РЕШЕНИЕ

№ 54

гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов Членове: Даниела Врачева, Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600725 по описа за 2023 година Съдът за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното производство е по реда на Глава XXI - чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ от подсъдимите И. Д. Ш., чрез защитника му адв. В. П. САК и К. И. К., чрез защитника му адв. С. З. – САК, които са били подадени в законния срок по чл.319 ал.1 НПК срещу Присъда №15 постановена на 29.03.2023г. по НОХД №256/2021г. на 04 - ти наказателен състав при Окръжен съд – гр.Благоевград. С присъдата, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Д. Ш., ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН за това, че като представляващ и управляващ „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди-Надежда“ ЕООД гр.София, и в съучастие като съизвършител с К. И. К. /пълномощник на дружеството/ при условията на продължавано престъпление за периода 21.03.2007 г. - 14.02.2011 г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери / общо 2 254 897, 44 лева/, като е потвърдил неистина, използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводство /фактури за доставки без реално да са извършени/ и е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органа по приходите /дневник за покупки за посочените данъчни периоди, в които са отразени фактурите с невярно съдържание/ в подадени пред ТД на НАП гр.София, офис Изток, в съответните месечни справки декларации по ЗДДС (за данъчните периоди февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2007 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2008 г.; януари, февруари, март, април, май, ноември и декември 2009г.; януари, февруари, март, май, юни, юли, август, ноември, декември 2010 г.; месец януари 2011 г., както и данъчния финансов резултат за 2008 г. и 2009 г. по дължимия годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО (Закон за корпоративно подоходно облагане) поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е ОСЪДИЛ подсъдимия Ш., като му наложил наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода за срок, чието изтърпяване отложил за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата на основание чл. 66 НК и не наложил кумулативно предвиденото по - леко наказание конфискация.

С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия К. И. К., ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН, че като пълномощник на „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди- Надежда“ ЕООД гр. София и в съучастие като съизвършител с подсъдимият И. Д. Ш. /представляващ и управляващ дружеството/, в условията на продължавано престъпление за периода 21.03.2007 г. - 14.02.2011 г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери /общо 2 254 897, 44 лева/, чрез подавани документи с невярно съдържание при водене на счетоводство /фактури за доставки без реално да са извършени/ и е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органа по приходите /дневник за покупки за посочените данъчни периоди, в които са отразени фактурите с невярно съдържание/, с които потвърдил неистина пред ТД на НАП гр.София, офис Изток СД по ДДС за данъчните периоди: февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2007 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2008 г.; януари, февруари, март, април, май, ноември и декември 2009г.; януари, февруари, март, май, юни, юли, август, ноември, декември 2010 г.; януари 2011 г., и по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както и за както и данъчния финансов резултат за 2008 г. и 2009 г. по дължимия годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО (Закон за корпоративно подоходно облагане), поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, го ОСЪДИЛ, като му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия К. И. К., ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН, в това, че като пълномощник на „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди - Надежда“ ЕООД гр. София, при условията на продължавано престъпление за периода 14.03.2011 г. - 14.11.2011 г., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери /в общ размер на 584 590, 23 лева/, като потвърдил неистина в документи с невярно съдържание при водене на счетоводство /фактури за доставки без реално да са извършени/ и при представяне на информация пред органа по приходите пред ТД на НАП гр.София, офис Благоевград /дневник за покупки за посочените данъчни периоди, в които са отразени фактурите с невярно съдържание/, чрез подаваните документи СД по ДДС с невярно съдържание за данъчните периоди: месец февруари, март, април, юни, юли, август, септември, октомври 2011 г., като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК го ОСЪДИЛ, като му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

НАЛОЖИЛ на основание чл. 23 НК на подсъдимия К. И. К. едно общо най - тежко наказание между двете наказания за двете отделни престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което на основание чл. 24 НК увеличил с 6 /шест/ месеца и в резултат му определил едно общо най-тежко увеличено наказание в размер на 2 (две) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпява при първоначален общ режим.

Съдът оправдал двамата подсъдими, в частта с която се различават обвиненията им се различават от така постановената присъда.

ОСЪДИЛ подсъдимите И. Д. Ш. и К. И. К. солидарно да заплатят на държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 2 254 897, 44 лева /два милиона двеста петдесет и четири хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ като обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието им, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането - 14.02.2011 г., до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪДИЛ подсъдимия К. И. К. да заплати на държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 584 590, 23 лева /петстотин осемдесет и четири хиляди петстотин и деветдесет лева и двадесет и три стотинки/ като обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието му, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането - 14.11.2011 г., до окончателното плащане на дължимото.

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователна претенцията срещу подсъдимите Ш. и К., за имуществени вреди, в частта над присъдените за репариране суми с уважения гражданския иск.

Въпреки осъдителния характер на присъдата, съдът е пропуснал да се произнесе в частта относно разноските по делото. С въззивните жалби не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В проведено съдебно заседание по въззивното производство на 19.01.2024г. е допуснато въззивно следствие за допълнителен разпит на вещото лице, изготвило основната и допълнителната съдебно счетоводна експертиза Б. В. З.. Съдът предостави възможност на подсъдимите, ако желаят да дадат обяснения.

Подсъдимите, възползвайки се от законната си възможност за обяснения, еднообразно заявяват, че не са извършвали никакви продажби, че не са продавали включително петролни продукти, че не са имали средства за да извършват търговска дейност, че не са извършвали доставки към други търговски субекти и за това не са издавали данъчни фактури за такива продажби.

Представителят на Апелативна прокуратура София пледира въззивният съд да остави без уважение молбите на подсъдимите Ш. и К. срещу присъдата на БлОС. Според прокурора присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна, а наложеното наказание на подс.Ш. и неговата индивидуализация била напълно в съответствие с нормите на материалния закон. По отношение на подс.К. счита наказанието за занижено, но като отчита липсата на съответен протест съобщава, че изложеното му мнение по въпроса за наказанието на подс.К. не може да ангажира съда. Според представителя на държавното обвинение, с внесения обвинителен акт е ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими за реално извършена търговска реална дейност на представляваното от тях юридическо лице, което след като е внасяло и декларирало в справката-декларация данъчни задължения, било очевидно, че представлява форма на признание за реална търговска дейност. В случая следвало да се приеме, че поради липсата на интерес да се декларират облагаеми продажби и плащат данъци, декларираните данъчни задължения са за реални сделки, със съответния данък ДДС, който е бил неправомерно намаляван с приспадане на неследващ се данъчен кредит, поради привидни покупки. С част от тях е водено невярното счетоводство, като с част от записите за разходите в дневника за покупки, подсъдимите съзнателно са намалявали съществуващите данъчни задължения по ДДС.

Според прокурора продажбите, които те са декларирали и въз основа на което са си начислявали задължения по ЗДДС, нямали отношение към предмета на престъплението дотолкова, доколкото нямало логика да си начисляват ДДС за плащане изобщо, ако не са извършвали облагаеми продажби реално. Заявеното в съдебното заседание от подсъдимите, че нищо не са продавали следвало да се приеме само като тяхна защитна теза, тъй като липсата на първични счетоводни документи било част от инкриминираното деяние и никой не можело да ги задължи да представят такива. Според прокурора, след като са декларирали изобщо някакви продажби, значи са извършвали продажби, респективно са данъчно задължени лица за съответните облагаеми доставки, които реално са извършвали, защото декларирали и внасяли ДДС, макар и в намален размер. Този престъпен механизъм бил изяснен и следвало присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на гражданският ищец - М., се представлява от юрисконсулт Биков, счита постановената присъда за правилна и обоснована и иска да бъде оставена в сила.

Защитникът адв.П. иска да бъде отменена постановената присъда поради това, че подс. Ш. не е осъществил състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1 от НК, както от обективна така и от субективна страна. Изцяло подкрепя предходно изложените във въззивната жалба доводи. Подсъдимият Ш. се придържа към изложеното в жалбата и иска да бъде оправдан.

Адв. Б. и адв.З., защитници на подс.К. претендират за оправдаването му. Адв.З. поддържа изложените доводи във въззивната жалба, претендира за липса на субективна съставомерност на деянието, за което е бил признат за виновен и осъден неговия подзащитен. Адв.Б. претендира, че значителна част от данъчно счетоводните документи, включително справките декларации представяни в НАП не са били подписвани от подсъдимите, а от лице което е имитирало техния подпис. Това лице не е било установено и не е било разкрито какво е неговото участие във фактите предмет на обвинение.

Единствения акцент на държавното обвинение е бил поставен върху обстоятелството, че подс.Ш. е упълномощил подс.К., което не можело да доведе до доказателствена обоснованост на повдигнатото им обвинение, респективно до осъждането им. Претендира липса на доказателствена обоснованост за субективната съставомерност на обвинението, респективно за неяснота по отношение вътрешното убеждение на съда за този съставомерен елемент, при излагане на мотивите в атакуваната присъда. Претендира за непрецизност по отношение приложението на чл.26 НК и за несправедливост на наложеното му наказание, за което се излагат обстойни доводи. Иска отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ОС - Благоевград с указания по правилното приложение на закона. Алтернативно е направено искане за оправдаване на подсъдимия К. по така повдигнатото му обвинение или намаляване на наложеното му наказание с приложение на чл.66 от НК.

Съдът, като прецени изложените в жалбите доводи и след като изслуша изложеното в пледоариите на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното.

Въззивните жалби на подсъдимите Ш. и К. чрез защитниците им, са били подадени в срока по чл. 319 от НПК, от легитимирани страни и отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което същите са допустими и като такива следва да бъде разгледани по същество. Разгледани по същество, въззивните жалби са основателни, макар и на друго непосочено основание.

Въззивният съд, въз основа на задължението да извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, прецени доказателствата по делото, (включително и тези събрани в хода на въззивното съдебно следствие), като съобрази изложените доводи на страните във въззивната жалба и анализира самостоятелно доказателствената съвкупност, обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт намери, че първоинстанционният съдебен състав неправилно е формирал вътрешното си убеждение по съществена част от фактите, като по съществена част от тях не е изложил никакви мотиви, не са били обсъждани и изяснявани изобщо съществени факти и най – вече такива, които изясняват съществуването изобщо на облагаеми доставки на стоки към други търговци или крайни клиенти, които следва да са отразени в дневниците на продажби.

В хода на съдебното следствие не са събирани доказателства за нито една сделка, която да е продажба от дружеството представлявано от подсъдимите, т.е. никакви факти не са установени за нито една облагаема доставка, т.е. за извършени продажби, за които е следвало да бъдат съставяни данъчни фактури. По делото не са били установявани и разпитвани лица и представители на дружества, представляващи купувачите по такива доставки от „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди-Надежда“ ЕООД, Липсва най-съществената част от фактите, а именно генезиса на възникване на данъчното задължение, за което се претендира, че е било избегнато както неговото установяване, така и плащане.

От друга страна става ясно, че управителят на дружеството - подс. Ш., бил социално слаб, за което в мотивите си съдът е приел, за верни фактите че „…С. А. узнал, че вуйчото на св. В. - подс. Ш., бил инвалид, като й казал, че ще бъде от негова полза да участва във фирма, която ще се занимава с петрол, като подписва документи, които ще му се носят, и ще получава за това пари месечно /по 200-300 лв./. Св. В. запознала С. А. с подс. Ш. в дома на последния, като уговорката между А. и Ш. била да се направи фирма, с която А. да работи, но подс. Ш. срещу месечна сума да подписва документи, които ще му дава А., като подс. Ш. подписвал както документи, които се подавали до НАП, така и документи, които се подавали в банката, за да се теглят и внасят парични суми от сметката на СФТЛИ Надежда, вкл. и други документи за дейността на фирмата, като макар и жилището на подс. Ш. да е било посочено в документите в НАП като офис на фирмата, същото не е било използвано за търговска дейност, а след няколкото срещи между подс. Ш. и С. А. св. В. не поддържала отношения с последния и не били вече в обща компания…“ Приел е също, че „…Не са противоречиви доказателствата по делото за това, че счетоводната отчетност на дружеството не е извършвана от подсъдимите Ш. и К., тъй като същите не са разполагали със специални знания /с оглед дадените от тях обяснения и данните за притежаваното от тях образование и квалификация/, необходими за попълване на аналитичните регистри - дневници за покупки и продажби за дейността на дружеството и изготвянето на СД по ЗДДС. В хода на разследването не са установени конкретни лица с необходимите счетоводни знания, които са съставяли представените пред НАП за периода на обвинението СД по ЗДДС и приложените към същите дневници за покупки и продажби на СФТЛИ Надежда…“ Предмета на доказване в очертания от обвинението по делото родов обект е извършването на данъчни престъпления, което засяга обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразното функциониране на данъчната система. С престъпленията по Глава VII на НК, пряко се въздейства предупредително върху конституционно закрепеното задължение на гражданите да заплащат определените със закони данъци. Същевременно в материалните състави на чл.255 и чл.256 НК се защитава различен непосредствен обект на охраняваните обществени отношения с различни обективни и субективни признаци.

Изпълнителното деяние при чл.255 НК се състои в избягване плащането на данъчни задължения чрез не подаване на СД или чрез невярното деклариране на данъчните задължения в СД, докато това по чл.256 НК непосредствения обект на защита е невярно, лъжливо водене или ползване на счетоводството, с цел да бъде получена неследваща се сума от държавния бюджет. Съгласно ЗДДС, обект на облагане е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга (чл.2 т.1 ЗДДС). Стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. (чл.5 ал.1 ЗДДС), а доставка на стока по смисъла на ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.(чл.6 ал.1 ЗДДС). Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. (чл. 12. ал.1 ЗДДС).

По делото изобщо не е установено дали дружеството „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди-Надежда“ ЕООД е продавало нефтопродукти или каквато и да е друга стока, т.е да са извършвани облагаеми доставки на стокови активи, за които е ясно, че не са ги произвеждали, а следва да са били закупени със съответните парични активи. По делото не са били събирани изобщо доказателства, които установяват изобщо наличието на данъчни задължения, които според ЗДДС се генерират единствено от продажби при търговска дейност, тогава когато търговеца осъществи облагаеми доставки към други контрагенти на собствено производство или при спекулативни предходни покупки, за които следва да има и съответния финансов ресурс. В този смисъл липсват мотиви за продажбите на дружеството, които обуславят възникването на данъчни задължения по ЗДДС изобщо. Освен че не са проверявани продажбите, не са проверявани и паричните постъпления от тях, респективно, обективно ли е била декларирана и осчетоводена в първичните и аналитични регистри съответната данъчна основа на облагаемите доставки, върху която обвинението претендира, че е следвало да начислят 20% ДДС за внасяне. Никъде в таблично описаните сведения не са проследени счетоводни записи, дневниците за продажби, а само дневниците за покупки. Същевременно е повече от ясно, че закона определя като източник на ДДС за внасяне единствено облагаемите продажби от дружеството. Само те формират данъчните задължения по ЗДДС, докато покупките, респективно дневниците на покупки регистрират само данъчния кредит, т.е присъщите разходи, които закона позволява да бъдат приспаднати от начислен при продажбите ДДС, в размер на 20% върху данъчната основа на реално извършени доставки на стоки и/или услуги. Съдът не е изследвал за нито един от инкриминираните данъчни периоди дневниците за продажби и/или фактурите, купувачите и сделките, т.е. действителността на доставките на дружеството „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди- Надежда“, които реално формират данъчното задължение на процесното дружество по ЗДДС изобщо. Данъчни задължения съществуват и се дължат при доказани по размер, реално осъществени облагаеми доставки.

Поради това, че не са били събирани никакви доказателства и не са били изложени мотиви за продажбите на „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди- Надежда“ ЕООД, което са представлявали подсъдимите, не може да се проследи как се е формирало вътрешното убеждение на съда за това, че дружеството е реален субект на твърдяната търговска дейност, нито е обследван декларирания и недеклариран размер на извършените облагаеми доставки, при които следва да се начислява 20% ДДС. Вместо това са изследвани фактурите дневниците за покупки, т.е само и единствено доказателствата за декларираните присъщи разходи, като се проследява за тяхната привидност, което е направено за всеки от данъчните периоди. В резултат са налице изводи за неследващото приспадане на данъчния кредит от така декларираните разходи на „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди-Надежда“ ЕООД, но липсва каквато и да е проверка за облагаемите доставки, за наличието на ресурс и капацитет, за финансова възможност за осъществяване на търговия с петролни продукти.

В случая съдът не обърнал внимание, на констатациите в заключение на данъчно ревизионен доклад № 1106570/27.12.2011 г., (папка 1 л.91 )по отношение данъчен период 01.08.2010 г. - 30.04.2011 г., в който се описва липса на капацитет и първични счетоводни документи за продажби от дружеството представлявано от подсъдимите, след което са изследвани съответните фактури, дневници на продажби, само на покупките му. По отношение на предходен данъчен период, а именно от 2007г. - 2010г. ревизионният доклад е № 1007035/23.12.2010 г. в т.17 на ф.“Надежда“ ЕООД, на лист 123 е посочено, че след като са били изследвани и изяснявани продажбите, които подлежат на облагане 20%, е формирано заключение, че няма реално извършени продажби, че поради липса на капацитет и липса на доказателства за реално извършени доставки ревизиращият екип е преценил, че не е налице изобщо данъчно събитие по реда на чл.25 ЗДС поради факта, че не се доказват доставки по смисъла на чл.6 от ЗДС, че експертизата приета в наказателното производство изобщо не е проверявала продажбите на процесното дружество, от които изобщо се формират данъчни задължения по ЗДДС. Извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респективно влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 от НК, както се сочи в ТР на ОСНК № 1/2009 г. В данъчното производство е налице законна презумпция, че дори да не е налице данъчно събитие и да не е издадена данъчна фактура, на основание чл.85 ЗДДС след като е издаден данъчен документ – справка декларация по чл.112 ЗДДС и е посочен данъка в нея, то данъка е дължим.

В наказателния процес, за разлика от административното производство провеждано от органите на НАП, на основание чл.13 и чл.103 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи разкриват обективната истина и на тях е възложена тежестта на доказване, поради което не може да съществува и да се ползва каквато и да е презумпция за наличие на данъчни задължения, само въз основата на месечните данъчни декларирания на съответното юридическо лице. По настоящото производство държавното обвинение е ангажирала наказателната отговорност на подсъдимите за укрИ.и данъчни задължения, но дали изобщо дължат такива, следва да бъде предмет на доказване по обвинение за престъпление по чл.255 НК. За разлика от административния процес по ДОПК, това обстоятелство от обективна страна, не следва от чл.85 ЗДДС, доколкото тежестта на доказване е възложена на прокурора, органите на досъдебното производство и съда, за разлика в административния процес, където въз основа на издаден данъчен документ – справка декларация по чл.112 ЗДДС и посочен данък се приема, че данъка е дължим без да е нужно да се събират доказателства за това, дали изобщо са били осъществявани облагаеми доставки от „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди-Надежда“ ЕООД“, дали дружеството е осъществявало реална търговска дейност, дали е имало капацитет за това или е прикрИ.а друга реална и данъчно задължена търговска дейност на друго търговско дружество. Дали дружеството е осъществявало реална търговска дейност, от която да следват и данъчни задължения, за всеки от инкриминираните данъчни периоди, това част от предмета на доказване по делото, при повдигнати обвинения за укрИ.е на данъчни задължения. Доказателствената дейност за проверка на декларираните разходи, респективно за покупките и дневниците, в които са били отразявани разходите има доказателствен смисъл, ако преди това са установени реално извършени облагаеми доставки, т.е. продажби, които формират изобщо данъчно задължение по ЗДДС.

В случая, по делото изобщо не са били установявани доказателства за наличието на действителни продажби, нито за данъчната им основа, контрагенти и начини на разплащане, за да се формира правно и фактически обоснован извод, че подсъдимите чрез представляваното от тях дружество изобщо е данъчно задължено лице по ЗДДС, респективно по ЗКПО. Безспорно изследвано е разходното деклариране на дружеството, но приходното не. Ако се формира извод от обективна страна, че подсъдимите са били ангажирани с търговска данъчно облагаема дейност, не е достатъчно да се констатира, че са подавали данъчни декларации и са плащали някакви данъци по ЗДДС. Това е следвало да бъде направено със същото старание, така както е направено за разходите и декларирането на неследващ се данъчен кредит, в каквато насока са събирани доказателствата по делото.

В този смисъл е налице едностранчивост в изложените мотиви, като съдът е приел за неоспорима даденост, че наличието на облагаеми доставки следва единствено от декларирания ДДС в СД, без да е проверил и изследвал тази част от търговската дейност, която по принцип и на основание ЗДДС, ангажира възникването на данъчни задължения. Не са изложени мотиви за причината да възприеме, че дружеството „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди-Надежда“ ЕООД, има капацитет и може да издава фактури за продажби, че е реализирала действителни, а не привидни облагаеми доставки, т.е осъществявала е продажби, за които е следвало да издава данъчни фактури, които е следвало да са описани вярно в дневниците за продажби. По делото съдът е приел, че търговеца не е знаел какви продажби се декларират, не е участвал във воденото счетоводство, дори не било ясно къде се е водело това счетоводство. От мотивите става ясно, че дружеството не е имало капацитет и наличности на петролни продукти, не е произвеждало такива, не е имало складове, персонал за да осъществява продажба на петролни продукти. Така от една страна съдът е изложил мотиви за наличие на данъчна верига от търговци, без да изследва дали процесното дружество не е поредното „кухо“ дружество, за да „събира“ дължимия ДДС, вместо друго такова с реална търговска дейност, което има икономически користен интерес да създава и отглежда „кухи“ дружества, които в определен период да демонстрират привидна търговска дейност, за да бъдат натоварени със задълженията по ЗДДС, вместо реалните търговци. Доказателствен индикатор е именно неустановения счетоводен офис, където са се съставяли подаваните в НАП привидни данъчни отчети, по които дори са били внасяни задължения по ЗДДС, намалени с неследващ се данъчен кредит. Липсата на капацитет и дейност на процесното дружество, заради което същото изобщо не е следвало да издава фактури, според приобщените ДРА, е изисквало провеждане на съответното разследване за установяване и доказване действителността или липсата на такава за сделките и обемите им, което да формира достатъчна доказателствена основа за наличие на търговска дейност на „реален“ търговец. Само по себе си, само данъчното деклариране не удовлетворява основните стандарти за достатъчност на процеса на доказване в рамките на наказателния процес, така както няма абсолютна доказателствена сила самопризнанието на обвиняемия. В наказателния процес обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Наличието на данъчно деклариране, по аналогия със самопризнанието на обвиняемия, не освобождават съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото, по см на чл.116 НПК, доколкото обвинителния акт не се отнася за извършване на формално документно престъпление. Прокуратурата и респективно съда имат задължения за доказване в наказателното производство, а когато наказателната отговорност на подсъдимите е ангажирана по чл.255 НК, това на първо място се отнася до фактите, относими към обстоятелствата за възникване на данъчното задължение, респективно до обема на действително извършените продажби, до установяване на контрагентите на облагаемите доставки, респективно до данъчната основа на доставките и вярното им първично осчетоводяване, което да установи изобщо наличието на данъчните задължения и техния обективно възникнал размер, съответно наличието на големи размери по см. на чл.93 т.14 НК. Ако бъде установено, че търговеца е реално данъчно задължено лице и се установят обемите на продажбите му, респективно размера на дължимия ДДС, само тогава има смисъл да се изследва и обема на разходите му, на покупките и дневниците за евентуално неправомерно приспаднат данъчен кредит.

Липсата на мотиви за действителността на продажбите е препятствала установяването на престъпно организирана данъчна верига, очевидно създадена за прикрИ.е на данъчни задължения от други търговски субекти, които извършват действителни стокови облагаеми продажби, но без издаване на първични счетоводни документи, без да начисляват и плащат съответните данъчни задължения към бюджета. След продажби без начисляване на ДДС, стоката се фактурира като продадена от „кухо“ дружество, което декларира данъчни продажби и укрива данъчния резултат за внасяне, като приспада неследващ се данъчен кредит в данъчните си резултати, а за да може да осъществява такава привидна търговска дейност формира някакви данъчни задължения за внасяне в период до извършването на съответните данъчни проверки от НАП. Данъчните декларирания на „кухите“ фирми са контролирани от именно от дружества с реална търговска дейност и да се приеме без доказване, че щом са налице декларирани и внесени някакви данъци, те са действителни, а не са част от престъпна схема за укрИ.е на значително по – големи задължения е несъстоятелно. Търговец, който не осъществява реална търговска дейност и представлява дружество „бушон“, обикновено е част от верига от търговци и привидни сделки между тях, за което се заплащат и съответните нерегламентирани възнаграждения на социално слаби лица. Възприемане за наличие на облагаеми доставки, на дружество, за което е видно от доказателствата и данъчните проверки, че няма капацитет и дейност, за която изобщо е следвало да издават фактури, без провеждане на съответното разследване на действителността на сделките и обемите им, с което да се докаже търговската дейност на „реален“ търговец, не води до установяване укрИ.ето на данъчни задължения за лицата които привидно ги представляват и нямат представа и не контролират нищо от счетоводното отразяване на дейността им. Само по себе си, само наличието на данъчно деклариране по ДДС не удовлетворява основните стандарти на доказване в наказателното производство, така както самопризнанието на обвиняемия няма предварително определена доказателствена тежест, поради което обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Наличието на данъчно деклариране, по аналогия със самопризнанието на обвиняемия, не освобождават съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото, по см на чл.116 НПК, доколкото обвинителния акт не се отнася за извършване на формално документно престъпление. Прокуратурата и респективно съда имат задължения за доказване в наказателното производство, а когато наказателната отговорност на подсъдимите е ангажирана по чл.255 НК, това на първо място се отнася до фактите, относими към обстоятелствата за възникване на данъчното задължение, респективно до обема на действително извършените продажби, до установяване на контрагентите на облагаемите доставки, респективно до данъчната основа на доставките и вярното им първично осчетоводяване, което да установи изобщо наличието на данъчните задължения и техния обективно възникнал размер, съответно наличието на големи размери по см. на чл.93 т.14 НК. Ако бъде установено, че търговеца е реално данъчно задължено лице и се установят обемите на продажбите му, респективно размера на дължимия ДДС, само тогава има смисъл да се изследва и обема на разходите му, на покупките и дневниците за евентуално неправомерно приспаднат данъчен кредит.

Представителите на привидните търговци, ако участват в данъчното деклариране, могат да са извършители на самостоятелно документно престъпление или да са помагачи в данъчно престъпление, доколкото създават благоприятни за извършителите условия за прикрИ.е установяването и плащането на данъчни задължения, но не могат самостоятелно да са извършители на данъчно престъпление, защото привидната търговска дейност не създава данъчни задължения. В този смисъл обвинителните доводи на представителя на апелативна прокуратура, че ако няма данъчно облагаема търговска дейност, нейните представители не биха имали финансов интерес изобщо да декларират и внасят данъчни задължения са неоснователни, защото ако това дружество е в престъпна верига с друго, което реално има търговска дейност и реално извършва продажби, от името на това „кухо“ дружество, тогава е налице престъпно мотивирана икономическа причина от реалния търговец да поддържа привидна отчетност за изпълнение на данъчни задължения на „кухото“ дружество, дори с начисляване на данъчни задължения в съответните относително ниски размери.

В случая по настоящото производство са събирани доказателства само по неправомерно приспаднат данъчен кредит, т.е. по „втората“ част от доказателствените задължения, т.е за декларираните разходи, с които могат да се намалят само реално дължими данъчни задължения, след осъществени реални и декларирани облагаеми доставки по ЗДДС. Именно в тази част липсват мотиви изобщо за фактите, от които съдът е приел, че са налице данъчни задължения на подсъдимите. За посоченото, следва с особено внимание да се проследят мотивите на ВКС в Решение № 44 от 08.04.2022 г. по н. д. № 79/2022 г., н. к., І н. о. на ВКС “ …След тълкувателно решение № 1/2009 година не може да има спор, че административното производство и наказателното производство в областта на данъчните правоотношения са автономни и независими едно от друго и липсва съвпадение между обстоятелствата, свързани с предмета на доказване по чл. 102 НПК и тези, относими към данъчния деликт. За да е налице данъчен деликт по ЗДДС, поради механизма на събиране на този вид косвен данък, е достатъчно регистрираното по ЗДДС данъчно задължено лице на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 85 ЗДДС да начисли данъка в издадените от него фактури, като законът не се интересува дали отразената в тях доставка на стоки или услуги е реална или фиктивна и да намали това свое задължение с приспадане на неправомерно начислен ДДС (чл. 70, ал. 5 ЗДДС) по доставките, по които е получател. От гледна точка на наказателното производство, обаче, за да е налице престъпление по чл. 255, ал. 1 НК, е необходимо от обективна страна да е налице реална стопанска дейност, при която деецът, като представител на данъчно задълженото лице - търговец, да е осъществявал реални доставки, за които дължи внасяне на ДДС, да е променил резултата за съответния данъчен период чрез промяна в общата сума на изискуемия данък и/или общата сума на приспаднатия данъчен кредит за конкретния данъчен период (чл. 88 ЗДДС) посредством различните способи, визирани в диспозицията на наказателната норма и така да е настъпил предвидения съставомерен престъпен резултат - избягването на установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери - над 3000 лв. От субективна страна неправомерната промяна в данъчния резултат следва да е съзнателна - деецът трябва да има знание както за реалността на сделките, по които дружеството е доставчик и за които дължи внасяне на ДДС, така и за сделките, по които е получател, но за които правото на данъчен кредит не е възникнало поради тяхната фиктивност….“ Доколкото липсват мотиви за съществените признаци на състава на престъпление по чл.255 НК, респективно за съставомерни факти по делото, а именно дали дружеството „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди-Надежда“ ЕООД представлявано от подсъдимите изобщо е било данъчно задължен субект, респективно дали е извършвало реални продажби, доколкото не е било извършено никакво разследване за продажбите му и дневниците за продажби, то следва да се приеме, че липсват съответните мотиви по делото. Липсата на мотиви по съществен елемент от състава на престъплението по чл.255 НК, нарушава изискванията към съдебните актове, което произтича от чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България и предписанията на чл. 34 НПК. Мотивирането на съдебния акт за съществените елементи от състава на престъплението, за което е образувано наказателното производство е условие за провеждане на справедлив съдебен процес, съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС, поради което настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 335 ал.2 вр. 348 ал.3 т.2 пр.1 НПК.

В този смисъл е ТР №1 /06.04.2009г. на ОСНК на ВКС „…Безспорно, липсата на съображения в съдебен акт (присъда или решение), с който се решават въпроси по съществото на наказателното дело (съставомерност, авторство, вина, правна квалификация и наказателна отговорност) винаги представлява абсолютно процесуално нарушение, обосноваващо неговата отмяна…“ Въззивният състав няма възможност да се произнася по наличието на съществени процесуални нарушения допуснати в досъдебната фази и от съдържанието на обвинителния акт, доколкото съгласно чл.248 ал.3 НПК нарушения в обвинителния акт, които не са били констатирани в разпоредителното заседание не могат да бъдат поправяни в хода на въззивното производство. В случая процесният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, което е следвало да бъде проконтролирано от първостепенния съд, в изпълнение на правомощията му по чл. 248, ал. 1 т. 3 НПК. Посочените дефицити в обвинението са обусловили и установените пороци в мотивната част на съдебния акт. Според утвърдената практика на ВКС, въззивната инстанция по начало е значително ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, тъй като разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения, като дори по силата на чл. 335, ал. 2 НПК може да отстранява допуснати от основния съд процесуални нарушения. В конкретния случай, доколкото се твърди за данъчно задължено лице, при което от основния съд не е провеждано изобщо доказателствено установяване на това обстоятелство, въззивното производство не може да го замести изцяло, доколкото липсват мотиви и аргументи на първата съдебна инстанция, за съществена и основна част от съставомерните признаци на материалната норма на повдигнатото обвинение, поради което въззивният състав не може да проследи и установи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, по тези обстоятелства. В Решение № 20/02.06.15 г. на ВКС по н.д. № 1686/14 г., II н.о. върховната съдебна инстанция е аргументирала подробно, че не винаги въззивният съд може да замести първата инстанция като "втора първа инстанция", което обаче, може да стане само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт, а в предвидените в чл. 335 НПК законови хипотези, доколкото се установяват отстраними процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи, задължително връща делото за ново разглеждане, . В настоящия случай САС не може да отстрани допуснатото от основния съд нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено от първата инстанция, при ново разглеждане на делото.

Предвид посоченото и на основание чл. 335 ал.2 вр. 348 ал.3 т.2 пр.1 НПК