Решение № 180 от 14.4.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 30/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. С наказателно постановление № 25-1158-003619/05.12.2025 г., издадено от В.С.В. – на длъжност ВПД Началник Сектор в ОДМВР Перник, Сектор „Пътна Полиция“ Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на В. Б. Т., с ЕГН: ••••••••••, е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДВп/ вр. чл. 53 ЗАНН за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Против издаденото наказателно постановление е депозирана жалба от В. Б. Т., с която прави искане да бъде отменено. Излага подробни доводи, че е незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуално-правни норми и е необосновано. Акцентира, че позицията на полицейския служител на описаните в наказателното постановление време и място не е съответствала на никое от нормативно определените положения на тялото на регулировчика, съгласно чл. 170, ал. 3 ЗДВП. Сочи и че в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган не е обсъдил депозираното от него възражение срещу констатациите в акта за установяване на административно нарушение, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление. Поддържа, че сигналите на регулировчика са били неясни, жестовете с палка не са отговаряли на стандартните положения и позицията на тялото му не е позволявала коректно възприемане на дадения сигнал. Оспорва с поведението си е да е осъществил състав на нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Поддържа и че е допуснато от административно-наказващия орган нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като описанието на процесното нарушение е непълно, неточно и противоречиво. Поддържа и че фактическата обстановка е останала неизяснена, тъй като не са събрани всички възможни доказателства. Съобразно изложеното е направено искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Иска се от съда и в случай на констатация на нарушения от страна на полицейските служители при регулирането, съставянето на акта и последващите действия, да изпрати преписката по компетентност до ОДМВР - Перник и Инспектората на МВР за проверка относно спазването на служебната дисциплина и нормативните изисквания. В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят участва лично и поддържа становището за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в проведените по делото открити съдебни заседания. По делото в качеството на свидетел е разпитан свидетеля по акта за установяване на административно нарушение – Г. А. Г., относно констатациите при съставянето на акта. Актосъставителя – Н. Г. Х., редовно призован за две поредни съдебни заседания не се явява без да сочи наличие на уважителни причини, поради което и за с оглед принципа за решаване на делата в разумен срок, вместо постановяване на принудително довеждане на свидетеля и/или налагане на глоба, съдът е отменил определението, с което е бил допуснат в това качество. Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 17.09.2025 г., около 7:52 часа, Н. Г. Х. на длъжност „младши автоконтрольор” при Сектор „Пътна полиция Перник“ и Г. А. Г. осъществявали служебните си задължения в град Перник, по път I 1, на км. 287.250 /п. в. „Даскалово", к-ще с път I 6/ и възприели жалбоподателя като водач на лек автомобил „ДАЧИЯ САНДЕРО”, с рег. № •••••••••, който според възприятият им не съобразил поведението си със сигналите на длъжностното лице, упълномощено да регулира движението по пътищата на посоченото място. Във връзка с това Н. Г. Х. на длъжност „младши автоконтрольор” при Сектор „Пътна полиция” Перник – като актосъставител, в присъствието на Г. А. Г. – свидетел, издал срещу В. Б. Т. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4317803/27.09.2025 г. за това, че на 17.09.2025 г. в 07:52 часа, в Община Перник, на път Първи клас № 1, като водач на лек автомобил „Дачия сандеро”, •••••••••, в посока към гр. Дупница, на км. 287. 250 /пътен възел „Даскалово", к-ще с път I 6/ не съобразява поведението си със сигналите на длъжностно лице, упълномощено да регулира движението по пътищата – униформен и ясно видим служител на „Пътна полиция". Посочено е, че служителят е с гръб към водача, както и е прието, че с описаното жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДВП – не съобразява поведението си със сигналите на длъжностните лица. упълномощени да регулират движението. Срещу констатациите в АУАН е подадено възражение на 19.09.2025 г.- в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН,с което се оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка. При пълна идентичност на описаното нарушение, на 05.12.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление от В.С.В. – на длъжност ВПД Началник Сектор в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, като нарушението било квалифицирано по чл. 6, т. 1 ЗДВп, като словесно е посочено, че водачът не съобразява поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират движението, поради което му е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДВп/ вр. чл. 53 ЗАНН. Наказателното постановление /НП/ е връчено на жалбоподателя на 05.12.2025 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в Сектор „Пътна полиция” Перник на 19.12.2025 г. В качеството на свидетел по делото е разпитан свидетеля при съставяне на АУАН – Г. А. Г., който потвърждава, че е подписал АУАН и заявява, че няма спомен за случая. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетеля Г., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК и приложени и описани към писмото с вх. рег. № 509/09.01.2026 г. от ОДМВР - Перник, които съдът също кредитира изцяло – копие на НП № 25-1158-003619/05.12.2025г., копие па АУАН серия GA, № 4317803/17.09.2025г., копие от възражение на жалбоподателя срещу АУАН, копие на докладна записка от Н. Х. по повод АУАН, копие от докладна записка с рег.№ 1158р-11448/20.11.25г., копие на заповед №8121 з-1632/2021 г. на МВР относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание. В АУАН и НП е описано нарушението, като са посочени датата и мястото на извършването му и самоличността на водача, като е индивидуализиран и управлявания от него автомобил. При издаване на обжалваното НП е допуснато, обаче, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в непълна правна квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение. Констатира се и непълно словесно описание на нарушението, доколкото от същото не става ясна конкретната форма на изпълнително деяние /не е описано по какъв начин водачът не е съобразил поведението си със сигналите на длъжностно лице, упълномощено да регулира движението по пътищата/ и не е описано какво е било дължимото от него поведение във връзка с описания сигнал – служителя е бил с гръб към водача. Актосъставителят и административнонаказващият орган при цитиране на правната квалификация на нарушението са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДВп. Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДВп, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Тази норма, обаче, има бланкетен характер, като за съдържанието на конкретните сигнали на длъжностното лице, които водачите следва да спазват, препраща към съответните специални норми, детайлизирани в ППЗДВП /чл. 29/. В конкретния случай, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление липсва каквото и да е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за движение при различните сигнали на длъжностното лице, което означава, че на дееца не са надлежно предявени правните рамки на административното обвинение. Налице е константна съдебна практика, че нормата на чл. 6 ЗДвП има бланкетен характер и тя не въвежда достатъчно конкретно правило за поведение, въз основа на което самостоятелно да се реализира отговорността на дееца, както и че във всички тези случаи освен нормата на чл. 6 ЗДвП при повдигане на обвинението на дееца, следва да се посочи и конкретната норма от ППЗДВП, регулираща поведението на водачите при даден вид сигнал /в този смисъл: решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на ВКС, решение № 229 от 23.01.2017 г. по н. д. № 753 / 2016 г. на ВКС, решение № 211 от 11.09.2012 г. по нак. д. № 414/2012 г. на ВКС, решение № 488 от 19.11.2010 г. по н. д. № 519/2010 г. на ВКС, решение № 1475 от 17.04.2025 г. на СРС по а. н. д. № 18225/2024 г. и др./. Посочените решения са постановени по казуси с различна правна квалификация, но съдържат принципни съображения, които настоящият съдебен състав намира за приложими и в настоящия случай. В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна норма, обуславяща противоправния характер на извършеното от дееца, ако тя не е надлежно очертана или е погрешно посочени в АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. Да се процедира по обратен начин, означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би осъществил непреодолимо противоречие с контролно-отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то на практика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не е възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на обжалваното наказателно постановление. Правната квалификация е дължима от административнонаказващия орган, а непосочването й рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя и не може да бъде санирано чрез посочване на законните разпоредби, които са били нарушени от първоинстанционния съдебен състав /така: решение № 467 от 4.11.2020 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 577/2020 г./. В този смисъл се явява безпредметно обсъждането на субективната страна на нарушението и индивидуализацията на наложеното на жалбоподателя наказание. На основание изложените съображения, съдът намери подадената жалба за основателна, като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради допуснати процесуални нарушения при квалифицирането на нарушението по бланкетна разпоредба. Във връзка с изложените твърдения в жалбата за нарушения от страна на полицейските служители при регулирането, съставянето на акта и последващите действия, следва да се посочи, че от доказателствата по делото не се установяват такива, като видно от докладна записка с рег. № 1158р-11448/20.11.2025 г. /л. 20 от делото/ във връзка с твърденията на жалбоподателя е извършена проверка от компетентните органи и не са установени нарушения, налагащи ангажиране на тяхната дисциплинарна отговорност. В тази връзка следва да се посочи и че в производството по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН съдът дължи произнасяне по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в конкретния случай, с оглед констатираните процесуални нарушения, допуснати при съставянето на същото, водещи до нарушаване на правото на защита на наказаното лице и изразяващи се в неясно повдигнато обвинение, съдът следва да отмени обжалвания акт без да се произнася по същество, т.е. без да изследва въпроса извършено ли е нарушение от жалбоподателя и да посочва на коя конкретна разпоредба. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът