Решение № 558 от 3.2.2021 г. на Административен съд - София-град по дело № 4089/2020 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. АПК, вр. чл. 1 ЗОДОВ. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Д. Т. срещу Висшия съдебен съвет, с правно основание чл. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ, с която моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 842, 32 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до изпълнение на функциите на длъжността районен прокурор в РП-С. за периодите 03.10.2003 г.-11.11.2003 г. и 15.05.2004 г.-10.05.2006 г., ведно със сумата от 35 228, 12 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 01.11.2003 г. до 18.12.2014 г. Твърди се, че стажът през процесния период е признат за трудов стаж с решение № 82/06.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 970/2012 г. Също така излага, че до 03.07.2001 г., жалбоподателят е заемал длъжността районен прокурор в РП-С., след което считано от 05.07.2001 г. е бил назначен на длъжността инспектор в Инспектората на Министерство на правосъдието, след освобождаването от която е поискал да бъде възстановен на предишната длъжност. Изложено е, че с протоколно решение № 31 от 17.09.2003 г., ВСС е отложил разглеждането на молбата от 16.07.2003 г. от жалбоподателя за възстановяване на длъжността „районен прокурор” в РП-С., до приключването на образувани срещу него наказателни производства. С Решение № 2758 от 25.03.2004 г. по адм. дело № 8632/2003 г., ВАС е отменил протоколното решение на ВСС, като е постановил връщане на делото като преписка на ВСС за произнасяне по молбата за възстановяване. По подадена от ВСС касационна жалба срещу решението на тричленния съдебен състав, във ВАС, петчленен състав, е постановил Решение № 6848 от 16.07.2004 г., адм. дело № 4547/2004 г., с което е оставено в сила решението на тричленния съдебен състав. След влизане в сила на решенията, ищецът отново е поискал да бъде възстановен на длъжността. С Решение по Протокол № 31 от 13 октомври 2004 г. ВСС отново е отложил вземането на решение относно молбата за възстановяване на длъжност „районен прокурор” в РП-С.. С протоколно решение № 38 от 1 декември 2004 г. ВСС е взел решение да не възстановява ищеца на длъжността „районен прокурор” в РП-С.. По жалба срещу посоченото протоколно решение във ВАС, петчленен състав, е постановил Решение № 4886 от 30.05.2005 г. по адм. д. № 11092 по описа за 2004 г. на същия съд, с което съдебният състав е отменил акта на ВСС и е върнал делото като преписка на ВСС за ново разглеждане на молбата за възстановяване на длъжността. В проведеното на 09.11.2005 г. заседание на ВСС, по Протокол № 33 е взето решение да се отложи разглеждането на молбата, с която ищецът е поискал възстановяване на основание чл. 35в, ал. 4 от ЗСВ (отм.). Срещу протоколното решение ищецът е подал жалба във ВАС - Петчленен състав, по която е образувано адм. дело № 11375/2005 г., като с Решение № 4282 от 20.04.2006 г., съдебният състав е отменил протоколното решение и е върнал делото на ВСС за ново разглеждане. С решение по Протокол № 23 от 10.05.2006 г., Висшият съдебен съвет е възстановил ищеца на длъжност „прокурор” в РП-С., „считано от датата на встъпване в длъжност”. Акт за възстановяване бил издаден на 10.05.2006 г. и въз основа на него ищецът заел отново длъжността прокурор. С решение № 82/06.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 970/2012 г. по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.213 ал.2 КТ е признато по реда на чл. 357 КТ вр. с чл.2 от УУТССР /отм./ вр. с §2 от ЗУТОССР за трудов стаж на ищеца времето от 03.10.2003 г. до 11.11.03 г. и от 13.05.2004 до 10.05.06 г., през което той не е работил на длъжността районен прокурор в РП-С. с нормална продължителност на работното време и възнаграждение от 1220 лв., поради неправилно недопускане на работа - незаконен отказ на ВСС да го възстанови на тази длъжност при условията на чл.35в, ал.4 от ЗСВ /отм./. Претендираното обезщетение представлява трудовото възнаграждение, което ищецът не е получил за времето, през което е бил незаконно недопускан до изпълнение на функциите на длъжността районен прокурор в РП- С. и през който период, ищецът не е работил по трудово правоотношение. Ответникът – Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Направено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за претендираните обезщетение и мораторна лихва, като се отбелязва, че ищецът е бил възстановен на длъжност „прокурор” в Районна прокуратура – [населено място], с решение на ВСС от 10.05.2006 г., а актът за встъпването му в длъжност е от 25.05.2006 г. Представител на СГП излага становище за основателност на исковата претенция. Административен съд София-град, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: До 03.07.2001 г., Т. е заемал длъжността районен прокурор в РП-С., след което считано от 05.07.2001 г. е бил назначен на длъжността инспектор в Инспектората на Министерство на правосъдието. След освобождаването му от тази длъжност, с молба от 16.07.2003 г. до ВСС е поискал да бъде възстановен на длъжността прокурор в Районна прокуратура С.. С решение по протокол № 31/17.09.2003 г., ВСС е отложил разглеждането на молбата за възстановяване на длъжността. Това решение Т. е оспорил пред ВАС, който с решение № 2758 от 25.03.2004 г. по адм. дело № 8632/2003 г., ВАС е отменил протоколното решение на ВСС, като е постановил връщане на делото като преписка на ВСС за произнасяне по молбата за възстановяване. По подадена от ВСС касационна жалба срещу решението на тричленния съдебен състав, във ВАС, петчленен състав, е постановил Решение № 6848 от 16.07.2004 г., адм. дело № 4547/2004 г., с което е оставено в сила решението на тричленния съдебен състав. След влизане в сила на решението, Т., с молба вх. № 94-00-581/31.08.2004 г. отново е поискал от ВСС да бъде възстановен на длъжността прокурор в Районна прокуратура С., като е приложил двете съдебни решения. Подадената молба е разглеждана на общо пет заседания, на които решение не е взето, всеки път е отлагано възстановяването на ищеца на заеманата длъжност. С решение по протокол № 38 от 1.12.2004 г., ВСС е взел решение да не възстановява ищеца на длъжността „районен прокурор” в РП-С.. Това решение е оспорено пред ВАС, който с решение № 4886/30.05.2005 г., постановено по адм.д. № 11092/2004 г. по описа на ВАС, петчленен състав – ІІ колегия, го е отменил като незаконосъобразно и е върнал преписката за ново разглеждане на молбата на ищеца за възстановяването му на длъжността прокурор в Районна прокуратура С.. Решението е окончателно. С решение по протокол № 33/09.11.2005 г., ВСС отново е отложил разглеждането на молбата на И. Т. да бъде възстановен на длъжността прокурор в Районна прокуратура С.. Това протоколно решение на ВСС отново е оспорено пред ВАС, който отново с решение № 4282/20.04.2006 г., постановено по адм.д. № 11375/2005 г. по описа на ВАС, петчленен състав – ІІ колегия е отменил решение на ВСС и е върнал със задължителни указания за ново разглеждане на молбата за възстановяване. С решение по протокол № 23/10.05.2006 г. на ВСС, ищецът И. Т. е възстановен на длъжността прокурор в Районна прокуратура С., считано от датата на встъпване в длъжност. Въз основа на това решение, районния прокурор на Районна прокуратура С. е издал заповед № 12/25.05.2006 г. за възстановяване на ищеца на длъжността прокурор. А с акт за встъпване в длъжност от 25.05.2006 г. Т. е встъпил в длъжност прокурор в Районна прокуратура С.. С решение № 82/06.06.2013 г., постановено по гр.д. № 970/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.отд., съдът е отменил въззивното решение на СГС по гр.д. № 12710/2011 г. и е признал за установено, че времето от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и от 15.05.2004 г. до 10.05.2006 г. представлява трудов стаж за ищеца, въпреки че през този период не е работил на длъжността прокурор в Районна прокуратура С. с нормална продължителност на работното време и възнаграждение от 1 220, 00 лв., поради неправилно недопускане на работа – незаконен отказ на ВСС да го възстанови на тази длъжност при условията на чл. 35в, ал.4 ЗСВ /отм./. Видно от мотивите на посоченото решение е, че ищецът е заявил претенцията си за признаване на времето, през което не е бил допускан до работа, за трудов стаж, но с писмо от 22.12.2010 г. му е отказано от страна на Прокуратурата на Р.България. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело е входирана при СРС на 19.12.2014 г. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, чието заключение съдът приема като компетентно дадено. Видно от заключението на вещото лице е, че общия размер на трудовото възнаграждение за периодите от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и 15.05.2004 г.-10.05.2006 г. е 30 588, 37 лв., разпределени съответно: От 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. – 1427 лв. /за м.10.2003 г. – 1000, 00 лв., а за м.11.2003 г. – 427, 00 лв./. Посочено е, че за м.11.2003 г. от общо 20 работни дни, ищецът е следвало да бъде на работа 7 работни дни, като сумата е изчислена по следния начин: (1 220, 00 лв.: 20 дни)•7 раб. дни=427, 00 лв.; От 15.05.2004-31.12.2004 г. – 9 234, 74 лв. /за м.05.2004 г. – 834, 74 лв., а за останалите месеци до 31.12.2004 г. по 1 200, 00 лв. на месец/. Посочено е, че за м. 05.2004 г. от о бщо 19 работни дни, ищецът е следвало да работи 13 работни дни, като сумата е изчислена по следния начин: (1220, 00 лв.: 19 дни)•13 раб.дни=834, 74 лв.; От 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. – 14 640, 00 лв. /по 1 220, 00 лв. на месец/; От 01.01.2006 г. до 10.05.2006 г. – 5 286, 63 лв. /за м.05.2006 г. – 406, 67 лв., а за останалите месеци от 01.01.2006 г. до 30.04.2006 г./. Посочено е, че м.05.2006 г. от общо 21 работни дни, ищецът е следвало да бъде на работа 7 работни дни, като сумата е изчислена по следния начин: (1 220, 00 лв.: 21 дни)•7 раб. дни=406, 67 лв. Вещото лице е изчислило и размера на претендираната лихва, считано от 01.11.2003 г. /датата на дължимост на първата главница до 18.12.2014 г. /датата на подаване на исковата молба/, като отделните размери са дадени в таблична форма. Изчислена е размера на лихвата върху всяка една от главниците за съответните периоди. За периода от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г., лихвата, изчислена от 1-во число на всеки месец до 18.12.2014 г. е 1863, 46 лв. Лихвата за забава върху главниците за трудовите възнаграждение за периода от 15.05.2004 г. до 31.12.2004 г., считано от 01.06.2004 г. до 18.12.2014 г., е 11 074, 47 лв., като са посочени лихвите върху трудовите възнаграждения за всеки един месец от 2004 г. по отделно. Лихвата за забава върху главницата за трудови възнаграждения за периода от 01.01.2005