Решение № 296 от 13.7.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 392/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове от Р. А. Ц., ЕГН ••••••••••, •••, чрез процесуалния му представител адв. А. Д., със служебен адрес: г••• против Г. О. Ш., ЕГН ••••••••••, •••• и Х. Р. Ц., ЕГН ••••••••••, •••, с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.538 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че на 28.04.2021 г., в гр. Пловдив, между ищеца - Р. А. Ц., ЕГН ••••••••••, в качеството му на заемодател, и ответниците - Г. О. Ш., ЕГН •••••••••• и Х. Р. Ц., ЕГН ••••••••••, в качеството им на заематели, е сключен Договор за паричен заем, по силата на който заемодателят Ц. се е задължил да предостави на заемателите Г. Ш. и Х. Ц. сумата от 30 000 евро, а последните са се задължили да върнат заетата им сума на 15.09.2021 г.

За предоставения им заем заемателите са издали и Запис на заповед от 28.04.2021 г., с който двамата издатели са се задължили безусловно и неотменимо да заплатят на Р. А. Ц., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 30 000 евро срещу представянето на записа на заповед на 15.09.2021 г. Записът на заповед е предявен на издателите на 15.09.2021 г. Ответниците не са заплатили на ищеца сумата от 30 000 евро, както са се задължили.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2800/01.04.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 5754 / 2025 г. по описа на ПРС, XVIII гр. с-в, е разпоредено длъжниците Г. О. Ш., ЕГН ••••••••••, и Х. Р. Ц., ЕГН ••••••••••, да заплатят солидарно на кредитора Р. А. Ц., ЕГН ••••••••••, сумата от 30 000 евро, представляваща неплатена сума по Запис на заповед, издаден в гр. Пловдив на 28.04.2021 г., платим на предявяване, предявен за плащане на 15.09.2021 г., с място на плащане: гр. Пловдив, без протест и разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в Съда - 27.03.2025 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото по съразмерност: 1173.49 лева заплатена държавна такса и 2104.99 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

На 23.05.2025 г. от длъжниците Г. Ш. и Х. Ц. са постъпили възражения по чл. 414 ГПК, с които са заявили, че не дължат посочените в заповедта за изпълнение суми. В полза на ищеца е възникнало вземане въз основа на Запис на заповед от 28.04.2021 г., който съдържа всички изискуеми от Закона реквизити. Предявен е за плащане на 15.09.2021 г., като към момента издателите му не са заплатили сумата, за която са се задължили.

Във връзка с направените от ответниците възражения по редовността на Запис на заповед, издаден в гр. Пловдив на 28.04.2021 г., платим на предявяване, предявен за плащане на 15.09.2021 г., с място на плащане: гр. Пловдив, ищецът изразява следното становище:

-оспорва се възражението, че записът на заповед не съдържа всички реквизити; заявява се, че в текста изрично е посочено, че длъжниците се задължават безусловно и неотменимо да заплатят на Р. Ц. сумата от 30 000 евро;

-оспорва се възражението, че вземането е погасено по давност, тъй като вземането на ищеца произтича от сключен договор за заем (каузално правоотношение, във връзка с което е издаден и записът на заповед). Видно от съдържанието на договора за заем записът на заповед, който е издаден на същия ден, е за сума, идентична с предадената от заемодателя на заемателите. Записът на заповед е издаден като своеобразно обезпечение за вземането, което да служи като доказателство и разписка за предадената сума, тъй като същата е предадена на заемателите в брой;

• заявява се, че сумата, предмет на договора за заем, е предадена на ответниците в брой. Получаването от тях на сумата е потвърдено с издадения запис на заповед.

Предвид забавата на ответниците за периода от 16.09.2021 г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в Съда – 27.03.2025 г. се дължи обезщетение за забава.

Иска се да се постанови решение, с което:

• да се признае за установено, че Г. О. Ш. и Х. Р. Ц. дължат солидарно на Р. А. Ц. сумата от 30 000 евро, представляваща неплатена сума по Запис на заповед, издаден в гр. Пловдив на 28.04.2021 г., платим на предявяване, предявен за плащане на 15.09.2021 г., с място на плащане: гр. Пловдив, без протест и разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в Съда - 27.03.2025 г. до окончателното погасяване, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК peг. № 2800 /01.04.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 5754 / 2025 г. по описа на ПРС, XVIII граждански състав;

-да се осъдят ответниците Г. О. Ш. и Х. Р. Ц. да заплатят солидарно на Р. А. Ц. сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 30 000 евро за периода 16.09.2021 г. – 26.03.2025 г.

-да се присъдят разноските по делото.

В срока по чл.367 ГПК от ответниците са постъпили писмени отговори в следния смисъл:

-заявява се, че Записът за заповед не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбата на чл. 455 ТЗ, а именно: не съдържа безусловно обещание за плащане по смисъла на чл.455, т.2 от ТЗ, с оглед на което е налице порок във формалното съдържание на реквизитите по чл.535 от ТЗ;

-възразява се, че вземането е погасено по давност съгласно чл. 531 ТЗ, тъй като относно прекия осъдителен иск по чл.538, ал.1 ТЗ или установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед и/или неговия авалист, се прилага специалната тригодишна давност по чл.531, ал.1 ТЗ;

-от представения договор за паричен заем става ясно, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателите ще се извърши в срок от три дни от подписване на договора за заем в брой, като не се представят доказателства за предаване на заемната сума.

Иска се да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят. Претендират разноски.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

Със Запис на заповед, издаден на 28.04.2021 г. в •••, Г. О. Ш., ЕГН ••••••••••, и Х. Р. Ц., ЕГН ••••••••••, са се задължили безусловно и неотменимо да заплатят на Р. А. Ц., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 30 000 евро срещу представянето на записа на заповед на 15.09.2021 г.

Записът на заповед е предявен на издателите Г. О. Ш., ЕГН ••••••••••, и Х. Р. Ц., ЕГН ••••••••••, на 15.09.2021 г., за което е направено отбелязване.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2800/01.04.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 5754 / 2025 г. по описа на ПРС, XVIII гр. с-в, е разпоредено длъжниците Г. О. Ш., ЕГН ••••••••••, и Х. Р. Ц., ЕГН ••••••••••, да заплатят солидарно на кредитора Р. А. Ц., ЕГН ••••••••••, сумата от 30 000 евро, представляваща неплатена сума по Запис на заповед, издаден в гр. Пловдив на 28.04.2021 г., платим на предявяване, предявен за плащане на 15.09.2021 г., с място на плащане: гр. Пловдив, без протест и разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в Съда - 27.03.2025 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото по съразмерност - 1173.49 лева заплатена държавна такса и 2104.99 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК ответниците са подали възражение и поради това на основание чл.422 ГПК е предявен искът Р. А. Ц., ЕГН ••••••••••, да установи съществуването на вземането в размер на 30 000 евро спрямо Г. О. Ш. и Х. Р. Ц., произтичащо от Запис на заповед, издаден в гр. Пловдив на 28.04.2021 г., платим на предявяване, предявен за плащане на 15.09.2021 г., с място на плащане: гр. Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в Съда - 27.03.2025 г. до окончателното погасяване, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК peг. № 2800 /01.04.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 5754 / 2025 г. по описа на ПРС, XVIII граждански състав.

Доколкото вземането на ищеца произтича от Запис на заповед, следва да се обсъдят направените от ответниците възражения за погасяване на вземането поради изтичането на тригодишен давностен срок и че Записът за заповед не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбата на чл. 455 ТЗ, а именно: не съдържа безусловно обещание за плащане по смисъла на чл.455, т.2 от ТЗ, с оглед на което е налице порок във формалното съдържание на реквизитите по чл.535 от ТЗ.

Претенцията си ищецът основава на безусловно абстрактно задължение, поето от ответниците с процесния запис на заповед.

При преглед на съдържанието на запис а на заповед е видно, че той притежава всеки от описаните в чл.535 ТЗ реквизити и е редовен от външна страна. Записът е платим на падеж, вземането е станало изискуемо.

Съобразно правилата на чл.531, ал.1 ТЗ във връзка с чл.537 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Записът на заповед е предявен за плащане на 15.09.2021 г., т.е., тригодишният период изтича на 15.09.2024 г. Заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение е подадено в Съда на 27.03.2025 г., т.е., след изтичането на давностния срок. Това означава, че се е погасило правото на иск и поради това искът следва да се отхвърли.

Съдът счита, че не следва да се обсъжда вземането на ищеца по отношение на ответниците на основание за договор за заем, както и становището му, че след като вземането по договора за заем е обезпечено със Запис на Заповед от 28.04.2021 г., следва да се приложи общият петгодишен давностен срок.

Това е така, тъй като с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение се очертава предметът на искането, в което се включва вземането и основанието, на което ответниците дължат, а именно Запис на заповед от 28.04.2021 г. и при разглеждането на заявлението Съдът се ограничава в преценката дали е налице вземане на посоченото основание. При подадено възражение от страна на длъжниците и подаден иск за установяване на вземането в исковото производство Съдът е обвързан при изследване съществуването на вземането от основанието, разгледано в заповедното производство.

Т.е., предмет на производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане основано на запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.10 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието стои извън съдържанието на документа. С оглед на това в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

В тази връзка като основание на вземането на ищеца не следва да се обсъжда Договор за заем от 28.04.2021 г. и показанията на св.С. Б. – Ц..

Предвид неоснователността на главния иск, е неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1000 лв за периода 16.09.2021 г. – 26.03.2025 г.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответниците направените в хода на производството разноски.

Прави се искане на ответника Х. Ц. да се присъдят разноски в размер на 4000 лв, направени в заповедното производство. От ищеца е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът констатира, че от Х. Ц. е заплатено адвокатско възнаграждение на адв.И. за изготвяне и подаване на възражение по ч.гр.д. 5754/2025 г. на Районен съд – Пловдив. В случая следва да се отчетат следните обстоятелства: от ответниците чрез адв.И. в рамките на ч.гр.д. 5754/2025 г. на Районен съд – Пловдив е подадено немотивирано, бланкетно възражение Приложение 7 – образец за възражение по чл.414 ГПК. В обема правомощия на адв.И. се включва подаване и изготвяне на възражение по ч.гр.д. 5754/2025 г. на Районен съд – Пловдив. В тази връзка адвокатското възнаграждение следва да е адекватно на обема работа и поради това ще се присъдят разноски в размер на 250 лв.

На основание чл.4 ЗВЕРБ определените разноски ще се присъдят в евро – 127.23 евро.

От адв.И. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА във връзка със защитата на двамата ответниците – по 5300 лв адвокатско възнаграждение.

С оглед Решение на СЕС от 25.01.2024 г. Съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани с Наредба № 1/2004 г. и може да преценява цената на предоставените адвокатски услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото.

В случая следва да се отбележи, че от значение за определянето на дължимото на адв. И. адвокатско възнаграждение е обстоятелството, че се организира защита за двама ответници, за които е направено изложение на общи факти и обстоятелства в отговорите на исковата молба и в рамките на проведеното съдебно производство се установят общи за ответниците обстоятелства, което обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 5 300 лв общо, който размер е определен съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. и предвид фактическата и правна сложност на исковете, както и броя на проведените съдебни заседания, в които ответниците са представлявани от адв. И..

На основание чл.4 ЗВЕРБ адвокатското възнаграждение за адв.И. ще се присъди в евро – 2709.85 евро.

Мотивиран от горното, Съдът