Решение № 28 от 19.2.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 419/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на дружеството „РАДОСТ ФЕИЗОВА“ ЕООД, с ЕИК 200651835, със седалище гр. Ямбол и адрес на управление: ул. „Йордан Йовков“ № 23, представлявано от управителя Р.Е.Ф., подадена от пълномощника адв. Р. А. от АК- Ямбол, против Решение № 307 от 04.07.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 3315 по описа за 2022 г. на същия съд, изменено с Определение № 1662 от 12.09.2023 г. в частта за разноските, В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на „ДЖОНИ СЕРВИЗ” ЕООД- гр.Ямбол, ул. „Твърдица“ № 24А, представлявано от управителя И.П.Д., ЕИК 205717828, сумата общо от 10 710.00 лв., от която 7 400.00 лв., представляващи неплатена цена за извършен ремонт по фактура №359 от 18.02.2022 г., 3 310.00 лв.- по фактура № 394/18.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както направените по делото разноски в размер на 2529.40 лв. Решението в частта, с която предявеният иск за разликата над 3 310.00 лева по фактура № 394 от 18.04.2022 г. до 3 410.00 лева, е отхвърлен като неоснователен, като необжалвано е влязло в сила. Оплакването на въззивника е за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Според въззивника, при постановяване на обжалваното решение първоинстанционния съд не е обсъдил всички заявени в отговора на исковата молба доводи и възражения, както и тези заявени в проведените открити съдебни заседания и представените по делото писмени бележки. Твърди се, че съдът е възпроизвел безкритично в съденото решение всички доводи на процесуалния представител на ищеца, без да обсъди направените от ответника доводи и възражения, както по повод основателността на предявения иск, така и във връзка с направеното възражение за прихващане: че ищецът не доказал, че е изпълнил точно задължението си, от което твърди, че е възникнало вземането му по процесиите фактури, като от описанието във фактурите не става ясно за кои ППС са издадени; че възложителя на работата не е получил опис на извършените дейности, вложени материали и труд, съответно цени за всяко от тях, както изискват добрите практики при ремонт на автомобили и ремаркета, което не му позволява да разбере плащане на какво се претендира от изпълнителя- ищец; че в представените едва в хода на съдебното производство описи към процесиите фактури описанието на вида работа, вложените материали и труд не са конкретизирани и индивидуализирани с белези като марка, модел, поради което трудно може да се направи преценка, какво точно е вложено при ремонта, предмет на процесиите фактури и доколко посочените цени са адекватни на пазарните към момента на извършване на ремонта; че сумата от цените на материали и труд по представения опис не кореспондира със стойността на фактура № 359/18.02.2022г., който факт поражда съмнение в автентичността на представения опис към фактура № 359/18.02.2022г. Въззивникът навежда довод, че същият е създаден допълнително за целите на процес, а не отразява вложените материали и труд при извършване на ремонта предмет на тази фактура. Счита се, че осчетоводяването в счетоводството на ответника на фактура, издадена по договор за изработка и частично плащане по нея не доказва признание на задължението по тази фактура. Твърди се, че при сключен договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, сред основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като задължението за заплащане на възнаграждение по такъв договор възниква при приемане на работата от възложителя. Разместването на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗЗД, както не съставлява приемане в разглежданата хипотеза и възражението, че същата е неточно изпълнена в количествено или в качествено отношение. Позовавайки се на цитираната в жалбата съдебна практика, въззивникът счита, че при приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното. Оспорени са изводите на ЯРС, че осчетоводяването на фактура № 359/18.02.2022г., както и частичното плащане на задължение по тази фактура, означава признанието на задължението по нея, с доводи, че осчетоводяването е извършено в изпълнение на разпоредбите на ЗСч и ЗДДС в установените в този закон форма и срокове и в изпълнение на административно-данъчно задължение, което налага специфични изисквания, а извършеното частично плащане не изключва правото на възложителя да не заплати стойността на работите, които не е приел. Плащайки част от задължението си, длъжникът признава именно тази част и не би могло да се приеме, че е налице признание на цялото задължение. Оспорени са изводите на ЯРС и относно правото на възложителя по договора за изработка да иска намаляване на възнаграждението на изпълнителя за възложената работа, предмет на фактура № 359/18.02.2022г. с доводи, че в хода на първоинстанционното производство е било доказано, че опис на вложените материали и труд по фактура № 359/18.02.2022 г. никога не е бил представян на възложителя, макар и такъв да е бил изрично поискан, при което възложителят не би могъл да възрази по задължението, предмет на фактурата, т.к. не е бил наясно плащане на какво му се търси с нея. Такива възражения са направени от възложителя след представяне в хода на производство на саморъчно написания опис от управителя на ищеца, т.е. възражението по чл. 265, ал.1 от ЗЗД е направено в срока по чл. 265, ал.3 от ЗЗД. Според жалбоподателя, необсъждането на доказателства по делото и направените от ответника възражения, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на съдебното решение и е основание за неговата отмяна. Доводите на въззивника за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон са свързани с това, че фактура № 394/18.04.2022г. не е предявяване за плащане на ответника, не е подписана от представител на дружество и не фигурира в счетоводството на дружеството, позовавайки се на цитираната в жалбата съдебна практика по сходни казуси и с оглед на която неправилно ЯРС е приел, че неподписаната фактура може да се приеме за доказателство за сключена търговска сделка, независимо, че не е осчетоводена от ответника и не е ползван данъчен кредит. За необоснован се счита и извода на ЯРС, че фактурата доказва наличие на сключен между страните договор, т.к. има извършени услуги извън тези, за които се отнася първата фактура, които са възложени допълнително и удостоверени с пописа на св. Н.М. в приемо- предаваталения протокол, тъй като е налице съществена разлика в дейностите, посочени във фактурата и приемо- предавателния протокол. Като необоснован и в противоречие с материалния закон е оспорен извода на съда, че фактура № 394/18.04.2022г. е издадена за услуги, предоставени от ищеца през м. февруари 2022 г., като се сочи, че единствените данни по делото в тази насока са обясненията на законния представител на дружеството- ищец, които не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. По тези съображения се настоява за отмяна на решението на ЯРС като неправилно и необосновано в обжалваната му част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените от ищеца искове бъдат отхвърлени изцяло. С въззивната жалба се заявява претенция за присъждане в полза на въззивната страна на направените разноски. В срока по чл.263 ГПК от въззиваемата страна „ДЖОНИ СЕРВИЗ" ЕООД, ЕИК 205717828, представлявано от управителя И.П.Д., чрез пълномощникът й адв. Г. Д. от АК - Ямбол, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа изцяло по съображенията изложени в същата от пълномощника на въззивника- адв. А. В о.с.з. въззиваемата страна, чрез пълномощникът си адв. Д., оспорва въззивната жалба с доводи за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното: Ищецът „ДЖОНИ СЕРВИЗ" ЕООД, представлявано от управителя И.П.Д., е подал искова молба срещу „РАДОСТ ФЕИЗОВА“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Е.Ф., за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 10 810.00 лв.от която сумата от 7 400.00 лв., представляваща непратена цена за извършен ремонт по фактура № 359 от 18.02.2022 г. и сумата от 3 410.00 лв. неплатена цена за извършен ремонт по фактура № 394 от 18.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане. С исковата молба ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. Според изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения в началото на 2022 г. ответното дружество възложило на ищеца извършването на ремонт и техническо обслужване на три автомобила- „Мерцедес Акрос“, влекач „Волво“ и полуремарке. След извършване на ремонта автомобилите били предадени на възложителя, след което ищецът като изпълнител и доставчик на услугата издал фактура № 359 от 18.02.2022 г. на стойност 12 400.00 лв. с ДДС и фактура № 394 от 18.04.2022 г. на стойност 3 410.00 лв. с ДДС. Посочил е, че по първата фактура ответникът извършил три плащания по банков път в общ размер на 5 000.00 лв., като на 14.03.2022 г. е заплатена сумата от 2000.00 лв., на 18.05.2022 г. е заплатена сумата от 2000.00 лв. и на 05.09.2022 г. е заплатена сумата от 1000.00 лв. По втората фактура от 18.04.2022 г. плащане според твърденията на ищеца не било извършено. С отговора на исковата молба ответникът оспорил иска като неоснователен. Не оспорва, че в началото на 2022 г. е оставил за ремонт при ищцовото дружество посочените в исковата молба автомобили за извършване на услуги срещу претендираната цена по първата фактура, от която е заплатил сумата от 5 000.00 лв. Сочи, че било налице некачествено изпълнение на част от ремонтните дейности, конкретно по отношение на скоростната кутия на автомобил „Мерцедес Актрос“, като проблемът не бил отстранен както при извършения първоначален ремонт, така и след това при повторното връщане на автомобила в сервиза. Излага доводи за некачествено изпълнение и при извършения ремонт на влекач „Волво“, при който при ремонта е било извършено привързване на гърнето с обикновена тел, което не е редно и е довело няколко пъти до падането му по време на движение. Ответникът поискал от ищеца предоставяне на опис на вложените материали и труд, за да заплати само действително извършените ремонти и вложените части, но такъв не му бил предоставен. Ответникът оспорва да е възлагал на ищеца друга работа, извън описаната във фактурата от 18.02.2022 г. и не е получавало услугите, описани във фактурата от 18.04.2022 г., както и твърди, че не е получавал тази фактура за плащане, като и същата и не фигурира в счетоводството му. По отношение на фактурата от 18.02.2022 г., по която е извършил частично плащане, ответникът прави възражение за намаляване на възнаграждението на основание чл. 265, ал.1 от ЗЗД поради некачествено изпълнение на възложената работа. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД. За да уважи този иск, ЯРС е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между тях в качеството им на търговци договор за услуга, разновидност на договора за изработка по чл. 258 от ЗЗД. Приел, че ищецът е изправна страна по този договор, че ответникът е приел работата и с това за него е възникнало задължението за заплащане на възнаграждение на ищеца. Позовавайки се на заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно- счетоводна експертиза, ЯРС е приел, че с извършеното частично плащане по фактурата от 18.02.2022 г., която е подписана от представител на ответника, осчетоводена е от ответника, вписана е в дневника за покупки и страната е ползвала данъчен кредит по тази фактура, ответникът е признал наличието на процесното правоотношение и извършването на услугата от ищеца по тази фактура. Възражението на ответника по чл. 265, ал.1 от ЗЗД за намаляване на възнаграждението поради некачествено изпълнение на възложената работа от ищеца, съдът е приел за неоснователно, като извод за това е извел от гласните доказателства и заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебна автотехническа експертиза, сочещи на това, че възражение за некачествено изпълнение на възложената услуга не е направено от страна на ответника след установяване на проблеми със скоростната кутия на автомобила и след извършения от ищеца втори ремонт, от което следва, че работата е била приета. Автомобилът е използван в продължение на около една година след ремонта, извършен от ищеца, всеки работен ден, изминавайки по около 600 км. на ден, което би било невъзможно, съгласно становището на вещото лице при разпита му в съдебно заседание при повредена скоростна кутия. При произнасянето си по основателността на възражението ЯРС е взел предвид и представените от ответника фактури от 09.09.2022 г. и от 04.11.2022 г. за извършени ремонти на автомобили в други сервизи, като е констатирал, че в същите не фигурира ремонт на скоростна кутия. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на ищеца, че правото на възложителя- ответник по чл. 265 от ЗЗД да иска намаляване на възнаграждението поради недостатъци на изпълнената работа не е упражнено в предвидения в цитираната разпоредба 6- месечен срок. По отношение на задължението на ответника, претендирано от ищеца по фактурата от 18.04.2022 г. съдът е приел, че независимо от липсата на подпис на възложителя и осчетоводяване на същата в счетоводството на ответника, от свидетелските показания и становището на вещото лице е установено, че посочените във фактурата ремонтни дейности са извършени, а посочените в описа към тази фактура части са били необходими за извършването на ремонта и те са били вложени в автомобилите на ответника. Възражението на ответника по чл.265 от ЗЗД за недостатъци на поставената мека връзка на ауспуха на един от автомобилите, е прието за неоснователно от ЯРС, тъй като е направено след изтичане на срока, а в случай, че се приеме, че е направено своевременно, от страна на ответника не са представени доказателства за стойността на връзката и труда за смяната на същата, като извършен от ответника допълнителен ремонт на тези елементи в други сервизи не е установено от представените от него фактури от м. септември и м. ноември 2022 г., в какъвто смисъл са наведените от страната твърдения. При определяне стойността на извършените ремонтни дейности и дължимото на ищеца възнаграждение, ЯРС е съобразил заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, като е приел, че искът е основателен и доказан до размера на 10 710.00 лв., а за разликата над този размер до предявения общ размер по двете представени фактури от 10 810.00 лв. е отхвърли като неоснователен. С постановеното по делото решение, изменено с Определение № 1662 от 12.09.2023 г. в частта за разноските, съдът е присъдил разноски в полза на страните по съразмерност. За установяване на твърденията си в исковата молба ищецът е представил фактура № 359 от 18.02.2022 г. на стойност 12 400.00 лв. с ДДС и фактура № 394/18.04.2022 г. за сумата от 3 410.00 лв. с ДДС. В двете фактури като доставчик е посочен ищеца, а като получател ответното дружество. Фактурата от 18.02.2022 г. е подписана от управителя на ищцовото дружество и представител на ответника- св. Н.М. Във фактурата от 18.04.2022 г. липсва подпис на представител на ответника. В основанието за дължимост на сумата по фактурата от 18.02.2022 г. е посочено „Ремонт и техническо обслужване Мерцедес Актрос и влекачи Волво и полуремарке. Ремонт на скоростна кутия, ходова част, спирачна система и техническо обслужване, части и труд“. Във фактурата от 18.04.2022 г. като основание за дължимост на сумата е посочено „Ремонт и техническо обслужване на автопарк, труд и части“. В представените от ищеца фактури не са конкретизирани с техните регистрационни номера или други индивидуализиращи признаци /номер на рама, двигател и др./ превозните средства, на които е извършен ремонт и техническо обслужване. По делото е представен сервизен приемо- предавателен протокол от 18.02.2022 г., подписан от управителя на ищцовото дружество и от представител на ответника- св. Н.М. от който се установява, че в сервиза на ищеца са приети автомобили „Волво“, „Мерцедес Актрос“, ремаркета, като са посочени два регистрационни номера: У 8864 АТ и СТ 6957РВ. Съгласно протокола са извършени следните обслужващи дейности: смяна на масла и филтри на „Мерцедес Актрос“, ремонт на 2 бр. спирачна система и окачване на две ремаркета, смяна на водна помпа и ауспух на „Волво“, части и труд. По делото са представи описи на фактурите, в които са описани извършените ремонтни дейности на всяко от превозните средства, стойност на части и труд. Установено е по делото, че ответникът е извършил плащания по фактура № 359 от 18.02.2022 г., като по банков път е превел по сметка на ищеца следните суми: на 14.03.2022 г. е заплатена сумата от 2000.00 лв., на 18.05.2022 г. е заплатена сумата от 2000.00 лв. и на 05.09.2022 г. е заплатена сумата от 1000.00 лв. Общо заплатената от ответника по фактурата от 18.02.2022 г. сума е в размер на 5 000.00 лв. Във връзка с твърденията си в отговора на исковата молба за некачествено извършена работа от страна на ищеца, ответникът е представил фактура № 6423 от 09.09.2022 г. на стойност 1142.40 лв. с ДДС и фактура № 10961 от 04.11.2022 г. на стойност 1023.0 лв. с ДДС. В двете фактури като получател е посочено ответното дружество. Доставчик по първата фактура е „Ф.Ф.“ ЕООД гр. Ямбол, с управител Ф.Ф.- брат на представляващия ответника, установено от свидетелските показания. Доставчик по фактурата от 04.11.2022 г. е ЕТ „Демис- Транскомерсиал“ с. Кукорево. Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С.Т., С.М., Н.М.и Б.Р., както и от обясненията на управителите на ищцовото и ответното дружество, дадени в хода на производството пред ЯРС. В показанията си св. Т. на длъжност „атомонтьор“ в ищцовото дружество поддържа, че е участвал в ремонта на влекач „Мерцедес Актрос“, два влекача „Волво“ и ремаркета на „Радост Феизова“ ЕООД. Няма точен спомен за времето, през което са извършени ремонтите, но счита че е било в началото на 2022 г. Посочил е, че е извършил ремонт на скоростната кутия на „Мерцедес Актрос“. Свидетелят сочи в показанията си, че след извършения ремонт на скоростната кутия, след около седмица- две, автомобилът бил върнат в сервиза поради констатиран от ответника проблем- счупен лагер на една от скоростите, който не бил установен при първоначалния ремонт, като проблема бил отстранен при второто посещение на автомобила в сервиза на ищеца. След като възложителят си взел автомобила след втория ремонт на скоростната кутия, не е посещавал сервиза с друго искане за поправка на скоростната кутия. На същия автомобил в последствие е било извършено обслужване- смяна на масла и филтри Освен ремонта на скоростната кутия на автомобила „Мерцедес“, свидетелят сочи, че в сервиза е сменян лагер на ремаркето, спирачни дискове и накладки. На единия от влекачите „Волво“ е била отстранена повреда на водната помпа и сменена меката връзка на ауспуха, а на другия е била отстранена повреда на ходовата част. След ремонтите ответникът е получил автомобилите си, като с изключение на проблемите с ремонта на скоростната кутия на автомобила „Мерцедес“ свидетелят сочи, че от страна на ответното дружество не е имало възражения за некачествен ремонт. Свидетелят посочва по спомен извършените ремонтни дейности- на автомобила „Волво“ /бяло/ е поправяна ходовата част, биалетки, кормилни накрайници, цилиндър; на автомобила „Волво“ /червено/- водна помпа, мека връзка на ауспуха. На черно ремарке е сменян лагерът на главината; дисковете на спирачки, правен е ремонт на спирачни апарати. Вложени са нови части. Относно меката връзка, която свидетелят Т. е сменил, не си спомня автомобилът да е връщан втори път за смяна. Свидетелят сочи, че практиката е, автомобилът да се приема за ремонт от управителя. Клиентът му казва какъв е проблемът. Камионът се преглежда и след това се прави ремонт. Прави се пътен тест за установяване дали е решен проблемът на автомобила. Според свидетеля след ремонта на скоростната кутия е направен такъв тест. Св. С.М.- работник в ищцовото дружество, в дадените пред съда показания излага, че не е участвал пряко при извършването на ремонта на автомобили, собственост на ответника, но му е известно за такъв. Сочи за извършен ремонт на скоростна кутия на автомобил „Мерцедес“, след който автомобилът отново бил откаран в сервиза за ремонт. На автомобил „Волво“ и ремаркета е бил извършван ремонт на ходовата част- спирачни дискове и накладки, на автомобили „Волво“ е извършван ремонт на водна помпа. Св. Н.М. шофьор в ответното дружество, в показанията си посочва, че през м. февруари 2022 г. в сервиза на ищеца е бил оставен за ремонт на скоростна кутия автомобил „Мерцедес Актрос“. Непосредствено след ремонта автомобила бил въведен в експлоатация, при което било установено, че проблемът със скоростната кутия все още съществува. Автомобилът бил отново откаран в сервиза на ищеца за повторен ремонт, след който проблемът продължил да съществува- скоростите не превключвали от по- голяма към по- малка предавка и обратно. На свидетелят не е известно дали е извършван ремонт на скоростната кутия на автомобила „Мерцедес“ в друг сервиз. Сочи, че след ремонта автомобила е бил използван, въпреки че проблемите със скоростната кутия продължавали, като изминавал по около 600 км. пет пъти седмично до около средата на м. март. 2023 г. Според показанията на св. Н.М., не е правен тест с представител на изпълнителя, за да се установи отстранена ли е неизправността на скоростната кутия. Същият свидетел сочи, че на автомобил „Волво“ с рег. № 8854 е правен ремонт, като след ремонта е имало проблем с меката връзка на ауспуха. Частта била вързана с тел и паднала по време на път. Бил извършен повторен ремонт на тази част, но в базата на ответника от представители на ищеца, но той също бил некачествен и се наложило автомобила да бъде откаран в друг сервиз за отстраняване на проблема. За влекач „Волво“ /червен/ с рег. № 8864 свидетелят сочи, че е бил в сервиза на ищеца за обслужване на масла, филтри и водна помпа. Освен влекача в сервиза на ищеца са били оставяни и ремаркета за смяна на дискове, за ремонт на спирачки и др., за които свидетелят няма спомен. Сочи, че след ремонта на поне едно от ремаркетата дисковете се начупили, имали резки. Св. Б.Р.- „шофьор“ в ответното дружество, съжителстващ с управляващата последното Р.Ф. на съпружески начала, в показанията си сочи, че страните са имали търговски отношения, датиращи една година преди процесните ремонти. Преди това не са имали оплаквания от предоставяните автоуслуги от ищцовия сервиз. В началото на 2022 г. свидетелят е предоставил за ремонт автомобил „Мерцедес“, за който уведомил, че има проблем със скоростната кутия. Извършени са били два ремонта- първият неуспешен, а след втория автомобилът е тръгнал на път, но проблемът със скоростната кутия все още продължавал, особено когато автомобилът е натоварен и бил на дълъг път. По тази причина в момента с този автомобил били извършвани курсове на кратки разстояния. Св. Р. също потвърждава, че до около преди два месеца /считано от датата на заседанието, в което е разпитан- 12.05.2023 г. автомобилът е правил дълги курсове- по 600 км. от понеделник до петък ежеседмично. Свидетелят сочи, че за ремонт на водна помпа и ауспух в сервиза на ищеца е бил и автомобил „Волво“ /червен на цвят/. След ремонта е бил уведомяван от шофьорът на автомобила, че гърнето падало, тъй като не било прихванато със скоби, а с тел. Свидетелят уведомил управителя на сервиза за проблема, който заявил, че ще го отстрани, но не успял да намери подходящите скоби. Св. Р. сочи, че след време автомобила бил откаран в друг сервиз за смяна на скобите. Освен тези два автомобила св. Р. посочва че в сервиза на ищеца за ремонт са били карани и автомобил „Волво“ /бяло/ с рег. № 0745, както и ремаркета. При ремаркетата ремонтите били в ходовата част. На едното била заварена греда, която се скъсала на втория ден. По отношение на начина на постигане на уговорките между двете дружества св. Р. сочи, че е предоставял на сервиза да извърши преценка какви ремонтни дейности е необходимо да бъдат извършени, като е уведомявал конкретно за известните му проблеми по автомобилите. При получаване на автомобилите след ремонта, не е бил извършван оглед, тъй като имал доверие на сервиза. Лично свидетелят е извършвал уговорките с представляващия ищеца, като не е имало уговорки по отношение на цените и конкретните части, които ще се ремонтират. След ремонтите през 2022 г. свидетелят настоявал пред представляващия ищцовото дружество да му предостави опис на части, цени на същите и труд, но такъв не му е предоставен. Твърди, че ответното дружество е получило само фактурата от 18.02.2022 г., като не му е известно издаването на фактурата от 18.04.2022 г. Спрял плащанията по първата фактура, тъй като се налагало да извършва ремонтите на същите части в други сервизи. В дадените обяснения пред ЯРС представляващия ищцовото дружество И.Д. посочва, че разговорите във връзка с ремонти на автомобили на ответника са били извършвани със св. Р.. Излага, че процесните ремонти са били извършени в период от 2- 3 месеца. По отношение на автомобил „Мерцедес“ Д. твърди, че след извършения преди коледните празници на 2021 г. ремонт, автомобилът е бил върнат в сервиза след около една седмица. Установено било, че един от лагерите на скоростната кутия, който има проблем, не е бил сменен при първия ремонт, като втория ремонт е бил изцяло за сметка на ищеца- както за части, така и за труд. Сочи също така, че във връзка с извършения втори ремонт на скоростната кутия ищецът не е издавал фактура. В обясненията си Д. сочи, че винаги е информирал св. Р. за ремонтите, които ще се извършват, с изключение на дребните такива, като свидетелят е вземал решение ще се извърши ли ремонта или не и ремонта е предприеман само след получаване на съгласие от страна на свидетеля Р.. С представляващия ответника- Р.Ф., Д. твърди, че никога не е разговарял, сочи, че св. Р. многократно е обещавал, че плащането за ремонтите ще бъде извършено, но това не се случило, с изключение на частичните плащания. Посочва, че последния ремонт е от 18.02.2022 г., когато е бил обслужен автомобил „Мерцедеса“, като на тази дата е съставен и приемо- предавателния протокол, в който като получател се подписал св. Н.М. Д. твърди също и това, че втората фактура от 18.04.2022 г. е за извършени ремонтни дейности през м. февруари 2022 г., като е издадена по- късно по настояване на св. Р.. Сочи и това, че с фирмите, с които работи постоянно, сервизът не издава сервизна поръчка. По отношение на описа, сочи принципно, че щом е за фактура на висока стойност, такъв се съставя. Сервиза има изготвен ценоразпис на труд, с който ответникът разполага, тъй като му е предоставен от ищеца. В дадените от представляващия ответното дружество Р.Ф. обяснения в съдебно заседание пред ЯРС, същата сочи, че уговорка с ответника за стойността на ремонта не е била направена. Твърди, че опис не й е бил предоставян, а плащанията по първата фактура били спрени, тъй като ремонтираните автомобили продължавали да дефектират и това налагало извършване на плащания за ремонта им в други сервизи. От заключението на вещото лице С.Д. по назначената и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се установява, че фактура № 359 от 18.02.2022 г. и фактура № 394/18.04.2022 г. са осчетоводени в счетоводството на ищеца в законоустановените срокове, като са въведени в дневниците за продажбите и същите участват в резултата, формиран в справки- декларации за съответните данъчни периоди и дължимия ДДС е внесен. При извършената проверка в счетоводството на ответника и ТД на НАП вещото лице е установило, че от ответната страна е осчетоводена фактурата от 18.02.2022 г., същата е въведена в дневника на покупките за данъчен период м. февруари 2022 г. и правото на ползване на данъчен кредит е упражнено от ответника. Фактурата от 18.04.2022 г. не е и въведена в дневниците на покупките по ЗДДС и не е осчетоводена от ответника. В заключението си вещото лице потвърждава извършените от ответника преводи по сметка на ищеца във връзка с фактура № 359 от 18.02.2022 г. н общ размер на 5000.00 лв. и постъпването на суми по сметка на ищеца, като данните съответстват на посоченото от ищеца в исковата молба и представените от него платежни нареждания. Установено е, че в счетоводните регистри на ищцовото дружество задължението на ответника е в размер на 10 810.00 лв., формирано по фактурите от 18.02.2022 г. и от 18.04.2022 г. след приспадане на извършените плащания от ответника в общ размер на 5000.00 лв., докато в счетоводните регистри на ответното дружество задължението към ищеца е в размер на 7 400.00 лв., по фактурата от 18.02.2022 г. От заключението на вещото лице М.М. по назначената и изслушана от ЯРС съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се установява, че частите, консумативите и труда, вложен от изпълнителя, посочени в Опис по фактура № 359/18.02.2022 г. за извършени ремонтни дейности и Опис по фактура № 394/18.04.2022 г., както и Сервизен приемо-предавателен протокол от 18.02.2022г., е било необходимо да се вложат при процесния ремонт. Цените на вложените части, консумативи и труд по фактурата от 18.02.2022 г. 12 348.00 лева, а по фактурата от 18.04.2022 г. са 3 310.00 лева. Поради това, че при ремонта са вложени специфични части, вещото лице е затруднено да даде категоричен отговор дали цените, посочени от ищеца в описите са адекватни на пазарните цени към онзи момент, но въз основа на предоставена му от ищеца сервиза проформа фактурата от фирмата- доставчик на резервни части, вещото лице е установило, че цените цени съответстват на описаните в издадените от ищеца фактури, като е коментирало, че в оторизиран сервиз цените за труд са три пъти по-високи. За да бъдат сравнени цените на ищцовия сервиз с цените на други сервизи от типа на ищцовия, е необходимо това да се направи преди да е започнал ремонта. Вещото лице пояснява при разпита му в съдебно заседание, че разликата в изчисленията по фактурите с изчисленията в експертизата е в резултат на това, че в един от описите има припокриване на труда- записан е 2 пъти труд за едно и също нещо, докато за други ремонтни дейности изобщо няма записан труд. Поради оскъдната информация, с която разполага, вещото лице е заявило при разпита му в съдебно заседание, че не може да даде отговор относно качеството на извършения ремонт, за който липсва сервизна поръчка, няма данни за гаранция от изпълнителя, която обикновено се уговаря на изминат пробег или време, Вещото лице пояснява при проблем с предавателната /скоростната/ кутия, автомобилът не би могъл да се движи, а в конкретния случай, ако скоростната кутия на автомобила не е била отремонтирана, то той не би могъл да измине 120 000 км с увредена кутия. Експертът изказва предположения, че ако хипотетично скоростната кутия създава проблем при по- висок товар, т.е. при по-тежко натоварено полуремарке, възможно е да се шофира с по-малък товар, за да не се проявява този проблем и да се щади кутията, но при изминати 120 000 км, вещото лице дава заключение, че кутията е работила. Въззивният съд намира, че фактическата страна по спора е правилно установена от ЯРС. В настоящото производство страните не са ангажирали нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят приетата за установена фактическа обстановка. ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР №1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от ЯРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Страните са търговци, поради което отношенията между тях имат характер на търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ и се уреждат както от специалните разпоредби на ТЗ, така и от общите разпоредби на ЗЗД- арг. от чл.288 от ТЗ. Договорът за извършване на ремонт и обслужване на автомобили е разновидност на договора за изработка, уреден в чл.258 и сл. от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален, консенсуален, комутативен, възмезден договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите му съществени елементи- работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Законодателят не е предвидил форма за действителност на договора, при което писмената форма е само форма за доказване на договора за изработка, като пораждането на това облигационно правоотношение може да се установява с всички допустими от ГПК доказателствени средства, при съобразяване на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, регламентираща относителна забрана за установяване на договори на стойност по- голяма от 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение, като в чл.226, ал.1, изр.1 от ЗЗД изрично е предвидено, че поръчващия трябва да заплати възнаграждение за приетата работа, а съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД задължение на поръчващия е да приеме извършената работа. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно при предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на поръчващия- да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже предаване на изпълненото нещо във фактическата власт на поръчващия, който следва да установи изпълнението на основното си задължение- плащане на цената. При предявената искова претенция в тежест на ищеца при пълно и главно доказване е да установи, както съществуването на облигационното отношение между него и ответника, по силата на което ищецът е изпълнил, така и, че ответникът е приел изпълнението на договорените работи, при което за него е възникнало задължението за плащане на възнаграждение в претендирания размер, а в тежест на ответника и при доказване на горните факти, е да докаже погасяването на дълга. По делото не е спорно и е установено, че между страните на неустановена точна дата в началото на 2022 г. е бил сключен устен договор за изработка, по силата на който ищецът в качеството си на изпълнител е приел да извърши със свои материали и труд ремонт и поддръжка на автомобили на ответника, като от гласните доказателства, вкл. и от обясненията на представляващите двете дружества, се установява, че към момента на сключване на договора страните не са били наясно по отношение на всички части, които ще бъдат сменяни, респ. ремонтирани, както и на каква стойност, като не е имало и уговорка за конкретно възнаграждение. Основният спорен по делото въпрос е дали ищецът е изпълнил основното си задължение по договора, а именно- да извърши качествен ремонт на автомобилите на ответника, като отстрани повредите тях, т.е. дали ищецът е изправна страна по правоотношението. Приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя, което обхваща както едно фактическо действие- реално получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие- одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение, ако има такива, като за явните недостатъци той трябва да уведоми изпълнителя при предаване на работата, а за т. нар. скрити недостатъци /тези, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по- късно/, веднага след откриването им- арг. от чл. 264, ал.2 от ЗЗД. За да запази правата си по чл. 265 от ЗЗД, възложителят следва да прояви активност и да прегледа извършената работа при предаването, респ. приемането. При констатирани явни недостатъци или отклонения- такива, които са видими при обикновен преглед на работата, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата. Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал.3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него- при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета, т.е. одобрена от възложителя. В този смисъл за разясненията, обективирани в Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1956/2009 г., II т.о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със сервизен приемо- предавателен протокол от 18.02.2022 г. представител на ответника- св. Н.М.е приел посочените в протокола превозни средства без възражения за отклонения от работата. По делото е установено, че след приемането на работата и въвеждането в експлоатация на МПС от страна на възложителя е бил установено некачествено извършване на ремонта от страна на изпълнителя на скоростна кутия на автомобил „Мерцедес“, за което възложителят е уведомил незабавно изпълнителя в сроковете по чл.265 от ЗЗД, като по отношение на този факт е налице и съдебното признание от страна на представляващия ищцовото дружество по реда на чл. 175 от ГПК в съдебно заседание. Във връзка с направеното възражение от ответника е бил извършен допълнителен ремонт на скоростната кутия на автомобила изцяло за сметка на изпълнителя, след което автомобилът е бил предаден на собственикът му. Последният е експлоатирал вещта по предназначението й- извършване на транспортни дейности в продължение на около една година, изминавайки общо около 120 000 км, съгласно свидетелските показания, депозирани от свидетелите на ответника, като по делото не са налични доказателства, на скоростната кутия на автомобила „Мерцедес“ да е бил извършван ремонт в друг сервиз, както това не се установява и от представените от ответника 2 бр. фактури от м. септември и м.ноември 2022 г. Правилно и обосновано, съобразявайки се с формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в цитираните в обжалвания съдебен акт решения на ВКС, районният съд е приел, че осчетоводяването на фактура № 359 от 18.02.2022 г. от ответника, вписването й н дневниците за покупка, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично плащане на задължението по тази фактура от страна на ответника в общ размер на 5 000.00 лв., последното от които на 05.09.2022 г. /след изтичане на 6- месечния срок по чл.265 от ЗЗД/ представлява признание на задължението от страна на ответника за сумата от 12 400.00 лв. с ДДС. В този смисъл правилно и обосновано ЯРС е приел за неоснователно възражението на ответника по чл.265, ал.1 от ЗЗД за намаляване на възнаграждението поради некачествено изпълнение на възложената работа, като за да достигне до този извод е извършил правилна преценка на доказателствата по делото– гласни и писмени, сочещи еднопосочно на това, че след извършения повторен ремонт от страна на изпълнителя на скоростната кутия на автомобила след направеното в срока по чл.265 от ЗЗД възражение, автомобилът е бил използван от собственикът му продължителен период от време, изминавайки общо разстояние от около 120 000 км., без доказателства за извършван последващ ремонт на скоростната му кутия, като това, съгласно становището на вещото лице би било невъзможно при извършен от страна на ищеца некачествен ремонт. Правилно и обосновано е прието от първоинстанционния съд, че правото на възложителя да иска намаляване на възнаграждението, упражнено с подаването на отговора на исковата молба /17.02.2023 г./ е погасено на основание чл. 265, ал.3 от ГПК, тъй като възражението е направено след изтичане на 6- месечния преклузивен срок, предвиден в ЗЗД и след признаване на задължението по фактурата от 18.02.2022 г. чрез конклудентни действия- осчетоводяване на същата, вписването й в дневниците за покупка, ползването на данъчен кредит и извършването на три частични пращания по фактурата. Като правилни и обосновани се споделят от въззивния съд изложените от ЯРС доводи за дължимост от ответника на ищеца на сумата от 3 310.00 лв. по фактура № 394 от 18.04.2022 г. Същата е издадена във връзка с ремонт и техническо обслужване на автомобили на ответника, посочени в описа към фактурата, които дейности, извършени от ищеца са извън дейностите, за които е издадена фактурата от 18.02.2022 г., като по този въпрос страните не спорят. Чрез заключението на вещото лице, както и чрез показанията на св. Р. е установено, че частите и консумативите са вложени в автомобилите на ответника и са необходими във връзка с извършените ремонтни дейности и поддръжка на автомобилите на ответника, поради което същият дължи стойността им на ищеца в размера, установен от вещото лице. Фактурата, макар и издадена през м. април 2022 г., при съпоставката и с останалите писмени и гласни доказателства, не сочи на това, че описаните в нея ремонтни дейности и техническо обслужване на автомобили на ответника се дублират с тези, описани по първата фактура. Установено е, че фактурата от м. април 2022 г. е издадена по взаимно съгласие на страните по договора за извършената от ищеца услуга на ответника през м. февруари 2022 г., а не за дейности, извършени в периода от м. февруари до 18.04.2022 г. Липсата на подпис на представител на ответника в тази фактура, както и неосчетоводяването й в счетоводството на ответника, не води до извод, че услугата не е извършена от ищеца и ответника не дължи възнаграждение за тази услуга, тъй като както бе посочено и по- горе, договорът за услуга е неформален, консенсуален и сключването му подлежи на доказване с всички предвидени в ГПК доказателствени средства. Правилно е прието от районния съд, че възражението по чл.265, ал.3 от ЗЗД за недостатъци по монтираната мека връзка на ауспуха на автомобил „Волво“ /червено/ не е доказано, дори и да бъде прието, че е направено в преклузивния 6- месечен срок. Възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, че поради некачествения ремонт на ауспуха, конкретно на меката връзка, се е наложило да извърши ремонт в друг сервиз, не се подкрепя от представените от тази страна писмени доказателства- фактури, както и от гласните доказателства. От друга страна не е установена стойността на тази мека връзка и на труда за смяната й, за да бъдат приспаднати те от задължението на ответника към ищеца. От доказателствата по делото- гласни и писмени, не се установява ответникът да е упражнил правото си да възрази пред ищеца в качеството му на изпълнител по договора за недостатъци на изпълнената работа, с изключение на такива, свързани с ремонта на скоростната кутия на единия от автомобилите и на меките връзки на ауспуха на друг автомобил. За сочените от св. Р. недостатъци при извършения ремонт- скъсване на заварена греда на автомобил, а от св. М.- начупване на дискове на едно от ремаркетата след ремонта, не е установено изпълнителят да е бил уведомен, т.е. пред него да са направени възражения от страна на възложителя в сроковете по чл.265 от ЗЗД, за да възникне и да бъде удовлетворено правото на възложителя да иска намаляване на дължимото от него възнаграждение по договора. Останалите дейности, посочени във фактурите от 18.02.2022 г. и от 18.04.2022 г., касаят техническо обслужване на автомобили на ответника- смяна на масла, филтри, които са приети от ответника и одобрени, предвид липсата на възражения по чл. 265 от ЗЗД, поради което и се дължи заплащане на стойността на консумативите и вложения труд на ищеца от ответника. При уважаване на исковата претенция, ответникът дължи заплащане на лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, в какъвто смисъл е и произнасянето на ЯРС с обжалваното решение. Районния съд, като е достигнал до същите правни изводи е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба– да се остави без уважение. При този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1360.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 24.11.2023 г. Воден от гореизложеното, Ямболският окръжен съд