РЕШЕНИЕ

№ 94

гр. Габрово, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова Членове: Ива Димова, Симона Миланези при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20224200500118 по описа за 2022 година С решение № 260001 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1179/20 г., Габровският районен съд е отхвърлил предявения иск по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от Сдружение ЛРД „Сокол – 1899 град Елена“ против „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП, гр. Габрово и „ЛРС Сърнена гора“, гр. Сливен и ТП „Държавно горско стопанство Елена“, за признаване за нищожно на допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г., сключено между „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП, гр. Габрово чрез ТП „Държавно горско стопанство Елена“и „ЛРС Сърнена гора“, гр. Сливен, поради противоречие със закона, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявения, при условията на евентуалност, иск на ищеца срещу тримата ответници, с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, за признаване нищожността на същото допълнително споразумение, поради липса на основание, като неоснователно и недоказано. С решението разноските по делото са възложени на ищцовото сдружение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Сдружение ЛРС „Сокол – 1899 град Елена“, подадена чрез адв. Л. П., в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли, същото да бъде отменено, с което да се уважи предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност да се уважи искът по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. Твърди се, че приетият от съда извод, че процесното споразумение е сключено в съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД е погрешен. С нормата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД се урежда преминаването на Ловно-рибарска дружинка (ЛРД) от едно сдружение – това което има за договор стопанисването на процесния ловно-стопански район, в друго сдружение – това, което приема преминаващата ЛРД. Т.е. преминаващата в новото сдружение ЛРД трябва да идва от друго сдружение, което стопанисва преминаващия ловно-стопански район, в чийто състав е бил до момента. Твърди се, че в това се състои противоречието на процесното допълнително споразумение, тъй като ЛРД „•••“ никога не е била в състава на СЛРД „Сокол 1899 град Елена“ и по този начин няма как да премине от него в ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен. Твърди се, че цитираните от ответниците съдебни решения касаят съществуването на сдружението, но не уреждат придаването към тази дружина на ловно-стопански район. Никога преди това ЛРС „•••“ не е стопанисвала ловно-стопански район „•••“. Към момента на преминаването му към ЛРС „Сърнена гора“ Сливен този ловно- стопански район е стопанисван от друга ЛРД, числяща се към състава на СЛРД „Сокол 1899 град Елена“, а именно ЛРД „••• 2009“. Това обстоятелство се установява от съдържанието на заповед № 32 /30.03.2012 г. на Управителя на СЦДП Габрово, който разпорежда да се отпише от регистъра на ЛРС „••• 2009“, като заедно с това бъде придаден ловно- стопанския й район на ЛРД „•••“. Погрешен е и изводът на съда, че от доказателствата по делото се установявало, че през 2009 г. безспорно ответната ЛРД „•••“ е членувала в СЛРД „Сокол 1899 град Елена“, тъй като не са представени доказателства за това. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърдяното от жалбоподателя. Твърди се, че са погрешни и изводите на съда по отношение на евентуалния иск, тъй като не може да се приеме, че основание за сключване на процесното споразумение е членството на ЛРД „•••“ в ЛРС „Сърнена гора“, тъй като това основание би било налице, ако същото преминава от СЛРД „Сокол 1899 град Елена“ към ЛРС „Сърнена гора“.

В постъпилия отговор от ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен жалбата се оспорва, по подробно изложени аргументи. Моли се да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се претендират разноските по делото.

Останалите две насрещни страни не са подали отговор на постъпилата жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на жалбоподателя подържа жалбата и оспорва отговора, като се претендират и разноските по делото. Процесуалните представител на ответните страни оспорват жалбата и поддържат подадения отговор, като процесуалния представител на ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен претендира разноските по делото за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

С искова молба от СЛРД „Сокол 1899 град Елена“, първоначално е сезиран Еленския районен съд, с която след отстраняване на нередовности на същата, е поискано да се признае за нищожно сключеното от ТП Държавно горско стопанство Елена и ЛРС „Сърнена гора“ Сливен, допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения, поради противоречие със закона – чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД, а в случай, че съдът отхвърли тази претенция, при условията на евентуалност съдът да обяви нищожността на същото допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения, поради липса на основание.

В исковата молба се излагат твърдения, че сключеното между СЦДП - ТП „Държавно горско стопанство Елена“ и ЛРС „Сърнена гора“ Сливен допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г., за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча, е нищожно поради противоречие с закона, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 29 ал. 10 от Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча. На второ място се твърди, че посоченото споразумение е нищожно поради липса на основание, тъй като ЛРС „Сърнена гора“ не е страна по договора с № 52/07.08.2009г., поради което не е имала правно основание да сключва допълнителното споразумение.

Ответникът ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен, в представения писмен отговор оспорва изцяло предявените искове. Оспорва изложените факти от ищеца, като неверни и неотразяващи действителната фактическа обстановка. Твърди се, че спорът относно съществуването на ЛРД „•••“ е разгледан от съда и във връзка със съществуването й има влезли в сила съдебни решения. Излага се, че ЛРД „•••“ е напуснала Сдружение ЛРД „Сокол 1899 град Елена“, след нейното разделяне с Дружинка ••• на две през 2002 г., и формирането на две нови дружини в следствие на разделението - ••• и •••. След 2007 г., когато е налице приложена заповед, определяща изрично ловно- стопанските региони на двете дружини - ••• и •••, включително и след публикуването на заповед 171/26.11.2007 г. на председателят на Държавна агенция по горите, с която е изменена заповед на Министъра на земеделието и горите касаещо дружини ••• и •••, което е част от правомощията. Излагат се подробни доводи и аргументи.

Ответниците СЦДП ДП - Габрово и ТП ДГС Елена, в представения писмен отговор, оспорват исковете като неоснователни, за което излагат подробни аргументи. Оспорват изложените факти от ищеца. Считат, че не е налице обективно противоречие на договора или на отделни негови клаузи с конкретна правна норма. Единственото противоречие е употребата на думите „допълнително споразумение" вместо „договор" в заглавната част на документа.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел по иска с пр. осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че не е налице несъответствие между сключен договор и императивна правна норма, каквито са твърденията на ищеца за противоречие на процесното споразумение с нормата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД. Доколкото по делото е установено, че ЛРД „•••“ е преминало към друго сдружение, а именно ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен и не е постигнато съгласие между ДСГ Елена ДП и СЛРД „Сокол 1899“, изпълнител по договора по чл. 30 от ЗЛОД от 2009 г., то същият е прекратен и е сключено процесното споразумение със сдружението към което е преминала ловната дружина. Прието е, че обстоятелството, че за същия ловно- стопански район е сформирана и друга дружина с наименование „••• 2009“ не се обуславя най- тежкия порок на договора, именно нищожност поради противоречие със закона. По отношение на евентуално предявения иск с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, съдът е приел, че същият е неоснователен, тъй като ищецът не е оборил презумпцията и установяване на липса на основание за сключване на процесното допълнително споразумение, доколкото целта на същото е ответникът ЛРС „Сърнена гора“ да получи предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ловно- стопански район с. •••, като причина за сключването му е преминаването на ЛРД „•••“ в ЛРС „Сърнена гора“, като със споразумението се предоставя само част от предоставения на ищеца ловно- стопански район.

Настоящият състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от протокол от 09.03.2002 г. от проведено събрание на членовете на ЛРД с. ••• е взето решение за разделяне на ловната дружина на две, а имено – ЛРД ••• и ЛРД •••. С решение по протокол от 20.03.2004 г. на ЛРД ••• е взето повторно решение за разделяне на ловната дружина на две, а именно на ЛРД „•••“ и ЛРД „•••“, като са определени границите на новосформираната дружина ЛРД „•••“. От протокол № 13 от заседание на УС на СЛРД „Сокол 1899“ гр. Елена проведено на 04.03.20004 г. е видно, че същото е потвърдило разделянето на дружина ••• на две самостоятелни дружини по протокола от 2002 г. На събрание на 20.03.2004 г. е учредено ЛРД „•••“, което се установява от представения по делото протокол.

От удостоверение № 1 от 18.04.2006 г. на Държавно лесничейство град Елена, се установява, че ЛРД „•••“ е регистрирана в регистъра на ловните дружини към ДЛ Елена под № 18 от 14.03.2006 г. Не е спорно между страните, че до регистрацията на ловната дружина се е стигнало след съдебни спорове и влезли в сила решения на ВТОС и ВАС, с които е отменен мълчалив отказ на ДЛ гр. Елена за вписване на дружината.

От представено споразумение от 07.12.2006 г. (л.168 от гр. д. № 1179/20 г. по описа на РС- Габрово) е видно, че СЛРД Сокол 1899“ гр. Елена и ЛРД „•••“ са постигнали споразумение за оттегляне на подадените жалби от ищцовото дружество по посочените дела и сдружението е поело задължение да завери членските карти на всички лица на ЛРД „•••“, като членове на „Сокола 1899“ гр. Елена, като е поето задължение от СЛРД да предостави всички необходими документи и да се извършат всички действия пред ДЛ Елена и Съвета по лова при ДЛ Елена, съобразно ЗЛОД и ППЗЛОД и на основание разделителния протокол от 09.03.2002 г., потвърден на заседание на УС на СЛРД „Сокол 1899“ Елена от 04.03.2004 г. с ловища и граници на ЛРД „•••“, подробно описани.

Със заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ към МС, която не е отменена, е изменена т. 14 от заповед № РД 46-1463/14.08.2001 г. на Министъра на земеделието и горите, в частта касаеща ловно-стопанския район „•••“, като се обособява ловно-стопански район „•••“ с площ 3350 ха. с подробно описан по граници и ловно-стопански район ••• с обща площ 3182 ха. с подробно описани граници, въз основа и на внесено писмо с изх. № 2486/23.10.2007 г. на РУ на горите гр. Велико Търново, в което като основание за обособяване на ловно-стопанските райони са посочени вписването на ЛРД „•••“ в регистъра на ловните дружини към ДЛ гр. Елена, решенията за разделяне на ловната дружина ••• и потвърдителен протокол № 8/28.11.2006 г. на УС на СЛРД „Сокола 1899“ гр. Елена, както и влезлите в сила съдебни решения във връзка с разделянето на ЛРД „•••“ и вписването на ЛРД „•••“.

От заявление с вх. № 52/23.03.2009 г. на Председателя на ЛРД „•••“ и приложения протокол от проведено общо събрание на дружината от 21.03.2009 г. е видно, че същото е било член на СЛРД „Сокол 1899", като тези доказателства са представени от ищцовото сдружение, във връзка с указаното от съда по реда на чл. 190 от ГПК. Не се представят доказателства за напускането, респ. изключването ЛРД „•••“ от СЛРД „Сокол 1899" към 2009 г. В представения протокол от 20.02.2010 г. е обективирано решение на проведено Общо събрание на ЛРД „•••", съгласно което по т. 2 от дневния ред е взето решение ЛРД „•••" да напусне СЛРД „Сокол 1899“ гр. Елена по т. 1 и да членува в ЛРС „Сърнена гора“ по т. 2, като приема Устава му. В заявление изх. № 1 от 04.03.2010 г. от ЛРС „Сърнена гора“ относно регистрация на ЛРД „•••" до Директора на ДГС гр. Елена се посочва, че на заседание на УС на ЛРС „Сърнена гора", проведено на 04.03.2010 г. ЛРД "•••" е приета в сдружението.

На 07.08.2009 г. е сключен договор с № 52 за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча между ДГС Елена ДП, в качеството на възложител и СЛРД „Сокол 1899", в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва стопанисването и ползването на дивеча в следните ловно- стопански райони: Елена-Усои, Бербово, Константин, Палици, Костел, •••, •••, Янковци и Разпоповци, попадащи в района на дейност на СЛРС „Сокол 1899“ гр. Елена. Срокът на договора е до 2024 г. От представения протокол № 10 от 13.05.2009 г. на Управителния съвет на СЛРД „Сокол 1899", се установява, че сдружението е посочило ЛРД „••• 2009“ за дружина стопанисваща ловно- рибарски район •••. Видно от извлечение на регистъра за ловните дружини на територията на ТП „ДГС Елена“, ЛРС „••• 2009“ е дерегистрирана, на основание заповед № 32/30.03.2012 г. на СЦДП – Габрово и решение № 9255/24.06.2013 г. на ВАС, като за територията е вписана ЛРД „•••“ на сдружение ЛРС-во „Сърнена гора“ гр. Сливен с площ 3350 ха.

Видно от заповед № 32/30.03.2012 г. на СЦДП – Габрово, влязла в сила, ЛРД „••• 2009“ е отписана от регистъра на ловните дружини в ДСГ Елена, като учредена в нарушение на чл. 30, ал. 5 от ЗЛОД, действал към този момент и е възстановена регистрацията на ЛРД „•••“. Съгласно т. 3 от заповед №32/30.03.2012г. на Директора на „Северноцентрално Държавно Предприятие"- ДП Габрово, на основание чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД е указано да се прекрати с уведомление -допълнително споразумение договор № 52/07.08.2009 г. със СЛРД „Сокол 1899" в частта му относно ЛСР „•••".

Видно от доказателствата по делото в деловодството на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - Габрово е постъпило заявление с вх. № 586/19.03.2012 г. от ЛРС „Сърнена гора", гр. Сливен за сключване на допълнително споразумение към договор № 52/07.08.2009 г., за предоставяне стопанисването на дивеча на ловното сдружение. След проучване на приложените документи към заявлението е констатирано, че са налице предпоставки за сключване на допълнително споразумение, на основание чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД.

На 03.04.2012г., на основание чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД, е съставено допълнително споразумение към договор № 52/07.08.2009 г. за прекратяване на договора в частта му относно ловно -стопански район „•••". Страните „Северноцентрално държавно предприятие" ДП Габрово чрез ДГС „Елена" ТП и СЛРД „Сокол 1899“ не са постигнали съгласие за подписване на това споразумение, като същото е подписано само от страна на ДГС „Елена" ТП. С уведомление на Директора на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - Габрово до Председателя на СЛРД „Сокол 1899“ е прекратен едностранно договор № 52/07.08.2009 г. в частта му относно ЛСР „•••", определен със заповед № 171/26.11.2007 г. от председателя на ДАГ.

Допълнителното споразумение между „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Габрово чрез ДГС „Елена“ ТП, като възложител и ЛРС-во „Сърнена гора“, гр. Сливен, като изпълнител, е сключено на 11.04.2012, с което на последното е възложено стопанисването и ползването на дивеча в ловно- стопански район с. ••• - ловища № 4, 5 и 6 от ЛУП, като срокът на договора е определен до 2024 г. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е наведеното възражение в жалбата, че решението е неправилно, тъй като процесното споразумение е сключено в противоречие с чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД поради обстоятелството, че ЛРД „•••“ никога не е била част СЛРД „Сокола 1899“ гр. Елена. От всички събрани доказателства по делото безспорно се установява, че към момента на сключване на процесния договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения между ДГС Елена ДП и СЛРД „Сокол 1899", ловно рибарската дружинка „•••“ е била член на ловно-рибарското сдружение, тъй като не е било напуснало същото и членовете му не са били освободени като членове на СЛРД „Сокол 1899". Този извод се потвърждава, както от взетото решение за разделяне на ЛРД ••• на две дружини през 2002 г., протокол № 13 от заседание на УС на СЛРД „Сокол 1899“ гр. Елена, с решение, по който се потвърждава разделянето на дружина ••• на две самостоятелни дружини по протокола от 2002 г., така и от останалите събрани доказателства за определяне на ловно-стопански район за вписаната под № под № 18 от 14.03.2006 г. в ДЛ Елена ЛРС „•••“, със заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ към МС, с която се изменя т. 14 от заповед № РД 46- 1463/14.08.2001 г. на Министъра на земеделието и горите, в частта касаеща ловно-стопанския район „•••“, като се обособява ловно-стопански район „•••“ с площ 3350 ха., така и от представения протокол от проведеното общо събрание на дружината от 21.03.2009 г., от което се установява, че членовете на дружинката са и членове на сдружението ЛРД „Сокол 1899“.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД страните, сключили договора по чл. 29 ал. 8 от ППЗЛОД, подписват допълнително споразумение, когато ловна дружина премине в друго сдружение. Видно от представените по делото доказателства при сключване на процесното допълнителното споразумение към договор № 52/07.08.2009 г., е било взето решение, видно от протокол от събранието на ловната дружинка „•••“ от 20.02.2010 г, за напускане на СЛРД „Сокол 1899“ и решение да премине да членува с ЛРС “Сърнена гора“ Сливен. Следователно са спазени изискванията на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД - налице е протокол на ръководния орган и протокол от събранието на дружината с решение за преминаване към друго сдружение. Поради обстоятелството, че е липсвало съгласие между страните по първоначалния договор за подписване на допълнително споразумение съгласно чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД, договорът е прекратен едностранно от директора на съответното ДГС или ДЛС в частта относно ловно-стопанския район на ловната дружина, преминала в другото сдружение, след представяне на документите по чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД.

Неоснователно е и възражението, че преминалата ЛРД „•••“ към ЛРС „Сърнена гора“ Сливен не е имала ловно – стопански район, с който съответно да премине към друго сдружение. От събраните доказателства е видно, че на ЛРД „•••“, след вписването й в регистрите към ДЛ Елена, е било отредено ловно- стопански район със заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ към МС. Обстоятелството, че СЛРД „Сокол 1899“ в решението си от 2009 г. е посочило, че за този район, ще отговаря ЛРД „••• 2009“ и е вписало тази ловна дружинка в регистрите на ДЛ Елена е ирелевантно по отношение на обстоятелството, че за стопанисването на район на ••• е бил определено ЛРД „•••“, тъй като на първо място горепосочената заповед № 171/26.11.2007 г. на ДАГ към МС не е изменена, респ. отменена и на второ място, със заповед 32/30.03.2012 г. на СЦДП – Габрово, влязла в сила, ЛРД „••• 2009“ е отписана от регистъра на ловните дружини в ДСГ Елена, като учредена в нарушение на чл. 30, ал. 5 от ЗЛОД, действал към този момент и е възстановена регистрацията на ЛРД „•••“ с определената площ със заповедта от 2007 г. Предвид гореизложеното за сключване на процесното допълнително споразумение е изпълнен фактическия състав на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД и не е налице твърдяното противоречие с повелителна правна норма, поради което предявеният иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е неоснователен и недоказан.

Неоснователно е и наведеното възражение в жалбата, че неправилно е прието от първоинстанционният съд, че основанието за сключване на допълнителното споразумение е членството на ЛРД „•••“ в ЛРС „Сърнена гора“ и е отхвърлил искът по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. От гореизложеното и от събраните доказателства безспорно се установява, че една ловна дружина преминава от състава на едно ловно сдружение, това на „Сокола 1899“, към друго ловно сдружение, това на „Сърнена гора“ и именно това е основанието за сключване на процесното споразумение – новото сдружение да получи предоставяне на стопанисването и ползването на ловно-стопански район с. •••, с оглед членството на ЛРС „•••“ в сдружението.

Предвид гореизложеното първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да се остави без уважени, като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна ЛРС „Сърнена гора“, следва да се присъдят направените разноски от страната за въззивното производство в размер на 600 лв. – заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Настоящото решение, с оглед заявената цена на иска от 5625 лв., подлежи на обжалване пред ВКС.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд