Решение № 1760 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 367/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.64, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Образувано е по жалба на „Е••• * ••• ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя Д. В. Ш., чрез адвокат И. П. П. от САК против Решение от 28.04.2026 година за верификация на постъпило искане за окончателно плащане по договор № BG05SFP••••••••, в частта по т.3 и т.4 от диспозитива, с което на бенефициента е отказана верификация на разходи в общ размер на 41 425,48 евро (в това число 37 659,53 евро по бюджетен ред II.3.1 „Разходи за закупуване на ЛПС и специално работно облекло“ и 3 765,95 евро по бюджетен ред V.8.1 „Непреки разходи“), издадено от Р•••• на У••••о•••на П•••• „Р••• на ч••••и“ 2•••• година. Жалбоподателят счита административния акт в обжалваната част за незаконосъобразен, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон, а така също и с неговата цел. По същество излага доводи, че е налице смесване на производството по верификация и производството по налагане на финансова корекция, което е в нарушение на чл.73 от ЗУСЕФСУ. В тази посока твърди, че е извършено заобикаляне на процедурата по чл.73 от ЗУСЕФСУ, тъй като по своята правна природа отказът от верифициране на 25 на сто от разходите по конкретния договор за доставка е мотивиран с това, че са налице твърдения за нередност по смисъла на Наредбата за посочване на нередности, което водело до извод, че това всъщност представлява финансова корекция по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, а не отказ за верификация по чл.64 от ЗУСЕФСУ. Според жалбоподателя, така описания подход представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта на основание чл.146, т.3 от АПК. На следващо място се твърди, че липсвало обсъждане на възраженията на бенефициента, което представлявало нарушение на чл.35 от АПК и чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ. Излага подробни доводи във връзка с това, че не е налице твърдяната от страна на административния орган нередност. Относно постановения отказ за верификация на непреки разходи посочва, че намалението с 3 765,95 евро е аритметично производно от намалението на преките разходи, което означавало, че ако се отмени частта по т.3, с което се отказва верификация на преките разходи, то следвало да се отмени и това за непреките. С тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспорения административен акт, в обжалваната част да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят – „Е•••••“ ООД редовно призован, се представлява от адвокат И. П., която поддържа жалбата по съображения подробно изложени в същата и доразвити в допълнително представени писмени бележки. Моли за отмяна на решението на РУО, в частта по т. 3 и т. 4 и претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК. Ответникът по жалбата – Р•••на У•••••••“ ••••• година, редовно призован за представител изпраща пълномощника Д. Д. – държавен експерт в отдел „Управление на качеството“, Главна дирекция „Е••• в М•••• правоспособен юрист, който оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, по съображения развити в представения отвор по жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Административен съд – П•••••, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С формуляр за кандидатстване жалбоподателят е заявил участие по Програма „Р••••, с приоритетна ос „Насърчаване на заетостта и развитието на умения“, с наименование на проекта „Осигуряване на адаптирана работна среда в Е••••• ООД“, с код на процедурата BG0••••••••със срок на изпълнение 12 месеца. В проектното предложение са описани и видовете дейности, които са предвидени да бъдат извършени: 1. Адаптиране към зелени модели на труд, като е определено тази дейност да бъде осъществена в рамките на 12 месеца и същата е предвидено да бъде на стойност от 6 544,54 лева.; 2. Осигуряване на психологическа подкрепа като е предвидено и тази дейност да бъде осъществена в рамките на 12 месеца, а нейната стойност е определена на 6 544,54 лева; 3.Закупуване на нови по- добри ЛПС и СРО и е определена тази дейност да се осъществи в рамките на 8 месеца, а нейната стойност да е 155 477,73 лева; 4. Осигуряване на средства за колективна защита, като е определен срок за извършване на тази дейност, а именно 8 месеца, като е определена стойност от 10 585,79 лева. В следствие на одобрено проектно предложение е сключен Административен договор № BG05•••• от •••.2024 година за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма „Р•••••между Министерство на труда и социалната политика, представлявано от Р•••••• и „Е•••••“ ООД. С този договор е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 385 431,21 лева /триста осемдесет и пет хиляди четиристотин тридесет и един лева и двадесет и една стотинки/ по Програма „Ра••••• приоритет 1: Насърчаване на заетостта и развитие на умения, процедура BG05••• „Адаптирана работна среда“ за изпълнение на проект BG0•••„Осигуряване на адаптирана работна среда в Е•••• ООД“. В резултат на така сключения административен договор и проведена процедура по възлагане на обществената поръчка, видно от представената чрез административната преписка извадка от И•••• се установява, че са сключени следните договори с изпълнители: Договор от 01.08.2025 година с предмет „Адаптиране към зелени модели на труд“, с изпълнител „Б••••• ЕООД с [ЕИК] на стойност 6 493,41 лева, във връзка с осъществяване на предвиденото в Дейност 1 от проектното предложение; Договор от 05.06.2025 година с предмет „Осигуряване на психологическа подкрепа“ с изпълнител „Н•••• Б••••“ ЕООД с [ЕИК], на стойност 6 493,41 лева, във връзка с осъществяване на предвиденото в Дейност 2 от проектното предложение; Договор от 18.09.2025 година с предмет „Закупуване на лични предпазни средства и специално работно облекло за служителите на Ев•••••ООД във връзка с изпълнение на проект по А••• № BG0•••• „Осигуряване на адаптирана работна среда в Е••••• ООД“, финансиран по Програма „Р•••• съфинансирана от Е••••з, с изпълнител „[улица]“ ЕООД с [ЕИК], на стойност от 151 559,20 лева, досежно осъществяване на Дейност 3 от проектното предложение; Договор от 16.06.2025 година с предмет: „Осигуряване на средства за колективна защита“ с изпълнител „[улица]“ ЕООД с [ЕИК] на стойност 10 390,47 лева, досежно осъществяване на предвиденото в Дейност № 4 от проектното предложение. Административното производство е образувано във връзка с подадено Искане за окончателно плащане по Договор № BG0•••••, с отчетен период 12.12.2024 – 12.12.2025 година и с искане за плащане на сума в размер на 191 287,31 /сто деветдесет и една хиляди двеста осемдесет и седем евро и тридесет и един цента/ евро. Към искането са приложени и следните документи: декларация за допустими разходи, финансово идентификационна форма, счетоводни документи, декларации за липса на конфликт на интереси, декларация относно статут по ЗДДС, декларация във връзка с Регламент 2022/5••• от 0•••04.202••• година, декларация за минимални помощи, декларация за липса на двойно финансиране, коригирана декларация относно допустимите разходи, обяснителна записка към искането за плащане и финансов отчет, справка за разликата във връзка със завишените единични цени съгласно одобрените по Приложение IV и предложените по офертата на изпълнителя и ограничаването им до размера на одобрените в приложението по проекта и справка за разликата във връзка със завишените единични цени, която е с положен подпис и печат. Във връзка с това и на основание чл.63, ал.1 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.3.22 от Административния договор, от страна на Управляващия орган с кореспонденция № BG0•••••• от 01.04.2026 година е поискал от жалбоподателя разяснение по няколко пункта, касаещи сключения договор с изпълнител „[улица]“ ЕООД, свързани с осъществяването на предвидената във формуляра за кандидатстване Дейност 3 - закупуване на нови и по-добри ЛПС и СРО. Жалбоподателят е представил отговор № BG05••••-•••• от 08.04.2026 година, в едно с приложен към него технически отчет. На 28.04.2026 година ръководителят на Управляващия орган на ПРЧР е издал Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане на средства включени в направеното искане на стойност 197 067,86 евро по проект „Осигуряване на адаптирана работна среда в Е•••••ООД“ с № BG•••••, като с него е решил, че: 1. На основание чл.62, ал.2 от ЗУСЕФСУ, следва да бъде определен общ размер на верифицираните разходи по постъпило искане за плащане от 149 861,83 евро; 2. На основание чл.69, ал.2 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗУСЕФСУ е регистрирал сигнал за нередност в Регистрите на нередностите по ПРЧР; 3. На основание чл.64, ал.1, предл. второ от ЗУСЕФСУ е определен размер на неверифицираните разходи от 37 659,53 евро, поради наличие на следните обсотятелства: 37 659,53 евро от бюджетен ред II.3.1 „Разходи за закупуване на ЛПС и специално работно облекло, необходими за осъществяване на Дейност 3“; 4. На основание чл.64, ал.3, изр. първо от ЗУСЕФСУ е определен размер на неверифицираните разходи в размер на 3 765,95 евро, както следва 3 765, 95 евро ограничение на разходите по бюджетен раздел V „Единна ставка“, бюджетно перо 8.1 „Непреки разходи“. От мотивите на оспореното решение става ясно, че при извършване на последващ контрол на проведената процедура за избор на изпълнител във връзка с Дейност 3 от сключения административен договор са констатирани несъответствия в условията за изпълнение на поръчката и приложената методика за оценка на офертите, а именно в т. III.2.4 „Технически възможности и квалификация“ възложителят е поставил изискване за внедрена система за управление на качеството ISO 9001 и/ или еквивалент, като съответно доказателство е заверено от кандидата копие на валиден сертификат за внедрена система за управление на качеството ISO 9001, като в тази връзка се