Решение № 208 от 22.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1358/2025 г.

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. К. Ж. К. срещу присъда № 9/24.06.2025 година, постановена по НОХД № 187/2024 година, с която ОС Видин признал подс. К. за виновен в това, че на •••••••• година причинил по непредпазлИ.ст смъртта на Ж. Х. К., настъпила в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД - София, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна трамва - остър травматичен субдурален хематом вдясно челно слепоочно-теменно, субарахноидален кръвоизлив вдясно, мозъчни контузии вдясно, пневмоцефалия, мозъчен оток с вклиняване, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, причинена чрез нанА.не на множество удари с ръце и крака по главата, осъществени на 06.07.2021 година в с. •••, общ. Белоградчик, обл. Видин и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК му наложил наказание осем години лишаване от свобода, които на основание чл. 57, ал. 3, вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

От така определеното наказание на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднат периода от 31.08.2021 година до 09.05.2022 година и от 03.09.2024 година до настоящия момент, през който подс. К. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Със същата присъда ОС Видин осъдил подс. К. да заплати обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди на гражданския ищец Н. А. Ц. в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, както и имуществени вреди в размер на 1070 (хиляда и седемдесет) лв., ведно със законната лихва, считано от •••••••• година за неимуществените вреди и от 10.08.2021 година за имуществените вреди до окончателното погА.ване на задължението.

С присъдата съдът възложил на подс. К. да заплати и държавни такси върху уважения размер на исковете за неимуществени и имуществени вреди в размер на 4050 лв., както и направените на досъдебното производство и пред първата инстанция разноски в размер на 1100 лв. в полза на ОДМВР Видин и 4 858,74 лв. в полза на ОС Видин, както и по 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителни листове.

Съдът се произнесъл с присъдата и по веществените доказателства.

Според защитника решаващият съд е допуснал нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с осъществения доказателствен анализ и явна несправедлИ.ст на наложеното наказание.

Твърди се, че съдът бил ограничил правото на защита на подс. К. К., тъй като отказал да назначи нова съдебно-медицинска експертиза, която да бъде съобразена с показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели. Освен това подсъдимият не бил в състояние да разбере в какво точно е обвинен, тъй като в обвинителния акт тезата на обвинението била неясно формулирана и в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържали данни за времето, мястото и начина на извършване на деянието, тъй като не били посочени действията, извършени от обвиняемия. Присъдата почивала единствено на предположения. Не била доказана по безспорен начин причинно-следствената връзка между причинената тежка телесна повреда и смъртта на пострадалата Ж. К.. Отделно от това сам подсъдимият на последните три заседания пред Окръжен съд Видин поради това, че страдал от „Параноидна шизофрения“ непрекъснато заспивал. Психическото му състояние не позволявало да разбира свойството и значението на случващото се в съдебната зала, както и действията на съда и всички други действия, в това число и разпита на свидетелите. Видинският окръжен съд игнорирал становището на експертите-психиатри, че при влошаване на здравословното състояние на подсъдимия К. съдебното производство трябвало да бъде спряно и подсъдимият да се лекува и отказал да назначи нова СМЕ по повод изявлението на експерта д-р Н., че подсъдимият е развил и заболяване от „Паркинсон“.

С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Иска се отмяна на атакуваната присъда и оправдаването на подс. К. по повдигнатото обвинение и отхвърляне на предявените граждански искове в размера, присъден от Видинския окръжен съд, а в условията на алтернативност - делото да бъде върнато на ОС Видин за ново разглеждане.

Извън срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата е постъпила и писмена въззивна жалба от подс. К., в която се излагат съображения затова, че е осъден при липса на доказателства да е извършил престъплението, за което е признат за виновен, че присъдата почива на предположения и се иска да бъде оправдан от апелативния съд, също така да бъде прекратено производството и да бъде отменена мярката му за неотклонение, тъй като страда от „Паркинсон“ и здравословното му състояние се е влошило. В краен случай се иска делото да бъде върнато за допълнително разследване на досъдебното производство.

САС счете, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага събирането на доказателства, но с оглед данните по делото, че подс. К. страда от шизофрения и има здравословни оплаквания, които според него се дължат на заболяването Паркинсон, назначи комплексна съдебнопсихиатрична, психологична и неврологична експертиза, чрез която да се изясни какво е актуалното здравословно и психично състояние на подсъдимия и може ли да участва адекватно в наказателния процес.

След изслушването на вещите лица прокурорът от САП дава становище, че жалбата на защитата на подсъдимия е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъдата да бъде потвърдена в цялост като правилна и законосъобразна, постановена след анализ на всички събрани доказателства по делото. Сочи, че от заключението на приетата във въззивното производство комплексна съдебно-психиатрична, психологична и неврологична експертиза с категоричност се установява, че не са нарушени базисните психични годности на подсъдимия, както и възможността му да участва в наказателния процес, като той може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Намира наложеното от първостепенния съд наказание за справедлИ..

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н. Ц. също счита, че обвинението е доказано, установен е авторът на деянието, установено е самото деяние, установена е причинно-следствена връзка, която доказва, че вследствие на действията на подсъдимия К. е настъпила смъртта на жертвата. По отношение на гражданския иск моли той да бъде уважен в цялост така, както е предявен пред Видинският окръжен съд.

Според встъпилия във въззивното производство нов защитник на подс. К. по делото е останало недоказано авторството на подсъдимия във вмененото му деяние и на кои конкретно негови действия се дължал настъпилият смъртен изход. Набляга се на показанията на двама свидетели-очевидци – П. П. и А. А., който не съобщават подс. К. да е нанесъл побой на пострадалата К., а сочат, че тя била паднала сама и си ударила главата на стълбите на къщата. Според защитника тези показания не били обсъдени от решаващия съд, били игнорирани от него и била дадена вяра на показанията на свидетелитенеочевидци Л., М., М. М., С. М., И. И., които били дадени през 2023 година - две години след инцидента. Сочи, че непълнолетните свидетели не били разпитвани в съответствие с правилата, предвидени в процесуалния закон, тъй като обясненията им на досъдебното производство били записвани с един и същи почерк (на разпитващия полицай) и не било указано в протокола, че показанията се дават под диктовка и се записват вярно, каквато била традицията при съставянето на този тип документи. Не били разследвани нито в досъдебното производство, нито от първоинстанционния съд действията на свидетелите по отношение на К., които нахлули в къщата на подс. К., заплашили го със саморазправа, поради което той избягал, а след това изнесли пострадалата пред дома. Според защитника възможно било пострадалата К. да е била жива към този момент и е било необходимо да се проследи каква е ролята на това преместване за настъпването на смъртния изход. Освен това наказателното производство до този момент протекло с множество съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничили процесуалните права на подс. К.. С оглед заключенията на назначените съдебно-психиатрични експертизи налице били основанията за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като след извършването на престъплението К. бил изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключвало вменяемостта. Сочи, че едва със заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, назначена от първостепенния съд през 2025 година и комплексната съдебно психиатрична, психологична и неврологична експертиза, назначена във въззивното производство, се установявало, че подсъдимият К. разбира свойството и значението на всички свои дейности и може да е наказателно отговорно лице и да участва в наказателния процес. Експертите по назначената от първостепенния съд експертиза били нарушили императивна процесуална норма – чл. 152, ал. 3 НПК, тъй като в заключението си не споменали нищо за заболяването на подс. К. от болест на Паркинсон или от такъв синдром, възникнал поради продължителния прием на силни психотропни лекарства, при което се увреждали връзките между нервните окончания. Видинският окръжен съд незаконосъобразно бил назначил тройната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от 12.01.2025 година, тъй като не били налице предпоставките по чл. 153 от НПК - експертното заключение да не е достатъчно пълно и ясно или да е не обосновано и да възниква съмнение за неговата правилност. Според защитника заключенията на експертизите от 2021 година, 2022 година и 2024 година били еднозначни, потвърждаващи, с идентични резултати, с единствената разлика в отчетеното във всяко следващо прогресиращо влошаване на подс. К.. В нито едно от тях не се споменавало за ремисия на психичното му заболяване.

На следващо място – необоснована и пораждаща съмнения в компетентността на вещото лице според защитника била и съдебномедицинската експертиза от 07.07.2021 година за оглед на труп. Тези свои изводи защитникът обосновава с твърдението, че при аутопсията не били описани увреждания, които присъствали в издадената от ИСУЛ епикриза на пострадалата К., включително оперативният белег от трахеотомията за поставяне на канюла, както и двата белега с червеникав цвят и линейна форма в областта на главата - вдясно теменно и в тила, които съответствали на показанията на двамата свидетели от къщата срещу къщата на подсъдимия. Тези находки не били анализирани по никакъв начин и не били обвързани с настъпилата смърт. В нарушение на чл. 146 НПК експертът бил извел правен извод за наличието на причинно-следствена връзка между травматичното увреждане на лицето и главата на К. и леталния изход. Вещото лице било приело, че след настъпилия летален изход състоянието на пострадалата е „неописано за жИ.та“ и това не била техническа грешка, тъй като било повторено двукратно. Освен това същият експерт в своята експертиза твърдял, че смъртният изход е настъпил поради две счупени ребра, но в обстоятелствената част на заключението описал само едно счупено ребро. Сочи се и друго преценено като съществено процесуално нарушение – че заключението на съдебно-медицинската експертиза е изготвено на 07.07.2023 година – две години след назначаването й и след настъпването на леталния изход.

Според защитника нарушени са и процесуалните права на подс. К.. При ареста и задържането на обвиняемия на 06.07.2021 година не му била назначена адвокатска защита, а такава е получил едва на 06.10.2021 година. Досъдебното производство се водело от 27.09.2021 година, а обвиняемият бил арестуван на 06.07.2021 година и е пребивавал в следствения арест без защитник в продължение на три месеца. Обвинението в хода на досъдебното производство било променяно, за да се нагоди към съдържанието на свидетелските показания от 2023 година. В подкрепа на това оплакване се сочи, че в постановление за привличане от 2021 година обвиненията са били по чл. 124, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 128, ал. 2 от НК, докато в постановлението за привличане от 2024 година обвинението е изменено в такова по чл. 124, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 128, ал. 2, предложение последно, вр. ал. 1 от НК. Тази нарушения на процесуалните правила не били изследвани от съда и съобразени при постановяването на обжалваната присъда. Освен това съдът не бил отчел алкохолната болест на пострадалата и доколко нейните действия и нейното ежедневно поведение е допринесло към нейния смъртен изход. Според защитника след като авторството на деянието не било установено категорично, конкретно, точно, безпротИ.речИ., то постановеният първоинстанционен съдебен акт бил неоснователен, следва да бъде отменен и подс. К. оправдан.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства както от първата инстанция, така и във въззивното производство, намери за установено следното:

Въззивната жалба на предходния защитник на подс. К. е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, но е неоснователна. Неоснователни са и всички други оплаквания, изложени в съдебните прения пред САС от новия защитник на подс. К..

От събраните и проверени от първостепенния съд писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и заключения на експертизи САС намира за доказана следната фактическа обстановка, която не се отличава с някаква усложненост:

Установено е по делото, че подс. К. и пострадалата К. са съпрузи и към датата на инкриминираното деяние – 06.07.2021 година, живеели в къщата на подс. К. в с. •••, общ. •••, обл. ••• на ул. „•••“ № *. В близост до дома им се намирал търговски обект („пивница“) с разположени външни маси за консумация, стопанисван от св. В. Ц.. К. работела като учителка в местното училище. Двамата с подс. К. редовно употребявали алкохол в големи количества и скандалите между тях били почти ежедневие.

На 06.07.2021 година вечерта около 20-20.30 ч. пострадалата К. седяла на външна маса пред пивницата заедно с подс. К., свидетеля Г. Г. и Ц. Ц.. К. и подс. К. консумирали донесена от тях домашна ракия и били видимо повлияни от алкохола. Подс. К. поискал от К. да донесе още ракия, но при ставането от масата тя загубила равновесие и паднала назад със стола. При опита й да се изправи съборила още няколко стола. Св. Г. станал да й помогне да се изправи. Това ядосало подс. К., който го блъснал в гърдите и започнал да псува пострадалата К., ударил я с ръка в главата и поискал да се прибират. Двамата си тръгнали, но тъй като К. губела равновесие и падала на земята, подс. К. продължил да я псува, нанА.йки й множество удари с ръце по главата и ритници по тялото. После я хванал за косата и така я довлякъл до стълбите на къщата, в която живеели, където отново ритал К. по тялото и в главата и нанесъл удар в лицето й с камък. След това с влачене за косата успял да я вкара в коридора на къщата, където я оставил да лежи в безпомощно състояние, а той седнал на стълбите пред входа на къщата на отворена врата.

Свидетелите М. М., 15-годишна, сестра й Д. М., 13-годишна, В. В., 8- годишна, А. А., 13-годишна, И. И., 9-годишен, Н. Г., 13-годишен, които си приказвали и играели в близост до дома на подсъдимия, възприели нанА.ния от подс. К. над пострадалата К. побой. Уплашени от видяното, сестрите М. и А. А. изтичали и плачейки съобщили за случилото се на св. М. С., баща на сестрите, който бил в дома си и празнувал празник със св. А. М. и св. С. М.. Свидетелите С., М. и М. незабавно се отправили към къщата на подс. К.. Заварили подс. К. седнал пред къщата на отворена врата, през която св. С. забелязал, че Ж. К. лежала на пода в коридора и цялото й лице било в кръв. Св. С. позвънил на ЕЕН 112, като тримата със свидетелите М. и М. изнесли К. пред къщата и се опитвали да я свестят, но тя не реагирала. Св. М. поискала вода от св. П. П., която живеела в съседната къща и седяла на пейката отвън, за да наплискат К. в опит да я свестят. След известно време на място пристигнали екипи на спешна медицинска помощ и полицията. Пострадалата К. била откарана в УМБАЛ „Св. Петка“ - Видин за изследвания и прегледи. Впоследствие предвид тежкото й състояние била прехвърлена в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ – гр. София, където въпреки положените медицински грижи, включително и оперативни интервенции, тя починала на •••••••• година. Причина за смъртта на пострадалата Ж. К. била тежката черепно-мозъчна травма - остър травматичен субдурален хематом в дясно челно-слепоочно-теменно, субарахноидален кръвоизлив в дясно, мозъчни контузии в дясно, пневмоцефалия, мозъчен оток с вклиняване, която отговаря на медикобиологичния признак на тежка телесна повреда от вида - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та и развилите се от тази травма усложнения.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени от първата инстанция гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И. И., В. Ц., Г. Г., М. С., А. М., М. М., Н. Г., В. В., И. И., Д. М., С. М., А. А., дадени пред ОС Видин и приобщените от този съд по реда на чл. 281, ал. 5 НПК техни показания от досъдебното производство, а така също и показанията на св. Ц. Ц. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК, показанията на А. А. пред съда, от протоколите за оглед на местопроизшествие и заключението на СМЕ на труп № 6/2021 година.

Така възприетата от САС фактическа обстановка не се отличава съществено от тази, която първостепенният съд е приел за доказана от същите доказателствени източници. В основата на фактическите си изводи окръжният съд е поставил показанията на св. А. и св. И. И., включително дадените от него показания на досъдебното производство, които е преценил като найподробни и пълни и подкрепящи се от заключението на СМЕ на труп. Според това експертно заключение механизмът на причиняване на тежката черепномозъчна травма, съставляваща тежка телесна повреда и другите увреждания по тялото, които по своята медикобиологична характеристика отговарят на леки телесни повреди от вида временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та или болка и страдание, е чрез въздействието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма удари с и върху такива и добре отговарят да са получени при побой - удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце и ритници.

На тази доказателствена основа първостепенният съд преценил показанията на М. М., Д. М., Н. Г., В. В., С. М. и В. Ц., П. П., А. А. като уклончиви и не им дал вяра в частта, в която свидетелите отричали да са възприели нанесения от подс. К. побой над пострадалата К..

САС намира, че Видинският окръжен съд е спазил като цяло задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, констатирал е наличието на протИ.речия на доказателствените материали и е изложил съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. Аргументите според настоящия състав обаче са твърде общи и поначало така както са формулирани, не се отнА.т за всички свидетели. Освен това съдът е пропуснал в мотивите си да обсъди протИ.речията между разказаното от свидетелите пред първата инстанция и показанията на част от тях, дадени на досъдебното производство, наложили прилагането на процесуалната техника по чл. 281, ал. 5 НПК за приобщаването им към доказателствената съвкупност. Първата инстанция само е констатирала наличието на подобни протИ.речия и на това основание, без анализ и оценка кои от показанията са достоверни поради синхрона им с други доказателствени източници, изцяло е изключила поредица от гласни доказателства.

Всъщност показанията на свидетелите по делото могат да бъдат разделени условно на няколко групи:

• свидетели, които са възприели началото на зараждане на конфликта между подс.К. и пострадалата К., причината за това и първоначалните действия на подс. К. (свидетелите В. Ц., Г. Г., Ц. Ц. и Н. Г.);

• свидетели, които пряко и непосредствено са възприели или са имали възможността да възприемат действията на подс. К. спрямо пострадалата К. на улицата и пред дома им (свидетелите А. А., П. П., М. М., Н. Г., В. В., И. И., Д. М. и А. А.);

• свидетели, които са възприели последиците от действията на подс. К. и състоянието на пострадалата К. и са потърсили спешна помощ (свидетелите М. С., А. М. и С. М.);

• свидетели, които установяват факти, отнА.щи се до взаимоотношенията между подс. К. и пострадалата К. и между пострадалата К. и нейния син Н. Ц. (Н. Ц., Н. Х., П. Т.)

Обсъждайки показанията на свидетелите от първите три групи поотделно и в тяхната съвкупност, САС констатира пълно съвпадение между показанията на свидетелите Н. Г. и В. В., дадени на досъдебното производство от една страна и показанията на св. А. А. пред първата инстанция относно начина, по който подс. К. е водел пострадалата към дома им (хващане за косата и влачене) и упражненото от него насилие (удари с юмруци по главата, ритници по тялото и в главата, удар с камък в главата, влачене наново за косата докато вкара пострадалата К. в къщата). Следва да се отбележи, че свидетелите Г., В. и А. са били разпитани непосредствено след инцидента, на 07.07.2021 година, в хода на провежданите неотложни действия по разследване и при стриктно спазване на чл. 140 НПК предвид малолетието им, като показанията на Г. и В. са последователни, логични и без вътрешни протИ.речия. Що се отнА. до св. А., то тя единствена от тримата свидетели, а и от всички други свидетели от първите три група, без затруднение и въпреки изтеклото време от приблизително четири години, е описала поведението на подс. К. пред съда по същия начин, както е разказала на досъдебното производство, поради което не се е налагало показанията й от досъдебното производство да бъдат оглА.вани. Достоверността на разказаното от свидетелите Г. и В. на досъдебното производство, така както и показанията на св. А., е подкрепена по експертен път от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, в което вещото лице е посочило именно подобен механизъм на причиняване на тежката черепно-мозъчна травма, довела до леталния изход. Същевременно експертното заключение, което с категоричност изключва възможността тежката черепно-мозъчна травма да е причинена от падане от собствен ръст, както и показанията на св. А., опровергават твърденията на Г. и В. пред съда, че пострадалата К. поради тежкото си алкохолно опиянение загубила равновесие, паднала на стълбите и си ударила главата. При това положение показанията на двамата свидетели, дадени на досъдебното производство, следва да бъдат кредитирани като достоверни за разлика от тези, дадени от тях в хода на съдебното следствие и за които са заявили, че поддържат.

Показанията на свидетелите Г. и В. от досъдебното производство, а така също показанията на св. А. пред съда съдържат първични доказателства относно авторството на подс. К. в престъплението, за което е обвинен и за механизма на неговото извършване. Тези първични доказателства ведно със заключението на съдебно-медицинската експертиза с категоричност опровергават показанията свидетелите П. П. и А. А., на които се позовава защитата в съдебни прения и според които подс. К. не е нанА.л побой на пострадалата К., а тя поради това, че е била пияна, е паднала на стълбите на къщата и ударила главата си. Затова тези показания, противно на тезата на защитника, следва да бъдат преценени като недостоверни. Отделно от това показанията на П. П., че от разстоянието от около 50-60 метра не само видяла, но и „чула“ как пострадалата К. паднала и ударила главата си на стълбите пред входа на къщата, протИ.речи на формалната логика. По каква причина П. и А. свидетелстват по посочения начин, който е в синхрон с обяснението на подс. К. пред първоинстанционния съд, няма отношение към главния

доказателствен факт. Следва да се посочи само, че св. А. в показанията си допуска възможността да не е възприел нещо от развилия се инцидент, тъй като не бил стоял през цялото време на улицата и е имало моменти, които е бил вътре в дома си.

Видинският окръжен съд е приобщил показанията на св. И. И. от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, но не е съобразил, че тези показания, които впоследствие са послужили както за опресняване паметта на свидетеля, така и за осъждането на подс. К., не съставляват годно доказателствено средство. Към 29.12.2023 година св. И. И. е бил малолетен, на 12 годишна възраст. Разпитът му не е проведен при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 НПК. На него е присъствал баща му, но той е факултативен участник според процесуалния закон, за разлика от педагога или психолога, чието участие е задължително. Затова този разпит следва да бъде изключен от събраната и проверена доказателствена съвкупност поради процесуалната му негодност.

САС счете, че приобщеното по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показания от досъдебното производство на св. М. С., в което се съдържат както първични, така и производни по своя характер доказателства, е със съществена за предмета на доказване доказателствена стойност. Разпитът е проведен също непосредствено след инцидента на 07.07.2021 година. Свидетелят е описал как двете му дъщери Д. М., М. М. и приятелката им – св. А. А., са се прибрали около 21.00 часа на 06.07.2021 година в дома му и плачейки са разказали, че са видели как подс. К. бил хванал пострадалата К. за косата, влачел я по пътя, биел е с юмруци и я ритал и това е станало в близост до магазина на св. В. Ц.. После свидетелят е разказал как е отишъл веднага със свидетелите А. Л. и С. П. до дома на подс. К., къде са заварили подс. К. и пострадалата К., какво е било нейното състояние и какви конкретни действия са извършили те (изнА.не на улицата, опит за свестяване с вода, взета от П. П., известяване на полицията и тел. 112 за необходимостта на медицинска помощ).

САС счете, че тези показания следва да бъдат кредитирани достоверни поради това, че се подкрепят от показанията на св. А., а и сам свидетеля пред окръжния съд изрично е заявил след прочитането им, че ги поддържа. Показанията се отличават от съобщеното от свидетеля пред съда практически само по два въпроса – какво са казали уплашените и плачещи деца за начина, по който подс. К. е водил жена си (за ръка или чрез влачене) и за това бил ли е С. свидетел на друг случай, при който подс. К. на публично място е бил с юмруци пострадалата К.. По първия въпрос показанията на св. С., както бе посочено, са в синхрон с тези на св. А., а по повод на това упражнявал ли е подс. К. и друг път насилие над пострадалата К. те се подкрепят от показанията на св. Ц., който съобщава, че при срещите им в гр. Плевен е виждал синини по врата и по раменете на майка си, както и от показанията на Н. Т., сестра на пострадалата, която също разказва за това, че е възприемала следи от насилие по тялото на К..

Свидетелите А. М., М. М. и Д. М. са били разпитани на досъдебното производство малко повече от две години след инцидента. Окръжният съд е приобщил показанията им към доказателствената маса чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5 НПК по искане на прокурора заради констатирани практически несъществени протИ.речия със заявеното от тях пред съда, доколкото нито в показанията им на досъдебното производство, нито в тези пред съда свидетелите са съобщили важни и относими към предмета на доказване факти. В частност – двете сестри М.и още на досъдебното производство са отрекли да са станали очевидци на нанА.ния от подс. К. на пострадалата К. побой. Съпоставени с показанията на св. А., която е била заедно с тях и подробно, последователно и без вътрешни протИ.речия описва независимо от изтеклия период от време какво и трите деца са възприели пряко и непосредствено, а така също и с кредитираните като достоверни показания на св. С. от досъдебното произвоство, които като производен източник служат за проверка на тяхната истинност, се налага извод, че показанията на двете сестри М.и в двете фази на наказателния процес са недостоверни. Това се отнА. и до показанията на св. А. М., според която децата не са съобщавали, че подс. К. бие пострадалата К. и че не били разстроени и уплашени. Последното е в протИ.речие и с формалната логика, тъй като не може да се изведе при това положение логично обяснение по каква причина С., М. и М. са тръгнали незабавно към дома на подс. К. и пострадалата К.. Причината, поради която А. М., М. М. и Д. М. свидетелстват по подобен начин и заявяват, че не поддържат показанията си от досъдебното производство, е без значение към установяването на главния доказателствен факт.

Първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди достоверността на дадените от подс. К. обяснения по обвинението. Те, а и тези от досъдебното производство, които не са част от доказателствената съвкупност, тъй като не са били приобщени по съответния процесуален ред, са коментирани от долната инстанция единствено във връзка с назначените по наказателното производство съдебно-психиатрични и комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи за вменяемостта на подсъдимия. САС счита, че обясненията на подс. К. пред съда, в които отрича да е нанА.л побой на пострадалата К. и твърди, че уврежданията, от които е починала, са резултат от падането й в нетрезво състояние от собствен ръст и удар в каменните стъпала на дома им, следва да бъдат преценени единствено като средство за защита, но не и като достоверно доказателствено средство. Те са опровергани по несъмнен и категоричен начин както от кредитираните като достоверни показания от досъдебното производство на свидетелите Г., В. и показанията пред съда на св. А., които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, а така също и от заключението на СМЕ на труп, в което вещото лице – съдебен медик с категоричност отрича възможността тежката мозъчна травма с конкретната й локализация да бъде причинена по описания от подсъдимия механизъм.

САС подобно на първостепенния съд кредитира заключението на СМЕ на труп като пълно, компетентно и не пораждащо каквито и да е съмнения в неговата правилност. То, макар и да е изготвено с голяма забава, е дадено от лице, което притежава необходимите специални знания из областта на съдебната медицина и е резултат на прякото и непосредствено изследване както на тялото на пострадалата и проучването на констатираните при външния и вътрешен оглед телесни увреждания, така и на наличната медицинска документация във връзка с провежданото лечение на пострадалата в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД, включително и с част от събраните по досъдебното производство гласни доказателства. Заключението е и убедително защитено пред първоинстанционния съд. От него се установява, че причината за смъртта на пострадалата Ж. К. е причинената й тежка черепно-мозъчна травма - остър травматичен субдурален хематом в дясно челно-слепоочно-теменно, субарахноидален кръвоизлив в дясно, мозъчни контузии в дясно, пневмоцефалия, мозъчен оток с вклиняване, която отговаря на медикобиологичния признак за тежка телесна повреда от вида постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Локализацията на увреждането изключва падането от собствен ръст на терена, както и падането от стол назад по гръб, но в цялост както това увреждане, така и останалите травми - две разкъсно-контузни рани по главата; счупвания на 8-мо ребро двустранно; множество кръвонА.дания до дясната мишница и отзад по лопатката, кръвонА.дания по глезените; кръвонА.дане на двете очници, разкъсно - контузна рана на брадичката в дясно са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на удари с и върху такива и добре отговарят да са получени при побой - удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце и ритници. От тези травми счупванията на две ребра (8-мо ребро двустранно) и разкъсно-контузните рани по лицето и главата отговарят на медикобиологичния критерий на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК – временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та, а всички останали мекотъканни увреждания – на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК – болка и страдание.

Първостепенният съд не е имал каквито и да е било основания да удовлетвори искането на защитника на подсъдимия за назначаването на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, при която вещото лице да съобрази дадените от свидетелите показания в хода на съдебното следствие, според които в обобщен вид пострадалата К. се е „самоувредила“, тъй като заради употребения от нея алкохол е загубила равновесие, паднала е и си е ударила главата. При изготвянето на заключението вещото лице е обсъдило тази хипотеза, тъй като е разполагало с показанията на свидетелите Г. Г. и Ц. Ц., в които е описано падането на К. пред пивницата и с категоричност, потвърдена и при разпита му пред първата инстанция, е заявило, че травмите не отговарят да са получени от самостоятелно падане от собствен ръст на терена или при падане от стол назад на гръб.

Не са налице и основанията, с които новият защитник на подс. К. подновява пред САС искането за назначаване на повторна (нова) СМЕ. Аргументите, с които се обосновава претендираната от защитата необоснованост и неправилност на заключението почиват на неправилна, превратна по своето съдържание интерпретация на отразените в него експертни изводи. Внимателният преглед на същото сочи, че като причина за смъртта на пострадалата въпреки полаганите високоспециализирани медицински грижи е посочена единствено и само установената въз основа на медицинската документация и потвърдена при външния и вътрешния оглед на главата на пострадалата К. в хода на извършената аутопсия тежка черепномозъчна травма. Между тази травма и смъртта е налице причинна връзка. Този извод, противно на твърденията на защитата, не е правен, а е експертен, тъй като само лице със специални знания в областта на медицината (респективно – съдебната медицина) е компетентно да го направи. И това е така, тъй като нито съдът, нито страните по делото притежават подобни специални знания, а дори и да ги притежаваха, процесуално недопустимо би било да приложат собствените си знания.

Не отговаря на действителното положение, че в заключението не са посочени увреждания, които били описани в издадената от УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ ЕАД епикриза. Наличието на поставена канюла по повод извършена трахеостомия е описано двукратно – при външен оглед на шия (ДП, л. 323, ред 4) и при вътрешен оглед на уста, шия и гръден кош (ДП, л. 324, ред 13). Описани са и двата белега с червеникав цвят и линейна форма в областта на главата – вдясно теменно и в тила (ДП, л. 322, 2-3 ред отдолу нагоре). Не отговаря на действителното положение и това, че в заключението си вещото лице е посочило, че причина за смъртта са и двете счупени ребра, които били описани като едно. Двете ребра са описани при вътрешния оглед на гръдния кош като „счупвания на 8-мо ребро двустранно до гръбнака без разместване с начално калосообразуване“ (ДП, л. 324, ред 10-11 отдолу нагоре) и те нямат никаква връзка с тежката черепно-мозъчна травма и нейната локализация. По-нататък, фактът, че за тях вместо да бъде изписан медикобиологичния признак на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК - „временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та“ е допусната печатна грешка и е написано „временно разстройство на здравето неописано за жИ.та“ и тази печатна грешка е възпроизведена и във връзка с разкъсно-контузните рани по лицето и главата, не може да породи съмнение в правилността на заключението.

И накрая – безспорният факт, че експертизата е назначена през 2021 година, а заключението е изготвено две години след деянието – на 07.07.2023 година, не компрометира процесуалната му валидност и не може да послужи като основание за назначаване на нова експертиза. Тази забава не съставлява и съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подс. К., каквото твърдение лансира защитата в съдебните прения.

От значение за предмета на делото е и въпросът за вменяемостта на подс. К.. От медицинската документация, приложена по делото, се установява, че той страда от параноидна шизофрения.

По досъдебното производство са били изготвени две експертизи – единична съдебно-психиатрична и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Освидетелстването на подс. К. е извършено амбулаторно на 27.07.2021 година по първата експертиза и на – 02.09.2021 година по втората.

Двете заключения са идентични по въпроса за психичното заболяване, от което страда подс. К. – параноидна шизофрения, но в заключението на комплексната СППЕ е посочено изрично, че психичното заболяване е в ремисия и при подсъдимия не се установяват данни за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които да водят до невменяемост. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза подс. К. бил болестно утежнен да разбира свойството и значението на действията си по време на извършеното престъпление, предмет на воденото досъдебно производство като болестното му състояние оказвало влияние върху ръководенето на постъпките. Така формулираният от вещото лице извод не съдържа заключение, че заради заболяването си подс. К. е бил в състояние на невменяемост към момента на извършване на инкриминираното деяние. Според заключението на комплексната СППЕ подс. К. по време на извършване на деянието, предмет на делото, е могъл да разбира свойството и значението на действията си и е бил ограничено годен да ръководи постъпките си поради алкохолната злоупотреба. Индивидуалните особености на личността на осв. К. не оказвали влияние върху способността му за правилно възприятие и оценка на фактите и обстоятелствата, имащи значение за разследването, а физическото и психично състояние позволявали до дава достоверни показания. В същия смисъл е и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, която приема, че подс. К. страда от психическо заболяване Параноидна шизофрения и Алкохолна зависимост, но към датата на изследването му не е налице краткотрайно разстройство на съзнанието, което да води до невменяемост, а такъв тип разстройство към датата на престъплението би могло да се получи вследствие злоупотребата му с алкохол.

След внА.не на обвинителния акт в съда подс. К. е бил освидетелстван двукратно, амбулаторно и стационарно за срок от 30 дни във връзка с назначените нови две комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, чиято задача е била да провери актуалното психично състояние на подсъдимия и възможността му да участва в наказателния процес.

Според заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено на 18.11.2024 година от същите вещи лица, които са дали заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на досъдебното производство, при новия амбулаторен преглед, извършен на 06.11.2024 година в условията на задържане под стража, са установени данни за разстройство в съдържанието на мисловната дейност, изразяващо се в налудни идеи за отношение, следене и заплаха, както и за слухови халюцинации, каквито не били налични при изготвяне на заключението от 27.09.2021 година, което дало основание вещите лица да приемат, че подс. К. е бил в ремисия на заболяването си. При новото освидетелстване вещите лица са констатирали, че подс. К. страда от Параноидна шизофрения – епизодичен ход с прогресиращ дефицит. Актуален Параноидно халюцинаторен синдром, който може да окаже влияние по време на наказателното производство. Приели са още, че подс. К. може да бъде утежнен да разбира свойството и значението на действията си по време на процеса и към момента на освидетелстването – 06.11.2024 година, не е в състояние да разбира и да взема решения по поставените му въпроси, както и при обсъждането на същите със защитника. Същевременно вещите лица посочили, че при подс. К. не се установяват данни за продължително или краткотрайно разстройство или помрачение на съзнанието, които да водят до неспособност да се възприема случващото се около него, но поради налудностите са приели, че може да тълкува фактите изопачено. В заключение експертите са счели, че към момента на освидетелстването подс. К. не е в състояние да разбира същината на процесуалните действия на съда и не е в състояние да носи наказателна отговорност.

В съдебното заседание вещите лица са пояснили, че състоянието на подс. К. се отличава от това, в което е бил при първото освидетелстване, че в случая не се касае за разстройство на съзнанието, а за параноиден синдром, който е мисловно разстройство – подс. К. разбира действията на съда, но ги интерпретира болестно, поради което не може да участва пълноценно в наказателния процес. Вещите лица заявили, че не могат да определят каква ще бъде продължителността на пристъпа му, допуснали, че престоят в ареста вероятно оказва влияние на психическото му състояние и били категорични, че трябва да бъде лекуван – нещо, което той не желае да прави.

При това съдържание на експертните изводи правилно първостепенният съд е преценил, че са налице основанията по чл. 153 НПК за назначаването на нова вече тройна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, тъй като заключението на изслушаната съдебно-психиатрична и психологична експертиза е недостатъчно пълно и ясно. Правилно и в интерес на правосъдието е постановил подс. К. на основание чл. 70, ал. 1 НПК да бъде настанен за психоневрологично изследване в СБАЛЛС •••, където в стационарни условия да бъде освидетелстван, а при нужда – и да бъде проведено лечение.

Видно от заключението на новата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза подс. К. К. страда от Параноидна шизофрения (F 20.0, МКБ - 10). Според вещите лица катамнезното проследяване на заболяването показало, че заболяването има епизодичен ход на фона на продължителни ремисии. Не констатирали при подс. К. промяна на личността му в шизофренен стил. Към момента на стационарното му изследване заболяването от Параноидна шизофрения не било в активна фаза т.е. подс. К. е продължавал да бъде в ремисия. За да отговорят на въпроса дали може да участва в наказателния процес, експертите счели за необходимо преди това да дадат заключение и по въпросите за вменяемостта на подсъдимия към момента на извършване на деянието, в което е обвинен. Приели са, че подс. К. е с нормално развитие на интелекта, че от медицинска гледна точка нямат основание да приемат, че по време на деликта е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде приравнена към „краткотрайно“ или „продължително“ разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК, поради което са достигнали и до извод, че той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си по времето на инкриминираното деяние, приемайки че се касае за хомоцид (убийство), които следва да бъде разглеждан като интелигибилено убийство вследствие конфронтация и мотивация, изводима от реалността, в която са действали обвиняемия и пострадалата. Посочили са още, че способността на подс.К. да фиксира и в значително дълъг времеви интервал да възпроизвежда подредеността и съдържанието на събития около инкриминираното деяние е съхранена. Затова от медицинска гледна точка, той е могъл правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и понастоящем да дава достоверни обяснения за възприети факти от обективната действителност. Разминаването в обясненията могат да бъдат интерпретирани като негова защитна реакция, целяща избягване или намаляване на наказателна отговорност. Към момента на проведеното психо-неврологично изследване подс. К. К. е бил без качествени разстройства във възприятия, мислене, емоции, воля, памет и интелект, апсихотичен и с налична психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да може да ги ръководи, а психичното състояние му позволява да участва пълноценно в съдебната фаза на наказателното производство. Параноидната шизофрения у подс. К. К. е в ремисия, поради което не следва да се приравни към „продължително“ разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Подсъдимият има изградена и съхранена психична годност да разбира смисъла на извършваните спрямо него следствени действия, т.е. да участва пълноценно в наказателния процес, а така също да разбере смисъла на евентуално наложено наказание за реализиране на неговата наказателна отговорност. Вещите лица са посочили, че в случай, че настъпи екзарбация на болестта (поява на психотичен епизод), следва да бъде направена нова оценка на психичното му състояние и в съответствие с това да проведе лечение във връзка с чл. 40 от НК в ПО на СБАЛЛС – Затвора-••• или да бъдат приложени принудителни медицински мерки спрямо него в съответствие с чл. 89, б „в“ от НК в Първо мъжко съдебно отделение при ДПБ – •••, като след постигане на ремисия следва да продължи изтърпяване на наложеното наказание.

Както първата инстанция, така и въззивният съд прецени, че заключението на вещите лица по тази назначена стационарна комплексна психиатрична и психологична експертиза е пълно и компетентно, изчерпва всички поставени пред тях въпроси, убедително е защитено в съдебното заседание и е прието без възражения от всички страни по делото, включително и от защитника на подс. К.. Чрез него се установява по несъмнен начин, че подс. К. е бил вменяем както по време на извършване на деянието, в което е обвинен, така и в хода на съдебното производство, в което може да участва. Затова тезата, поддържана в съдебни прения от новия защитник на подс. К., че с оглед заключенията на назначените съдебно-писхиатрични експертизи били налице основания за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като след извършването на престъплението подс. К. бил изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, е неоснователна. Още на досъдебното производство назначените съдебно-психиатрична и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертизи са изключили

възможността подсъдимият да е бил или да се намира в подобно продължително разстройство на съзнанието, а този извод е изведен за трети път в заключението на назначената стационарна тройна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Не отговаря на действителното положение по делото и оплакването на този защитник, че вещите лица по тази последна за първата инстанция експертиза са нарушили чл. 152, ал. 3 НПК, тъй като в заключението си не били споменали нищо за заболяването на подс. К. от Паркинсон или от такъв синдром, възникнал поради продължителния прием на силни психотропни лекарства. Всъщност, до настаняването за изследване в СБАЛЛС Затвора - •••, както вещите лица по назначената в първоинстанционното производство първа по ред комплексна съдебнопсихиатрична експертиза са пояснили пред съда, подс. К. е бил преустановил приема на медикаменти за своето заболяване и не искал да се лекува. Лечението е започнало с настаняването му в СБАЛЛС Затвора – •••. Изказаното от съдебния лекар Н. мнение на неспециалист, че подс. К. вероятно страда от Паркинсон както сам твърди, е дадено в последното заседание по делото от 26.06.2025 година. Към този момент подсъдимият вече в продължение на шест месеца е приемал медикаменти, които са го поддържали в терапевтична ремисия. Според назначената от САС комплексна психиатрична, психологична и неврологична експертиза за проверка на психичната годност на подсъдимия да участва в наказателния процес и за установяване дали страда от болест на Паркинсон, чието заключение този състав намира за пълно, обосновано и компетентно и което убедително и изчерпателно е защитено от вещите лица в съдебното заседание, подс. К. продължава да е в ремисия на заболяването си от Параноидна шизофрения. Той може да участва в наказателния процес. Наблюдаваните от д-р Н. външни белези, очевидно свързани със забелязаното и от съдебния състав треперене на ръцете и тялото на подсъдимия в съдебното заседание, не отговарят на болест на Паркинсон, която е отделна нозологична единица, лекува се по специфичен начин и има характерна клинична картина, която не е установена при прегледа у подсъдимия. Треморът в ръцете и тялото представлява Паркинсонов екстрапирамиден синдром, който се индуцира от провежданото медикаментозно невролептично лечение, не пречи на подсъдимия да функционира ментално нормално и подлежи на корекция с промяна на медикаментите за параноидната шизофрения.

Основавайки се на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична, психологична и неврологична експертиза, САС прецени като неоснователно оплакването на защитника, изготвил въззивната жалба, че психичното състояние на подсъдимия в последните три заседания пред ОС Видин – 22.04.2025 година, 14.05.2025 година и 24.06.2025 година, не му позволявало да разбира свойството и значението на случващото се в съдебната зала, включително действията на съда и всички други действия, в това число – разпитите на свидетелите. Заключението на изслушаната във въззивното производство експертиза изцяло съвпада със заключението на назначената от първоинстанционния съд стационарна комплексна съдебнописихиатрична и психологична експертиза по въпроса за психичната годност на подс. К. да участва в наказателния процес. С категоричност вещите лица и по двете експертизи сочат, че подс. К. е в ремисия на заболяването си от параноидна шизофрения, като нито в периода на изследването му в СБАЛЛС Затвора ••• - 19.12.2024 година – 06.01.2025 година, нито при амбулаторното му изследване в СЦЗ – 09.03-10.03.2026 година, за период от повече от една календарна година, при него не е наблюдаван психотичен епизод, а само при подобна хипотеза и то – ако е с непрекъснат хронифициран ход и с оформена личностова промяна, би било налице продължително разстройство на съзнанието, което да изключи вменяемостта на подсъдимия. С категоричност тази хипотеза не е налична, тъй като и в двете експертни заключения е прието, че базисните психични годности на подсъдимия не са били нарушени, както от заболяването му, така и от употребения от него алкохол (вж. л. 176 от НОХД, л. 143 ВНОХД).

При извършената служебна проверка САС не констатира заявените във въззивната жалба и в съдебните прения от защитниците на подс. К. съществени нарушения на процесуалните правила. Не отговаря на действителното положение по делото, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържали данни за времето, мястото и начина на извършване на деянието, тъй като не били посочени действията, извършени от подсъдимия. И най-беглия поглед на първия и втория абзац от втора страница на обвинителния акт установява, че прокурорът е посочил всички тези данни и е описал конкретните действия на подсъдимия.

Не отговаря на действителното положение по делото и твърдението на защитника в съдебни прения, че при ареста и задържането на подс. К. не му е била назначена адвокатска защита, а такава бил получил едва на 06.10.2021 година, след като бил задържан вече в продължение три месеца.

Видно от досъдебното производство (ДП, т. 1, л. 40) подс. К. е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа в 01.30 часа на 07.07.2021 година в РУ Белоградчик и освободен на същата дата в 16.30 часа. С постановление от 07.07.2021 година по ДП № 242 ЗМ-186/2021 година, предявено на подс. К. в 17.00 часа на същата дата, след освобождаването от задържането по ЗМВР, той е бил привлечен като обвиняем за това, че на 06.07.2021 година умишлено е причинил тежка телесна повреда на Ж. К. и му е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500 лв. Видно от протокола за разпит в качеството на обвиняем, подс. К., комуто разследващият полицай изрично е разяснил процесуалните му права, включително правото му на адвокатска защита, ясно и недвусмислено е заявил, че за процесуалните действия, предприети на 07.07.2021 година (привличане и разпит) не желае да има адвокат. Подсъдимият не е бил задържан за 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 НПК, тежестта на обвинението му по чл. 128, ал. 2 НК не е налагала задължителното участие на такъв, а към момента на привличането не са били налице и данни, че той страда от психично заболяване, което да наложи обсъждането на хипотезата на задължителна защита по чл. 94, ал. 1, т. 2 НПК.

С постановление от 20.08.2021 година на РП Видин започналото на 07.07.2021 година с първото действие по разследване – протокол за оглед на местопроизшествие ДП № 242 ЗМ-186/2021 година по описа на РУ Белоградчик, пр. пр. № 1628/2021 година по описа на РП – Видин, е било изпратено по компетентност на ОП Видин, тъй като на •••••••• година пострадалата К. е починала. От същата дата с постановление ОП Видин е приела по компетентност досъдебното производство и е поела неговото наблюдение и ръководство. Впоследствие, тъй като подс. К. не бил внесъл определената му по досъдебното производство парична гаранция, прокурор от ОП Видин поискал неговото задържане от Видинския окръжен съд и с определение от 31.08.2021 година, постановено по ЧНД № 205/2021 година, съдът в производство, в което е взел участие и служебен защитник, е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В периода от 07.07.2021 година до 31.08.2021 година подс. К. нито е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, нито с него са провеждани каквито и да било действия по разследване, поради което за този състав е неясно защо новият защитник твърди, че подсъдимият е започнал да се ползва от адвокатска защита едва на 06.10.2021 година, след като такава е имал от 31.08.2021 година; че досъдебното производство е започнало на 27.09.2021 година при положение, че неговото начало е поставено на 07.07.2021 година, както и че подс. К. в продължение на три месеца е пребивавал в следствения арест без адвокат.

Неоснователно е и твърдението, че в хода на досъдебното производство обвинението е било променяно, за да се нагоди към съдържанието на свидетелските показания. Поначало, възможно е новосъбрани доказателства да променят така фактическата обстановка, че да наложат изменение на обвинението, защото то винаги се основава на събраните при разследването доказателства. Ако доказателствата променят правната квалификация на деянието, прокурорът е длъжен да укаже на разследващите да извършат ново привличане на обвиняемия, което да е съответно на установените факти и събраните доказателства. В конкретния случай в присъствието вече на упълномощен, вместо служебен защитник, с постановление от 08.10.2021 година е извършено ново привличане на подс. К. като обвиняем (ДП, т. 2, л. 215) за нанесена умишлено тежка телесна повреда по чл. 128, ал. 2 НК и причинена по непредпазлИ.ст смърт на пострадалата К., което деяние е съставомерно по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 2 НК. Впоследствие с ново постановление от 24.01.2024 година е извършено окончателното привличане на като обвиняем на подс. К. след прецизиране на обвинението предвид не на свидетелските показания, а разновидността на посочената в заключението на съдебно-медицинската експертиза тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, която е ситуирана като последна хипотеза след изброените преди това в чл. 128, ал. 2 НК други тежки телесни повреди.

Не е налице и заявената в съдебни прения като процесуално нарушение претенция на защитата, че непълнолетните свидетели не били разпитвани в съответствие с правилата, предвидени в процесуалния ни закон. Разпоредбите на чл. 128 - чл. 131 НПК регламентират задължението на съответния орган да състави протокол за всяко действие по разследване или съдебно следствено действие, какви са реквизитите на протоколите, как се извършват поправки в тях и каква е доказателствената стойност на съставените протоколи. НПК не предвижда ред, по който да се записват обясненията на обвиняемите и показанията на свидетелите. Това може да стане чрез ползването на техническо средство (компютър, пишеща машина) или да бъде изготвен ръкописно от разследващия орган. Чл. 236 и чл. 237 НПК, които се отнА.т само до протоколите, които се изготвят в досъдебната фаза на наказателното производство, предвиждат задължение за разследващия орган да предостави съставения протокол на лицата, които са участвали в съответното действие по разследване, за да се запознаят с неговото съдържание или ако искат – той да им го прочете, като им обяснява, че могат да направят поправки, изменения и допълнения в протокола. Ако има такива, те се вписват в него. След това протокола се подписва от разпитаното лице на всяка страница и този подпис удостоверява, че изявленията му са записани правилно. Чл. 237, ал. 5 НПК допуска възможността разпитваното лице собственоръчно да изложи показанията си, които е дало устно преди това. Затова САС прецени, че всички протоколи за разпит на свидетели, които разследващият орган или полицейският орган, комуто това е било възложено с постановление на разследващия орган, са изготвили саморъчно, отговарят на изискванията към тях, регламентирани в чл. 236 и чл. 237 НПК.

В съдебните прения защитникът на подс. К. е релевирал и оплаквания, че по делото обективната истина е останала неразкрита.

Твърди се, че не са събирани доказателства за действията на свидетелите С., Л. и М. по отношение на К., които били нахлули в къщата на подс. К. и го заплашили със саморазправа, поради което той избягал, а те изнесли пострадалата на улицата. Възможно било според защитника пострадалата К. да е била жива към този момент и затова било необходимо да се проследи каква била ролята на това преместване за настъпването на смъртния изход. Освен това не било изследвано и дали „алкохолната болест“ на пострадалата и нейните действия и ежедневие били допринесли за смъртния изход.

САС не намира за нужно да отговаря подробно на тези твърдения. Очевидно е, че на 07.07.2021 година пострадалата е била жива, след като смъртта й е настъпила в болнично заведение на •••••••• година, както и че действията на свидетелите по пренА.нето й извън къщата, опита им да я свестят с вода, а така също – обстоятелството, че пострадалата е употребявала алкохол, не могат да имат дори предполагаема връзка с причината за смъртта й. Тя се дължи единствено на получената тежка черепно-мозъчна травма, причинена от нанесените й от подс. К., нейн съпруг, удари с юмруци, ритници и удар с камък в главата.

При установената фактическа обстановка САС, подобно на първостепенния съд, намира, че деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. последно от НК, каквото е било повдигнатото на К. обвинение пред съда.

Авторството на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин от обсъдените по-горе показания на свидетелите Г., В. и А. и не почива на предположения.

Престъплението по чл. 124, ал. 1 НК е усложнен както от обективна, така и субективна страна престъпен състав. От една страна изпълнителното деяние поражда два вредоносни резултата - по-близък (телесното увреждане, към което същото е насочено) и по-далечен (смъртта). От субективна страна престъплението по чл. 124, ал. 1 НК се отличава със смесена форма на вина - умисълът към по-лекия резултат (телесната повреда) се съчетава с непредпазлИ.ст към по-тежкия – настъпилата смърт на пострадалия.

От обективна страна е установено по експертен път, че причиненото от подс. К. на съпругата му телесно увреждане съставлява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал.2, последната хипотеза - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Механизмът на причиняването й, установен също експертно и с показанията на свидетелите – чрез нанесени от подсъдимия множество удари с юмруци, ритници и камък в главата, налага извод, че подс. К. от субективна страна е действал умишлено – предвид запазената си психическа годност независимо от психичното заболяване и употребения алкохол, той е имал съзнание както за общественоопасния характер на деянието си, изразило се в зверски побой над съпругата му, така и за неизбежното настъпване на общественоопасните последици – че ще причини тежка телесна повреда на пострадалата К., след като нанА. силни по интензитет удари в главата й, както и че подсъдимият е искал постигането на този резултат. Побоят, довел до причиняването на тежката телесна повреда, е поставил началото и на протеклия причинно-следствен процес, завършил с настъпилата смърт на пострадалата К.. В принципен план, тъй като държавното обвинение е повдигнало на подс. К. обвинение по чл. 124 НК и то не е било изменено по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, съдът е обвързан с него и не може да даде друга правна квалификация на деянието му като по-тежко наказуемо престъпление и да го осъди по обвинение, по което не се е защитавал, въпреки че установената по делото фактология сочи поне на престъпление по чл. 115 НК, доколкото е възможно и обсъждане на квалифициран случай на убийство с особена жестокост. Затова САС, така както и първостепенният съд, приема, че по отношение на настъпилия подалечен резултат – смъртта на пострадалата К., от субективна страна подс. К. е причинил този резултат по непредпазлИ.ст – той не го е предвиждал, но предвид съхранената му психическа годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките се, е бил длъжен и е могъл да предвиди, че с нанА.нето на множество силни удари с юмруци и ритници в жизненоважен орган, какъвто е главата, може да причини не само телесно увреждане – тежка черепно-мозъчна травма, но и смъртта на пострадалата.

По отношение на наложеното наказание окръжният съд е бил твърде пестелив в мотивите си. Съобразявайки предвиденото за престъплението по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК наказание от три до дванадесет години лишаване от свобода, окръжният съд по реда на чл. 54 НК го е индивидуализирал и отмерил наказание в размер на осем години, което е малко над предвидения среден размер от седем години и половина. Контролираната инстанция не е посочила отегчаващи отговорността обстоятелства, но е очевидно, че е преценила като такива коментираните във връзка със субективната съставомерност на деянието на подс. К. множество удари по главата и тялото на пострадалата с юмруци и ритници, техния интензитет, сила, последователност и систематичност, както и че са насочени към жизненоважни органи – главата и тялото на пострадалата. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчел само чистото съдебно минало на подс. К..

САС счита, че отегчаващи отговорността и разкриващи по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и личната степен на обществена опасност на дееца, които първостепенният съд не е взел предвид, са още проявената от подсъдимия безсърдечност - влачене на съпругата му по улицата за косата, причиненото й по този начин публично унижение, обстоятелството, че е нанесъл побоя без да се интересува, че това се случва на публично място, че очевидци на него стават не само негови пълнолетни съседи, но също така и множество малолетни деца, които са били ужасени от видяното, фактът, че подсъдимият е извършил деянието след употреба на значително количество алкохол и обстоятелството, че съпругата му е била нееднократно жертва на проявено от него домашно насилие, включително отново на публично място. Окръжният съд от друга страна не е взел предвид като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, но без да има качеството на изключително такова, установеното заболяване от параноидна шизофрения. Обсъждайки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, САС намира, че първите имат изключителен превес, който не може да бъде неутрализиран от чистото съдебно минало и психичното заболяване на подсъдимия, поради което счете, че отмереното от окръжния съд наказание от осем години лишаване от свобода е справедлИ. и годно да постигне целите по чл. 36 НК. Правилно първостепенният съд е постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, но е пропуснал да постанови при изтърпяването му по отношение на подсъдимия на основание чл. 40, ал. 4 НК да бъдат полагани съответни медицински грижи предвид психичното му заболяване от параноидна шизофрения.

С присъдата ОС Видин е осъдил подс. К. да заплати на сина на пострадалата Ж. К. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – страдание по майка му, преживени неудобства и грижи по време на лечението й в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ до нейната смърт в размер на 100 000 лв. ведно със законната лихва, считано от момента на причиняване на увреждането – •••••••• година, като искът с това основание е отхвърлен до пълния претендиран размер от 150 000 лв. Уважен е и вторият иск в размер на 1070 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноските, заплатени от ищеца, по погребението на неговата майка – пострадалата К..

Присъдата не е обжалвана в гражданската част от гражданския ищец, поради което е невъзможно да бъде удовлетворено искането на неговия повереник в съдебните прения да бъде уважен в цялост предявения граждански иск за неимуществени вреди. Присъденото за тях обезщетение не е прекомерно, поради което не подлежи на намаляване, още по-малко – искът да бъде отхвърлен, каквото е искането на защитника на подсъдимия, релевирано във въззивната жалба. Несъмнено, всяко престъпление в граждански аспект е непозволено увреждане (деликт) и признатия за виновен подсъдим дължи възмездяването на всички вреди, причинени от него. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съобразено с близките отношения между майка и син, за които първата инстанция е събрала доказателства. Несъмнено загубата на майка и то по такъв трагичен начин, тревогата за състоянието й и надеждата, че все пак тя ще оживее, която не се е сбъднала, са причинили тежко емоционално страдание на гр. ищец Ц. и подсъдимият следа да заплати присъдената сума от 100 000 лв., доколкото изобщо е възможно тези болки, страдания, страхове и напразни надежди да бъдат възмездени с паричен еквивалент. Що се отнА. до платените разноски за погребението на пострадалата К., гр. ищец е представил писмени доказателства – 2 бр. фактури, които са с идентични номера и дата на издаване (НОХД, л. 20-21) и които установяват извършено от него плащане на сумата от 60 лв. с ДДС за изкопаване и зарИ.е на гробно място. За самия ритуал по погребението ищецът не е ангажирал доказателства. Затова присъденото обезщетение от 1070 лв. за имуществени вреди, произлезли от извършеното погребение на пострадалата К., следва да бъде намалено с 1010 лв. до размера от 60 лв., за който е ангажирано писмено доказателство.

Корекцията в размера на уважения иск за имуществени вреди не налага намаляване и на определената от първоинстанционния съд държавна такса от 50 лв., тъй като съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК минималната такса по оценяем иск в наказателното производство е 4% от претендираната сума, но не по-малко от 50 лв., понастоящем 25,56 €.

Подсъдимият К. следва да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК и направените във въззивното производство разноски за назначената комплексна съдебно-писхиатрична, психологична и неврологична експертиза в размер на 2033,64€ (две хиляди тридесет и три евро и шестдесет и четири евроцента)

При цялостната проверка на обжалваната присъда САС не намери решаващият съд да е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата, нито пък неправилно да е приложен материалният закон, което да налага нейното изменение. Присъдата следва да бъде изменена в гражданската част като обезщетението за причинени от престъплението имуществени вреди на гр. ищец Ц. следва да бъде намалено на 60 лв, чиято равностойност в евро възлиза на 30,64 €.

По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 3 НПК СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД