Решение № 2538 от 18.5.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 201/2026 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална здравна инспекция – Благоевград, против Решение рег. № 126/03.11.2025 г., постановено по а.н.д. № 35/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 17/25.11.2024 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Благоевград, и е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 2 и ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото са били налице предпоставките за приложението й. Сочи се, че правото на защита на дружеството – касационен ответник не е нарушено, доколкото е било наясно, че се води досъдебно производство. Оспорват се изводите на районния съд за липса на идентичност по отношение на предмета на наказателното и административнонаказателното производство. Излагат се доводи, че противно на приетото от районния съд, процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, а в производството по установяването и санкционирането му, не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството-ответник. Твърди се още, че нарушителят е правилно инвидинуализиран като юридическо лице, противно на приетото от районния съд. Наред с горното, се излагат съображения за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и определяне на деянието като маловажен случай на административно нарушение. Оспорват се изводите на районния съд за неправилна правна квалификация на нарушението. Също така се излагат доводи, че Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсурите е в съответствие с Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изм. с Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа в приложена по делото писмена молба, подадена чрез процесуалния представител на касатора. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „К. К. МТД“, редовно призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба като неоснователна. Допълнителни аргументи в тази насока са изложени в депозирани по делото писмено възражение и писмено становище. Претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, съгласно представен списък. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Районен съд – Петрич е отменил Наказателно постановление № 17/25.11.2024 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Благоевград, с което на „К. К. МТД“ („K. K. MIEDZYNARODOWY TRANSPORT DROGOWY /MTD/”), представлявано от управителя К. К. (K. K.), със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Република П., за административно нарушение по чл. 7, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн. ДВ. бр. 30/1999 г., изм. ДВ. бр.41 от 10 май 2024 г./, (ЗКНВП), във връзка с чл. 32, ал. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП, във вр. с параграф 1, т.11, т.21 и т.22 от Допълнителните разпоредби на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и във вр. с чл. 3, т. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн. ДВ бр. 87/2011 г., изм. ДВ бр.87/15.10.2024 г.), на основание чл. 109, във вр. с чл. 108а от ЗКНВП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000.00 (петдесет хиляди) лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Констатирал е, че е спазен предвиденият в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН давностен срок. Независимо от горното, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност дружество. Констатирал е, че е липсва идентичност по отношение на субекта и предмета на наказателното и административнонаказателното производство, както и че едва с издаването на процесното НП дружеството-касационен ответник е разбрало за какво административно нарушение е ангажирана имуществената му отговорност. Приел е още, че за надлежното образуване на производството по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в акта, с който се прекратява образуваното наказателно производство следва да е посочен субектът срещу който производството е водено. На следващо място, съдът е приел, че е нарушено правото на защита на нарушителя, доколкото не е му е бил осигурен преводач. Съдът е констатирал и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, доколкото в процесното наказателно постановление нарушителят е индивидуализиран неточно като юридическо лице. Установил е още, че при описание на нарушението не е посочено по достатъчно ясен и безпротиворечив начин в какво точно се изразява извършеното от дружеството – ответник по касационната жалба нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като възпрепятства нарушителя да разбере за какво е ангажирана имуществената му отговорност. Районният съд е приел още, че в наказателното постановление не са отразени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, които са взети предвид при определяне вида и размера на наложеното административно наказание, както и че не е обсъдено и приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Наред с горното, районният съд е изложил и съображения по приложението на материалния закон, като е приел, че правната квалификация на нарушението е неправилна. Съдът е констатирал, че от една страна, административнонаказващият орган не е съобразил обстоятелството, че в случая се касае за транзитен превоз, а от друга, абсолютната законова забрана за сухопътен транзит на наркотични вещества през територията на Република България, регламентирана в чл. 49 от ЗКНВП. Също така е извел извод, че лицензия по чл. 32 от ЗКНВП се издава единствено в случаите, когаго веществата се използват за медицински цели от лица, данъчно регистрирани в страната и получили разрешение за производство или разрешение за търговия по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, при условие, че дейностите не са забранени със закон. По аргумент на последното е констатирал, че дружеството – касационен ответник не е такова лице, както и че случаят не попада в изброените по чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП дейности, подлежащи на лицензия, поради изричната законова забрана на чл. 49 от ЗКНВП. Районният съд е констатирал още, че въведената с чл. 49 от ЗКНВП забрана е в противоречие с Единната конвенция по упойващи вещества от 1961 г. и Конвенцията за психотропните вещества, като мерките за контрол на съюзните стоки е недопустимо да противоречат на основните принципи и основните свободи, прокламирани от правото на ЕС в неговите първични източници. Районният съд е приел още, че неправилно е приложена санкционната норма. Въз основа на горното, районният съд е приел, че с издаденото наказателно постановление незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на ответното дружество. Решението е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, както и за липса на извършено административно нарушение, настоящият съдебен състав намира за неправилни. На 15.03.2023 г. е образувано досъдебно производство (ДП) № 15/2023 г. по описа на Териториална дирекция (ТД) Митница-гр. София, за това, че на 15.03.2023 г., около 09.30 часа, през Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) – „Кулата“, обл. Благоевград, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП са пренесени през границата на страната – от Република Гърция в Република България, рискови наркотични вещества – лекарствени продукти – с търговско наименование „MABRON RETARD 100 MG“, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol“, с общо количество 105 000 (сто и пет хиляди) таблетки, разпределени в 3 500 опаковки х 30 таблетки. Наркотичните вещества са превозени с МПС – товарна композиция, състояща се от влекач марка/модел „Скания R500“ , с полски рег. № ••••••• и товарно полуремарке [Марка] (хладилно), с рег. № •••••••, собственост на полско търговско дружество - K. K. MIEDZYNARODOWY TRANSPORT DROGOWY /MTD/” /К. К. МТД/, с NIP PL № 7371358780, представлявано от управителя К. К., управлявана от украинския гражданин В. А. /V. A./, роден на [дата]. в Хмелницка област, Р. У. В хода на разследването е установено, че на 15.03.2023 г., около 9.30 часа на ГКПП – „Кулата“, обл. Благоевград – входящо трасе, на влизане в страната от Република Гърция за Република България, е пристигнала посочената товарна композиция, управлявана от В. А.. При извършената митническа проверка на контролно-пропусквателния пункт на държавната граница от митническите инспектори Т. М. и Б. Ш. е установено, съгласно придружаващите товара документи, че същият представлява медикаменти и лекарства. По тази причина била извършена проверка дали лекарствените продукти по представените документи, поставени в три плика и написани в пакинг листа (Packing list), попадат в Списъците към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Видно от Протокол за извършена митническа проверка № 23BG005800A002573/15.03.2023 г. е установено, че в третият комплект документи, състоящ се от CMR № 23.ELE.236/10.03.2023 г. и 8 листа термограма, не се съдържала фактура или опаковъчен лист. Установено е още, че в превозният документ – CMR, не е била упомената стока, а само броят на кашоните. Поради тази причина е извършена и физическа проверка на товарното полуремарке в присъствието на водача. При извършената проверка са открити лекарствени продукти с надпис „MABRON RETARD 100 MG“, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol“ – 3 500 опаковки х 30 таблетки, общо 105 000 таблетки, с логото на „MEDOCHEMIE“. Митническите служители установили, че посочената активна съставка „tramadol” (трамадол), попада в Списък III – Рискови вещества, към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Служителите установили също така, че в другите палети са били наредени лекарства от вида „ZOLINEF 1 GR“, „DALTEX 50 MG“ и „DFLEN 300 MG“, които не попадат в списъците на Наредбата. При извършената проверка е разпоредено на водача да се свърже с фирмата-изпращач, за да предоставят и други документи, които са необходими за придружаването на товара. Получен е пакинг лист от „MEDOCHEMIE LTD“, Кипър, в който в позиция „18“ е било записано „MABRON RETARD 100 MG, TABLETS“, (TRAMADOL HYDROCHORIDE), с общо количество 3 500 опаковки х 30 таблетки. При проверката е установено, че лекарствени продукти с търговско наименование „MABRON RETARD 100 MG“, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol“ са с изпращач търговско дружество „MEDOCHEMIE“ LTD, регистрирано в Лимасол, Кипър и е с управител Mouzouris Giannakis – кипърски гражданин, адресно регистриран в Limasol city, Robert Kennedy street № 15, Cyrpus. Лекарственият продукт, превозван от полския превозвач „K. K.“ е бил предназначен за MEDOCHEMIE ROMANIA SRL, която е регистрирана в националния търговски регистър на 18.11.1994 г., на адрес: B., * Professor Doctor I. C., sector 1, и е с предмет на дейност – търговия на едно с фармацевтични продукти и е собственост на изпращача – M.“ LTD. Назначена и изготвена била експертиза, възложена за изпълнение на експерти към Централна митническа лаборатория при ЦМУ на Агенция „Митници“. След проведеното експертно изследване на представените за анализ представителни проби е констатирано, че представените за изследване 120 броя кръгли бели таблетки в 12 броя блистери с надписи „MABRON RETARD 100 mg, Clorhidrat de tramadol“, съдържали веществото трамадол/трамадолов хидрохлорид. Трамадолът е вещество, включено в Списък III – „Рискови вещества“ на Приложение № 3 към чл. 3, т. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В хода на разследването е установено, че посочените количества „MABRON RETARD 100 mg, Clorhidrat de tramadol“ са били без надлежно разрешително/лицензия за дейности, идадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър, съгласно ЗКНВП. В настоящия случай, имуществената отговорност на „К. К. МТД“ ( “K. K. MIEDZYNARODOWY TRANSPORT DROGOWY /MTD/”), с NIP PL № 7371358780, с № 122469001, Република Полша, е ангажирана за това, че на 15.03.2023 г., около 09.30 часа, е извършило превозване, чрез пренасяне по сухоземен път през границата на Република България на ГКПП – „Кулата“, област Благоевград от Република Гърция, рискови наркотични вещества – лекарствени продукти с търговско наименование „MABRON RETARD 100 MG“, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol“, с общо количество 105 000 (сто и пет хиляди) таблетки, разпределени в 3 500 опаковки х 30 таблетки, за което “K. K. MTD” са използвали превозно средство – товарна композиция, състояща се от влекач марка/модел „Скания R500“ , с полски рег. № •• ••••• и товарно полуремарке [Марка] (хладилно), с рег. № ••••••••, собственост на дружеството, която била управлявана от украинския гражданин В. А. – в трудови правоотношения с „K. K. MTD”. С действията си, дружеството „К. К. МТД“ е извършило нарушение на забраната за пренасяне и превозване на рискови вещества „MABRON RETARD 100 MG“, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol“, класифицирани като наркотични, съгласно Списък III – „Рискови вещества“ на Приложение 3 към чл. 3, т. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, през границата на страната на ГКПП – „Кулата“, без да бъдат придружени от лицензия, издадена от министъра на здравеопазването на Република България или от оправомощен от него заместник-министър по условията и по реда на ЗКНВП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗКНВП, във връзка с чл. 32, ал. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП, във вр. с параграф 1, т. 11, т. 21 и т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП и във вр. с чл. 3, т. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн. ДВ бр. 87/2011 г., изм. ДВ бр. 87/15.10.2024 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗКНВП, се забранява производството, преработването, пренасянето и превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични вещества от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този закон. Докато разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП гласи, че производството, преработването, съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3, се извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър. От друга страна, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП, с наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва: 3. Списък III – Рискови вещества. Според легалната дефиниция на понятието „наркотично вещество“, дадена в разпоредбата на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКНВП, е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Съгласно дадената в т. 21 на § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП легална дефиниция на понятието „пренасяне“, това означава дейност, извършвана на територията на страната или през границите й, с използване на превозни средства, животинска тяга, човешки усилия или колетна пратка. В т. 22 на § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП се съдържа и легалната дефиниция на понятието „превозване“, което означава вид пренасяне, което се извършва по сухоземен, железопътен, воден или въздушен транспорт. В случая, процесните лекарствени продукти, съдържащи наркотично вещество - „трамадол/трамадолов хидрохлорид“, са включени в Списък III към чл. 3, т. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включващи „Рискови вещества, съгласно приложение № 3“. Съгласно приложената от административнонаказващия орган санкционна норма на чл. 108а от ЗКНВП, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Същевременно в чл. 109 от същия закон е посочено, че когато нарушенията по предходните членове са извършени от юридически лица, на тях им се налагат имуществени санкции в размер от 50 000 до 150 000 лв. Настоящият състав на касационната инстанция намира за неправилни изводите на районния съд, досежно неприложимостта на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно последната, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. От събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, което е посочено в обстоятелствената част на процесното НП. Наказателното постановление е издадено, след като с Постановление от 13.06.2024 г. прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград е прекратил наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 15/2023 г. по описа на ТД „Митница“ – гр. София, водено за престъпление по чл. 242, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), като е постановил препис от постановлението да се изпрати на ТД „Митница“ – гр. София и Централно митническо управление (ЦМУ) – гр. София и Министерството на здравеопазването за сведение и изпълнение по отношение на предаването и унищожаването на веществените доказателства, както и за преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Следователно, в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, правната норма изключва необходимостта да се съставя АУАН. В случаите, при които е образувано производство по реда на НПК, всички данни относно противоправното деяние /действие или бездействие/, констатираните факти и обстоятелства, при които те са проявени, писмените материали и иззетите вещи, ако има такива, се съдържат в съответната преписка, като удостоверителните волеизявления относно същите са обективирани в акта на прокурора, с който е прекратено наказателното производство, като в настоящата хипотеза това е сторено именно с Постановление от 13.06.2024 г. за прекратяване на наказателното производство на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград. Предвид гореизложеното, следва да се отбележи, че по принцип съставянето на АУАН е императивна абсолютно задължителна предпоставка, но в разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е регламентирано изключение, и в тази връзка неправилно районният съд е приел, че е необходимо съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Няма законово изискване лицето задължително да е участвало в досъдебното производство и такова няма как да има, тъй като по правилата на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) – чл.211,ал.1 и ал.2, досъдебно производство се образува за извършено престъпление, а не срещу лице. От събраните по делото доказателства се установява, че настоящият случай попада в хипотезата на чл.36, ал. 2 от ЗАНН. Като за разлика от класическите случаи на установяване на административни нарушения с връчване на АУАН, поставящ началото на административно-наказателното производство, нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН не предвижда процесуален ред за предоставяне на възможност на нарушителя да възрази срещу констатациите в акта. При действието на тази законова разпоредба актът на прокурора с прекратителен диспозитив, досежно образувано наказателно производство и фактът на неговото изпращане на административнонаказващия орган заместват съставянето на АУАН. Това следва и от фактът, че нарушението е установено от конституционно установен орган, натоварен от закона с разследващи функции, предполагащо пълното, обективното и всестранното изясняване на всички релевантни факти. Предполага се, че заключението на един такъв орган за липсата на престъпление, но за наличие на признаци на осъществено административно нарушение, е много по-обосновано в сравнение с констатациите на съставителя на акта за установяване на административно нарушение. За това и разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН позволява изключение от изискването административното нарушение да са констатира с акт. По отношение правото на защита на санкционираното с НП лице, то обстоятелството, че нормативно не му е предоставена възможността да подаде предвиденото в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражение срещу АУАН, не означава лишаване въобще от възможност да защити свой законен интерес. Като санкционен властнически акт, наказателното постановление не е окончателно, с оглед на което е предвидена възможност на засегнатата страна да го обжалва по съдебен ред. Законодателно е уредено средство за реализиране правото на защита, чрез двуинстанционен съдебен контрол за законосъобразност. В хода на съдебното производство на санкционираното лице е предоставена пълна процесуална възможност за защита на засегнати права и законни интереси, поради което не може да се приеме, че защитата може да се осъществи единствено и само в рамките на административнонаказателното производство. В допълнение на гореизложеното, следва да се отбележи, че предвид обстоятелството, че наказателна отговорност е лична и само физическите лица носят такава, то противно на приетото от районния съд, следва да е налице идентичност единствено по отношение на предмета на наказателното и на административнонаказателното производство. В тази връзка, следва да се посочи, че в случая безспорно е налице идентичност по отношение на елементите на обективния състав на административното нарушение и на престъплението по НК. Изпълнителното деяние на административното нарушение се изразява в „превозване чрез пренасяне“, а изпълнителното деяние на престъплението по чл. 242, ал. 2 от НК се изразява в „пренасяне“. Налице е идентичност и по отношение на предмета, тъй като предмет на деянието по чл.242,ал.2 от Наказателния кодекс(НК), за което е било образувано ДП, „рискови наркотични вещества – лекарствени продукти – с търговско наименование „MABRON RETARD 100 MG“, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol“, а предмет на административното нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗКНВП е „рискови наркотични вещества – лекарствени продукти с търговско наименование „MABRON RETARD 100 MG“, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol“. Налице е идентичност и в изпълнителните деяния. Наред с това, от събраните по делото доказателва се установява, че дружеството „К. К. МТД“ е взело активно участие в образуваното досъдебно производство, чрез процесуалния си представител адв. Л. И.. Това се потвърждава именно от приложеното по досъдебното производство Придружително писмо от адв. И., с което прилага като доказателство по образуваното ДП писмо с № Р/1047/28.07.2021 г. на Министерство на здравеопазването на Република Румъния (л. 117- 119 от том I на ДП № 15/2023 г. по описа на ТД – Митница – София), както и от молба от адв. И. за освобождаване на задържаната стока и връщане на товарна композиция, състояща се от влекач марка/модел „Скания R500“ , с полски рег. № •••••••• и товарно полуремарке [Марка], с рег. № •••••••• (л. 120-121 от том I на ДП № 15/2023 г. по описа на ТД – Митница – София). Същевременно по писмено искане на разследващ митнически инспектор в ТД Митница София, в съдебно заседание, проведено на 16.03.2023 г. в Окръжен съд - Благоевград е извръшен разпит пред съдия на шофьора на МПС, с което са превозвани процесните стоки – В. А., в присъствието на преводач (л. 70-72 от I на ДП № 15/2023 г. по описа на ТД – Митница – София).Изложеното обосновава извод, противно на твърдяното от касационния ответник, че в процесния случай нарушителят е бил наясно с воденото досъдебно производство. Нещо повече, ако се възприеме тезата, че изключението по чл.36, ал.2 от ЗАНН е приложимо, само при пълна идентичност между страните в наказателното и административно-наказателното производство, на практика това би означавало, че приложението на цитираната разпоредба е неприложимо във всички случаи, в които субект на административно-наказателно производство е юридическо лице, тъй като, за разлика от административно-наказателната отговорност, субекти на наказателна отговорност могат да бъдат единствено и само физически лица, което е пълен нонсенс. За това тезата на нарушителя, възприета изцяло от първоинстанционния съд, е несъстоятелна. Настоящата съдебна инстанция не приема и изводите на районния съд, че е нарушено правото на защита на нарушителя, доколкото на същия не е осигурен превод на разбираем за него език. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по ЗАНН не е предвидено изрично задължение за назначаване на преводач. От друга страна, в чл. 1, т. 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е регламентирано, че когато законодателството на държава – членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд, директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Нещо повече, в изречение четвърто на т. 16 от Преамбюла на Директивата е посочено, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“. Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета е транспонирана в българското законодателства, като изискванията й са въведени с изменението на НПК ДВ бр. 21/08.03.2014 г., § 5 от ДР към Закона за изменение и допълнение на НПК. При транспонирането на Директивата в българското законодателство не е изменен ЗАНН, което означава, че българският законодател не предвижда участието на преводач, назначен по надлежен ред в административната фаза на административнонаказателното производство. По този въпрос не може да намери субсидиарно приложение НПК, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН, неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не е включен въпросът, свързан с назначаването на преводач. Ето защо, правото на защита на нарушителя, противно на довода на районния съд, не е нарушено. На следващо място, неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че нарушителят е индивидуализиран неточно, като юридическо лице. В настоящия случай по делото са налице безспорни доказателства, че „К. К. МТД“ ( „K. K. MIEDZYNARODOWY TRANSPORT DROGOWY /MTD/”) е юридическо лице, като правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал същото в процесното наказателно постановление. Извън всякакво съмнение, кой е извършителят на нарушението по чл.7,ал.1 от ЗКНВП. С оглед на това правилно е ангажирана имуществената отговорност именно на юридическото лице „К. К. МТД“. На следващо място, настоящият съдебен състав намира за необоснован извода на въззивния съд, че е налице неяснота при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление(НП) следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. В обжалваното НП нарушението е описано ясно и подробно, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата по извършването му, като изпълнителното деяние на същото се изразява в „превозване, чрез пренасяне“ на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, без лицензия, издадена от министъра на здравеопазването. Необосновано районният съд е приел, че посоченото изпълнително деяние „превозване чрез пренасяне“ води до неяснота на обвинението. Напротив, използваната формулировка не само не създава неяснота, а представлява допълнителна конкретизация на нарушението, доколкото съгласно легалната дефиниция на понятието „превозване“, дадена в т. 22 на § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП, превозването е вид пренасяне, което се извършва по сухоземен, железопътен, воден или въздушен транспорт. Изложеното налага извод, че нарушението по чл.7,ал.1 от ЗКНВП е описано с всички необходими белези, позволяващи на санкционираното дружество да разбере ясно за вмененото му нарушение, кога е извършено, как е установено и по какъв начин е допуснато то. В подкрепа на този извод е и изложеното от „К. К. МТД“ в поправената си жалба пред районния съд от 27.06.2025 г.(л.54, а.н.д. № 35/25), както и в отговора по касацинната жалба, наименована „Възражение“(л.11, к.а.н.д. № 201/26) – много ясно, точно и недвусмислено самото дружество е посочило, че е уличено именно в допускането на нарушението по чл.7,ал.1 от ЗКНВП. Нещо повече - в жалбата е изложена ясна, структурирана и последователна защита за неосъществен състав на нарушението по чл.7,ал.1 от ЗКНВП. При така добре организирана и ясно изложена защита против вмененото с НП нарушение, противно на възприетото от РС, се налага извод, че касационният ответник е възприел недвусмислено в какво точно се състои административно-наказателното обвинение. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на касационния ответник, доколкото е имал възможност, както да разбере за какво е ангажирана отговорността му, така и да организира защитата си, а това несъмнено изключва наличието на допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В разглеждания случай, действително в процесното НП не са посочени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, но това не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото на „К. К. МТД“ е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер. С това административно-наказващият орган фактически е съобразил липсата на отегчаващи обстоятелства по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН и е приложил най-благоприятния за нарушителя размер на имуществена санкция, а именно в минимален размер, поради което липсата на изрично отразяване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в НП не е накърнило правото на защита на нарушителя. В настоящия случай, административнонаказващият орган е приел, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. По аргумент на последното, следва да се посочи, че административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на НП. След като административно-наказващият орган е издал наказателното постановление, същият е приел, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, е взето предвид от административнонаказващият орган при определяне на наложеното административно наказание в минимално предвидения в закона размер. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на районния съд, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на изрично произнасяне относно чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав, намира за неправилни изводите на районния съд за неправилна правна квалификация на нарушението по чл. 7, ал.1 от ЗКНВП, във връзка с чл. 32, ал.1 и чл.3, ал.2, т.3 от ЗКНВП, във вр. с параграф 1, т.11, т.21 и т.22 от ДР на ЗКНВП и във вр. с чл. 3, т. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗКНВП, установява забрана за извършване на пренасяне и превозване на наркотични вещества от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този закон, като същевременно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от същия закон, регламентира изискването за наличие на лицензия, като условие за допустимост на тези дейности. В чл. 3 от ЗКНВП е определено приложното поле на закона. Разпоредбата на чл. 3, т. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, урежда класифицирането на растенията и веществата като наркотични, като определя тяхното включване в съответните списъци. В наказателното постановление са посочени предвидените в параграф 1, т.11, т.21 и т.22 от ДР на ЗКНВП легални дефиниции на понятията „наркотично вещество“, „пренасяне“ и „превозване“, което посочване единствено цели да осигури яснота и прецизност на дадената правна квалификация на нарушението. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че посочването на всички правни норми не води до неправилна правна квалификация, както необосновано е приел районният съд, а цели единствено да осигури пълно и точно съотнасяне на установените факти към приложимите правни норми. На следващо място, по отношение на транзита следва да се посочи, че режимът на транзита разрешава пренасянето на стоки от едно място до друго място на митническата територия на Съюза, тоест от отправно до получаващо митническо учреждение, като в ЗКНВП липсва легална дефиниция на понятието „транзит“. Съгласно чл. 226 и чл. 227 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, транзитът представлява митнически режим, който включва външен и вътрешен транзит. Разпоредбата на чл. 226 от Регламента урежда външния транзит (Т1). Под режим външен транзит несъюзните стоки могат да бъдат придвижвани от едно до друго място на митническата територия на Съюза, без да подлежат на: а) вносни мита; б) други вземания, както са предвидени в други приложими действащи разпоредби; в) мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането или напускането на стоки в или от митническата територия на Съюза. Докато чл. 227 от Регламента, урежда вътрешния транзит (Т2) - под режим вътрешен транзит и при условията, предвидени в параграф 2, съюзните стоки могат да се придвижват от една до друга точка на митническата територия на Съюза, като се преминава през държава или територия извън митническата територия на Съюза, без това да променя митническия статус на стоките. От своя страна, при движение на стоки между държави-членки на Европейския съюз е налице вътреобщностно движение. Вътреобщностното движение на стоките не е самостоятелно дефинирано в закона, а се извежда от нормите на чл. 7 от ЗДДС, който урежда вътреобщностната доставка на стоки и чл. 13 от ЗДДС, който урежда вътреобщностното придобиване. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Като съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По аргумент на гореизложеното, при това положение в настоящия случай не е налице „транзит“, доколкото по делото липсват доказателства, които да установяват наличието на осъществен транзит, в това число предвидената в разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за митниците, декларация, която се подава по електронен път в отправното митническо учреждение. В случая се касае за вътреобщностно движение на стоки, доколкото същите се придвижват между държави-членки на ЕС. В допълнение на горното следва да се посочи още, че административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 49 от ЗКНВП, съгласно която транзитът през територията на страната на наркотични вещества, посочени в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, се забранява, с изключение на транспортирани през въздушното пространство на Република България пратки без приземяване или чрез плавателни съдове през териториалните води на Република България без акостиране на българско пристанище, доколкото в случая не е налице транзит. На следващо място, настоящият съдебен състав, намира, че законодателят е приел ЗКНВП в съответствие с Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изм. с Протокола от 1972 г. В чл. 39 на Конвенцията е предвидено, че независимо от нейните разпоредби, никоя страна няма да бъде или няма да се счита за възпрепятствана да прилага по-строги или по-сурови мерки за контрол, отколкото предвидените в тази конвенция и по-специално да изисква препаратите от Списък III или упойващите вещества от Списък II да бъдат подложени на мерките за контрол, които се прилагат по отношение на упойващите вещества от Списък I, или на някои от тях, ако счита това за необходимо или уместно с оглед защитата на общественото здравеопазване или благосъстояние. В този смисъл е очевидно, че международните норми са инкорпорирани в българското законодателство, като законодателят е въвел по-строги мерки за контрол на този вид стоки, отколкото предвидените в Конвенцията, а именно наличието на лицензия, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър, при условията и по реда на ЗКНВП. Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав на касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, мотивирали го да отмени процесното наказателно постановление. По делото са събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а именно, че „К. К. МТД“ е извършило превозване чрез пренасяне по сухоземен път през границата на Република България на ГКПП – „Кулата“, обл. Благоевград от Република Гърция, рискови наркотични вещества – лекарствени продукти с търговско наименование „MABRON RETARD 100 MG“, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol“, без лицензия, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър. От изготвената физико-химична експертиза № 02_23.03.2023 г./06.04.2023 г. (л. 106- 109 от том I на ДП № 15/2023 г. по описа на ТД Митница – София), безспорно е установено наличието на „трамадол“, който е включен в Списък III – „Рискови вещества“ на Приложение 3 към чл. 3, т. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Именно това са релевантните факти, обуславящи неправомерно поведение по цитираните по-горе законови текстове. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП, за пренасянето и превозването на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества е необходимо наличието на лицензия, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър. В случая, наличието на такава лицензия не е установена при извършената проверка от длъжностни лица, с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че нарушението за което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството – ответник по касационната жалба е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от АНО, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като правилно НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, и доколкото предвид активното участие на процесуалния представител на дружеството – ответник по касационната жалба, не е било налице неяснота за какво се води образуваното досъдебно производство, респ. имало е възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата, преди издаване на процесното НП, и доколкото в съдебната фаза на производството правото му на защита е надлежно упражнено в пълен обем, с оглед на което правото на защита на „К. К. МТД“ не е нарушено. Също така противно на приетото от районния съд, правилно е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на „К. К. МТД“, доколкото наказанието имуществена санкция се налага именно на юридическите лица. По изложените съображения, отменяйки НП, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което процесното наказателно постановление като законосъобразно да бъде потвърдено. Предвид изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид характера на спора и обема осъществена защита, съдът счита за справедлив размер на възнаграждението за настоящата съдебна инстанция е в размер на 70 евро, която сума следва да се присъди в полза на Регионална здравна инспекция – Благоевград. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд - Благоевград