Решение № 163 от 27.1.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 607/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „бб“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на Д. Е. Д., от [населено място], ул. „Бл. Гебрев“ [адрес], вх. „д“ против заповед № 25-1228-000809 от 17.11.2025 година, издадена от Г. А. – началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-••, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, бб от ЗДвП-изземване на СУ на МПС до решаване на отговорността, но не повече от 3 месеца. В жалбата се излагат аргументи свързани с неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Твърди се, че на посочената в ЗППАМ дата не може да се наложи принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „бб“ от ЗДвП. Иска заповедта да се отмени и да се присъдят съдебни разноски. В съдебно заседание проведено на 16.01.2026 година жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. По делото с вх. № 103 от 15.01.2026 година е депозирана молба от адв. Г. Б., от АК-П.* пълномощник на жалбоподателката, с която се излагат съображения по съществото на спора, както и се прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Поддържа се исканото за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и за присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Ответникът – Г. А., на длъжност началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-••, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от юк. С. Р., пълномощник на ответника, с което оспорва жалбата. Излага аргументи за неоснователност и иска същата да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора заявява претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение на ответната страна при уважаване на жалбата. Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното: По допустимостта: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, депозирана е срещу надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. По фактите: На 01.08.2025 година, камерите за видео наблюдение на Национално ТОЛ управление заснели лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] извършващ нарушение на правилата за движение, движейки се в лентата за принудително спиране на АМ Т.*, км. 210, общ. Р.•• в посока изток. Сигналът е изпратен на ОД на МВР-•• с рег. № 349000-16584 от 05.08.2025 година за предприемане на действия по санкциониране на водача по реда на ЗДвП. След изпълнение на процедура по чл. 188 от ЗДвП, видно от декларация от 23.09.2025 година, попълнена от собственика на автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] е установено лицето, което е управлявано процесния лек автомобил на дата на 01.08.2025 година. Съставен е АУАН, серия АД, № 747542 от 13.10.2025 година, от които е видно, че длъжностни лица в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-•• са приели, че на 01.08.2025 година, около 12.13 часа Д. Д. управлява лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на Д. М. Д. като на автомагистрала Т.*, на км. 210, общ. •• се движи в лентата за принудително спиране. Отразено е в АУАН, че актът е съставен по преписка рег. № 349000-16584 от 05.08.2025 година. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 58, ал. 4 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на нарушителя на 27.10.2025 година. Въз основа на констатациите от АУАН серия АД, № 747542 от 13.10.2025 година е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000809 от 17.11.2025 година. Посочено е, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „бб“ от ЗДвП. Заповедта е връчена на 03.12.2025 година. По делото е представена и приета Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 година на директора на ОД на МВР-••, с която са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР-Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, сред които и Началниците на групи в сектор "ПП" при ОД на МВР - ••. По делото е представено и прието уведомление, от която е видно, че Г. А. заема длъжност началник група „АНДОАПТПВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-•• към дата на издаване на оспорваната заповед. От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР, е видно, че Д. Д. притежава СУ на МПС № 286017406, валидно до 16.05.2033 година. Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, всичките приети като годни доказателства по делото. При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи: Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните: Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 година на директора на ОД на МВР-••. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която са посочени и началниците на групи в сектор "ПП" при ОД на МВР [населено място] да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Издателят на заповедта към дата 17.11.2025г. заема тази длъжност. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Изрично препраща и се позовава на съставен АУАН серия АД, № 747542 от 13.10.2025 година. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й на това основание. Към момента на издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен материалния закон. Оспорваната заповед ще се отмени като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Доводите в тази връзка са следните: Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. В конкретния случай, за да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", предл. „бб“ от ЗДвП. С. З. за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, обн. в ДВ, бр. 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025 година е приета разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", с нейните шест предложения. Съгласно нея извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца – за нарушенията по за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Следователно, за да бъде законосъобразна приложената в настоящия случай ПАМ, следва по надлежния ред на определена дата да е установено движение в лентата за принудително спиране. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. В случая от доказателства по делото се следва, че на 01.08.2025 година, около 12.13 часа, на автомагистрала Тракия, в посока изток настоящата жалбоподателка е извършвала движение в лентата за принудително спиране, което изпълва състав на административно нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че заповедта е материално законосъобразна, защото към дата на извършване на нарушението не е налице действаща правна разпоредба, която да предписва отнемане на СУ на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Принудителните административни мерки се налагат в изрично посочените в закона случаи и след като в случая към дата 01.08.2025 година, липсва материална разпоредба разписваща налагане на ПАМ по ЗДвП в такава хипотеза следва, че заповедта е материално незаконосъобразна. Налагане на ПАМ по ЗДвП за извършено нарушение по чл. 58 от ЗДвП е предвидено със Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, обн. в ДВ, бр. 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025 година, с които е приета разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", с нейните шест предложения. Следователно и съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая принудителната мярка, към дата на извършване на нарушението не е установена в закон, в нарушение на чл. 23 ЗАНН, поради което оспореният акт, е незаконосъобразен. На следващо място на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з, предл. „бб“ от ЗДвП – Изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Според разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з, предл. „бб“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението се налага като принудителна административна мярка: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Видно е, че в разпоредбата е предвидено да се налага ПАМ временно отнемане на СУ на МПС, а не неговото изземване. Временното отнемане на СУ на МПС е ПАМ, различна от неговото изземване и това се вижда от сравнението на чл. 171, т. 1 и т. 4 от ЗДвП. Изземване на СУ на МПС е възможно в случаите по чл. 171, т. 4 и т. 4а от ЗДвП, каквито хипотези и фактически установявания не са налице по делото. С измененията на ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025 година, изрично е записано, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "е", "ж", "з" и "и" от ЗДвП, свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. За изземването на СУ на МПС законодателят не е предвидил срок, за разлика от издателя на оспорваната заповед. При тази законова регламентация следва, че изземване на СУ на МПС се прави с АУАН, а отнемане на СУ на МПС се обективира в ПАМ. Следователно посоченото правно основание и разпоредителната част на заповедта не кореспондират по между си. След като е приложил мярка, която не е предвидена в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з, предл. „бб“ от ЗДвП, органът е нарушил материалния закон, поради което заповедта следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Въз основа на изложеното съдът приема жалбата за основателна. Оспорената заповед е незаконосъобразна и същата ще се отмени на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По разноските: При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени и са придружени със списък на разноските. От ответната страна е направено възражение за прекомерност. В настоящето производство се иска присъждане на съдебни разноски в размер на 1010.00 лева, представляващи 1000.00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие № 47318 от 12.12.2025 година и 10.00 лева, заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което се приема за основателно. Предвид изложеното при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022 г., с което е възприето становището, че съдът не е обвързан с определения размер на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а същият може да служи само като ориентир. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., съдът съобрази видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото. Според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.04.2024 година за възнаграждения за адвокатска работа, минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. В случая адв. Б. е изготвил жалба и е депозирал молба с характер на писмени бележки. Делото е приключило в едно съдебно заседание, на което пълномощник на страната не е присъствал. Делото е с коефициент на сложност под 1, т.е. не е с особена фактическа и правна сложност. В този смисъл съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева съответства реално на положения от адвоката труд за защита на жалбоподателя в настоящето производство и на действителната и правна сложност на делото. Определеното възнаграждение в този му размер, съответства и направеното възражение за прекомерност от ответната страна. Заплатената държавна такса за образуване на производство в размер на 10.00 лева следва да се възложи в тежест на ответника по жалбата. С оглед на изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски по делото в общ размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производство и 500.00 /петстотин/ лева адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и съдействие. След превалутиране извършено по реда на чл. 11 и чл. 12 от ЗВЕРБ присъдените разноски са в общ размер на 260.76 /двеста и шестдесет евро и седемдесет и шест евро цента/ евро. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът