Решение № 2946 от 31.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15750/2025 г.

наказателно дело № 20251110215750 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на •••, с ЕИК •••, представлявано от председателя Й. С. В., депозирана чрез пълномощника адв. С. М., против наказателно постановление (НП) № НП-КД-7/11.07.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на Агенция за качество на социалните услуги (АКСУ), с който на жалбоподателя на основание чл. 170 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г., е наложена имуществена санкция в размер на 7000,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 85, ал. 1 ЗСУ. С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се твърдения за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган (АНО) въобще не е посочил, че изброените лица имат договори, които са за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социална услуга в полза на трето лице. Твърди се, че дадената правна квалификация не съответства на нарушението, доколкото е посочено, че става дума за предоставяне на социална услуга без издаден лиценз, а санкционираното дружество е притежавало такъв. В жалбата се съдържат и твърдения, че административнонаказващият орган (АНО) е изложил напълно бланкетни мотиви за решението му да не приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съдържа се и оплакване за материална незаконосъобразност на издаденото НП относно прилагането на разпоредбата на чл. 170 ЗСУ, като жалбоподателят намира, че тази разпоредба предвижда санкция за орган на управление на социална услуга, каквото качество дружеството няма, тъй като е само доставчик на социална услуга. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. М., която пледира за отмяна на НП и претендира разноски. В писмени бележки излага аргументи в подкрепа на искането си, които съдържат аргументи, сходни с тези, изложени в жалбата. Въззиваемата страна – Изпълнителният директор на Агенция за качеството на социалните услуги се представлява от юрк. Д.. В хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и пояснява, че другите протоколи не са приложени, защото не са свързани с предмета. Приложила е писмени бележки по делото в подкрепа на искането си. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Санкционираното юридическо лице – •••, с ЕИК ••• е юридическо лице с нестопанска цел, със седалище в гр. •••. Същото се представлява и управлява от председател Й. С. В.. Предметът на дейност на фондацията е подобряване на жизненото равнище и социалното благосъстояние на възрастните хора и лицата с увреждания; оказване на съдействие на възрастни, хора и лица с увреждания за максималната им социализация, интеграция и реализация в обществото, да им оказва финансова, материална, духовна подкрепа, както и ежедневни грижи и обслужване, включително чрез осигуряване на ежедневна храна, облекло и двадесет и четиричасов денонощен надзор чрез реализиране на съвместни програми със съответните заведения; да действа за изграждане на обслужваща социална база; да действа за оказване на съответната психологическа, медицинска, правна и др. помощ на настанените в домовете за възрастни хора и в домовете за хора с увреждания; да съдейства за утвърждаване на висока човешка нравственост, милосърдие и благотворителност, обединяване на хората в името на мира и хуманизма, разширяване на международното сътрудничество, пропагандиране на идеите и принципите на международното хуманитарно право. Фондацията имала Лиценз № Л-3129-133/20.04.2021 г. по надлежния ред от изпълнителния директор на АКСУ за социалната услуга „Резидента грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“. Със заповед № РД-18-334/12.05.2025 г. на Изпълнителния директор на АКСУ, на Д. Д. С. на длъжност „главен инспектор“, на Е. Х. Ц., на длъжност „главен инспектор“ и на С. С., на длъжност „главен инспектор“ – трите на служба в дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“, било наредено извършването на периодична планова комплексна проверка за спазване на стандартите за качество на социалните услуги и за съответствие с изискванията на ЗСУ по отношение на предоставяната услуга от •••, с ЕИК •••. Съгласно издадената заповед, проверката следвало да бъде извършена в периода от 14.05.2025 до 16.05.2025 г. В изпълнение на заповедите, проверяващите инспектори изискали от санкционираното дружество да представят информация относно лицата, настанени в центъра. От страна на фондацията били предоставени множество документи, както следва – договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 17.03.2025 г., между •••, ръководена от Й. С. В. и Е. П. П., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от •••, на третото ползващо се лице: М. М. П., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от Е. П. П. и председателя на •••, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза па трето лице, сключен на 16.12.2019 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и В. И. К. ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••-В.Н. “, на третото ползващо се лице: Р. С. И., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от В. К. и председателя на •••, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 30.07.2024 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и В. А. З., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „••• - В.Н. ”, на третото ползващо се лице: А. А. З., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от В. З. и председателя на •••, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на резидентна грижа на пълнолетни лица в неработоспособна възраст в „•••” в полза па трето лице, сключен на 07.01.2022 г., между •••, ръководена от Й. С. В. и Е. Й. Й., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за възрастни хора „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: Д. Т. Й., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от Р. Й. и председателя на Фондация „•••-В.Н.“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••” в полза на трето лице, сключен на 06.05.2025 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и Д. М. Х., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: А. К. К., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от Д. Х. и председателя на Фондация „•••-В.Н“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••” в полза на трето лице, сключен на 04.06.2024 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и А. К. В., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: П. К. В., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от А. В. и председателя на •••, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 04.06.2023 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и Т. З. К., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: Р. И. Г., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от Т. К. и председателя на •••. Била изискана и информация и от представителя на фондацията Й. С.. Проверяващите инспектори констатирали, че лицата М. М. П., Р. С. И., А. А. З., Д. Т. Й., А. К. К., П. К. В. и Р. И. Г. ползват социалната услуга, без да имат сключени договори за това. Въз основа на констатираното в прегледаните документи в хода на проверката, св. Д. Д. преценила, че сключените договори с посочените лица не са подписани от доставчика и потребителя на услугата, а са подписани от доставчика и друго лице, поради което съставила АУАН № АКД-25 от 17.06.2025 г. срещу •••, в който като нарушена посочила разпоредбата на чл. 85, ал. 1 ЗСУ. Препис от АУАН бил връчен на упълномощен представител на санкционираното дружество на датата на изготвянето му. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № НП-КД-7/11.07.2025 г. на Изпълнителен директор на АКСУ, с който на жалбоподателя на основание чл. 170 ЗСУ, в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г., е наложена имуществена санкция в размер на 7000,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 85, ал. 1 ЗСУ. Препис от НП бил връчен на упълномощен представител на жалбоподателя на 25.09.2025 г. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства : договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 17.03.2025 г., между •••, ръководена от Й. С. В. и Е. П. П., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••- В.Н.“, на третото ползващо се лице: М. М. П., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от Е. П. П. и председателя на •••, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 16.12.2019 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и В. И. К. ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••-В.Н. “, на третото ползващо се лице: Р. С. И., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от В. К. и председателя на •••, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 30.07.2024 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и В. А. З., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н. ”, на третото ползващо се лице: А. А. З., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от В. З. и председателя на •••, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на резидентна грижа на пълнолетни лица в неработоспособна възраст в „•••” в полза па трето лице, сключен на 07.01.2022 г., между •••, ръководена от Й. С. В. и Е. Й. Й., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за възрастни хора „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: Д. Т. Й., ЕГН •••••••••• (потребителят) подписан от Р. Й. и председателя на Фондация „•••-В.Н.“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „••• ” в полза на трето лице, сключен на 06.05.2025 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и Д. М. Х., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••- В.Н.”, на третото ползващо се лице: А. К. К., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от Д. Х. и председателя на Фондация „•••-В.Н“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••” в полза на трето лице, сключен на 04.06.2024 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и А. К. В., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: П. К. В., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от А. В. и председателя на •••, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 04.06.2023 г. между •••, ръководена от Й. С. В. и Т. З. К., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: Р. И. Г., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от Т. К. и председателя на •••, пълномощно за П. К. В., пълномощно за Р. И. Г., лиценз (разрешение) за предоставяне на услуга, трудов договор № РД-•••/14.09.2020 г., заповед № РД-01-19/30.01.2025 г.; гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля Д. Д.. Горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване и спомагат за разкриване на обективната истина по делото. Предвид техния обективен характер и това, че същите водят до еднопосочни изводи относно фактите, съдът намери, че същите не следва да бъдат подлагани на фрагментарен анализ. Съдът намира за необходимо да отбележи, че от представените в хода на проверката договори и от пълномощните, приложени по делото, както и от другите писмени документи, се установява, че посочените лица са потребители потребители на социалните услуги, предоставяни от дружеството, като за лицата. От представения по делото лиценз се установява обемът от услуги, за които дружеството е получило разрешение да предоставя. Съдът кредитира показанията на свид. Д. Д. -С., доколкото същите са непротиворечиви както вътрешно, така и спрямо останалите доказателствени материали по делото. Обстоятелствата, за които същата свидетелства са намерили отражение в съставения от нея АУАН. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните: Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗСУ, нарушенията по този закон и неизпълнението на задължителните предписания се установяват с акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител от АКСУ. АУАН е издаден от Д. Д. -С., която към момента на съставянето му е заемала длъжността началник отдел „главен инспектор“ в Дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“. С оглед на това, съдът намира, че АУАН е издаден от компетентен за това орган. На следващо място, съгласно чл. 171, ал. 2 ЗСУ, се издава от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги или от оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай, НП е издадено от Изпълнителния директор на АКСУ – В. Т., поради което съдът прие, че същото е издадено от компетентен орган. С оглед на това, съдът намира възражението по отношение на компетентността на АНО за неоснователно. Съдът взе предвид датата на извършване на проверката, съответно на констатиране на нарушението, както датите на съставяне на АУАН и НП, достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и са надлежно връчени на санкционираното лице. Съдът намира, че в хода на производството, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, касателно описанието на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, явяващи се задължителен реквизит на АУАН и НП. В тази връзка, на първо място, от АУАН и НП, така като е описано, нарушението е извършено на 14.05.2025 г. Този извод е несподеляем, тъй като нормата на чл. 85, ал. 1 ЗСУ регламентира, че социалните услуги се предоставят след сключване на договор между лицето и доставчика на социалната услуга. Езиковото тълкуване на тази разпоредба води до извод, че нарушението е извършено на датата, на която започва предоставянето на такава услуга, тъй като самата разпоредба съдържа в себе си мълчалива забрана за предоставянето без сключен договор преди това. Следователно датата на извършване на нарушението ще бъде тази, на която е започнало предоставянето на услугата, а не датата на проверката, както неправилно е приел актосъставителят, а впоследствие и АНО. Понататък, в описанието, дадено в АУАН и НП, са посочени седем лица и идентификационните им данни (имена, единен граждански номер и адрес). Разпоредбата, която е посочена като нарушена, изисква като минимум да се посочи на какви конкретно видове социални услуги са потребители изброените лица, както и да се посочи какви договори и за какви услуги са били сключени същите, както и обстоятелствата, въз основа на които актосъставителят, а впоследствие и АНО са достигнали до извод за това, че не подписани от тези лица. При този обем от доказателства, които са събрани в хода на производството, съдът счете, че както актосъставителят, така и АНО са имали достатъчна доказателствена обезпеченост, която им осигурява пълна възможност да посочат кое от посочените лица на каква услуга е потребител. Съдът е категоричен в извода си, че причината за непосочването на тези обстоятелства е процесуален пропуск на актосъставителя, а впоследствие и на АНО. На съда направи впечатление, че въобще липсва протокол от извършената проверка, както и документ, то който да е видно, че проверката е била извършена в посочения период, което има пряко отношение към нейната легитимност. Предвид констатираните пропуски, съдът намира, че е нарушено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Чрез описанието на обстоятелства, при които е било извършено административното нарушение, санкционираното лице научава за какво точно деяние е ангажирана неговата административна отговорност, а впоследствие и за какво е наказано с налагането административно наказание, като в съответствие с тези факти, жалбоподателят организира защитата си по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Когато тези обстоятелства не са посочени изчерпателно или са посочени по толкова неясен начин, че водят до ситуация, в която да бъдат приравнени на непосочени такива, това неминуемо води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Именно поради това, констатираното процесуално нарушение има характер на съществено, а невъзможността този порок да бъде преодолян (саниран) в хода на съдебното производство, води до единствения възможен извод за отмяна на НП. Възражението на жалбоподателя, касателно приложението на чл. 28 ЗАНН е неоснователно, тъй като в НП, макар да не е изложил подробни мотиви, АНО е обсъдил този въпрос, като е мотивирал позицията си. Въпреки че при така констатираното съществено процесуално нарушение, проверката на материалната законосъобразност се явява безпредметна, за пълнота на изложеното съдът намери за необходимо да посочи, че НП освен процесуално незаконосъобразно е и материално незаконосъобразно. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 170 ЗСУ, в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г., съгласно която на орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба или имуществена санкция. Безспорно по делото е установено, че санкционираното дружество има качеството на доставчик на социална услуга, което се доказва от издадения за това лиценз. Субектите, чиято отговорност може да бъде ангажира по реда на посочената санкционна разпоредба, са органите на управление на социалната услуга. Между тези субекти липсва идентитет, поради разликата в правомощията им и по-конкретно в това, че органите на управление по дефиниция са натоварени с властнически правомощия, в които имплицитно се съдържат и контролни такива. Доколкото ЗСУ се явява специален закон и в него е посочено (в чл. 113 и чл. 114 ЗСУ), че контролът се осъществява от кметовете на общини и АКСУ и това посочване има изчерпателен характер, съдът достигна до еднозначен извод, че няма как санкционираното дружество да притежава такива правомощия, поради което не може да бъде субект на това нарушение. В този дух е и преобладаващата практика на касационната инстанция по административнонаказателни дела, която с оглед подсъдността на делото на СРС, е Административен съд – София град (вж. Решение по КАНД № 2627/24 г. на АССГ, Решение по КАНД № 5189/2024 г.). С оглед на това, съдът намира възражението на жалбоподателя за основателно. Отделно от това, за две от лицата – П. В. и Р. Г. са представени пълномощни, от които е видно, че лицата, овластени да ги представляват, са разполагали с представителна власт да сключат договора за социална услуга. С оглед на това, отговорността на жалбоподателя по отношение на тези лица е ангажирана без основание за това по отношение на тези две лица. Съдът констатира, че не е спазена и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Видно от представените по делото доказателства, договорите с посочените лица са сключени на различни дати и нямат никаква връзка помежду си. Следователно, сключването на всеки един от тях, представлява отделно деяние, което се явява самостоятелно основание за ангажиране на имуществената отговорност на санкционирания субект. Изискването на чл. 18 от ЗАНН е императивно и е относимо към налагането на санкцията, поради което неспазването му се явява нарушение на материалния закон. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и неправилно. ПО РАЗНОСКИТЕ: Жалбоподателят е направил искане за присъждането на разноски в размер на 1750,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно производство. Като доказателства за посочените разходи жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Предвид изхода на делото, представените доказателства за направените разноски, както и предвид това, че същите са поискани своевременно, съдът намира, че искането е основателно, но не и по размер. По отношение на размера му е направено възражение за неговата прекомерност, което съдът намира за основателно. Действително, делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана за едно извършено нарушение, което не разкрива специфични особености от фактическа и правна страна, в сравнение с останалите нарушения от същия вид и с оглед на това намира, че следва да се присъди минимално дължимото възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, която в случая се явява приложима разпоредба, минималното възнаграждение е в размер на 511,29 евро, с левова равностойност от 1000,00 лева. Разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. М. се е явила и е представлявала жалбоподателя. Предвид изложеното, общият дължим размер на разноските, за заплащането на който следва да бъде осъдена въззиваемата страна, възлиза на 511,29 евро, с левова равностойност от 1000,00 лева. За пълнота следва да се посочи, че въпреки измененото заглавие на Наредбата, посочените в нея размери запазват характера си на минимални предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, която предвижда, че при възражение за прекомерност, съдът може да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвид изхода на делото, искането за разноски на въззиваемата страна следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Фондация „•••••“, с ЕИК ••••••••••, представлявано от председателя Й. С. В., депозирана чрез пълномощника адв. С. М., против наказателно постановление (НП) № НП-КД-7/11.07.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на Агенция за качество на социалните услуги (АКСУ), с който на жалбоподателя на основание чл. 170 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г., е наложена имуществена санкция в размер на 7000,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 85, ал. 1 ЗСУ. С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се твърдения за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган (АНО) въобще не е посочил, че изброените лица имат договори, които са за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социална услуга в полза на трето лице. Твърди се, че дадената правна квалификация не съответства на нарушението, доколкото е посочено, че става дума за предоставяне на социална услуга без издаден лиценз, а санкционираното дружество е притежавало такъв. В жалбата се съдържат и твърдения, че административнонаказващият орган (АНО) е изложил напълно бланкетни мотиви за решението му да не приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съдържа се и оплакване за материална незаконосъобразност на издаденото НП относно прилагането на разпоредбата на чл. 170 ЗСУ, като жалбоподателят намира, че тази разпоредба предвижда санкция за орган на управление на социална услуга, каквото качество дружеството няма, тъй като е само доставчик на социална услуга. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. М., която пледира за отмяна на НП и претендира разноски. В писмени бележки излага аргументи в подкрепа на искането си, които съдържат аргументи, сходни с тези, изложени в жалбата. Въззиваемата страна – Изпълнителният директор на Агенция за качеството на социалните услуги се представлява от юрк. Д.. В хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и пояснява, че другите протоколи не са приложени, защото не са свързани с предмета. Приложила е писмени бележки по делото в подкрепа на искането си. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Санкционираното юридическо лице – фондация „•••••“, с ЕИК •••••••••• е юридическо лице с нестопанска цел, със седалище в •••••••••••••. Същото се представлява и управлява от председател Й. С. В.. Предметът на дейност на фондацията е подобряване на жизненото равнище и социалното благосъстояние на възрастните хора и лицата с увреждания; оказване на съдействие на възрастни, хора и лица с увреждания за максималната им социализация, интеграция и реализация в обществото, да им оказва финансова, материална, духовна подкрепа, както и ежедневни грижи и обслужване, включително чрез осигуряване на ежедневна храна, облекло и двадесет и четиричасов денонощен надзор чрез реализиране на съвместни програми със съответните заведения; да действа за изграждане на обслужваща социална база; да действа за оказване на съответната психологическа, медицинска, правна и др. помощ на настанените в домовете за възрастни хора и в домовете за хора с увреждания; да съдейства за утвърждаване на висока човешка нравственост, милосърдие и благотворителност, обединяване на хората в името на мира и хуманизма, разширяване на международното сътрудничество, пропагандиране на идеите и принципите на международното хуманитарно право. Фондацията имала Лиценз № •••••/20.04.2021 г. по надлежния ред от изпълнителния директор на АКСУ за социалната услуга „Резидента грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“. Със заповед № РД-18-334/12.05.2025 г. на Изпълнителния директор на АКСУ, на Д. Д. С. на длъжност „главен инспектор“, на Е. Х. - Ц., на длъжност „главен инспектор“ и на С. С., на длъжност „главен инспектор“ – трите на служба в дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“, било наредено извършването на периодична планова комплексна проверка за спазване на стандартите за качество на социалните услуги и за съответствие с изискванията на ЗСУ по отношение на предоставяната услуга от фондация „•••••“, с ЕИК ••••••••••. Съгласно издадената заповед, проверката следвало да бъде извършена в периода от 14.05.2025 до 16.05.2025 г. В изпълнение на заповедите, проверяващите инспектори изискали от санкционираното дружество да представят информация относно лицата, настанени в центъра. От страна на фондацията били предоставени множество документи, както следва – договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 17.03.2025 г., между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и Е. П. П., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••••“, на третото ползващо се лице: М. М. П.а, ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от Е. П. П. и председателя на Фондация „•••••“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза па трето лице, сключен на 16.12.2019 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и В. И. К., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••-В.Н. “, на третото ползващо се лице: Р. С. И., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от В. К. и председателя на Фондация „•••••“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 30.07.2024 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и В. А. З., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „••••• ”, на третото ползващо се лице: А. А. З., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от В. З. и председателя на Фондация „•••••“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на резидентна грижа на пълнолетни лица в неработоспособна възраст в „•••” в полза па трето лице, сключен на 07.01.2022 г., между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и Р. Й. Й., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за възрастни хора „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: Д. Т. Й., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от Р. Й. и председателя на Фондация „•••-В.Н.“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••” в полза на трето лице, сключен на 06.05.2025 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и Д. М. Х., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: А. К. К., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от ДД. Х. и председателя на Фондация „•••-В.Н“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••” в полза на трето лице, сключен на 04.06.2024 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и А. К. В., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: П. К. В., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от А. В. и председателя на Фондация „•••••“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 04.06.2023 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и Т. З. К., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: Р. И. Г., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от Т. К. и председателя на Фондация „•••••“. Била изискана и информация и от представителя на фондацията Йорданка Събева. Проверяващите инспектори констатирали, че лицата М. М. П.а, Р. С. И., А. А. З., Д. Т. Й., А. К. К., П. К. В. и Р. И. Г. ползват социалната услуга, без да имат сключени договори за това. Въз основа на констатираното в прегледаните документи в хода на проверката, св. Д. Д. преценила, че сключените договори с посочените лица не са подписани от доставчика и потребителя на услугата, а са подписани от доставчика и друго лице, поради което съставила АУАН № АКД-25 от 17.06.2025 г. срещу Фондация „•••••“, в който като нарушена посочила разпоредбата на чл. 85, ал. 1 ЗСУ. Препис от АУАН бил връчен на упълномощен представител на санкционираното дружество на датата на изготвянето му. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № НП-КД-7/11.07.2025 г. на Изпълнителен директор на АКСУ, с който на жалбоподателя на основание чл. 170 ЗСУ, в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г., е наложена имуществена санкция в размер на 7000,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 85, ал. 1 ЗСУ. Препис от НП бил връчен на упълномощен представител на жалбоподателя на 25.09.2025 г. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства : договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 17.03.2025 г., между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и Е. П. П., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••- В.Н.“, на третото ползващо се лице: М. М. П.а, ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от Е. П. П. и председателя на Фондация „•••••“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 16.12.2019 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и В. И. К., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••-В.Н. “, на третото ползващо се лице: Р. С. И., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от В. К. и председателя на Фондация „•••••“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 30.07.2024 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и В. А. З., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н. ”, на третото ползващо се лице: А. А. З., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от В. З. и председателя на Фондация „•••••“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на резидентна грижа на пълнолетни лица в неработоспособна възраст в „•••” в полза па трето лице, сключен на 07.01.2022 г., между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и Р. Й. Й., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за възрастни хора „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: Д. Т. Й., ЕГН •••••••••• (потребителят) подписан от Р. Й. и председателя на Фондация „•••-В.Н.“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „••• ” в полза на трето лице, сключен на 06.05.2025 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и Д. М. Х., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: А. К. К., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от ДД. Х. и председателя на Фондация „•••-В.Н“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••” в полза на трето лице, сключен на 04.06.2024 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и А. К. В., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••”, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: П. К. В., ЕГН •••••••••• (потребителят), подписан от А. В. и председателя на Фондация „•••••“, договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с деменция „•••“ в полза на трето лице, сключен на 04.06.2023 г. между Фондация „•••••“, ръководена от Й. С. В. и Т. З. К., ЕГН ••••••••••, за „безвъзмездно настаняване в Социален дом за пълнолетни лица с деменция „•••“, стопанисван от Фондация „•••-В.Н.”, на третото ползващо се лице: Р. И. Г., ЕГН ••••••••••“ (потребителят), подписан от Т. К. и председателя на Фондация „•••••“, пълномощно за П. К. В., пълномощно за Р. И. Г., лиценз (разрешение) за предоставяне на услуга, трудов договор № РД-16-6/14.09.2020 г., заповед № РД-01-19/30.01.2025 г.; гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля Д. Д.. Горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване и спомагат за разкриване на обективната истина по делото. Предвид техния обективен характер и това, че същите водят до еднопосочни изводи относно фактите, съдът намери, че същите не следва да бъдат подлагани на фрагментарен анализ. Съдът намира за необходимо да отбележи, че от представените в хода на проверката договори и от пълномощните, приложени по делото, както и от другите писмени документи, се установява, че посочените лица са потребители потребители на социалните услуги, предоставяни от дружеството, като за лицата. От представения по делото лиценз се установява обемът от услуги, за които дружеството е получило разрешение да предоставя. Съдът кредитира показанията на свид. Д. Д.-С., доколкото същите са непротиворечиви както вътрешно, така и спрямо останалите доказателствени материали по делото. Обстоятелствата, за които същата свидетелства са намерили отражение в съставения от нея АУАН. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните: Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗСУ, нарушенията по този закон и неизпълнението на задължителните предписания се установяват с акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител от АКСУ. АУАН е издаден от Д. Д.-С., която към момента на съставянето му е заемала длъжността началник отдел „главен инспектор“ в Дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“. С оглед на това, съдът намира, че АУАН е издаден от компетентен за това орган. На следващо място, съгласно чл. 171, ал. 2 ЗСУ, се издава от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги или от оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай, НП е издадено от Изпълнителния директор на АКСУ – В. Т., поради което съдът прие, че същото е издадено от компетентен орган. С оглед на това, съдът намира възражението по отношение на компетентността на АНО за неоснователно. Съдът взе предвид датата на извършване на проверката, съответно на констатиране на нарушението, както датите на съставяне на АУАН и НП, достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и са надлежно връчени на санкционираното лице. Съдът намира, че в хода на производството, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, касателно описанието на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, явяващи се задължителен реквизит на АУАН и НП. В тази връзка, на първо място, от АУАН и НП, така като е описано, нарушението е извършено на 14.05.2025 г. Този извод е несподеляем, тъй като нормата на чл. 85, ал. 1 ЗСУ регламентира, че социалните услуги се предоставят след сключване на договор между лицето и доставчика на социалната услуга. Езиковото тълкуване на тази разпоредба води до извод, че нарушението е извършено на датата, на която започва предоставянето на такава услуга, тъй като самата разпоредба съдържа в себе си мълчалива забрана за предоставянето без сключен договор преди това. Следователно датата на извършване на нарушението ще бъде тази, на която е започнало предоставянето на услугата, а не датата на проверката, както неправилно е приел актосъставителят, а впоследствие и АНО. Понататък, в описанието, дадено в АУАН и НП, са посочени седем лица и идентификационните им данни (имена, единен граждански номер и адрес). Разпоредбата, която е посочена като нарушена, изисква като минимум да се посочи на какви конкретно видове социални услуги са потребители изброените лица, както и да се посочи какви договори и за какви услуги са били сключени същите, както и обстоятелствата, въз основа на които актосъставителят, а впоследствие и АНО са достигнали до извод за това, че не подписани от тези лица. При този обем от доказателства, които са събрани в хода на производството, съдът счете, че както актосъставителят, така и АНО са имали достатъчна доказателствена обезпеченост, която им осигурява пълна възможност да посочат кое от посочените лица на каква услуга е потребител. Съдът е категоричен в извода си, че причината за непосочването на тези обстоятелства е процесуален пропуск на актосъставителя, а впоследствие и на АНО. На съда направи впечатление, че въобще липсва протокол от извършената проверка, както и документ, то който да е видно, че проверката е била извършена в посочения период, което има пряко отношение към нейната легитимност. Предвид констатираните пропуски, съдът намира, че е нарушено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Чрез описанието на обстоятелства, при които е било извършено административното нарушение, санкционираното лице научава за какво точно деяние е ангажирана неговата административна отговорност, а впоследствие и за какво е наказано с налагането административно наказание, като в съответствие с тези факти, жалбоподателят организира защитата си по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Когато тези обстоятелства не са посочени изчерпателно или са посочени по толкова неясен начин, че водят до ситуация, в която да бъдат приравнени на непосочени такива, това неминуемо води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Именно поради това, констатираното процесуално нарушение има характер на съществено, а невъзможността този порок да бъде преодолян (саниран) в хода на съдебното производство, води до единствения възможен извод за отмяна на НП. Възражението на жалбоподателя, касателно приложението на чл. 28 ЗАНН е неоснователно, тъй като в НП, макар да не е изложил подробни мотиви, АНО е обсъдил този въпрос, като е мотивирал позицията си. Въпреки че при така констатираното съществено процесуално нарушение, проверката на материалната законосъобразност се явява безпредметна, за пълнота на изложеното съдът намери за необходимо да посочи, че НП освен процесуално незаконосъобразно е и материално незаконосъобразно. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 170 ЗСУ, в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г., съгласно която на орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба или имуществена санкция. Безспорно по делото е установено, че санкционираното дружество има качеството на доставчик на социална услуга, което се доказва от издадения за това лиценз. Субектите, чиято отговорност може да бъде ангажира по реда на посочената санкционна разпоредба, са органите на управление на социалната услуга. Между тези субекти липсва идентитет, поради разликата в правомощията им и по-конкретно в това, че органите на управление по дефиниция са натоварени с властнически правомощия, в които имплицитно се съдържат и контролни такива. Доколкото ЗСУ се явява специален закон и в него е посочено (в чл. 113 и чл. 114 ЗСУ), че контролът се осъществява от кметовете на общини и АКСУ и това посочване има изчерпателен характер, съдът достигна до еднозначен извод, че няма как санкционираното дружество да притежава такива правомощия, поради което не може да бъде субект на това нарушение. В този дух е и преобладаващата практика на касационната инстанция по административнонаказателни дела, която с оглед подсъдността на делото на СРС, е Административен съд – София град (вж. Решение по КАНД № 2627/24 г. на АССГ, Решение по КАНД № 5189/2024 г.). С оглед на това, съдът намира възражението на жалбоподателя за основателно. Отделно от това, за две от лицата – П. В. и Р. Г. са представени пълномощни, от които е видно, че лицата, овластени да ги представляват, са разполагали с представителна власт да сключат договора за социална услуга. С оглед на това, отговорността на жалбоподателя по отношение на тези лица е ангажирана без основание за това по отношение на тези две лица. Съдът констатира, че не е спазена и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Видно от представените по делото доказателства, договорите с посочените лица са сключени на различни дати и нямат никаква връзка помежду си. Следователно, сключването на всеки един от тях, представлява отделно деяние, което се явява самостоятелно основание за ангажиране на имуществената отговорност на санкционирания субект. Изискването на чл. 18 от ЗАНН е императивно и е относимо към налагането на санкцията, поради което неспазването му се явява нарушение на материалния закон. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и неправилно. ПО РАЗНОСКИТЕ: Жалбоподателят е направил искане за присъждането на разноски в размер на 1750,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно производство. Като доказателства за посочените разходи жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Предвид изхода на делото, представените доказателства за направените разноски, както и предвид това, че същите са поискани своевременно, съдът намира, че искането е основателно, но не и по размер. По отношение на размера му е направено възражение за неговата прекомерност, което съдът намира за основателно. Действително, делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана за едно извършено нарушение, което не разкрива специфични особености от фактическа и правна страна, в сравнение с останалите нарушения от същия вид и с оглед на това намира, че следва да се присъди минимално дължимото възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, която в случая се явява приложима разпоредба, минималното възнаграждение е в размер на 511,29 евро, с левова равностойност от 1000,00 лева. Разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. М. се е явила и е представлявала жалбоподателя. Предвид изложеното, общият дължим размер на разноските, за заплащането на който следва да бъде осъдена въззиваемата страна, възлиза на 511,29 евро, с левова равностойност от 1000,00 лева. За пълнота следва да се посочи, че въпреки измененото заглавие на Наредбата, посочените в нея размери запазват характера си на минимални предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, която предвижда, че при възражение за прекомерност, съдът може да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвид изхода на делото, искането за разноски на въззиваемата страна следва да бъде оставено без уважение.