Решение № 266 от 20.1.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 16627/2024 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. „•••••••••“ АД, представлявано от Изп. директор Д. Д. Ц. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №Р-10-185/19.09.2024г. на Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че АУАН е съставен след срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН – шестмесечен срок от датата на откриване на нарушителя, тъй като това е датата 03.07.2023г., когато е постъпила детайлна информация и отчет по чл.26 от Регламент (ЕС) №600/2014г. на ЕП и Съвета от 15.05.2014г. в системата МИФИР до КФН за операциите, които били предмет на установено нарушение с този акт, а АУАН бил съставен на 27.03.2024г. При издаване на НП, наказващият орган с оглед на правомощията си по чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН не е прекратил административнонаказателното производство, въпреки че описаното деяние в акта не съставлявало административно нарушение, с оглед на обстоятелството, че необходимо условия за реализиране на състава на това нарушение е да са възникнали съмнения за изпиране на пари по ЗМИП, в съответствие с приетите от инвестиционния посредник Вътрешни правила. При евентуалност, ако съдът не приеме тези аргументи за отмяна на НП, то моли случаят да бъде квалифициран като маловажен, тъй като липсват вреди и вредни последици, а деянието е с по-ниска степен на обществена опасност. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез Изп. директор Ц. и адв. Й. молят НП да бъде отменено като незаконосъобразно, при съображения подборно изложени в жалбата. Допълват, че според представени от тях документи, не само КФН, а и БФБ били уведомени за тези сделки, поради което не следвало да се счита, че актосъставителят е издал в законоустановения срок АУАН. Твърдят, че сделките не се явяват съмнителни като задължителен елемент за приложението на чл.72, ал.2 от ЗМИП, защото това задължение се пораждало само при наличие на съмнение у инвестиционния посредник, да уведоми ДАНС. Според дадените показания на свид. Нанов, такова съмнение не е било възникнало. Що се отнасяло до твърдението, че продавачът по сделката е бил на загуба, следвало да се има предвид, че борсовите сделки не винаги са с печалба за двете страни. В случая още при сключване на договора между двете дружества била определена цена, на която продавачът по сделката е искал да продава, като впоследствие дори тази цена била по-висока от предвидената, според приложената от тях справка от франкфуртската фондова борса. При това положение не били налице двете изисквания, цитирани в НП от Вътрешните правилника на инвестиционния посредник по ЗМИП, тъй като едното дружеството не е закупило акциите за инвестиция, а ги е продало на същата дата 03.07.2023г., като тази продажба е била извършена на американската фондова борса, където правила срещу изпирането на пари били стриктни и не е установено никакво нарушение, нито на клиентите, нито на самия инвестиционен посредник. Във връзка с твърдението, че едното дружество не разполагало с акциите, това била т. нар. „къса продажба“, както потвърдил и актосъставителя, която не била забранена от закона и не можело да се смята, че е налице нарушение на нормативната уредба.Претендира за присъждане на направените по делото разноски по представен списък, заплатени в размер на 960 лева с ДДС по договор за правни услуги. Наказващият орган чрез юрк. Л. оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, въз основа на представени писмени бележки, в които изтъква, че за инвестиционния посредник е трябвало да възникне съмнение, за това, че между двете дружества е налице свързаност, предвид на един и същ представляващ както и бързината, на която сделките са се осъществявали, последователно. При това положение, едното дружество е генерирало голяма печалба, а продавачът на акциите е следвало първо да ги закупи, тъй като не е разполагал с тях и след това да ги продаде. Критериите, които били съставени във Вътрешните правила на инвестиционния посредник е следвало да го наведе на съмнение за изпиране на пари или за нарушаване на ЗМИП. Моли за присъждане на разноски при отхвърляне на жалбата в полза на КФН – юрисконсултско възнаграждение, а при уважаване на жалбата, моли да се съобрази адвокасткото възнаграждение с Решение на СЕС №C- 438, като прави възражение за прекомерност на същото. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на „•••••••••“ АД, вписан в Регистъра на инвестиционните посредници по чл.30, ал.1, т.2 от ЗКФН и притежаващ лиценз за предоставяне на определени инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност, явяващ се задължен субект по чл.4, т.8 от ЗМИП е извършил нарушение на чл.72, ал.2 от ЗМИП на 03.07.2023г., като е бил длъжен, но не е уведомил Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за съмнение за изпиране на пари при поредица от сделки с 6850 броя акции от капитала на NVIDIA Corporation, с които „••••••••••“ ЕООД генерирало нетна печалба от 3488461.42 лева за сметка на „•••••••••“ ЕООД, незабавно след извършването им на 03.07.2023г., въз основа на Вътрешните правила на инвестиционния посредник по ЗМИП, действащи към 20.01.2022г., където в чл.4, ал.1, т.1 и т.2 били изброени критериите за разпознаване на съмнителни операции и сделки с клиенти при предоставяне на инвестиционни услуги, както следва: т.1 – Поредица от необичайни операции и покупко-продажба на едни и същи финансови инструменти, извършени от различни клиенти за кратко време, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпирането на пари и финансиране на тероризъм; т.2 – Поръчка за извършване на рискови сделки /инвестиране на финансови инструменти/, покупко-продажба на финансови инструменти, които могат до доведат до съществени загуби на инвеститора – невъзможност да се ликвидира инвестицията или невъзможност да се ликвидира без това да доведе до големи загуби в цената и са налице други обстоятелства, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпирането на пари и финансиране на тероризъм - нарушение на чл.72, ал.2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/. НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-91/27.03.2024г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП и представени в съдебно заседание от жалбоподателя писмени доказателства. Разпитани по делото са свидетелите Д. С. З. - актосътавител и Ю. Г. К. - присъствала при съставяне на акта и съставяне на акта, според които била извършена проверка, съгласно заповед на Заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на инвестиционния посредник „•••••••••“ АД, въз основа на изискани и представени от него документи, като установили, че при поредица от сделки на две дружества - „••••••••••“ ЕООД и „•••••••••“ ЕООД по сключен между тях договор, инвестиционният посредник не е разпознал тези сделки като съмнителни, съгласно критериите, заложени във Вътрешните му правила по чл.101 от ЗМИП, а именно: Поредица от необичайни операции и покупко-продажба на едни и същи финансови инструменти, извършени от различни клиенти в кратко време, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм; Поръчка за извършване на рискови сделки (инвестиране на финансови инструменти), покупко-продажба на финансови инструменти, които могат да доведат до съществени загуби за инвеститора, невъзможност за ликвидиране на инвестицията или невъзможност да се ликвидира без това да доведе до големи загуби в цената и са налице и други обстоятелства, пораждащи съмнение за съществуването на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. В конкретния случай, ставало въпрос за поредица от сделки, при които едното дружество генерирало свръх печалба, а другото генерирало голяма загуба, а всъщност тези две дружества били свързани помежду си, както по линия на собствеността, така и се представлявали от едно и също лице. Установило се, че в едни ден – на 03.07.2023г. при поредица от няколко сделки, „•••••••••“ ЕООД е генерирало загуба от близо 3 500 000 лв. за сметка на „••••••••••“ ЕООД, като на 03.07.2023г. двете дружества са подали нареждания и са представили договор от октомври 2022г., по силата, на който „•••••••••“ ЕООД е трябвало да продаде на „••••••••••“ ЕООД 6 850 акции от капитала на NVIDIA Corporation, което е допуснато до търговия на регулиран пазар в САЩ, с цена на акциите 131 евро. Тъй като „•••••••••“ ЕООД не притежавало тези акции, е трябвало да ги закупи от борсата, при цена около 390 евро. Така „•••••••••“ ЕООД купило целия пакет акции на обща стойност 5250000 лева, след което ги продало на „••••••••“ ЕООД при пряко договаряне на цени на нерегулиран пазар за около 1750000 лева, а „••••••••••“ ЕООД, след като ги придобило веднага ги продало на регулирания пазар - на Фондовата борса, на пазарна цена, като по този начин генерирало печалба от около 3500000 лв. в рамките на тези операции. Особеност на сделките била, че „•••••••••“ ЕООД подало нареждане за продажба на акциите на „••••••••••“ ЕООД преди още да ги било закупило, прието от посредника и изпълнено от него. При това положение, прехвърлянето на средства би трябвало да доведе до съмнение за изпиране на пари, тъй като по този начин се прехвърляли средства с произход от търговия с финансови инструменти, което по някакъв начин можело да прикрива произхода на средства, за да получат друг произход. Въз основа на собствените си правила, посредникът следвало да събере допълнителна информация, тъй като законът бопавил с термина „съмнение“ и да направи доклад по чл.72, ал.2 от ЗМИП до Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС. Проверката, която извършили нямала отношение към Регламент 600/2014г. на Европейския парламент и Съвета от 15.05.2014г., тъй като била за спазване на ЗМИП, а не за съпровождащия Регламент, а задълженията по чл.72, ал.2 от ЗМИП и това по чл.26 от Регламента били различни, с различни данни. АУАН за нарушението съставили в присъствието на изп. директор на инвестиционния посредник. Разпитан по делото е свид. Р.Й.Н., който работи при „•••••••••“ АД като вътрешен контрол и длъжността му включва докладване на съмнителни сделки по ЗМИП пред ДАНС, Дирекция „Финансово разузнаване“. Наясно е за кои сделки е установено нарушението, както и знае за кои техни клиенти се отнасят. Казва, че в нито един момент не се е породило съмнение по отношение на сделките на дружествата, тъй като тези фирми били техни клиенти от около 2021г. и 2022г., правили и други сделки при тях, наясно били с произхода на средствата им, като едната фирма - „•••••••••“ ЕООД, имала финансови активи за около 10 000 000 лв. по пазарната стойност, а другата фирма била акционер в публично дружество, което също било техен клиент. Двете проверявани дружества представили договор за изпълнение за покупко-продажба на акции на NVIDIA Corporation, като същият бил подписан на пазарна цена, което показвало, че сделката била съвсем изрядна и нямало съмнение относно средствата. Фирмите имали парични средства при тях, поради което не счел за необходимо да докладва за съмненителни сделки за изпиране на пари, още повече, че се извършвали на регулиран пазар, т.е. с ясен произход на средства. Запознат е с Вътрешните правила по ЗМИП на финансовия посредник, но уточнява, че финансовият посредник изпълнил представения от клиентите, подписан между тях договор. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи, че отговаря на изискванията за съдържание по чл.42 от ЗАНН. Съставен е по правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН от оправомощено длъжностно лице със Заповед №З- 227/19.09.2023г. и №З-228/08.12.2023г. на Заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен в срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН – в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението, тъй като нарушителят се счита за открит при приключване на проверката – датата на съставяне на АУАН – 27.03.2024г., а не от датата на подаване на отчета по чл.26 от Регламент (ЕС) №600/2014г. на ЕП и Съвета, тъй като това е различно задължение от процесното по чл.72, ал.2 от ЗМИП, като нарушението е извършено на 03.07.2023г. НП е издадено при спазване на изискванията за форма и съдържание на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН, от компетентен орган. Констатациите в акта и НП за поредицата от сделки, извършени в един и същ ден между двете свързани дружества, в изпълнение на сключен между тях договор се установиха от показанията на всички разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Тези показания се потвърдиха от приобщените по АНП писмени доказателства. Съдът, напълно се съгласява с проверяващите – свидетелите З. и К., че поредицата от сделки, извършени на 03.07.2023г. е следвало да бъдат оценени от инвестиционния посредник като съмнителни по неговите Вътрешни правила по ЗМИП, действащи към 20.01.2022г., където в чл.4, ал.1, т.1 и т.2 за разпознаване на съмнителни операции и сделки с клиенти при предоставяне на инвестиционни услуги, където са въведени следните критерии: т.1 – Поредица от необичайни операции и покупко-продажба на едни и същи финансови инструменти, извършени от различни клиенти за кратко време, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпирането на пари и финансиране на тероризъм; т.2 – Поръчка за извършване на рискови сделки /инвестиране на финансови инструменти/, покупко-продажба на финансови инструменти, които могат до доведат до съществени загуби на инвеститора – невъзможност да се ликвидира инвестицията или невъзможност да се ликвидира без това да доведе до големи загуби в цената и са налице други обстоятелства, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпирането на пари и финансиране на тероризъм. Тъй като ЗМИП третира случаите на съмнение, то със сигурност, извършена поредица от четири сделки, в един и същ ден – 03.07.2023г. в часовия диапазон от 13: 25 часа до 13: 28 часа, т.е. за 3 минути с 6850 броя акции, при които дружеството, задължено по сключен между тях договор за покупко-продажба на акции – „•••••••••“ ЕООД не е разполагало въобще с акциите и е трябвало да ги закупи, за да ги продаде на другото дружество – „••••••••••“ ЕООД, а то пък на свой ред ги е продало в същия момент, когато ги е придобило, от които сделки продавачът „•••••••••“ ЕООД е генерирал загуба от 3493284.49 лева, а купувачът „••••••••••“ ЕООД на акциите е генерирал печалба от 3488461.42 лева. Като се вземе предвид, че двете дружества по този договор имат свързаност, както по отношение на собствеността, така и представляващото лице е едно и също, а поредицата от сделки, при които на практика приблизително една и съща сума, само че за едното дружеството генерирано като загуба, а за другото като печалба получава произход на средства от борсова търговия, може даже повече от съмнение да се породи, че става въпрос за съмнителни сделки за пране на пари. Това са поредица от необичайни операции на покупко-продажба на едни и същи финансови инструменти, извършени от различни клиенти за кратко време, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпирането на пари. Поръчка към финансовия посредник е за извършване на рискови сделки – инвестиране на финансови инструменти, покупко-продажба на едни и същи финансови инструменти, които могат до доведат до съществени загуби на инвеститора – невъзможност да се ликвидира инвестицията или невъзможност да се ликвидира без това да доведе до големи загуби в цената и са налице други обстоятелства, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпирането на пари. Такива са именно заложените критерии от инвестиционния посредник във Вътрешните му правила. Затова категорично е доказано извършеното нарушение от страна на инвестиционния посредник по чл.72, ал.2 от ЗМИП. Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че не е реализиран състав на административно нарушение, тъй като не се е породило съмнение от страна на инвестиционния посредник и негов служител, отговорен за дейността по ЗМИП, то именно в това е нарушението, че е трябвало да се породи такова съмнение въз основа на критерии, заложени във Вътрешните правила на жалбоподателя, а отговорността му като юридическо лице е обективна и безвиновна. В този смисъл, е без правно значене дали свид. Нанов е разпознал тези сделки като съмнителни и по какви причини не ги е разпознал и докладвал. По отношение на второто възражение, свързано с подаване на отчета по чл.26 от Регламент (ЕС) №600/2014г. на ЕП и Съвета от 15.05.2014г. в системата МИФИР до КФН на 03.07.2023г., съдът не може да се съгласи, че по този начин инвестиционния посредник е изпълнил задължението си по чл.72, ал.2 от ЗМИП, тъй като, както обема информация, така органа до който се подават данните е различен, т.е. това са различни задължение, на различно правно основание. Съдът не може да се съгласи, че случаят е маловажен, предвид на вредните последици от нарушението, свързани със значимостта на обществените отношения за предприемане на мерки срещу изпиране на пари, а в конкретиката на казуса и с генерираната сума, веднъж като загуба, а след това като печалба между свързани лица. При това положение, деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Правилно, наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществената санкция по чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИ в минимален размер от 5000 лева, при отчитане на всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН. При изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП - КФН, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган се представлява от юрк. Л.. На осн. чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на делото, бързо приключилото разглеждане – в едно съдебно заседание и извършените процесуални действия от юрк. Л., съдът, счита че обоснован е минималния размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 лева, който следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати. Водим от горното съдът