Решение № 180 от 8.7.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 318/2026 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от Община град Добрич, Булстат 000852932, гр. Добрич, ул. „България“ № 12, представлявана от кмета Й. Т. Й., въззивна жалба с вх.№ 8399/14.04.2026г. срещу решение № 228/23.03.2026г. по гр.д.№ 1285/2023г. по описа на Районен съд – Добрич, с което въззивникът е осъден да заплати на С. К. К., ЕГН ••••••••••, гр. Д., жк •••, сумата от 5112,91 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца С. К. неимуществени вреди, причинени от падането му на 25.03.2022г. около 19.00ч., поради неравно подово покритие на необезопасен и неосветен подлез в гр. Добрич по бул. „25-ти септември“ до спортна зала „Добротица“, съставляващи пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинено от бездействие на служители на ответника да поддържат в изправно състояние горепосочения подлез, вкл. подовата му настилка /изградена от плочки/ и осветление, ведно със законната лихва върху сумата от 5112,91 евро, считано от датата на увреждането 25.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер 1329,35 евро. Според жалбата първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Решението било постановено извън срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК и в нарушение на диспозитивното начало в процеса, след отмяна на хода по същество и възобновяване събирането на доказателства, вкл. непоискани от ищеца. Съдът не бил обективен и безпристрастен, допуснал безкрайно дълго събиране на доказателства в полза на ищеца, вкл. преклудирани такива, разгледал СМЕ по делото, без да даде възможност на ответника да се запознае със съдържанието й в необходимия седем дневен срок преди заседанието, не допуснал въпроси на ответника към вещото лице относно механизма на настъпване на увреждането; не взел предвид възраженията му за допуснати процесуални нарушения, неоснователно и необосновано наложил глоба на представителя на ответника, тъй като без разрешение напуснал съдебна зала. Решението било постановено при неизяснена фактическа обстановка, при непълнота на доказателствата и в противоречие със събраните такива, не били разгледани всички възражения и оспорвания на ответника; съдът бланкетно описал съдържанието на доказателствата, без да изложи достатъчно конкретни мотиви и правни изводи, както и неправилно приложил Закона за пътищата. По делото не били доказани всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Нямало представен акт за общинска собственост, нито доказателства, че инцидентът е станал на местен път, не бил приложен списък на общинските пътища, не било установено, че подлезът пред зала „Добротица“ представлява пътно съоръжение към пътя, нито че то е било в твърдяното лошо състояние към датата на инцидента и единствено то е било причина за произшествието с ищеца, като съдът не взел предвид твърдението на ответника, че подлезът пред зала „Добротица“ е ремонтиран и е бил в отлично състояние към датата на инцидента, обозначен и осветен. Съдът основал решението си на неотносими заключения по СТЕ и на оспорени от ответника снимки, недопустими, а и неактуални към деня на инцидента. Не било изяснено какво препятствие с какъв размер е предизвикало инцидента и не можело да се приеме, че същото е единствена и вероятна причина за произшествието, като такава била разсеяност или невнимание на ищеца, който бързал за мач, а не състоянието на терена. Съдът не съобразил възражението на ответника, че исковата молба се основава на неверни твърдяния, а инцидентът настъпил на друго място и при други обстоятелства, предвид, че мачът започнал по-рано от времето, в което ищецът отивал на него, с оглед данните за времето на посещение в Спешна помощ и отразения в медицинската документация инцидент като „битова злополука“, а не пътно-транспортно произшествие. Съдът неправилно не приел за основателно възражението на ответника за съпричиняване, обосновано в жалбата с доводи, поддържани пред първата инстанция, както и присъдил обезщетение, което било несправедливо, прекомерно и силно завишено. Настоява се за отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски за двете инстанции. В писмен отговор въззиваемата страна намира подадената жалба за неоснователна по подробни съображения и настоява тя да не бъде уважавана. Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното: Постановеното неизгодно за Община Добрич решение й е връчено на дата 01.04.2026г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването на неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК – на 14.04.2026г. Жалбата е допустима. Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо. По правилността на решението, което се обжалва в цялост, въз основа посоченото в жалбата и наведените в отговора доводи, въззивният съд намира следното: Съдебното производство е образувано по повод искова молба на С. К. К., с която против Община град Добрич е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на общината да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от падане на 25.03.2022г. на необезопасен, неосветен и необозначен подлез в гр. Добрич, по бул. „25-ти септември“ до спортна зала „Добротица“, изразяващи се в болки и страдания от счупване на външен /латерален/ малеолус на долния десен крайник, стрес и душевен дискомфорт. Претендирана е законната лихва от датата на увреждането, както и разноските. Ищецът е твърдял, че на 25.03.2022г., около 19:00 часа паркирал автомобила си в гр. Добрич, по бул. „25-ти септември“ в посока към центъра до подлеза на спортна зала „Добротица“ и заедно с приятеля си М. Я. тръгнали пеш към подлеза, който води към залата, за да гледат волейболния мач между „Добруджа“ и „Хебър“. Слизайки по стъпалата, след последното стъпало, ищецът стъпил на груба неравност, при което тежестта на тялото му се пренесла на десния крак, глезенът се извил навътре и той изпитал нетърпима болка, паднал на земята. Изправил се с помощта на приятеля си М., но не можел да стъпва на десния си крак. В подлеза било тъмно, той не бил осветен и съществуващата неравност не можела да бъде възприета визуално от ищеца. След внимателно вглеждане и като осветил с телефона си мястото, ищецът и приятелят му разбрали, че кракът е поддал, когато ищецът е стъпил на мястото, където има счупена плочка с някаква дупка и неравност, като 90 градусовият ъгъл, сключен между двете стени на плочката, вместо да е в хоризонтално положение, бил във вертикално. С придържане от приятеля си ищецът стигнал до спортната зала, седнали и ищецът останал около 10-15 минути, но болката се усилвала и кракът се подул. Управлявайки автомобила си с нетърпими болки, ищецът отишъл в Спешна помощ при МБАЛ Добрич; след рентгенова снимка се установило, че глезенът е счупен и той бил насочен към Ортопедично отделение, където бил поставен гипс. Според медицинската документация, при падането в подлеза ищецът получил „счупване на външен /латерален/ малеолус“. Бил в отпуск по болест 30 дни и през това време изпитвал силни болки, страдания и душевен дискомфорт - не можел да стъпва на крака си и изцяло бил обгрижван от съпругата си; вечер не можел да спи спокойно от изпитваните болки, можел да лежи само в определена поза; не можел да се обслужва сам и съпругата му се грижела за личната му хигиена. След махането на гипса на ищеца било препоръчано да бъде още 30 дни в отпуск, но той отказал, въпреки болките, които търпял, защото имал дълг да се върне на работа. Тогава му предписали да носи 2 месеца ортеза, която също ограничавала и затруднявала движението на крака. Дълго време приемал обезболяващи. Налагало се някой да го води и връща от работа с кола; повече от месец използвал патерици – придвижвал се първо с две, а след това с една. С позоваване на разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и чл. 31 от Закона за пътищата, чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, § 1, т. 3 от ДР към Закона за пътищата и § 6, т. 37 от ДР към Закона за движение по пътищата, ищецът счита, че ответната община, като собственик и стопанин на подлеза по бул. „25-ти септември“ до спортна зала „Добротица“ носи отговорност за обезщетяване на претърпените от него вреди, настъпили следствие неизпълнение на задължението на общината да поддържа пътя, в това число подлеза, в изправно състояние, така че същите да могат да бъдат ползвани по предназначение, което включва както поддръжка - осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и отстраняване на неравностите по пътя, така и осветлението им през тъмната част от денонощието. В писмения си отговор ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Искът по чл. 45 от ЗЗД бил недопустим, тъй като бил насочен срещу юридическо лице и неоснователен, тъй като юридическо лице не можело да отговаря по този иск, както и в исковата молба нямало твърдение, че ответникът като юридическо лице се явява лице, което е извършило противоправно деяние, а и нямало доказателства за противоправно деяние /действие или бездействие/ от физическо лице, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В оспорване на твърденията на ищеца, ответникът е посочил волейболният мач, на който ищецът твърдял, че отивал, е започнал в 18:30 часа, или с половин час по – рано от посоченото от ищеца време на инцидента (19:00 часа); представеният лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № ••• от 25.03.2022г. съдържал запис, че пациентът е постъпил за преглед на 25.03.2022г. от 16:40 часа - около три часа преди инцидента; в амбулаторен лист № ••• от 29.03.2022г. било посочено, че инцидентът е настъпил при „битова злополука“ - в домашна обстановка, при битови или домашни условия, но не и, както се твърди, на улицата - пътно транспортно произшествие, за каквото не било съобщено на Община гр. Добрич и каквото не било документирано, нито разследвано от компетентните държавни органи. Нямало писмени доказателства за твърдените от ищеца място (и то да е на обект общинска собственост) и начин на настъпване на инцидента (възможно било падането да е следствие от невнимание, разсейване или неправилно стъпване на пострадалото лице, а не поради състоянието на терена, както и, че пешеходците имат задължение да се придвижват спокойно, бавно и внимателно по пътните съоръжения). Ответникът е оспорил описания механизъм на настъпване на вредите с твърдение вредата да не може да възникне по описания начин. Въвел е твърдението, че задълженията на общината по поддържане на подлезите на територията на града били изпълнявани и конкретният подлез бил в добро и нормално състояние, на мястото нямало неравност, която да не може да се възприеме и не липсвало осветление. Оспорил е и по размер иска с довода, че претендираните неимуществени вреди са нереални и силно преувеличени. Противопоставил е възражение за съпричиняване, което е обосновал с твърдение, че ищецът е допринесъл за влошаване на състоянието си - при наличие на счупване на крака била налице нетърпима болка и ищецът следвало незабавно да потърси спешна медицинска помощ, т.е. налице било „спешно състояние“ по смисъла на Наредба № 3/06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ и ищецът бил „спешен пациент“, а вместо да се обездвижи кракът му и да позвъни на тел. 112, за да му бъде оказана спешна помощ, той отишъл на спортното събитие и стъпвал на крака си, което усложнило състоянието му. Искът е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция - не произтича от вината на възложилия и се носи и при неоткриването на конкретния причинител, комуто е възложена работата. Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква установяване на противоправно деяние, като пряк и непосредствен резултат от което да са настъпили вреди за пострадалия, като виновността на дееца се предполага до доказване на противното. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите. Отклонение от това правило е налице в разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД и чл. 50 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, защото не произтича от действията и вината на лицето, което е възложило работата. В случая ответникът Община Добрич отговаря по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от нейни служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди вследствие на бездействие (ППВС № 7 от 1959г.). Фактическият състав обхваща следните кумулативни предпоставки: възлагане на работа от възложителя на изпълнителя, осъществяване на деликт от последния по чл. 45 от ЗЗД при или по повод изпълнението на възложената работа, причиняване на вреди на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите (ППВС № 7/1958г., ППВС № 9/1966г.). Относно обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, в първата инстанция е разпитан свидетелят - очевидец М. С. Я., чиито показания са конкретни, ясни, недвусмислени, не будят съмнение и не се опровергават от други доказателства по делото. Съобщил е пред съда, че имал предварителна уговорка с ищеца да гледат заедно волейболния мач между „Хебър“ и „Добруджа“, който бил с начален час 17:30 или 18:30 часа на 25.03.2022г.; двамата се срещнали на спирката, която е срещу залата, в посока на пътя от Варна към Добрич (всеки си паркирал автомобила), ищецът бил обут с кафяви обувки, подходящи за сезона. Закъснявали, мачът вече бил започнал. Тръгнали към залата през подлеза. Докато вървели, след като вече били слезли по стълбите, на равното след последното стъпало, ищецът залитнал и паднал на една страна; казал, че го боли крака. Веднага се върнал и започнал да осветява с телефона си, за да види препятствието. Подлезът не бил осветен. За липсата на осветление в подлеза „от години“, към процесния момент и към времето на разпита си, показания е дал и свидетелят Д. В. Н., който не бил очевидец на инцидента, но живеел в кв. „Добротица“ и често минавал именно през този подлез (почти всеки ден ходел да гледа децата като тренират и да се разхожда в парка по предписание за движение от лекари), т.е. има непосредствени лични впечатления за състоянието на подлеза. Този свидетел е потвърдил пред съда, че състоянието на подлеза не е променяно от инцидента до разпита му в заседанието на 14.12.2023г. По-нататък в показанията си свидетелят Я. е описал, че на мястото, на което паднал ищецът, имало дупка, неравност, плочите там били неравно сложени, т.е. липсвала плочка и всички околни плочи били размърдани, едната плоча била наполовина, а не цяла и според свидетеля ищецът явно бил стъпил точно на нея. Свидетелят помогнал на ищеца да стане и го придържал до залата; десният му крак бил повреден и куцукал на левия си крак. Когато стигнали до залата, мачът вече бил започнал, гледали известно време (между 15 и 30 минути), но ищецът все си наблюдавал крака, оплакал се, че го боли около глезена, събул си чорапа, казал „Не е добре работата“ и поискал да си тръгнат. Ищецът отказал предложението на свидетеля да го закара до болницата и се качил в колата си, като потеглил сам. Към 21:30 - 22:00 часа вечерта се обадил от дома си по телефона на свидетеля и го уведомил, че има счупване и му е сложен гипс. За състоянието на мястото на инцидента ищецът е представил към исковата молба копия на три броя снимки (цветни на л. 41 от делото). Действително, както ответникът е възразил, липсват данни да датата на заснемането. На гърба на самите снимки има дата 08.03.2023г., която е дата на изготвяне на конкретните материални носители, но не и дата на фактическото съставяне на кадрите. Все пак, безспорно може да се установи, че тези материални носители са налични към датата на исковата молба, към която като копия са приложени – 29.05.2023г. В заседанието на 05.12.2024г. ищецът е представил други две снимки, като е заявил, че първата от тях е кадър от видеоклип от 14.12.2023г., представен на електронен носител по делото и направен с телефона на ищеца (така изявление в заседанието на 13.02.2025г.), които установяват състоянието на мястото към момента на инцидента (непроменено до тогава), а другата е от дата 02.12.2024г. – след като е извършван ремонт на плочката от настилката на подлеза. Заключението на вещото лице М. Н. от състава на допуснатата от съда комплексна съдебнотехническа експертиза установява, че фотоснимките и видоеклипът, кадър от който представлява едната от представените в заседанието на 05.12.2024г. снимки, не са манипулирани (изрично – в съдебно заседание, л. 212) и документират заснемане на един и същи участък от подлеза в гр. Добрич, по бул. „25-ти септември“ срещу спортна зала „Добротица“. Във фотоалбума към заключението си вещото лице е представило (л. 198 от делото) снимката от кадър от видеоклипа, направен на 02.12.2024г. в 16:27 часа (долу в дясно), като е дало заключение, че тя съответства на заснетия участък с фотоснимките на л. 41 от делото (представените с исковата молба). Също във фотоалбума към заключението на вещото лице на л. 198 е направена от него снимка на същия участък в деня на огледа – 25.03.2025г. (долу в ляво) В обстоятелствената част на заключението вещото лице подробно е описало мястото на извършения от него оглед – в десния ъгъл на самия подлез с подход от жк „Добротица“ към спортна зала „Добротица“. Заключението недвусмислено установява, че представените с исковата молба снимки са именно от участъка, на който ищецът твърди, че е станал инцидентът и който свидетелят М. С. Я. ясно и подробно описва към 25.03.2022г. по начин, напълно съответстващ на състоянието на терена, заснет от фотоснимките към исковата молба и снимката – кадър от видеоклип от 14.12.2023г. Вещото лице Й. Т. от състава на комплексната съдебно-техническа експертиза е дало заключение, че мястото, документирано на горните снимки, се намира - при слизане по стълбите на подлеза, след последното стъпало, на пода на подлеза, покрит с бетонови оцветени в жълто плочи, които във вътрешната част на подлеза не са нарушени. Такава бетонова-жълта плоча е имало и в процесния участък, но под едната й част няма бетонова подложка, поради което плочата се е напукала, нарушила се е целостта й и липсват счупени части, което води до неравност на пода. От снимките на страница 41 от делото (представените с исковата молба) вещото лице заключава, че преди изкърпването на напуканата плоча е имало разсядане на същата с около 10 см. спрямо последното стъпало, получило се заради това, че под облицовъчната плоча частично няма бетонова подложка, а тя е поставена частично върху пръст. Експертът е установил, че в последствие е извършено подмазване върху пръстта с циментов разтвор на нарушената настилка, при което „изкърпване“ са запазени и две парчета от счупената плоча. На приложение № 2 вещото лице е представило общото състояние на подлеза и в заключението е посочило, че в началото на северния вход на подлеза (изхода към зала Добротица) има осветително тяло, което не функционира, видно от направените снимки късно вечерта, когато е включено уличното осветление - приложение № 3. Следи от извършвани основни ремонтни работи в подлеза не са установени. Горните изводи са изцяло потвърдени от приетото по делото повторно заключение, изготвено от вещото лице И. И., според което, освен анагогичните констатации с тези по първото заключение, е допълнено, че видимата растителност в зоната на процесната плоча преди извършената ремонтна дейност категорично сочи, че под нея не е имало циментов разтвор или бетон; след инцидента растителността е премахната и зоната около решетката и между плочките е залята с бетонов разтвор, а неравностите, които са съществували, са запълнени с подръчен материал и пръст; единственото осветително тяло при северния изход на подлеза (към спортната зала), което при огледа на 15 и 16 май 2025г. е работело, е определено като крайно недостатъчно, за да се движи човек в него без да ползва фенерче. Заключенията на вещите лица са подробни и обосновани, дадени са въз основа непосредствено възприемане на обстановката и от лица с необходимите специални познания. Констатациите им не си противостоят, напълно кореспондират на събраните свидетелски показания и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото. Неоснователно е оплакването на ответника, че съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза служебно, без да е отправено искане от страна по делото, в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. От една страна, винаги когато по делото възникне необходимост от специални знания за изясняване на спорен факт, съдът следва и служебно да допусне експертиза с вещо лице в съответната област на познанието (така чл. 195, ал. 1 от ГПК), а от друга - експертизите са допуснати по повод искане на ищеца в първото по делото заседание за извършване на оглед на мястото и допълнително с молба с вх.№ 278/07.01.2025г. по повод оспорването на ответника, че снимките и видозаписът на електронен носител, с извършен оглед по реда на чл. 204 от ГПК в открито заседание с участието на страните, са направени на друг обект, както и по допълнително уточнение в открито заседание на 13.02.2025г., а повторната експертиза е допусната по искане на ответника в откритото заседание на 10.04.2025г. Снимковият материал и видеозаписът са годни доказателствени средства за установяване на състоянието на един обект към определен момент (така решение № 50183 от 14.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2161/2021 г., I т. о., решение № 136/11.04.2011 г. по гр. д. № 602/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 50192 от 19.06.2023г. на ВКС по гр.д.№ 4325/2021г., ІV г.о.). Вярно е, че представените от ищеца с исковата молба снимки са с неустановена дата на съставяне, но за най-късна такава следва да се приеме тази на подаване на исковата молба, а относно липсата на промяна в състоянието на участъка от пода на подлеза от датата на инцидента до този момент, както и до 14.12.2023г. (датата на видеозаписа) следва да се съобразят свидетелските показания на М. С. Я. (който и сам описва състоянието на плочата към 25.03.2022г.) и тези на Д. В. Н. (също с преки впечатления), както и заключенията на вещите лица, от които недвусмислено се установява, че именно след инцидента и в хода на производството пред районния съд е извършена ремонтна дейност на компрометираната плоча. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че подът на подлеза в процесния участък е бил равен, в различно от установеното по-горе състояние, както и, че зоната на подлеза е била достатъчно осветена, за да има възможност който и да е човек да възприеме съществувалата на място неравност и да съобрази придвижването си с нея като препятствие, а още по-малко, че съществувалата неравност е била по някакъв начин обозначена или обезопасена. Непредвиждането на средства за ремонт на подлеза в Програмата за капиталовите разходи на Община Добрич за 2024г. (преписи на л. 120 – 124 от делото на ДРС) не е доказателство нито за извършвани проверки относно необходимост от ремонтни дейности, нито за липса на предпоставки за извършване на такива, а само за това, че средства за ремонт не са предвидени. Видно е от лист за преглед на пациент в ДКБ/СО към „МБАЛ – Добрич“ АД № •••, че С. К. К. е постъпил в 19:40 часа на 25.03.2022г. с оплаквания от болка и подуване в дясна глезенна става, по повод на които е изготвено искане за образна диагностика в 19:50 часа и е напуснал в 19:50 часа. В допълнителен лист към него е отбелязан преглед от специалист ортопед д-р П., който е записал приложена имобилизация с гипсова лонгета за 30 дни. Оспорването от ответника относно часа на прегледа на ищеца в Спешно отделение е неоснователно. Известната неяснота в ръкописно изписания час „19:40“ в лист за преглед на пациент в ДКБ/СО към „МБАЛ – Добрич“ АД, който ответникът възприема като „16:40“, е преодоляна от записванията в страниците на регистрационния журнал „Спешно отделение“, представени от „МБАЛ – Добрич“ АД, в които изрично и ясно е отразено под рег.№ ••• посещението на С. К. К. с неговия ЕГН за времето от 19:40 до 19:50 часа на 25.03.2022г., както и от представените заверени от лечебното заведение преписи на документите (л. 150-153). Според заключението на вещото лице д-р Р. М. (ортопед-травматолог), дадено въз основа медицинската документация и рентгеновото изследване, на 25.03.2022г. ищецът е получил счупване на малеола на дясната малкопищялната /фибула/ кост, което увреждане е получено следствие силно извиване на глезенната става с ъгъл, отворен навътре, с едновременно прилагане на сила по оста на крайника. Този механизъм напълно съответства, според вещото лице, на описаните от ищеца обстоятелства – стъпване на криво, според пояснение в откритото заседание, обикновено внезапно и при неравна плоскост. При него силно се оптяга връзковият апарат, фиксиращ фибуларния малеол към стъпалото; ако не се скъса, се отчупва по-голямо или по-малко парче от малеола; ако силата продължи да действа, би се стигнало до отчупване и на парче от тибиалния малеол, което в случая не е станало. В съдебното заседание вещото лице е пояснило, че при ищеца се касае за откъсване на парче от върха на глезена – там, където се залавя връзката, като здравата мускулатура на ищеца е запазила целостта на глезена. В този случай се нарушава стабилността на глезенната става, без да се нарушава носещата й функция и затова при конкретната травма лицето е способно да ходи; отначало болката не е много силна, но с течение на времето с увеличаване на отока и налягането вътре в ставата болката става все по-силна до момент, в който трудно може да се стъпва (проявата на силна болка настъпва значително по-късно от момента на травмата). Така вещото лице е допълнило, че е било напълно възможно ищецът да е продължил да ходи непосредствено след инцидента, поради липсата на силен болков синдром и техническа пречка за това. Според заключението, обичайният период на възстановяване при конкретното увреждане е около два месеца - 30 дни се ходи с помощта на две патерици, подбедрицата и стъпалото са имобилизирани с гипсов ботуш (за тези 30 дни отчупеното парче сраства – така пояснение в открито заседание); след свалянето на имобилизацията има един период около 20-30 дни за раздвижване и носене на ортеза, а мястото оздравява напълно до състоянието преди увреждането след третия месец от травмата (така пояснение в откритото заседание). В конкретния случай приложеното лечение е определено от експерта като адекватно и според него то е завършило с излекуване на пострадалия, който вероятно е спазвал предписанията на лекаря. При прегледа, извършен на 09.02.2024г. вещото лице е констатирало лек оток в областта на фибуларния малеол и движения в глезенната става в норма. Допълнително е посочило в съдебното заседание, че на мястото на счупването се образува кост, която променя съотношението на областта (костно срастване) и всяко по-голямо физическо натоварване занапред, което е характерно за професията на ищеца – хореограф, няма да е възможно и може да е съпроводено с болка, т.е. възстановяването на ищеца е по оптималния начин и срок, няма остатъчно ограничение на движенията, но е намалена функционалната годност на ставата. Заключението на вещото лице е обстойно и с допълнителните пояснения при изслушването му в съдебно заседание ясно дава отговори на въпросите, релевантни за спора. То не е оспорено от ответника като непълно, неясно, необосновано или неправилно и ответникът не е направил искане за допълнително или повторно заключение. Заключението на вещото лице е било и представено в срока по чл. 199 от ГПК – постъпило е по делото на 13.02.2024г. и до откритото заседание на 21.03.2024г. ответникът е разполагал с повече от установения в закона едноседмичен срок, за да се запознае с него. Освен това представителят на ответника, видно от протокола от заседанието, е поставял въпроси на вещото лице, като единственият недопуснат от съда въпрос е поради неговата неконкретност и хипотетичност. Оплакванията във въззивната жалба за допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка с експертизата не са основателни, а отделно от това тези оплаквания не са съпроводени с каквото и да било доказателствено искане от страната пред въззивния съд. По делото са събрани гласни доказателства за установяване претърпените вреди от ищеца. Свидетелят Д. В. Н. го взел от болницата на 25.03.2022г. и го прибрал вкъщи - кракът му бил гипсиран, изпитвал болка, трудно си обул анцуга, споделял да има болки и след свалянето на гипса. От показанията на В. И. К. (съпруга на ищеца) се установява, че ищецът е бил в гипс и в болничен един месец (така и болничен лист № ••• за времето от 28.03.2022г. до 26.04.2022г. – 30 дни, с отметка от работодателя за използването му), че трудно се придвижвал в началото, първо изцяло с нейна помощ, впоследствие и с патерици, които ползвал и един месец след махането на гипса, докато се стабилизира, за да може да стъпва на крака си, че не е ходил на физиотерапия, защото лекарите не препоръчали такава. Според съпругата на ищеца, той изпитвал болки, които му пречели да спи (за болки в легнало положение ищецът споделил и със свидетеля Н. Р. К.), приемал изписани му от лекар обезболяващи лекарства. Също според нейните показания и до ден-днешен ищецът изпитва болка – при натоварване (с каквото била свързана работата му на хореограф на народни танци), при промяна на времето и се налагало да приема обезболяващи – предимно мазила, понякога и таблетки. Свидетелят Н. Р. К. посетил ищеца в дома му след инцидента – от активен човек, какъвто бил, го заварил прикован на един стол, довлякъл се до вратата да му отвори с помощта на патерицата и стола; оплаквал се, че го боли; и сега имал болки, когато натоварел крака; върнал се на работа с патерици. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установени елементите на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община за обезщетяване на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди От съвкупния анализ на свидетелските показания, приобщения снимков материал и заключенията на вещите лица по делото е доказано, че на 25.03.2022г. на пода на подлеза по бул. „25-ти септември“ към зала „Добротица“ непосредствено след последното стъпало от стълбището на входа от към жк „Добротица“ е имало неравност - нарушена цялост на плочата и липса на отделни счупени части, образувана следствие напукването на плочата поради полагането й без необходимата бетонова подложка. Тази неравност не е била по какъвто и да било начин обозначена, както и не е била видима в 19:00 часа поради липсващото осветление в този участък на подлеза, дори и при работещо едно осветително тяло в другия му край – при изхода към спортната зала. При стъпване с десния си крак върху тази неравност ищецът е получил счупване на малеола на дясната малкопищялната /фибула/ кост, което увреждане е получено следствие силно извиване на глезенната става с ъгъл, отворен навътре, с едновременно прилагане на сила по оста на крайника. Увреждането е настъпило внезапно при стъпване накриво върху неравната повърхност, т.е причината за същото е състоянието на терена. Поддържаните от ответника вероятни други причини и начин на увреждане не са установени по делото. Не следва друго от записването в амбулаторен лист № ••• от 29.03.2022г., че травмата е настъпила от „битова злополука“, доколкото се касае за необвързваща оценка на обстоятелствата от лекаря, свързана с отличаването на същата от трудовата злополука. Булевард „25-ти септември“ е общинска собственост, съгласно разпоредбата на и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС (това ответникът не е оспорвал в отговора на исковата молба), защото е местен път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, а съставянето или не на акт за общинска собственост няма правопораждащо значение (така чл. 5, ал. 3 от ЗО бС), тъй като собствеността следва от самия закон, като наред с това, съгласно 56, ал. 2 от ЗОбС в случая акт за общинска собственост не се съставя. По делото нито има доказателство, нито е твърдяно, че бул. „25-ти септември“ е частен път или път от републиканската пътна мрежа - възраженията на ответника са били за липса на доказателства инцидентът да е станал на соченото от ищеца място и, че конкретният подлез не е бил в лошо състояние към момента на инцидента. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП общинските пътища са публична общинска собственост, като съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗП собствеността се разпростира върху всички основни елементи на пътя. По делото няма спор, че по бул. „25- ти септември“ пред зала Добротица е изграден пешеходен подлез - пътно съоръжение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗП и основен елемент от пътя (така чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП). В чл. 11, ал. 1 от ЗОбС е предвидено, че имоти и вещи общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Това включва както отстраняване на повреди и неизправности, така и активна дейност по контрол, проверка и установяване на нарушения и пропуски, които създават опасност и неудобство за движение в площите, общинска собственост. В този смисъл за ответника е било налице задължение регулярно да осъществява (вкл. и по своя инициатива) необходимите проверки относно безопасността за придвижване на гражданите в общинския терен, какъвто е подлезът към общинския булевард, и да констатира и отстрани всеки пропуск, който може да създаде опасност за здравето на пешеходците. Липсата на регулярни проверки за годност и недостатъчно осъществения контрол съставлява противоправно бездействие, което по реда на чл. 49 от ЗЗД ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на ответната община. Наред с горното, съгласно чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от съответната община, както и по силата на чл. 30, ал. 4 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на пешеходните подлези по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, се организират от съответната община. Следователно Община Добрич има законово задължение да ремонтира и поддържа подлезите в границите на урбанизираната територия на общината. Съдържанието на тези дейности е установено в § 1, т. 13 и 14 от ДР на ЗП, като те включват полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита на съоръженията, с оглед осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, основен елемент от който са и пътните съоръжения, имат задължение да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Гореописаните задължения са нормативно уредени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, чл. 2 от ЗОбС, чл. 3, чл. 8, чл. 30-32 от ЗП, чл. 3, чл. 167 от ЗДвП и са вменени в тежест на общината със закон. Съгласно установените нормативни правила, в тежест на Община Добрич е било да извършва контрол, поддръжка, ремонт и обезопасяване на терена – пода на подлеза. В случая бездействието на общината да изпълни задължението си да ремонтира пода на подлеза, на който е настъпил инцидентът, е в пряка причинна връзка със съществуващата неизправност – образуваната неравност следствие начупване на плочата поради липсата на положена необходима бетонова настилка под нея, което е предизвикало увреждането на глезена на ищеца. Неизпълнението на основно задължение от страна на служителите на общината води до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Тъй като отговорността е обективна, ищецът не е длъжен да установява вина на конкретни служители на ответника. Със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, писмените доказателства и свидетелските показания по делото са установени вида, характера, интензитета и продължителността на търпените от ищеца неимуществени вреди следствие настъпилото на 25.03.2022г. счупване на малеола на дясната малкопищялна /фибула/ кост. Те са пряка последица от неизпълнението на задължения на служители на ответната община и тя дължи на пострадалия в пълен размер обезщетение, което, съгласно чл. 52 от ЗЗД, трябва да бъде справедливо. Такова е обезщетението, когато кореспондира на общоприетото обществено становище за справедливост, като е съобразено с вида и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, установените по характер, обем, интензивност и продължителност болки и страдания; причинените други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, възрастта на увредения, обществено и социално положение, обществено - икономическите условия към датата на увреждането – правнозначимите обстоятелства, по разясненията, дадени с ППВС № 4/23.12.1968г., доразвити и в съдебната практика (напр. решение № 665 от 8.11.2024г. на ВКС по гр. д. № 4192/2023г., I г.о., решение № 60313 от 8.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 937/2021г., IV г.о., цитираните в тях и много други). Като се съобрази характера на увреждането – счупване на малеола на дясната малкопищялна /фибула/ кост и протеклия без усложнения оздравителен процес чрез поставяне на гипсов ботуш за имобилизация на подбедрицата и стъпалото за един месец, с щадящо движение за още един месец и ползване на помощни средства (патерици) през тези два месеца, довело до пълно заздравяване и излекуване след три месеца (така заключението на вещото лице), но с остатъчни, налични и сега, прогнозирани и занапред прояви на болка при продължително натоварване, доколкото няма остатъчно ограничение на движенията, но е намалена функционалната годност на ставата (така пояснения от вещото лице в съдебното заседание и свидетелските показания); като се вземе предвид, че лечението не е изисквало болничен престой и оперативна намеса; с оглед търпените болки в хода на възстановяването и затрудненията по време на сън; предвид изпитваните неудобства от ограниченията в придвижването и притесненията от нуждата от помощ и съдействие от близки (съпругата на ищеца – за срока от около един месец); при липсата на данни за сериозно отражение върху психическото състояние на пострадалия; като се отчете неговата възраст към датата на увреждането – ••• години, активен човек, чиято професия е свързана с физическо натоварване на долните крайници; като се вземат предвид непрекъснато променящите се социално-икономическите условия в страната, жизнения стандарт и общественото разбиране за справедливост към момента на деликта, съдът намира, че справедливото обезщетение, което адекватно компенсира ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, е в размер на 10 000 лв., съответно равностойността в евро, каквото обезщетение ищецът е претендирал и районният съд е определил. За претърпените от ищеца вреди ответната община следва да отговаря в пълен размер, предвид липсата на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на отговорността й. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД принос за настъпване на вредата е налице, когато сам, със свои действия пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. За съпричиняването на вредата от страна на ищеца от значение е конкретното твърдяно от ответника негово поведение (действие или бездействие). Според ответника ищецът е допринесъл за влошаване на състоянието си - при наличие на счупване на крака била налице нетърпима болка и той следвало незабавно да потърси спешна медицинска помощ, а вместо това той отишъл на спортното събитие и стъпвал на крака си, което усложнило състоянието му. Подобна зависимост между поведението на ответника и неговото състояние не се доказва от събраните доказателства и преди всичко от заключението на вещото лице и допълнителните му разяснения. От последните става ясно, че при конкретната внезапна травма в момента на получаването й липсва остра болка и невъзможност за стъпване на крака, а симптомите се проявяват в последствие – с появата на оток, болка и ограничение при ходене. От събраните доказателства не се установява спешност в състоянието, при която времето между травмата – около 19:00 часа и отиването в Спешния център – регистрирано в 19:40 часа или движението на ищеца при отиването му до спортната зала и после до болницата да е дало отражение върху самото увреждане или оздравителния процес. След като такава връзка не е доказана, възражението на ответника за съпричиняване не е основателно. Следва да се посочи, че наведените във въззивната жалба други (необсъдени по-горе) оплаквания - за постановяване на решението извън срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК (който е инструктивен), след отмяна на хода по същество и възобновяване събирането на доказателствата (обосновано от пропуск на съда да се произнесе по отправени от ищеца искания), неоснователно и необосновано налагане на глоба на представителя на ответника (която е и отменена) нямат отношение към правилността на съдебния акт по същество на спора. Не са налице също така данни за пристрастност на съда към една от страните, обосновала неправилност на решението, като и в такъв случай при постановяване на съдебен акт, който противоречи на действителното правно положение по спора, въззивният съд прави самостоятелни изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция. По изложените съображения предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен в пълния му претендиран размер, като сумата е дължима ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Обжалваното решение, с което искът е уважен, е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено, вкл. и в частта за разноските, възложени в тежест на ответника. Съответно на този резултат въззивникът няма право на разноски за въззивното производство, а такива следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна – в размер на 500 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, съдът