Решение № 1948 от 12.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 284/2026 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 72/23.02.2026 г., постановено по н.а.х.д. № 20254430202429 по описа за 2025 г., Районен съд – гр. Плевен /РС/ е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № НП 4 от 24.02.2025 г. на заместник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, както следва: 1.в частта, в която е наложено на основание чл.220, ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ на д-р Д. Б. М., с [ЕГН], в качеството му на „лекуващ лекар“ и „оператор“, на длъжност, „лекар началник отделение гръдна хирургия“ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.89, ал.1 от Закона за здравето, вр. чл. 88, ал.1 от Закона за здравето, като го е предупредил на основание чл.63, ал.4, пр.2 от ЗАНН; 2.в частта, в която е наложено на основание чл.116к, ал.1 от Закона за лечебните заведения на д-р Д. Б. М., с [ЕГН], в качеството му на „лекуващ лекар“ и „оператор“, на длъжност, „лекар началник отделение гръдна хирургия“ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на Наредба №3 от 31.12.2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Гръдна хирургия“ в част III. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността в частта т.3.2.2.3. Организационни дейности, свързани с операцията: т.3.2.2.3.1. съставяне на оперативна програма, която може да бъде дневна или седмична, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от Р. Н. - Вр.И.Д. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез юрк.М. Й.. Моли да се отмени съдебното решение като постановено при неправилно приложение на закона (касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/) по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК и поради съществено нарушение на процесуалните правила (касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1) по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.Сочи, че преценката на съда за „маловажност“ на нарушението е неправилна, като излага подробни съображения в тази насока. По отношение на второто нарушение,твърди че изводът на съда за недоказаност на нарушението е необоснован и противоречи на собствените фактически констатации на РС. Моли да се отмени съдебното решение и да се потвърди НП, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, в дадения срок е представил отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че същата е неоснователна. Моли да се отхвърли, като съдебното решение се остави в сила.

В съдебно заседание касаторът Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция "Медицински надзор" гр.София, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът Д-р Д. Б. М., редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Ц. С. Д. с пълномощно по делото. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено съобразно събраните по делото доказателства. Моли да се имат предвид допълнителните доводи, подробно наведен в предходното съдебно производство. Моли да се отхвърли касационната жалба и да се присъдят сторените разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, но не на посочените в нея съображения.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания са частично основателни.

В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена възприетата от РС - Плевен фактическата обстановка, че наказателното постановление е издадено въз основа на Акт №А-1 от 06.01.2025 г. за установяване на административно нарушение, съставен срещу д-р Д. Б. М., в качеството му на „лекуващ лекар“ и „оператор“, на длъжност, „лекар началник отделение гръдна хирургия“ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, в негово отсъствие, за следните установени нарушения: Т. 1. Нарушение на чл. 89, ал. 1 от Закона за здравето, съгласно който „При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма”, във връзка с чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето. Т.2. Нарушение на Наредба № 3 от 31 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Гръдна хирургия“ III. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността в частта т.3.2.2.3. Организационни дейности, свързани с операцията: т.3.2.2.3.1. съставяне на оперативна програма, която може да бъде дневна или седмична. В Акт №А-1 от 06.01.2025 г. за установяване на административно нарушение са посочени следните обстоятелства, при които са извършени нарушенията: На основание Заповед № РД 13-1132/15.11.2024 г. на зам.изп.директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, била извършена проверка в периода от 25.11.2024 г. до 29.11.2024 г. на лечебното заведение, във връзка с подадена жалба. Проверката е извършена на място в лечебното заведение на базата на предоставена медицинска и друга документация, от която е установено следното: П. П. Т. с Направление за хоспитализация № 24082С077ВА2/22.03.2024 г., издадено от д-р Д. Б. М., е хоспитализиран в планов порядък по КП № 213 на 25.03.2024 г. в отделение по гръдна хирургия на УМБАЛ. Създадена е История на заболяването (ИЗ) № 10378/2024, с описана диагноза: „С34.3 Състояние след атипична резекция по повод плоскоклетъчен карцином на ляв бял дроб Т3 N2 M0 IIIB- кл.гр.“. На 27.03.2024 г. на П. Т. Т. е извършена оперативна интервенция описана в Оперативен протокол № 8122. Видно от оперативен протокол № 8122/27.03.2024 г., екип в състав: Оператор: д-р Д. Б. М.; I асистент: д-р Е. Х. П.; д-р А. Т. Н.; II асистент: д-р В. Д. Н.; III асистент: Анестезиолог: д-р Г. А. Д.; II Анестезиолог: д-р Р. А. Д.; Анестезиологична сестра: Г. М. Ю.; инструментатор: С. С. Н. под пълна интубационна анестезия от 12:00 ч. до 13:30 ч. е извършил оперативна интервенция: „Почистване с Браунол и обграждане на оперативното поле. Оперативен достъп: Предностранична лява торакотомия. При експлорацията емфизематозен бял дроб. Непълна интерполарна бразда. Долен дял лентовидна Ту формация с умбиликация на висцерална плевра придърпваща паренхима на горен дял. Извърши се ексцизия от изменения бял дроб. Наложи се двуетажен продължителен шев 3/0 с добър херметизъм. Щателна хемостаза. Лаваж. Инсталира се тръбен дрен СН 28. Послойно затваряне на торакотомията. Суха превръзка“. За извършената оперативна интервенция не е изготвено в писмен вид "Информирано съгласие" по аргумента на чл. 89, ал. 1 от Закона за здравето, и такава липсва в ИЗ № 10378/2024. За установената липса на „Информирано съгласие“ е съставен „Протокол за установени фактически обстоятелства“ от 28.11.2024 г., подписан от проверяващата комисия и д-р А. В., изп.директор на УМБАЛ, без възражение. Видно от НХ за лекуващ лекар е вписано името на д-р М., положен е и подпис. В издадената Епикриза за лекуващ лекар е вписано името на д-р М., положен е и подпис. В изготвения Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка за лекуващ лекар, саморъчно е написано името на д-р М.. След преценка на тези обстоятелства проверяващите приели, че като не е взел в писмен вид „Информирано съгласие“ при извършването на хирургична интервенция на пациент П. Т. Т., на дата 27.03.2024 г., д-р М. е извършил нарушение на чл.89, ал.1 от Закона за здравето, съгласно който „При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма”, във връзка с чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето. Нарушението е извършено от д-р Д. Б. М., в качеството му на лекуващ лекар на П. Т. Т. в отделение гръдна хирургия на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД, на 27.03.2024 г. (датата на оперативната интервенция) - последната дата на която е могло да се предостави Декларация за информирано съгласие на пациента. Мястото на извършване на нарушението е „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица]. Нарушението е установено на 29.11.2024 г., последен ден от извършването на проверка.

По Т.2. При извършената проверка по основание същата заповед от комисията е била изискана оперативната програма на Клиника по гръдна хирургия за 27.03.2024 г. с вписано името на пациента, дължима по стандарт „Ортопедия и травматология“. За извършената оперативна интервенция не била представена изготвена оперативна програма. За установената липса на „Оперативна програма” е съставен „Протокол за установени фактически обстоятелства“ от 28.11.2024 г., подписан от проверяващата комисия и д-р А. В., изп.директор на УМБАЛ, без възражение. След преценка на тези обстоятелства проверяващите приели, че като не е изготвил „Оперативна програма“ при извършването на хирургична интервенция на пациент П. Т. Т., на дата 27.03.2024 г., д-р Д. Б. М. е извършил нарушение на Наредба № 3 от 31 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Гръдна хирургия“ III. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността в частта т.3.1.2.2.4. Всички пациенти с потвърдени показания за хирургична намеса подлежат на включване в дневна или седмична планова оперативна програма, която се изготвя от началника на клиниката/отделението. Редът и условията за нейното съставяне, както и промяната и при необходимост, се определят с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на структурата по хирургия. Нарушението е извършено от д-р Д. Б. М., в качеството му на началник отделение, на отделение гръдна хирургия на „УМБАЛ Д-Р Георги Странски“ ЕАД, на 27.03.2024 г. (датата на оперативната интервенция) - последната дата на която е могло да се състави „Оперативна програма“. Мястото на извършване на нарушението е „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица]. Нарушението е установено на 29.11.2024 г., последен ден от извършването на проверката. Акт №А-1 от 06.01.2025 г. за установяване на административно нарушение бил надлежно връчен на жалбоподателя д-р Д. Б. М. и същият го е подписал. В законоустановения тридневен срок, съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят д-р Д. Б. М. е депозирал до изп.директор на Изпълнителна агенция „Медицински Надзор“ и Писмени възражения във връзка с издадения му АУАН. Въз основа на акта било издадено наказателно постановление № НП-4/24.02.2025 г., с което на д-р Д. Б. М., в качеството му на „лекуващ лекар“ и „оператор“, на длъжност, „лекар началник отделение гръдна хирургия“ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, са наложени административни наказания, както следва: - За нарушението по т.1 от наказателното постановление на чл.89, ал.1 от Закона за здравето, вр. чл. 88, ал.1 от Закона за здравето – Глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.220, ал.2 от ЗЗ; - За нарушение на т.2 от наказателното постановление на Наредба №3 от 31.12.2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Гръдна хирургия“ в част III. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността в частта т.3.2.2.3. Организационни дейности, свързани с операцията: т.3.2.2.3.1. съставяне на оперативна програма, която може да бъде дневна или седмична, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, глоба в размер на 300 (триста) лева, на основание чл.116к, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/.

РС е посочил, че горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител и свидетел по АУАН, чиито показания РС е кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства, които доказателства РС подробно е изброил.

При така установените факти РС е приел, че първото посочено нарушение е извършено, като обаче е приел, че същото е маловажно. По отношение на второто нарушение е приел, че същото не е осъществено. Приел е, че липсва нарушение, а освен това същото е неправилно квалифицирано по чл.116к, ал.1 от ЗЛЗ, вместо по чл.116, ал.1 от ЗЛЗ. На тези основания РС е отменил НП по отношение и на двете нарушения, като е предупредил на основание чл.63, ал.4, пр.2 от ЗАНН д-р М..

По наведените касационни основания съдът съобразява следното:

Твърденията в касационната жалба, че решението е в противоречие с материалния закон е основателно, но само по отношение на направеното от РС предупреждение на основание чл.63, ал.4, пр.2 от ЗАНН.

По отношение на първото нарушение – липса на информирано съгласие, настоящия състав счита, че същото не е извършено. На л.34 и сл. от дело 525/2025 по описа на РС Плевен е приобщена История на заболяването /ИЗ/ на пациента Трънтов. В същата /л.49 от дело 525/2025/ е налице Декларация за информирано съгласие на пациента, относно реда на постъпване и провеждане на диагностични изследвания и лечебни процедури, подписана от Трънтов. В т.4 от същата е посочено, че е съгласен да постъпи в болницата за заболяването, което е включено в КП №213; в т. 6 е посочено, че диагностичните изследвания /подробно изброени/ и лечебните процедури /в т.ч. и операция/ са насочени към подобряване на здравословното му състояние, доброволно ги приема и е съгласен с прилагането им; в т.8 е посочено, че разбира, че лекуващият му лекар може да открие и други нарушения на здравето му, които изискват допълнителни или различни от планираните изследвания. Упълномощава лекуващия лекар да извърши всички процедури, необходими за подобряване на здравето му, и препоръчителни от професионална гледна точка.; в т.9 е посочено, че е информиран за различните /включително хирургични/ методи на лечение. дадена му е възможност за избор /и отказ от тях/. ... Съгласен е да се подложи на предлаганата операция, както и на онези оперативни процедури, които не са уточнени предварително, но биха могли да се окажат наложителни по време на операцията;

С оглед на така приложената декларация, следва да се приеме, че пациентът Трънтов е бил надлежно информиран за проведената оперативна интервенция, подробно описана в НП. Твърденията, че това информирано съгласие се отнася само за извършената преди операцията фибробронхоскопия – лаваж, е неоснователно, с оглед на следното:

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.89, ал.1 от ЗЗ: „При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.“ Липсва каквото и да е основание да се смята, че за всяка операция, за всяка обща анестезия, за всеки друг диагностичен и терапевтичен метод, който води до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, следва да се предоставя отделна информация и да се иска отделно информирано съгласие. Разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗ, посочена във връзка с чл.89, ал.1 от ЗЗ, посочва: „За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:

1. диагнозата и характера на заболяването;

2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;

3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.“

Видно от така посочената разпоредба, за получаване на информирано съгласие се извършва уведомяване за „потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;“ Диагностичните и лечебните методи в тази разпоредба са посочени общо, с оглед което не може да се приеме, че за всяка операция следва да се попълва отделно информирано съгласие. Такова изискване в чл.88, ал.1 от ЗЗ няма, с оглед на което следва да се приеме, че приобщената в ИЗ декларация се отнася за всички диагностични изследвания и лечебни процедури, както е и изрично посочено в нея с оглед използването на множествено число още в наименованието .

Твърдението, че Трънтов не е надлежно информиран, доколкото информираното съгласие е подписано преди определяне на оперативния риск, настоящият съд приема за неоснователно. Този риск, независимо от размера му, си остава потенциален, и за същия Трънтов е надлежно уведомен, видно от декларацията. Разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗ изисква уведомяване за потенциалния риск, но не и за размера му, поради което изложените в тази насока мотиви са неоснователни. Дори да се приеме, че не е уведомен за определения оперативен риск, липсата на такова уведомяване не може да се приравни на пълна липса на уведомяване по чл.88, ал.1 от ЗЗ. С оглед изводите на настоящата инстанция за липса на извършено нарушение по т.1 от НП, не следва да се обсъждат наведените в касационната жалба твърдения за липса на маловажност.

С оглед изложеното по-горе относно липсата на извършено нарушение по т.1, РС Плевен правилно е отменил обжалваното пред него НП в тази му част, макар и на друго основание. Решението на РС в частта му, с която д-р М. е предупреден на основание чл.63, ал.4, пр.2 от ЗАНН, следва да бъде отменено доколкото същата се прилага само при извършено нарушение, което се приема за маловажно.

По отношение на второто нарушение,за което е издадено наказателното постановленние изразяващо се в липса на оперативна програма, настоящият съд съобразява следното:

В НП като нарушена се сочи Наредба №3 от 31.12.2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Гръдна хирургия“ в част III. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността в частта т.3.2.2.3. Организационни дейности, свързани с операцията: т.3.2.2.3.1. съставяне на оперативна програма, която може да бъде дневна или седмична.

Така посочената разпоредба е неясна и трудна за тълкуване. Същата е част от точка: 3.2.2.3. Организационни дейности, свързани с операцията:

3.2.2.3.1. съставяне на оперативна програма, която може да бъде дневна или седмична;3.2.2.3.2. избор на метод за обезболяване;

3.2.2.3.3. избор на оперативен метод.

Доколкото следващата т.3.2.2.4 е свързана с организацията при спешните състояния, може да се направи извод, че т.3.2.2.3 е приложима при плановите операции /каквато операция – атипична резекция на бял дроб, е извършена на пациента Трънтов/. Доколкото обаче в медицинския стандарт е употребено единствено число, следва да се приеме, че става въпрос за конкретната операция, която следва да бъде насрочена за същия ден или за друг ден през седмицата. Същото разбиране е в съответствие с послеващите подточки – по отношение на избора на метод на обезболяване и оперативен метод, които се избират за конкретна операция, а не въобще за операциите през съответния ден или седмица. С оглед на това не може да се приеме, както смята наказващия орган, че следва да има определена оперативна програма, изразяваща се в писмен списък с плановите операции, предвидени за съответния ден, който да бъде съхраняван в ЛЗ. Следва също да се съобрази, че дори да се приеме обратното – че е необходимо да има такъв писмен списък, наименован оперативна програма, липсва задължение същият списък да се съхранява след извършването на операциите. Твърденията в касационната жалба, че ЛЗ е наказано за липсата на съхранение на писмена оперативна програма, са явно несъответни на НП, в което наказанието е наложено поради липсата на оперативна програма, а не поради липсата на съхранение на последната. Освен това, приобщените по делото пред РС доказателства от ЛЗ са в насока, че на съответната дата са били планирани и извършени няколко операции, включително и плановата операция на пациента Трънтов, представляваща атипична резекция на белия дроб.

По наведените касационни основания съдът съобразява и следното:

РС правилно е приел, че ако беше извършено второто нарушение, би следвало да се квалифицира по чл. 116, ал. 1 ЗЛЗ, а не по чл. 116к, ал. 1 ЗЛЗ. Съгласно §2 от ПЗР на Наредба №3, наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Следователно същата попада в хипотезата на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, съгласно която разпоредба „Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.“ Същата разпоредба – на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, представлява закон за по-тежко наказуемо нарушение, доколкото предвидената по чл.116к, ал.1 от ЗЛЗ санкция е глоба в размер от 300 до 1000 лева. Доколкото чл.116, ал.1 от ЗЛЗ представлява закон за по-тежко наказуемо наказание, не може да бъде приложен от съда при липса на надлежно обвинение за такова нарушение с АУАН.

Прилагането на неправилна санкционна норма е нарушение на материалния закон, а не на процесуалните правила, както се твърди в касационната жалба.

С оглед на изложеното, РС правилно е установил фактите. Към така установените факти правилно е отменил наказанията за двете посочени в НП нарушения. Неправилно обаче е предупредил д-р М. на основание чл.63, ал.4, пр.2 от ЗАНН, поради което съдебното решение в тази му част следва да се отмени.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, частично не е съобразено с материалния закон и следва да бъде отменено в частта му, с която е направено предупреждение на основание чл.63, ал.4, пр.2 ЗАНН, а в останалата му част следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото – доколкото НП е изцяло отменено по отношение на д-р М., е основателна претенцията на ответника по касация за разноски. Такива се претендират в размер на 250 евро за адвокатско възнаграждение, което е уговорено и действително заплатено, видно от договора за правна защита и съдействие на л.22 от делото.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, чл.63в и чл.63д от ЗАНН, съдът