Решение № 216 от 27.3.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 246/2026 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. С. А. – ответник в първоинстанционното производство, чрез адв.Р.Станчев, срещу Решение №2656/26.11.25г., постановено по гр. дело №2313/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът приема за установено, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение ищците С. И. Б. и С. И. Е., че ответникът В. С. А. не е собственик на следните недвижими имоти:

1. поземлен имот с идентификатор 63015.504.139 по КККР на с. Атия, Община Созопол; адрес – с. Атия, п. к. 8140; площ – 225 кв. м.; трайно предназначение на територията – земеделска; съседи: 63015.504.56, 63015.504.232, 63015.504.150, 63015.504.149, 63015.504.140, 63015.504.138;

2. поземлен имот с идентификатор 63015.504.140 по КККР на с. Атия, Община Созопол; адрес – с. Атия; площ – 253 кв. м.; трайно предназначение на територията – земеделска; съседи: 63015.504.56, 63015.504.233, 63015.504.149, 63015.504.144, 63015.504.141, 63015.504.139;

3. поземлен имот с идентификатор 63015.504.150 по КККР на с. Атия, Община Созопол; адрес – с. Атия, п. к. 8140; площ – 97 кв. м.; трайно предназначение на територията – земеделска; съседи: 63015.504.232, 63015.504.151, 63015.504.149, 63015.504.139, и 4. поземлен имот с идентификатор 63015.504.232 по КККР на с. Атия, Община Созопол; адрес – с. Атия, п. к. 8140; площ – 298 кв. м.; трайно предназначение на територията – земеделска; съседи: 63015.504.6, 63015.504.151, 63015.504.150, 63015.504.149, 63015.504.139, 63015.504.138, 63015.504.136;

Отменя на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост №81/09.04.2024 год., том I, н. д. № 79/2024 год. на нотариус рег. № 255, съставен въз основа на обстоятелствена проверка за изтекла придобивна давност, както и в частта, с което въззивницата е осъдена на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на С. И. Б., деловодни разноски в размер от 2130 лева, а на С. И. Е. – 1500 лева.

Въззивницата изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорва извода на съда, че въпреки приетото, че в нейна полза е изтекла предвидената придобивна давност, имотите, върху които е упражнявала правата си, били подлежащи на възстановяване земеделски земи - първоначално държавни, а впоследствие общинска собственост, като заявява, че при издаване на нотариалния акт за собственост има изрична заверка, че имотите не са държавни и не са общински. Според въззивницата, от представените доказателства е видно, че тези имоти са предоставени на бившата минна компания и след одържавяването й са били изоставени и поради това - завладяни от граждани. Те не са били включвани в бившето ТКЗС или сходни образувания, не са били част от територия по §4, поради което не са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ собственост върху тях.

Според въззивницата съдът приема, че не са налице правни основания за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба, а от друга приема, че купувачката по този акт не е собственик, тъй като не били доказани правата на лице, което не е страна в настоящето производство.

Въззивницата излага съображения по допустимостта на иска, позовавайки се и на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2023 год. на ОСГТК на ВКС, относно наличието на правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск. По отношение на имот с площ от 253 кв. метра, закупен от нея с нотариален акт за покупко-продажба от 12.04.2023 година заявява, че претенцията на ищците е, че той им е възстановен с Решение №2748 от 08.07.2020 година на Поземлена комисия - Созопол и последващо от 2025 година, но с това решение е признато правото на възстановяване, но не в стари реални граници и не във вида и конфигурацията, които се твърдят в исковата молба. Твърди, че в ПНИ е записано, че за имот с №3076 липсват данни за собственост, поради което твърденията, че това е имота, който е тяхна собственост, не са подкрепени с доказателства за идентичност с имота, за който им е признато право на възстановяване с решението на ПК – в тази връзка се позовават не решение по гр. дело № 5909/2024 година.

Въззивницата излага съображения за нищожност на решението на ПК, като постановено от незаконен състав, който не отговаря на императивните законови изисквания на чл.60 , ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка се позовава на практиката на БРС. Излага съображения, че решението, на което се позоват ищците е прието, след като БРС е отменил предходно решение на ПК поради липсата на мотиви. Намира, че новото решение няма как да бъде променено по същество, а следва само да бъде мотивирано; постановяването на решение извън дадените от съда указания в мотивите е нищожно, тъй като е постановено извън компетентността на административния орган в това производство.

Въззивницата излага съображения по същество, позовавайки се на показанията на св. З. Г. – че е получила имотите в наследство от своите родители и ги владеят заедно повече от 60 години. В тази връзка оспорва изводите на съда, че само показанията му не са достатъчни да установяват придобивна давност. Върху тези имоти не й е предоставяно право на ползване по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, видно от удостоверението, издадено от Община - такова право на ползване е предоставено на трето лице, конституирано в процеса по гр.дело №5909/2024 година, но не и на ответницата. Така обосновава извод, че твърдяното в исковата молба ограничение относно придобиването на право на собственост върху имот по § 4 е не относимо към процесните имоти, владяни повече от 60 години - далеч преди част от тази зона да придобие качеството на територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според въззивницата статутът на тази територия не е доказан, тъй като скицата, определяща зоната, не съществува и тя като неразделна част на заповедта, прави същата невалидна; освен това няма акт на компетентен държавен орган, т.к. Общинския съвет не е от кръга на органите, които могат да дават статут на определена зона като такава по § 4. В тази връзка намира, че ползваната от вещото лице карта на инж. Йонов от 1936 година е неточна, без координати, топографски знаци и ориентири, поради което и не може с точност да бъде отнесена към сега съществуващата кадастрална карта. Излага твърдения, че тази зона не е влизала в ТКЗС или ДЗС, като е налице присъединяване на владение, продължило петдесетте години. Счита, че показанията на свидетелите касаят други – съседни имоти, наречени от него „ниви“, т.к. процесния имот не е засаждан с култури и не е бил част от бившето ТКЗС.

Според въззивницата, имотът се намира в територия, която при завземането от сегашните собственици, е непродуктивна земя-тресавище, без да има каквато и да е селско-стопанска дейност - под тази територия преминават минни галерии и това е била причината за предоставяне на концесия за тази земя. Праводателите й владеят този терен от 1962 година, далеч преди приемането на закони, възстановяващи земеделски земи. След изоставянето на тези терени от бившето Минно предприятие, национализирано след 09.09.1944 година, този имот и всички останали в зоната на местността „Ново селище”, е завладян и владян в продължение на 60 години и никога и никой не е оспорвал правото на собственост. Така обосновава извод, че статута на зоната като такава по §4 от ЗСПЗЗ е незаконосъобразен - липсва акт или основание тази зона да има такъв статут; земите не са били общинска или държавна собственост, не са предоставени за ползване – в зази връзка се позовава и на чл. 24 от ЗАТУРБ.

Въззиваемите – ищци С. И. Б. и С. И. Е. не представят в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Съдът е установил, че ищците са наследници по закон на Ж. Д. З., поч. на ••• год. С Протоколно решение №2748/01.03.1993 год. ПК – Созопол е признала и определила за възстановяване правото на собственост на насл. на Ж. З. върху земеделска земя с площ от 11.9 дка в местността „Ачмите“, землището на с. Черноморец; с Решение №2748/08.07.2020 год. ОСЗ – Созопол е възстановила на наследниците правото на собственост върху нива с площ от 3.184 дка в местността „Ачмите“ и е отказала да възстанови собствеността върху нива с площ от 8.707 дка в същата местност; отказът е отменен с Решение №260000/27.04.2022 год. по адм. д. № 2/2021 год. на БРС; с Решение от 04.02.2025 год. ОСЗ – Созопол е възстановила на наследниците нива с площ от 8.707 дка в местността „Ачмите“, землището на гр. Черноморец, находяща се в терен по параграф 4, като е посочено, че имотните граници на възстановения имот ще се определят от въз основа на плана на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9, ППЗСПЗЗ.

От показанията на свидетеля М. Д., съдът е установил, че наследодателят Ж. З. е имал имот, на площ около 10 – 11 дка в местността „Ачмите“, идентична с местността „Ново селище“; имотите от местността били включени в ТКЗС и обработвани, а впоследствие били предоставени за частно ползване на физически лица; имотът на Ж. З., в по-голямата си част, попада в зоната, предоставена за ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Видно от извършената в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза, имот №76 с площ 11.900 дка по картата на инж.Йонов, се намира в м. “Ачмите“, която е част от землището на гр. Черноморец, част от която е предоставена за лично ползване по §4 в м. “Ново селище“ и впоследствие влязла в границите на новообразуваното землище на с. Атия. Имотът попада с по-голямата си част в терен, за който е изработен помощен план с ПИ на старите собственици и ползвателите и на базата на този план е изработен и одобрен и плана за новооброзуваните имоти (ПНИ). В помощния план имот №76 нанесен с №3076. Според вещото лице, имот №76 и имот №3076 са напълно идентични. Имотите с идентификатори ПИ 63015.504.232, ПИ 63015.504.139 и ПИ 63015.504.150 попадат изцяло в ПИ №3076, а ПИ 63015.504.140 само със 139м2 - останалите 114м2 попадат в ПИ №3057) в помощния план към ПНИ и ПП.

Ответницата се легитимира като собственик с нотариален акт №81/09.04.2024 год., т. I, н. д. №79/2024 год., с който е призната за собственик на основание давностно владение на имоти с идентификатори 63015.504.232, 63015.504.139 и 63015.504.150, и с Нотариален акт №153/12.04.2023 год., т. I, н. д. № 144/2023 год. за покупко – продажба, относно правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 63015.504.140 – всички в с.Атия, Община Созопол.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, представените по делото доказателства и като съобрази закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите на съда и в тази част, на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже: ответницата твърди, че процесните имоти не са имали земеделски характер, не са били включвани в ТКЗС, поради което не подлежат на възстановяне по реда на ЗСПЗЗ като земеделски земи. Твърди, че тези имоти са били част от Минно предприятие, съгласно Указ №102/30.07.2007г. на Княз Фердинанд I, публикуван в ДВ. Бр. 178/20. 08.1907г. Според експертизата, определената с Указ №102/30.07.2007г. на Княз Фердинанд I, публикуван в ДВ. Бр. 178/20. 08.1907г., коцесионна територия обхваща терен от около 400 ха в землището на с. Св. Никола (сега Черноморец) под името „Изток“. Според експерта, в указа е посочено, че тази територия е определена в „тук приложения план“, но този план не е установен – не се намира по делото и не е открит на друго място. В топографска карта от 1933г. няма отбелязан терен с подобен размер, а границите по описания в постановлението начин са неопределими, защото не е открит картографски източник, в който да са нанесени/посочени, няма такъв и в картата на Йонов. Според експертизата, в някои карти са нанесени условни знаци по приблизителния терен, на който са разположени обслужващи шахти, пътища, постройки и др., но никъде - с ясна граница на повърхността или под земята. Вещото лице пояснява, че местността „Ново селище“ е част от м.“Ачмите“, а тъй като е нова не е отбелязана в никой план преди предоставянето на терени за застрояване и лично ползване. Местността „Ново селище“ произхожда от ли “Ачмите“, а не обратно. В територията от 400 ха е вероятно и с.о. “Миньор“, което е част от с. Атия и с название „Старо селище“. Така границите на терена, предоставен на концесия са неустановими и не може да се направи извод, че процесните имоти са попадали в този терен. Нещо повече – в нотариален акт №81, том І, дело №79/09.04.24г., с който ответницата легитимира правото си на собственост е посочено, че предназначението на територията е земеделска; като такава е посочена и в нот. акт №153/12.04.1923г., от показанията на св. Д. се установява, че имотите в тази местност са били включени в ТКЗС.

Следователно процесните имоти са имали характер за земеделски земи, включени са били в блок на ТКЗС и правото на собственост върху тях се възстановява реда на ЗСПЗЗ, като това е сторено с посочените по-горе решения на ОСЗ. Съгласно трайната практика Решение № 66 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева, Решение №50093 от 13.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4423/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Снежанка Николова, Решение № 416 от 7.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 581/2024 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова, по отношение на имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ и находящи се в терен по пар. 4 ПРЗ ЗСПЗЗ, придобивна давност по отношение на правоимащите по ЗСПЗЗ не тече до приключване на реституционната процедура със заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Докато не бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановения имот, то лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици. При възстановяване на собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината п о § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, в която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. В тази хипотеза давностният срок за придобиване на имота от лицето, което го владее, може да започне да тече едва след издаването на такава заповед.

Ето защо, ответницата не е могла да придобие процесните имоти по реда на давностното владение, нито чрез договор за покупко – продажба от лице, които се легитимира като собственик на основание давностно владение. Искът е основателен. Първоинстанционното решение, с което уважен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемите – ищци следва да бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски, в размер на по 400 евро – адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд