквито с оглед изхода на процеса, не му се дължат. Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът