Решение № 5084 от 4.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7792/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 27.12.2021 год., постановено по гр.дело № 7240/2021 г. на СРС, І Г.О., 32 състав, е отхвърлен предявения от И. Н. М., ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“••••, срещу Р. И. И., с ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“••••, С. Д. А., с ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“••••, П. С. Д., с ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“••••, иск за осъждане на ответниците да възстановят водоподаването до едноетажната къща на ищеца, разположена в дъното на съсобствения на страните поземлен имотс идентификатор 68134.1894.227, находящ се в гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“•••• с площ по КККР 465 кв.м., а по нот.акт -528 кв.м., поради възстановяване на водоподаването в хода на процеса. С решението на съда са осъдени Р. И. И., с ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“••••, С. Д. А., с ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“••••, П. С. Д., с ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“••••, да се въздържат от действия по спиране на водоподаването от общия водопровод към едноетажната къща на ищеца И. Н. М., ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“••••, разположена в дъното на съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор 68134.1894.227, находящ се в гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“•••• с площ по КККР 465 кв.м., а по нот.акт -528 кв.м. С решението на съда са осъдени Р. И. И., с ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“••••, С. Д. А., с ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“••••, П. С. Д., с ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“••••, да платят на И. Н. М., ЕГН ••••••••••, гр.София, кв.“••••, сумата 2380 лв. разноски по делото. Срещу решението на СРС, 32 с-в е постъпила въззивна жалба от Р. И. И., С. Д. А. и П. С. Д., подадена чрез пълномощника им адв.К. Д., с искане същото да бъде отменено, като неправилно в частта, с която е уважен предявения от ищеца негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен така предявения иск. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендират присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемата страна- ищец И. Н. М., чрез пълномощника си адв.М. Т. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено в обжалваната от ответниците част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в обжалваната от ответниците част, поради следните съображения: Негаторният иск по чл.109 от ЗС е правно средство за защита срещу неоснователни действия, които по недопустим начин накърняват спокойното упражняване на правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът по чл.109 ЗС дава правна защита на собственика срещу всяко трето лице, извършващо неправомерни действия, с които се смущава, ограничава или пречи за осъществяване на правото на собственост необезпокоявано и в пълен обем. Основание за защита се поражда и при състояние, от което възниква опасност от бъдещо вредно въздействие върху вещта. Целта на този иск е да се отстранят пречките за пълноценно упражняване на правомощията на собственика. В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че страните по делото са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 68134.1894.227, находящ се в гр.София, ул.“••••, в който имот са построени две жилищни сгради. Ищецът е собственик на едноетажна жилищна сграда построена в процесния поземлен имот, а ответниците са собственици на двуетажната жилищна сграда построена в имота. От друга страна, безспорно е обстоятелството, че ответниците по делото притежават отделни етажи от двуетажната жилищна сграда на ул.“••••, в гр.София, от което следва, че е учредена етажна собственост. В този случай съгласно чл.38 ЗС сградната водопроводна инсталация в тази жилищна сграда представлява обща част на сградата. Общите части са в режим на задължителна съсобственост, те са принадлежност към основните обекти в сградата. Тяхното предназначение е да осигурят пълноценното ползване на отделните обекти в етажната собственост и поради това всеки от съсобствениците има право на гарантиран непосредствен достъп до тях, независимо дали те пряко обслужват неговия имот. Останалите етажни собственици са длъжни да не предприемат действия, които да затрудняват това ползване. Когато те нарушат това задължение, заинтересованият съсобственик може да защити своето вещно право с негаторния иск по чл.109 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи имотите на потребителите се водоснабдяват като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. При сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части /чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г./ От заключението на вещото лице инж.А.Ч. по допуснатата съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните по делото се установява, че в процесния поземлен имот/ собственост на страните по делото/ нямало водомерна шахта, тъй като двуетажната сграда отстояла на по-малко от 5 метра от уличната регулация и съгласно чл.11, ал.3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., водомерът е монтиран в коридора на сутерена на сградата. Установява се също така, че захранващата тръба от уличния водопровод до водомера е собственост на оператора и той я изграждал и поддържал, съгласно чл.7, ал.3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., и не е обща част, както и че захранването с вода на имота на ищеца/ очевидно едноетажната жилищна сграда/, разположен в задната част на парцела е осъществено след общия водомер от вътрешната/ сградната/ водопроводна инсталация на двуетажната жилищна сграда собственост на ответниците посредством тръба, която минавала по тавана на коридора на сутерена на жилищната сграда, неукрепено и свободно през мазе и излизала от сградата подземно, за да захрани едноетажната жилищна сграда с дължина около 15 метра. Именно там в санитарния възел, зад тоалетната чиния бил монтиран индивидуален водомер на ищеца. Отклонението към сградата на ищеца било изградено от тръба полиетилен висока плътност/ПЕВП/ Ф 25 в топлоизолация “Изогоматерм“. Според вещото лице, с оглед представените по делото нотариални актове ищеца не притежава собственост в двуетажната жилищна сграда, а е собственик на идеални части от дворното място, както и че вътрешната/ сградната/ водопроводна инсталация в двуетажната жилищна сграда, съгласно чл.38 от ЗС е обща част на собствениците на тази сграда, но не и на ищеца. Включването в тази инсталация без съгласието им било незаконосъобразно съгласно чл.186 от ЗУТ. Установява се също така, че изграждането на отклонение от вътрешната водопроводна инсталация в двуетажната жилищна сграда, която е обща част на собствениците, но не и на ищеца, без тяхно съгласие е нарушение на чл.186 от ЗУТ. Според вещото лице към момента на огледа имало водоподаване към сградата на ищеца. Възможност за прекъсване на водоподаването имало в сутерена на двуетажната сграда, където е монтиран спирателен кран. С писмо от 10.12.2020 г., изпратено от Мениджър „Бек офис“ при „Софийска вода“ АД до ищеца И. М., в отговор на негово поредно писмо относно водоснабдяването на имот, находящ се в гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“••••-21/ вътрешна къща/ се установява, че ищеца е бил уведомен за следното: „ Съгласно нормативните разпоредби за всеки поземлен имот се предвижда по един брой водопроводно и канализационно отклонение. По изключение вземайки предвид изложените специфични обстоятелства по случая, компанията може да допусне изграждането на самостоятелни отклонения за застрояването за вътрешната къща с административен адрес: ул.“••••. За целта е необходимо да си измине през цялата процедура/ предвидена в ЗУТ/ по изграждането на самостоятелни сградни отклонения, която включва: изходни данни за проектиране, включително условия за присъединяване; изготвяне на проекти за тези сградни отклонения; съгласуване на работните проекти със „Софийска вода“ АД и останалите експлоатиращи предприятия; сключване на договор за присъединяване/ съгласно чл.84 от ЗУТ/ със „Софийска вода“ АД, като е редно да отбележим, че се сключва с всички собственици на УПИ- ХVІІ-227; одобряване на проектите от Столична община и издаване на разрешение за строеж на сградните отклонения; изграждането на отклоненията се извършва от „Софийска вода“ АД при изпълнени всички предходни точки.“ Настоящият въззивен състав намира, че в обжалваната част, производството по делото е недопустимо поради липса на правен интерес от предявения негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС, с който ответниците са осъдени да се въздържат от действия по спиране на водоподаването от общия водопровод към едноетажната къща на ищеца И. Н. М., което обуславя съответно недопустимост на постановеното от първата инстанция решение, в обжалваната част. По същество предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС е насочен към изменение на съществуващата вътрешна/ сградна/ водопроводна инсталация в процесната двуетажна жилищна сграда/ собственост на ответниците/, чрез прокарване на водопроводно отклонение, свързващо инсталацията с едноетажната жилищна сграда на ищеца. От данните по делото /заключението на съдебно-техническа експертиза/ може да се направи обоснования извод, че изграденото водопроводно отклонение от двуетажната жилищна сграда собственост на ответниците към едноетажната жилищна сграда собственост на ищеца е било изградено без одобрени строителни книжа, т.е. незаконно. Съдът приема, че в процесния случай сградната водопроводна инсталация в двуетажната жилищна сграда на ул.“•••• в гр.София е собственост на ответниците- етажни собственици, респективно съсобственици, но не и на ищеца по делото. Същият е съсобственик на поземления имот върху който са построени двете жилищни сгради, и единствено собственик на едноетажната жилищна сграда. На практика с предявения негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС ищецът се домогва да преодолее липсата на съгласие от страна на ответниците за извършване на действия по прокарване на водопроводно отклонение от собствената им сградна водопроводна инсталация през сутерена на собствената им двуетажна жилищна сграда, за което законът обаче предвижда друг ред. Според чл.186, ал.1 ЗУТ, изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради- етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Липсата на съгласие от страна на ответниците- етажните собственици, респективно съсобственици, не може да бъде преодоляна с иска по чл.109 ЗС, доколкото по съществото си същият е правно средство за защита срещу неоснователни действия, които по недопустим начин накърняват спокойното упражняване на правото на собственост. Отказът да се даде съгласие за прокарване на водопроводно отклонение към съществуващата сградна водопроводна инсталация не разкрива признаците на противоправност като предпоставка за ангажиране на негаторната искова защита, тъй като законът е предоставил тези преценка на мнозинството етажни собственици или съсобственици/ в случая ответниците по делото/. Вярно е обратното- прокарване на нова водопроводна инсталация или изменение на съществуващата, без да е налице съгласие за това от страна на мнозинството етажни собственици или съсобственици, би представлявало неоснователно накърняване на собственическите им права/ в случая тези на ответниците по делото/, което да обуслови успешното провеждане на иска по чл.109 ЗС. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение, в частта, с която на основание чл.109 ЗС ответниците са осъдени да се въздържат от действия по спиране на водоподаването от общия водопровод към едноетажната къща на ищеца И. Н. М., разположена в дъното на съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор 68134.1894.227, находящ се в гр.София, кв.“Карпузица“, ул.“•••• с площ по КККР 465 кв.м., а по нот.акт -528 кв.м., е недопустимо, като постановено по недопустим поради липса на правен интерес иск. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Предвид гореизложеното, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, настоящата въззивна инстанция следва да обезсили недопустимото първоинстанционно решение, в обжалваната от ответниците част, включително, в частта относно осъждането на ответниците за заплащане на ищеца на сумата от 2380 лв., разноски по делото за производството пред първата съдебна инстанция по недопустимия негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС, и да прекрати производството по делото по този иск. Относно разноските по производството. С оглед крайния изход на делото - прекратяването на производството по така предявения негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, ищецът няма право на разноски по делото, а дължи такива на ответниците. С настоящето решение в полза на ответниците следва да се присъдят разноските, направени пред двете съдебни инстанции, по повод прекратеното производство по предявения недопустим негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, които ищецът им дължи на основание чл.78, ал.4 от ГПК. В заключение - на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата Р. И. И. разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от 1940 лв., на ответника С. Д. А. разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от 290 лв., както и на ответницата П. С. Д. разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от 290 лв. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,