Решение № 24 от 9.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 533/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на частните обвинители Ж. А., В. Я., В. Я., В. Л., В. Л. и С. Л., депозирана чрез повереника им адв. Р. М., срещу присъда №20/17.09.2025г. по НОХД№ 556/2025г. на Окръжен съд- Пазарджик, с която подсъдимият Т. М. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК , за което при условията на чл.2, ал.2 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода. Изтърпяването наказанието е отложено с изпитателен срок от пет години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

В съответствие с императива на чл.343г от НК подс.Т. Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Д. са възложени направените по делото разноски, като е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – гр. П. сумата от 1 209.63 лева.

В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост на присъдата, несправедливост на наложените наказания, вкл. и поради процесуални нарушения, изразили са в това, че е неясен процесът на формиране на вътрешното съдийско убеждение относно оценката на обстоятелствата, относими към определяне на размера на наказанията. Иска се изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление до максималния предвиден за престъплението. Алтернативно, при неуважаване на това искане, се изразява несъгласие с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и се претендира отмяната му.

Жалбата се поддържа изцяло от явяващият се пред въззвния съд повереник адв. Т. и частните обвинители Ж. А. и В. Л.. Останалите частни обвинители, редовно призовани, не се явиха пред настоящия съд.

Представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив не изразява становище по основателността на жалбата, защото счита, че атакуваната присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Аргументира се с отсъствие в мотивите на съдебния акт на виждането на съда относно еспертното становище, обсъдило въпросите как пострадалият е попаднал на мястото на произшествието, механизма на деянието, вкл. отхвърляното на пострадалия, причинените му телесни увреждания, които обстоятелства са изложени в обвинителния акт. Претендира да е налице нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК-липса на мотиви.

Повереникът излага допълнителни аргументи към изразеното в жалбата недоволство. Отправя критики към отдадената от окръжния съд тежест на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства-чисто съдебно минало, добри характеристични данни, здравословното му съСтояние, изказаното от него съжаление, които счита да са обичайна характеристика на дееца при престъпления от вида на процесното. Не намира да е налице

положителната характеристика, приета от контролирания съд- че подсъдимият е бил дисциплиниран водач, тъй като спазването на ЗДвП и ППЗДвП следва да е правило, а не изключение и не може да му се отдава особена тежест.

Сочи да са подценени обстоятелствата, при които е извършено престъплението- на АМ „Тракия“, при натоварен трафик и ограничено движение поради предходно ПТП, обезопасено с конуси и полицейски екип; застрашаващото и увреждащо ги поведение и спрямо двамата полицейски служители, които са били на мястото, както и застрашанването на останалите участници в движението. Намира наказанието да е несъответно на високата обществена опасност на деянието.

Поддържа заявеното във въззивната жалба искане за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, което да бъде ориентирано към максимално предвиденото и ефективно изтърпяно, както и на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г НК.

Алтернативно, ако не се възприеме за несправедливо наказанието, се иска отмяна на приложението на чл. 66 ал. 1 НК.

Явяващите се частни обвинители се солидаризират със заявеното от повереника им.

Защитникът на подсъдимия- адв. И., намира за неоснователно възражението на прокурора. Счита, че макар в мотивите си съдът да е възпроизвел голяма част заключението на автотехническата експертиза, той е развил и собствени мотиви, съдържащи анализ и на заключението, и на останалите доказателства, поради което не е налице липса на мотиви.

Пледира фактическата обстановка да е изяснена и неоспорвана от страните в процеса. Отстоява още, че макар невъзприетата от прокурора позиция на подсъдимия от ДП да е била, че товарният автомобил рязко се е отклонил поради настъпване на обезопасителен конус, то и при невъзприемането й е напълно изяснен механизмът на ПТП. В отговор на отправена от частното обвинение реплика в тази насока подчертава, че не е важно дали причина/не единствена/ за отклоняването е конус или не, важно е, че подсъдимият е изгубил контрол върху автомобила и така е причинил процесното ПТП, настъпило поради нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП. Счита направеното от подсъдимия признание да е подкрепено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Намира за неоснователни възраженията на частното обвинение срещу размера на наложеното наказание и приложението на чл. 66 НК. Твърди, че то е съобразено със съдействащото поведение на подсъдимия и здравословното му съС.ие, като е изведен правилният извод, че за постигане целите на индивидуалната превенция не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Отстоява позиция, че и кумулативното наказание е справедливо.

Сочи, че неправилно съдът е отчел като отегчаващо вината обстоятелство допълнителна повреда по самокатастрофиралия автомобил, каквато няма.

Пледира съдът да упражни правомощието си по чл. 338 от НПК, като потвърди първоинстанционната присъда.

Подс. Д. се солидаризира с заявеното от защитника му. В последната си дума отправя искане присъдата да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страни в процеса, легитимирани да атакуват постановеновената присъда, в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

I. По отношение наличето на отстраними съществени процесуални нарушения, които повеляват присъдата да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

1. Наведеният от прокурора довод за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение от категорията на „абсолютните“- по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, следва да бъде обсъден приоритетно. Положителна констатация в тази насока е основание въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл. 335, ал.2 от НПК, без да е налице възможност да провери правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наказанието.

Внимателният прочит на мотивите на обжалваната присъда установява те да следват изцяло изложената от прокурора обвинителна теза. Това е логично с оглед реда, по който е протекло съдебното следствие- по регламента на Глава 27-ма от НПК, в хипотезата на направено от подсъдимия признание по чл. 371, т. 2 от НПК.

Не е налице различно изразено от окръжния съд мнение/спрямо обвинителния акт/ и относно експертните становища. Те са възприети изцяло и безкритично и от съставилия обвинителния акт прокурор, и от първостепенния съд.

Липса на мотиви в заявената от представителя на въззивната прокуратура насока не е налице. Изразеното пред настоящия съд от прокурора становище е несподелимо, а искането му- неоснователно.

2. При извършената от въззивната инстанция цялостна проверка на дейността на органите на досъдебното производство и на окръжния съд се установява процесуално нарушение, неназовано от нито една от страните в производството. Същото е отстранимо, като: 1.не налага отмяна на присъдата и връщане на делото на контролирания съд и 2. не обосновава извод за недопустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия и приложен от окръжния съд.

Видно е от съдържанието на обстоятелствената част на обвинението, че за посоката на движение на управляваното от подсъдимия МПС, респ.- за местонахождението му преди, по време и след настъпилото ПТП, както и това на другите намиращи се в района лица и обекти, не са използвани географските понятия „ север, юг, изток, запад“. Прокурорът е избрал да изгради обвинителната си теза чрез посочване на траекторията на движение на товарния автомобил- от С. към Б., както и конкретни участъци от пътяпътно платно, пътни ленти, отводнителна канавка,също спрямо посоката му на движение /вдясно/. Така изградена, обвинителната теза е призната от подсъдимия, който по процесуално валиден начин се е съгласил изцяло с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Тези обстоятелства са описани и в мотивите на проверяваната присъда по идентичен с ОА начин.

Следва да се посочи, че нито прокурорът, нито акцесорните страни в процеса, нито окръжният съд са констатирали, че и в огледния протокол/изцяло ценен/, и в АТЕ/също изцяло безкритично възприета/, е налице огледално и поради това неправилно посочване на географските посоки север- юг, изток- запад, което ще бъде обсъдено при доказателствения анализ.

Същественото в случая е, че при описанието на обстоятелствата за извършеното деяние географски понятия не са използвани, поради което посоченото по-горе лесно установимо несъответствие не внася съмнение относно предявените на подсъдимия с ОА факти, които той е признал по съответния процесуален ред. Налице е очевидна грешка в протокола за оглед и експертното заключение, установяването на която внася известни промени относно географското обозначение на положението на лица и предмети, но не настъпва промяна в обстоятелства, обхванати от направеното от подсъдимия самопризнание.

„Географските грешки“ са подлежали на констатиране и обсъждане от първостепенния съд при анализа на доказателствата, подкрепящи самопризнанието. Това очевидно не е сторено при безкритично изцяло споделената прокурорска теза. Но, коригиращ доказателствен анализ е овластен да направи и въззивният съд. В резултат на него не се установява несъответствие на самопризнанието с изводимото от доказателствата, нито се променят параметрите на обвининието. Реализираната и от прокурора, и от окръжния съд погрешна преценка в тази насока е отстранима от настоящия съд и не повелява отмяна на обжалваната присъда.

3. Незаявено от страните в производството, но констатирано в обхвата на извършената по чл. 314, ал. 1 от НПК от въззивния съд цялостна проверка на обжалваната присъда, е и нарушение на правилата на чл. 311, ал. 3 от НПК и текстовете, към които препраща.

От приложените по делото протоколи на проведените на 18.08.2025г. и н а 17.09.2025г. съдебни заседания се установява, че окръжният съд, позовавайки се на чл. 311, ал. 3 от НП К, е разпоредил „да се извърши звукозапис на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи“. Постановено е още записите „да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл.312 от НПК“. След изтичането на указания срок „записите да бъдат унищожени“.

Очевидно определенията са изпълнени изцяло, защото звукозаписите не са приложени по делото.

Макар да се е позовал на нормата на чл. 311, ал. 3 от НПК, окръжният съд не я е съблюдавал. Тя установява за съда задължение при изготвянето на звукозапис на съдебното заседание да спаз ят разпоредбите на чл.237-чл.239 от НПК.

В съдебните протоколи не е отразено да е изпълнена повелята на чл. 239, ал.2-6 от НПК- изготвянето на електронни носители за еднократен запис, възпроизвеждане на звукозаписа пред страните, заявлението им, както и това на съда за правилността на звукозаписа, звукозаписът не е приложен по делото по указания в чл. 239, ал. 4 от НПК ред. Иначе казано- изготвянето на звукозапис, като предвидена в чл. 311, ал. 3 от НПК възможност, не може да е по регламент, несъвместим с нормите на чл. 237-239 от НПК. Целта на изготвения звукозапис не е да се обезпечи „изготвяне на съдебните протоколи“ , а НПК изисква прилагането му по делото до неговото приключване, а и след това- до изтичане на срока за съхранението на делото. Неизпълнена от първостепенния съд е повелята на чл. 239, ал. 4 от НПК- „звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата с бележка, в която се посочват: органът, ……., делото“. За съдебното производство очевидно не е нужно да се изписва още „името на разпитания“, защото по силата на чл. 311, ал. 3 от НПК звукозаписът е не за отделни съдопроизводствени действия, а за „съдебното заседание“ в неговата цялост. Безусловно е необходимо приложеният по делото звукозапис на съдебно заседание да съдържа и датата на провеждането му, а визираната в чл. 239, ал. 4 от НПК „Бележка“ следва да е подписана от лицата, подписали съдебния протокол.

Срокът за съхраняване на така изготвения звукозапис не може да е различен от срока за съхранение на протокола, приложен по делото. 30- дневен такъв е немислим, защото не е заложен в закона. Правомощие съдът да вземе решение за унищожаване на изготвен за съдебното заседание звукозапис при неприключило наказателно производство, НПК не предвижда. Впрочем, още в Решение № 330 от 30.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 1032/2014 г., I н. о., е прието за безспорно, че „звукозапис на съдебното заседание може да се изготви само по разпореждане на съда при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239 НПК (чл. 311, ал. 3 НПК), в който случай няма как звукозаписът да бъде унищожен - чл. 239, ал. 3 и сл. от НПК “.

Коментираните процесуални нарушения не са съществени , защото страните в производството към настоящия момент не отправят възражения, пораждащи необходимост да се проверява идентичността между съдържанието на изготвените/и неналични/ звукозаписи на съдебните заседания и протоколите. С оглед на това р азискваното процесуално нарушение не е увредило правото на защита на страните, не е съществено и не налага отмяна на присъдата.

Но е необходимо да се укаже на първостепенния съд, че при изготвяне на звуказапис на съдебно заседание, следва да съблюдава стриктно регламента на чл. 311, ал. 3 от НПК, като се реализират предвидените в чл.237-чл.239 от НПК действия.

II. По фактическата установеност на деянието, която н е се оспорва пред въззивния съд.

Първостепенният съд е намерил за доказана по делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт и обхваната изцяло от направеното от подс. Т. Д. самопризнание. Тя е следната:

На 20.12.2023 г., за времето от 07.00ч. до 19.00ч., свидетелите Г. Ч./а. - м.и. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- П./ и колегата му А. В. били на работа по график на автомагистрала „Тракия“. Обслужвали участъка от магистралата от км 56 до км 106- и в двете посоки, със служебен патрулен автомобил „Опел Астра“ с ДК№•••••••••.

Около 12.40 часа на 20.12.2023 г . получили сигнал от ОДЧ при ОД на МВР-П. за настъпило пътнотранспортно произшествие на км 67+800м на автомагистралата в посока от град С. за град Б.. Отишли незабавно на посоченото място.Установили спрял в аварийната лента самокатастрофирал лек автомобил „БМВ“ с регистрационен №•••••••••, с водач Л. С. от град П..

Полицейските служители спрели патрулния автомобил, който бил с включени светлинни сигнали, на известно разСтояние зад катастрофиралия. Слезли от автомобила. Свид. В. обезопасил периметъра на произшествието, поставяйки ограничителни конуси (червени на цвят със светлоотразителни ленти) на разделителната линия между активната лента на платното за движение и аварийната лента. Започнали да обработват произшествието.

В самокатастрофиралия автомобил, прибирайки се от чужбина, за град П. пътували близки на пострадалия по делото- свид. В. Я./негова дъщеря/, съпругът й, дъщеря им А..

Близките им ги очаквали в гр. П.. Закъснението им предизвикало безпокойство и необходимост от телефонни позвънявания.Така сестрите на свид. Я. разбрали от нея, че са катастрофирали и къде точно се намират. В резултата на това бащата- пострадалият Г. Л. и сестра й- свид. В. Л., потеглили към мястото на произшествието с автомобила на техен съсед, управляван от последния.

Междувременно, свид. В. Я., съпругът й, детето им и водачът на автомобила, с който катастрофирали, били откарани в „МБАЛ[1]П.“АД. Полицейските служители- свидетелите Ч. и В., останали на място, за да изчакат пристигането на дежурна оперативна група.

Пътуващите родственици на горепосочените пострадали възприели патрулния автомобил. Водачът спрял управлявания от него автомобил в аварийната лента на разС.ие от около 100-150 метра зад патрулния автомобил. Той и свид. В. Л. останали в колата. Пострадалият Г. Л. слязъл от автомобила и отишъл при полицаите, които били на няколко метра пред спрения в аварийната лента патрулен автомобил.

Към мястото, на което се намирали свидетелите Ч., В. и пострадалият Г. Л., по автомагистрала „Тракия“, в дясната пътна лента на платното за движение от С. към Б., пътувал подсъдимият Т. М. Д. с управлявания от него товарен автомобил- влекач „Ивеко“ с ДК№ ••••••••, с прикачено полуремарке „Кроне СД“ с регистрационен № ••••••••. Скоростта на движение на товарния автомобил била около 90 км/ч. Времето било ясно , с неограничена видимост. Пътят бил асфалтов, прав, хоризонтален и равен, мокър, но без неравности и деформации.

Междувременно пострадалият Л. разговарял с полицейските служители, като им обяснявал, че е баща на пострадалата при катастрофата на лекия автомобил „БМВ“ жена, съответно дядо на пострадалото дете и ги разпитвал за случилото се. Двамата служители на полицията били с лице към идващия товарен автомобил, а пострадалият бил с гръб.

Управляваният от Д. товарен автомобил продължавал да се движи в дясната пътна лента на платното за движение, но в един момент рязко се отклонил надясно, навлязъл в аварийната лента . Това било възприето от разпитаните по делото свидетели. Свид. В. Л. видяла описаното по- горе движение на товарния автомобил. Свид. В., който в този момент разговарял с пострадалия Л., също видял внезапното отклоняване на товарния автомобил надясно към аварийната лента и навлизането му в нея.

Товарният автомобил ударил първия от ограничителните конуси, а след това продължил двежението си към полицейските служители и Л.. Свид. В. веднага извикал на колегата си Ч. и на пострадалия да бягат, тъй като товарният автомобил ще ги блъсне. Св.В. и св.Ч. възприели навреме товарния автомобил, но пострадалият бил с гръб и не можел да реагира бързо.

Управляваният от подс. Д. товарен автомобил ударил с предна дясна част на влекача задната лява част на патрулния автомобил, който в резултат на удара навлязъл в отводнителната канавка. След това товарният автомобил продължил движението си. В този момент свид. В. се опитал да прескочи канавката, усетил, че нещо го ударило в гърба и паднал.

Управляваният от подс.Д. товарен автомобил с десния фар „докоснал“ по рамото и свид. Ч., при което го отблъснал на около 1- 2 метра настрани и той паднал.

Товарният автомобил ударил с предната част и Г. Л., като при удара го отхвърлил в отводнителната канавка и той паднал по гръб. Автомобилът продължил движението си, след което навлязъл в банкета и отводнителната канавка и спрял движението си до самокатастрофиралия лек автомобил „БМВ“.

Междувременно свидетелите Ч. и В. успели да се изправят и видели падналия по гръб в канавката пострадал Л., който бил с размазани крака, но контактен.

След като спрял автомобила, подс. Д. слязъл от кабината на влекача и веднага отишъл при пострадалите. Свид. В. го попитал дали е заспал или е гледал телефона си, но подсъдимият не му отговорил.

За настъпилото пътно-транспортно произшествие последователно подали сигнали на ЕЕН 112 преминалите в района свидетели П. С., Г. Н., Б. Д., К. В. и Д. М..

Свид. В. съобщил за случилото се в ОДЧ при ОД на МВР[1]П.. На местопроизшествието пристигнали линейки от ЦСМП- П., с които пострадалият Г. Л. и свидетелите Ч. и В. били откарани в „МБАЛ- П.“ АД.

Пострадалият Г. Л. бил приет в ОАИЛ- П. в 17.55 часа . В 18.50 ч. му била извършена оперативна интервенция. На 20.12.2023 г. в 22.23 часа Л. починал.

От оперативния дежурен при РУ-С. на местопроизшествието били изпратени полицейските служители С. и А.. Те изпробвали подс.Т. Д. за употреба на алкохол и наркотични вещества. Пробите били отрицателни.

Следва да се отбележи, че обвинителната теза, споделена от окръжния съд, не съдържа позоваване на географските посоки. Не възниква съмнение, че подсъдимият е направил самопризнанието си съобразно така описаното/и доказателствено установено/ деяние.

На местопроизшествието пристигнала и дежурна оперативна група, извършила оглед, констатациите от който са описани в приложения на л. 4- л. 15, том 1 от ДП протокол, с приложени към него скица и фотоалбум . Изготвилото скицата и протокола лице е положило началото на грешното назоваване по делото на географските посоки „север- юг, изток- запад“, което ясно личи от изготвената от него скица. Всъщност, приетите в протокола и скицата посоки са обратни/огледални/ на действителните.

Като задълбочено и добросъвестно изготвено от лице с необходимите специални знания и опит подлежи на кредитиране заключението на съдебномедицинската експертиза № 80/2023 г./л. 159- л. 165, том 1 от ДП/, според което при огледа и аутопсията на трупа на Г. Г. Л. са установени множество травми: тежка съчетана гръдна, коремна и опорно[1]двигателна травма; контузия на белите дробове; счупена гръдна кост; счупени десни ребра от 1 до 7 по задна аксиларна линия; масивно кръвонасядане на задната гръбна стена в областта от 1 до 7 ребра от гръбнака до средна мишнична линия; кръвоизлив в гръдната кухина (180 мл в дясно и 120 мл в ляво); разкъсване на черния дроб и слезката; кръвоизлив в коремната кухина (130 мл); конквасация (размачкване на тъканите) на лявото ходило и долната част на лявата подбедрица; счупване на двете кости (голям и малък пищяли) на лявата подбедрица на 16 см от петата; счупване на двете кости (голям и малък пищял) на дясната подбедрица, над счупени кости; охлузвания по лицето и крайниците; извършени оперативни интервенции; десностранна торакоцентеза и диагностична лапароскопия.

Уврежданията са причинени по механизма на действие на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет със значителна кинетична енергия и добре отговарят да са получени по механизма на ПТП- автомобилна травма на пострадал пешеходец при блъскане от товарен автомобил с последващо падане върху терена.

Вещото лице приема причината за настъпването на смъртта на Г. Г. Л. да е тежката съчетана гръдна, коремна и опорно- двигателна травма, довела до остро нарушаване на функциите на жизненоважните вътрешни органи, причинили вътрешни кръвоизливи, остро нарушаване на сърдечната дейност и спирането на сърцето и дишането. Смъртта е настъпила бавно, за около 6- 7 часа след получаване на травматичните увреждания от пътнотранспортното произшествие. Кредитирането на това заключение не търпи упрек.

Не така стои въпросът със заключението на автотехническата експертиза/л. 175- л. 195, том 1 и повторно приложена мащабна скица на ПТП- л. 86, том 2/.

Първостепенният съд, както и прокурорът, съставил обвинителния акт, не са констатирали очевидни грешки в това заключение относно възприетите от вещото лице географски посоки на движението на автомобила, респ.- географското разположение на намиращите се на мястото обекти. Следва да се отбележи, че вещото лице безкритично е възприело идентични грешки в огледния протокол.

Очевидно е обаче, че съставителите и на двата посочени документа са пренебрегнали несъмнено установеното по делото, а именно: товарният автомобил се е движел от гр.С. към гр.Б., т.е. от запад на изток, в дясната част/ платно/ на автомагистрала „Тракия“. При това му движение пътното платно и намиращите се встрани от него- вдясно, отводнителен канал и тревна площ, са били южно разположени съобразно посоката на движение на т.а., а пътното платно на насрещно движещите се автомобили са били северно разположени. Всяко отклонение на товарния автомобил вдясно/съобразно движението му/, се явява отклонение в южна посока, а не в северна- както е прието в огледния протокол, в експертизата, в приложените по делото 2 бр. мащабни скици, на които е лесно установимо неправилно възприетото и от експерта относно направленията север- юг, изток- запад.

По същия начин, с оглед погрешно възприетите посоки север- юг, са допуснати грешки и относно обстоятелствата, фиксирани по георгафско местоположение съобразно посоките изток- запад. Иначе казано- навсякъде, където вещото лице се е позовало на географска посока, следва да се има предвид противоположната й.

Тъй като по делото са налице множество други убедителни доказателства за посоката на движение на товарния автомобил, съответно- за това в коя част на автомагистралата/южната/ са били и автомобилите, и свидетелите- очевидци, и пострадалият, коментираната неточност е лесно установима и отстранима. Тя не внася съмнение в правилността на експертните изводи относно: поведението на подсъдимия като водач на МПС; мястото на удара; местата, където са били преди, по време и след произшествието свидетелите- очевидци, пострадалият, автомобилите- товарен и леки. Но в частта, в която експертът обсъжда посоките север-юг, изтокзапад, следва да се счита, че се касае за противоположната посока. По идентичен начин следва да се реализира прочитът досежно коментираните посоки и на съдържанието на огледния протокол, на който вещото лице се позовава.

И в двата обсъждани документа е ясно отразено, че товарният автомобил се е движел от С. за Б., в пътно платно, отредено за движение само в тази посока, а отклонението му от активната лента за движение е било вдясно.

Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания да не се възприеме експертното становище, макар използваните в него географски посоки север, юг, изток, запад, североизток и т.н. да са неправилни. В тази част заключението не подлежи на възприемане. Не е налице процесуална пречка/чл. 154, ал. 2 от НПК/ настоящият съд, който е суверенен в преценката си дали да кредитира експертното заключение, аналитично да аргументира несъгласието си в тази част и да коригира експертните изводи, използвайки собствени основни познания по география, изискуеми съобразно общообразователната ни програма за лица, завършили 3-ти клас. При това:

Произшествието е настъпило на автомагистрала „Тракия“, км 67+800 м, в аварийната лента на платното за движение от град С. към град Б., в южното/н е северното/ платно, на хоризонтален, равен прав участък от пътя, при движение през деня, при видимост на дневна светлина.

Пътното платно в района на произшествието е със здрава настилка от среднозърнест асфалт, която по време на произшествието е била мокра, без дупки или неравности.

В конкретния пътен участък не е имало поставени пътни знаци. Преди удара подсъдимият е управлявал товарния автомобил в активната лента на платното за движение по автомагистрала „Тракия“ в посока от град С. към град Б.. По това време патрулният автомобил е бил спрян в аварийната лента на автомагистралата, в района на км 67+800 м, в платното за движение в посока към град Б., като полицейските служители[1] Ч., В. и пострадалият Г. Л. са се намирали пред спрения автомобил.

По време на произшествието са възникнали два конфликта (два удара). Мястото на удара между спрения патрулен автомобил и управлявания от Д. товарен автомобил е на автомагистрала „Тракия“, в аварийната лента на платното за движение към град Б., на около 15,5 метра източно/а не западно/ от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие от 20.12.2023 г. и на около 2,8 метра северно /а не южно/ от южния/а не от северния/ край на платното за движение.

За патрулния автомобил ударът е настъпил в задна лява част, а за товарния- в преден десен „ръб“ на влекача- в зоната на преден десен фар.

Вторият удар настъпил последователно между управлявания от подсъдимия автомобил и св. В., св. Ч. и пострадалия Г. Л..

Мястото на този удар също е на автомагистрала „Тракия“ в аварийната лента на платното за движение към град Б., на около 19- 20 метра източно /а н е западно/ от ориентира, приет в протокола за оглед и на около 2,8 метра северно /а не южно/ от южния /а не северния/ край на платното за движение.

По време на втория удар полицейските служители и пострадалият били отхвърлени от десния ръб и дясната част на товарния автомобил. Пострадалият Г. Л. по време на удара се е намирал обърнат с гръб или частично обърнат надясно спрямо предната част на товарния автомобил.

Скоростта на движение на товарния автомобил непосредствено преди произшествието е била около 90 км/ч.

В момента на удара със спрелия патрулен автомобил скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил е била около 70 км/ч, а в момента на втория удар- около 67 км/ч. Към момента на напускане на пътното платно скоростта на движение на товарния автомобил е била около 55 км/ч.

Подсъдимият Т. Д. не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, изгубил е контрол над управлението му, отклонил го е надясно от активната лента за движение и е навлязъл в аварийната лента, където в този момент е бил спрял патрулният автомобил, а пред него са били полицейските служители и пострадалият.

Произшествието е било предотвратимо при условие, че подсъдимият е следял пътната обстановка, контролирал е непрекъснато управлявания от него товарен автомобил „Ивеко“ с прикачено ремарке и не е допуснал отклоняването му от лентата, в която се е движил в лентата за аварийно спиране с пълната скорост на движение.

Възприетият от експерта най- вероятен механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е:

Ha 20.12.2023 г., в светлата част на денонощието , в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“, в района на км 67+800м, в платното за движение в посока от град С. към град Б. бил спрял самокатастрофирал лек автомобил „БМВ“ с ДК№•••••••••. Произшествието било запазено и обезопасено от пристигналите с патрулен автомобил „Опел Астра“ с регистрационен №••••••••• полицейски служители- свид. Ч. и свид. В.. Патрулният автомобил бил с включени светлинни сигнали, като бил спрян на известно разСтояние зад самокатастрофиралия автомобил.

Полицейските служители били извън патрулния автомобил, в аварийната лента, като непосредствено до тях, от дясната им страна, на около 3- 4 метра бил патрулният автомобил.

Свидетелите Ч. и В. били обърнати с лице в посока на юг/а не север/- към отводнителната канавка и гората. На разделителната линия между лентата за аварийно спиране и активната лента били разположени четири ограничителни конуса- два преди и два след патрулния автомобил. При полицейските служители отишъл пострадалият Г. Л..

В този момент към мястото на обезопасеното произшествие наближавал движещият се по автомагистралата в активната лента за движение в посока от град С. към град Б. със скорост от около 90 км/ч товарен автомобил- влекач „Ивеко“ с регистрационен № •••••••• с прикачено полуремарке „Кроне СД“ с регистрационен № ••••••••, управляван от Т. Д..

Подсъдимият изгубил контрол над управлението, отклонил товарния автомобил, който управлявал надясно и той навлязъл с десните си колела в аварийната лента, като това навлизане станало на около 20-30 метра западно/а не източно/ от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие. Товарният автомобил преминал през първия ограничителен конус, като го отхвърлил в посока юг/а не север/, след което продължил да се движи с всички десни колела в аварийната лента. Дължината на зоната на пълния спирачен път при движение със скорост около 90 км/ч е около 122 метра. Д. успял да намали скоростта на управлявания от него автомобил до около 70 км/ч.

Траекториите на товарния автомобил и патрулния автомобил се пресекли, при което на около 15,5 метра източно/а не западно/от ориентира, приет в протокола за оглед и на около 2,8 метра северно от южния /а не южно от северния/ край на платното за движение настъпил удар между тях.

За патрулния автомобил ударът настъпил в задна лява част, а за товарния- в преден десен „ръб“ на влекача в зоната на преден десен фар.

Вследствие от удара патрулният автомобил бил значително деформиран в задната част, отхвърлен в посока югоизток/а не северозапад/ / и навлязъл в отводнителната канавка, разположена южно/а не северно/ от пътното платно.

Поради значително по-голямата маса на товарния автомобил, съпоставена с тази на лекия автомобил, товарният автомобил запазил относително първоначалната си посока на движение.

На около 19- 20 метра източно/а не западно/ от ориентира, приет в протокола за оглед и на около 2,8 метра северно о т южния /а не южно от северния/край на платното за движение настъпил втори удар- между управлявания от Д. товарен автомобил и пешеходците.

III. По доказателствата.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК-направено от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Настоящият състав на съда констатира, че процесуалната дейност на окръжния съд е осъществена при съблюдаване уредбата на диференцираното в глава 27 от НПК производство. Преди да постанови определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, след като е бил сезиран с искане за съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият е заявил признание на фактите, описани в обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях , нему са били разяснени всички последици от провеждането на съкратено следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК (л. 76 първоинст. дело), вкл. че направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата.

При налични предпоставки за прилагане на особената процедурадействително направено в разпоредително заседание от подс. Т. Д. волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК и доказателствена подкрепа на самопризнанието, изводът на контролирания окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия, е правилен. Той е изразен аргументирано с определение по чл. 372 ал. 4 от НПК.

Направеното от подсъдимия Д. самопризнание се подкрепя от изводимото от останалите доказателствени източници и не е нарушен установеният в чл. 116 от НПК принцип.

Следва да се констатира, че самопризнанието е последвателно процесуално поведение на подсъдимия, който още в разпитите като обвиняем /на 21.12.2023г.- л. 48, т.1 от ДП и на 30.04.2025г.- л. 94, т.2 от ДП/ описва обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл., че е загубил управление над камиона и той се отклонил вдясно, станал „неуправляем“, след което последвали ударите, вкл. и причинилият съставомерния резултат. Част от тези обстоятелства/необорените от експертното заключение/, са залегнали в обвинителната теза, с която подсъдимият е заявил съгласие.

Подкрепящи самопризнанието са още п оказанията на свидетелите В. Л./л.21,т.2 от ДП/, А. В. /л.44,т.2 от ДП/, Г. Ч./ л.23,т.2 от ДП/, Д. М. /л.54,т.2 от ДП/. Те са очевидци на ПТП и в този смисъл показанията им са източник на преки доказателства. От тях се установяват: местата, кодето са били разположени конусите и патрулният автомобил; фактът, че последният е бил с работещи сигнални светлини; местоположението на пострадалия и на двамата полицейски служители преди ПТП и след това; траекторията на движение на товарния автомобил преди, по време и след фаталния за пострадалия сблъсък.

Източник на преки доказателства относно пътната обстановка са показанията на свидетелите Х. К., Г. Н., П. С., Б. Д., К. В.. Те не са очевидци н а процесното произшествие, но непосредствено след настъпването му са възприели лично обстоятелства за мястото на удара, за разположението и съСтоянието на предмети, хора и автомобили.

На кредитиране подлежат и показанията на разпитаните по делото пострадали- С. Л., В. Я., Ж. А., В. Л., В. Я., М. Д., В. А., но те са неинформативни за очертания в чл. 102 от НПК предмет на делото.

Първостепенният съд е ценил изцяло приложените по делото писмени доказателства.

С доверие ги възприема и настоящият съд, като сладва да се отбележи, че:

Съдържанието на огледния протокол беше подложено на критична оценка и анализ както самостоятелно, така и с оглед отразеното в съпътстващия този протокол фотоалбум, обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, съдържащи информация относно посоката на движение на процесния автомобил, респ.- за разположението на другите два автомобила и лица преди, по време и след ПТП. Вече беше обсъдена констатацията, че в огледния протокол/т. 1 от ДП, л. 4-5- оригинал и 6-7 препис/ и в изготвената към него скица/л. 8, т. 1 от ДП/, географските посоки са противоположни на действителните. Това повелява за обстоятелствата, за които са ползвани посоки север, юг, изток, запад, да се приеме противоположната им посока. Основания да изключи този протокол от доказателствената съвкупност, съдът не намира. Географската грешка е елементарна, лесно установима и преодолима.

Кредитирани от окръжния съд са останалите приложени по делото писмени доказателства, който подход е правилен и не са налице основания за корекции в доказателствения анализ и формираните при това изводи.

В обобщение: направеният от настоящия съд анализ на изводимото от всички посочени по- горе доказателствени източници не установява несъотвествия за подлежащите на доказване по делото обстоятелства. Доказателствата и експертните становища/за протокола за оглед и АТЕ- с направените от настоящия съд констатации/ са взаимно допълващи се и подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК.

IV. По правото:

Не се оспорва приетата от първостепенния съд правна квалификация на извършеното, която и според настоящия съд е правилна.

От установената по делото фактическа обстановка на деянието се извеждат обективните и субективни признаци на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Несъмнено е, че на 20.12.2023 г. именно подсъдимият Д . е управлявал товарен автомобил- влекач „Ивеко“ с регистрационен № ••••••••, с прикачено полуремарке „Кроне СД“ с регистрационен № ••••••••, в активната лента на платното за движение по автомагистрала „Тракия“ в посока от град С. към град Б.. В качеството си на водач на МПС е бил безусловно задължен да спазва правилата за движение по пътищата. Вмененото му задължение не е изпълнил, като е обективирал поведение, несъвместимо с тези правила.

Съобразно императива на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП подсъдимият Д. е бил длъжен да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява. Установено в съдебната практика е виждането, че понятието "контрол" включва дейността по владеене на управляваното превозно средство във всяко отношение, включително дължимото от ш.а непрекъснато и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, обезпечаващо недопускане на загуба на управление и вследствие на това неконтролирано движение на МПС. Така се създава опасност в траекторията на движение да попаднат други участници в движението, които да бъдат увредени. В настоящия случай такъв, правомерно намиращ се на местопроизшествието участник, се е явявал пострадалият пешеходец Г. Г. Л., комуто при сблъсъка с товарния автомобил са причинени несъвместими с живота увреждания.

Признат от подсъдимия факт е, а това е заключението и на АТЕ, че

ПТП е било предотвратимо, ако водачът е следял пътната обстановка, контролирал е непрекъснато управлявания от него товарен автомобил „Ивеко“ с прикачено ремарке и не е допуснал отклоняването му от лентата, в която се е движел. Доказана е обвинителната теза, че в района на км 67+800 м от автомагистрала“Тръкия“ подс. Д. е изгубил контрол над управлението на автомобила, който се е отклонил надясно от активната лента за движение и е навлязъл е в аварийната лента. Там по същото време се намирали: спрян патрулен автомобил „Опел Астра“ с ДК№•••••••••, пред него- двамата полицейски служители и пострадалият Л..

Вследствие на удара с товарния автомобил на пострадалия са причинени множество телесни увреждания, установени по вид и механизъм на причиняване от изготвената по делото СМЕ. Смъртта на Л. е настъпила в резултат на тежката съчетана гръдна, коремна и опорно- двигателна травма, довела до остро нарушаване на функциите на жизненоважните вътрешни органи, причинили вътрешни кръвоизливи и остро нарушаване на сърдечната дейност и спирането на сърцето и дишането. Налице е пряка причинноследствена връзка между поведението на подс. Т. Д. като водач на товарния автомобил и съставомерния резулта.

От обективираното от подсъдимия поведение могат да се извлекат признаците на съзнаваната непредпазливост- небрежност. Той не е искал, нито е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Не е имало никаква пречка да прецени, че ако не следи непрекъснато пътната обстановка и изгуби контрол върху траекторията на движение на управляваното МПС, е възможно да увреди, вкл. и фатално, други участници в движението.

V. По вида и размера на наказанието :

Към инкриминираната по делото дата предвиденото наказание за престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК е било лишаване от свобода от три до осем години. Към датата на постановяване на присъдата, съобр. изменението, обн. в ДВ бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г ., наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години.

В диспозитива на присъдата е посочено, че наказанието е определено съобр. правилото на чл. 2, ал. 2 от НК. В мотивите на съдебния акт е прието, че подсъдимият е осъществил „състава на чл. 343, ал. 1, буква „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК …… в редакцията му от преди изменението “ и поради това наказанието е отредено „съобр. чл. 2, ал. 2 от НК.“ Не са изложени конкретни съображения защо съдът приема да е налице тази именно хипотеза на чл. 2 от НК. Единствено в тази част е основателно възражението за необоснованост на изводите на съда, защото процесът на формиране на вътрешното му убеждение е непроследим.

Следва да се отбележи, че:

В чл. 2 от НК са уредени времевите граници на прилагане на съответната наказателна норма. Меродавен за наказателната квалификация на деянието е моментът на неговото извършване, при което в чл.2, ал. 1 от НК е установен основен за наказателното правораздаване принцип- „за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му“.

В чл. 2, ал. 2 от НК е установено изключение от правилото по ал. 1, като е въведено обратно действие на наказателноправната норма, но под условиепоследващ по- благоприятен за дееца закон. Изменение, изразено в намаляване размера на санкцията на особена наказателноправна норма, несъмнено попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 от НК. Настоящият случай не е такъв.

С последното изменение на чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК е увеличен минималният размер на наказанието лишаване от свобода. Несъмнено поблагоприятна е нормата, действала към момента на дението. Не е налице основание да се приложи предвидената в чл.2, ал. 2 от НК възможност за обратно действие на последващия закон. В правната теория/ вкл.“Наказателно право, Обща част“, проф. Ал. Стойнов, изд. „Сиела“ 1999г., стр. 99/ е прието, че „Ако най- благоприятен за дееца е законът, който е бил в сила, когато деянието е извършено, ще се прилага правилото по чл. 2, ал. 1 от НК“. Макар съдебната практика да съдържа и отклонения в тази насока, в преобладаващата част е съответна на приетото от теорията.

Настоящият състав на съда намира, че неправилно първостепенният съд е посочил да е приложима нормата на чл. 2, ал. 2 от НК. По- благоприятен за дееца е законът, действал към момента на извършване на деянието и това повелява той да бъде санкциониран по правилото, установено в чл. 2, ал. 1 от НК. Всъщност, окръжният съд е приложил именно установеният в чл. 2, ал. 1 от НК принцип, макар погрешно да е посочил ал. 2 от същата норма.

В посочения смисъл присъдата следва да се измени, макар да не е отправено възражение в тази насока.

По наведените възражения срещу индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства:

Необоснованост на присъдата в този част не е налице. Процесът на формиране на вътрешното убеждение на съда е изразен достатъчно ясно и позволява да бъде извършена проверка за правилността му.

И настоящият съд приема положителни за подсъдимия да са: семейното му положение/женен/; трудовата му ангажираност- ш. към инкриминираната дата, след нея- монтьор, и в двата случая с работодател „П.“ ООД с. М., обл. П.; необремененото му съдебно минало.

Неотчетено от окръжния съд, но несъмнено в положителен за подсъдимия аспект следва да се цени процесулното му поведение. Той изначално е депозирал обяснения, в които описва механизъм за настъпване на ПТП, идентичен с установения по делото- изненада от намиращи се пред него пътни колчета и вследствие на това загуба на контрол върху траекторията на движение на товарния автомобил. При оценката на характеристиките и съдържанието на самопризнанието му, изразено още в ДП преди изготвянето на АТЕ, се извежда то да е последователно отстоявана от подсъдимия процесуална позиция, форма на съдействие за установяване на обективната истина. Това повелява, в съответствие с т. 7 от ТР№ 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, самопризнанието му да се третира като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. Първостепенният съд не го е отчел.

Значимо за отмерване на справедливо наказание обстоятелство е извършването на престъплението при по- малко укоримата форма на непредпазливостта- небрежност. То също не е отчетено от окръжния съд.

С основание се възразява от частното обвинение като такова обстоятелство да се третира поведението на подс. Д. като водач на МПС- „ изключително дисциплиниран“. Несъмнено се установява от справката му за водач/ л. 21,т-1 от ДП/, че за продължителния период на правоспособността си- от 1990г. до инкриминираната дата, подсъдимият е бил санкциониран само с фиш/ т.е., нарушението е леко/, трикратно. За първите две е изтекъл срок, повеляващ да се счита за ненаказан. Да, дисциплиниран водеч е бил. Но, задължение на всеки участник в движението по пътищата е да спазва установените за това правила. То е обезпечено и чрез предвиждана санкция при неизпълнение. Спазването на нормите за поведение, в случая- като водач на МПС, няма самостоятелен положителен за дееца потенциал и неправилно е намерено за смекчаващо отговорността обстоятелство.

Правилно като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени несъставомерните: повреда на полицейския автомобил, уврежданията/ леки/ на двамата служители на реда. Отправените възражения, че съдът не е отдал дължимото значение на тези обстоятелства, са неоснователни.

Не е отчетено в негативен за дееца аспект, а несъмнено притежаващо такъв потенциал и конкретният вид на управляваното МПС- тежкотоварна автокомпозиция, състояща се от влекач и прикачено полу-ремарке. Съприкосновението с такова МПС неминуемо предпоставя по- тежки поражения при ПТП от евентуалните такива при удар с МПС с по- малки габарити и тежест. Това е създавало за водача задължение да съобразява поведението си и с оглед по- голямата опасност, създавана при управление на МПС от вида на процесното.

Неоснователно защитата възразява срещу приетото такова

обстоятелство- повреда по самокатарстрофиралия автомобил. Той не е бил собствен на подсъдимия, което е установено по делото. Видно е от огледния протокол, както и от приложиния към него фотоалбум, че товарният автомобил също е понесъл щети, макар и несъставомерни- „главно в неговата предна част на кабината отдясно “.

Споделяем е изводът на окръжния съд, че н авлизането на товарния автомобил в аварийната лента не може да се отчита като утежняващо вината обстоятелство, тъй като е последица от виновното нарушаване на правилото по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Иначе казано- ако подсъдимият беше контролирал товарният автомобил и имаше власт над траекторията му на движение /в което се изразява нарушението му на сочената норма/, навлизане в аварийната лента не би имало, нито увреждане на намиращи се там лица.

Няма самостоятелно значение и обстоятелството, че ПТП е настъпило на автомагистрала, при интензивен трафик. Интензивен, различен от обичайния трафик по магистралата, не е заявен в обвинителния акт и не попада в обхвата на направеното от подсъдимия признание. Поради това, дори и да беше доказан/а той не е/, не може да се отчита като отрицателна за дееца характеристика. Задълженията за водача на МПС са еднакво валидни при движение по всеки вид път, бил той републикански/ какъвто е магистралата/, местен, селскостопански, горски и т.н.. Доколкото за движението по автомагистрала са установени и допълнителни разпоредбе в ЗДвП, то в случая те не са нарушени, защото правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е общовалидно, независимо от вида на пътя. Вече беше отбелязано, че неизпълнението на ограничението за навлизане в аварийната лента, в конкретния случай е част от изпълнителното деяние- елемент от нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗдвП.

При извършената от настоящия съд самостоятелна оценка на обстоятелствата, влияещи върху индивидуализацията на наказанието, въпреки изразените несъгласия с приетото от първостепенния съд в тази насока, не е налице основание за претендираното от обжалващите страни увеличаване на размера на наложените наказания- и на лишаването от свобода, и на лишаването от правоуправление.

Не се оспорва от частното обвинение, че обществената опасност на дееца не е висока- подс. Д. е с чисто съдебно минало, семейно ангажиран, трудещ се, спазващ правилата за движение, като за над 30 години правособност като водач има регистрирани три леки провинения.

Не може да се формира извод за висока общаствена опасност на деяниетореализирано е 1 нарушение на ЗДвП, при това- правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е непредпазливо, а не умишлено нарушено.

Съвкупната преценка на всички обстоятелства, сочени в чл. 54 от НК, не показва диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и дееца – от една страна и отмереното от ОС- П. наказание – от друга, която да налага изменението на обжалваната присъда в санкционната й част. Макар и да не е бил достатъчно прецизен в действително сложната логическа дейност по открояване индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства, то първостепенният съд е отредил едно справедливо по размер наказание, наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- под средния размер, но по- близък до него, отколкото до минималния на предвиденото за конкретното престъпление по- тежко наказание - четири години и шест месеца лишаване от свобода.

В съответствие с императива на чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието лишаване от свобода е редуцирано по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК и определеното за престъплението наказание от този вид е в размер на три години.

Наложеното на основание чл.343г от НК наказание лишаване на подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от три години - минимално предвиденият по силата на чл. 49, ал. 2 от НК, не е несправедливо, както неоснователно възразява частното обвинение. Наред с индивидуализиращите отговорността положителни обстоятелства, съществена тежест следва да се отдаде на демонстрираното негово поведение като водач на МПС от 1990г. насетне - дисциплиниран. За 33 години е наказван 3 пъти с фиш. Това формира извод, че целите, които преследва кумулативната санкция, наред с основната, са постижими и с минимално наложеното наказание от този вид.

В съответствие с чл. 59, ал. 4 от НК е и решението да се п риспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 21.12.12023г.

В обобщение: Възраженията срещу така определения размер на всяко от включените в комплексната санкция наказания са неоснователни. В отредения от окръжния съд размер комплексната санкция съответства на степента на тежест на извършеното и данните за личността на дееца, както и е достатъчна за постигане на всички цели по чл. 36 от НК.

Искането наказанията да бъдат отредени в размер, близък до максимално предвидения, е неудовлетворимо. То предполага да бъдат ингорирани невисоката обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите отговорността му обстоятелства и да се отдаде изключителна тежест на отегчаващите такива- подход, несъвместим с изискването на чл. 54 от НК.

Приложението на чл. 55 от НК не се претендира, не може и да се обсъжда, поради липса на материалноправните предпоставки за това.

Неоснователно се възразява още срещу постановеното от окръжния съд приложение на чл. 66, ал. 1 от НК за наказанието лишаване от свобода.

Несъмнено са налице формалните предпоставки за прилагането на института на условното осъждане- чисто съдебно минало на подсъдимия, наложено наказание от три години лишаване от свобода. Налице е и специалната предпоставка. Преценката дали е приложим чл. 66, ал. 1 от НК е изцяло насочена към постигане на целите на наказанието. И според настоящия състав на съда целите на наказанието могат да бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на по- тежкото по вид наказание. Този извод се формира на плоскостта на генералната и най-вече на специалната превенция, която е водеща при решаване на въпроса за отлагане изтърпяването на наложено наказание. Трудовата и семейна ангажираност на подсъдимия, поведението му като дългогодишен водач на МПС, изразеното съжаление за случилото се, намерило проявление и в заетата от него процесуална позицияпоследователно депозиращ самопризнание, са все обстоятелства, годни да обосноват извод за възможност за поправяне и превъзпитание без изолирането му в затворническо заведение. Както е посочил и окръжният съд, такава изолация ще бъде несъответна на данните за личността му. И според настоящия съд ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би имало неоправдано репресивен характер, без да преследва заложената в чл. 36 от НК специална цел. Данните за избраното от подс. Д. поведение през изминатия от него дълъг житейски път установяват той да е водил законосъобразен начин на живот, като единственото му отклонение е процесното деяние. Условно отложеното наказание, при това за максимално предвидения изпитателен срок от пет години, ще го подпомогне да следва същата житейска линия, но вече и под угрозата, че друго

наказателнопротивоправно поведение може да доведе до активиране на наложеното му наказание.

Съответно на императива на чл. 189, ал. 3 НПК е възлагането на направените по делото разноски в тежест на подсъдимия Д.. Той е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – гр. П. сумата от 1 209.63 лева.

След постановяване на проверяваната присъда е налице законодателна промяна във връзка с валутата на Република България. Съгласно чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл.2 от Регламент /ЕО/ № 974/98 на Съвета от 3 май 1998г. относно въвеждането на еврото, официалната парична единица в страната е еврото, считано от 01.01.2026г. Това налага служебно превалутиране на разноските по делото съобразно правилата за превалутиране по чл.12 и за закръгляване по чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и официалния валутен курс на лева към еврото, който е 1 евро = 1,95583 лв. Присъдата следва да бъде изменена и в тази част, като дължимата за разноските сума се преизчисли в евро. Равностойна на присъдената сума от 1 209.63 лева е сумата от 618,47 евро.

За производството пред настоящия съд не се претендират разноски от частното обвинение.

Воден от горното и на осн. чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. с чл. 337, ал.1, т. 2 и чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд