Решение № 39 от 5.5.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 141/2026 г.

административно наказателно дело № 20263300600141 по описа за 2026 година Производството е по чл. 7 от УБДХ във вр. с глава 28-ма от НПК. Постъпила е жалба от Н. А. Г. против Решение №72 от 30.04.2026г. по анд №270/2026г. на РС-Разград. Сочи, че не е съгласен с решението, с което е бил признат за виновен за извършено нарушение по УБДХ, като ще се обоснове в съдебно заседание. Моли решението да бъде отменено и бъде признат за невиновен. В с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателят Н. Г. не се явява. Жалбата се поддържа от защитника - адвокат В.. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че фактическата обстановка е установена неправилно, изводите на съда не се подкрепят от доказателствата. Липсва медицинско удостоверение на А.. Намира, че реакцията на подзащитния му е при условията на неизбежна отбрана, като деянието не е общественоопасно. Има рефлекпорно действие, а не съзнателна саморазправа. Освен липса на обективна страна, намира, че не налице субективната страна на деянието. Съдебният акт не е обоснован – противоречи си относно фактите, кой е билпо-афектиран. Последно било записано, че удар на А. не е нанасян. Освен допуснати процесуални нарушения счита, че неправилно е приложен материалния закон- чл.1 УБДХ. Пледира съдебния акт да бъде отменен, а подзащитния му - признат за невиновен. Адвокат П. – защитник на нарушителя А. И. намира жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Нарушителят А. А. поддържа становището на защитника си. За ОП-Разград не се явява представител. Разградски Окръжен съд се запозна с доказателствата, обсъди доводите на страните и установи следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 7, ал. 2 УБДХ. Първоинстанционният съд е сезиран с Акт за установяване на дребно хулиганство за извършена от А. И. А. и Н. А. Г. проява, изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: „На 19.04.2026г. около 12.05ч. на бензиностанция „Шел“ в гр. Разград двамата прибегнали до физическа саморазправа помежду си - нанасят си удари с ръце в областта на главата и горната част на тялото “. С решението РС-Разград признал нарушителят за виновен,като на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 евро. Установена е следната фактическа обстановка: На 19.04.2026г., около 12.05ч. А. А. дошъл с автомобила си на бензиностанция „Шел“ в гр. Разград на бул. „Априлско въстание“ №66, за да зареди като спрял до колонката от която следвало да зареди. След това зад него спрял с автомобила си Н. Г. като започнал да му свири с клаксона на автомобила и да му ръкомаха, явно подканяйки го да се разбърза. Нарушителят А. също започнал да ръкомаха към нарушителя Г., след което отишъл на касата за да плати. Междувременно Г. се преместил с автомобила си на съседна бензиноколонка и започнал да зарежда. След като платил, А. отишъл при него и започнал разговор с него, като двамата явно влезли в спор относно случилото се малко преди това. В един момент AА. посегнал към Н Г. и го ударил с ръка, на което последният отвърнал, също замахвайки за удар с ръка към А.. След това двамата започнали да се блъскат, като А. бил по-активен и изблъскал Г. настрани. Намесили се служители на бензиностанцията и ги разтървали. Изглеждало вече, че сблъсъкът е преустановен, когато Г. се засилил към А. и му нанесъл удар с ръка към лицето. Отново се намесили присъстващите, които вече раздалечили двамата и конфликта бил преустановен. В производство като процесното въззивния съд действа като касационна инстанция, като при разглеждане на правния спор съблюдава наведените от жалбоподателя касационни основания предвидени в чл.348 ал.1-3 НПК/допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон, явна несправедливост на определеното наказание/, с оглед изричното препращане на разпоредбата на чл.7 ал.1 от УБДХ. Съдът може да събира само писмени доказателства, няма право да променя установената от пъвоинстанционния съд фактическа обстановка, а единствено да следи дали са спазени процесуалните изисквания обуславящи приемането на правно релевантните факти за осъществени, като касационният контрол не е служебен и се извършва в обжалваната част, само по отношение на обжалвалите лица. В производството пред първата инстанция не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е прочел и приобщил всички доказателства, находящи се в материалите по делото. Тези доказателства са обсъдени в мотивите на съда и са станали основа за направените изводи. По наведените оплаквания в съдебно заседание: В мотивите към решението на първостепенния съд е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение, чрез оценка на достоверността на писмените обяснения на свидетели и на кореспонденцията между доказателствените факти, изводими от тях, съпоставени с приложено веществено доказатлествено средство – видеозапис. Посочено е, че по делото няма данни, които да сочат нещо различно от приетите фактически обстоятелства, като възражението за неправилно установена фактическа обстановка е неоснователно. Изводите на съда относно фактите са изведени въз основа на посочените доказателства отразени на л.1 и 2 от мотивите към решението. Липсата на установяване на това кой от двамата нарушители е действал по-провакативно, не променя крайния извод относно поведението им. Съдът е обосновал защо приема, че деянието не е самоотбрана, каквито доводи са наведени и пред настоящата инстанция, а именно предвид преустановеното агресивно поведение от нарушителя А. към момента на удара от страна на нарушителя Г. към него. Не отговаря на истината, че липсва медицинско удостоверение относно телесните увреждания на А. - такова е приложено на л.5 от материалите по делото. Явно е, че обясненията на нарушителят Г. се опровергават от писмените обясненията на свидтелите К и М. , приложеното съдебномедицинско удостоверение на А. И. А.. Правилно процесното деяние извършено от двамата е окачествено като административно нарушение по чл.1 ал.3 от УБДХ - непристойна проява, на публично място в обедните часове на бензиностанция в гр.Разград пред повече хора изразена в сбиване с другия нарушител, в следствие на провокиращото поведение на Г. към А. прерастнало в спор между тях и размяна на удари. Независимо, че А. първи посегнал към него, действията на Г. продължили и след като двамата са били разтървани от присъстващите, тъй като отново ударил първия. С което си поведение се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. Поради което съдът не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на УБДХ в какъвто смисъл е възражението на защитата. Приетите фактически обстоятелства от първата инстанция правилно са били подведени под нормата на закона. Налице е и субективната страна, тъй като жалбоподатлетя е осъзнавал, че с действията си – от спирането зад автомобила на другия нарушител и провокирането му, чрез свирене с клаксон, дърпането между двамата и последния нанесен удар на нарушителя А., върши действия, които са станали достояние на присъствалите на мястото лица както, че с това си поведение на обществено място се нарушава обществения ред и спокойствие, поради което е неоснователно възражението на защитата в този смисъл. При определяне на наказанието е съобразена обществената опасност на деянието - извършена хулиганска проява, която не разкрива по висока обществена опасност от обичайните случаи от този вид, добрите характеристични данни, поради което се солидаризира с наложеното наказание, а именно - глоба. При определяне на неговия размер по отношение на нарушителя Г., който е 150 евро/равностойни на 293,38 лева/ към средния предвиден в закона съдебният състав счита, че са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, като следва да се добави и възрастта на нарушителят - същият е почти на 70 години, характеристичните данни, очертаващи го като личност, която спазва правилата и нормите на поведение в обществото, предвид липсата на нарушения и противообществени прояви. Предвид тежестта на проявата, както и материалното положение на нарушителят, размерът на наказанието се явява съответен на обществената опасност на дееца и ще изиграе възпираща роля спрямо него, вздействайки възпитателно, така и поправително. По изложените съображения съдът