Решение № 1683 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2309/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 54, ал. 6 от ЗКИР. Образувано е по жалба на Л. Й. В., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв. Я., против отказ изх. № 20-7145-11.09.2025г. на началника на СГКК-Варна по заявление № 01-679299/28.08.25г. за отстраняване на непълноти и грешки в регистъра на [ПИ] по КККР на [населено място]. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че със заявление с вх. №01-679299-28.08.2025г. е поискал отстраняването на непълноти и грешки, допуснати в кадастралния регистъра на [ПИ], чрез вписване на Л. Й. В. и В. С. В. като собственици на 281 кв.м. ид.ч. Твърди, че тъй като в електронният портал на АГКК не е налична възможност за подаване на заявление за отстраняване на непълноти и грешки на влязлата в сила кадастрална карта, е използвано заявлението за настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/, като е приложено уточнение относно искането за вписване на собственици в регистъра на имотите. Твърди, че нанесения в кадастралната карта [ПИ] е частично идентичен с дял [Наименование]реална част от [ПИ] кв.2 и [ПИ] кв.1, получен в дял и индивидуална собственост от Л. В. и съпругата му В. В., съгласно Договор за доброволна делба, сключен преди одобряването на кадастралната карта на гр. Варна, поради което е следвало правата им на собственост да бъдат отразени. Счита, че е налице основание за изменение на кадастралния регистър на имота, съгласно чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР. Твърди, че изложените в оспореният акт мотиви са неотносими към подаденото заявление. Твърди, че влязлата в законна сила заповед на СГКК Варна не се отнася до отстраняване на непълноти в регистъра на конкретния имот - [ПИ], а за отразяване на вече несъществуващ съгласно кадастралната карта поземлен имот на мястото на отразените в кадастралната карта ПИ с идентификатори •••••, ••••, ••••, ••• и ••••. Твърди, че отказът е постановен единствено въз основа на постъпило възражение за несъгласие от „Спортен комплекс Варна“ АД, което по никакъв начин не засяга процесния [ПИ]. Началникът на СГКК никога не се е произнасял по искане за изменение на кадастралния регистър с цел отстраняване на непълноти в същия, поради което не е необходимо настъпването на нови факти и обстоятелства, които да обуславят ново произнасяне. Твърди, че Л. Й. В. и В. С. В. и към настоящия момент са съсобственици на [ПИ], притежаващи 281 кв.м. от имота, но не са вписани като такива. Моли оспореният акт да бъде отменен, а преписката върната с указания за административния орган - СГКК - Варна за отстраняване на непълноти в регистъра на [ПИ], чрез вписване на собственици в регистъра на имота. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна – началника на СГКК - Варна, в писмено становище, депозирано с писмо с.д. № 15732/01.10.2025 г., оспорва жалбата. Твърди, че към заявление с вх.№ 94-9412/9412/21.04.2009г. е приложен проект за изменение на кадастралната карта на гр. Варна, състоящо се в отразяване на дял I от договор за доброволна делба № 272/31.10.2006г. в цялост, докато в заявление с вх.№ 01-679299/28.08.2025 г. е приложена експертиза за частична идентичност на част от същия дял I-ви по договор за доброволна делба № 272/31.10.2006г., попадащ само в обхвата на поземлен имот с [идентификатор]. Твърди, че заявлението е недопустимо, тъй като с влязлата в сила Заповед № КД-14-03-95/07.07.2009г. на началника на СГКК-Варна, потвърдена с Решение № 436/02.03.2010г., постановено по адм. дело № 2665/2009 г. по описа на Административен съд Варна, е отказано изменение на кадастралната карта не само по отношение на имот, собственост на „Спортен комплекс Варна„ АД, а за целия проект в границите на поземлени имоти с идентификатори ••••••, ••••••••, ••••, •••••• и •••. Твърди и че към процесното заявление не са представени нови факти и обстоятелства, които подлежат на вписване и налагат издаването на нов административен акт. Счита, че при одобряване на кадастралната карта на административен район „Приморски“, гр. Варна със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК е отразен влязъл в сила план на [жк], при което всички предходни планове са изгубили своето правно действие. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай че същият надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Заинтересованата страна – Община Варна, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по жалбата. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалва се изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 20-7145-11.09.2025г. на началника на СГКК-Варна, постановен по заявление № 01-679299/28.08.25г. за отстраняване на непълноти и грешки в регистъра на [ПИ] по КККР на гр. Варна, район „Приморски“, местност „С. Н.“ № ••, за вписване на Л. Й. В. и съпругата му В. С. В. за съсобственици на 281 кв.м. ид.ч. от имота. От заявление рег.№ 01-679299/28.08.2025г. се установява, че жалбоподателят, чрез адв.Я., е подал същото за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за [ПИ] по КККР на гр. Варна, район „Приморски“, местност „С. Н.“ № •• за вписване на него и съпругата му В. С. В. за съсобственици на 281 кв.м. ид.ч. от имота. Към заявлението са приложени Уточнение относно искане за вписване на собственици в регистъра на [ПИ]; [нотариален акт], том ••, дело ••• г., вх. рег. № ••• от 10.12.2003 г. на СВ- Варна; [нотариален акт], том ••, дело ••/2006 г., вх. рег. № 22600 от 05.09.2006 г. на СВ-Варна; Договор за доброволна делба вх. рег. ••• от 31.10.2006 г., том ••, акт №•• на СВ- Варна, ведно със скица-проект за разделяне /делба/ на [ПИ] и [рег. номер] плана [жк] гр. Варна; Комбинирана скица и техническа експертиза за идентичност /пълна или частична/ на имот, описан като реална част – дял 1, с площ [рег. номер].м. в договор за доброволна делба и ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, район „Приморски“. С оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № 20-7145-11.09.2025г., Началникът на СГКК – Варна, след извършена проверка е установил, че не са налице нови факти и обстоятелства за извършване на изменение на данните в кадастралните регистри за имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна по подадените документи със заявление с вх. №01-679299-28.08.2025г. Изложил е мотиви, че през 2009 г. в СГКК – Варна е постъпило заявление с вх.№ 94-9412/21.04.2009г. с приложен проект за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на административен район „Приморски“, гр. Варна, състоящо се в отразяване на дял I от договор за доброволна делба № 272, т. [Наименование], рег.№ 28961 от 31.10.2006г. на СВ- Варна в границите на поземлени имоти с идентификатори •••••, ••••, •••••, •••• и •••. Със Заповед № КД-14-03-95/07.07.2009г. на началника на СГКК-Варна, на основание чл.54, ал.1 и чл.53, ал.2 изр. второ от ЗКИР, е отказано исканото изменение. Отказът е обжалван и е образувано адм. дело № 2665/2009г. по описа на Административен съд Варна, като с влязло в сила Решение № 436/02.03.2010 г. по адм. дело № 2665/2009г. е отхвърлена жалбата на Л. Й. В. срещу Заповед № КД-14-03-95/07.07.2009г. на началника на СГКК-Варна. Л. Й. В. е уведомен, че към искането не са представени нови факти и обстоятелства, които да задължават СГКК-Варна да се произнесе отново. Съгласно чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър /КР/ на недвижимите имоти се извършват при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване, съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 62, ал. 1 от ЗКИР. Към административната преписка са приложени преписките, образувани по Заявление № 05-8725-27.07.2023 г. от Л. Й. В., с искане за вписването му в кадастралния регистър като собственик на [ПИ] и заявление вх. № 94-9412/21.04.2009 г. Приложени са Заповед № 116 от 2006 г. за одобряване на ПУП – ПРЗ за [УПИ], •••, кв. * по плана на [жк]; скица изх. № УТ-94-А-554 от 03.01.2007 г., издадена от район „Приморски“ при община Варна; скица изх. № УТ-94-М-600 от 10.01.2003 г., издадена от район „Приморски“ при община Варна; Решение № 659/15.10.1992 г. на кмета на община Варна от 15.10.1992 г.; Протокол № 44 от 27.05.1993 за въвод във владение на имоти в община Варна на К. Я. А. и Л. Я. А. по решение № 659/15.10.1992 г. С писмо изх. № 20-36475-09.08.2023 г. на началника на СГКК – Варна, на основание чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 19 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от КККР, заявителят е уведомен, че следва да отстрани недостатъците на заявлението, като представи нотариален акт с посочен идентификатор. От заявителят е представено Уточнение относно искане за вписване на собственици в регистъра на [ПИ], ведно с комбинирана скица и техническа експертиза, изготвена от правоспособно лице инж. А. – „АССА 85“ ЕООД за идентичност на имот, описан като реална част - дял 1, с площ 1424 кв.м. по договор за доброволна делба, сключен на 30.10.2006г., акт № ••, том * рег.№•••, вписан в СВ-Варна, под вх. № № ••, том ••, вх. рег.№ •••/31.10.2006г., и [ПИ] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, със заключение на правоспособното лице, че е налице частична идентичност на граници на [ПИ] по КККР и имот - дял 1 по договора за доброволна делба, като частта от [ПИ] е оцветена в зелен цвят на комбинираната скица и е с площ 281 кв.м. Правото на собственост е придобито въз основа на нотариален акт, вписан в Служба по вписванията Варна на 05.09.2006 г. под акт № •• т. [Наименование], дело №•••/2006 г. и договор за доброволна делба, сключен на 30.10.2006 г. Уточнено е, че към датата на придобиване правото на собственост на основание горецитираните документи 05.09.2006 г., респ. 30.10.2006 г. няма действаща кадастрална карта и кадастрални регистри на град Варна. С писмо изх. № 20-43657-27.09.2023 г. началникът на СГКК-Варна е уведомил жалбоподателя, че не са налице нови или промяна на данните, подлежащи на вписване, съгласно чл.59, ал.1, т.2 вр. чл.62, ал.1 ЗКИР. Посочено е, че по предходно заявление вх.№ 94-9412/21.04.2009 г., на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 2 изр. второ от ЗКИР е издадена Заповед № КД-14-03-95/07.07.2009 г. на началника на СГКК-Варна, с която е отказано исканото изменение, която е обжалвана и с влязло в сила Решение № 436/02.03.2010г. по адм. дело № 2665/2009г. по описа на Административен съд Варна жалбата е отхвърлена. Към заявлението № 05-8725-27.07.2023 г. са представени техническа експертиза и комбинирана скица, които не представляват нови факти и обстоятелства, а съгласно чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР. По преписката липсват данни отказът да е съобщен на Л. В.. От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че с договор за доброволна делба, сключен на 30.10.2006г., акт № ••, том *, рег. № •••, вписан в СВ-Варна под № ••, том ••, вх. рег. № ••/31.10.2006 г., Л. Й. В. и В. С. В. получават в дял и стават собственици в режим на СИО на следния недвижим имот: дял I /първи/, представляващ реална част от поземлен [имот номер] /••••••/ и №•• /•••••/, съобразно изготвената техническа експертиза от инж. И. С. И. за делба на гореописаните имоти, находящи се в гр. Варна, община Варна, обл. Варненска, [жк], кв. I по плана на [жк], целия дял с площ 1424 кв.м., при граници: [ПИ], [ПИ], дял втори от ПИ с №№•• и •• и улица; видно от изготвената комбинирана скица № 1, на която на дял I по Договора за доброволна делба от 30.10.2006г. е изчертан със зелени линии и зелен щрих, а процесния ПИ с [идентификатор] от КККР е изчертан с черни линии и черен надпис, част от ПИ с [идентификатор] от КККР попада в площта на дял първи от договора за доброволна делба № 51 от 2006г., като площта на застъпване е в размер на 281 кв.м., т.е. налице е частична идентичност на поземлен имот с идентификатор № •••• по кадастралната карта и имот - дял I по договор за доброволна делба от 31.10.2006г. Съгласно заключението с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията Варна на 05.09.2006г. под акт № ••, т. [Наименование], дело № ••/2006г., „Албатрос ВЕ“ ЕООД продава на Л. Й. В. само 1424 кв.м. идеални части от собствения урегулиран имот, целият с площ [рег. номер].м., находящ се в гр. Варна, община Варна, [жк] и представляващ [УПИ] в кв. * по плана на [жк], при граници на имота: [УПИ], [имот номер], [УПИ], [УПИ] и УПИ *I – озеленяване, като вещото лице е дало заключение, че в нотариалния акт неправилно е изписано „само 1424 кв.м. идеални части от собствения урегулиран имот, целият с плот [рег. номер].м. и представляваш [УПИ] в кв. *“, като цитираната площ е площта на поземлен [имот номер] [рег. номер].м. и на поземлен [имот номер] с 566 кв.м. взети заедно, и описани в [НА] от 2003г., т.е. поземлен имот с идентификатор № ••••••• попада частично с 281 [жк], представляващ поземлен [имот номер] [рег. номер].м. и поземлен [имот номер] с 566 кв.м., и по - специално в [ПИ], но не попада в УПИ •••в кв. * по плана на [жк] описан в горния нотариален акт. Съгласно заключението не се откриват данни за отчуждителни действия от страна на Община Варна по отношение на площта от 281 кв.м. от ПИ с [идентификатор], попадаща в дял първи от ДДД № 51 от 2006г. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена против акт – отказ, обективиран в писмо изх. № 20-7145-11.09.2025г. на началника на СГКК-Варна, имащ характер на индивидуален административен акт, в срок, от легитимирано лице /адресат на акта/ и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалва се отказ изх. № 20-7145-11.09.2025г. на началника на СГКК-Варна по заявление № 01-679299/28.08.25г. за отстраняване на непълноти и грешки в регистъра на [ПИ] по КККР на гр. Варна. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на ограничения върху поземлените имоти /чл. 2, ал. 2 ЗКИР/. Данните по ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри /чл. 2, ал. 3/. Съгласно § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, „заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗКИР/в действащата редакция към издаване на акта/, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община /чл. 51, ал. 3 ЗКИР/. За да е налице „непълнота или грешка“ в одобрената КККР, съгласно определението в § 1, т. 16 от ДР ЗКИР следва да съществуват несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Оспореното писмо е издадено от Началника на СГКК Варна, който е материално и териториално компетентен орган, предвид нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Актът е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за постановяването му. За да издаде оспореният акт, началникът на СГКК-Варна е приел, че при наличието на влязъл в сила съдебен акт – Решение № 436/02.03.2010 г. по адм. д. № 2665/2009 г. на Административен съд Варна и липсата на нови факти и обстоятелства, които да обуславят основателност на повторно искане на заявителя за вписване в КРНИ за [ПИ], същото следва да бъде оставено без уважение. Приел е, че съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при възникване на нови или промяна на данните, подлежащи на записване, на основание чл. 59, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 62, ал. 1 от ЗКИР. В чл. 53, ал. 1 ЗКИР са регламентирани различни хипотези на изменение на КК и КР. Заявителят се позовава на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, не на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, както е приел административният орган. За да постанови отказ за изменение на КР, органът е длъжен да изследва и да мотивира неприложимостта на всяка една от хипотезите, които са самостоятелни основания за изменение на КК и КР. Основателно е възражението на жалбоподателя, че Началникът на СГКК – Варна не се е произнасял по искане за изменение на кадастралния регистър за отстраняване на непълноти и грешки, чрез вписване на жалбоподателя и съпругата му като съсобственици в регистъра на [ПИ] по КККР на гр. Варна за 281 кв.м. Със Заповед № КД-14-03- 95/ 07.07.2009 г. на Началника на СГКК - Варна, предмет на адм. дело № 2665/2009 г. на Административен съд Варна, на основание чл.54, ал.1 и чл.53, ал.2, изр. второ от ЗКИР е отказано изменение на границите на поземлени имоти с идентификатори •••, •••, •••, ••• и ••• в кадастралната карта и кадастрални регистри на административен район „Приморски“, гр.Варна, община Варна, [ЕКАТТЕ], одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Безспорно е, че след измененията в ЗКИР в ДВ, бр. 49 от 13.06.2014 година за административния орган отпадна задължението да съставя констативен акт за установяване на непълноти или грешки в КК. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващото състояние по отношение на имотите и обстоятелството, че по отношение на него е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие може да бъде преодоляна само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им, но не и чрез други способи или обстоятелства. В административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните, с оглед на което в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. От събраните по делото доказателства не се установи да е налице спор за материално право. Липсва несъгласие (възражение) от заинтересовано лице Община Варна, вписано в регистъра като собственик на засегнат от изменението поземлен имот, включително се доказа, че не е провеждана отчуждителна процедура по отношение на заявената площ от 281 кв.м. от [ПИ]. Действително в мотивите на Решение № 436/02.03.2010 г. по адм. д. № 2665/2009 г. на Административен съд Варна е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че притежавания от жалбоподателя Л. В. и заинтересованата страна В. В. имот пл.№ 3177 не е бил нанесен в КК одобрена със заповед № РД-18- 92/14.Х.