Решение № 1731 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 281/2026 г.

Производството е образувано по жалба, подадена от П. Г. К., с адрес [населено място], [улица], [жк], [адрес] срещу Решение № 1040-24-436 от 25.06.2026 г. на Директора на ТП на НОИ - [област] град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № РВ-3-21-02008146 от 26.06.2025 г. на длъжностно лице по чл. 114 ал.3 КСО, съдържащо разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност. Счита оспореното решение за незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че не е уведомен за съществуващ проблем с непредоставен болничен лист за периода 20.11.2024г. – 29.11.2024 г. пред допълнителния му работодател Община [област]. На жалбоподателя е наложен запор и от банковата му сметка е удържана сума в полза на НОИ, ТП-[област], но не е получил разпореждането за налагане на запор. Позовава се на невлязло в сила разпореждане с твърдения, че действията на НОИ по принудително изпълнение са незаконосъобразни. Оспорва фактите в решението, свързани с твърдения за полаган труд в периода в който е бил във временна нетрудоспособност 20.11.2024 г. – 29.11.2024г. Твърди, че през този период грижите за баща му Г. Б. К. са полагани от неговия брат Ф. К.. Посочва, че административният орган не е разгледал и обсъдил всички представени от жалбоподателя кореспонденции, вкл. и с допълнителна жалба от 5.6.2026 г. Твърди, че данните в отчетна форма предоставени от община [област]-механизъм лична помощ са вписани неправилно. Счита, че попълненият отчет не е коректен, не е приложен дневник на посещения, подписан от жалбоподателя, който бил назначен на 4-часов работен ден, а от община [област] не е установено в кои часове от дните на неработоспособност са извършени дейности-личен асистент. Твърди, че неправилно община [област] посочва изработен цял месец, без да съобрази периода по предоставения болничен лист 20.11.2024 г. – 29.11.2024г. Счита, че в резултат на тези действия е издадено неправилно разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получена сума. На следващо място жалбоподателят твърди, че не са му предоставени всички съставени и събрани в административното производство доказателства и не му е даден достъп до преписката. Оспорва изложеното в съставените констативни протоколи с доводи, че не отразяват обективно всички настъпили обстоятелства. По изложените съображения жалбоподателят счита, че не е установена по категоричен начин упражняваната трудова дейност по втория трудов договор. Не е доказана реално трудова дейност като личен асистент за периода на временна нетрудоспособност, когато е пролежал дните в домашни условия. Счита, че единствено наличието на трудов договор с община [област] не е основание за осигуряване ако не е започнато изпълнение на този договор. Доказателства за полаган от него труд в посочения период не били ангажирани, а изводите в оспореното решение били основани единствено на сключения трудов договор и платежни ведомости. Неправилно интерпретираните факти неоснователно са послужили за разпореденото връщане на получените от него осигурителни плащания. Недоказан и без конкретни мотиви е извода за недобросъвестно поведение. Моли съда да се произнесе в посочения смисъл с искане да отмени оспореното решение и да разпореди възстановяване на неправилно събрана сума от 439.34 евро. Развити са подробни съображения, възпроизвеждащи пасажи от решения на административните съдилища и ВАС. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът по делото не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище, представено от упълномощеното лице Е. В.-началник сектор Правно обслужване в ТП на НОИ – [област] град се оспорва жалбата. Развиват се съображения за недопустимост на оспорването и по същество за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възразява срещу размера на претендирано адвокатско възнаграждение. След преценка на изложеното в жалбата и като взе предвид становището на ответната страна, и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи: І. По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежна страна. П. Г. К. е адресат на оспореното решение, което влияе негативно върху правната сфера на адресата, тъй като с него е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждането за възстановяване на сумата в размер на 743,26 лева главница и 53,79 лв. начислена лихва. Този резултат носи неблагоприятни за страната правни последици и обосновава обжалването му пред съда. С жалбата е направено уточнение „Относно запорно съобщение …“ , което не отклонява обекта на спора, в каквато насока се развиват възражения от ответната страна. Съдът не е разколебан в преценката си относно предмета на оспорване и това е така, тъй като волята на жалбоподателя е ясно изразена в петитума на жалбата с искане съда да отмени изцяло решение №1040-21-436/25.06.2026 г. от Директора на ТП на НОИ – [област] – град като незаконосъобразно и да разпореди възстановяване на неправилно събраната сума от 439,34 евро. Решението е получено на 02.07.2026г. /пощенско клеймо на известието за доставяне на л.58/, жалбата е подадена пред административния орган на 13.07.2026 г., следователно е подадена в срок. Подписана е от подателя. Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по съществото на спора. ІІ. По фактите: Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. № 1012-21-1097 oт 11.05.2026 г. на П. Г. К. срещу Разпореждане № РВ-3-21-02008146 от 26.06.2025 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО в ТП па НОИ [област] - град, и е потвърдено разпореждането. За да постанови този резултат административният орган на първо място е приел, че жалбата на К. /подадена след близо година/ е допустима по съображения, че Разпореждане № РВ-3-21-02008146 от 26.06.2025 г.не е било редовно връчено и не влязло в сила. По същество административният орган счита жалбата за неоснователна. Приел е недобросъвестно получено от К. парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20242039125 издаден на 20.11.2024 г. за периода oт 20.11.2024 г. до 29.11.2024 г. в размер на 797.05 лв. /407.52 евро/, от които 743.26 лв. главница и 53.79 лв. начислена лихва. Установил е, че в периода на трудовата неустроеност, Карапиперов е упражнявал дейност, за която е подлежал на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, извън осигурителя Българо-американска кредитна банка /БАКБ/АД. След предоставени от БАКБ АД данни по удостоверение, образец /приложение № 9/от НПОПДОО от страна на НОИ било изчислено и изплатено на лицето парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 743.26 лв. В резултат на подадени в НОИ данни за м.11.2024 г. от друг осигурител - Община [област] е установено, че лицето П. К. има отработени 21 дни като личен асистент на своя баща, назначен по трудово правоотношение /трудов договор от 24.06.2024г., л.88/ Съгласно депозирания от асистента отчет в община [област] били заявени 21 явявания в периода от 01.11.2024г. до 30.11.2024г. без отразени дни отпуск по болест. Приема се, че изпълняваната дейност като личен асистент е през целия месец ноември 2024г., което се потвърждава от уведомление на кмета община [област] от 03.06.2026 г., че лицето П. Г. К. е изработил целия месец без отсъствия /л.100/. В мотивите на решението се сочи, че в дневника на болнични листове към община [област] под № 26 на 07.04.2026 г. е регистриран болничен лист с № Е20253436958 за лицето П. К. и период от 20.11.2024г. до 29.11.2024г. На база обаче на получените данни и приключила проверка по разходите на ДОО с Констативен протокол № КП-5-20-02243449/10.06.2026г. на ст.инспектор по осигуряването в ТП-[област] /л.80-83/ било установено, че П. К. не е изпълнил законово задължение да представи екземпляр от болничния лист за временна неработоспособност при втория работодател - осигурителя Община [област]. Приема се, че жалбоподателят е упражнил трудова дейност през целия месец ноември 2024 г., като личен асистент на база подадения от него отчет по чл. 27, ал.2 от Закона за личната помощ /л.110/, за което е получил трудово възнаграждение в пълен размер. В обобщение от административния орган се приема, че за периода на болничните от 20.11.2024 г. до 29.11.2024 г. от жалбоподателя е получено парично обезщетение за временната неработоспособност в размер на 743.26 лв. /380.02 евро/ и същевременно пълно трудово възнаграждение за месеца от осигурителя Община [област]. В резултат от органа е формиран извод за недобросъвестност от страна на получателя на осигурителното плащане и обосновава правилност на обжалваното Разпореждане № РВ-3-21-02008146 от 26.06.2025 г. на длъжностно лице по чл. 114. ал. 3 от КСО в ТП на НОИ - [област] град за възстановяване на сумата, ведно с лихвата. Така постановеното решение е законосъобразно и правилно. То е валиден, допустим и законосъобразен акт. Постановено е в предвидената от закона форма, при наличие на обстойно изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване. При така установеното съдът направи следните ІІІ. Правни изводи: Жалбата е неоснователна. Това е така по следните съображения: От правна страна релевантния въпрос е свързан с необходимостта от преценка за добросъвестно поведение от страна на получателя на парично обезщетение за временна неработоспособност /ПОВН/, респ. полагал ли е труд при втория осигурител Община [област] в периода, за който му е изплатено ПОВН по правоотношение с основния осигурител БАБК АД. Според ограничителната норма на чл. 46, ал.3 на КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Няма спор по делото, че трудовата ангажираност на жалбоподателя К. през процесния период - месец ноември 2024г. е по основното му правоотношение с БАБК АД и втората по трудов договор от 24.06.2024 г. с община [област] за предоставени услуги „Личен асистент“ при непълно 4-часа работно време или общо 80 часа месечно. Реално в този размер са декларираните от К. месечни работни часове в отчетния доклад за м.11.2024 г. и 21 работни дни без посочени „неявявания“ поради отпуск по болест /вж.л.110/ и затова видно от доказателствата по делото на К. е изплатеното пълно трудово възнаграждение за месеца от работодателя община [област]. Не са спорни и фактите за възникнало осигурително събитие породено от временна неработоспособност на П. Г. К. в периода на 20.11.2024 г. – 29.11.2024 г.вкл. Според извършената от осигурителния орган справка в Електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им /ЕРБЛРО/ за лицето в този период са издадени болнични листове № Е20242039125 с дата на подаване 22.11.2024г. /л.72/ от работодател БАКБ АД и болничен лист № Е20253436958 с дата на подаване 23.03.2026 г. от община [област]/л.62/. Спорни са обстоятелствата за информиране на втория осигурител за периода на временна неработоспособност на осигуреното лице. Според чл. 8, ал.1 от НМЕ на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. Според изречение второ на разпоредбата това обстоятелство се отразява в графа „бележки“. В случая видно от извлечението на болничен лист Е 20242039125, издаден на 20.11.2024г./л.72/ такова отбелязване липсва. Заради задължението по цитираната разпоредба, П. К. като осигурено лице към повече от един работодател е следвало да поиска болничният лист да бъде издаден в повече от един екземпляр. Това от негова страна не е направено, съответно от втория работодател община [област] е било начислено и изплатено възнаграждение за пълен месец ноември 2024г. на база дневен отчет без отразени дни отпуск по болест. Неоснователно от жалбоподателя се оспорват вписаните данни в Уведомление от кмета на община [област], видно е, те са в резултат на попълнения лично от асистента отчетен доклад за отработени 21 дни м.11.2024г. без отсъствия. Несъстоятелни са и възраженията за неупражнена трудова дейност в община [област] през процесния период. По делото липсват доказателства, че през процесния период за грижите е бил ангажиран брата на жалбоподателя. Получения от П. К. пълен размер на трудовото възнаграждение, изплатено от общината за м.11.2024г., представеният месечен отчет и уведомлението на кмета на община [област] са безспорни доказателства за действително реализирана дейност като личен асистент. Всъщност, подадените по реда на чл.5, ал.4 на КСО данни от осигурителя община [област] за П. К., без дни във временна неработоспособност са дали основание за проверка от страна на осигурителния орган. Важно е да се отбележи, че КП № 5-20-02243449/10.06.2026г., от повторна проверка по разходите на ДОО на община [област] е установено, че П. Г. К. не е представил екземпляр от болничен лист за период на временна неработоспособност от 20.11.2024г. до 29.11.2024 г. при осигурителя Община [област] и че в разчетно-платежната ведомост е начислено за отработени 21 работни дни и изплатено трудово възнаграждение за ноември 2024 г. в пълен размер на 484.83 лева при безспорно установено и изплатено преди това за същия период по Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО парично обезщетение за 6 работни дни в размер на 743.26 лв. Липсата на активност от страна на осигурения в случая е довела до изплащане на трудово възнаграждение от общината, през времето в което му е изплащано обезщетение по ДОО Без значение е последвалото по-късно представяне на болничния лист пред втория работодател, определено без всякаква логика от жалбоподателя като „нови обстоятелства, които не били взети предвид от органа“. Според чл. 9, ал.1 от НМЕ болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност, а според ал.2, осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му. Без всяко съмнение вторият болничен лист с № Е20253436958 на осигуреното лице П. К. с месторабота Община [област], макар да сочи дата на издаване 20.11.2024г. е издаден „[Наименование]“, след отпуска на неработоспособността и далеч след указания в посочената норма срок за уведомяване. Извод, който се потвърждава както от четирицифрено пълно означение на календарната година, в която се генерира номерът Е2025… на болничния лист, така и от извлечение на регистъра, воден в общината където е вписан под № 26 на 07.04.2026 г. /л.76 и л.97/ Изложеното обоснована извод, че на жалбоподателя за м.11.2024 г. са изплатени едновременно парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 743,26 лв. от осигурителния орган и пълно трудово възнаграждение за същия месец в размер на 484,83 лв. от осигурителя Община [област], което обосновава правилност на изводите на административния орган за недобросъвестно поведение и нарушение на чл. 46, ал.3 КСО. Правилни са действията по реализиране правомощията на осигурителния орган за възстановяване на осигурителните плащания от недобросъвестния, ведно с лихвата, считано от датата на издаване на разпореждането. Разпореждането е постановено в съответствие с материалния закон и действията по принудителното му изпълнение са в съответствие с разпоредбата на чл. 117а от КСО, затова неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на предприетите действия по възстановяване на осигурителното плащане ведно с лихвата съгласно чл. 113 КСО. Предвид тези съображения подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски на ответника се следват с оглед заявеното за присъждане юрисконсултско възнаграждение от пълномощника на страната. Определеният от съда размер е минималния по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 102 евро. Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав