Решение № 1031 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2331/2026 г.

Районен съд - Пловдив10.07.2026 г.докладчик Поля Петрова Сакутова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 880878-F851988/20.03.2026 г., издадено от Директор на Дирекция Обслужване в ТД на НАП Пловдив, с което на Мантарево ЕООД ЕИК 206295090, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Стефан Веркович № 10, ет.1 за нарушение на чл.92, ал.3 вр. ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане на основание чл.276 от Закона за корпоративното подоходно облагане е наложена „имуществена санкция“ в размер на 256 евро. ПРЕДУПРЕЖДАВА Мантарево ЕООД ЕИК 206295090, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Стефан Веркович № 10, ет.1, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Мантарево ЕООД против Наказателно постановление № 880878-F851988/20.03.2 0 2 6 г., издадено от Директор на Дирекция Обслужване в ТД на НАП Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.92, ал.3 вр. ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл.276 от ЗКПО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 256 евро. С жалбата се излагат съображения, свързани с неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от неговия пълномощник, с което се поддържа жалбата. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст.юриск. Кр. Д., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено следното : При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 14.07.2025 г. било установено, че дружеството жалбоподател като данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 т.1 от ЗКПО не е подало в ТД на НАП Пловдив Годишен отчет за дейността в законоустановения срок от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. В Годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2024 г., подадена в ТД на НАП по ел. път на 17.07.2025 г. с вх № 1600И2228810/17.07.2025 г. , било посочено, че Годишният отчет за дейността е подаден в Националния статистически институт по ел. път с вх.№ 19020413/17.07.2025 г., т.е. след 30.06.2025 г. Разпитана пред съда в качеството на свидетел, М. С. Б., присъствала при съставяне на акта за установяване на адм.нарушение, потвърди обстоятелствата, при които е извършена проверката и въз основа на кои доказателства е установено нарушението, а именно от съдържащото се в ГДД , подадена в НАП, били направени изводи за неспазване на срока за подаване на годишния отчет. Копие на ГДД е приета и като писмено доказателство по делото. Показанията на разпитания свидетел са в съответствие с писмените доказателства по делото. Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от страна на жалбоподателя. Предвид събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие, че описаната в акта за установяване на адм. нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление е обективно и правилно установена. Съгласно чл. 92, ал.2 от ЗКПО г одишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице, а съгласно ал.3 с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността. Предвид изложеното следва да се приеме, че подаването на ГДД и Годишният финансов отчет става едновременно и по електронен път, като подаването на двете поотделно е технически невъзможно. Разпоредбата на чл. 276 от ЗКПО предвижда санкция за нарушения, свързани с неподаването на годишен отчет вкл. и за неподаване в срок, каквото е процесното нарушение. Превалутирането на санкцията от евро в лева е съобразено с правилата, предвидени в Закона за въвеждане на еврото в Репубика България вкл. и с § 5 ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон, но не са спазени правилата за превалутиране и закръгляване, предвидени в същия закон. Към жалбата е приложено копие на Наказателно постановление № 880889-F851967/20.03.2026 г., издадено от Директор на Дирекция Обслужване в ТД на НАП Пловдив, тъй като подадената ГДД, отнасяща се за същия период, за който е следвало да се подаде и годишният отчет, е след срока. Същото е обжалвано видно от постъпилата от ТД на НАП информация, поради което и към настоящия момент не е влязло в законна сила. С оглед липсата на влязло в сила накзателно постановление не се приема за основателно възражението, че жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също нещо. При преценка относно правилното приложение на материалния закон обаче съдът прие, че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е отстранено макар и сред срока, годишният отчет е подаден 17 дни след срока, предвиден в закона и може да се приеме, че закъснението не е продължило дълго, отделно с подаването на отчета същото е преустановено. Не на последно място нарушението е отстранено преди съставяне на акта за установяване на адм. нарушение, т.е. доброволно и без отправяне на покана за съставяне на АУАН жалбоподателят е поправил допуснатия пропуск, свързан с неспазване на срока. По изложението съображения съдът прие, че при издаване на двата акта неправилно не са преценени от страна на наказващия орган и актосъставителят всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Неправилната им оценка е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция приема, че нарушението разкрива белезите на маловажен случай поради по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид, поради което и следва наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно издадено като съдът следва да упражни правомощията си, предвидени в чл.63, ал.2 т.2 от ЗАНН за такива случаи и да предупреди нарушителят, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършената проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати нарушения от категория на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Нарушението е описано по ясен начин. Налице е съответната компетентност за съставяне на акта и наказателното постановление на лицата, които са ги съставили като доказателство за това е приложеното копие на Заповед 3-ЦУ-30-845 /03.06.2025 г. Не се споделят оплакванията, изложени в жалбата, че актът и наказателното постановление не са били връчени на оправомощено от санкционираното дружество лице да ги получи. Към административнонаказателната преписка е приложено пълномощно, съгласно което дружеството е упълномощило посоченото в него лице да го представлява вкл. и пред органите на приходната администрация като всички права в пълномощното следва да се тълкуват изключително в полза на упълномощения, поради което и липсата на изрично посочване в пълномощното на конкретните актове и документи, които има право да получава пълномощникът е в съответствие с обема на представителната власт, която е предоставена на пълномощника. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя. Липсва обаче представен договор за правна защита и съдействие а също и доказателства, че такива са сторени, поради което и разноски не се присъждат. Предвид изложеното съдът

Цитирани разпоредби

11