Решение № 1399 от 23.9.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 337/2026 г.

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на РДГ – Берковица против решение № 20/ 08.05.2026г. по АНД № 36/2026г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 330 от 22.01.2026г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153,39 евро / 300 лева на основание чл.257,ал.1,т.1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл.257,ал.1,т.1 вр. с чл.107 от ЗГ и чл.49,ал.2 вр. с чл.50,ал.3 от Наредба № 8 / 05.08.2011г. за сечите в горите. В жалбата се твърди, че решението на БРС е неправилно. Твърди се от касатора, че в производството пред наказващия орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, по административнонаказателната преписка ясно е изложена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, но съдът неправилно го е отменил. Иска се да бъде отменено решението на БРС и съответно потвърдено обжалваното НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по делото не е взел становище по касационната жалба. Окръжна прокуратура – гр.Видин, редовно призовани, не са взели становище по делото. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното: Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима. Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна. Районен съд - Белоградчик е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена се базира на тях и Административния съд я споделя. Прието е, че е съставен АУАН за нарушение, извършено на 26.05.2025г., в землището на с.Върбово, общ.Чупрене, обл.Видин за това, че ответникът по касация – Л. И., в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, не е извършил маркиране с контролна горска марка /КГМ/ в основата на пъните и не са отбелязани дърветата с боя на 1,30м. височина на стъблата на неотсечените дървета в целия имот, включително и в частта от 25 дка, а е извършено маркиране само на част от имота с площ от 5 дка. Установено е, че И. е издал писмено позволително за сеч № 0819820 за имот с идентификатор № 12797.339.1, попадащ в отдел 254, подотдел „а“ в землището на с.Върбово, общ.Чупрене. Протоколът за освидетелстване на сечище № 0803532 към позволителното за сеч № 0819820 / 26.05.2025г. касае също имот 12797.339.1, попадащ в отдел 254, подотдел „а“ в землището на с.Върбово. Съставен е констативен протокол от 17.06.2025г., в който е описан същия имот и след като е установено нарушение, срещу Л. И. е съставен АУАН от 17.06.2025г., а впоследствие въз основа на него е издадено и НП № 330 от 22.01.2026г. на Директора на РДГ – Берковица, за нарушение на чл.49,ал.2 вр. с чл.50,ал.3 от Наредба № 8 / 05.08.2011г. за сечите в горите и на чл.107 от ЗГ и на основание чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153,39 евро / 300 лева. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено в имот с № 12797.335.1, който е различен от описания в представените писмени доказателства и във връзка, с който е издадено и НП, а именно имот № 12797.339.1. В с.з. пред БРС са разпитани двама свидетели – актосъставителят В. и свид. Г. Л.. Първият заявява, че при проверка в процесния имот е установено, че не е извършено маркиране на дърветата на цялата площ за сеч, а само на малка част от имота, около 5 дка. Посочва, че в имота е имало отсечена и извозена дървесина, като не е установено да е била добита немаркирана дървесина. Посочва също, че е била добита около 25 кубика дървесина. Другият свид. Л. заявява, че добитата дървесина, която се твърди че е около 23,1 кубика, е прекалено много като количество, за да бъде добита от въпросните 5 дка, тъй като на практика е следвало да бъде отсечена цялата гора на това място, което не е така в действителност. От друга страна, на място гората съществува, т.е. тя не е отсечена изцяло, актосъставителят заявява, че не е добита немаркирана дървесина, а и не е добита такава извън позволителното за сеч. Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП. Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Правилно е прието и от въззивната инстанция, че в конкретния случай НП е незаконосъобразно издадено, тъй като не е безспорно установено, извършването на твърдяното нарушение. Напротив по делото са събрани достатъчно доказателства в обратната насока. Според текста на чл.49,ал.2 от Наредбата маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази наредба, а съгласно чл.50,ал.3 от същата определените за сеч дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората им. А според разпоредбата на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Според чл.107 от ЗГ маркирането на насажденията се извършва при условията и по реда на наредбата по чл.101, ал.3 от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. В конкретния случай ответникът по касация е наказан за това, че не е маркирал всички дървета, определени за сеч в целия имот, а само в около 5 дка, от него. Безспорно е, че целият имот е около 30 дка. Въпреки това не е установено да е добита немаркирана дървесина, или да е добита такава в повече от позволителното. БРС е установил и че при извършената проверка не е обходен целият имот от 30 дка, а само площ от около 5 дка. Изводите за неизвършено маркиране от страна на ответника по касация не са категорично доказани, а почиват на предположения. На следващо място БРС е установил противоречие в номера на имота, в който се твърди, че е констатирано нарушението. В АУАН е описан имот с № 12797.335.1, а в НП е описан друг имот с № 12797.339.1. Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Правилно е прието и от въззивната инстанция, че в конкретния случай НП е незаконосъобразно издадено, тъй като безспорно е установено, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до неговата незаконосъобразност. При съставянето на АУАН и издаването на НП наказващият орган е нарушил императивните разпоредби на чл.42,ал.1,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно които следва да e посочено мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че там са посочени различни номера на имоти, както бе посочено и по – горе. Именно те индивидуализират мястото на извършване на нарушението. На следващо място, както правилно е приел и районният съд, нарушението не е и категорично доказано. Доказателствата, събрани пред районния съд установяват констатирането на пропуск във връзка с маркирането на дърветата за сеч само на малка част от имота, тъй като той не е проверен целия. По отношение на непроверената част е направено предположение. Според Административния съд от събраните по делото доказателства се установява, че при издаването на НП е нарушен и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Видно е, че на нарушителя е наложено наказание за нарушение, което не е ясно дали е извършено и ако е извършено къде е извършено, както и какви са доказателствата, които го подкрепят. При наличието на нарушения в производството пред наказващия орган при издаването на НП и да се предполага волята и какво е имал предвид при издаването на НП, административнонаказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения , е недопустимо. Горните обстоятелства са съобразени и обсъдени от въззивната инстанция. В решението си БРС е приел, че е налице несъответствие в съдържанието на АУАН и НП, както и че нарушението не е доказано по категоричен начин. Последното води до незаконосъобразност на НП и с решението си БРС правилно го е отменил. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение, както и спазването на процесуалните правила. Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд, с които е приел за незаконосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл.221,ал.2,изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Белоградчик, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят. От въззивната инстанция са цитирани конкретните разпоредби на действащата нормативна уредба относно маркирането на определените за сеч дървета, които мотиви на съда в тази насока са изчерпателни и настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. Преценявайки фактите БРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение е правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно неправилността на въззивното решение. При постановяване на решението си БРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. В решението си въззивният съд е изложил мотиви, относно допуснатите нарушения на материалния закон в административнонаказателното производство, довели до неправилно и незаконосъобразно издадено наказателно постановление, с които касационният състав напълно се солидаризира. В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението. Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на БРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните. Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК , Административен съд - Видин