Решение № 153 от 2.5.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1170/2025 г.

наказателно дело № 20254310201170 по описа за 2025 година

С наказателно постановление № 25-1762-000266/12.06.2025 г. на Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з- 1632/02.12.2021 г., е наложена на Е. П. Ф., с ЕГН ••••••••••, гр. С, ул. Х Д, №••, ЕТ.*, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., за това, че на 04.05.2025 г. в 15:03 часа, в община Ловеч, на път ПЪРВИ КЛАС № 4 като Водач на лек автомобил, ••• * * * ••••• •• *, •• •••• ••, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ПП I-4, км. 56.000, с посока на движение от град Варна към град С, управлява собствения си лек автомобил ••• •• ••••• •• * с регистрационен номер •• •••• ••, като не съобразява поведението си с пътната маркировка М1 "Единична непрекъсната линия", с което е извършил:

1. НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА, с което

виновно е нарушила чл.6, т.1 от ЗДвП;

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката Е. П. Ф., чрез мл. адв. Моника Станкова от САК, която го обжалва в срок и моли същото като незаконосъобразно тъй като е издадено при нарушение на материално-правните разпоредби и на процесуалните правила. Сочи, че доверителката и е разбрала за процесното наказателно постановление посредством получен имейл на 05.12.2025 г. от НАП за нововъзникнали публични задължения с изтекъл срок за доброволно изпълнение и сметките, по които следва да бъде извършено плащането. Излага, че проценото НП не е връчено на Е. Ф. и същата не е запозната със съдържанието му, нито за какво й е наложено административното наказание глоба. Сочи, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок, доколкото процесното наказателно постановление не е влязло в законна сила на посочената в него дата, поради нередовност на връчването на същото по реда на чл. 58 от ЗАНН. Излага, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу подпис, което в случая не е изпълнено, както и че тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Излага, че освен срещу подпис, в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Излага, че в ал. 2 на същата разпоредба създава една правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява "неприсъствено" връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Сочи, че съгласно константната съдебна практика, става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при които, за да е проявен състава на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Сочи, че следователно за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. Излага, че в настоящият случай не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, както и че от страна на служителите на МВР не са положение необходимите усилия да бъде намерена доверителката и на настоящия й адрес в гр. С , ж.к. Д 1, бл. 69, ап. 39. Излага, че доверителката и живее на посочения адрес, заедно със своята дъщеря, като не е променяла адреса си. Излага, че не е търсена и на постоянния й адрес в гр. С, който също не е променян. Предвид гореизложеното счита, че не са налице изискуемите комулативни предпоставки по чл. 58, ал. 2 ЗАНН за служебно връчване, поради което същото е нередовно и обжалваното постановление не е влязло в законна сила. Сочи, че обжалва издаденото НП като незаконосъобразно, при допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство - и при съставяне на АУАН, и при изготвяне на НП, както и че подробни аргументи в тази насока ще изложи след като се запознае с НП. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени НП № 25-1762-000266/12.06.2025 г. -Главна дирекция Национална полиция - ОД на МВР - Ловеч като незаконосъобразно като им присъди разноските, сторени по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован не се явява, за нея, редовно призована не се явява и мл. адв. Моника Станкова, която е депозирала писмена защита по делото, с която моли съда да разгледа делото в тяхно отсъствие и да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, в която насока излага подробни аргументи. Моли съда да присъди в полза на доверителката и сторените по делото разноски.

АНО – Началника на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Със съпроводителното писмо моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако уважи иска, съобразно правната защита и съдействие и физическата сложност на делото да присъди разноски в минимален размер съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Л. С. В., Н. М. П. и К. М. К., от писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 04.05.2025 г. бил съставен Акт Серия GA № 1031252 за установяване на административно нарушение от свид. Л. С. В. в присъствието на свид. Н. М. П. и свид. К. М. К. против Е. П. Ф., с ЕГН ••••••••••, гр. С, ул. Х Д, №••, ЕТ.*, за това, че на 04.05.2025 г. в 15:03 часа, в община Ловеч, на път ПЪРВИ КЛАС № 4 като Водач на лек автомобил, ••• * * * ••••• •• *, •• •••• ••, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ПП I-4, км. 56.000, с посока на движение от град Варна към град С, управлява собствения си лек автомобил ••• •• ••••• •• * с регистрационен номер •• •••• ••, като не съобразява поведението си с пътната маркировка М1 "Единична непрекъсната линия", с което виновно е нарушила

1.Чл.6, т.1 - НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА- от ЗДвП;

С акта не са иззети доказателства. В акта не е вписано възражение. В законоустановения срок жалбоподателката е депозирала писмено възражение, което е приложено по делото и от което се установява, че последната е оспорила извършването на процесното нарушение. В която връзка е била образува преписка и са били снети писмени сведения от участващите в проверката лица.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН „Нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им.“. От приложеното по делото заверено копие на процесното НП е видно, че в същото е вписано, че е връчено на основание чл.58, ал.2 ог ЗАНН и че е влязло в законна сила на 25.07.2025 г. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в завереното копие на НП, което е приложено по преписката не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. По делото е приложена докладна записка от 23.07.2025 г. изготвена от инспектор Св. Чобанов от която се установява, че във връзка с връчването на процесното НП на жалбоподателката Ф. на адрес гр. С, ул. „Х. Д“ №••, ЕТ.*, на място са били извършени проверки на 15 и 17.07.2025 г. през светлата част на денонощието но лицето не е било установено, както и други лица не били установени за да дадат информация за лицето, а на оставена покана с цел осъществяване на контакт с търсеното лице, до настоящия момент никой не се е отзовал, предвид на което е предложено преписката да се върне на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, тъй като НП не е връчено по компетентност. От служебно направената справка в НБД се установява, че от 25.09.2020 г. жалбоподателката е с постоянен адрес гр. С, район С, ул. „Х Д“ №••, ЕТ.*, а от 30.12.2021 г. е с настоящ адрес гр. С, Р И ж.к. Д, №•••, ЕТ.*, АП.••. На който адрес няма данни по делото жалбоподателката да е била търсена. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма. Видно от цитираната по - горе докладна записка жалбоподателката е търсена само на постоянния адрес и то само на две дати - 15 и 17.07.2025 г. през светлата част на денонощието, както е отразено. От друга страна видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката е заявила настоящ адрес на 30.12.2021 г., на който адрес няма данни последната да е била търсена. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в НП следва да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен. В процесното НП липсва такова отбелязване, а освен това както е посочено и по – горе жалбоподателката изобщо не е търсена на настоящият и адрес. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. В случая не е налице първата предпоставка – тъй като с жалбоподателката няма данни някой да се е свързвал и да я е уведомявал за процесното НП. По отношение на втората съдът констатира, че тя също не е налице, тъй като административния орган изобщо не е търсил лицето на заявения от същата настоящ адрес. АНО следва да се възползва от всички предоставени му по закон способи за връчване на НП и едва при наличие на достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира по изложените съображения, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателката и до момента, поради което жалбата и не би могла да се яви просрочена, поради което съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес да я обжалва.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в която насока са ангажирани писмени доказателства - Заверено копие на заповед рег.№81213- 515/14.05.2018г.; Заверено копие на заповед рег.№81213-1632/02.12.2021 г.; Заверено копие на заповед рег.№295з-293/30.01.2025г.; Заверено копие на заповед рег.№295з- 1569/23.05.2025г.; Удостоверение №295р-1218/21.01.2026г.; Удостоверение №295р- 1220/21.01.2026г.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдът счита, че административно наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като наказаното лице е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и така да организира адекватна защита. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателя не съобразява поведението си с пътната маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“, но в какво точно се изразяват действията и, с които не е съобразила поведението си, не е посочено. Това създава неяснота, която рефлектира на законосъобразността на издадените АУАН и НП.

Няма спор между страните, че съгласно разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДВП водачите на МПС следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, но същевременно с това разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват ясно, точно, пълно и коректно излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което в случая видно от обжалваното НП не е направено.

Изложеното дотук налага изводът, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби, тъй като не е налице ясно, точно, пълно и коректно излагане на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателката и възможността и да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността и да узнае какво точно нарушение и е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение. Допуснатото нарушение е неотстранимо поради което и налага отмяна на обжалваното НП.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По разноските:

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното възнаграждение е в размер на 1000 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева. Претендирания размер на адвокатското възнаграждение е значително над минимума предвиден в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а по делото от страна на АНО е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, поради което следва да се уважи за сумата от 204.52 евро / 400.00 лв. и се остави без уважение за горницата над 204.52 евро/ 400 лв. до 306.78 евро /1000 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

АНО не е претендирал разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът