Решение № 79 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 5692/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК. Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С. С. Й.. Ищецът твърди, че по силата на Договор за бяла карта № 11027279/19.10.2022 г., сключен между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД (с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД) кредиторът се задължил и предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне, съгласно условията на сключения договор. Съгласно уговореното, кредитополучателят може да използва средствата веднага след активиране на картата, а ако извърши транзакции, надвишаващи наличния остатък, тези суми автоматично увеличават максималния кредитен лимит. Заедно с договора Кредитополучателят получава кредитната карта и ПИН код, както и Условията за ползване на картата и Тарифа за таксите. Той е длъжен в срок от два дни да създаде личен акаунт в сайта www.bialakarta.bg, където ще получава всички месечни извлечения и съобщения, свързани с договора. Този акаунт служи за официален канал за кореспонденция, а Кредитополучателят трябва да съхранява получените документи. Уточнява се, че за периода от 19.10.2022 г. до 19.02.2025 г. по кредита е начислена договорна лихва в размер на 11,73 лв. Поради забавено плащане върху непогасената главница е начислена и лихва за забава от 59,34 лв. за периода от 20.02.2025 г. до подаването на задължението в съда. Вземането било прехвърлено от „Аксес Файнанс“ на ищеца на 20.02.2025 г.с договор за цесия. При изложените твърдения, след като срещу заповедта е депозирано срочно възражение по чл. 414 ГПК, се иска признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите 495,38 лева – главница по Договор за бяла карта № 11027279/19.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 29.07.2025 г. до окончателното й изплащане, 11,73 лева – договорна лихва за периода от 19.10.2022 г. до 19.02.2025 г., както и 59,34 лева – законна лихва за периода от 20.02.2025 г. до 28.07.2025 г. Претендират се разноски. Ответната страна не е депозирала писмен отговор. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд Перник е сезиран обективно кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит. С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че ответницата като страна по същия е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Доколкото страна, в качеството си на кредитополучател по процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно. „Аксес Файнанс“ ООД е кредитор по см. на чл. 9, ал. 4 ЗПК и финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. От представените писмени доказателства – извлечение от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г. потвърждение за извършена цесия и извлечение от Приложение № 1 от 20.02.2025 г. се установява, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД по процесния договор е било прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като ответникът е надлежно уведомен за цесията от ищеца-цесионер като пълномощник на цедента, с получаване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията. По делото е приложен договор от 19.10.2022 г., сключен между страни, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави револвиращ кредит в максимален размер от 300 /триста/ лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта с визия (дизайн) А1 – кредитна карта 11027279, която кредитодателят е предоставил на кредитополучателя. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора същият се сключва за неопределен срок;, при фиксиран ГЛП 17,8%, а върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят. дължи дневен лихвен процент в размер на 0,04944 %. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Договора Кредитополучателят няма право да извършва транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, а в случай, че извърши такава транзакция, то страните се съгласяват, че сумата на тази транзакция увеличава максималния размер на кредита, посочен в чл.2, ал. 1 от договора. Общата сума, дължима от Кредитополучатсля съгласно чл 11, ал 1, т.10 от ЗПК е сборът от следните суми: ,. усвоената и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. такси за ползване на Картата, дължими от Кредитополучателя, посочени в Тарифата; 4.Годишен процент на разходите ГПР/ на заема: 18.95 %. Процесният договор за кредитна карта формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото е посочен ГПР и обща сума, дължима от потребителя. В конкретния случай обаче ответникът не е ангажирал никакви доказателства цедентът фактически да е предоставил сумата от 495,38 лв. на ответника, за да се установи възникване на вземане на кредитодателя-цедент спрямо ответника като кредитополучател. С исковата молба са представени единствено копие от договора за кредит, извлечение от договора за цесия и потвърждение за извършената цесия, но не са представени каквито и да е доказателства (платежни нареждания, извлечения от счетоводната система на цедента, банкова информация и др.) във връзка с реалното предоставяне на заемната сума. Формулирано е единствено искане за допускане на ССчЕ, формулирано под условие – в случай, че ответникът оспори вземанията, но доколкото в настоящия случай ответникът не е изразил становище, не е било налице условието, при което е било формулирано доказателственото искане на ищеца. Още повече, че експертиза би била допустимо и необходимо доказателствено средство, ако е налице необходимост от специални знания за установяване на правно релевантните факти. Доказването на факта на отпускане на заемната сума не изисква специални знания, а би могъл да бъде установен с различни доказателства (платежни нареждания, извлечения за извършените транзакции, съгласно чл. 9 от договора, извлечения от личния акаунт на кредитополучателя съгласно чл. 10 от договора и др., доколкото платежните институции са длъжни да съхраняват най-малко 5 години цялата счетоводна и друга информация и документация относно предоставените от тях платежни услуги, включително сключените договори, и извършваните допълнителни дейности – арг. чл. 22, ал. 3 ЗПУПС), а в процесния случай не са предоставени каквито и да допустими писмени доказателства, установяващи предаване на процесната сума. Наред с изложеното, видно от приложения договор, разрешеният кредитен лимит е 300 лв., поради което и не се установяват твърденията в исковата молба за револвиращ кредит в максимален размер 500 лв., нито са релевирани твърдения да са осъществени предпоставките в договора за реализиране на процедура за автоматично едностранно увеличаване на кредитния лимит. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). При прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да п р и е м е недоказания факт – реалното предаване на сумата от 495,38 лв. на кредитополучателя, по посочения в исковата молба начин, за неосъществил се. Така мотивиран, съдът