Решение № 153 от 16.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 702/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. С решение №280/11.VІІІ.2023год. постановено по т.д.№368/2022год. Старозагорският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от НА• гр. С., представлявана от В.П.- директор на Д"Д.в." против „С.М.“ АД /в несъстоятелност/ с.К., местност „Я.“ №•, представлявано от управителя С.И.Ж. и В. П. М., временен синдик на „С.М.“ АД /н/, съгласно решение№23/31.І.2022год. по т.д.№1255/2021год. на ОС- С.З., иск с правно основание чл.694ал.2т.1 ТЗ във връзка с чл.722ал.1т.1 ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.1 ТЗ на приети в производството по несъстоятелност на длъжника „С.М.“ АД /н/ с.К., публични вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 638 938.10лв., дължими въз основа на Справки-декларации с вх. №№•••••••год.; Декларации по чл.55 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО с вх.•••, подадена за 3-то тримесечие на 2020год., вх.№•••, подадена за 4-то тримесечие на 2020год., вх.№••, подадена за 1-во тримесечие на 2021год. и вх.№•••, подадена за 2- ро тримесечие на 2021г од., и Декларации образец 6 вх.№№ ••• за м.08.2020год., ••• за м.09.2020год., ••• за м.10.2020год., •• за м.11.2020год., ••• за м.12.2020год., •• за м.01.2021год., ••• за м.02.2021год., ••• за м.03.2021год., ••• за м.04.2021год., ••• за м.05.2021год., ••• за м.06.2021год. и •• за м.07.2021год., като обезпечени с вписани в ЦРОЗ под №№•• и •• запори, наложени с Постановления за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК с изх. №•••год. и изх.№•••год. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№•••/30.VІІІ.2023год. е постъпила от НА• гр. С., представлявана от С. Х.- директор на „Д"Д.в.", срещу решение №280/11.VІІІ.2023год. по т.д.№368/2022год. на Старозагорският окръжен съд, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Сочи, че публичните вземания са предявени от Н•• с молба вх.№••••год. и са включени в обявеното в ТРРЮЛНЦ под №•• допълнение към списък с приети вземания по чл.686ал.1 ТЗ във връзка с чл.685ал.1 ТЗ. Като обезпечени и с предвидена поредност на удовлетворяване по реда на чл.722ал.1т.1 ТЗ синдикът е приел публични вземания в размер на 1 713 490.60лв., дължими въз основа на посочените в молба за предявявания по т.1.1 до т.1.51 включително, от т.1.64 до т.1.76 включително, от т.1.83 до т.1.139 включително, от т.2.1 до т.2.82 включително и от т.3.1 до т.3.5 включително изпълнителни основания, вместо претендираните като обезпечени 2 352 428.70лв. За публичните вземания в общ размер на 638 938.10лв. дължими въз основа на изброените в точки от 1.52 до 1.62 включително, от т.1.77 до т.1.80 включително, от т.1.140 до т.1.151 включително и от т.2.83 до т.2.94 включително на молбата за предявяване изпълнителни основания, синдикът не е приел претендираното обезпечение, а именно: наложените с Постановление с изх.№••год. и с Постановление изх. №••год. запори, поради което публичните вземания в размер на 638 938.10лв. са приети с поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.6 и т.9 ТЗ. Възражение срещу предвидената поредност на удовлетворяване и неприемането на обезпечението на публичните вземания в общ размер на 638 938.10лв. е оставено без уважение от съда по несъстоятелността, с определение№502/25.VІІ.2022год. по т.д.№1255/2021год. на ОС- С.З., обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ на 25.VІІ.2022год. Ето защо Н•• е предявила установителния иск по чл.694ал.2т.1 ТЗ във връзка с чл.722ал.1т.1 ТЗ. За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че с оглед вписването през 2022год. в ЦРОЗ на наложените през 2021год. обезпечителни мерки, същите не са наложени към датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника по смисъла на ЗОЗ. Или първоинстанционният съд е приравнил вписването на постановленията в ЦРОЗ, което е действие на органите на ЦРОЗ, с началния момент, от който издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки пораждат действие. Счита, че тази теза е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.206 ДОПК изрично повелява, че наложените обезпечителни мерки произвеждат действието, предвидено в разпоредбите на чл.451 ГПК, чл.452 ГПК, чл.453 ГПК и сл. Вписванията, които са конститутивен елемент от налагането на обезпечителните мерки, изрично са изброени в чл.201, чл.203 и чл.205 ДОПК. Нито една от тези разпоредби не съдържа изискване наложения запор да бъде вписан в ЦРОЗ, за да произведе последиците, предвидени в тях. Ето защо вписването на наложените обезпечителни мерки в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка, поради което решението на ОС- С.З., с което приема, че няма наложени обезпечителни мерки с Постановление с изх.№••год. и с Постановление изх. №••год., е изцяло в противоречие както с безспорните факти по делото, така и със специалните правила, регламентиращи реда за налагане на обезпечителни мерки по ДОПК и действието на наложения запор. Ето защо моли въззивният съд да отмени решението на ОС- С.З. и постанови ново решение по същество, с което приеме за установено по отношение на длъжника „С.М.“ АД /н/ с.К. и временния синдик В. П. М., че предявените от кредитора Н•• публични вземания в общ размер на 638 938.10лв. са в поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.1 ТЗ, като обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК с Постановление с изх.№••год. и с Постановление изх. №••год. ВЪЗЗИВАЕМИЯТ В. П. М.- синдик на „С.М.“ АД /н/ с.К., община К., ЕИК •• е подал отговор на въззивната жалба вх.№•••год., с възражение за нейната неоснователност. Аргументите му да не зачете запорите, наложени с Постановление с изх.№••год. и с Постановление изх. №••год., които са вписани в ЦРОЗ на 4.ІІ.2022год., т.е. след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника- 7.ХІІ.2021год., което е обявено в ТРРЮЛНЦ на 7.ХІІ.2021год., като обезпечителни мерки, създаващи годна привилегия по смисъла на чл.722ал.1т.1 ТЗ, са формирани по аналогия на разпоредбата на чл.646ал.1т.2 ТЗ. В разпоредбата на чл.722ал.1т.1 ТЗ законодателят е приравнил като основания за създаване на привилегия обезпеченията /залог и ипотека/ и обезпечителните мерки /запор и възбрана, вписани в ЦРОЗ/, без да отчита различната им правна природа. Същевременно в чл.646ал.1т.2 ТЗ е предвидено, че са нищожни обезпеченията /залог и ипотека/, учредени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. По същата логика, запор, който не е бил вписан в ЦРОЗ своевременно, не може да създаде привилегия за кредитора като годна обезпечителна мярка по чл.722ал.1т.1 ТЗ. Ето защо такива обезпечителни мерки не могат да бъдат противопоставени на останалите кредитори, в който смисъл е и практиката на ВКС. Моли въззивният съд да потвърди решението на ОС- С.З. като правилно и законосъобразно. Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд. Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното: Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС. Предмет на делото е предявен от ищеца Н•• гр. С., представлявана от В.П.- директор на Д"Д.в." срещу ответниците „С.М.“ АД /н/ с.К., община К., област С.З., ЕИК ••, представлявано от управителя С.И.Ж. и синдика В. П. М., иск с правна основание чл.694ал.2т.1 ТЗ във връзка с чл.722ал.1т.1 ТЗ- да се приеме за установена поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.1 ТЗ на приети в производството по несъстоятелност на длъжника „С.М.“ АД /н/ с.К. публични вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 638 938.10лв., дължими въз основа на Справки-декларации с вх. №№•••год.; Декларации по чл.55 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО с вх.•••, подадена за 3-то тримесечие на 2020год., вх.№•••, подадена за 4-то тримесечие на 2020год., вх.№••, подадена за 1-во тримесечие на 2021год. и вх.№•••, подадена за 2- ро тримесечие на 2021год., и Декларации образец 6 вх.№№ ••• за м.08.2020год., ••• за м.09.2020год., ••• за м.10.2020год., •• за м.11.2020год., ••• за м.12.2020год., •• за м.01.2021год., ••• за м.02.2021год., ••• за м.03.2021год., ••• за м.04.2021год., ••• за м.05.2021год., ••• за м.06.2021год. и •• за м.07.2021год., като обезпечени с вписани в ЦРОЗ под №№•• и •• запори, наложени с Постановления за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК с изх.№••год. и изх.№•••год. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С решение №139/7.ХІ.2021год. по т.д.№1255/2021год. на Старозагорския окръжен съд, на основание чл.632, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „С.М.“ АД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление с.К., местност „Я.“ №•, община К. и е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, обявено е в несъстоятелност „С.М.“ АД с.К., община К., ЕИК ••, наложени са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника и производството по делото е спряно за срок от една година. Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ под №••• по партидата на длъжника. С решение №23/31.І.2022год. по т.д.№1255/2021год. на Старозагорския окръжен съд, производството по несъстоятелност на длъжника „С.М.“ АД /н/ с.К., община К., ЕИК ••, е възобновено на основание чл.632ал. 2 ТЗ, като решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 31.І.2022год. С молба изх.№••• год. Н•• е предявила в срока по чл.685ал.1 ТЗ публични вземания за данъци, осигурителни вноски и глоби в общ размер на 2 576 342.74лв., дължими въз основа на изброените в молбата за предявяване и приложени към нея изпълнителни основания, като обезпечени вземания по смисъла на чл.722ал.1т.1 ТЗ, в производството по несъстоятелност на „С.М.“ АД /в несъстоятелност/ с.К., община К. по реда на чл.686ал.1 ТЗ. Като обезпечени и с поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.1 ТЗ синдикът е приел публични вземания в размер на 1 713 490.60лв., дължими въз основа на посочените в молбата за предявяване от т.1.1 до т.1.51 включително, от т.1.64 до т.1.76 включително, от т.1.83 до т.1.139 включително, от т.2.1 до т.2.82 включително и от т.3.1 до т.3.5 включително изпълнителни основания. За публични вземания в общ размер на 638 938, 10 лв., дължими въз основа на изброените в точки от 1.52 до 1.62 включително, от 1.77 до 1.80 включително, от 1.140 до 1.151 включително и от 2.83 до 2.94 включително в молбата за предявяване изпълнителни основания, синдикът не е приел претендираното обезпечение, а именно наложените с Постановления с изх.№•••год. и с Постановление изх.№•••год. запори, поради което публичните вземания в размер на 638 938, 10лв. са приети с поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.6 и т.9 ТЗ. В срока по чл.690 от ТЗ Н.а.•• а. за п. е депозирала възражение изх.№•••год. срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.6 и т.9 ТЗ за обезпечените с Постановления с изх.№•••год. и изх.№ •••год. обезпечителни мерки- запори, вписани в ЦРОЗ под •• и ••, публични вземания в общ размер на 638 938, 10 лв. С определение №502/25.VІІ.2022год. по т.д. №1255/2021год. на Окръжен съд С.З., подаденото възражение от Н.а.•• а. за п. е оставено без уважение относно претендираната поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.1 от ТЗ на публични вземания в размер на 638 938.10лв.. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №••. Видно от данните по делото, иск с правно основание чл.694ал.2т.1 ТЗ във връзка с чл.722ал.1т.1 ТЗ е предявен от кредитора Н•• в законоустановения 14-дневен срок от датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда по чл.692ал.4 ТЗ и е процесуално допустим. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от кредитора Н•• установителен иск по чл.694ал.2т.1 ТЗ, като е приел, че синдикът правилно не е зачел запорите, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№•••год. и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№•••год., вписани в ЦРОЗ на 4.ІІ.2022год. /с вписване №•• и вписване №••/, тъй като това е станало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника - 7.ХІІ.2021год. Решение №139/7.ХІІ.2021год. по т.д. №1255/2021год. на ОС- С.З., с което е открито производство по несъстоятелност на „С.М.“ АД с.К., поради неговата неплатежоспособност, и дружеството е обявено в несъстоятелност, е обявено в ТРРЮЛНЦ на 7.ХІІ.2021год. Вписванията за вземанията на Н•• в ЦРОЗ, предмет на настоящото производство, е станало на 4.ІІ.2022год., т.е. след датата на откриване на производство по несъстоятелност- 7.ХІІ.2021год. Първоинстанционният съд се е съобразил с практиката на ВКС- определение №238/10.V.2021год. по т.д. №1597/2020год. на ІІ ТО на ТК, с което е прието, че запорът, вписан в ЦРОЗ след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, не може да създаде ред за удовлетворяване, съгласно чл. 722ал.1т. 1 от ТЗ на публичните вземания. Създаването на такава привилегия противоречи на смисъла на ТЗ, тъй като подобно „учредяване“ на привилегии след откриване на производството по несъстоятелност би опорочило логиката на предвидената законова възможност за предявяване и приемане на вземания на кредиторите, както и установения в чл.722ал.1 ТЗ ред на привилегиите. Въззивният съд счита решението на ОС- С.З. за правилно и законосъобразно по следните съображения: В разпоредбата на чл.722ал.1т.1 ТЗ е предвидено, че в първи ред са вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ- от получената сума от реализацията на обезпечението. Запорът /обезпечителен или изпълнителен/ е обезпечителна мярка, налагана по реда на ГПК, ДОПК и в производството по несъстоятелност, с която се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия /правни и фактически/ с предмета на запора, като действията, извършени в нарушение на тази забрана са непротивопоставими спрямо кредиторите- чл.451ал.1 и чл.452ал.1 ГПК. Счита се, че те не са извършени спрямо кредиторите. Тези правила са приложими не само за индивидуалното изпълнение по ГПК, но и за публичното изпълнение по ДОПК, с оглед препращащата норма на чл.206 ДОПК, и при наложен запор в производството по несъстоятелност, предвид субсидиарното приложение на ГПК, съгласно чл.621 ТЗ. За разлика от запора, залогът е вещно обезпечение, от което се поражда заложно право, съществен елемент от което е правото на предпочтително удовлетворяване на заложния кредитор от цената на заложеното имущество при изпълнение върху него- чл.10ал.1т.1 ЗОЗ и чл.159 ЗЗД, каквото право не се поражда с налагането на обезпечителната мярка „запор“ по ГПК, ДОПК и ТЗ. С оглед забраната на чл.638ал.6 изр. трето ТЗ, запор върху вземане или върху движимо имущество и ценни книги по чл.4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с решение№50112/15.ІІІ.2024год. по т.д.№1602/2022год. на ІІ ТО на ВКС, като е приел, че „Разпоредбата на чл.722ал.1т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползва с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора“. Следователно, нито от правната природа на обезпечителната мярка „запор“, нито от очертаната цел и последици на вписването и по реда на ЗОЗ, както и от съпоставката на разпоредбата на чл.722ал.1т.1 ТЗ с останалите относими правила в търговската несъстоятелност, може да се направи извода, че вписването на запор по реда на ЗОЗ придава на кредитора, в чиято полза е наложен, качеството на обезпечен кредитор и приравнява по последици обезпечителната мярка „запор“ на реалното обезпечение „залог“. Решението на първоинстанционния съд, с което е прието, че публичните вземания, във връзка с които са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК запори, вписани в ЦРОЗ, нямат ред на удовлетворяване по чл.722ал.1т.1 ТЗ, тъй като не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване от получената сума от реализацията на предмета на обезпечителната мярка, постановено е съгласно задължителната практика на ВКС, поради което ще следва да се потвърди изцяло. На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК Пловдивският апелативен съд