посочва, че липсвало посочване на обхвата на сертификата или сферата му на дейност, а така също и в т. III.1.2 „Условия и начин на финансиране и плащане и/или препратка към съответните разпоредби“ възложителят бил поставил условие, че ще бъде извършено само окончателно плащане в размер на 100% от сумата по договора, платимо в срок до 60 календарни дни от датата на подписване на приемо-предавателен протокол за извършена доставка, като според управляващия орган тук финансовата тежест е изцяло прехвърлена на изпълнителя, което представлявало предпоставка за възпиращ ефект върху потенциалните участници. По отношение на приложената методика за оценка на офертите е било установено, че показателят „Допълнителни технически и функционални характеристики“ не отговаря в достатъчна степен на изискванията за яснота, обективност, съпоставимост и връзка с предмета на поръчката. В мотивите на решението са обсъдени и представените в хода на осъществената кореспонденция обяснения от страна на бенифицера и е даден отговор, защо административният орган не ги приема. Това е мотивирало управляващия орган да направи извод, че е налице нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ, а именно такава по т.11, б.в) от Наредбата и е предложено налагане на финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по договор от 18.09.2025 година. Като във връзка с тези факти е направил извод, че на основание чл.69, във вр. с чл.64, ал.1, предл. второ от ЗУСЕФСУ не следва да бъде верифицирана сума в размер на 37 659,53 евро, представляваща 25 на сто от поисканите разходи по фактура № 047•••• от •••••9.2025 година. Видно от представената разпечатка на И••••2020 решението е връчено на жалбоподателя на •••.04.2026 година. С цел доказване компетентността на органа, издател на оспорения в административен акт е представена Заповед № РД•••1 от •••9.2022 година, с която на основание чл.25, ал.4 от ЗУСЕФСУ, чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ, чл.4, т.7 и чл.29, ал.1 от Устройствения правилник на Министерство на труда и социалната политика във връзка с т.1, б.“ж“ от Решение № 7••• от * октомври 20••• година на Министерски съвет и чл.9, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, издадено от министъра на труда и социалната политика е определено Ц. И. С. да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган по Програма „Р* година.••••••• С Писмо вх. № 1523 от 18.05.2026 година са представени като доказателства на електронен носител: административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между УО на ОП РЧР и бенефициента и одобрено проектно предложение, досие на постъпилото от бенефициента искане за плащане, в това число технически и финансов отчет, разпечатка от И••••0 относно регистриран сигнал за нередност по договора. В хода на настоящото съдебно производство от страна на ответника по жалбата с Молба вх. № 19•••от 15.06.2026 година са представени на електронен носител Условия за кандидатстване по процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Договор от •••.09.2025 година между бенефициента и [улица] към този договор от •••.09.2025 година. В хода на настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя с Молба вх. № 2216 от 06.07.2026 година са представени и приети като доказателства: Писмо с изх. № BG05•••• от 11.06.2026 година относно определяне на финансова корекция по Договор № BG05S•••• Възражение по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ. При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - П•••, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ, от лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга неговите права и законни интереси, съответно подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Относно компетентността на административния орган: Съгласно чл.60, ал.1 от ЗУСЕФСУ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверките на място, когато това е приложимо. Съответно в чл.9, ал.1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органите на управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган е ръководител на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В случая ръководител на управляващия орган е министъра на труда и социалната политика. Нормата на чл.9,ал.5, предл. последно от ЗУСЕФСУ дава възможност министъра да делегира своите правомощия на друго лице. Това е направено, съобразно представената по делото Заповед № РД-•••• от 15.09.2022 година на Министъра на труда и социалната политика, с която министъра е определил Ц. С. – Главен директор на ГД ЕФМПП за ръководител на УО на П••••• Предвид изложеното следва да се приеме, че актът е издаде от компетентен за това административен орган, респективно липсват основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Относно формата на акта: Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и има реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В същото са изложени фактически и правни основания, които обосновават ясно волята на административния орган. Предвид изложеното не се констатира да са налице основания за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Относно съответствие на акта с административнопроизводствените правила: Административното производство, както вече бе отбелязано, е започнало по повод на подадено искане от страна на жалбоподателя за окончателно плащане. Производството е приключило с издаване на оспореното решение. В ЗУСЕФСУ липсват разписани административнопроизводствени правила, задължителни за изпълнение от страна на административния орган при постановяване на акт с такова съдържание. С оглед на това следва да се приеме, че актът се издава след изясняване на всички факти и обстоятелства имащи значение в случая. Настоящият съдебен състав намира, че актът е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.35 от АПК. Съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в настоящият случай управляващият орган е допуснал сместване на производството по верификация и производството по налагане на финансови корекции. В тази връзка следва да бъде посочено, че верификацията на разходите и финансовата корекция са два самостоятелни способа за гарантиране на законосъобразността на предоставянето и разходването на безвъзмездната финансова помощ от страна на бенефициерите. Финансовата корекция цели да възстанови състоянието на бюджета на Съюза от преди извършването на нередността по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013, а верифицирането на разходите цели да установи допустимостта на разходите, извършени във връзка с изпълнението на проекта, в съответствие с правилата за допустимост на разходите. В хипотеза като настоящата, а именно когато в рамките на периода за произнасяне по искане за плащане управляващият орган започне и процедура по администриране на сигнал за нередност и по определяне на финансова корекция, то следва да бъде поставен въпросът за верификацията на остойностеното евентуално финансово влияние на твърдения регистриран сигнал, тъй като е възможно той да покрие характеристиките на понятието за нередност и с оглед на това за него би могло да бъде определена финансова корекция. Именно с оглед на последното се приема, че нейният размер (условно определен към този момент) не би трябвало да бъде изплащан на бенефициера към момента на направеното искане за плащане. Поради този характер на финансовата корекция и произтичащото пряко от Регламент № ••••/2012 задължение на управляващия орган да спазва принципа на добро финансово управление в чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ е предвидена изрично възможността за отказ от верификация на съответната сума, представляваща определения размер на финансова корекция по нередност, за която е започнала процедура по администриране /в този смисъл вж. Решение №•••• от 02.06.2022 година постановено по адм. дело № •••• по описа за 2022 година на Върховен административен съд/. За пълнота следва да се отбележи, че в диспозитива на оспорения административен акт не е определен размер на финансова корекция, а напротив видно от представените по делото доказателства от страна на жалбоподателя се установява, че всъщност след регистрирането на сигнала за нередност, което е станало въз основа на констатациите обективирани в мотивите на обжалвания административен акт, управляващият орган е стартирал процедура по налагане на финансова корекция, така както е разписано в чл.73 и сл. от ЗУСЕФСУ, тъй като е видно, че до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо от 11.06.2026 година, с което същият от една страна е бил уведомен за регистрирания сигнал за нередност, а от друга че срещу него стартира производство по налагане на финансова корекция и му е дадена възможност в рамките на 14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо да депозира своите възражения и доказателства. Видно от приложения доказателствен материал жалбоподателят се е възползвал от това свое процесуално право. С оглед на горното се вижда, че управляващият орган издавайки обжалваното в настоящото съдебно производство решение не е допуснал смесване на двата вида административни производства, а напротив в настоящият случай използвайки същите констатации, както в последващото уведомително писмо е направил извод за евентуално наличие на нередност, поради което и на основание чл.69, ал.2 от ЗУСЕФСУ по собствена инициатива е регистрирал сигнал за нередност, което пък от друга страна го задължава да постанови и този отказ за верифициране. Ето защо следва да се приеме, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените и да са основания за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Относно съответствието на акта с материалния закон: Спорният по делото въпрос е да се установи, дали правилно административния орган е отказал верифициране на разходи на основание чл.64, ал.1, предл. второ от ЗУСЕФСУ в размер на 37 659,53 евро, а така също и на основание чл.64, ал.3, изр. първо от ЗУСЕФСУ в размер на 3 765,95 евро, представляващи непреки разходи. Уредбата на производството по верифициране на разходите се съдържа в чл.60-чл.68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от страна на управляващия орган. Съгласно чл.62,ал.3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходи въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕФСУ. според чл.59, ал.1 от ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл.3, ал.2 от закона се определят с нормативен акт на Министерски съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи се съдържат в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕФСУ. От друга страна чл.63, ал.1 от ЗУСЕФСУ предвижда, че управляващия орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от страна на бенифициента когато: 1) сумата, включена в искането за плащане не е дължима; 2) не са представени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейности в съответствие с условията за допустимост по раздел I; 3) има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4) представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация. Освен тези основания за недопустимост на разходите, т.е за отказ за верификация, в чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ законодателят е регламентирал още две основания за отказ да се верифицира даден разход, както следва: 1) когато бенефициерът не представи в срок документи или разяснения по чл.63 от ЗУСЕФСУ и 2) когато е започнала процедура по администриране на нередност. Отказът на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ не е отказ, защото разходът е недопустим на някое от основанията по чл.57, чл.58 и чл.59 от ЗУСЕФСУ, а защото в първата хипотеза не е доказано, че съответства на изискванията за допустим разход, т.е. не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи обоснован извод за допустимостта или за недопустимостта им, и във втория случай – това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до установяването по надлежен ред на това обстоятелство той не трябва да бъде възстановен. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода, следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотеза на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответни мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ответника по касационната жалба разходи са недопустими е именно на управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събираните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. От мотивите на обжалвания в настоящото съдебно производство административен акт става ясно, че основанието за постановения отказ за верифициране на поисканите разходи е именно чл.64, ал.1, пр.2 от ЗУСЕФСУ. Както вече се отбеляза в чл.64, ал.1, предложение второ от ЗУСЕФСУ законодателят е предвидил, че когато е започната процедура по администриране на нередност, съответния разход не се верифицира, като той може да бъде включен в следващото искане за плащане. Според константата практика на Върховен административен съд, за да е законосъобразен актът, с който се отказва верифициране на разходи на основание чл.64, ал.1, пр.2 от ЗУСЕФСУ е необходимо органът да е доказал, че към датата на издаване на акта е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда финансова корекция в размер, съответен на размер на неверифицирания разход. Това законодателно решение е пряка функция на принципа за добро финансово управление, предвиден във Финансовия регламент, който принцип е задължителен за държавите-членки и съгласно правилата на Регламент 2021/1060 за програмен период 2021-2027 година. Възможността за издаване на акт с правна [жк], ал.1, пр. второ от ЗУСЕФСУ възниква в момента на регистрирането на нередност и приключва в момента на издаване на акта за определяне на финансова корекция. В практиката на Върховен административен съд също така се посочва, че при акт с правна [жк], ал.1, пр. второ от ЗУСЕФСУ релевантните елементи за осъществяване на фактическия състав на отказа са: на първо място да е налице входирано от страна на бенефициера искане до РУО за верифициране/ плащане на средства по договор за предоставяне на БФП и на второ място да е налице регистриран сигнал за нередност представляващ нарушение по договора, по който е направено искане за възстановяване на средства. Двата елемента от фактическия състав обосновават извод за правомощия на РУО да откаже на основание чл.64, ал.1, пр. второ от закона, верификация на разхода по този договор поради започнала процедура по администриране на нередност. Обстоятелството, че за същата сума може да се наложи финансова корекция или наложената такава може да бъде отменена по съдебен ред, не променя този изход, тъй като отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата. Възможността за следващо искане за изплащане на същата сума предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на последваща проверка в друга процедура. С оглед на така направения анализ на нормативната уредба може да се обобщи, че за законосъобразността на отказа на верификация на основание чл.64, ал.1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Съгласно чл.69, ал.2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. С Наредба за администриране на нередностите по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № •••• от •••.07.2016 година се определят обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на постъпилите сигнали и установени нередности, засягащи средствата от ЕСИФ, редът за извършване на проверка за установяване на нередност и докладването на нередности пред дирекция „З•••••• в структурата на Министерство на вътрешните работи (чл.1, ал.1). Съгласно чл.1, ал.2 от НАНЕСИФ, извършването на дейностите, посочени в ал.1, представлява администриране на нередности, а в чл.3 са изброени дейностите, които процедурите за администриране на нередности включват. С разпоредбата на чл.29, ал.1 от НАНЕСИФ се уреждат случаите, в които компетентният орган следва да издаде решение за прекратяване на процедурата по администриране на нередност, а ал.3 на същия член урежда възобновяването й при настъпване на нови обстоятелства, като също е предвидено издаването на нарочен акт. Видно е, че за да е започната процедура по администриране на нередност, следва да е извършено първото действие, а именно – регистриране на сигнал за нередност. В настоящият случай това е безспорно доказано, тъй като е видно, че с т.2 от обжалваното решение управляващият орган на основание чл.69, ал.2 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.4, ал.1 от НАНЕСИФ е регистрирал сигнал за нередност в Регистъра на нередностите по ПРЧР, а което е представена и извадка от И••••2020, от която може да бъде установено, че на дата 28.04.2026 година е регистриран сигнал за нередност. С оглед на това следва да се приеме, че основанията за постановения отказ за верифициране по чл.64, ал.1, пр.2 от ЗУСЕФСУ са налице – „Е•••• ООД е входирал искане за окончателно плащане и както вече се установи по безспорен начин е налице регистриран сигнал за нередност. При наличие на реализиран фактически състав на разпоредбата на чл.64, ал.1, пр.2 от ЗУСЕФСУ органът действа в условията на обвързана компетентност, тоест той е длъжен да откаже верифициране на разходите. Както вече се посочи постановения отказ за верифициране на средства на основание чл.64, ал.1, пр.2 от ЗУСЕФСУ не преклудира правото на бенефициера да включи тези средства в последващо искане за верификация. При това положение правилни ще се явят и изводите на управляващи орган по т.4 от обжалвания административен акт предвиждащи неверифициране на разходи в размер на 3 765,95 евро на основание чл.64, ал.3, изр.първо от ЗУСЕФСУ. Отказът за верификация на част от преките разходи обосновава отказ за верификация на съответстващата им част непреки разходи. Прилагането на „Единна ставка“ произтича от регламентацията по чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ и чл.54, буква „в“ от Регламент 2021/1060. Съгласно раздел 14.3 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване в бюджетен ред „Единна ставка“, бюджетно перо 8.1 „Непреки разходи“ се включват като допустими разходи, които са свързани с изпълнението на дейности, предвидени в проекта, които не допринасят пряко за постигането на неговите цели и резултати, но са необходими за неговото цялостно администриране, управление и оценка и добро финансово изпълнение. И както е предвидено размерът на непреките разход е 10% от общия размер на допустимите преки разходи. При установената от съда основателност за постановен отказ за верифициране на сума в размер на 37 659,53 евро, то именно тези разходи следва да се вземат предвид при изчисляване на подлежащите на верифициране суми по бюджетен ред „Единна ставка“, което означава, че при неверифициран размер на разходите от 37 659,53 евро, при прилагане на 10% единна ставка, правилно административният орган е отказал да верифицира сума в размер на 3 765,95 евро, представляваща непреки разходи. С оглед на изложеното съдът не констатира при издаване на оспорения административен акт да са налице основания за отмяната му по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Издаденият административен акт е и в съответствие с целта на закона, която е именно да защити финансовите интереси на Европейския съюз и да се гарантира предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предвид което не се констатира отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. Въз основа на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и със съдържание, включващо обосновани и подробни мотиви, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно разноските: С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, като съгласно чл.143, ал.3 от АПК съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Министерство на труда и социалната политика направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – П••••