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София въпреки, че към момента на издаване на последната имота е бил нанесен в КП от 1977 год. и е притежавал означени на място граници. Исканото изменение в производството по адм. дело № № 2665/2009 г. е засягало [ПИ], собственост към този момент на “Спортен комплекс Варна” АД, границите на имоти [ПИ], собственост на “Албатрос BE” ЕООД, както и [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ], като единствено “Спортен комплекс Варна” АД е отказал да подпише съставения акт за непълноти и грешки. С оглед чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване, т.е. за да е материално законосъобразен, административният акт следва да съответства на материалния закон, който действа към момента на неговото издаване. В случай, че не съответства на този закон, актът не може да се определи като законосъобразен. Изключения не са предвидени, поради което и наличието на влязло в сила решение по спор, свързан с предходен административен акт, издаден при различна нормативна уредба не променя този извод и не представлява пречка за издаване на административен акт със съдържанието, което материалния закон изисква за него към момента на издаването му. Административният орган е следвало да съобрази изменението на нормативната уредба, както и различията в предмета и обхвата на заявленията от 2009 г. и от 2025 г. В случая, жалбоподателят, твърди, че като собственик на част от [ПИ] е поискал на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР изменение на КР поради наличие на непълнота или грешка на влязлата в сила КККР на гр. Варна. Съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, е налице частична идентичност на поземлен имот с идентификатор № 10135.2563.545 по кадастралната карта и имот - дял I по договор за доброволна делба от 31.10.2006г. като площта на застъпване на двата имота е в размер на 281 кв.м. Неоснователно е възражението на административния орган, че при одобряването на кадастралната карта на административен район „Приморски“, гр. Варна със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния декоратор на АГКК е отразен влязъл в сила план на [жк], при което предходните планове губят своето правно действие. В случая, не е спорно отразяването в КККР на регулационен план на [жк], одобрен със заповед № Г-116/08.06.2004г. върху кадастралния план от 1977г., а единствено правилното отразяване на собствеността в кадастралния регистър. Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че не са предприемани отчуждителни действия от страна на Община Варна по отношение на площта от 281 кв.м. от ПИ с [идентификатор], попадаща в дял първи от Договор за доброволна делба № 51 от 2006г. В случая производството е по реда на чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР за попълване на непълнотата или грешката в кадастралния регистър и административният орган е следвало да издаде заповед за това въз основа на представените писмените доказателства. Вместо това е постановен отказ за одобряване на изменението на КР, поради недопустимост на искането и липсата на нови факти и обстоятелства, в нарушение на чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид горното оспореният акт следва да се отмени като незаконосъобразен. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Л. Й. В. и съпругата му са собственици на 281 кв.м. ид.ч. от ПИ с [идентификатор], попадащи в дял първи от Договор за доброволна делба № 51 от 2006г., поради което в одобрената и влязла в сила кадастрална карта за процесния имот е допусната непълнота и грешка, по отношение на вписването в кадастрален регистър. С оглед установеното по делото, оспореният отказ е в несъответствие с целта на закона, изискваща актуалност и вярност на кадастъра, в нарушение на чл. 146, т. 5 от АПК. Предвид горното, съдът намира, че отказът на Началника на СГКК – Варна е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменен. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на Началника на СГКК - Варна за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 713,01 евро, от които 5,11 евро - държавна такса, 357,90 евро- депозит за вещо лице и 350 евро -адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност от ответната страна е неоснователно, тъй като размера на присъденото адвокатско възнаграждение е под установения минимален размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл. 8, ал. 2, т. 1/ за този вид дела. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът