Решение № 12261 от 22.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6355/2026 г.

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Образувано е по искова молба, подадена от К. К. Н. срещу Прокуратура на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „прокурорски помощник“ в звено „Прокурорски помощници“ на Върховна касационна прокуратура. В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните безсрочен трудов договор № 6287/27.09.2007 г. ищцата работела в Прокуратура на Република България на длъжност „прокурорски помощник“ в звено „Прокурорски помощници“ във Върховна касационна прокуратура. Със заповед № РД-07-1622 от 26.03.2024 г. и заповед № РД-07-4536 от 01.10.2024 г. на и. ф. административен ръководител на СРП К. Н. била командирована за подпомагане дейността на Софийска районна прокуратура, считано от 01.04.2024 г. Командироването й в СРП продължило до датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, без ищцата да се върне на работа във Върховна касационна прокуратура. Със заповед № РД-08-30/13.01.2026 г., връчена на служителя на същата дата, трудовият договор на К. Н. бил прекратен на основание чл. 138, ал. 1, т. 4 и чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, вр. чл. 116, ал. 3 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ) и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, считано от 13.01.2026 г. Като причина за прекратяването било посочено получена най-ниска оценка – 5 „слаб“ на изпълнението на заеманата длъжност от служителя за периода на атестиране – от 01.12.2024 г. до 30.11.2025 г. Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна по следните съображения. На първо място възразява, че същата била подписана от и. ф. главен прокурор Б. С., който бил лице без работодателска власт, доколкото правомощията му били прекратени по силата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, считано от 21.07.2025 г. Второ, към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата не било налице посоченото в обжалваната заповед основание – чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, тъй като била нарушена процедурата за атестиране и не били приложени относимите за длъжността комплексни показатели за атестиране. В нарушение на ПАПРБ комисията по атестиране не разполагала с преки и непосредствени впечатления за степента и качеството на изпълнение на служебните задължения на ищцата предвид командироването й в СРП. В тази връзка възразява, че незаконосъобразно атестационната комисия възприела изцяло становището на Д. К. – съдебен администратор на СРП, а не кредитирала това на и.ф. административния ръководител – районен прокурор С. Д. и не поискала становище от преките ръководители на Н. в СРП. В нарушение на чл. 117, т. 2 ПАПРБ с ищцата не била проведена междинна среща като задължителен втори етап от атестирането, с което атестационната процедура била опорочена. Изложените при атестацията мотиви не сочели на обективна оценка, основаваща се на осъществената от служителя работа като прокурорски помощник, а на нарушения на трудовата дисциплина, което било недопустимо. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Прокуратура на Република България за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. К. Х.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че изготвената атестация била връчена на ищцата на 09.12.2025 г. и на 15.12.2025 г. същата възразила срещу поставената й оценка. По постъпилото възражение на 16.12.2025 г. било проведено заседание на постоянната комисия за атестиране на съдебните служители в администрацията на ВКП и с решение № 3264/22.12.2025 г. оценката била потвърдена. Твърди, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение били изпълнени в съвкупност всички предпоставки на прекратителното основание по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ. Обжалваната заповед била издадена на 13.01.2026 г., с което било спазено и изискването прекратяването на трудовото правоотношение да бъде извършено в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Възразява, че междинна среща със съответния служител се провеждала при необходимост и същата не била част от задължителната процедура по атестиране. Освен това съдебният контрол в трудовия спор с предмет законност на уволнението по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ не обхващал съдържанието на получената от служителя оценка и нейната обективност, респ. правилност, преценката за което била изцяло в правомощията на работодателя. На следващо място възразява, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ не предвиждала автоматично прекратяване на правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ищцата К. К. Н., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. К.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, както и молбите – становища от 04.05.2026 г. и от 12.05.2026 г., и оспорва депозирания от ответника отговор. В хода на устните състезания моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Изразява становище, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение било в рамките на минимално определеното съгласно наредбата. Депозира писмена защита, в която развива допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения. В съдебно заседание ответникът Прокуратура на Република България, редовно призован, се представлява от юрк. С.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното. Не се спори между страните, че по силата на сключен между тях безсрочен трудов договор № ЛС - 6287/27.09.2007 г. ищцата работела в Прокуратура на Република България на длъжност „прокурорски помощник“ в звено „Прокурорски помощници“ във Върховна касационна прокуратура, както и че със заповед № РД-07-1622 от 26.03.2024 г. и заповед № РД-07-4536 от 01.10.2024 г. на и. ф. административен ръководител – районен прокурор на Софийска районна прокуратура ищцата била командирована за подпомагане дейността на СРП, считано от 01.04.2024 г., като командироването й там продължило до датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Посочените обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства. Видно от представен по делото работен план, изготвен за ищцата К. Н., за целия период на атестиране – от 01.12.2024 г. до 30.11.2025 г. към прокурорския помощник били поставени конкретни цели за постигане: подобряване на уменията за работа с УИС 3; изготвяне на проекти на прокурорски актове, възложени по предвидения ред; проследяване на промените в действаща нормативна уредба и издадените вътрешни административни актове; подпомагане дейността на административния ръководител, заместникадминистративния ръководител, съдебния администратор и административния секретар; изготвяне на проекти на отговори по реда на ЗДОИ; срочно и качествено изпълнение на задълженията; спазване на правилата за професионална етика; възможност за комуникация; организационни умения; поддържане на висока ефективност в работата и непрекъснато самоусъвършенстване; самостоятелно или в екип изпълняване на допълнително възложени задачи в обхвата на нейните компетенции. Работният план бил изготвен на 17.12.2024 г. и бил връчен на служителя срещу подпис. Със Заповед № РД-09-96/09.10.2025 г. на и. ф. главен прокурор Б. С. била назначена постоянна комисия за атестиране на съдебните служители в администрацията на Върховната касационна прокуратура (ВКП) в състав: прокурор във ВКП, съдебен администратор на ВКП, прокурорски помощник в звено „Прокурорски помощници“ във ВКП, главен експерт и и. ф. административен секретар в отдел 01 „Специализиран“ при ВКП и главен експерт в отдел 05 „Аналитичен“ при ВКП. Във връзка със започналата процедура по атестация на ищцата, председателят на постоянната комисия за атестиране поискал становище от прекия й ръководител в Софийска районна прокуратура относно степента и качеството на изпълнение на служебните й задължения. По разпореждане на съдебния администратор на СРП такова било изготвено и депозирано от Е. К. – прокурорски помощник при СРП – определено лице по т. V от Вътрешните правила за организацията и деловодната обработка на работата на съдебните служители на длъжност „прокурорски помощник“ в СРП. Последното съдържало анализ на изпълнението на работния план от страна на К. Н. през атестирания период, извършен на базата на справки за натовареност, цялостни наблюдения по отношение на атестираното лице, извършена проверка в УИС-3, както и в специално създадена споделена електронна папка на прокурорските помощници в СРП, в която същите следвало да качват и споделят изготвените от тях проекти на актове. Въз основа на това становище съдебният администратор на СРП Д. К. предоставила на постоянната комисия за атестиране свое становище с адм. № 1868/08.12.2025 г., включващо мотивирани оценки за изпълнението на служебните задължения от страна на атестирания служител К. Н. по отделните показатели в атестационния формуляр. Оценките на прекия ръководител на ищцата били възприети от постоянната комисия по атестиране и намерили отражение в изготвения атестационен формуляр. Видно от последния, атестираният служител получил общо 13 точки, чийто сбор съответствал на най-ниската възможна оценка за изпълняваната от нея работа – 5 „слаб“. Атестационният формуляр съдържа подписи на всички членове на постоянната комисия по атестиране и бил връчен на ищцата на 09.12.2025 г., видно от отбелязване в него. От възражение вх. № PRB202531923431І от 15.12.2025 г. се установява, че в законовия 7-дневен срок К. Н. мотивирано възразила пред административния ръководител на Върховна касационна прокуратура срещу определената й обща крайна оценка 5 – „слаб“ за атестирания период. Видно от протокол от заседание на постоянната комисия за атестиране на съдебните служители в администрацията на Върховната касационна прокуратура, проведено на 16.12.2025 г., след като се запознала с депозираното от ищцата възражение и след проведено обсъждане комисията приела, че не били налице основания за преразглеждане на атестацията и промяна в оценката, отразена в атестационния формуляр на прокурорски помощник К. К. Н., командирована в СРП. И. ф. главен прокурор на Република България бил запознат с приетото от комисията по възражението на ищцата, видно от становище с вх. № PRB202531974355О от 17.12.2025 г. на Е. Д. – председател на ПКАСС при ВКП. С решение изх. № 3264/22.12.2025 г. на и. ф. главен прокурор на Република България Б. С. била потвърдена определената от постоянната комисия за атестиране на съдебните служители в Администрацията на Върховната касационна прокуратура обща оценка 5 - „слаб“ на ищцата К. Н.. Решението било връчено на атестирания служител на 22.12.2025 г., видно от отбелязване върху него. Със Заповед № РД-08-30/13.01.2026 г. на и. ф. главен прокурор на Република България Б. С., на основание чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт, трудовото правоотношение на К. К. Н. с Прокуратурата на Република България било прекратено без предизвестие поради получена най-ниската годишна оценка – 5 „слаб“, на изпълнението на заеманата от нея длъжност за периода на атестиране от 01 декември 2024 г. до 30 ноември 2025 г., считано от датата на връчване на заповедта. Последната била получена от ищцата на 13.01.2026 г., видно от отбелязване в документа. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения). В настоящия случай уволнението на ищцата е извършено на основание чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) – работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Други изисквания специалният закон не предвижда. За посоченото прекратително основание в съдебната практика се приема следното. В ЗСВ са регламентирани специални основания за прекратяване на трудовото правоотношение със съдебен служител, като за неуредените въпроси съгласно препращащата норма на чл. 359 ЗСВ се прилагат разпоредбите на КТ. Потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор в хипотезата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ възниква след приключване на атестационната процедура, при която съдебният служител е получил най-ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността. Предвид възможността получената оценка от проведената атестация да се обжалва по съответния вътрешно-служебен ред пред административния ръководител на съда, респ. на прокуратурата, следва най-ниската годишна оценка да е факт и да е породила обвързващото си действие към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на съдебния служител. Негативният резултат от оценяването в атестационния период е материално-правна предпоставка и основание за прекратяване на трудовоправната връзка по реда на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ. Поради това в производството по трудовия спор на установяване подлежи и съдебният контрол обхваща спазването на реда, условията, сроковете, прилагането на относимите за длъжността комплексни показатели за атестиране и на процедурата за атестиране, установени с ПАС, респ. ПАПРБ. Съдебният контрол в индивидуалния трудов спор с предмет законност на уволнението по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ не обхваща съдържанието на получената от лицето оценка и нейната обективност, респ. правилност, която преценка е изцяло в правомощията на работодателя. Прекратяването на трудовия договор в специалната хипотеза на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ се осъществява при наличието на няколко предпоставки, които като съвкупност следва да са налице към момента на връчване на заповедта за прекратяване: законосъобразно проведена процедура по атестирането – назначаване на комисия от компетентния орган, спазване на етапите на атестационната процедура, поставяне на оценка по относимите за заеманата длъжност показатели, връчване на атестационния формуляр на служителя и предоставяне на възможност да възрази срещу поставената му оценка; получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността от съдебния служител и прекратяване в едномесечен срок от получаване на окончателната атестационна оценка след предвиден ред за оспорването й по вътрешно-административен ред – пред административния ръководител на съда, респ. прокуратурата, който се произнася с окончателно решение (вж. Решение № 266 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 2638/2023 г., IV г. о., ВКС). Настоящият съдебен състав намира, че уволнението на ищцата на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ е извършено от компетентен орган, в изискуемите от закона форма и срок, при спазване изискванията за реда за извършване на атестацията на съдебния служител съгласно Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ). В тази връзка е и първото възражение на ищцата – оспорената заповед била подписана от и. ф. главен прокурор Б. С., който бил лице без работодателска власт, доколкото правомощията му били прекратени по силата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, считано от 21.07.2025 г. Съгласно чл. 173, ал. 15 ЗСВ (Нова – ДВ, бр. 6 от 21.01.2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите. Настоящият съдебен състав намира, че цитираната разпоредба не води до автоматично прекратяване изпълнението на функцията на главния прокурор след 21.07.2025 г., а е начин да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице, с оглед мандатния характер на посочените длъжности. Предвиденият 6-месечен срок трябва да стимулира компетентния за това орган – ВСС да проведе процедура за нов временно изпълняващ преди неговото изтичане. В този смисъл са мотивите на Решение № 6 от 07.04.2026 г. на КС по к. д. № 2/2026 г. (обн. ДВ, бр. 36 от 17.04.2026 г.). В последното е прието, че за разлика от длъжностите председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, които са конституционно установени, Основният закон не предвижда „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор и не урежда неговия статус, включително и времетраенето на изпълнението на функциите от едно и също лице. „Временно изпълняващ функциите“ на главен прокурор, на председател на ВКС и на председател на ВАС е предвидено с оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ. Неговото въвеждане е свързано с настъпване на различни обстоятелства, изправящи органите на съдебната власт пред хипотези на липса на избрани по надлежния ред ръководители, което налага уреждането на временното им управление до избора на такива. Въпросите, които са от компетентността на Конституционния съд по това дело, са: дали липсата на конкретна уредба в Основния закон на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор позволява на Народното събрание да го уреди със закон, без да нарушава принципите на правовата държава, на разделението на властите и на независимостта на съдебната власт, както и за пределите на законодателната дискреция относно времевото ограничаване на изпълнението на съответната функция от едно и също лице. В искането си сезиращият съд твърди, че оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ засяга кадровата компетентност на ВСС по чл. 130а, ал. 5 КРБ чрез въвеждане на законодателна техника за автоматично прекратяване дейността на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор поради изтичане на определен срок, без необходимост от вземане на кадрово решение от ВСС. Това твърдение не намира опора в законовата уредба. Компетентността да избере председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, както и да определи временно изпълняващи функциите им (при необходимост), принадлежи на кадровия орган на съдебната власт, който осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Систематично разпоредбата на ал. 15 от чл. 173 ЗСВ е част от регламентацията на процедурата за избор на ръководители на върховните органи на съдебната власт, която се организира и провежда от Висшия съдебен съвет. С оглед на това правилата за започване на процедура по избор на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор в определен срок преди изтичане на мандата им или след настъпване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3 КРБ следва да се прилагат и при определяне на „временно изпълняващ функциите“ съобразно със спецификата на неговото положение. Законодателната уредба не отнема компетентността на ВСС за определяне на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор, което прави неоснователна тезата на вносителя за засягане на кадровата компетентност на ВСС. Следва да се има предвид, че 6-месечният срок, установен в оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, не е мандат на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС или на ВАС, защото мандат е установен единствено за титулярите на тези длъжности, и то в Основния закон (чл. 129, ал. 2 КРБ). Целта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 4 ЗСВ настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Направеното в тази връзка възражение в исковата молба не може да бъде прието. Останалите възражения на ищцата относно незаконосъобразността на уволнението касаят проведената атестационна процедура. Безспорно е, че ищцата е подлежала на атестиране, доколкото е отговаряла на изискването на чл. 117, ал. 2 ПАПРБ да има действително отработени не по-малко от шест месеца за една календарна година. Атестирането е обхващало период от една прослужена година – от 01.12.2024 г. до 30.11.2025 г. Атестационната процедура е започнала с назначаването на постоянна комисия за атестиране на съдебните служители в Администрацията на Върховната касационна прокуратура в състав, отговарящ на изискванията на чл. 116, ал. 3 ПАПРБ. С оглед изложените по-горе съображения неоснователно се явява възражението, направено в исковата молба, че комисията по атестиране, назначена със заповед на и. ф. на главен прокурор, била нелегитимна предвид назначаването й от лице с прекратени „ех lege“ правомощия. Валидно бил проведен първият етап от атестирането – изготвяне на работен план от петнадесети до тридесет и първи декември, а именно на 17.12.2024 г. В исковата молба е наведено възражение, че в нарушение на чл. 117, ал. 1, т. 2 ПАПРБ не била проведена междинна среща от първи юни до тридесет юни като задължителен втори етап от атестирането, с което процедурата по атестиране била опорочена. В цитираната разпоредба е предвидено, че междинна среща се провежда „при необходимост“. Поради това в съдебната практика се приема, че при липсата на задължение за провеждане на междинни срещи, преценката за необходимостта от тяхното провеждане е на назначената от административния ръководител на съда, респ. на прокуратурата комисия по атестирането. Провеждането на междинни срещи не е част от задължителната процедура, поради което и неосъществяването им в атестационната процедура не подлежи на съдебен контрол (вж. Решение № 320 от 29.05.2026 г. по гр. д. № 4824/2025 г., IV г. о., ВКС, Решение № 266 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 2638/2023 г., IV г. о., ВКС). Направеното в тази насока възражение в исковата молба е неоснователно. Действително, както посочва и ищцата, с оглед продължителното й командироване в Софийска районна прокуратура, включително през периода на атестиране, назначената постоянна комисия не разполагала с преки и непосредствени впечатления от качеството на работата й. Именно поради това председателят на постоянната комисия за атестиране поискал становище от прекия ръководител на К. Н. в Софийска районна прокуратура относно степента и качеството на изпълнение на служебните й задължения. Съгласно чл. 49, ал. 5 ПАПРБ пряк ръководител на ищцата като част от специализираната администрация на прокуратурата се явява съдебният администратор на СРП Д. К., която е предоставила на постоянната комисия за атестиране свое становище с адм. № 1868/08.12.2025 г., включващо мотивирани оценки за изпълнението на служебните задължения от страна на атестирания служител по отделните показатели в атестационния формуляр. Оценките на прекия ръководител на ищцата били възприети от постоянната комисия по атестиране, която в изпълнение на чл. 121, ал. 1 ПАПРБ вписала точките по отделните показатели и общата оценка в изготвения атестационен формуляр. Ищцата била запозната със съдържанието му на 09.12.2025 г., като в срока по чл. 122, ал. 2 ПАПРБ, а именно на 15.12.2025 г. подала писмено мотивирано възражение до административния ръководител на Върховната касационна прокуратура – главния прокурор. В 7-дневния срок по чл. 122, ал. 2 ПАПРБ и. ф. на главен прокурор се е произнесъл с решение изх. № 3264/22.12.2025 г., с което потвърдил определената от постоянната комисия за атестиране обща оценка 5 - „слаб“ на ищцата К. Н.. Решението било връчено на атестирания служител на 22.12.2025 г., видно от отбелязване върху него, като съгласно чл. 122, ал. 2, изр. 2 ПАПРБ решението било окончателно. В едномесечния срок от получаване на окончателната оценка, със Заповед № РД-08- 30/13.01.2026 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ. По отношение на направените в исковата молба възражения относно определената обща оценка на изпълнение на служебните задължения на ищцата следва да бъде посочено, че съгласно трайната съдебна практика, цитирана по-горе, съдебният контрол в индивидуалния трудов спор с предмет законност на уволнението по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ не обхваща съдържанието на получената от лицето оценка и нейната обективност, респ. правилност, която преценка е изцяло в правомощията на работодателя. Оценъчната дейност на комисията е автономна и в нейна изключителна компетентност е възложена преценката относно нивото на професионалната компетентност на служителя, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В настоящото производство се прави проверка за спазването на процедурата по атестиране, регламентирана в ПАПРБ, но не и на определената оценка при атестирането. С оглед всичко изложено дотук настоящият съдебен състав намира, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено при спазване на изискуемата процедура по атестирането и осъществяване на всички елементи от фактическият състав на специалното уволнително основание по ЗСВ. Следователно, ответникът доказа, че законно е упражнил правото си на уволнение на ищцата на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ – при получаване на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Този краен извод води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид обстоятелството, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е акцесорен на първия, то същият се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските: Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1, предл. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция) ищцата К. К. Н. следва да бъде осъдена да заплати на ответника Прокуратура на Република България сумата в размер на 51,13 евро, представляваща дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът: