Решение № 12342 от 11.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1637/2025 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Предявени са от Г. Д. Т., [ЕГН], срещу Община Варна искове с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на парични обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на органи от администрацията на Община Варна, както следва:

1. Глобално обезщетение от 8750 лева за неимуществени вреди, изчислено по периодите на обективно съединените искове, както следва: от 02.02.2017 г. до 18.11.2018 г. – за 1250 лева, представляващо част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева; от 29.10.2019 г. до 02.12.2019 г. – за 1250 лева, представляващо част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева; от 01.2019 г. до 31.10.2020 г. – за 1250 лева, представляващо част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева; от 30.09.2020 г. до 06.06.2022 г. – за 5000 лева, представляващо част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева; /В тази част искът е изменен съгласно определение от открито съдебно заседание на 14.10.2025 г. по адм. дело № 1637/2025 г./ от общо претендираното глобално обезщетение в размер на 27500 лева за посочените в исковата молба генерални деликти, с които са нарушени непосредствено спрямо ищеца административноправни норми от лица, представляващи ответника.

2. Лихви за забава по горните искове в общ размер на 1080, 88 лева, както следва: по първия частичен иск в размер на 1250 лева, представляващ част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева – лихва в размер на 380, 90 лева, считано от 24.11.2019 г. до подаване на исковата молба на 24.11.2022 г., както и лихви от тази дата до окончателното изплащане на главницата; по втория частичен иск в размер на 1250 лева, представляващ част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева – лихва в размер на 378, 13 лева, считано от 02.12.2019 г. до подаване на исковата молба на 24.11.2022 г., както и лихви от тази дата до окончателното изплащане на главницата; по третия частичен иск в размер на 1250 лева, представляващ част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева – лихва в размер на 262, 16 лева, считано от 31.10.2020 г. до подаване на исковата молба на 24.11.2022 г., както и лихви от тази дата до окончателното изплащане на главницата; по четвъртия частичен иск в размер на 5000 лева, представляващ част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева – лихва в размер на 59, 72 лева, считано от 06.06.2022 г. до подаване на исковата молба на 24.11.2022 г., както и лихви от тази дата до окончателното изплащане на главницата.

3. Имуществени вреди в размер на 400 лева общо, представляващи две адвокатски възнаграждения за защита при принудително изпълнение за погасяване на вземания за местни данъци и такси на общината, към което принудително изпълнение Община Варна е пристъпила въпреки наличието на влезли в сила решения на съда за липсата на задължения, ведно със законната лихва от датата на плащане до окончателното погасяване на главницата.

Ищецът Г. Д. Т., чрез адв. П. Т. е изложил доводи за основателност на предявените искове, по указание на съда и в молба №13364/12.08.2025 г. Неимуществените вреди сочи, че се изразяват в негативни преживявания, засегнали неблагоприятно психиката и здравето на ищеца от административната дейност, претърпени физически и психически болки, страдания, неудобства. Относно имуществените вреди в исковата молба – л.22 от гр. д. № 14071/2022 г. на РС – Варна е посочил, че имуществените вреди представляват заплатени възнаграждения за адвокат за процесуално представителство по изпълнителните дела в размер на 400 лева. В молба № 13364/12.08.2025 г. е посочил, че размера на заплатените възнаграждения за адвокат по двете изпълнителни дела е 200 лева. Не е направено изменение на иска в тази част. Претендира за присъждане на сторени разноски. Адм. П. Т. претендира за присъждане на възнаграждение за адвокат за оказана безплатно правна помощ.

Ответникът - Община Варна, чрез гл. юрисконсулт Ж. Х., оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна е изразил становище за неоснователност на исковите претенции. Счита, че не се установяват всички предпоставки за реализиране на отговорността на Община Варна.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., издаден от ст. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, на Г. Д. Т., във връзка с притежавани от него недвижими имоти с партиден № 5710170987005 и партиден № 5710170987006, са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса битови отпадъци /ТБО/ за данъчни периоди 2011 – 2014 г. в общ размер, както следва: ДНИ – 1 391, 04 лева – главница и 340, 73 лева – лихви; ТБО – 2 712, 51 лева – главница и 664, 40 лева – лихви. Отбелязано е на последната страница от същия, че е влязъл в сила на 16.02.2016 г. /л.38/.

С молба вх. № 05388/10.09.2018 г. /л.66/ от Община Варна до Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. с рег. № 893 на КЧСИ район на действие ОС – Варна е отправено искане въз основа на АУЗД № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., да бъде образувано изпълнително дело срещу Г. Д. Т. за заплащане на главница 272, 16 лева със законна лихва считано от 04.09.2018 г., главница 650, 20 лева със законна лихва считано от 04.09.2018 г. и неолихвяеми вземания – лихви 835, 95 лева, съгласно представена справка /л.66-72/. С Разпореждане за образуване на изпълнително дело /ИД/ на ЧСИ от 10.09.2018 г. е образувано ИД №20188930400703 по описа на ЧСИ С., на основание чл.426 ГПК и представен АУЗД № МД-АУ-2258/02.10.1915 г. на Община Варна, за сумата от: главница 272, 16 лева със законната лихва от 04.09.2018, г., главница 650, 20 лева със законната лихва от 04.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и 835, 95 лева – лихви, както и дължимите такси и разноски по изпълнението съгласно ТТР към ЗЧСИ. С. З. съобщение № 9364/21.11.2018 г. е наложен запор върху всички сметки на Г. Д. Т. и от наличността и постъпленията на ДЗЗД „М.“ в „Алианц Банка България“ АД до размера на сумата 2176, 77 лева, изчислена към 05.12.2018 г. Запорното съобщение е постъпило в „Алианц Банка България“ АД на 26.11.2028 г. /л.103/.

До Г. Д. Т. е отправена Покана за доброволно изпълнение № 436/16.01.2019 г. за сумата от 2192, 50 лева, която му е връчена на 16.01.2019 г. /л. 104/. Т. на 16.01.2019 г. е отправил искане да се запознае с изпълнителното дело, предоставено му е и в разписка от 16.01.2019 г. е записал, че се е запознал с делото и е получил копието /л.105/.

Т. е представил на ЧСИ С., Обезпечителна заповед от 10.05.2019 г. по гр. д. № 963/2019 г. на РС – Варна, с която е допуснато на основание чл.389 ГПК обезпечение на висящ иск по гр. д. № 963/2019 г. на РС – Варна, чрез спиране на изпълнението по ИД №20188930400703/2018 г. на ЧСИ С. № 893 – Варна. На основание чл. 432 ГПК е спряно производството по ИД № ИД №20188930400703 с разпореждане на ЧСИ С. от 21.08.2019 г. С Решение № 4423/21.10.2019 г. по гр. д. № 963/2019 г. на РС – Варна е прието за установено на основание чл. 439, ал.1 ГПК, в отношенията между ищецът Г. Д. Т. и ответника Община Варна, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането чрез плащане след влизане в сила на несъдебно изпълнително основание – Акт по чл.106-107 ДОПК № МД-АУ-2258/02.10.2015 г. сумите: 272, 16 лева – главница, 650, 20 лева – главница, 835, 95 лева – лихва, претендирани по ИД № 20188930400703/2018 г. на ЧСИ С.. Неприсъственото решение е влязло в сила на 21.10.2019 г. на основание 239, ал.4 ГПК /л. 82 от гр. дело № 963/2019 г. на РС – Варна/.

С молба № 09125/27.11.20245 г. Т. е представил по ИД №20188930400703/2018 г. Решение по гр. д. № 963/2019 г. на РС - Варна и договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000348731/2019 г. не е посочена дата на сключване на договора /л.112-114/, съгласно който за процесуално представителство по ИД №20188930400703/2018 г. е договорено и платено възнаграждение 200 лева.

С Постановление от 02.12.2019 г. на ЧСИ С. е прекратено производството по ИД № 20188930400703/2018 г., уведомена е Община Варна за постановлението и изпратено съобщение до „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за вдигане на запора /л.115-117/.

С молба № МД-Т20006887ВН/28.09.2020 г. /л.129/ от Община Варна до ЧСИ С. е отправено искане на основание чл.426 ГПК и чл.19 ЗЧСИ да бъде образувано изпълнително дело и да се приведе в изпълнение АУЗ № МД-АУ-2258/02.10.2015 г. влязъл в сила на 16.02.2016 г. С Разпореждане от 30.09.2020 г. на ЧСИ С. е образувано ИД № 20208930401009/2020 г. на осн. чл.426 ГПК и представен АУЗ № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., с който се осъждат Г. Д. Т. за сумата главница 37, 58 лева със законната лихва от 28.09.2020 г., главница в размер на 484, 78 лева със законната лихва от 28.09.2020 г., 751, 62 лева – лихва.

С Разпореждане от 22.10.2020 г. на ЧСИ С. по ИД № 20208930401009/2020 г. е наложена възбрана на ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.1506.231.1.19 и запор върху МПС с рег. № [рег. номер] /л.147/.

Покана за доброволно изпълнение № 14903/17.10.2020 г. по ИД № 20208930401009/2020 г. е изпратена на Т.. Връчена е на 31.10.2020 г. /л.156-157/.

С. З. № 12424/10.11.2020 г. от Г. Д. Т. по ИД № 20208930401009 е представен Договор за правна защита и съдействие, съгласно който Г. Т. е заплатил в брой на адв. П. Т. сумата от 100 лева. Представено е пълномощни от Г. Т. за адв. В. и пълномощно от адв. В. за адв. П. Т. /л.160-162/.

С Решение № 26042/7322/07.08.2022 г. по гр. д. № 14803/2020 г. на РС – Варна е прието за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, в отношенията между ищеца Г. Д. Т. и ответника Община Варна, че Г. Д. Т. не дължи на ответника вземането по Акт по чл.106-107 ДОПК № МД—АУ-2258/02.10.2015 г. за следните суми: главница 37, 58 лева, със законната лихва за периода 28.09.2020 – 10.11.2020 г., главница 484, 78 лева със законната лихва за периода 28.09.2020 – 10.11.2020 г. и 751, 62 лева – лихва, предвид приетото за установено с влязло в сила Решение № 4423/21.10.2019 г. по гр. дело № 963/2019 г. по описа на РС – Варна /л. 166-171/.

С молба № 07856/31.05.2022 г. от Т. до ЧСИ С. е отправено искане за прекратяване на ИД № 1009/2020 г. Представен е Договор за правна защита и съдействие сключен на 13.05.2022 г. между Г. Д. Т. и адв. П. Т. за процесуално представителство по ИД № 20208930401009/2020 г. на ЧСИ С., с договорено и платено възнаграждение 100 лева /л.165/.

С Постановление от 10.06.2022 г. ЧСИ С. е прекратено производството по ИД № 20208930401009/2020 г., отбелязано е, че е влязло в сила на 30.06.2022 г./ л.172/.

С Определение № 10/18.04.2023 г. по дело №13/2023 г. на смесен състав ВАС и ВКС е определено, че компетентен да разгледа обективно съединените искове за заплащане на парични обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, предявени от Т. срещу Община Варна е Адм. съд – Варна.

По адм. дело № 938/2023 г. на Адм. съд – Варна е приета комплексна съдебно- медицинска и психологическа експертиза /КСМПЕ/, от чието заключение /л. 313-320 от делото/ се установява, че през периода 01.01.2017 г. – 31.10.2020 г. Г. Т. е боледувал от хипертонична болест, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет, стенокардия, хроничен бронхит с епизоди на обостряне. Според вещите лица – д-р В. С. – лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД и Г. М. – клиничен психолог при ДКЦ „Св. М.“ – Варна, посочените заболявания са с дългогодишно развитие, като в описания период не търпят развитие и няма данни за влошаване на състоянието на лицето. В периода 22.01.2019 г. – 31.10.2020 г. не са представени медицински документи, за новооткрити заболявания, а след 31.10.2020 г. в медицинската документация, представена по делото, са отразени хроничните заболявания, от които страда Т.. На 08.01.2021 г., при посещение при офталмолог, е установена склероза на съдовете на ретината на двете очи, което представлява често усложнение при пациенти с артериална хипертония и захарен диабет, от каквито болести страда ищецът. Медицинските експерти посочват, че установените при Г. Т. основни заболявания – артериална хипертония и неинсулинозависим захарен диабет, са с хронично протичане и непрекъснат ход, подлежащи на постоянен медикаментозен контрол. Констатирано е, че хода на заболяванията, от които страда Т., не се отличава от обичайния. Вещите лица дават заключение, че в периода след 22.01.2019 г. и след 31.10.2020 г. не се установява промяна или влошаване на протичането на заболяванията, както и не се установяват новооткрити след посочените дати заболявания, които да са във връзка с травмиращо въздействие от изпълнително производство. Според експертите Т. е от тип А – активни, мобилизирани, отговорни хора, като попада в групата на невротичните пациенти. Вещите лица заявяват, че е невъзможно да се установи връзка между описаните симптоми и състояния на ищеца и административните действия или бездействия на различни етапи. Посочват, че от медицинска гледна точка и въз основа на представените по делото медицински документи не е възможно да се определи въздействието на всяко от действията и бездействията на ответника. В отговора на въпрос № 8 от заключението са изброени предписаните на Т. лечения и медикаменти, като е отбелязано, че стойността на посочените медикаменти следва да се определи от експерт по търговията и продажбата на лекарствени средства.

При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице д-р С. уточнява, че промяната в здравословното състояние на ищеца от началото на 2017 г. следва обичайния ход на хроничните заболявания, от които страда Т., като няма нещо необичайно, което да е свързано с конкретна дата или период. Посочва, че стресът има някаква роля единствено към хипертоничната болест, но не е единственият фактор, който я отключва, поради което не може да се каже, че има пряка причинно-следствена връзка между стреса и хипертоничната болест, която датира много преди посочения период. Вещото лице М. – клиничен психолог, пояснява, че делата на ищеца с общината имат роля на поддържащ фактор за неговите болестни симптоми, но влияние оказват също така неспазването на предписания му здравословен хранителен режим и неприемането на медикаменти от негова страна. Заявява, че установената повишена тревожност не е пряко свързана с водените съдебни дела, защото хората, страдащи от хипертония, по принцип стават по-раздразнителни, избухливи и напрегнати. Експертът клиничен психолог посочва, че по време на проведеното събеседване ищецът не е конкретизирал по повод взаимоотношенията му с коя администрация са възникнали проблемите му.

В производството по адм. дело № 938/2023 г. на Адм. съд - Варна са разпитани в качеството на свидетели Р. И. Ч. и К. Д. Т., която е съпруга на ищеца. Свид. Ч. е заявил, че се познава с ищеца от преди повече от 40 години. През 2017 – 2018 г. знае, че срещу ищеца са били образувани две изпълнителни дела. След заплащане на задълженията в Община Варна отново се установили такива. Твърди, че ищецът е имал проблеми с бизнеса си. Започнал да строи и трябвал му е кредит, но не е могъл да вземе такъв. Свид. Ч. посочва, че му е давал пари на заем. В този период ищеца е започнал да страда от аритмия, диабет. Имал е деца, които е трябвало да издържа, едното е било студент. На въпрос на адв. Т., свид. Ч. отговаря, че в резултат на данъчните проблеми ищецът е станал сприхав и постоянно е имал проблеми с бизнеса си. В резултат на това е започнал да трепери и не е бил контактен както преди. Свид. Ч. твърди, че задълженията на ищеца са били в размер на 4000 – 5000 лева. На въпроси на процесуалния представител на ответника е отговорил, че не знае ищеца да е участвал в търговски дружества и не е уточнил какво е строил ищеца.

Свид. Т. твърди, че при плащане на данъчни задължения в Община Варна са погасявани най – старите. Тогава са започнали здравословните проблеми на Г. Т. с високо кръвно налягане, съхнене на устата, сърцебиене и безсъние. Запорирани са били имотите им и банковата сметка на съпруга й, това е било в период, в който ищецът е бил болен от ковид.

С Решение № 13411/11.12.2024 г. по адм. дело № 938/2023 г. на Адм. съд – Варна са отхвърлени предявените искове от Т.. С Решение № № 7792/11.07.2025 г. по адм. дело № 3075/2025 г. на ВАС е отменено решение № 13411/11.12.2024 г. по адм. дело № 938/2023 г. на Адм. съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Адм. съд – Варна.

С протоколно определение от 14.10.2025 г. по адм. дело № 1637/2025 г. на Адм. съд – Варна по искане на ищеца е изменен предявения иск в частта за периода от 30.09.2020 г. до 06.06.2022 г. [рег. номер]., представляващ част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв., като същият следва да се счита, че е за периода от 30.09.2020 г. до 06.06.2022 г. в размер на 5000 /пет/ хиляди лева, представляващ част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. Относно претендираните лихви за този период не е направено изменение на иска. Сборът на сумите за претендирани лихви е 1080, 91 лева, но ищецът претендира за обща сума 1080, 88 лева, /л.90 от гр. д. №14071/2022 г. на РС – Варна/, поради което така е докладван и разгледан иска.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

В настоящия случай исковете са предявени от лице, за обезщетение на неимуществени вреди, настъпили от действия и бездействия на длъжностни лица в Община Варна и имуществени вреди, от заплатени три адвокатски възнаграждения при защитата в изпълнителното производство по две изпълнителни дела на ЧСИ.

Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; наличието на вреда от такъв акт; причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилият вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата или общината.

Отговорността на държавата или общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК е обективна отговорност и не е обвързана с преценка за вина на длъжностното лице. Тя е разновидност на отговорността на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Дали едно действие на администрация е незаконно следва да се прецени съобразно закона, действащ към момента на извършването му.

В случая исковата претенция не е в резултат на незаконосъобразен административен акт, а в резултат на незаконосъобразни действия от длъжностни лица при Община Варна. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявените искове, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. §1 от ДР ЗОДОВ и чл. 144 от АПК.

Съдът има компетентност да установява действията и бездействията на административни органи и длъжностни лица в производство по чл. 203, ал.1 и 2 вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, само когато тези фактически действия или бездействия не завършват с издаване на административен акт.

Няма спор между страните, че е издаден АУЗД по чл.107, ал. 3 № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., който е с отбелязване, че е влязъл в сила на 16.02.2016 г. Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е регламентирано с чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. На основание чл. 163, ал.1 и ал.4 ДОПК вр. с чл. 9б вр. с чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, е възможно публичното вземане да бъде възложено на публичен изпълнител при НАП или на съдебен изпълнител. На основание чл. 163, ал.4 ДОПК, в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЧСИ, Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания, ал.3 предвижда, че органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. Компетентен да издаде АУЗД е органа по приходите в Община Варна съгласно чл. 4, ал.3 ЗМДТ, поради което определените като такива със заповед по чл.4, ал.3 ЗМДТ могат да възлагат събирането на публичните задължения на частни съдебни изпълнители.

В случаите, когато органите в общинската приходна администрация преценят публичните вземания да се събират от публичен изпълнител по реда на ДОПК, публичният изпълнител има правомощие да се произнесе: на основание чл.169 ДОПК относно последователността на погасяванията, на основание чл.170 ДОПК по искане за прихващане, на основание чл. 171 ДОПК по направено от длъжника възражение за давност. В този случай действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, съгласно чл.266, ал.1 ДОПК.

В случвайте, когато изпълнението на публичното задължение е възложено на ЧСИ, нормата на чл.266 ДОПК не се прилага, тъй като принудителното събиране на вземането не е по ДОПК. При извършването на принудително събиране по реда на ГПК съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнесе по възражението за последователността на погасяване на задълженията, по искането за прихващане или относно изтекла давност, поради което средството за защита на длъжника е чрез предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 от ГПК. При постановяване на съдебно решение, с което искът е уважен и е признато за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност и при предявяването на това решение пред частния съдебен изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, същият има правомощието да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл Определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г., 5-членен с-в, Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., 5-членен с-в, Решение № 2662 от 22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2021 г., Определение по ч. гр. дело № 756/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., Определение № 1806 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 520/2020 г. За установените публични задължения за ДНИ и ТБО от Община Варна е отправена молба от 10.09.2018 г. от юрисконсулт, който е упълномощен от кмет на Община Варна и молба от 28.09.2020 г. от юрисконсулт, който е упълномощен от кмет на Община Варна до ЧСИ за принудителното изпълнение на АУЗД № МД-АУ-2258/02.10.2015 г. издаден от орган по приходите в Община Варна. Не е издаден акт от орган по приходите в Община Варна за възлагане събиране на публични вземания относно АУЗД № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., какаовото е изискването на чл.2, ал.3 ЗЧСИ, поради което ЧСИ не е имал задължение да образува ИД № 20188930400703/2018 г. по молбата от 10.09.2018 г. и ИД № 20208930401009/2020 г. по молбата от 28.09.2020 г. ЧСИ е уважил молбите и е образувал изпълнителните дела.

Молбите за образуване на изпълнително дело до ЧСИ от длъжностно лице в Община Варна, в случая юрисконсулт е правна възможност, което се извежда от нормата на чл.435, ал.1, т.1 ГПК, която в редакцията (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е предвиждала, че взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, а в настоящата редакция (изм. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) предвижда, че взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие. След като подаването на молбата за образуване на ИД е правна възможност и тя и използвана съобразно всички предвидени изисквания, следва, че липсва незаконосъобразно действие от страна на длъжностно лице в Община Варна. Подаване на молба за образуване на изпълнително дело, не обвързва ЧСИ с конкретни действия, защото не е акт за възлагане за събиране на публични задължения на компетентния за това орган, така както е предвидено в чл.2, ал.3 ЗЧСИ.

С молбата от 10.09.2018 г. от юрисконсулт, /надлежно упълномощен от кмет на Община Варна/ за образуване на изпълнително дело е представена справка за остатък за плащане по АУЗД № МД-АУ-2558/02.10.2025 г. в общ размер на 1761, 31 лева. Към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело е било налице неплатено публично задължение от Т. по посочения АУЗД, което е установено и със ССЕ по гр. дело № 963/2019 г. на РС – Варна, която ищецът Т. не е оспорил. С Решение № 4423/21.10.2019 г. по гр. д. № 963/2019 г. на РС – Варна е прието за установено на основание чл. 439, ал.1 ГПК, в отношенията между ищецът Г. Д. Т. и ответника Община Варна, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането чрез плащане след влизане в сила на несъдебно изпълнително основание – Акт по чл.106-107 ДОПК № МД-АУ-2258/02.10.2015 г. сумите: 272, 16 лева – главница, 650, 20 лева – главница, 835, 95 лева – лихва, претендирани по ИД № 20188930400703/2018 г. на ЧСИ С.. Неприсъственото решение е влязло в сила на 21.10.2019 г. на основание 239, ал.4 ГПК и от тази дата има действие между страните по разрешения спора, съгласно чл.296, т.1, чл. 298, ал.1 ГПК. От това следва, че към 10.09.2018 г. е било налице публично задължение установено с АУЗД № МД-АУ-2258/02.10.2015 г. и не е извършено незаконосъобразно действие от юрисконсулт в Община Варна или друго длъжностно лице, тъй като молбата за образуване на ИД се е основавала на чл.165 ДОПК, отделно от това както вече беше отбелязано, молбата е правна възможност и не поражда задължение за образуване на изпълнително дело.

При подаване на молба от 28.09.2020 г. от юрисконсулт, упълномощен от кмет на Община Варна, неприсъственото Решение № 4423/21.10.2019 г. по гр. д. № 963/2019 г. на РС – Варна е било в сила, поради което дори и да е установено неплатено задължение на основание АУЗД № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., е следвало да се съобрази посоченото съдебно решение, което установява, че по този АУЗД ищецът Т. няма задължения към Община Варна. Както вече беше отбелязано длъжностното лице – юрисконсулт е използвал правна възможност да подаде молба за образуване на изпълнително дело, за което не е предвидено понасяне на имуществена отговорност за вреди по ЗОДОВ, защото ЧСИ преценява дали да образува изпълнителното дело.

Настоящата инстанция няма компетентност да преценява законосъобразността на действията, бездействията и актовете издадени от ЧСИ по изпълнителните дела, тъй като обжалването се извършва на основание чл.436 и чл.437 ГПК пред съответния окръжен съд по мястото на изпълнение.

Спорът относно неспазена поредност на погасяване на задълженията е следвало да се реши по исков ред, тъй като изпълнителното производство е проведено от ЧСИ и нормите на чл. чл.169 ДОПК и чл. 266 ДОПК не са приложими. Съответно настоящият съд няма компетентност да се произнесе относно тази претенция. Аргумент за това е и т.5 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и П. и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители са подсъдни на гражданските съдилища. Това обосновава, че не е необходимо в настоящото производство, чрез съдебно – счетоводна експертиза, да се установи как са погасявани от ищеца задълженията възникнали в резултат на АУЗД № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., нарушена ли е последователността на погасяване, постъпвали ли са суми за погасяване на посочените задължения, заличени ли са задълженията.

Липсата не незаконосъобразно действие или бездействие от административен орган или длъжностно лице в Община Варна обосновава липса на първата предпоставка за уважаване на предявените искове за нанесени неимуществени вреди.

Дори и да се приеме, че с подаването на молбите и по – конкретно молбата от 28.09.2020 г. за образуване на изпълнителните дела са извършени незаконосъобразни действия от длъжностно лице в Община Варна, в случая упълномощен юрисконсулт в настоящия случай не са установени претендираните неимуществени вреди, които ищецът твърди, че е понесъл, изразяващи се в негативни преживявания, претърпени физически, психически болки, страдания, неудобства, които да са влошили здравословното му състояние. Също така не е установена пряка причинно – следствена връзка между заболяванията, от които страда ищеца и незаконосъобразни действия на длъжностно лице при ответника. Този извод съдът прави въз основа на заключението на комплексната съдебно - медицинска и психологическа експертиза и становищата на вещите лица дадени при изслушването им. Установено е чрез посочената експертиза, че през периода 01.01.2017 г. – 31.10.2020 г. Г. Т. е боледувал от хипертонична болест, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет, стенокардия, хроничен бронхит с епизоди на обостряне. Посочените заболявания не са с влошено състояние през периода 22.01.2019 г. – 31.10.2020 г. и не са представени медицински документи, за новооткрити заболявания. На 08.01.2021 г., при посещение при офталмолог, е установена склероза на съдовете на ретината на двете очи, което представлява често усложнение при пациенти с артериална хипертония и захарен диабет, от каквито болести страда ищецът. Вещите лица са дават заключение, че в периода след 22.01.2019 г. и след 31.10.2020 г. не се установява промяна или влошаване на протичането на заболяванията, както и не се установяват новооткрити след посочените дати заболявания, които да са във връзка с травмиращо въздействие от изпълнително производство. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице д-р С. уточнява, че промяната в здравословното състояние на ищеца от началото на 2017 г. следва обичайния ход на хроничните заболявания, от които страда Т., като няма нещо необичайно, което да е свързано с конкретна дата или период. Посочва, че стресът има някаква роля единствено към хипертоничната болест, но не е единственият фактор, който я отключва, поради което не може да се каже, че има пряка причинно-следствена връзка между стреса и хипертоничната болест, която датира много преди посочения период. Вещото лице М. – клиничен психолог, пояснява, че делата на ищеца с общината имат роля на поддържащ фактор за неговите болестни симптоми, но влияние оказват също така неспазването на предписания му здравословен хранителен режим и неприемането на медикаменти от негова страна. Заявява, че установената повишена тревожност не е пряко свързана с водените съдебни дела, защото хората, страдащи от хипертония, по принцип стават по-раздразнителни, избухливи и напрегнати.

Чрез разпита на свид. Ч. е установено, че ищецът през процесния период е бил ангажиран със строеж и личните му дела с осъществяване на бизнес не са били успешни. Следва, че е имало други фактори, които са повлияли за здравословното състояние на ищеца. Също така от показанията на посочения свидетел не е установено той да е бил достатъчно информиран за живота и здравето на ищеца, защото посочва, че ищецът е имал задължения в размер на 4000 – 5000 лева към Община Варна, а такива факти не са установени. Свид. Т. е съпруга на ищеца и твърди, че здравословното състояние на последния се е влошило. Нейните твърдения не са подкрепени от другите доказателства по делото, а именно комплексната съдебно – медицинска психологична експертиза, поради което съдът приема, че твърдението за влошено здравословно състояние и преживени негативни емоции в по-висока степен от обичайното са недоказани.

От изложеното съдът приема, за неоснователни исковете: от 02.02.2017 г. до 18.11.2018 г. – за 1250 лева, представляващо част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, в резултат на незаконосъобразни действия през 2017 г. и 2018 г. на ответника за реда на погасяване на задълженията за ДНИ и ТБО и лихви за тях относно АУЗД № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., поради нарушение на чл.169, ал.3а и ал.8 ДОПК чл.219 вр. чл.162, ал.1, т.9 ДОПК при разпределяне на внесените на каса суми за погасяване на задълженията след образуване на изпълнителното производство по ИД № 703/2018 г. на ЧСИ С.. Съдът приема, че тази претенция е следвало да се разреши в производство по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 169 ДОПК, поради което е неоснователна. от 29.10.2019 г. до 02.12.2019 г. – за 1250 лева, представляващо част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева, които ищецът твърди, че са в резултат на бездействието на кмета на Община Варна да представи на ЧСИ основанието за прекратяване на изпълнението, което му е съобщено с влязло в сила съдебно решение. Претенцията е неоснователна, защото с Обезпечителна заповед от 10.05.2019 г. по гр. д. № 963/2019 г. на РС – Варна е допуснато на основание чл.389 ГПК обезпечение на висящ иск по гр. дело № 963/2019 г. на РС – Варна, чрез спиране на изпълнението по ИД № 20188930400703/2018 г. на ЧСИ С.. Решение № 4423/21.01.2019 г. по гр. д. № 963/2019 г. на РС – Варна е представено на ЧСИ С. на 27.11.2019 г. от процесуален представители на Г. Д. Т.. Въпреки, орган по изпълнението – орган по приходите в Община Варна или кмет на Община Варна не е уведомил ЧСИ за решението на РС – Варна, това не е довело до никакви негативни правни последици за ищеца, тъй като изпълнителното производство е било спряно. от 01.2019 г. до 31.10.2020 г. – за 1250 лева, представляващо част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Относно бездействието на касиер и органа по чл.4, ал.3 ЗМДТ да приеме на каса суми за погасяване на текущи задължения като те са отнесени за погасяване на задължения по АУЗД от 02.10.2015 г., както беше отбелязано е следвало тази претенция да се разреши в спор по реда на чл. 436 ГПК. Относно бездействието да се заличат задълженията по АУЗД, с оглед Решение № 4423/21.01.2019 г. по гр. д. № 963/2019 г. на РС – Варна, е установено, че от кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт е подадена молба за образуване на ИД на 28.09.2020 г., като по нея е имало възможност ЧСИ С. да откаже образуване на ИД, предвид разпоредбата на чл. 435, ал.1, т.1 ГПК, следва че правната възможност да се подаде молба, не може да се възприеме като неоснователно действие, в резултат на което е нанесена вреда. от 30.09.2020 г. до 06.06.2022 г. – за 5000 лева, представляващо част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева. В тази част искът е изменен съгласно определение от открито съдебно заседание на 14.10.2025 г. по адм. дело № 1637/2025 г. на Адм. съд – Варна. Претенцията се основана на това, че кмета на община Варна е подал молба на 28.09.2020 г. за образуване на изпълнително дело за задължение по АУЗД № МД-АУ-2258/02.10.2015 г. Както беше отбелязано правната възможност за образуване на изпълнително дело не е неоснователно действие от страна на кмет на Община Варна или длъжностно лице при Община Варна. ЧСИ образува изпълнителното дело и негова е компетентността да прецени, налице ли са предпоставките за това, в случая налице ли е акт за възлагане по чл.2, ал.3 ЗЧСИ.

2. Лихвите за забава по горните искове в общ размер на 1080, 88 лева, поради посочените мотиви също са неоснователни, както следва:

3. Относно претендираните разноски за възнаграждения за адвокат сторени в производството по изпълнителните дела и лихва: Относно имуществените вреди в исковата молба – л.22 от гр. д. № 14071/2022 г. на РС – Варна ищецът е посочил, че имуществените вреди са в резултат на заплатени възнаграждения за адвокат за процесуално представителство по изпълнителните дела в размер на 400 лева. От представените изпълнителните дела се установява, че ищецът е заплатил възнаграждение за адвокат 200 лева по ИД № 20188930400703/2018 г. и 200 лева по ИД № 20208930401009/2020 г. Искът така както е предявен за имуществени вреди в размер на 400 лева общо е относно заплатени адвокатски възнаграждения за защита при принудително изпълнение за погасяване на вземания за местни данъци и такси на общината, към което принудително изпълнение Община Варна е пристъпила въпреки наличието на влезли в сила решения на съда за липсата на задължения, ведно със законната лихва от датата на плащане до окончателното погасяване на главницата.

Съгласно чл.79, ал.3 от Закон за частните съдебни изпълнители, за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. От изложеното следва, че претенцията за сторени разноски за адвокат в изпълнителното производство е следвало да се предяви в изпълнителното производство, пред частния съдебен изпълнител /чл.2, ал.1 от ЗЧСИ/, поради което настоящия съд не е компетентен да се произнесе по направеното искане, включително и за претендираната лихва. Сторените разноски за адвокат в изпълнителното производство не могат да бъдат обезщетени по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като има специален правов ред за предявяване на тази претенция.

От изложеното следва, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане възнаграждение на адв. П. Т. за оказана безплатно адвокатска защита е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.10, ал.3 ЗОДОВ на ищеца не се дължи присъждане на сторени такси и разноски в трите съдебни производства.

При разглеждане на адм. дело № 938/2023 г. на Адм. съд – Варна ответникът не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството по адм. дело № 3075/2025 г. на ВАС от ответникът е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съобразявайки чл.226, ал.3 от АПК, съдът приема, че по това дело следва ищецът Т. да бъде осъден да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ, в размер на 100 лева, съобразно чл.24, изр. 2 (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) НЗПП, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене по това дело – 11.06.2025 г. е била приложима разпоредбата на чл.24 НЗПП в посочената редакция. В настоящото производство ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 10, ал.4 ЗОДОВ, вр. чл. 24, изр.2 (бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) от НЗПП съдът определя, че възнаграждението за юрисконсулт, което следва да заплати ищецът Т. е в размер на 130 лева. Възнагражденията за юрисконсулт съдът определя в минималния размер, защото от ответника не е обоснована претенция те да се в по-висок размер. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на Община Варна юрисконсултски възнаграждения в общ размер на 230 лева.

Воден от горното, съдът