Решение № 127 от 6.12.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 170/2024 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 260002/10.05.2024 г. по т.д. № 326/2018 г. Русенският окръжен съд е прекратил СД „ВЕДИА-Р Д.И И СИЕ“, гр. Русе, представлявано от Е. И. Д., обявил е същото в ликвидация и e определил Е. И. Д. за ликвидатор на дружеството. С решението съдът е определил 9 - месечен срок за ликвидация на дружеството, който да се счита, че тече от датата на обявяването на решението на съда в търговския регистър. С определение № 260019/08.07.2024 г. по т.д. № 326/2018 г. Русенският окръжен съд е оставил без уважение искането по реда на чл. 248 от ГПК на адвокат Х. Г. от САК в качеството на пълномощник на СД „ВЕДИА-Р Д.И И СИЕ“, гр. Русе за изменение на решението по делото в частта относно разноските. Недоволен от постановеното решение, в частта, в която за ликвидатор на дружеството е назначена Е. И. Д. е останал ищеца В. И. Д., който чрез назначения му служебен адвокат З. П. от РАК го обжалва пред ВтАС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част. Във въззивната жалба се излагат твърдения за нарушения, извършени от Е. И. Д. във връзка с управлението на дружеството и правата на ищеца като съдружник и се иска за ликвидатор на дружеството да бъде определен въззивника. Представена е квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВтАС в размер на 25 лв.. В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от СД чрез пълномощника му адвокат Х. Г. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба и излага становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Твърди се от представени по делото доказателства се установява, че въззивникът е съден за данъчни престъпления и не би могъл да бъде назначен от съда за ликвидатор. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. за оказана на дружеството безплатна правна помощ по делото във въззивната инстанция, като се позовава на близките отношения между адвоката и управителя на дружеството. Недоволни от постановеното определение по чл. 248 от ГПК са останали СД „ВЕДИА-Р Д.И И СИЕ“, гр. Русе и пълномощника му адвокат Х. Г. от САК, които го обжалват пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно. Иска се от въззивния съд да отмени определението и да осъди В. И. Д. да заплати на адвокат Х. Г. адвокатско възнаграждение в минимално предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размер, както и да заплати на дружеството половината от направените разноски за вещо лице и държавната такса по делото. В жалбата се твърди злоупотреба от страна на В. И. Д. с правото му на освобождаване от такси и разноски по делото поради промяна на обстоятелствата в хода на делото, които същият не е декларирал. Представена е квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВтАС в размер на 15 лв.. В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от В. И. Д. В о.с.з. въззивникът В. И. Д. не се явява и не се представлява. В о.с.з. въззиваемата страна СД „ВЕДИА-Р Д.И И СИЕ“, гр. Русе се представлява от управителя Е. Д. Г. и пълномощника на дружеството адвокат Х. Г. от САК, които поддържат отговора на въззивната жалба и подадената частна жалба. Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: По въззивната жалба на В. И. Д.: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество. Въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението на Окръжен съд Русе в обжалваната част, като приеме, че същото е влязло в законна сила като необжалвано в частта относно прекратяване на дружеството. Въззивният съд приема, че решението на Окръжен съд Русе е недопустимо в обжалваната част относно назначаване на ликвидатор на дружеството по следните съображения: Производството по извършване на ликвидация на събирателно дружество /СД/, включващо назначаването на ликвидатор е охранително производство, което започва едва след влизане в сила на решението за прекратяване на дружеството и се извършва по правилата на глава ХVII на ТЗ, поради което съдът няма правомощие да назначава ликвидатор при постановяване на решението си за прекратяване на дружеството. Действително съгласно разпоредбата на чл. 266 ал. 2 изр. 2 от ТЗ, в сила до 01.07.2007 г., в която изрично е било посочено, че срокът, в който трябва да завърши ликвидацията се определя от съда с решението му за назначаване на ликвидатор, съдът е имал горепосоченото правомощие, но след този момент то е преминало в длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Това е така, тъй като след изменението на разпоредбата от посочената по-горе дата редакцията на второто изречение на разпоредбата е „Такъв срок определя и длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписването, когато то назначава ликвидатори.“ В разпоредбата на чл. 95 ал. 1 от ТЗ, на основание на която е прекратено дружеството по искане на съдружник липсва изрично възлагане на правомощие на съда при постановяване на решение за прекратяване на дружеството да назначи ликвидатор, поради което не може да се приеме, че по силата на друга законова разпоредба за съда, постановил решението за прекратяването на СД е възникнало правомощие в тази насока. Следователно като е назначил ликвидатор на дружеството първоинстанционният съд е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част. След връщане на делото първоинстанционният съд следва да изпрати препис от решението за прекратяването на дружеството на основание чл. 95 ал. 1 от ТЗ на Агенцията по вписванията за вписване на прекратяването по партидата на дружеството и извършване на действията по чл. 156 от ТЗ за назначаване на ликвидатор и извършване на ликвидация на дружеството. С оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че въззивната жалба като основателна макар и не по изложените в същата оплаквания следва да бъде уважена и решението на ОС Русе следва да бъде обезсилено на основание чл. 270 ал. 3 изр. 1 от ГПК в обжалвана част относно назначаване на Е. И. Д. за ликвидатор. По частната жалба на СД „ВЕДИА-Р Д.И И СИЕ“, гр. Русе и пълномощника му адвокат Х. Г. от САК: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество. Въззивният съд приема, че определението по чл. 248 от ГПК, с което е отказано изменение на решението по делото в частта относно разноските чрез присъждане в полза на дружеството на половината от направените от същото по делото разноски е неоснователна, тъй като не са налице основанията на чл. 78 ал. 2, ал. 3 или ал. 4 от ГПК. Искът на ищеца против дружеството е оспорен като неоснователен, след което е уважен изцяло от съда, поради което в полза на дружеството не се дължат разноски по делото. Определението в частта, в която е отказано в полза на адвокат Х. Г. от САК да се присъдят разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. също е правилно и законосъобразно. Не са налице основания за присъждане на разноски в полза на пълномощника на ответното дружество поради уважаване изцяло на предявения иск, а наред с това следва да се посочи, че хипотезата на чл. 38 ал. 2 т. 3 от ЗАдв. се отнася само за защита на физически лица. Адвокат Х. Г. е имала правна възможност да поиска на основание чл. 38 ал. 2 т. 3 от ЗАдв. присъждане на възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на близката си Е. Г. с оглед участието й в производството лично като съдружник, но не е направила това в срока по чл. 248 от ГПК. По разноските във въззивното производство: С оглед уважаване на въззивната жалба и отхвърляне на частната жалба в полза на въззиваемото дружество не следва да се присъждат разноски по делото. Не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на дружеството безплатна правна помощ от пълномощника му. Водим от горното, Съдът