Решение № 621 от 20.5.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 486/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 39, ал. 1 и чл. 79 ОРЗД, вр. с чл. 145 и пар. 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по жалба на П. В. П., [населено място], чрез Адвокат Б. Л. /пълномощно л. 16/ срещу Изричен отказ на администратора и обработващия лични данни - "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, [ЕИК], да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър (ЦЕСР). обективиран в отговор от 06.11.2024 г. В жалбата се твърди, че между П. В. П. и "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е налице сключен договор за кредит заведен в ЦКР под идентификатор PLUS-01381219. "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, в качеството си на цесионер, е носител на материалното право за вземането по този договор за кредит. Претендираното вземане произтича от задължение от неизпълнен договор за кредитна линия, по отношение на който се прилага 5-годишна погасителна давност, както и от вземания за лихви, по отношение на които се прилага 3-годишна погасителна давност. Погасителната давност за задължението за главница и лихви е изтекла и същото се е превърнало в естествено задължение. На 23.10.2024 г. жалбоподателят депозира при ответното дружество Заявление по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), с което е поканил ответника да изтрие личните му данни, както от собствените му системи, в които ги обработват, така и изрично от Централния кредитен регистър. С отговор от 06.11.2024 г. "Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД изрично отказва исканията на жалбоподателя. Твърди, че когато едно вземане е погасено но давност, това не е спорно между страните и длъжникът посочи, че няма да плати доброволно, е налице хипотезата по чл. 17, параграф 1, б. А-В ОРЗД - личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин, субектът на данните оттегля своето съгласие и се възразява срещу обработването на данни. Позовава се на Решение № 12441/13.12.2023 г. но адм.д.№ 8782/23 г. на ВАС. Решението на ВАС е основано на разбиранията, залегнали в Решенията по дела С-26/22 и С-64/22 на Съда на Европейския съюз. След като процесните вземания са погасени по давност и П. П. изрично е заявил, че няма да заплати същите доброволно, то легитимният интерес на дружеството по чл. 6, пар 1, б. "е" от ОРЗД да продължи да обработва личните данни на П. е отпаднал. Наличието на горепосочените обстоятелства е довело и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните на П., а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17. пар. 1, б. "а" от Регламента за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Погасяването по давност не заличава задължението, но ликвидира т.нар. притежание, т.е. скрепяването на правото с държавна принуда, тази принуда вече не може да бъде осъществена. Погасяването по давност, освен да означава, че длъжникът не е изплатил дълга си, означава и че кредиторът му се е дезинтересирал от принудителното събиране на дълга. В подаденото заявлението освен позоваването на погасителната давност, изрично е заявено, че задължението няма да се плати доброволно. Това заявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството, по чл. 6, пар. 1, буква "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, да продължи да обработва личните му данни. Тези му волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му, а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, пар.1, буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679. Ето защо за ответника по жалбата не е налице интерес от обработката в собствените му регистри и данните подлежат на заличаване. Практика на СЕС (решение по съединени дела С-26/22 и С-64/22) се ориентира към предоставяне на възможността на физическите лица да имат чиста кредитна история, да имат нов старт, възможност отново да участват в икономически живот. Централния кредитен регистър е организирана и поддържана от Българската народна банка (БНБ) информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции, както и към платежните институции и дружествата за електронни пари. отпускащи кредити по реда на чл. 21 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), които извършват дейност на територията на Република България. Подаването на данни в регистъра трябва да осигури централизиране на информацията за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции, както и към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 21 ЗПУПС, обобщаване на събраната информация и ползването й за нуждите на БНБ, като тези цели вече не могат да бъдат постигнати след погасяване на вземането по давност. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър /Наредбата/ следва да се тълкува в светлината на правото на ЕС, като данни за задължения на физически липа следва да се обработват до окончателното погасяване, което означава или плащане, или настъпване на определен срок - в нашето право това е давността. В противен случай, би се получила хипотеза, в която, ако изтичането на давностните срокове не се зачита за целите на обработване на данните, те биха се обработвали безсрочно, което не е допустимо, съгласно съображение 39 от ОРЗД – „Това налага по-специално да се гарантира, че срокът, за който личните данни се съхраняват, е ограничен до строг минимум.“; „С цел да се гарантира, че срокът на съхранение на личните данни не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед.“ Обработването на лични данни след изтичане на давността се превръща в механизъм да се препятства достъп до кредитния пазар заради изкуствена „задлъжнялост", която вече не е налице, тъй като не може да бъде скрепена с правна санкция. Обработването на данните в ЦКР като принцип, цели да провери дали един длъжник дължи, за да преценят банките и кредитните институции дали ще могат да съберат вземанията си. По същество това е проверка дали длъжникът има достатъчно имущество, от което да се удовлетворят - дали работи, притежава ли недвижими имоти, има ли спестявания и т.н. Тоест, целите на обработването - централизирането на кредитната задлъжнялост и възможността банкови и финансови институции да черпят тези данни за целите на кредитирането, може да бъдат постигнати с други средства - набавянето на справки за имущество, предвиждане на възможности за поръчителство и т.н. Моли да се отмени отказът на администратора и обработващия лични данни - "Фронтекс Интернешъньл" ЕАД, да изтрие личите данни на П. В. П., от собствените си регистри, така и в цялост от ЦКР, обективиран в отговор от 06.11.2024 г. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна чрез юрк Ш., в писмено становище заявява, че с Решение № 620 на РС-Монтана постановено по гр.д. 20251630100875 по описа на съда за 2025 г. е прието, че процесното задължение е погасено по давност и с оглед на това ищецът не дължи плащане към кредитора си. В приложените писма на Българската народна банка № БНБ-102666/11.11.2020 год., и № БНБ-84163/04.08.2022 год., е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 за Централния кредитен регистър, съгласно която институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити и техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Изрично е записано, че „Погасяването на вземане по давност не представлява основание за преустановяване подаването на информация за него в регистъра. Датата на възникване на вземането, включително възможността за принудителното му събиране, не променя характера на подаваната информация и не води до промяна на правилата за нейното обработване в регистъра.“ Следователно администраторът има задължение да подава информация към ЦКР на БНБ и да продължи да обработва личните данни на лицето за целите на поддържането на регистъра. Личните данни са все още необходими за постигане на първоначалните цели, за които са били предоставени, а именно събирането на задълженията по договора за кредит. Целите, за които се обработват личните данни от ЦКР е едностранно определена от закона и от Българска народна банка и администраторът в лицето на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД няма контрол над информацията, която следва да споделя, а само може да определи дали едно задължение е дължимо или не. Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С Определение № 270 от 12 03 2025 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на оспорващия са дадени допълнителни указания и са изискани относими такива от трети за делото лица. С молба до "Фронтекс Интернешъньл" ЕАД /л. 8/, оспорващият П. В. П., чрез адв. В., е поискал дружеството да изтрие личите му данни, както от собствените системи, които ги обработват, така и изрично от ЦКР. В молбата посочва, че вземане с идентификатор PLUS-01381219 е погасено по давност, не му е известно да са водени дела, включително изпълнително, поради което изрично заявява, че няма да заплати доброволно сумата. Счита, че няма основание личните му данни да бъдат обработвани. С оспорения отказ, обективиран в Писмо – Отговор до адв. В., подписано с ел. подпис от юрк. Х. Ш., отправеното искане за коригиране на подаваната от „Фронтекс Интернешьнъл" ЕАД информация, произтичаща от договор за кредит с идентификатор PLUS-01381219, към Централния кредитен регистър към Българска народна банка, е неоснователно. В писмото е посочен чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистьр, въз основа на които правни норми „Фронтекс Интернешьнъл " ЕАД, в качеството си на кредитор по вземането, придобит по силата на договор за цесия, е задължено да подава съответната информация до Централния кредитен регистьр, „до окончателното им погасяване.“ По силата на чл. 10, ал. 3 от Наредба 22, дружеството е задължено ежемесечно, до 15-то число, да подава към Централния кредитен регистьр информация за състоянието по всички свои активни кредити, актуална към последната дата на отчетния месец. По отношение на изтичането на давностния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, то погасителната давност не е процедура за погасяване на дълг, а материалноправен институт. Изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на правната възможност, то да бъде събрано принудително, т.е. чрез съдебна защита и санкция. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена до доброволно изпълнение и плащане, поради което за „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, като институция по чл. 4, ал. 1 от Наредба 22, продължава да съществува задължението да подава ежемесечно към Централния кредитен регистър нормативно определената информация. С писмото оспорващият е уведомен, че размерьт на задължението по договор с идентификатор № PLUS-01381219 е в размер на 5 331,55 лева. Въз основа на дадени изрични указания от съда, ответната страна заявява, че не признава вземането за погасено по давност. /л. 39/ По делото са представени още Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01381219; Договор за прехвърляне на вземания между "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, ведно с Приемо – Предавателен протокол към него, за предаване на компакт диск, съдържащ информация за цедираните задължения и пълномощно /л. 65-75/; писма на Българската народна банка № БНБ -102666/11.11.2020 год., и № БНБ-84163/04.08.2022 г. /л. 88-89/ Приложено е гр.д. № 875/2025 г. по описа на РС Монтана., по което е постановено влязло в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че П. В. П. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД сумата от 5331,55 лева по договор за потребителски паричен кредит PLUS-01381219 от 02 04 2009 г., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена против акт, подлежащ на оспорване – поискана е услуга, която е отказана да бъде извършена, от лице, имащо правен интерес – адресата на акта. Жалбата е подадена до Административен съд Монтана на 19 11 2024 г., чрез ССЕВ, а оспореният отказ е подписан на 06 11 2024 г. /л. 11-12/, поради което се явява допустима за разглеждане по същество. Страните не спорят, че ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземане от 08 07 2014 г., е администратор на личните данни за оспорващия П. П., последният поискал същите да му бъдат изтрити, поради отпадане на основанието за обработка. Не се спори и по обстоятелството, че задължението по този договор, служещо като основание ответника да обработва въпросните лични данни, е погасено по давност, което е установено с влязло в сила съдебно Решение № 620 на РС-Монтана, постановено по гр.д. 20251630100875/2025 г. При тази фактическа безспорност, този състав приема, че за да е налице законосъобразно обработване на личните данни по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД, същото следва да се извършва в съответствие с принципите на чл. 5 и на основанията в чл. 6, § 1 от същия Регламент. В тази връзка възраженията на ответника, че погасителната давност не препятства възможността за извънсъдебно събиране на вземането, като това е и правното основание за обработване на личните данни на лицето, този състав счита за неоснователни. Видно от подаденото до ответника искане, оспорващият изрично е заявил, че няма да плати доброволно дължимата сума, поради което позоваването на тази единствена възможност за извънсъдебно събиране на вземането, отпада като такава, а с това и легитимният интерес на дружеството да продължава да обработва личните му данни. С оглед на това, за администратора "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, касаещо вземането на оспорващия по договор за кредит PLUS-01381219, е налице хипотезата на чл. 17, пар. 1, б. "а", вр. с чл. 6, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, въз основа на която същият следва да преустанови обработването на лични данни като изтрие същите, поради това, че същите повече не са необходими за целите, за които са били събрани и обработвани. В случая следва да се има предвид, че международните правни норми имат предимство пред националните такива – чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБьлгария. Указанията давани от БНБ, на които се позовава ответното дружество, по тълкуването на чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ нямат правната сила да дерогират принципите и правата приети с Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният отказ в противоречие с материалния закон и неговите цели. При този изход на делото на оспорващата страна са дължими разноски, като искане за тяхното присъждане е направено своевременно, същите в размер на 429.49 евро, съгласно приложен списък с разноски – л. 111, левовата равностойност на 840 лева, представляващи д.т. от 10 лева за образуване на настоящото производство, 30 лева за касационно обжалване и 800 лева платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът