Решение № 39627 от 27.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9927/2025 г.

Производството е по реда на чл.145-178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК и чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване.

Делото е образувано по жалба от „Специализирани болници по рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД със седалище [населено място] срещу Заповед за налагане на санкция №РД-26-01-559/01.09.2025г. на Директора на РЗОК Пловдив, с която е наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер от 200 лева за установени нарушения.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, издадена в нарушение на административнопроцесуалните правила, на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в издадената Заповед изобщо не са обсъдени в пълнота релевираните в подадените от страна на лечебното заведение възражения срещу констатациите в съставения Протокол № РД-25-1597-1/04.08.2025 г., съставен от контролните органи на РЗОК - Пловдив, в които са посочени множество доводи и аргументи за липса на твърдените от органа нарушения, което е довело до нарушение на 35 от АПК. Твърди се, че при издаването на обжалваната Заповед за налагане на финансови санкции не е спазена предвидената процедура в Закона за здравното осигуряване по чл. 74, чл. 75 и чл. 76 от Закона за здравното осигуряване за сформиране на Арбитражна комисия. Твърди се, че в процесния случай са извършени нарушения както при събирането на доказателствата, така и при тяхната преценката и анализ ведно с доводите и възраженията на лечебното заведение, което води до формиране на грешни, несъответстващи на реалната фактическа обстановка изводи в обжалваната Заповед и до погрешни крайни изводи за извършване на нарушения от страна на лечебното заведение. Твърди се, че е нарушен принципът за служебното начало, тъй като административният орган е задължен служебно, по собствена инициатива, в рамките на предоставените му правомощия, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за установяването на твърдените нарушения, включително и за правилното прилагане на действащата нормативна уредба. Твърди се, че в тежест на органа е да обоснове всички фактически констатации, от които да се направи извод за извършване на твърдените нарушения, което в настоящия случай не е сторено. Твърди се, че Заповедта е издадена не само при неяснота на мотивите, което от своя страна води до нарушаване на правото на „СБР-НК“ ЕАД да научи конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които административният орган е формирал своето волеизявление, но и при липса на категорични доказателства, които да доказват твърденията за извършени нарушения от лечебното заведение. Твърди се, че административният орган не е изследвал изложеното становище, съдържащо аргументирано оспорване на твърденията за наличие на допуснати от лечебното заведение нарушения. Счита се, че посочените законови норми, на които се основава налагането на имуществена санкция на дружеството, под формата на финансова неустойка, напълно противоречат на констатациите в Заповедта, включително и не кореспондират с твърдените нарушения, което от своя страна прави акта неясен, непълен и немотивиран. Посочва се, че предвид спецификата на предоставената болнична помощ и различните природни ресурси, които се използват при лечение на пациентите, за всеки от филиалите на болницата има налични абсолютни и относителни противопоказания за настаняване на пациенти, тъй като част от използваните природни ресурси не са подходящи за пациенти с определени заболявания и здравословни проблеми. Сочи се, че посочената такса не касае изискване за плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска помощ или достъп на пациенти по клинични пътеки, която да бъде заплатена от НЗОК, а съставлява административна такса за предварителна преценка за наличие на противопоказания за настаняване на пациента и административни дейности по обезпечаване на съответната резервация за планов прием и обезпечава ресурса на лечебното заведение за извършване на тези дейности. Твърди се, че информация за въведената такса за обработка на документи при планова хоспитализация и нейният размер е публикувана на официалната интернет страница на лечебното заведение, като за нея е налична информация във всеки от филиалите на Дружеството. Твърди, че в резултат на допуснатите множество процесуални нарушения, неправилно е приложен и материалният закон като излага подробни аргументи в полза на своята теза.

По делото е постъпил писмен отговор от РЗОК-Пловдив, с който се оспорва жалбата. Сочи, че от представените по доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, като от самия жалбоподател не е оспорен фактът на събиране на допълнителна такса от пациентите. Посочва, че жалбоподателя твърди, че таксата е необходимо да бъде събирана, защото се извършва обследване дали за съответния пациент не са налице абсолютни и/или относителни противопоказания за настаняване и лечение, но съгласно разпоредбите на Раздел III „Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ" от Националния рамков договор за МД 2023-2025 г. „насочването на пациента към специализирана болница се извършва с направление от специалист (ЛКК, ортопед, невролог и т.н), който вече е преценил медицинската необходимост. Счита, че след като пациентът се насочва към СБР с медицинско направление, специалистът вече е извършил оценка на здравословното състояние и противопоказанията за рехабилитация. Счита, че лечебното заведение няма законово задължение нито права да извършва повторна преценка за това дали пациентът подлежи на лечение, още по-малко да събира такса за такава „оценка“. Твърди, че въвеждането на подобен тип такса представлява неразрешено финансово условие за достъп до медицинска помощ, което противоречи на чл. 24 и чл. 24а от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП), както и чл. 33, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 година.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. който поддържа жалбата на заявените основания. Претендира за направените разноски по делото съгласно списък който представям. Представя писмени бележки.

Ответникът ДИРЕКТОРА на РЗОК ПЛОВДИВ се представлява от юрк. Л. и юрк. Талева, които оспорват жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представят се писмени бележки.

Съдът, на база данните по делото, като съобрази становищата на страните и въз основа на закона, намира следното:

Жалбата се явява допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която актът създава неблагоприятни последици и при надлежно доказана представителна власт. Заповедта е връчена на 02.09.2025г. а жалбата е депозирана на 16.09.2025г. в 14 - дневния преклузивен срок.

Разгледана по същество, съдът възприема същата и за неоснователна, при съобразяване на следното:

По фактите се установява:

Със Заповед № РД-25-1597/23.07.2025г. на Директора на РЗОК-Пловдив е възложена проверка на длъжностни лица при НЗОК за извършване на проверка на лечебно заведение за болнична медицинска помощ „СБР-НК“ ЕАД филиал БАНЯ /л.87/. Констатирани са нарушения, обективирани в Протокол РД-25-1597-1/04.08.2025г. /л.35 до л.40/, въз основа на който е издаден оспореният акт.

Протоколът е изпратен на лечебното заведение по ССЕВ, като няма спор, че е връчен на 04.08.2025г. На 07.08.2025г. е постъпило от „СБР-НК“ ЕАД становище, имащо характер на възражение срещу констатациите за нарушения, описани в Протокола. Във връзка с постъпилото становище, Органът на 08.08.2025г. е изпратил писмо до Арбитражната комисия, за определяне на дата, час и място за провеждане на арбитражно заседание /л.30/. Във връзка с искането за арбитражно заседание е постъпило писмо от Районната колегия на Българския лекарски съюз-Пловдив, с което РЗОК Пловдив е уведомена, че поради отпуск и служебни ангажименти на членовете на Арбитражната комисия до 8 /осми/ септември 2025г. не може да бъде проведено заседание на Арбитражната комисия /л.31/.

Органът се е произнесъл с оспорената Заповед № РД-26-01-559/ 01.09.2025г., без решение на арбитражната комисия, при следните съображения: Проверката е насочена към проверка на представената медицинска документация по случая на г-жа Е. С., документиран с ИЗ № 2829/2025г. с период на хоспитализация 26.06.2025-03.07.2025г., който е отчетен към РЗОК-Пловдив. Установено е, че „СБР - НК “ ЕАД филиал БАНЯ има сключен договор № 162058/16.10.2023г. с Н3ОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки KП № 260.1 „Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа", КП № 261 „Физикална терапия и рехабилитацня при първични мускулни увреждания и спинална мускулна атрофия", КП № 262.1 „Физикална терапия и рехабилитация на болести на централна нервна система", КП 263.1 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система“ и КП 265.1 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат“, като хоспитализацията по гореизброените КП е в планов порядък, регламентиран с чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ“ (НОПДМП). Установено е, че Е. С. е хоспитализирана в „СБР - НК " ЕАД филиал БАНЯ по договорената с договор № 162058/16.10.2023г. с НЗОК КП № 265.1 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат” планово, като ЗОЛ по клинична пътека, заплащана от бюджета на НЗОК. При проверката по отношение на заплатената такса „Такса за обработка на документи планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на т. 5 от Предходните и заключителни разпоредби на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в размер на 35.00 лв.“ от лечебното заведение, е представена Заповед № 09-75/30.04.2025 година. На основание на същата, считано от 01.05.2025 г. е въведена Такса за обработка на документи за планова хоспитализация по клинични пътеки, по смисъла на т.5 от Предходните и заключителни разпоредби на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в размер на 35.00 лв. за всички пациенти, желаещи да се лекуват в „СБР - НК " ЕАД филиал БАНЯ, която органът е приел, че е в нарушение на регламентираното в НОПДМП. Раздел V “Достъп до болнична помощ" в частност на чл. 24, ал.1-2 и 24а, ал.1 от НОПДМП. При проверката на ИЗ № 2928/2025 на пациента Е. Б. С. с дати на хоспитализация от 26.06.2025 г. до 03.07.2025 г. в Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина на „СБР – НК“ ЕАД филиал БАНЯ по КП № 2б5.1 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат“ и от приложената в ИЗ фактура № 0001326086 от 26.06.2025 г., органът е установил, че пациентката е заплатила следните парични суми:

-по т. 1. Потребителска такса в размер на 7 лв. (7 дни по 1 лв.):

-по т.2. Такса за обработка на документи планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на т.5 от Предходните и заключителни разпоредби на НОПДМП, в размер на 35 лева.

• т.3.Такса избор стая в размер на 1% лв. (7 дни по 28 лв.).

Установено е, че вписаната в т. 2, като „Такса за обработка на документи планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на т.5 от Предходните и заключителни разпоредби на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ“, сума в размер 35 /тридесет и пет/ лева, чието плащане се удостоверява от фактура №0001326986 /26.06.2025 г. е в нарушение на разпоредбите на НОПДМП. Според Органът лечебното заведение е нарушило изискването на чл. 33, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 г. във връзка с чл. 318, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от НРД за МД 2023-2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т.2 от Закона за здравното осигуряване. Нарушението е извършено за първи път за календарната 2025 година по изпълнение на индивидуален договор № 162058/16.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК на „СБР - НК “ ЕАД филиал БАНЯ.

Органът е издал оспорената заповед при наличие на подадено възражение от лицето-обект на проверката, но без да същото да е било разгледано от Арбитражна комисия, поради невъзможност същата да се сформира в срока на производството пред РЗОК-Пловдив. След запознаване на административната преписка органът е приел, че лечебното заведение е извършило нарушенията, поради което се обосновават наличието на санкция по смисъла на чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023-2025г. Органът е приел и че не е налице маловажен случай, При така установеното по фактите, от правна страна съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, при следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган – Директор на РЗОК Пловдив и съдържа фактически констатации и следващи от тях правни изводи, изразяващи се в наличие на основания за налагане на санкции.

Съдът намира, че същата е издадена без да са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според чл. 75, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО изпраща спора за решаване от арбитражна комисия, която се произнася в двуседмичен срок от получаване на преписката. Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. В конкретния случай лечебното заведение е изразило своите възражения срещу констатациите по протокола на 07.08.2025г. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗЗО в 7- дневен срок органът следва да изпрати спора за решаване от Арбитражната комисия. В този 7-дневен срок /на 08.08.2025г./ от страна на Органът е поискано определяне на дата, час, място и представяне на имане специалности на трима лекари членове и резервни членове, представители на РК на БЛС [населено място] за провеждане на арбитражно заседание. Предвид отговорът на РК на БЛС-Пловдив за невъзможност да бъде проведено арбитражно заседание до 08.09.2025г., то Органът при всички случаи следва да изчака нормативно определения срок за сформирането и тъй като съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО арбитражната комисия не е задължителна, освен ако не се е сформирала в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. Този двуседмичен срок е изтекъл на 26.08.2025г. /предвид получаване на искането за сформиране състав за арбитражна комисия на 12.08.2025г./. Налице е хипотезата на чл.76, ал.4 от ЗЗО в случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. От доказателствата по делото се установява, че в процесния случай арбитражната комисия не е сформирана, поради което и на основание чл. 76, ал. 4 от ЗЗО директорът на Районна здравноосигурителна каса Пловдив, е издал оспорената заповед за налагане на санкции.

Оттук и неоснователно се явява възражението на жалбоподателя относно липсата на сформирана арбитражна комисия, която да разгледа подаденото възражение. Въпреки отправената покана, регионалната колегия на съсловната организация не е сформирала състав на арбитражните комисии. Налице са данни за редовно искане по смисъла на чл. 75, ал. 6 от ЗЗО. Поради това и в съответствие с нормата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, директорът на РЗОК е постановил оспорената в производството мотивирана заповед за налагане на санкции.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, т. 4 НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени клинични пътеки, в които изрично е посочено.

Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на българските граждани и на лицата, които пребивават в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗО, са регламентирани с Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) №119/22.05.2006 г. В чл. 2, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че здравноосигурените лица (ЗОЛ) имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал.1 - в обхвата на основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и да получават допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на Наредбата.

В чл. 24а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ изчерпателно са изброени случаите, в които по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи:

1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента;

2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим;

3. избор на лекар или екип от медицински специалисти.

Следователно такса за обработка на документи планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на т.5 от ПЗР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в размер на 35 лева не попада в лимитативно изброените допълнителни услуги, посочени в чл.24а от НОПДМП.

В разпоредбите на чл. 24б и 25 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е регламентиран редът, по който се предоставят допълнителните услуги от лечебното заведение, а именно: пациентът следва писмено да заяви услугата/услугите, които желае да ползва като декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. Анализът на цитираните норми налага извод, че изпълнителите на медицинска помощ имат право да искат плащане от пациентите, по време на престоя им в дадено лечебно заведение, само за изрично посочените в чл.24а, ал.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ допълнителни услуги, при това само за тези, за които пациентът изрично е направил информиран избор.

По повод наличието на декларация за информираност /л.56/ следва да се поясни, че при липсата на законово предвидена допълнителна услуга „Такса за обработка на документи планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на т.5 от ПЗР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ“ съгласието на пациента е без значение за правния спор, тъй като такава услуга не следва да се предоставя от лечебното заведение и съответно заплаща от пациента.

При положение, че разпоредбата на чл. 33, т. 4 НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. изрично сочи, че изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, съдът намира, че в нарушение на чл. 24а, ал. 1 и чл. 24б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ е изискана и заплатена сумата в размер на 35 лева от ЗОЛ Е. Б. С. за престоя й в лечебното заведение.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя за процесуални нарушения, поради необсъждане на неговото възражение в оспорената заповед. След като лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите, обективирани в протокола, което възражение не е разгледано пред арбитражна комисия, то за административният орган е възникнало задължението да обсъди направените възражения предвид императивните изисквания на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. В тези случаи административният орган следва да изложи свои мотиви, с оглед установената фактическа обстановка, възраженията и обясненията на проверяваното лечебно заведение, и да издаде или не заповед за налагане на санкции. В процесната заповед административният орган е изложил мотиви, които съвпадат с изложените в протокола. Това е така, предвид идентичността между становището дадено в хода на проверката /л.65 и л.66/ и възражението, дадено след получаване на протокола /л. 32 до л.34/. След запознаване с административната преписка органът е приел, че лечебното заведение е извършило описаните нарушения и не е налице маловажен случай. Предвид това не би могло да се обоснове заключение за липсата на мотиви. Дори да се приеме, че мотивите на Органът са аналогични на мотивите на проверяващите, то в края на заповедта Органът изрично е посочил, че е разгледал преписката и е намерил, че лечебното заведение е извършило нарушенията /л.20/. Макар и кратко изложеното становище на Органа в края на заповедта, не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като мотиви са изложени, дори и еднотипни с тези в протокола, а неизлагането на подробни мотиви няма да промени крайния резултат - издаване на процесната заповед.

Предвид горното съдът намира, че правилно органът е установил нарушението и правилно и законосъобразно е наложил санкция в минималния размер от 200 лева с оспорената заповед.

Оспорената заповед е съответна на целта на ЗЗ, ЗЗО, НРД и Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, която е да се гарантира компетентното и добросъвестното оказване на медицинска помощ при зачитане правата на пациентите, включително като се извършва контрол по спазването на договорите с НЗОК.

По изложените съображения и липсата на отменителните основания по чл.146 от АПК жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски, под формата на 200 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал.3 от АПК, съдът