Решение № 372 от 6.2.2009 г. на Софийски градски съд по дело № 2860/2006 г.

Производство по чл. 33 и сл. ЗАП, отм., вр. § 4 ПЗРАПК, вр. чл. 11 ал. 4 ППЗСПЗЗ, образувано по жалба на Е.Г.З. и Р.Ф.В. против заповед № РД-••-••/22. 07. 2003 год. на кмет на Столична община, район М., по задължителни указания, съобразно чл. 218з ал. 1 ГПК, отм., с решение № ••••/22. 05. 2006 год. на Четвърто отделение на ВАС на РБ, според съображенията и мотивите на което: „С обжалваното решение от 18.07.2005 г. е отхвърлена жалбата на Е. Г. З. и Р.Ф.В. против заповед № РД-••-••/22.07.2003 г. на кмета на Столична община, район "М.", с която е одобрено решението по преписка № АГ •• •• ••• от 22.04.2003 г. за имот пл. № •••••, кв. •• по регулационния план на Югоизточен град, район •, зона • на С.. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че незастроената част от спорния имот е само 98 кв. м, както е отразено в процесната заповед. По отношение на останалата част първоинстанционният съд е констатирал, съобразно приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че площ от 390 кв. м е застроена със сграда, отредена за училище, към която има прилежащ терен от 512 кв. м, чиято площ е изчислена от вещото лице в съответствие с изискванията на чл. 48 от Наредба № 5 за ПНУТ по норматив 25 - 30 кв. м за ученик. В хода на касационното производство по реда на чл. 38 от ЗВАС касаторите представят и се позовават на заповед № РД-••-••-•••/13.09.1996 г. на главния архитект на С. и скица към нея, от които се установява по безспорен начин, че на основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ процесният имот, отреден за "училище" е преотреден за "КОО". Още при първоинстанционното разглеждане на делото е констатирано, че недовършената сграда, започната като училище е продадена с договор за продажба от 02.06.1997 г. на фирма "МЛФИЕ ". Визираните факти налагат да се изследва въпроса за размера на необходимата площ като прилежащ терен към сградата с оглед предназначението й, което безспорно към този момент е променено и не е за училище. Горните обстоятелства не могат да бъдат установени чрез изслушване на нова съдебно-техническа експертиза в това производство, тъй като е недопустима в касационното производство, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд.”, В изпълнение на които и с оглед на чл. 218з ал. 3 ГПК, отм. При повторното разглеждане на делото: Постановено е нарочно определение на съда от 15. 06. 2006 год., л. 2 от съдебното дело; С молба от 11. 12. 2006 год. поискана е от жалбоподателите съдебна техническа експертиза, допуснато е изслушване с определение на съда от 11. 12. 2006 год., л. 28 от съдебното дело, представено е заключение от 12. 03. 2008 год., л. 45-46 от съдебното дело, изслушано е в открито съдебно заседание на 24. 03. 2008 год., заедно със заключение от 12. 05. 2005 год. по ахд № •••/2004 год., СГС, АО, ІІІ „а” състав, л. 47 от съдебното дело, това от 12. 03. 2008 год. оспорено е от жалбоподателите, /това от 12. 05. 2005 год. прието е без оспорване от страните/, разширена е експертизата в тройна, представено е заключение от 23. 01. 2009 год., л. 60 от съдебното дело, изслушано е в открито съдебно заседание на 02. 02. 2009 год., не е оспорено от страните, прието е от съда, л. 61 от съдебното дело. В ход по същество: Жалбоподателите молят съдът да уважи жалбата като основателна и доказана, като определи целия процесен имот като незастроен, с претенция за разноски. Ответникът, заинтересованата страна, уведомени, не са изпратили процесуален представител. Представителят на СГП дава становище за основателност на жалбата и предлага уважаването й от съда, на какви съображения, не сочи. След преценка на доказателствата по делото и заявените становища, съдът прие за установено следното: Жалбата е допустима и неоснователна. Административното производство е образувано по молба на жалбоподателката З. с рег. № АГ-••-••-•••/22. 04. 2004 год. досежно имот № •••••, М. 4-та. Със заповед № РД-••-••/22. 07. 2003 год. кмет на Столична община, район М., се е произнесъл по горната молба. Заповедта е с правно основание чл. 11 ал. 4 ППЗСПЗЗ. С тази заповед е одобрено решение по преписка № АГ-••-••-•••/22. 04. 2003 год. досежно процесния имот, попадащ в кв. •• по РП на Югоизточен град, район •, зона •, според което: от имота, с обща площ 1000 кв. м, незастроени са 98 кв. м, останалите 902 кв. м изцяло попадат под изградена и недовършена сграда и в необходимия сервитут към нея; сградата незавършено строителство е частна собственост. Установява се от одобреното със заповедта решение, че същото съответства на възприетото от административния орган с нея напълно. Не се спори по делото досежно: индивидуализация и конкретизация на имота, включая местонахождение, площ, собственост – обстоятелства, установени при данните и документалността по делото. Не е спорно по делото и обстоятелството, че административната преписка ответникът е комплектовал в цялост, а то се и установява от данните и документалността по първото. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съгласно правната норма на чл. 41 ал. 3 ЗАП, отм., във връзка с § 4 ПЗРАПК. След служебно извършена проверка, съдът констатира, че атакуваната заповед е постановена от компетентния за това административен орган, в изискуемата се от закона писмена форма, със съдържание с изискуемите се по смисъла на приложимия закон реквизити, което се подкрепя от данните и документалността – неоспорена - по делото. Заповедта е мотивирана. Във връзка със задължителните указания и според правилото на чл. 127 ал. 1 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК, вр. чл. 157 ал. 2 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК, допуснати са съдебно технически експертизи, от заключенията на които, видно е, че: Досежно спорните 902 кв. м от процесния имот застроени са със сграда незавършено строителство и прилежащ към нея терен, като експерт Т.Л.Д. е категорична, че от техническа гледна точка, отреждане за КОО не предполага намаляване на терена, л. 46 от съдебното дело, /от заключението от 12. 05. 2005 год. по ахд № •••/2004 год., СГС, АО, ІІІ „а” състав – изпълнена сграда с площ от около 390 кв. м и останалата част от мястото 512 кв. м представлява прилежащ към сградата терен/. След оспорване на единична СТЕ от 12. 03. 2008 год.: Експертите П.С.А. и Р.Д.П. се позовават на проект на ЧИРП, л. 60 от съдебното дело, с оглед на което приемат, че недовършената сграда няма предназначение за КОО, в проекта е начертано петното на предвиденото бъдещо застрояване, което е различно от петното на недовършената сграда, тоест съществуващата недовършена сграда е предвидена за събаряне, от което следва, че сервитут за ползване не й се полага, затова считат, че целият имот в размер на 1000 кв. м е незастроен, но изрично: с оглед бъдещото предназначение на недовършената сграда, а експерт Д. поддържа своите заключения, не във връзка с констатациите на заключението на тройната експертиза, а във връзка със съществуващата в имота сграда, макар и в незавършен вид, л. 61 от съдебното дело. Ще рече, както заключенията на единичната, така и това на тройната, съдебна техническа експертиза, са установяващи несъмнено наличие на сграда незавършено строителство с полагащ се сервитут, и като компетентно дадени на база данните и документалността по делото, след огледи на място, досежно релевантния по делото факт, кредитират се от съда. В конкретното производство, което е със специфичен характер, единственият въпрос с правно значение е определяне на застроената/незастроената/ите част/и от имота, и то към момента на постановяване на обжалваната заповед, към който същата се обследва за законосъобразност – 22. 07. 2003 год. - спрямо който въпрос релевантни доказателства са тези във връзка именно с този въпрос, съобразно чл. 186 вр. чл. 188 ал. 1 вр. чл. 157 ал. 3 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК, и факти и обстоятелства при условията на евентуалност /проект, предвиждания, бъдеще/ са от категорията без правно значение, доказателства в този контекст, /вкл. заключение на тройна СТЕ извън обсега на релевантния по делото факт/ – също, а правната разпоредба на ал. 3 на чл. 188 ГПК, отм., именно поради горното – е неприложима – всичко това и при съобразяване на указанията на горната съдебна инстанция с отменителното решение, както и на съображенията на настоящата по нарочното съдебно определение от 15. 06. 2006 год. Установи се безспорно по делото, че процесната част от 902 кв. м на спорния имот е застроена със сграда незавършено строителство и прилежащ към нея терен, като от техническа експертна гледна точка, отреждането за КОО не предполага намаляване на терена - последното също се възприема за несъмнено, доколкото изяснява възникнал по делото въпрос, за какъвто са нужни именно ангажираните специални експертни знания, каквито съдът няма, съобразно правилото на чл. 157 ал. 1 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК. С това отговорът на единствения релевантен въпрос тук е даден. Оттук налага се извод: заповедта е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването й и при съобразяване с целта, която преследва законът, неминуемо резултиращ в консекутивния такъв: жалбата е неоснователна и следва съдът като такава да я отхвърли, ведно с акцесорната претенция за разноски, защото не се дължат, с оглед изхода на делото. Водим от горното, Софийски градски съд